Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е духовен компромис и възможен ли е той?


Рассвет

Recommended Posts

Скъпи приятели!

Запознах се с прекрасните мнения във форума по темите, свързани с грешките, греха, съвестта. Имам предложение за нова тема за обсъждане "Що е духовен компромис и възможен ли е той?"

Терминът компромис произлиза от латинската дума compromissum. Обикновено под компромис се разбира намиране на решение по пътя на частични отстъпки.

В руски език думата "компрометирам" означава да поставя в трудно положение пред трети човек, да опозоря, лиша от добро име.

В български език компрометирам има синоним "злепоставям" - генят на българският език го е казал - зле - поставям.

Да се направи духовен компромис - да се внесе злото в себе си, да се лишим сами от доброто си име, да се компрометираме пред Бог?

В нашата душа могат да действат силите на благото желание (например, да се направи нещо добро за заобикалящите ни хора), а могат да действат и силите на лошото желание (например, желанието да се отговори грубо на забележката или въпроса на човека, желанието да се получат пари по лек начин, желанието да се иде в казино и т.н.)

В каква посока ще се наклонят символичните везни в нашата душа - в посоката на благото желание (надясно) или на лошото (наляво)?

Човек постоянно прави избор по посока на своето движение.

В процеса на избор той слуша тихия глас на съвестта (съ-вест - гласът на истинското Аз), който нищо не натрапва, но призовава към избор в посоката на правилния път.

Но тук се включва анализиращият интелект, низкият ум.

Той казва: това е смешно - да се откажеш от възможността да получиш пари (предмети или още нещо на физически план) без да затрудняваш себе си особено. Ти нали не нарушаваш със своите действия парагравите на углавния и административния кодекси. Та нали всички правят така. Хайде, съгласявай се.

Този низш ум обслужва интересите на физическото тяло и подтиква човека да направи компромис със своята низша природа и по този начин да се компрометира пред Бог.

Влизайки в компромиса, ние сме склонни да направим опити да се оправдаем пред собствената си съвест: аз направих това не за себе си; на мен ми трябваха пари, за да помогна на родителите си, на децата си, на приятели...

Гласът на съвестта звучи съвсем тихо и ние... ние внасяме това зло в себе си, лишаваме се от доброто си име. Но целият ни живот преминава пред лицето на Твореца. Ние сами себе си наказваме със своето невежество и внасяме хаос в нашата душа, правим я "тежка".

Не е възможно едновременно да служим и на Бога и на мамона (божеството, олицетворяващо богатството, земните блага).

Сделка със собствената си съвест е невъзможна.

Съществува забележително древноегипетско символично изображение на претеглянето на Душата на човека, намиращ се пред Съда на Озирис.

На едната чаша на везната е Перо Маат, символизиращо Истината.

На другата - човешкото сърце.

За да може душата да достигне освобождение и да се върне в дома на своя Отец е необходимо тя да бъде светла, лека и чиста (да има добро име).

Духовният компромис е зле-поставяне, утежняване на душата. Това възпрепятства освобождаването на душата и, по тази причина, духовният компромис е невъзможен.

Благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, мила, много хубава тема! :):3d_137:

И всичко, което си написала напълно подкрепям и ти благодаря, защото това са неща, които съм си мислила :3d_046:

И аз мисля, че духовен компромис не може да има, защото пред Бог /и съвестта/ нищо не може да се скрие, от хората-да, но не и от Бога.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления за интересната тема, за отличния български език и за познанието вложено от теб в нея!

Да си жива и здрава и Бог да те благослови!

Думата "компромис" в българския език се използва и възприема най-често позитивно.

Да направиш компромис е да "влезеш в положението на някого" (или на нещо), да го разбереш, приемеш, да освободиш от осъждане, да дариш свобода, да надмогнеш себе си и подобни...

Но всичко това не обезсмисля тематиката на въпросите зададени от теб, защото наистина човек често прави вътрешни компромиси със себе си, които, може да се каже, го забавят по пътя на духовната еволюция.

Над вътрешните сделки винаги трябва да се прилага разумността и истината и както казват по време на църковната служба в Православната Християнска Църква - "Да внимаваме!".

Будност и себенаблюдение е необходимо, както и това човек да изучи механизмите на ума и номерцата, на които е способен Лукавия.

Наистина да правиш компромиси със себе си не е лесна задача, всъщност е лесно и човек често ги раздава вътрешно наляво и надясно. Трудното е да се правят само компромисите необходимите за правилното и правото духовно развитие.

Например самоосъждането за грешките(греховете) често се приема неправилно. В началото всеки (пре)достатъчно съвестен човек се самоосъжда и обвинява паталогично. После това идва период, в който изцяло спира да съди себе си, спира да се обвинява за каквото и да е и по този начин често си затваря очите за собствените прегрешения към вътрешния и външния си свят.

Прави грешки, греши, но въпреки това в него звучи "Какво пък?", "Какво от това?", "Е и?", " Абе, хайде бе, няма да се измъчвам я!" и това в повечето случаи води до ниски резултати. Човекът пада.

И двата случая се причисляват към крайностите на лявото и дясното. Няма я, липсва умереноста, точността, яснотата.

Необходима е разумната умереност, която да преобразува паталогичната форма на (само)осъждане в ясно-стояща преценка. Само с така преценка човека може да върши правилно вътрешните си задължения, за да се расте духовно и да се оподобява Бога.

За да съществува преценката е необходима единствено познание върху плода от Дървото на Познанието на Добро и Зло.

Духът затова навлиза в света на твърдата материя и се облича с форма, за да (се) познае, различи, намери и избере доброто или злото за себе си.

Мнозина казват за себе си: "Аз не знам какво е добро и зло и не ги различавам. Те за мен са едно и също нещо, не ги разграничавам."

Дефакто и глобално погледнато през "очите" на Твореца, доброто и злото са двама братя, два принципа, които имат един и същ източник на произход, но същината е, че единя брат (принцип) съществува, за да се познае, намери, разграничи другия.

И така у тези, твърдящи горното се получава едно вътрешно противоречие с външното действителност произлизаща от техните действия.

Вътрешно се опитват да си самовнушът, че между добро и зло не съществува разлика и че доброто и злото са едно и също нещо. Правят това с цел да избегнат самоосъждането, да не се осъждат паталогично, но в същото време желаят щастие за себе си в живота, желаят здравето, успеха, благополучието, доброто, любовта...

Получава се парадоксално противоречие!

Самоутвърждението за еднаквостта между добро и зло е метод, принцип за духовна работа, но този метод не може да бъде прилаган постояно в света, защото води до "каши" и "акита". Този метод се ползва само в крайна необходимост и само когато търсим вътрешно да се надскочим, да преодолеем паталогичното самоосъждане и паталогичното чувство за вина, но чувството за вина не бива изцяло да се унищожава, защото грози опасността да поемем пътя на Хитлер, на Сталин, а плодовете на такъв път не са за предпочитане. Ето защо с всички методи трябва да се работи умерено и разумно.

Разумността е Божествено състояние.

Копромиси със себе си (и със света) се правят до толкова, до колкото не се излиза от разумността.

Тогава категорично осъждането отпада, а на негово място се появява ясната, чистата и правилна-стояща оценка, преценка, с която може да се работи отлично. Така поне правят отличниците!

Виждайки погрешките си, не се осъждаме, като същевременно се опитаме да не ги повтаряме, да ги преодолеем, надраснем, поправим, изправим. Само така е възможно да се трансформираме в правилна посока.

Доброто и злото трябва да бъдат различавани, това е необходимост, за да се намери Дървото на Живота! Злото в света съществува за да се различи Доброто и към него да преминем и към него да се придържаме. Опитността учи точно на това.

Поздрави отново за чудесната тема!

:)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Само искам да спомена че толтеките наблягат най-вече на овладяването на намеренията, и на безупречността. Поздрави!

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

Само искам да спомена че толтеките наблягат най-вече на овладяването на намеренията, и на безупречността. Поздрави!

:)

... а безупречността се изрзаява в това да не мислиш лошо за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

:yinyang::thumbsup2: Еси

Като не мислиш лошо за себе си и за другите няма да мислиш лошо.... Или Божественото в мен приема Божественото в теб :)

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления за интересната тема, за отличния български език и за познанието вложено от теб в нея!

Да си жива и здрава и Бог да те благослови!

Мили български братя и сестри!

Много Ви благодаря.

Мил Ники! Аз току-що започнах да учах български език.

Забележителен помощник ми е Донка!

Тя превежда от руски на български.

С любов.

Александра

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца.

Учителят Петър Дънов

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: :feel happy:

въпросът е как трябва да се живее.

Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате.

Пътят към свободата

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...