maggee Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Често си задавам въпроса дали разбираме правилно това, което четем. На мен самата ми се е случвало да прочета книга, да я приема буквално, като любителка на експеримента - да я приложа буквално и след време да осъзная, препрочитайки я от позицията на опита си, че всъщност нищо не съм разбрала. Защото истината е винаги между редовете. Чета различни автори, различни системи и все повече осъзнавам, че няма абсолютни правила - те казват различни неща, посочват различни пътища, а целта е винаги една - центъра. Може ли центърът да бъде постигнат чрез следване на предписания, чийто смисъл не е ясен? Да вземем за пример постите. Замисълът на постите, имайки предвид тяхната продължителност, вероятно е да реализира за този период начин на живот, който е противоположен на рутинния начин на живот на съвременния човек - да го постави в другата крайност, за да бъде постигнат известен баланс на общо ниво. От тук следват две важни неща. Първо, липсата на животински продукти в хранителния режим вероятно не е от първостепенно значение. Второ, истински важно, излиза въпросът дали постът е полезен за хората, за които това е рутинен начин на живот? В този случай той не играе ролята на балансьор, а напротив, задълбочава една крайност, каквато е вегетарианският начин на хранене. В този ред на мисли, за вегетарианците дали не би било по-полезно да се хранят с месо по време на пости? Тема на размисъл ми даде едно мнение на Криси, в което се цитира някакъв курс по астрология, където се фиксират четири нива на съзнание, които се покривали с нивото на духовно израстване на личността… В четвъртото „най-висше” ниво забелязах, че е Пабло Пикасо, а там някъде редом с него е и майка Тереза … Единият ял, пил и се веселил цял живот, а другият водил скромен, чист и благочестив живот, НО и двамата са в „един кюп” ! Да, защото аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти. Човек, който не е овладял себе си, практически няма избор - част от благата на света за него ще са недостъпни. В този смисъл няма универсално предписание - не може да се каже това е добро, другото не е, защото всеки човек е индивидуална конфигурация от качества. Което за един е добро, на друг може да навреди. И човек има само един ориентир - отношението на душата си. Тогава влиза в роля умът, който казва на душата - ти така си мислиш, но не, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Много хора наричат това съзнателен живот. Съзнателен живот е онзи, в който се изявява съзнанието, духа - а техен инструмент е душата. Потискайки вътрешните си импулси, давайки пълен контрол на ума, който преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила, човек може да си повярва, че живее съзнателно, но така ли е наистина? Фактически живее по чужди правила и се отдалечава от своя път. Вместо да следва заложената програма, той всичко преценява - това желание ще ме нарани (тоест, ще нарани егото ми), значи аз няма да го желая, значи съм истински будист (пък става така, че се превръща в истински пазител на егото си). От опит и от наблюдения върху близки мои хора зная, че това води до затваряне към света, все по-голяма изолация (нямам предвид физическа) и неудовлетвореност. Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Мисля ,че не е добре да поверяваме изключително на ума каквото и да е ,още по малко духовното си развитие . "И когато разберем какво не сме,когато умът си даде сметка ,че не е тялото,се появява самосъзнанието. Умът пита:"Тогава какво съм?Ръката ли съм?Ако отрежа ръката пак съм си аз.Значи не съм ръката" Елиминираме онова,което не сме,докато накрая остане единствено истинската ни същност. Откриването на собствената идентичност на ума е дълъг процес. В него се отърсваме от личната си история ,от онова,което ни дава чувство за сигурност,докато накрая разберем какво наистина сме. Откриваме ,че не сме онова,което смятаме, че сме,защото не ние сме избрали убежденията си. Тези убеждения вече са съществували ,когато сме се родили. Откриваме че не сме и тялото ,защото започваме да функционираме без него. Забелязваме че не сме сънят ,че не сме умът. Ако се задълбочим проумяваме че не сме и душата. Тогава откриваме нещо напълно невероятно. Откриваме че сме сила -сила,която прави тялото живо ,която позволява на ума да сънувал Истинската ни същност е тази сила,която е Живот."Д.М.Руис За да излезем от капана на ума е добре да се обърне внимание на интуицията,като първо се научим да разграничаваме едното от другото ,което е по- сложния момент. "Три живота има в света. Единият е съвършен-той е божественият живот. Другият живот е на интуицията,а третия е практичен,като нашия живот на земята."П.Дънов Качество на ума е да приписва всичко на себе си. Колкото повече се работи с него обаче,толкова по- голяма е вероятността да се вземе грешно решение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 maggee, благодаря за интересната тема! Често си задавам въпроса дали разбираме правилно това, което четем. На мен самата ми се е случвало да прочета книга, да я приема буквално, като любителка на експеримента - да я приложа буквално и след време да осъзная, препрочитайки я от позицията на опита си, че всъщност нищо не съм разбрала. Защото истината е винаги между редовете. Чета различни автори, различни системи и все повече осъзнавам, че няма абсолютни правила - те казват различни неща, посочват различни пътища, а целта е винаги една - центъра. хм, аз не мисля че истината е между редовете. Истината е една и тя е във всеки от нас. Това че посягаме към различни книги зависи много от моментното ни състояние. Това е и причината да "четем" една и съща книга по различен начин в различни етапи от живота си. Това много лесно може да се превърне в капан за ума,както казваш, но също така може и да те "побутне" в правилната посока. Обаче как да разберем кога сме прекалили ... Да вземем за пример постите. Замисълът на постите, имайки предвид тяхната продължителност, вероятно е да реализира за този период начин на живот, който е противоположен на рутинния начин на живот на съвременния човек - да го постави в другата крайност, за да бъде постигнат известен баланс на общо ниво. От тук следват две важни неща. Първо, липсата на животински продукти в хранителния режим вероятно не е от първостепенно значение. Второ, истински важно, излиза въпросът дали постът е полезен за хората, за които това е рутинен начин на живот? В този случай той не играе ролята на балансьор, а напротив, задълбочава една крайност, каквато е вегетарианският начин на хранене. В този ред на мисли, за вегетарианците дали не би било по-полезно да се хранят с месо по време на пости? Аз не смятам, че постите са въпрос на това можем ли без без такава или онакава храна, а дали можем да се храним само с духовна храна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 В този смисъл няма универсално предписание - не може да се каже това е добро, другото не е, защото всеки човек е индивидуална конфигурация от качества. Което за един е добро, на друг може да навреди. И човек има само един ориентир - отношението на душата си. ............. Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие? Мисля, че сама си си отговорила, още преди да зададеш въпроса си. Аз също мисля така. Всичко е строго индивидуално. А умът без душата не би могъл да се справи успешно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 (edited) Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие? Умът е инструмент, можем да го възпитаваме, да се учим да използваме отговорно. В същото време е нужно да възпитаваме, изчистим и възвисим и чувствата си. Значи, ние можем и трябва да разчитаме над ума си, но не трябва да забравяме, че той е само инструмент, средство. Зад умът сме ние, които го ръководим, а не сме управлявани и зависими от него. Когато допуснем умът да ни ръководи, последният обикновенно е под влиянието на нисши и егоистични чувства, желания, състояния и емоции. Затова е важно те също да бъдат пречистини и одухотворени. Наред с това е нужна и силна воля - решителност, твърдост, настойчивост, търпение. Хората трябва да се развиват и в трите направления. Тогава влиза в роля умът, който казва на душата - ти така си мислиш, но не, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Дали проблемът е наистина в ума или умът е просто удобната изкупителна жертва? Не стоят ли всъщност зад ума някои емоционални и волеви състояния като страх, неувереност, шаблонност? Редактирано Януари 18, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Умътни ръководи неправилно това някак не го приемам. Когато допуснем умът да ни ръководи, последният обикновенно е под влиянието на нисши и егоистични чувства, желания, състояния и емоции. Всъщност кое трябва да ни ръководи правилно? Не е ли под влияние същия този ум и от висшите чувства... Ума откога е нещо извън, сам казваш, че зад ума сме ние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 (edited) "Ще разбереш какво е ума,когато се опиташ да разбереш какво не е." Не е толкова абстрактно колкото звучи. Глада който изпитваме е нужда на тялото, а чревоугодничеството е ума. Глада на тялото -оцеляването се засища с малко,но ума ни изгражда огромни супермаркети в които все няма нещо. и така с всичко останало. Ума е главнокомандващ на "Седемте смъртни гряха". Когато успеем да го разграничим от останалото от което сме съставени,ще успеем да работим правилно с него. Редактирано Януари 18, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 ''Потискайки вътрешните си импулси, давайки пълен контрол на ума, който преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила, човек може да си повярва, че живее съзнателно, но така ли е наистина? Фактически живее по чужди правила и се отдалечава от своя път. Вместо да следва заложената програма, той всичко преценява - това желание ще ме нарани (тоест, ще нарани егото ми), значи аз няма да го желая, значи съм истински будист (пък става така, че се превръща в истински пазител на егото си). От опит и от наблюдения върху близки мои хора зная, че това води до затваряне към света, все по-голяма изолация (нямам предвид физическа) и неудовлетвореност.'' Според мен могат да се ползват чуждите ''правила'', но не на сляпо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Мисля си, че за да не е човек в капана на ума си, той трябва да живее в пустинята като отшелник. Иначе, затворени в големите градове и притиснати от обществени порядки, няма как да не се съобразяваме с ума си. Също и притиснати от домашни и семейни задължения. И на мене ми се иска да правя много неща, които са ми по сърце, но умът ми казва друго Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Умът ни ръководи неправилно това някак не го приемам. Когато допуснем умът да ни ръководи, последният обикновенно е под влиянието на нисши и егоистични чувства, желания, състояния и емоции. Всъщност кое трябва да ни ръководи правилно? Не е ли под влияние същия този ум и от висшите чувства... Ума откога е нещо извън, сам казваш, че зад ума сме ние. Въпросът е ние да ръководим ума. По принцип ръководи волята, умът е само инструмент. Но добре известно е, че често нисшите желания и чувства вземат контрол над човешкото съзнание и започват да предопределят мислите ни. Например при силна омраза, гняв, ревност, страх, а понякога и при радост и др., контролът над ума вече не е наш. За разлика от нисшите чувства, висшите чувства не изключват ума, а всякога работят в хармония с него, те са винаги разумни, не заслепяват човека и винаги му оставят свобода за избор. Значи, нисшите и егоистични чувтва се стремят да подчинят ума на себе си, да го заглушат, докато висшите чувства оставят ума сам да се смири пред тях (по-точно човека да укроти вълните на ума си и да го подчини на висшите чувства). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 18, 2009 Доклад Share Добавено Януари 18, 2009 Според мен само с чувства не става трябва и ум а как ще се използва е до човека. Готови рецепти за съзнателен живот няма, можеби напътствия... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Много ми харесват разсъжденията ви и мисля, че от всяко от тях може да се извлече поука, както че и всяко нещо, което правим си е на мястото за момента и е полезно дотогава, докато получим необходимата светлина, която да ни освети съзнанието и ни помогне да се изкачим на по-високо ниво на спиралата на нашия живот. А за да можем да се изкачвале по нея, еднакво необходими са ни както ума/егото/, така и сърцето/чувствата/, а също душата и Духа като по-висшите състояния на ума и сърцето. Книгите, които четем, ученията, които следваме, практиките, които изпълняваме, в т.ч. и постите, които правим са именно за да ни помогнат да достигнем до по-висшите състояния на ума и сърцето - Духът и душата. Знанията, които придобиваме ни помагат да извлечем мъдростта от опитностите, които преживяваме. Така, въоръжени със знания и мъдрост, чийто инструмент е ума,ние можем да достигнем до онова равновесие, до анази хармония и мир в душата, които са ни необходими, за да можем да направим още една крачка нагоре по спиралата. Ето ви няколко цитата от Словото на Учителя, които много ме впечатлиха: "Новото учение е един велик процес, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напред вие трябва да се научите да присъствате на обикновената трапеза на стомаха. И съвременното човечество минава на тази трапеза. Няма да ви описвам сега каква трябва да бъде трапезата на стомаха, и отстъпвам правото на вас, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човек трябва да е присъствал, е трапезата на дихателната система и след това, като премине през процеса на пречистването, тогава ще присъства на един отличен банкет, какъвто светът още не познава. На трапезата на стомаха има 10,000,000 куверта. Всеки от гостите дигне чашата, дигне вилицата и казва: „Ох, колко е приятна тази работа“. С тези 10,000,000 души или клетки и ние взимаме участие и преживяваме тяхната радост. Това не е алегория, а факт. В стомаха има 10,000,000 клетки, които ядат, пият и вършат работа. В белия дроб има още повече гости, още по-голямо количество клетки, които вършат своята определена работа. Когато се качим на един планински връх и подишаме чист въздух, клетките на белия дроб дигат чашките и казват: „Колко ни е приятно тук, да живее нашия господар, че ни е извел на това високо място“. Като се качите горе в мозъка, дето били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки; толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христа и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, в тебе, в твоя ум става такъв голям банкет, който не може да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно умствените преживявания са най-висши. Това не е илюзия. " "А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: „Тъй е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: „Вярвам в Бога“. – Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет – митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи. Следователно Любов без Мъдрост не значи нищо, и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта, трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете във всичката им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят. Само така ще се осмисли сегашното учение. " "За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие. Ние казваме, че знаем как е станало известно политическо събитие, че лицата, които са взели участие, са подкупени и т.н. Обаче причината, по която тези лица са били подкупени, стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на тоя психологически момент. Как е възможно човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развие и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа. Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света?“ – Казвам им, че нямам такава цел, но само давам банкет на гостите си. Който от вас е гладен, жаден, той ще дойде при мене, ще му дам един банкет, ще се нахрани и ще си отиде, накъдето иска. Като си излезе от моя дом, няма да му запиша името, не искам да помни, че ми дължи. Даже ако има прах на дрехите или обущата си, ще му дам четка да се изчисти; нека остави праха си в моя дом и да излезе съвсем чист. Как ще примирите тия две противоречия в живота? Христос казва: „В който град не ви приемат, като излезете от него, изтърсете праха си“. Къде? – На улицата. А аз казвам: Като те нахраня и излезеш от моя дом, изтърси праха си не на улицата, а в моя двор. Ако разбираш този велик закон, като ти дойде някой на гости, ще трябва да изтърси праха си в твоя дом, за да разбогатееш. Това е един закон, който може да проверите. А вие какво правите? Като ви дойде някой на гости, карате го да си изтърси праха на улицата и тогава чист да влезе при вас. Вие изхвърляте вашето благословение, и психологически у вас се образува законът на разрушението. В Божествения свят разрушенията не се допущат. Всичко в света трябва да твори. Защото злото и грехът са само ребуси за хората. Казват за някого, че бил голям грешник. Това показва, че този човек е майстор на големите грехове, затова аз бих желал да имам някои от неговите ребуси. Такива хора са много изобретателни. Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всичките казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“ – Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо, и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата, – все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“ – „Живея между тия културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки“." "От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота." Трапезата на Новия Завет от томчето "Солта" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 (edited) Необходимо е да имаме знания, за да съобщаваме, за да разказваме на другите, а за придобиване на знания е необходима паметта. Но, разбирате ли, докато на едно ниво знанията са необходими, на друго ниво те се превръщат в пречка. В края на краищата, знанията са форма на традицията, не е ли така? Знанието става пречка, ако се превърне в рутина, в убеждение, което ръководи ума, психиката, вътрешния живот на човека, а освен това то разделя хората. То пречи на търсенето на истината, на дълбокото разбиране какво представлява животът, Бог. За да открие какво е Бог, умът трябва да се освободи от всяка традиция, от всякакви натрупвания, от всички знания, които използва за психологическа защита. Да се познае разликата – да се разбере къде знанията действат разрушително и трябва да се изоставят и къде са жизнено важни и трябва да се прилагат в пълна степен – това е началото на разума Мислете за тези неща, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа, София, 2004. Въпросът дали и доколко разбираме даден текст не е нов. Даже съществува самостоятелна наука, която се занимава с разбирането - Херменевтика. В контекста на постмодерното разбиране всеки читател създава свой, уникален смисъл, четейки даден текст, който не изкривява, а допълва неговото първоначално съдържание. Пост-модерната френска философска школа разработва въпроса за смисъла на текста дотолкова дълбоко, че той става основополагащ в нейния мироглед - всичко в света може да бъде обяснено посредством текста и операциите върху него като конструкция и де-конструкция (ре-конструкция). Светът въобще се превръща във всеобхватен мета-текст, а хората - в негови ре-конструктори. Според моето собствено виждане пълното разбиране може да бъде постигнато само чрез преживяване. Но от друга страна преживяването може да бъде не само реално, а също така и "мислено", чрез техниката на т.нар."мислени експерименти". Мисловната дейност, особено абстрактната такава, така или иначе е необходима за осмисляне на житейския опит. А житейският опит е необходим за израстването на мисълта, от друга страна. Отношението между последните две е като отношението между левият и десният крак в рамките на човешкото тяло - те са еднакво еднакво необходими. Редактирано Януари 19, 2009 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 19, 2009 Доклад Share Добавено Януари 19, 2009 Наскоро гледах интересен филм там се спомена че: Съществуват 3 ''правила'' Парадокс, хумор и промяна. Парадокс. Живота е мистерия, не си губи времето да се опитваш дa oткриеш същтността му. Хумор. Запази чувството за хумор, oсобенно спрямо себе си... Промяна. Нищо не остава същото. ............................................. ''Самото пътуване носи щастието, a нe местонахуждението му'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 20, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 За да излезем от капана на ума е добре да се обърне внимание на интуицията,като първо се научим да разграничаваме едното от другото ,което е по- сложния момент. Да, точно това имах предвид. Как различавате на практика умствените от душевните усещания? Можем ли да бъдечм сигурни във всеки момент, че знаем кое откъде идва и какво точно значи? И че системата от правила, която сме въдворили, е наистина правилна? Поставям тези въпроси, защото за пореден път се убедих колко голяма е силата на ума - умът, когато осъзнае, че определя реалността, поема пълен контрол над нея. Той може да поведе душата по съвсем погрешен път и да намери всякакво оправдание за неприятното душевно усещане, което съпровожда този процес - като например, че това е така неприятно и тежко, защо се борим с егото си и израстваме. А всъщност се случва точно обратното. Не зная как е при вас, но при мен всяко решение на ума веднага се претворява в действителност и това, в което се убедих, е че рецептите в тези книги не са добре за мен. Бъди такъв, бъди такъв, прави това и онова, за да стигнеш до еди къде си - това не действа. И не че практически не действа - нещата си се случват точно, но това е свързано с неприятни преживявания, които не мога да определя като полезни за себе си, а някои направо ми пречат. Това са неща, които звучат прекрасно на хартия, но приложени в ежедневието водят до странни резултати. Напоследък си мисля дали тези учения не са поредната форма на поробяване на човешкия дух - една по-висша форма след робовладелството, църквата, семейството и обществото - духовните учения, които идват да ни кажат, че ако не правим така и така, ние не сме достатъчно добри, затова трябва да се стремим отново към поредния идеал. Духовни общества, в които отново индивидуалността на човека нищо не струва, които отново целят уунифициране на хората - знаем с каква цел. И отново се оглеждам около себе си и виждам възрастни хора, здрави, неболедували през живота си, със стабилна психика - прекарали живота си в работа, не ходили на църква, не чели духовни книги, не участвали в партийни и други организации. Хора, които изобщо не се замислят за Бог. Хора, които просто са живели - спокойни, хармоничи, уравновесени. Дали не търсим в грешната посока? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 ...аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти. Човек, който не е овладял себе си, практически няма избор - част от благата на света за него ще са недостъпни. Би ли посочила няколко примери за такива хора ...? Надявам се, че разсъжденията ти са свързани и с реални примери...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Дали не търсим в грешната посока? Възможно е. Животът е риск Който се страхува да го поеме, лесно попада в изкушението да повери личната си свобода някому в замяна на необходимата му сигурност. И така, спестявайки страдания - защото поемането на риск е страдание - той се обрича на застой. Еволюционният момент изисква качеството "инндивидуална свобода" да бъде вече налице, не тепърва да се изгражда. В този контекст обществата са едно условие за израстване но не и среда (по смисъла, който Учителя влага в тези две понятия). Обществата могат значително да подпомогнат, но не и да предопределят ничие развитие. Още по-малко един човек или група хора са в състояние реално да поемат отговорността за индивидуалното развитие на който и да било. Понеже то - развитието - има индивидуален характер и се причинява от индивидуални импулси. "Това Учение има индивидуално приложение" - Учителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Мисля, че много мъдрост(истина) има в думите ти дано не прозвучи, че ти правя вятър. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 (edited) Съветите, които се дават в различните учения, в огромната си част са верни, но приложението им наистина е трудно и нерядко води до значителни трудности и изпитания за човека. Няма лек път. И отново се оглеждам около себе си и виждам възрастни хора, здрави, неболедували през живота си, със стабилна психика - прекарали живота си в работа, не ходили на църква, не чели духовни книги, не участвали в партийни и други организации. Хора, които изобщо не се замислят за Бог. Хора, които просто са живели - спокойни, хармоничи, уравновесени. Не означава ли такова спокойствие и хармония застой? Да те се постигнали хармония при известни условия, но какво става, когато тези условия се променят. Истинска хармония може да се постигне само в духа, в неизменната Божествена същност на човека. Такава хармония се запазва независимо от външните условия и трудности. Постигането и естествено никак не е лесно и често предполага външната хармония и илюзия за сигурност или пък за щастие да бъдат нарушени. Колкото до ума, висшия ум е неразделна част от душата, от индивидуалността, от висшето аз в човека, така както нисшия, конкретен ум е част от нисшето аз, от въплътената човешка личност. Заблудите в човека не идват от ума, а от това което наричаме нисш аз и оттам в определен смисъл от човешкия егоизъм. Редактирано Януари 20, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 И отново се оглеждам около себе си и виждам възрастни хора, здрави, неболедували през живота си, със стабилна психика - прекарали живота си в работа, не ходили на църква, не чели духовни книги, не участвали в партийни и други организации. Хора, които изобщо не се замислят за Бог. Хора, които просто са живели - спокойни, хармоничи, уравновесени. Такива хора живеят по строги правила, макар и да не са ги прочели в книгите. И да - не говорят за Бог, но си знаят че "абе има нещо Горе". Всеки човек в живота си има нужда от опора от нещо което му носи утеха, дали ще са думите на Учител или на "старите хора" зависи от всеки по отделно. То затова имаме и ум и сърце и душа... за да ги използваме заедно. Ако си прочел една книга веднъж със сърцето, ума и душата си за какво ти е да я четеш пак? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 Спокойствието и хармонията на хората около нас е повърхност под която много трудно може да се погледне. Замислих се за такива двойки край мен(двойки защото в момента се интересувам и наблюдавам този тип в взаимоотношения),за да мога да не съм голословна. Отдаде ми се случай съвсем скоро да бъда за кратко в много голяма близост до такова семейство ,близки приятели ,които винаги съм мислила за най -хармоничната двойка. На какво всъщност се гради хармонията на неписано споразумение между двамата,всеки да отговаря за своята част от задълженията във връзката,като уважава и приема желанията и решенията на другия. Без да са се интересували и без да са чели интуитивно и навярно с помощта на минали опитности,които не съзнават ,те Живеят (не просто знаят)едно от най важните споразумения ,за връзката на Д.М.Руис ,без дори да са чували за него. На мен обаче ми е било нужно да открия този автор да го чета, и да откривам. Въпросния мъж винаги е повтарял ,че трябва да се мисли позитивно и с усмивка , бизнеса му върви прекрасно без да е чувал думата езотерика и духовни учения. Разбира се и те си имат трудностите за отработване,но всяко нещо с времето си. Изненадах се когато жената ми сподели с огромно притеснение ,че на една родителска среща е видяла жълто сияние около преподавателката и не знаеше какво става ,защото никога не е чувала за аура. Та всичко това го изписах като пример за следното.Всеки човек е на различен етап от развитието си някои хора са тук ,за да изживеят онова което са научили в предишния ,без да го съзнават,то вече е изработено и заложено в тях. Задачата им е друга.В дадената ситуация те са вече на ниво интуиция,не прекарват през ума взаимоотношенията си ,а работят с гласа на душата-интуицията. Всеки човек е стигнал до това ниво в различни сфери от живота си.И върху тях той не работи,просто ги знае т.е. преобърнал е ума си(както казва П.Дънов) с лице към душата-хармония. Всеки човек обаче навлиза последователно в нови етапи,които изискват време,мисъл,трудности. Проверявайки написаното по книгите ,съпоставяйки го с живия живот аз за себе си виждам истината в тях и приемам това което виждам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 Аз си представям ума като плънински връх. Обикновените човешките мисли и желания са като гъсти облаци, които са обгърнали върха и са го направили невидими, както и небето над него. Повечето хора ограничават погледа си със собствените си мисли и желания. Освен това не могат да различат ума от мислите си; виждат облаците, а не могат да видят върха зад тях. В най-добрия случай виждат само смътни контури или по-ниските му части. За да може да разчита на ума си, човек първо трябва да разчисти облаците около него. В тази връзка интуицията може да се оприличи на светлината, която идва от слънцето и осветява върха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 (edited) Чета и не проумявам каква е разликата между ума и мислите? Освен това не могат да различат ума от мислите си Все пак не е лошо да се уточнят значенията на думите, дори и в Укиречник -> Ум Значението на думата все още не е въведено... Интерпретациите и метафорите без да е уточнено значението на думата УМ могат да бъдат доста разнородни. Синоними разум, интелект, мисъл, мозък, разсъдъксъвет, поука, напътствие, мъдрост, акълумствени способностимисловна способностспособности, талантсъзнаниеинтелигентност, въображение Редактирано Януари 21, 2009 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 А каква е разликата между радио-апарата или телевизора и програмите, които се приемат? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 ...на въпроса с въпрос, но ще опитам да ти отговоря. При едното има само звук, а при другото звук и картина.т.е програмата се приема цялостно. Човек възприема програмата(съзнателния живот)? С чужда помощ(учение) или...Според мен трябва да се търси някакво средно положение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.