Слънчева Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Съденето, деленето на добър/лош. Егото ни говори, когато ние от висотата на своите добрини се произнасяме, колко другите са лоши... Да, има ужасни неща, които трудно се приемат. НО има отговорност. Започва се от личната - от моето мислене, къде сбърках, какво направих или не направих правилно. Вглеждане назад четири поколения в родовите обременености. Разбиране на причините. И накрая приемане на себе си, на другия, прошка и даване на свобода. Всеки да си усвои уроците сам. Понякога е болезнено, понякога леко. За това сме тук! Но това Е Живота... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един. Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един. Важното е, че синът е средство за обучение. И това не е извод, а децата винаги са средство за обучение на родителите. Друг е въпросът колко трябва да учат родителите и дали искат, както казваш и както е и в случая. Интересно е и това, което казва Кирил в начало то на поста си, че "Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност." Но също така и родителите трябва да дойдат до "разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност" , което означава да са отговорни за това, че синът им е такъв, което означава да си научат уроците чрез него. Добре де хубаво ,ще си учат уроците чрез него ,но това значи ли че трябва да търпят всичко от него независимо какъв е той или тя .Според мен ако родителите непредприемат нещо ,ще продължат да развиват негативните качества в личноста ,веднъж направили примерно грешка и им се родило и възпитали такова дете ,те все още имат възможност да изправят погрешката си ,но от малодушие ,страх пресилена любов ,непретпиемат нищо ,и остават дете да ги учи ,е до кога ,от такава "доброта" това може да продължи цял живот ,от което следва ,яе са имали сумати възможности да си научат урока но и така не са го научили . Oтговорът се съдържа в твоите думи - ти как мислиш, ако търпят всичко, не предприемат нищо и т.н., това дали значи, че родителите се учат; напротив - така просто тъпчат на място. Виж, ако предприемат нещо и то различно от това, което са правили до сега и в собствения си живот, и по отношение на сина си - тогава вече, да. Вярно е и друго - че колкото по своевременно човек реагира адекватно на нещата, то толкова по-лесно и по-добри резултати се получават. След 26 години сигурно ще е доста трудно, но не и невъзможно. Успех пожелавам и на двете страни в процеса! Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Мммм, не бих се съгласила с това твърдение; това е само едно необходимо условие, нищо повече; и то е необходимо, само ако процесът на обучение е съзнателен от страна на обучаващия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) Веселин, разбира се, че трябва да предприемат. Всеки трябва да се опита да възпитава децата си, дори и чрез не особнено приятни за тях средства. Но в основата на това стои любовта. Но ако не се научат уроците, то няма да се знае какво точно да се предприеме. Например, родителите може да са губели доста време по вършенето на духовни според тях дейности по духовен според тях начин и да са пренебрегвали детето си. В случая за тях най-духовната дейност ще е да обърнат повече внимание на детето си и да пренебрегнат иначе уж духовни дейности. Мисля, че в това семейство точно това е случаят. Редактирано Февруари 21, 2011 от БожидарЗим veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един. Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Станимир, ще се изненадам, ако искаш да кажеш, че си поклонник на предварително доказаният авторитет. Според мен пък човек трябва да се учи от всичко около себе си. Всяка случка или обект в нашия живот е наш учител. Ето, аз научих оше нещо за хората чрез гост-3 и ако тя е навита, ще й разкажа какво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един. Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Станимир, ще се изненадам, ако искаш да кажеш, че си поклонник на предварително доказаният авторитет. Според мен пък човек трябва да се учи от всичко около себе си. Всяка случка или обект в нашия живот е наш учител. Ето, аз научих оше нещо за хората чрез гост-3 и ако тя е навита, ще й разкажа какво Доста се отклоняваме от темата, но: какво общо има авторитетът? Авторитетът си е авторитет; опитът – опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Децата и родителите са в един кръговрат. Не само родителите се учато т децата си. Децата се учат от родителите си. И когато станат достатъчно големи, за да покажат наученото, родителите събират плодовете на това което са дали като учение. Вярно е, често децата показват не това, което са очаквали родителите им, но това е несъзнателната заложба. Кога у детето има мързел, когато като дете родителя е проявявал мързел към него. В пряк и преносен смисъл - сега не ми се говори с теб, иди си поиграй не ме занимавай, аз много те обичам, но сега имам малко работа и така без край. Родителят може да е много добър като човек и като личност, но това не го прави добър родител. Резултата от възпитанието идва, като поправка за тези черти на родителя които се изявяват чрез детето. Почти винаги това води до неразбиране у родителите, мисълта върху това води до учене и издигане в техния духовен път. А детето продължава да се учи. Иво, veselinvalchev1981 и Sha Angreal 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Детето има душа , а тя не се е появила от нищото при раждането му. Тази душа би могла да има много предишни животи, в които да натрупа и изгради сложна кармична мрежа и психика , да има много неразрешени проблеми, може да носи тежък багаж , от който постепенно при добро стечение на обстоятелствата да започне да се освобождава. Душата на детето може да е толкова много наранена от предишни опитности, че и най-голямата любов, грижи и внимание от страна на родителите или обществото не могат напълно да излекуват детето. Един живот не стига да се излекува такава душа , ако травмите са сериозни, но прогрес в положителна посока винаги е възможен. Най-доброто, което можем да направим да помогнем на такава душа е да продължаваме да показваме искрена обич, да търсим начини да помогнем на душата да излекува раните си и разшири разбиранията си за живота. Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност. Проблемът идва от това, че за една ранена душа е много трудно да приеме факта, че носи отговорносг. Ако сме реалисти ще проумеем , че някои ранени души могат да имат само ограничен прогрес или никакъв и те продължават своята низходяща спирала на отдалечаване от Бога. започнала в техни предишни животи и докато не достигнат дъното за да се отласнат не могат да тръгнат обратно нагоре. ... Когато родителят е изпълнил кармичното си задължение и детето става товар, който пречи да се върви по духовната пътека оправдано е да се остави детето за да се продължи духовния растеж. Христос ни казва, че щом сме изпълнили своята отговорност към душатая на детето сме свободни да излълним задълженията си и към собствмената си душа. Ако детето отказва да се движи напред какъв е смисълът да спираш растенето на собсвената си душа -ако имаме две души движещи се в грешна посока това не може да доведе никога до положителен резултат. ... Това с кармичното задължение и оставянето на детето да върви само по пътя си от даден момент нататък, при нас - българите е много трудно за разбиране и приемане. Детето винаги е дете - може и на 50 г. да е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) Веселин, разбира се, че трябва да предприемат. Всеки трябва да се опита да възпитава децата си, дори и чрез не особнено приятни за тях средства. Но в основата на това стои любовта. Но ако не се научат уроците, то няма да се знае какво точно да се предприеме. Например, родителите може да са губели доста време по вършенето на духовни според тях дейности по духовен според тях начин и да са пренебрегвали детето си. В случая за тях най-духовната дейност ще е да обърнат повече внимание на детето си и да пренебрегнат иначе уж духовни дейности. Мисля, че в това семейство точно това е случаят. Съгласен съм ,същото го мисля . Редактирано Февруари 21, 2011 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
не... Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Творецът мой навярно е сгрешил когато е създавал същността ми - човек, от радост болката отпил, и от тъгата - слънцето в света ми. Навярно не е знаел как цъфти в безмълвен страх най-майчиното чувство, как всяко недокосване кънти преди в прегръдка да се влее пъстра. И не е знаел как в едни очи по детски доверчиви пулса спира, или когато вечерта звучи как в тишината и до злак примирам ще се събуди ли деня ми с тях - усмивките, довели пролет да оцвети най - майчиния грях - откъсната душа, за полета им. Той не е знаел нищо от това, щом е положил в извора ми сянка и е отнел онази синева, която може да опази ангела поръсил светлината в сърчицата отпиващи от мен сълзи и мрак. Сгрешил е същността ми, а децата ми са с грешката на божия му знак. И ако днес не мога да им влея пречиста светлина или сияние, ако страха ми за това копнее но носи само болка и страдания... и ако нямам път, за да разстеля в нозете им посока вярна... Ще ги оставя в седми ден. В неделя. На волята Му. С благодарност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) С деца или без деца по пътя на духовното развитие? Отговорът Зависи от това,доколко осъзнат духовно идваш в тази инкарнация. Ако тук и сега настъпва стремежа към духовно развитие-действаш според обстоятелствата,които вече съществуват.Ако си със семейство и деца,те не са ти дадени случайно. Така че,работиш върху себе си,отглеждайки децата...Пък те порастват,не са вечно бебета, и ти остава повече време за духовни занимания. Факт е,че по-напредналите души не създават семейства и деца,с което не си създават карма, от една страна,а от друга разполагат с времето си и го влагат в духовна работа. Този въпрос всеки го преценява от лично достигнатото си развитие като душа и е вярно само за него... Отговорът зависи от това,къде е душата по пътя... Основната цел на живота не е в размножаването,а в това да извървим пътя към Отеца и да отворим Любовта . Редактирано Февруари 21, 2011 от Мария-София Sha Angreal и helen 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава сам̀o на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш – това е смисълът на Живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света, а в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крахове, защото ние ги градим на пясък. В света можем да бъдем щастливи, тъкмо когато живеем за Господа; и трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата Природа: когато Слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества – от най-низшите до най-висшите – и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни Слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме Светлина, просвещение на окръжаващите нас. Житното зърно veselinvalchev1981, B__ и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 "...И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това, цитират стиха от Библията: „Множете си и се размножавайте!“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора – повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те трябва да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света? Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. казвате: „Трябва да има повече деца“. Защо трябва да се раждат повече деца? – Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1,000 лева на месец, имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите." "Казвам: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон, колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400,000 яйца във водата. Мислите ли, че това е законът на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие." Благоприятната Господня година veselinvalchev1981, Пламъче, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 ............ Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Не зная дали съм добра дъщеря. Но помня как босичка тичах във парка - усмихнато гледаше мойта игра. Мечтаеше с мен - макар да бях малка ти беше до мен и в смеха, и в плача. И помня, когато през сълзи премигвах как нежно поглеждаше в мойте очи. Във твойта прегръдка утеха намирах, заспивах щастлива - без страх, без сълзи. Ти дал си ми много - не искаше нищо, мечтаеше само да стана Човек. И знам, че понякога плакал си скришно за моите болки - и търсел си лек. Научи ме всички до мен да обичам, научи ме силна да бъда - дори когато душата на болка обричам да не показвам на никого мойте сълзи. Незная дали добра дъщеря съм, незная дали се превърнах в Човек, но знам, че съм още дете във душата и искам във парка да тичам със теб. Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Обичам те, татко, дори и когато мълча... Пепа Николова Донка, Слънчева и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 http://vbox7.com/play:60677707 Светлата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 Хубаво е, че тия по Духовния път не си правят деца. Така природата естествено изчиства популацията от техните гени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 (edited) Наивно е да си мислим, че познаваме всички механизми на природата да предава информация. Наивно е да си мислим, че природата разчита само на тези гени, които ние можем да "видим". Наивно е да си мислим, че като сме разчели ДНК веригите (или така ни се струва), сме приключили с човека и неговата популация.... И дали сме сигурни кое наричаме с името дете? И какво означава "с деца" и"без деца"? Редактирано Януари 29, 2012 от Донка Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 Хубаво е, че тия по Духовния път не си правят деца. Така природата естествено изчиства популацията от техните гени. Да! Долу духовната сган! Добре че гениалността и простотията не се предават по наследство. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 )) шегата настрана - да ви споделя, че имам впечатления от някои мъже, чието отношение към децата е направо диагностично. С това не твърдя, че ВСИЧКИ трябва да правят деца - визирам конкретно отношението към ролята на родителя. Защото това е превключване от режим егоизъм към режим алтруизъм, а не всеки е готов да направи тази крачка, с която да изгори излишните инфантилни килограми на психиката. Диана Илиева, Слънчева и мимо 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 Личното ми мнение е, че само примитивният, заслепеният, неграмотникът би се отказал от потомство. Да имаш възможността да създадеш живот, но да не го направиш, като се аргументираш удобно, че имаш желание да растеш духовно не може да е дело на мъдър човек. Напротив. Само наглецът би сторил това, само негодникът, който е забравил своите родители, забравил себеотдаването им. Това е нечиста идея, жалък, нечестив опит да се поругае, дори обезцени семейната ценност, която трябва да се предава, а не предотвратява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 29, 2012 Доклад Share Добавено Януари 29, 2012 (edited) Мхм. Само нечистивите ... и Христос. ... А и някои светии. ... И монасите в манастирите. ... И тези, които не са успели да си намерят подходящ партньор ... И тези, които не искат да имат деца поради други съображения, а не заради духовното си развитие. Хайде да не създаваме осми смъртен грях. Ами ако някои решат да си осиновят дете/деца вместо да създават „свое/свои“, те какви ще са? Редактирано Януари 30, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 30, 2012 Доклад Share Добавено Януари 30, 2012 (edited) Някой будистки традиции твърдят, че посветилият се на духовно развитие не трябва да има деца. Да има деца означавало да вкарва пак души в нашия свят и да ги обрича на мъки, докато целта на развитието било прекъсване на веригата прераждания. И все едно като няма деца, планетата ще се обезлюди и хората няма да има нужда да се прераждат.... Какво мислите? Заглавието на темата е свързано с ето това мнение на БожидарЗим Мисля че заглавието взето само за себе си е доста крайно и подвежда затова си позволих да върна малко лентата към началото и въпроса на тази тема Със сигурност има прераждащи се души, чиято мисия изключва създаване на потомство. Но според мене това касае някои от прераждащите се души .Би било грешка да пренасяме подобни тези към живота, както и да се правят обобщения . В общия случай душите идват във ВУЖ (Великото Училище на Живота ) ,за да трупат опитност .Опитност във и чрез всички аспекти на живота -връзки, раздели,създаване на потомство ,власт, падения и възход. Неизброими ситуации. Така че , тълкувателите на будистките традиции може и така да гледат на нещата ,но на мен не ми звучи сериозно горната теза . Редактирано Януари 30, 2012 от Розалина Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 30, 2012 Доклад Share Добавено Януари 30, 2012 (edited) Има окултни, природни знания по темата. Учителя е дал в беседи някои данни-например за рибите, които хвърлят хайвер или раждат по много.... Както и за птиците, които по 1-2 малки отглеждат... Изобщо избори, творения, нива на съзнание... От които в крайна сметка можем и да се учим, поне на отговорност, а не да анатемосваме... Редактирано Януари 30, 2012 от Слънчева Розалина, Мария-София, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Януари 30, 2012 Доклад Share Добавено Януари 30, 2012 Не може да се даде универсален отговор на този въпрос, това е въпрос на лична преценка. Матея 19: 10. Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени. 11. А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; 12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desita0622 Добавено Януари 31, 2012 Доклад Share Добавено Януари 31, 2012 Темата наистина е много интересна. И аз мисля, че няма универсален отговор. Всеки си има път и карма в настоящия си живот...Но смятам, че е предопределено дете да се роди в определено семейство. Зависи много и от постъпките, мислите, настройката на родителите преди зачеването и раждането на детето. Вярвам,че всяка прераждаща се душа си избира подходящо семейство, така че и двете страни да учат определени уроци... По повод случая на Гост 3. Наблюдавала съм много дълго подобни отношения в семейството на много близки мои роднини. Човек винаги трябва да оценява нуждата и позицията и на двете страни. Аз говоря за семейство, състоящо се само от майка и син. Синът имаше точно същите "прояви" като в случая на Гост 3. Но, ако се вгледаш по-отблизо, преценяваш, че майката е супер принципна, с много сурово отношение, а "детето" цял живот се мъчи да отстоява независимостта си и да намери собствения си път...Съжителството беше много мъчително и за двете страни и завърши трагично, но със сигурност и двете страни са имали много неща да научат и неслучайно са се "събрали"...Съгласна съм с Божидар Зим, че обикновено на много духовни и принципни хора се раждат деца "издънки", защото наистина Любовта е по-висша от духовността и принципите, а има хора, които отъждествяват вярата и любовта с духовните практики или моралните принципи... Късметче, благодаря за страхотното стихотворение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.