Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Leaderboard

  1. Слънчева

    Слънчева

    Модератори



  2. Розалина

    Розалина

    Модератори



  3. Донка

    Донка

    Глобални Модератори



  4. Рассвет

    Рассвет

    Модератори



Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/02/2010 in all areas

  1. История на едно удавяне От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен. Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща. Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него. Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои. Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе. Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай. Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло. Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как. Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам. Никой не ми дойде на свиждане. И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше. Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо. Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !
    23 points
  2. Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.
    15 points
  3. Обща молитва за благословение на българския народ! В сряда (6 април 2011) от 22:00 часа да се помолим заедно за всички нас, за българският народ. Да се обединим с тази молитва: Молитва за благословение на българския народ Господи, Боже наш, душата ни на теб уповава. Молим ти се, благослови България и целия български народ. Укрепи ни, повдигни ни, дай ни сила. Окрили духа ни с вяра и надежда в Тебе. Дай ни живот и здраве, твърдост в изпитанията. Пробуди в умовете и сърцата ни идеята за братство, подкрепа и доверие. Въдвори между нас българите мир, търпение и обич. Да бъде законът на истината, любовта и правдата, да се пробуди вяра и в сърцата на невярващите, да станем всички в едно тяло и един дух. Всявай в умовете и сърцата на управниците ни разум и отговорност, да ни водят към просперитет. Благослови трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат Волята Ти и всички добри хора, които работят за Царството ти на Земята. Благослови домовете и децата ни. Ръководи ни в мислите и делата ни и ни упътвай да ти служим с радост. Като ни даваш всичките твои благословения, приложи и Любовта си да ни е вечен закон. Защото на тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Амин
    15 points
  4. Благодарение на този форум имах възможността да опозная много хора с близки на моите интереси. Беше ми много приятно първо да опозная душите им и след това да се запозная и с физическите им опаковки , и мога да кажа, че не бях разочарована .... Също благодарение на форума имах възможността по-ясно да осъзная, че понякога хората с духовни интереси са много по-далече от реалното им приложение в живота, в сравнение с други без такива претенции, които тихо и кротко без демонстрации, и даже без ясното съзнание прилагат мъдростта, любовта и истината в живота си.....
    15 points
  5. Петиция за включването на вегетарианска храна в менюто на всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинските бюджети: http://bgpetition.co...menu/index.html Основна цел на настоящата петиция е осигуряване по законодателен път на възможността във всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинския бюджет (като болници, детски градини, училища, студенстки столове, затвори и др.) да се предлага вегетарианска храна на лицата, които пожелаят такава. Настоящата ситуация налага извода, че на практика държавата дискриминира и потъпква конституционните права на вегетарианците, като не уважава правото им на свободен избор на храна, и те са изправени пред реалната ситуация да гладуват във всички тези обществени заведения, които в крайна сметка се финансират от техните данъци. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, не се допускат никакви ограничения на правата, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чрез липсата на законодателна уредба, чрез инертността на институциите на държавата, се допуска дискриминация на всички български граждани, които са вегетарианци по убеждение или религиозна принадлежност, като реално се ограничава тяхното право на нормален достъп до обществени и здравни услуги....
    15 points
  6. Човек е противоречиво същество. Мъдрец е този, който успява да приеме своята вътрешна противоречивост с разбиране, да примири противоречията, да постигне вътрешна хармония и баланс, да съумее да изгради необходимата основа, наречена „душевен мир”, от която възрастват Божествените добродетели, необходими в процеса на Богопознание. Но трябва да се има предвид, че тази основа е производна – тя възниква от смирението. Ако не си смирен, не е възможно да имаш този мир, за който апостолът казва, че превъзхожда всяко знание. Поради тази причина смирението е основополагащ камък във всяка една религиозна система и духовна традиция. Ако липсва смирението, можем да говорим за интелектуалност, но не и за Мъдрост. Ако липсва смирението, достъпът до Божествената съкровищница ще ни бъде отказан, колкото и да упорстваме… ако ще и денонощно да се молим, защото закон е: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат”, тъй като горделивостта е като планински връх, на който нищо не цъфти и зрее, а смирениенито – плодоносна долина. То поставя човека в състояние на възприемчивост, което позволява на Божественото да прелее в човешкото и така да се роди Богочовекът. Докато горделивостта, грубата или рафинираната самомнителност са като похлупак, който ни затваря за Благодатта и възпрепятства Тя да се излее в нас и да се превърнем в свещен съсъд Божий. В такъв похлупак се превръщат обикновено и личните връзки и отношения, когато липсва достатъчно осъзнатост. Тогава партньорите се захласват един по друг, вторачват се един в друг, и във взаимното желание да се притежават, да си принадлежат един на друг, се обсебват, отдавайки сърцето си на любимия човек, превръщайки го в свой емоционален център, изтласквайки по този начин Бог някъде в периферията и забравайки в опиянението си Словото: „Сине мой, дай Ми сърцето си!” И така, вместо да получим „хляба наш насущний”, получаваме само трошици от Божествената трапеза, които не могат да утолят глада ни. Ето защо не случайно Учителят казва: „Пази свободата на душата си!” Изкуството на живота се състои в това да обичаш хората, но да останеш верен на Бога, отдавайки сърцето си единствено Нему! И тогава ще ти се даде преизобилно според закона на Благодатта, наречен „Опуленс”, и ще видиш как от житеното зрънце на твоята монада израства класа на твоята множественост – полиада. Ето защо за този, който е предопределен да се превърне в мост между Небето и Земята, не е желателно да се обвързва, да встъпва в брак, защото закон е: „Този, който е слезнал, за да служи на Цялото, не може да намери щастие и удовлетворение в личните си взаимоотношения.” Опита ли се да го направи, ще се изпълни с усещането, че пие солена морска вода, за да утоли жаждата си - че не може да разгърне потенциала си и да изпълни предназначението си. Самото понятие „лично щастие” е абсурдно, защото по своето естество щастието е безпределно, а личността – пределна. Така че, ако една личност срещне действително щастието, тогава тя се разтваря в него, изчезва… защото Океанът Божественост не може да бъде побран в кафяна чашка… А когато личността по този начин е надмогната, унищожена (това, което в суфи традицията се нарича „фана”) се появява усещането за безпределност, за блаженство, за вечност. И единствено такъв човек не само може да се нарече „блажен”, но е блажен и в действителност!
    14 points
  7. А ето и писмото разчетено: За 27 декември 1964 г. ДРАГИ БРАТ, На 27 декември 1964 г. се навършват 20 години от заминаването на Великия учител. Вечна слава на неговия дух! През 1957 г. един неделен ден на обяд в столовата ва Изгрева брат Начо Петров /мир и светлина на душата му/, каза следното: Бях в с. Мърчаево на 21 септемри 1944 г. при Учителя. Той ми каза - "Начо, тази година Аз ще си замина. По-рано на два пъти е било определено да си замина, но се отлагаше. Сега вече е решено безвъзвратно /неотложно/. Брат Начо заплакал. Учителят продължил: След като изминат 12 години от моето заминаване, кажи защо съм си заминал. Отговорът се съдържа нас. 214 и 215 от тома "Начало на мъдростта" - Лекция от Общия окултен клас, година XI /1931-32 г./ Ето текстуално съдържнието: “Мнозина от вас казват: "Ние сме окултни ученици и като ученици, имаме право да мислим и чувстваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мен. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие, ще следвате моя път. Ако нe искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията воля, да бъде вън от Царството. Божият закон е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи. Никой не може да се освободи от този закон. Какво ще направи младата булка, ако една муха остави следите са върху бялата и рокля? Ще я търпили? Или ще я изхвърли вън, или ще я убие. Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? До кога ще търпя това? Всяко нещо си има край! Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите Волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли сеот Бога, аз ще ви кажа сбогом. Според мен вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Волята му. Щом се откажете от Бога, Законът ще дойде. Наближава това време. Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно. Може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно, е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите верността на думите ми.” Ганчо Генчев
    14 points
  8. Детска школа „Бялото кокиче” ще отвори вратите си за малките приятели на новолунието в Овен, 4-ти Април в новият братски дом, София, на ул. ”Ген. Щерю Атанасов” №2. Всички родители на деца от 2 до 7-годишна възраст, които желаят да ги запишат и да разберат повече за програмата на школата, са добре дошли на 25 март, петък от 18.30 часа в братския център. Идеята на школата е да се приложат на практика слънчевите методи на Учителя за възпитание и образование на децата. Първоначално заниманията ще бъдат от 8 до 14 ч. Предвидени са следните 7 модула, за които са ни неохбодими и съответните материали. 1.МОДУЛ „РОДЕН И ЧУЖД ЕЗИК” Български език Чужди езици Необходими материали: Картинна азбука Дървени кубчета с букви Други занимателни игри и пособия 2.МОДУЛ „ЧИСЛА И ФИГУРИ” Необходими материали: Природни материали за изброяване Кошнички за съхранение Дървени обемни геометрични фигури Забавни математически игри за възрастта Бяла дъска и маркери 3.МОДУЛ „ЖИВАТА ПРИРОДА” Животни и растения Градинарство Излети и екскурзии Детски лагери,училища сред природата Необходими материали: Фигурки на животни и растения Книжки с илюстрации за възрастта Забавни игри по темите Енциклопедии Глобус Семена от цветя за засяване Саксии Малки градински инструменти Детски лейки Образци минерали Плюшени играчки 4.МОДУЛ „ИЗКУСТВА” Музика Танцово изкуство Изобразително изкуство Приложни изкуства Театър Необходими материали: Детски играчки - музикални инструменти Детски музикални инструменти Глина и други материали за моделиране Конци Бои Моливи Хартия за рисуване Ножички Блокчета за апликация Линийки с форми Детски станчета Платове за апликация Ножчета и дъски за моделиране Книжки за оцветяване Семена Черупки от морски организми Декоративни камъчета Буркани за съхранение Подложки за масите за моделиране Параван Кукли за театър 5.МОДУЛ „ЗДРАВЕ И ЧИСТОТА” Паневритмия Гимнастически упражнения Дихателни упражнения Здравословно хранене Необходими материали: Малки метли и лопатки Престилчици за децата Хавлийки Кухненски рула и салфетки Етажерки от плат за принадлежности Найлонови пликчета за отпадъци Чинийки и прибори за хранене Топки Обръчи Въженца Постелки за упражнения 6.МОДУЛ „АКТИВНИ ИГРИ” Необходими материали: Дървени и други креативни игри тип „конструктор” Детски светофар и знаци за движение по пътищата 7.МОДУЛ „АСТРОНОМИЯ И АСТРОЛОГИЯ ЗА ДЕЦА” Други необходими неща: Пожарогасители Евакуационна схема и знаци Килими Столчета Масички Малки индивидуални закачалки Ще се радваме на всеки който желае да помогне. Слав Славов Директор на Детска школа "Бялото кокиче" телефон: 0896669767 e-mail: slav_svet@mail.bg
    14 points
  9. Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си. Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това. Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.
    14 points
  10. Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата. Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията. С нейно разрешение ще опиша случая. Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака. Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия: ,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’ Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром. Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу. Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация. 1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите. Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana. И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти. Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената. Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща. Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо. 2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.” 3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва. Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо. 4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно. Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия. 5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново. Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси. И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт. Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.
    13 points
  11. Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“ Имената са ви записани
    13 points
  12. Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа: Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече. Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс: - Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе? А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо: - Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си! Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал! Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае! Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!
    13 points
  13. "Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога." Учителя Из "Не правете никому насилие, нито оклеветявайте", V серия, НБ 1922 г.
    13 points
  14. Ще се спра само на резултата от прилагането - нямам врагове в света, а само приятели, а душата ми е изпълнена с Мир и Радост. Благодаря ти Учителю !
    13 points
  15. Когато бях бременна с първото си дете,ми беше много странно и доста неприятно едно обстоятелство.Всички жени, сред които се появявах( а аз работех в една фирма с голям персонал),сякаш се чувствуваха длъжни да започнат да ми разказват как са родили те.Това ,което правеше впечатление беше,че краските на тези разкази бяха предимно черни -сложни казуси,некадърен персонал и т.н.Всъщност, на третия опит да бъда принудена да изслушам поредните истории с проблемни раждания ,аз се изправих и в прав текст казах достатъчно ясно и твърдо следното:Моля да забравяте в мое присъствие,че съм бременна.Не желая да слушам ,защото искам аз да открия това таинство.Сама искам да го открия и напълно непредубедено..После ги оставих сами.Повече никой не посмя да заговори по темата пред мен. Мисля,че по въпроси с 20 г давност и определено пиперлив привкус, имам същото предпочитание.Искам сама да откривам Учението,Рила и всичко останало.Там ,където имам нужда от помощ и водач,аз ще попитам и надявам се да срещна достатъчно добри хора,които да ме упътят. След всичко чуто и прочетено по въпроса ,си мисля следното.Ние българите сме много твърд ,инатлив материал.Т.е. задачата на Учителя е била много,да не кажа изключително сложна.Да представиш,да свалиш Учението ,Словото сред такъв народ е голямо предизвикателство....Учителят често казва,че има една комисия и като си отидем тя ни слага оценките.Не съм срещала някъде да казва,че е добре ,ние, вместо да учим и прилагаме,да се занимаваме с другите и да раздаваме оценки,без значение какви. Учениците в началото са били само 3.През 1944 година са хиляди.М.Иванов е един от тях.Изучава Учението цели 20 години.От 1917 до 1937 ,когато отива във Франция..Отива си от този свят на 25.12.1986 година.Дали си е свършил задачата и как,оценките друг ги раздава.Не сме ние.Нека всеки от нас да реши добре собствените си задачи..Римляните имали една поговорка :"Обущарю не по нагоре от обувките".
    13 points
  16. Методи за самовъзпитание, МОК, 06.02.1931 г.
    12 points
  17. "Изгревът" на Вергилий Кръстев Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите. Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!
    12 points
  18. Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко. Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си. Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие... Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н. Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат. В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена! Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство. Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна! Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден. Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот... За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа. Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки. И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените... Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема. А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища. Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка. Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения... А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства
    12 points
  19. Мисъл за деня-20 юни Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
    12 points
  20. Мисъл за деня - 6. юни 2011 година Красотата не е външно нещо. Тя има динамическа сила. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек, забелязвате, че от него излиза нещо. Казвате, че някои хора са грозни. Има два вида красота (грозота): външна и вътрешна. ... Хубостта всякога показва, че известен живот е добре използван в миналото. Грозотията показва само историята на човека. Грозотията не се дължи само на човека, който я носи, но тя показва, че известен живот от миналото не е бил добре използван. Заведоха Исуса Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143
    12 points
  21. Мисъл за деня - 9 юни 2011 година Щом дойдете до Божествения свят, всички въпроси на живота имат своето разрешение. Изпитанията и на бедния, и на богатия са еднакви, и резултатите са еднакви. Богатият трябва да даде всичко, а бедният трябва да съзнае, че не му трябва богатство. Богатият трябва да се откаже от своето богатство, а бедният трябва да каже, че не му трябва никакво богатство. Идете в Галилея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог...– формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
    12 points
  22. Мисъл за деня-8 юни Сега аз не искам да проповядвам едно учение човек да се откаже от богатството си, но казвам: За да разреши правилно основните въпроси на живота, преди всичко човек трябва да провери в себе си. Той не трябва да учи хората, че не трябва да бъдат богати. Напротив, той трябва да им казва, че те трябва да бъдат богати, но за себе си трябва да знае, че и богатството, и сиромашията са едно и също нещо. Така е за съвършения човек, а за обикновения не е така. Идете в Галилея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
    12 points
  23. Мисъл за деня-7 юни Физическият свят е разгадаване на духовния. Всичко онова, което става на земята, всички противоречия, които срещате, трябва да се тълкуват. В тълкуванието им ще разберете духовния свят. Който не разбира нещата, той мисли, че едни са вредни, а други – полезни. Кротките ще наследят земята Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
    12 points
  24. Мисъл за деня - 30 май 2011 година Като остарее, човек започва да мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа. Не, той се лъже, те няма да продължат неговата работа, но ще продължат своята работа. Вие не знаете още закона на живота. Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Животът на сина му пък ще се влее в неговия правнук. Значи, вливане става в живота. Тъй щото ще зависи как е живял бащата, как е живял дядото и т. н. Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място. Вие мислите, че като умре бащата ще отиде на едно място, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, това е едно първично схващане. Във всички неща в света има едно единство. Закхее, сляз скоро Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143
    12 points
  25. Мисъл за деня - 1 юни 2011 година Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
    12 points
  26. Мисъл за деня - 31 май 2011 година Та вие ще турите в себе си мисълта: аз ще бъда съвършен! Това е необходимо за вас, понеже в живота, в който живеете, ще се явят хиляди обезсърчения. Най-първо ще започнете да изучавате вашите деца. Не си правете илюзии за вашите деца. Не им туряйте дарби, каквито те нямат. Не очаквайте да се проявят другояче, освен каквито са. Вашите деца засега ще проявят точно такъв живот, какъвто им е даден. И вие самите не може да проявите друг живот, освен този, който ви е даден. За в бъдеще вашите деца ще бъдат други, също тъй и вие ще можете да проявите други качества. Засега вашият живот е само един лист от тази съвършена книга. Бъдете съвършени Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27
    12 points
  27. Мисъл за деня-18 май Първите хора, които дойдоха на земята, бяха много учени; последващите бяха малко глупави, а ние сега сме най-глупавите. Обратен процес на еволюция. Първите хора, които дойдоха създадоха земята; вторите създадоха само градините, третите, които излязоха от рая, научиха се да орат; четвъртите — да се бият, а петите научиха мързела. Сегашната култура аз наричам „култура на духовния мързел“. Той знаеше Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
    12 points
  28. Баб'Азиз - Принцът, който съзерцаваше своята душа (2005) /Bab'Aziz - The Prince That Contemplated His Soul (2005)/ "Има толкова пътища към Бог, колкото са и душите на Земята" Това е историята на стария дервиш Баба Азиз и внучката му Ищар, които прекосяват пустинята в търсене на мястото, където ще се проведе Великият събор на дервишите... "- Но къде е тази среща? - Не знам, мой малък ангел. - Но дали другите знаят? - Не, и те не знаят. - Как може да отидете на срещата без да знаете къде е? - Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя. Който Вярва, няма да се изгуби по пътя."
    12 points
  29. Мисъл за деня - 7 април 2011 година Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога. Ти ще вземеш от всяко благо толкова, колкото ти трябва. Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие. Колко ти трябва днес, за да преживееш? Домовит човек Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог...– формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
    12 points
  30. Винаги ми е приятно да слушам или чета историята на Паневритмията, затова я помествам тук. ЧУДОТО С ПОЯВЯВАНЕТО НА НЕБЕСНАТА ПАНЕВРИТМИЯ Петър А. Вангелов Невероятното събитие се случва може би за пръв път в историята на човечеството. По Всевишно разрешение то става над територията на България, защото по това време в нея работи Всемировият Учител. Било е възможно да се наблюдава само от едно място от най-високата точка на България и Балканския полуостров – връх Мусала. Струва ни се, че е можело да бъде видяно само от един човек. Видял го е представител на българския народ – Методи Шивачев. Чудото е било определено да се случи точно в средата на двадесетте години на ХХ век от новата ера. Но ние знаем,че още един човек го е видял, 50 години по-рано. А за масово наблюдение на загадъчното явление е нямало подходяща енергийно чиста полева среда. Огромната роля на необикновеното явление е била да покаже на българите и света, че земната Паневритмия, дадена от Учителя Петър Дънов има НЕБЕСЕН ПРОИЗХОД. Горя от нетърпение да ви предоставя незабравимата случка. Отказвам се да я разказвам сам. Когато говорят автентичните свидетели на това чудо на чудесата – показване на Небесната Паневритмия на представител на човешкия род, ние мълчим. Затаяваме дъх и с благоговение следим необикновения разказ на една от най- напредналите ученички на Учителя – Мария Тодорова/1898-1976/. Тя се е сетила да запише с подробности случката, така както я е разказал самия Методи пред учениците и Учителя: “...През нощта Методи усеща, че някой го буди. Оглежда се – няма никой. Поглежда часовника си – вече е два и нещо. ... Какво ще се облича – та той е спал така с дрехите си. Решава да вземе фенер, но не знае къде са го сложили.А сега е тъмница, къде ще го търси – всички спят. Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея – та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един СНОП СВЕТЛИНА. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него, и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на 1-2 метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа – няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един- два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата..., той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари му мислено и тръгва все по-уверено, и без да се бави. Където трябва светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития в Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята... След 2-3 часа той е горе, на връх Мусала. Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място. ... Светлината, която го е завела изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си ПЕСНОПЕНИЯ И МУЗИКА. ... Методи, вдига главата си на 60 градуса нагоре към небето ... и какво да види! Горе, във висините на небето, под формата на ГОЛЯМА ЕЛИПСА се откроява една СВЕТЛИНА. Вторачва се в светлата елипса.Разглежда я и вижда как, в светлини, С БЕЛИ ОДЕЖДИ И С ЧОВЕШКИ ФИГУРИ танцуват същества наредени по двойки и в КРЪГ. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака, и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях – НЕЗЕМНА СВЕТЛИНА! Чува се песнопението и музиката… Фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. ТЯ Е ЖИВА, трепти, и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг – и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат, и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък. Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на Слънцето.” “...Към обяд пристига в бивака на хижата. .. Методи Шивачев приближава до Учителя и му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен, но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: “Е, Методи, какво видя горе?” Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където Ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната си ръка за поздрав и най-тържествено каза: “Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята! Ще го свалим, за да бъде “както горе на Небесата, така и долу на земята.” Чест прави на Мария Тодорова, че е записала спомените си, и на Вергилий Кръстев, че ги е събрал, съхранил и представил в печатан вид, за да могат бъдещите поколения да знаят за тези необикновени явления. Жалко, че Методи Шивачев не е бил художник, за да предаде видението си в картина. Но чудото е, че видението не е останало не запечатано. Човечеството разполага с уникална Небесна картина на Божествената Паневритмия! Как е станало ли? – Половин век по-рано е живял и творил френският художник – гравьор Густав Доре. Той е успял да наблюдава същото чудо. Не се знае дали е било в планините на Шотландия или в Алпите; за нас остава загадка как и кога се е добрал до видението на Небесната тайнствена Паневритмия. Но факт е, че има такава картина, на която по необясним начин, гениалният Доре е нарисувал този танц. За нас е важно, че можем да я покажем, макар и в несъвършен технически вид. Вече знаем едното чудо: Небесна Паневритмия има! Другото чудо ще бъде да я видим в земния й трансформиран вариант, в три концентрични кръга, с над 1000 участници в бели дрехи, с хор и оркестър в центъра, когато се играе най-тържествено в Рила, до петото от Седемте рилски езера, на 19 август. Друг по-тържествен аналог на планетата Земя – няма! Третото и най-важно чудо е лично да я научим и да влезем в “живия кръг” за да я изиграем. Тогава всеки ще усети силата на небесните токове и благословение, които потичат през него. И той ще се новороди! Амин! Петър А.Вангелов
    12 points
  31. Мисля, че беше преди 3 години-играехме Паневритмия само двама човека в малък провинциален град, от всички страни имаше противодействие за да се откажем,тогава погледнах нагоре и видях Небесен кръг,мисля, че беше само от жени,те играеха точно над нас,облечени с ефирни дрехи и дълги, сплетени на плитки коси. Тогава аз категорично продължих да играя Паневритмия и до днес продължавам.
    12 points
  32. След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да допуснат това в умовете си. Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година. Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша, усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова
    11 points
  33. Guest

    Lisa Gerrard

    Отдавна Лиза Джерард занимава моята мисъл, отвъд всяка случайност. За всичко си има причини, но когато един глас те призовава и не само теб, призовава Небесата, Реките, Недрата и Устоите на Вселената - разбираш, че човекът може всичко, може да разгадае Слънцето, може да устои на Вятъра, може да превъзмогне Смъртта, може да се усмихне на Болката, може ... Може да изкрещи и Викът му да е Музика ... Може да е лек ... И слово ... Отдавна трябваше да се направи тема за Lisa Gerrard и специално за Dead can dance. П.С. Освен всичко, тя има уникални езотерични текстове, срещани само в Упанишадите.
    11 points
  34. Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически... Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето. Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се! ....... Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства. Както и да е. Мението ми е просто мнение...
    11 points
  35. http://filmotizgreva.wordpress.com/
    11 points
  36. Яков 2: 14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0
    11 points
  37. Това, с което се бориш, само се усилва Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние. Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас. Сънят. Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце. Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира. Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание. Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото. Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”. Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”. Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”. Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”. Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”. Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко. Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”. Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?” Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”. Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето. Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само: Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви. И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.
    11 points
  38. Мисъл за 05 юли 2011 г. Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот. Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разрешите. Бог е виделина Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
    11 points
  39. Мисъл за деня - 15.06.2011г. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
    11 points
  40. Мисъл за деня - 2.06.2011 г. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта. Познат от Него Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
    11 points
  41. Мисъл за деня-27 май Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото, грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44
    11 points
  42. Мисъл за деня - 24 май 2011 г. Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”. Тридесет и осем години Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
    11 points
  43. Мисъл за деня-19 май Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схващания, думата “Бог” е опорочена. Но когато едно свещено Божие име се опорочи, Бог обезличава всички форми, цялата култура се заличава от лицето на земята и се създава нова култура, с ново име. Благ Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
    11 points
  44. Мисъл за деня - 7 май 2011 г. Знаете ли, на какво се дължи упадъка на днешната култура. Днес се избиват най-малко 40 - 50 - 100 000 милиона същества. Това са един голям брой живи същества, които всяка година стават жертва на хората. В тях се зараждат чувства на страх, на омраза. Тия същества, като влязят в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвам, че ние трябва да плачем за изкланите говеда, но казвам, че ние сами, в миналото си, създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина за нашите нещастия. Домовит човек Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25
    11 points
  45. Мисъл за деня - 30 април 2011 То е описано като за Адама и Ева, но то е съвсем друга история. Тя седи така: Съществувала една раса много възвишена, която раса се е отклонила от Бога, влязла вътре в материята. Та покрай тях и другите по примера вървят. Синът върви по примера на баща си. Дъщерята върви по примера на майка си. Един от тия първичните, които са останали да не съгрешат, е Христос, Който слязъл на Земята, за да възвърне човечеството. Сега всичките решиха да поправят погрешката. Той отиде в ада и показа погрешката им, какви са били техните заблуждения, извади ги. Казвам: Поправете вашите погрешки на миналото. В целия свят поправлението трябва да стане, да се поправят всичките погрешки. С благодат и истина Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25
    11 points
  46. Мисъл за деня-5 април Има един начин, по който човек може да се справи с нещата. Има една наука, която човек трябва да знае: Не трябва никога да изгубваме присъствието на духа. Защото ако изгубим присъствието на духа, скъсва се онази връзка, с която Божията сила работи, се проявява. Кристализиране на човешката душа Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
    11 points
  47. Мисъл за деня-28 март Човек трябва да се освободи от мъглата на своя ум. Това значи: Човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Понеже ви изказах това Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
    11 points
  48. Ради

    За вярата

    Вярата не се изчерпва, тя е като извор. Може да загубим доверието си в проявите на даден човек и това е нормално. Но можем и да вярваме в Бога, т.е. - да вярваме във Висшата същност на този човек. Дори да е спяща, тя един ден ще се прояви, а нашата вяра й помага в това. Вярата е динамична, реална сила, а не емоционална наивност или розови очила. Тя е, която прави ума мощен и зарежда мислите ни с енергия.
    11 points
  49. 17. Наставление: Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани. Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се оставят, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен. Из „Личен бележник на Петър К. Дънов“
    11 points
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×
×
  • Create New...