Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Иво

Администратор
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3939

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    19

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Иво

  1. Иво

    Изваждам ви наяве

    От Иво,

    Изваждам ви наяве

    Страх, лъжа, лицемерие,
    гняв, алчност, завист,
    подтиснатост, похот, ревност,
    гордост, самонадеяност, вкопчване,
    съмнение, мнителност, затвореност,
    срамежливост, свръхчувствителност, несигурност,
    нетърпеливост, свръхвзискателност, консервативност,
    некомуникативност, недоверчивост, некооперативност,
    нетактичност, неяснота, нерешителност,
    отнесеност, разсеяност, нецеленасоченост.

    Нека топлите лъчи на светлината,
    чистият въдух и бистрата вода
    ви обгърнат и проникнат във вас.

    Изваждам ви наяве,
    Изваждам ви наяве!


    24 Октомрви 2008
    Варна, България
  2. Иво
    Да дава човек е лесно, но лесно ли е да се научиш да получаваш?

    Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
    Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
    Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.

    Ето цитат от филма "Кодът на Моисей", направен от създателите на "Тайната":

    Някои нямат капацитет да приемат хубавото, идващо в живота им, и завършват като напълно изтощени мъченици, защото дават, но никога не попълват запасите си, не позволявайки на присъствието, проявяващо се чрез тях, да приема.

    Във филма се споменава и за хора, които са си изградили "защита срещу получаване". Те нямат рецептори за допускане на нещо - не само за допускане на любов, но и на комплименти, на положителни твърдения, на одобрение....

    и още също по филма:

    Пълното и цялостно състояние на единство се постига от индивид, който дава с лекота и охота. Такива хора са тук, за да дават, да споделят дарбите, времето, талантите, способностите си. Същевременно са в синхрон с фундаменталния ред на съществуването. Те са настроени да приемат този поток през себе си. Те могат да приемат любов, интуитивни прозрения, могат да приемат мъдрост и напътствие и красотата, която е навсякъде. Така се получава завършен цикъл, в който даването и получаването са едно.

    Това, което даваме на другите и света, го даваме на себе си. Каквото и да сътворим за някой друг, то се преживява първо от телата ни. Така че, когато предлагаме молитви или пък мисли и чувства за мир за любимите ни същества, дори на другия край на света, ние също преживяваме този мир и това излекуване. По този начин отново виждаме как даването всъщност е получаване. Когато критикувате, мозъкът ви не знае, че критикувате някой друг и го приема за насочено към себе си. Ако проявявате грижа и щедрост към друг, тази част от мозъка ви не отчита посоката и винаги получава. Мозъкът винаги приема като дар онова, което дарявате на друг.
  7. Иво

    Буря

    От Иво,

    Бурята е буря, но в мен е Той.

    Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

    Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

    И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

    Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

    Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

    Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
    До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
    Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

    Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

    Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

    Благодаря ти Буря!
    Благодаря ти Небе!
    Благодаря ти Душа!


    23.03.2011 г.
  8. Иво

    Снимки - астрономия

    От Иво,

    Днес явно съм отново на вълна снимки... и този път - Астрономия

    Можете да видите всички снимки тук: Астро снимки

    Ето някои от тях:
    Щракнете вурху снимките за увеличение

    Слънчевата система




    Слънцето




    Земята




    Юпитер




    Внимание: Можете не само да разглеждате снимките и да оставите коментар за тях, но и да зарадвате любим човек, като му пратите картичка със снимката. Чудите се как става това?

    Под всяка снимка от галерията има един хубаааав бутон за пращане на картичка със снимката.


    Enjoy!

  9. Иво
    Демони от миналото,
    бягам, бягам, бягам аз от векове.
    Крия се и страх ме е, озъртам се,
    но те са още тук.

    Демони от миналото,
    меч в ръката си държа и щит си нося.
    Напред и в атака, нападам аз,
    но уви безплътни те са.

    Демони от миналото,
    разлиствам древни книги.
    Чудодейни слова мълвя,
    но подигравателно ме гледат те.

    Демони от миналото,
    мира не ми дават.
    Търся изход, и тогава чувам Глас:
    Само Истината свободата носи!

    Демони от миналото,
    Истината е вече моят меч,
    Обръщам се, в очите ги поглеждам и наричам ги:
    страх, гняв, похот, алчност, лъжа – това сте вие.

    Демони от миналото,
    започват те да се смаляват.
    Погледът ми проницателен е веч
    И тогава започвам да разбирам

    Не са демони това, а Ангели
    Ангели, предрешени в черни дрехи.
    Който Истината разбере, вижда истинските им лица:
    смелост, радост, мъдрост, истина – на това ни учат те.

    Демони от миналото,
    освободете ме,
    покажете истинските си лица,
    върнете ми Мира, дарете Свобода.


    19 Септ 2008, 23:55
    Варна, България
  11. Иво
    Средната Земя е завладяна от тъмен владетел. Древно пророчество казва, че ще се появи млад мъж, който единствен може да възвърне мирът и хармонията. Това е Търсачът. Мечът на Истината е неговото оръжие, а спътници са му Магьосникът от Първия Орден и приказно красива жена с необикновена дарба.

    Това е една легенда за геройство, за необикновени приключения и битки между силите на доброто и злото и за една голяма, но невъзможна любов.

    Legend of the Seeker
  13. Иво

    Тъй е писано

    От Иво,

    Тъй е писано

    В тъмна нощ стоеше,
    тайни слова мълвеше,
    думи като броеница.

    Пред взора му картини
    от древни светове,
    a пред него – перо и книга.

    Де са Бояна, Василия и Михаила?
    Де са братята му по Дух и Слово?
    Само това му остана - перо и книга.

    Мина време, Ангелът на Смъртта пристига,
    Свърши ли? – пита
    Свърших. – рече магът и перото остави.

    След години, момче намери прашасала книга,
    незнайни символи сами говорят,
    пред взора му – древните знания разкриват.

    Това, което трябва да свети – ще свети!
    Това, което има да стане - ще стане!
    Тъй е писано!


    05.12.2007, 2:15ч сутринта
    Варна, България
  14. Иво
    На 12 юли, Петровден, в братския център във Варна се проведе молитвена програма. Не бяхме много хора, повечето братя и сестри явно бяха на традиционния събор в Айтос. Други пък бяха избрали да посрещнат слънцето на Мусала, някъде другаде на планина или в групите по градове.

    Предната вечер се наложи да си легна късно, около 1-2 ч. след полунощ. Сутринта положих известно усилие, за да стана малко след 5. Измих се, сложих си бели дрехи и около 6 без 15 бях в братския център. Точно преди да паркирам, видях един брат, който също тъкмо пристигаше, но пеш. Понякога се чудя, колко повече усилия им коства на приятелите, които идват с автобус или пеш рано сутринта за изгрев или за молитва. Аз идвам с кола и ми се спи. А как е било преди век? Братята и сестрите са ставали в 3-4 през нощта, вървели са пеш до Изгрева, прекосявайки града, за да чуят думите на Учителя. Колко се е променило времето от тогава само!

    Точно в 6 часа молитвената програма започна. Казахме молитви и формули, пяхме песни, прочетоха се цитати от Евангелията. Братът, с когото пристигнахме заедно, е музикант и ни зарадва с прекрасно изпълнение на пиано на музиката от Учителя. По време на молитвата атмосферата се разреди, стана някаква трансформация в мислите и чувствата. Има някаква магичност в тези общи братски срещи. Започна беседата: Мистичното разбиране.
    Наистина, мистичното разбиране, за което Учителя говори, започна да се влива в нас.

    "Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира." - казва Учителя. "Под „мистик“ разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешно разбиране същината на живота. Под „същина на живота“ разбираме вечното в света, т.е. идеалът, към който се стреми душата."

    Можем ли и ние да разберем вътрешната страна на живота? И как да я намерим? Ето какво ни съветва Мъдрецът:

    "Ако човек няма първо отношение към Бога, той не разбира вътрешната страна на живота. Като имаш отношение към Бога, ти търсиш Неговата слава....

    Отношенията на Бога към човешката душа не могат да се заместят с никакви други отношения. Ако мислиш, че хората могат да те направят щастлив, ти се лъжеш. Целия свят да ти дават, цялата вселена да ти обещават, хората не мога да те направят щастлив. И ангелите да се съберат около тебе, пак няма да бъдеш щастлив. Това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. Така мисли мистикът.... "

    И продължава:

    "Има нещо съществено в живота и то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство....

    Питам: Ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? – С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и мистикът. Ако не обичаш Господа с всичката си душа, ти си изгубил първия ключ; ако не Го обичаш с всичкия си ум, ти си изгубил втория ключ, ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил третия ключ, ако не Го обичаш с всичката си сила, ти си изгубил четвъртия ключ. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази. При това той няма право да ги дава на други, те да отключват и заключват. Всеки сам ще си отключва и заключва. Който изгуби тези ключове, ще се върне назад, на небето, там да ги намери. Ако мислиш, че друг някой може да ти даде ключовете, ти се лъжеш. "

    В беседата се говори и за смисъла на страданията, за това че страданията са мерило за Любовта на човека. Като мисли така човек, като има това съзнание, стъпва на пътя на съвършенството и безсмъртието. Беседата завършва така:

    "Търсете Любовта с новото разбиране: с любовта на своята душа; с любовта на своя ум; с любовта на своето сърце и с любовта на своята сила, за да разберете и ближния си, и себе си. Това ви желая сега, да разберете Божията Любов, да разберете любовта на своите ближни и най-после – любовта на своята душа."

    Следва минута мълчание, след което завършваме молитвената програма с една мистична песен и няколко молитви.

    Следва Паневритмия. Дишаме чист въздух и стъпваме по тревата на новата зелена полянка за Паневритмия в братския център. Приятно е.

    Следва свободно време за разговори. Обсъждахме различни въпроси от социалния живот на братството. Всъщност имаме още много работа, за да започнем да се доближаваме до идеала, който Учителя е поставил за истинско братство. Ученици работят за този идеал, защото знаят, че всички сме клони от дървото на Живота.
  15. Иво
    Шест сутринта е, братският салон във Варна е препълнен, атмосферата - молитвена. Започват песните и молитвите на Бялото Братство. Всички сме изправени на крака и мълвим свещени думи - думи за мир, за чистота и красота. Потапяме се в свят на хармония и щастие и се молим той да проникне в сърцата и умовете на всички хора по Земята.

    Започна беседата "Идеалния човек":

    "Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо, гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални..

    Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се пресеква – пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек – идеалният човек свети като свещ....

    Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват – те са в мисълта на човека; ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек...

    Mнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини или да станат видни певци и музиканти. В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл – като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си – не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пеенето вие влизате в основата на Живота – сам по себе си Животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен, следователно музиката не е чужда за душата му – той е потопен в музиката и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред.

    Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че Животът е музика и песен – всичко в Живота е добро и хармонично."


    Беседата завърши и остави в нас малки житни зрънца, които един ден ще избуят в житните класове на новия живот.

    След наряда, направихме шестте упражнения. Въпреки силния вятър и студа имаше и Паневритмия с жива музика - цигулка и китара. Звуците и думите на Паневритмията оживяха в нас:

    Първият ден на пролетта,
    първият ден на радостта,
    първият ден на любовта
    носят сила и живот,
    носят сила и живот......

    Нека мир и любов в сърца ни да царува,
    доброта, милосърдие в нази да живей.
    Светлина и веселие навред да грей.

    Светъл празник на всички приятели!
  16. Иво
    Мога да прощавам, защото мога да разбирам.

    Мога да разбирам, защото мога да обичам.

    Мога да обичам, защото съм изтъкан от светлина.

    Прошката, разбирането и обичта са част от същността ми.
  20. Иво
    Раждането на една Звезда

    Къде сте, къде сте, синове мои,
    Синове на Разрушението и Тъмата?
    Пак ли в тайни места мрачни дела вършите?
    Отново ли отчаянието и тъгата
    в човешките сърца викате?

    Къде са Сестрите ви красиви,
    къде са Любовта и Радостта?
    Отново ли ги вие прокудихте?
    Спрете се и чуйте синове Плутонови,
    тяхната нежа песен, която в сърцата трепти:

    При всички условия на живота,
    не губи своя мир, не губи своя мир.
    Животът е красив, животът е красив,
    когато човекът е смел.

    И спряха се Синовете на Разрушението и Тъмата.
    Глави преклониха, колене присвиха, сълзи проляха,
    и нещо започна в тях да трепти и ярко да свети.
    И тогава, тогава се роди една Звезда.


    13.12.2007г, 14:25ч,
    Варна, България
  21. Иво

    Един сън

    От Иво,

    По-предната вечер сънувах интересен сън.

    Тръгвам на пътуване в друг град да се срещна с важни ученици на Учителя - двама от малкото все още живи. Единият от тях беше лечителя Петър Димков, а другия Георги Куртев. Имахме само два свободни дена.

    Пътувахме май цяла нощ с кола, за да стигнем. Пристигнахме, но не намерихме лечителя там, където очаквахме. Разбрахме, че се е преместил в някакъв хотел и там приемал приятели и пациенти. Пристигнах в хотела и питах на рецепцията за него. Казаха ми, че бил много зает и нямало да може да ме приеме. Обясних, че идвам от далеч и е важно да се видя с него.



    Първия ден го видях за малко, а на другия ден го посетих за повече. Беше много възрастен вече. Не помня подробности, но си спомням ясно, че се ядосвах, че нямам диктофон или лист, за да си записвам. Това, което говореше беше много ценно, истинско, дълбоко и докосващо. Мислех си също, че покрай тези важни принципни неща, които ми разказва, може би няма да ни остане време да го питам за един здравословен проблем, който имам. Така и стана... Говореше бавно, спокойно и уверено. Усещах от него топлота и приятелско, даже бащинско отношение към всичко. В думите му усещах вибрациите на един ученик на Учителя. Говори ми известно време и изведнъж смени темата и започна да ми говори за сънищата и важността им. Каза ми много ценни неща. Попитах го от къде знае това. Каза ми полуусмиханто - знаеш от кой. Имаше предвид Учителя.

    За жалост не помня много подробности от съня. Само това, че единия ден имаше великолепен изгрев, и че също бяхме планирали да посетим Георги Куртев, който живее в някаква вила в покрайнините.
  22. Иво
    Пристигнах на Мадара малко преди началото на вечерната молитва в петък. Вечерната молитва и песни при залез слънце под скалите - беше красиво и мистично.

    Малко по-късно пристига група от около 70 човека от софийското братство. Запалихме огън зад хижата и пяхме мистични песни под съпровода на цигулка. Стана късно. Време е за лягане - кой на палатка, кой в хижата или в близките мотели. Обичам палатките - чистия въздух, песента на птичките, тишината. Всичко предразполага към вглъбяване и размисъл. Да благодарим за всичко, за благата с които Природата ни е отрупала, може би затова сме дошли?

    В събота сутринта положих усилия да стана в 5:10. Въпреки това, докато се подготвя и стигна горе, не успях да видя самия изгрев и да участвам в част от молитвената програма. Не е лесно да се направи точен разчет на времето - подготовката след сън, стръмните стъпала нагоре към платото и особено, когато човек не го прави често След молитвите и песните, следва беседа. Всички слушат, мислят, правят си изводи, планират как да променят живота си към по-добро. И отново песни и молитви. Кратка почивка и следва Паневритмия. Имаше около 300 човека. Много хора облечени в бели и светли дрехи наредени в два концентрични кръг. По средата - музикантите. Всички са готови, следва 1 минута за концентрация и вълшебството на Паневритмията започва. Ние не просто играем Паневритмия, а тъчем с красиви нишки платното на нашия живот. Облагородяваме нашите чувства, изсветляваме нашите мисли, засилваме волята си за добро. Въздухът е чист и свеж, дробовете се пълнят с любов и радост. Музиката пълни сърцата ни, хорът пее.

    Във втората част от Паневритмията - Слънчеви лъчи - се образуват 12 слънчеви лъча от по шест двойки заобиколени в кръг от други двойки. Играта започва. Чува се песента и един зов за братство по цялата земя за времето, когато както се казва в песента "в знание, любов и свобода всеки ще живей". Можем ли да реализираме това братство още сега, още тук, в умовте и сърцата си?

    А ето започва и третата част на Паневритмията - Пентаграм. Отново 12 лъча по пет двойки заобиколени от кръг. Прекрояваме петте висши добродетели в живота си: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Вървим напред и пеем: "Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души."

    Красиво е! Паневритмията свършва, но остава един копнеж в душите по Вечния Източник на Живота.

    След Паневритмия, следват традиционните братски поздрави. Поздравяваме се един друг с пожелание за светъл ден. Музикантите вдъхновени подемат няколко песни. Ние сме ги обиколили и пеем.

    Следва братска закуска. Нареждаме се в кръг по градове и всеки слага на трапезата по нещо. Казваме формулата преди да започнем и след като свършим: "Божията Любов носи изобилния и пълен живот". Единствената Сила в света, която носи живота, това е Любовта. Някои приятели даже запяват: "Сладко медено, сладко медено...."

    Следва разучване на 21 упражнения от Учителя. Това е цикъл от специални упражнения за вътрешно пробуждане, които са сравнително малко популярни. Време е да излязат наяве и да се практикуват по-често.

    Следват свободни разговори, както и срещи на различни братя и сестри отговорни за различни проекти. Имаше среща на екипа по сайтовете, а по-късно и среща на екипа от редактори.

    Следва братски обяд. Шуменското братство се е погрижило да подсигури обяд за всички. Беше вкусно.

    Малко свободно време за разговори и отмора и следват няколко лекции и презантации. Константин Златев изнесе лекция за хармонията по Учителя. Имаше и лекция за лечение с минерали. Следва презантация на проекта за опазване на Рила. Водещите дадоха информация за това какво е свършено до момента и какво предстои да се направи. Красотата и финното еко равновесие в Рила, трябва да бъдат опазени!

    Следва концерт с класическа и мистична музика малко над хижата. Залезът огряваше Мадарските скали. Над нас се рееха делтапланери. Оказа се, че на събора присъства един брат от Италия - шеф на издателство Просвета там и издава над 20год книги по линия на ученика на Учителя - Михаил Иванов. Каза няколко много топли думи за събора и хармонията, която сме създали. Последва молитва.

    Наситена програма! След кратка почивка, следва мултимедийна презантация на сайта за паневритмията, както и представяне на снимки на един брат, който е прекарал 3 години в индийски ашрам. Братът спомена, че е бил воден от препоръките на Учителя да се изучават Ведите. Споделеният опит е винаги ценен. Опитът на един от Школата е опит на цялата Школа.

    На другия ден програмата се повтаря - изкачване до платото, в 5:50 - молитви и песни, следва беседа и Паневритмия. Този път пристигнах на време и участвах във всичко. Отново кратка братска закуска и след това свободни разговори, както и обсъждания за подготовката за лагера за Рила и за екологичното и равновесие.

    Уморени, събрали впечетления, радостни мигове и приятелски усмивки за седмици напред си тръгваме за вкъщи. Време е всеки да поеме всекидневните си задължения. Можем ли този ентусиазъм, радост, слънчево настроение и мир да ги пренесем във всекидевния си живота? Ако можем, това преживявание не е било напразно.
  24. Иво
    На 27 декември 1944 г, Учителя напуска физическото си тяло...

    Молитветния наряд в братския център във Варна започна в 6 сутринта. Имаше около 30 човека от града и няколко от чужбина. Нарядът започна с песента Бершит Ба, а след това продължи с Той иде. Казахме молитва и формула, четоха се части от Евангелията. Започна беседата Радост, която никой няма да отнеме. Ето някои мисли от нея, които ме впечетлиха:

    "Страданието и мъчението, това са вметнати неща в Живота – те са неестествени неща в Живота...

    Всяка енергия, която не е употребена за работа, е груба – тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията – тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония.

    Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища; щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците: въздишаш – плащаш, докато се съгради къщата и се измаже... Друго разрешение на въпроса не може да се даде – това е разумното разрешение на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище.

    Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете – там е всичкото страдание. Човек винаги страда за това, което не може да постигне, и винаги страда за това, което изгуби – или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега човек трябва да придобие това качество – кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада – да заповядва на всички нисши духове, та като го видят, да станат на крака; щом не си господар, те ще ти заповядват – който от тях дойде, ще ти заповядва.

    Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня... Пусни Господа да вземе участие в твоя Живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.“ Тогава ще се оправят работите – тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението, тогава няма страдания и ние сме вече в Небето.

    В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви.

    Един евангелист ме попита: „Ти как разбираш Евангелието?“ Аз му отговорих: „Мъчих се да го разбера, не го разбрах и си казах: Чакай да го живея сега; и тогава почнах да го разбирам.”

    Кореспонденция е едно, а Реалност е друго. Кореспонденция аз наричам случая, когато Слънцето ти го рисуват; Реалността е, когато изгрее живото Слънце – онова, което дава всички блага. Какво велико нещо е Божието присъствие!

    Три неща трябва да спазва човек: да не се поколебае в своята Любов, да не се разклати в своята Вяра и да не изгуби своята Надежда.

    Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се! И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате – смехът действа здравословно. Весело гледайте на нещата и когато останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отношение е почивателно състояние. Смехът е външна граница на Радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели.

    Животът е много хубаво училище."

    След беседата, последваха песен, молитва и формула. Молитвената програма завърши. В мене остана усещането, сякъш някой е намазал с магичен изцеляващ елексир, някои от раните на моята душа....
  25. Иво

    В отлично здраве

    От Иво,

    Позволявам на тялото си да се върне към естественото си състояние на отлично здраве.

    Здрав съм във всяко едно отношение.


    по Луиз Хей, Повярвай в себе си
×
×
  • Добави...