Иво

Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.

Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия Дух.

Кое е тогава новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затова, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде е духът на братството, на единението.

Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие.

Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно Паневритмията.

Нека разгледаме произхода на думата “паневритмия”. Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. “Пан” значи всичко, все, всеобще “Ев” или “еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А “ритъм” значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата.

Що е тогава “Паневритмия”? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е Паневритмия.

Нека разгледаме по-подробно израза: “всемирна хармония на движението”. Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради. Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стъблени и коренови върхове и пр.

Движенията, които човек извършва не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира.

Ако движенията, които прави човек са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, грани и организира в целокупната Природа и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тези упражнения, той се хармонизира с цялото Битие и затова получава нещо ценно от него.

Действието на паневритмичните движения е трояко:

1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на Природата, приема ги и те съдействат за неговото развитие. Тези сили са животворни.

2. Понеже движенията на Паневритмията са в хърмония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност.

3. Паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.
 

 
Нека да разгледаме първото действие на Паневритмията. Нейните движения не са само за упражнение на мускулите, белите дробове и пр. но и за образуване връзка между живата Природа и човека.

Енергиите в Природата са поляризирани. Нещата в Природата изобщо са поляризирани. Един малък пример са двата полюса на магнита, положителното и отрицателно електричества, коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Ако искаме можем да ги наречем мъжки и женски принцип в Природата, положителни и отрицателни сили и пр. Изразът в библията: “Бог създаде небето и земята” е загатване за действието на творческите сили в Природата. И после се казва: “И земята беше неустроена”. И постепенното й устройване, това е действието на съграждащите сили. Разбира се във всеки момент са в действие двата вида сили.

И във всяка култура действат тези два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тези творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него.

Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си.

Изобщо, дясната страна на човека – десният крак, дясната ръка и пр. – е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – левият крак, лявата ръка и пр. – на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на Природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързване със съграждащите сили.

Ето защо Паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действат първи. Те творят, създават онези елементи, върху които работят съграждащите сили.

Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна. Предната страна е положителна, а задната – отрицателна.

От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тези енергии са от различен характер за различните пръсти. Също така и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации.

Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.

В много несъзнателни движения, които човек прави има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно човек си бара някой център на главата, за да го активира с енергията, която излиза от пръстите му.

Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни.

Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Разни движения, например баране на главата, движение на крака, ръце и пр., са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни процеси. От всеки пръст излизат сили, които са израз и на нещо психично.

Всяко движение на човека, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл. Например, казва Учителят, туряне ръката на гърба, това е скритият, подлият начин на постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа зад гърба си и му казва: “Добре дошъл”. Един оратор, който държи ръката си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тези движения за изостанали от дълбокото минало.

Когато човек си дигне ръката, то известни духовни сили са в активност и той ги праща в света; и същевременно той с пръстите си приема известни сили от Природата. Става обмяна.
 

 

При паневритмичните движения трябва да се знае какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тези енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действаш на Природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него.

Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие.

Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот.

За да се улеснят двата процеса – вземане и даване – които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната Природа. Защото характерът на енергиите които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.

Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в в концентрирането. Така дълбоко да се концентрира човек при тези упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: “Когато правим упражненията, живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа.”

Един пример ще покаже колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: “Кой се допре до дрехите ми?” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене!” Но Христос се обърнал за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи другите се допрели до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също така и Христос прострял ръката си и се допрел до прокажения, за да го излекува.

Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия, праната. Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тези токове ще протечат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тази енергия в тебе.
 

 

При Паневритмията трябва да знаем значението на всяко движение, какво е влиянието му върху човека. Трябва да се знаят кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии физически и психически. Например, нека вземем една от песните на Всемирното Братство: “Добър ден”. Тази песен се пее със специални движения. Ако тя бъде изпята с и без движения, ще се види разликата. Изпълнена с движение, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които човек приема и изпраща чрез ръцете си и чрез цялото си естество! Даже в източните окултни школи се знае, че известни формули за да имат по-мощно действие, произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпява и се превръща едновременно в движение. Това са така наречените “мантри” на източните школи. И тези движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента.

Значението на Паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме “съответствие” в Природата. Има съответствие между всички неща. И то се основава на единството, което лежи в основата на цялото Битие. Например в периовичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните.

Има безброй съответствия в Природата. Ще изброя само по-важните от тях, които ни главно интересуват в случая. Има съответствие между

Тон,
Форма,
Движение,
Цвят,
Число и
Идея.

На този закон за съответствие между тези прояви в Природата се основава и така наречената окултна архитектура. На това съответстие се основава и Паневритмията.

Какво нещо е Паневритмията? Паневритмията с други думи казано, е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Ето защо и музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна и от друга страна на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тези движения имат мощно, магично действие; тогава движенията стават вече носители на тези идеи. Именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тези движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот!

Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея:

Всички движения в Природата са разумни.

При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответстват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогава движенията, които правим стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има такова съответствие между идеята и движението, тогава всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас в света!

Всяка идея, всяко душевно качество съответства на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр. додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тази основа е изградена и Паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, така и върху движенията им. Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят. Действието на тези движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на Паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко. За музикалната страна на Паневритмията говорих повече в първата си статия, и за това тук не се спирам повече на нея.

Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Знаем, че има двигателни, моторни центрове в мозъка. Например има център за движение на краката, такъв за движение на ръцете и пр. За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тези центрове са в главния мозък. Например центровете на движение на кръката и ръцете са по горната част на големия мозък. Когато движем крака или ръката по този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос:

1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тези или онези движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързавем с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринанся за получаване на енергия и подкрепа от тези висши мирове.

2. Като движим нашите органи: кръка, ръце и пр., ние привеждаме в активност тези мозъчни центрове, които им съответстват; така последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, Любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И така, чрез тези движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящето положение и по този начин можем да развием и тези духовни дарби, които им съответстват.

3. От друга страна всеки от тези мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено място в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото и те се развиват правилно, укрепват се, стават по-жизнеспособни, по- работоспособни, регулират се техните функции.

Много важно какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот.

Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и това ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека.

По всички горни причини личи, че чрез Паневритмията освен, че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства и облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо Паневритмията подмладява!

Нека да кажем няколко думи за действието на Паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съотвествие между движение и идея, то чрез движенията ни предаваме тези идеи на външния свят, на цялото човечество.

Ако във време на тези упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съотвестват, то тогава тези мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогава движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности ще ги пращаме в света за вливане в културата.

Има нужда от центрове, чрез които Божественото ще влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез Паневритмията.

Новите идеи чрез Паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние.

Паневритмията е такава форма, която е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот!

Паневритмията значи не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура.

В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие.

Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: не само чрез мисъл, чрез чувства, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко е турило в действие! Нали вятърът като Духа размърдва листата и с това улеснява движението на соковете?

Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и влияние не само върху нас, но и върху целия свят. Новите идеи са вложени в паневритмичните движения. Ето защо, чрез тези движения новите идеи се пращат в света!

Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център, откъдето се пращат тези идеи в света!

Идния път ще разгледаме нови страни на въпроса.

Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците.

Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората.

През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ.

В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал:

- Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място.

Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия.

Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия.

„Серафита” е странно произведение, което добива още по-странен вкус като бъде гарнирано със собствения си автор – Оноре дьо Балзак.
„Серафита” е странна книга, със страници пропити от блян и копнеж по съвършения човек, ангелоподобния андрогин Серафита – Серафитус, за едни мъж, а за други – жена. Всъщност, въплъщаващ и двете, той е художествена проекция на идеала на алхимиците, двуликия – едната му глава олицетворяваща слънцето, а другата – луната.
Но участието на Серафита в тази статия приключва тук, защото в романа на Балзак има друг персонаж, не по-малко интересен, макар и не толкова вълшебен.
“- Ще е необходимо да разбуля пред вас мъглявините на най-непонятното от всички християнски учения; но не е лесно да бъдеш ясен, говорейки за най-неразбираемото от откровенията, последен отблясък на вярата, която, както казват, е огряла с лъчите си нашата купчина кал. Познавате ли Сведенборг?
- Само по име, но за самия него, за книгите му, за религията му, не зная нищо. - Добре тогава, ще ви разкажа целия Сведенборг.”
Целият надали, но Балзак се заема да опише една съществена и интересна част от него.
Емануил Сведенборг. Шведският учен и философ, живял през 18 век и станал известен с множеството си изобретения и успехи в полето на науката (механика, математика, философия, металургия и т.н.), както и с трудовете си.
Други негови произведения, осемнадесет на брой, най-известното от които „Небе и ад” (1758) го изстрелват в орбитата на големите ясновидци, християнски мистици и теолози.
Да се върнем на Балзак:
„През 1740 година Свденборг потънал в пълно мълчание, от което излязъл само за да напусне светските си занимания и да се посвети изключително на духовния свят. През 1745 година получил първите заповеди от Небето. Ето как разказва той за начина, по който е бил призван. Една вечер в Лондон, след като се бил нахранил с голям апетит, гъста мъгла се разстлала в стаята му. Когато мракът се разпръснал, някакво същество, приело човешки образ, се изправило от ъгъла на стаята и му казало със страшен глас: „Не яж толкова!” Той си наложил пълно въздържание. На следващата нощ същият човек дошъл облян в светлина и му казал: „Изпратен съм от Бога, който те избра, за да разясниш на хората смисъла на неговото слово и на неговите творения. Ще ти продиктувам това, което трябва да напишеш.” Видението било краткотрайно. По думите на Сведенборг Ангелът бил облечен в пурпур. През онази нощ очите на неговия вътрешен човек се отворили и се приспособили да виждат в Небето, в света на Духовете и в Ада;”
Стоп.
Да, това е същият този Балзак, който в учебната програма (едно време) беше класифициран като „реалист”.
Същият този Балзак, написал „Йожени Гранде” и „Дядо Горио”.
По-нататък, той нарича Сведенборг „Божи пратеник”, човек, който „заживял живота на Духовете”.
Нарича го изключително щедър и даващ на всеки, който го е посетил с молба за помощ и пари, дори и на „стари търговски фалирали къщи.” Нищо, че е живеел съвсем скромно.
Сведенборг е бил известен и с това, че където и да живеел, той никога не заключвал входната врата на дома си. Въпреки тази непредпазливост, никога нищо не било откраднато или изчезнало.
По адрес на оплакването на прислужника му, за тази негова небрежност, Сведенборг казал (с усмивка):
„Нека бъде спокоен – прощавам му недоверчивостта, той не вижда пазача, който бди на вратата ми.”
Балзак се спира и върху други любопитни случки от живота му, например:
„В Гьотеборг, град разположен на шестдесет мили от Стокхолм, три дни преди пристигането на пощата съобщил точния час на пожара, който опустошавал Стокхолм, като отбелязал, че къщата му не е изгоряла и това било вярно”.
Характеризира го като скромен човек, водил уединен живот и без желание за богатство и слава. Не е разкривал дарбите си, не е парадирал с тях – използвал ги е за помощ на нуждаещи се, сред които били и кралските фамилии на Швеция и Прусия.
Тук ще си позволя и малко отклонение – Сведенборг е един от малкото хора, за които Учителя Петър Дънов е говорил лично, цитирам:
„Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това.”
„Има други учени, които са ходили и на Слънцето, и на Марс, и на Венера, и на Сатурн, и на Юпитер. Ето например Сведенборг е ходил на тези планети и разправя какво е видял. Ще кажете, че този човек бил луд. Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и (ги) изучават. Този учен взема една капка от течността, показва на хората да видят има ли нещо, но те нищо не виждат.” „Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.
"В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите.”
 
Сръчно и веднага се връщам към „Серафита” , където Сведенборг е дал описание на жителите на тези планети:
„Според пророка, обитателите на Юпитер отхвърлят науките, които наричат сенки; тези на Меркурий мразят изразяването на мислите с думи, които им изглеждат твърде материални, и притежават език с очи; тези на Сатурн са непрекъснато изкушавани от зли духове; тези на Луната са малки, като шестгодишни деца, гласът им излиза от корема и те пълзят; тези на Венера са с огромен ръст, но глупави и се препитават от разбойничество, обаче една част от тази планета има много кротки жители, които живеят в любовта към доброто. Най-накрая той описва нравите на народите на тези планети и изразява с много точни думи общия смисъл на тяхното съществувание по отношения на Вселената;”.
Тъй като няма какво да добавя след тези цитати, давам думата на Оноре дьо Балзак и ще завърша с това, че Емануил Сведенборг предрича съвсем точно деня и часа на собствената си смърт.
"Същия ден, неделя, 29 март 1772 година, попитал за часа. „Пет часът” – му отговорили. „Ето че се свърши – казал той, – Бог да ви благослови!”. След десет минути издъхнал най-спокойно. Чула се само една лека въздишка.”  
Радислав Кондаков

Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.

Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа.

Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал свлите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама.

Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл- Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил. При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толково близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от неудържимо желание да започне разговор с него:

- Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате?
- Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за които ти си чувал и знаеш.

По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име.

- Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава.

- Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир. А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме.

- Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?

Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка — в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на залата се отворила и за голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал:

- Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще
го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна!

Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа.

Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знанил и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей.

Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на онази земя е добро: там има бдолах и камък оникс. И името на втората река е Гихон (Геон): тя е, която обикаля всичката земя Куш. И името на третата река е Тигър (Хидекел): тя е, която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Битие, гл. 2, ст. 10-14). Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в обща, наречена сега Шат-ел-Араб, и се вливат в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив.

За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата - богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдо-лах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от " бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив.

Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост.

Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.

В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.

Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла:

Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство планета, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система. Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина. Не трябва да се приема модела, че ако една звезда (слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела, т. е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното — слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят. Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце".

Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека. За един добре _организиран човешки мозък, тази планета дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания.
На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес.

Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.

Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони". На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника — слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи- колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона. Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което, точно съвпада с изчисленията на догоните. Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики".
. Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името иа Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените.
Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе.

Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях.

По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната нфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.

За астрологията най-голямо значение имат Дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето.
Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето и се нарича еклиптика. Думата 'еклиптика" е гръцка и значи затъмнение. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни възли.

Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие не притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях.

Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания.

Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан -проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния.

Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арййската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас.

Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява.

В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили, на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това.

Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази “лъженаука астрология"; Нютон го изслушал
и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?...”

Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека.

Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година.

Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания ( каквито Птоломей и не притежавал ), днес не могат де се приемат за нещо сериозно.

В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение.

Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година.
Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.

Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина.
Учителят каза:
Истинската църква е горе.
Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!”
Един брат каза:
Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането.
Учителят отговори:
Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите.
Прераждането е метод за самоусъвършенстване.
Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”.
Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите.
В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят.
Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете.
Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите.
Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта.
Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.
Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.
И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.
Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.
Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.
Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.
Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.
В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.
Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал.
Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.
Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.
Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.
Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.
Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.
Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух.
Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.
Един брат каза:
В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите.
Учителят отговори:
Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”.
Тук се работи за Царството Божие на земята.
Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи.
Национализмът е идея на старата култура.
Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.

Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК

2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън.
”Най-истинският ни живот е когато сме будни в нашите сънища.” Хенри Дейвид Торо

Ако човек е буден или зает с някаква активност, мозъкът обработва информацията, идваща през сетивата и заедно с паметта конструира в главата ни модел на света около нас. Ако сме будни, но физически неактивни, фокусът на възприятието се премества от външната информация към вътрешната такава. Умът блуждае сред образи и картини. Част от съзнанието ни моделира определени ситуации, които могат да ни се случат. Фокусът лесно може да се върне към външния свят, ако се появи някакъв външен дразнител. Според Лаберж нещо подобно се случва в процеса на сънуването. Тъй като умът не получава външна информация чрез сетивата, използвайки връзката между съзнанието и подсъзнанието, той конструира някакъв модел на света, който се базира на наличната вече информация като страхове, желания, очакване, спомени, памет и т.н. Създаденият сънен свят, разбира се, е различен от това, което всеки ден наблюдаваме. Понякога картините и образите са несвързани, друг път са като цели сцени, а понякога и като филми.

Благодарение на открития през 50-те години на миналия век принцип за измерване електромагнитните трептения на мозъка, учените разбират, че съществуват различни фази на сън. Сънят не е просто пасивно откъсване от външния свят, както са го мислили до скоро. Различията в психичната активност по време на сън се дължат на различните фази, през които минава съня. Според учените има две основни фази на съня: фаза на бърз сън и фаза на бавен сън, които се различават по своите физиологични, психологични и поведенчески реакции. При бавния сън спящият диша бавно и много дълбоко, съзнанието почти не присъства, обмяната на веществата е сведена до минимум. Събудени в тази фаза, хората са дезориентирани и рядко си спомнят какво са сънували. Промяната към бърз сън е много осезателна. По време на бърз сън, наричан обикновено “сън с бързи очни движения” или “REM-сън” (REM – Rapid Eye Movements), очите под затоворените клепачи извършват изключително бързи движения. Дишането става много по-бързо и неравномерно. Мозъкът изразходва много енергия, почти толкова, колкото в будно състояние. В тази фаза именно на ускорена мозъчна и физиологична активност човек вижда сънища. Въпреки ускорения психофизиологичен ритъм, тялото остава почти напълно отпуснато в “сънна парализа”. Любопитен факт е, че след излизане от REM-сън и събуждане е възможно “сънната парализа” да не се изключи веднага и тялото да не се поддава на волеви команди. Това е съвършено безобидно и е достатъчно събудилият се да изчака няколко минути парализата да отмине.



На диаграмата по-горе са изобразени три вида изследвания – ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕОГ (електроонкулограма) съответно по време на будност, REM сън и дълбок сън. ЕЕГ измерва електрическите импулси в мозъка, ЕМГ измерва мускулната активност, а ЕОГ – движението на очите. Забелявза се, че диаграмата на REM съня и тази на будността при ЕЕГ и ЕОГ измерване са много близки.

Бавният сън се дели на 4 фази. Първата е преходна фаза между будно състояние и сън и често е наситена с т.нар. “хипногонни” образи (бел. ав. – “хипногонни” идва от гръцки и означава “водещи към сън”). Втората фаза е на по-дълбок сън и умствената активност тук леко наподобява процесите на мисленето. Около 20-30 мин. след заспиване спящият навлиза в третата и четвърта фаза, дълбок делта сън, през който мистиците твърдят, че “всички ограничения на личностното несъзнаване са разтворени в ясната светлина на най-висшето съзнание”. След приблизително 30-40 мин. спящият се връща отново във фаза 2 от бавния сън. След около 70-90 мин. спящият за първи път навлиза в стадий на бърз сън или REM-сън. След 5-10 мин. REM-сън и вероятно кратко събуждане следва отново връщане към фаза 2 и 3 на бавен сън. Следващия REM-сън се случва след около 90 мин. и този цикъл се повтаря така през цялата нощ. Диаграмата на приблизително разпределение на фазите на сън през нощта е следната:



Важно е да се отбележат няколко факта: първо, с течение на сънуването продължителността на REM-съня се увеличава всеки следващ път, като последният REM сън може да продължи около час. Второ, интервалите между две REM фази на сънуване намаляват до около 15-20 минути след 8 часа сън. И трето, за 5-6 периода на REM фази на съня човек се събужда 10-15 пъти на нощ, но обикновенно не помни за това.

Именно фазите на REM-съня са тези, през които е най-вероятно човек да преживее осъзнато сънуване. Събитията, които човек преживява по време на REM-сън, оказват на мозъка влияние, много подобно на това в будно състояние. Правени са много изследвания за доказателство на това твърдение. Примерно при ускоряване на дишането в осъзнат сън се ускорява и дишането на тялото. При преминаване от пеене - дясна хемисфера, към броене - лява хемисфера, в мозъка се активират същите центрове, както в будно състояние. Казано накратко, от гледна точка на нашия мозък, както и от гледна точка на някои психофизиологични процеси да извършим нещо на сън е равносилно да го извършим наяве. Това обяснява защо сънищата изглеждат толкова реални. За нашия мозък те са истинки. А щом като те са реални за нашия мозък и могат да влияят върху голяма част от нашата психофизиология, то те могат да бъдат използвани за подобряване на имунната система например, или за подобряване качеството на живота в мнoгo аспекти от житейската ни дейност.

Според д-р Лаберж една от основните задачи на мозъка от психологична гледна точка е да ни предпазва и да контролира резултатите от действията ни. За тази цел мозъкът създава модел на света, който се базира на поредица от схеми. Схемите представляват ментални модели на получената и обработената чрез сетивата информация. Ние си имаме схеми за всичко - от това, какво е компютър, до по-абстрактните схеми като тази, какво е истина, морал, любов и т.н. Нови схеми се създават чрез модифициране или комбиниране на стари схеми, някои от които наследяваме генетично, а други изграждаме в хода на нашия живот. Съвкупността от всички схеми съставя нашата лична теория на реалността, която в НЛП (невро-лингвистично програмиране) се нарича “карта на реалността” . Кои схеми да бъдат активирани в даден момент както от будния, така и от сънния ни живот, зависи от две основни неща: мотивацията и очакванията ни. Ако постоянно се придържаме към старите схеми, ние никога не бихме се развивали като човешки същества. Ако в съня ни се случи нещо странно, например да полетим, ако се придържаме към схемите си, които имат тенденция да рационализират, те биха ни предложили теорията, че може би в момента просто сме в безвъздушно пространство. Ако обаче съзнанието ни има известно ниво на будност, то ще забележи, че това е сън. Според д-р Лабереж сънищата представляват модел на света, създадени от нашия ум в спящо състояние. Следователно, чрез осъзнаване в сънищата и наяве ние можем да работим върху себе си, създавайки нови схеми или да префинираме старите, с цел по-дълбоко разбиране мистерията на живота и по-добро осъзнаване за мястото ни във вселената.


3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения, когато спим, отколкото когато сме будни.”
Ерих Фром

Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?” В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите. Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно. Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари, разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот, мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление.

В сънищата вие действате по начин, който е подобен на този в будния ви живот. Ако обаче знаете, че сънувате, вие можете да направите така, че да преживеете най-красивите си фантазии, примерно да летите, преодолявайки гравитацията и пътувайки до всяка точка на сънната вселена, преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете да преживеете всичко, което можете да си представите, точно както в холодека от Стар Трек. В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността, всичко изглежда много истинско, но с тази разлика, че вие не сте ограничени от законите на физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките, използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона, правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в магическото царство.

Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми. Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат сън и вижте какъв ще е крайния резултат. Как се чувствате? Кое решение е най-добро за вас? Не случайно шаманите казват, че в сънищата си вие избирате пътя, който ще следвате в будния живот.

Както когато слънцето свети и вие не виждате звездите, така и в будния ви живот притока на сетивна информация заслепява вашите скрити възможности. В осъзнат сън този приток е сведен до минимум и това отваря голям потенциал за съзнателна творческа дейност. Открийте отговора на труден въпрос, помислете върху новата си книга или сайт, потърсете вдъхновение и идеи, попитайте висшия си Аз как да постъпите, създайте си магическа сънна лаборатория и вземете за консултант Айнщайн или някой духовен водач, подобрете творческото си мислене, докоснете се до неизразимото знание – всичко това е напълно възможно по време на буден сън.

В традиционната западна култура сънищата не се смятат за важни и хората не им обръщат внимание. В други култури обаче, както при племето сенои например, сънищата са от изключително значение – те помагат за подобряване качеството на будния живот.

Осъзнатите сънища могат да се използват за репетиция за будния живот, за моделиране на житейски ситуации и развиване на добродетели. По този начин можете да изработите ценни качества и навици на характера, като например развиване на по-голяма самоувереност или добиване на гъвкавост на мисълта. Имате проблеми с говоренето пред хора? Притеснявате се как ще проведете бизнес разговора си утре? Учене, спорт, бизнес, среща с партньор, промяна на характера, справяне с трудна житейска ситуация - моделирайте ситуацията в своя осъзнат сън, изследвайте я от всички гледни точки, развийте по-голяма самоувереност, справете се с тревожността, и после приложете наученото в будно състояние. Тъй като мозъкът по време на сън реагира както в будно състояние, невронните схеми, необходими за активиране на дадена способност, могат да бъдат установени в осъзнат сън. Изграденните вече невронни връзки през нощта могат да бъдат използвани в будния ви живот през деня.

Проучванията показват, че колкото по-реално изглежда умственото упражнение на даден навик или действие, толкова по-веорятно е то да помогне за действителното изпълнение на съответния навик или действие в будния живот. Осъзнатите сънища са едни от най-ярките умствени картини, които можете да преживеете, много пъти по-ярки и от най-ярките ви фантазии. Поради тази причина осъзнатото сънуване е подходящо за развиване на нови сензомоторни навици и за усъвършенстване на стари. Това може да се използва особено активно от спортистите. “Една нощ, сънувайки осъзнах, че съм в сън и реших да усъвършенствам играта си на тенис.” – разказва дванадесет годишно момче. “Използвах това, което бях виждал по телевизията ... и към края на съня се справях доста добре с подаванията, защото бях отработил техниката прецизно. По време на турнира успях да победя всички и си тръгнах с наградата.”

“Сънищата са картини от книгата на живота, която вашата душа пише за вас.” -
казва Марша Норман. Осъзнатите сънища биха ви помогнали да разберете по-добре себе си, многото си лица и аспекти, да си зададете важни житейски въпроси и да потърсите отговора им. Какво съм аз? Кой съм сега? А кой съм бил преди да бъда? Какво искам от живота? Коя е следващата стъпка? Бихте могли да развиете един по-отворен подход към реалността. Що е реалност? Що е съзнание? Щом тялото ми спи и аз съзнавам, че сънувам, аз моето тяло ли съм? Или съм нещо повече? Има ли смърт?

Често хората сънуват, че са други личности, занимаващи се с различни професии в съня си или извършват действия, несвойствени за тях. А какво би станало, ако в този момент осъзнаят, че сънуват? Дали не биха разбрали по-добре различните аспекти на личността си, своите мечти и копнежи?

Осъзнатите сънища дават възможност да задоволите желания, които биха били пагубни за вас през деня, да ви помогнат да се откажите от вредни навици. Защо да не задоволите желанието за пушене насън? Това ще ви помогне да откажете цигарите. Една жена споделя, че използвала осъзнатото сънуване като метод за отслабване. “Събуждах се удовлетворена... и ако през деня изпитвах потребност да ям нещо, си казвах: “Ще го изям довечера в съня си.” Така и правех.”

Осъзнатото сънуване може да ви помогне да разберете по-добре сексуалността си. Сънищата са вашето най-интимно и съкровено кътче от съзнанието ви и вие можете да правите с тях каквото решите. Защо да не правите страстна любов на плажа с любим актьор или с вашият приятел, който в момента е в чужбина? Кое е морално и кое не? – Вие преценявате. Във филма “Виж кой говори 3” съпруг, който често пътува извън града по работа, и съпругата му имаха споделен осъзнат сън и го използваха, за да бъдат отново заедно. Има физиологични и психологични причини да се смята, че осъзнатото сънуване е особено благоприятно за сексуална активност, факт, който може да се използва от сексуалните терапевти например. Затворник, който от години не е имал физическа възможност да преживее интимност, е използвал осъзнатото сънуване, за да задоволи тази потребност. Патриция Гарфийлд, опитна осъзнато сънуваща и известен авторитет в областта на сънуването, споделя, че интимните й преживявания по време на осъзнат сън са “като експлозии, разтърсващи единството на душа и тяло... с усещане за цялостност, което изключително рядко се преживява в будно състояние.”

Въпреки че в сънищата няма опасност за физическото ви тяло, емоциите, които изпитвате по време на сън са реални. “Правете нещата, от които най-много се страхувате, и краят на страха ви е сигурен.” – съветва Марк Твен. В тази връзка, изправянето срещу страховете и преодоляването им е едно от най-големите предимства на осъзнатото сънуване. Според “ефекта на сянката”, открит от Карл Юнг, вие проектирате отхвърлените аспекти на личността си върху другите и понякога този процес се отразява във вашите сънища във вид на кошмари. “Страхът е най-лошият враг в сънищата ви” – обяснява д-р Лаберж.”Ако му позволите да ви обземе, той ще става все по силен, а вашите съмочувствие и осъзнатост все по-слаби.” В осъзнат сън, вие знаете, че чудовищото в съня ви няма да ви нарани. Обърнете се към него и го погледнете в очите. Защо да не го попитате какво иска, защо ви плаши, какво е дошло да ви научи, с какво можете да му помогнете? Излъчете любов и приемане към него. Това чудовище е част от вас самите, част, която иска приемане и разбиране, а не борба или отхвърляне. Може би всичко от което се страхувате е в дълбоката си същност, нещо безпомощно, нещо което иска вашата любов и внимание. Ето защо чудовищата често се превръщат в дружелюбни същества или пък приятели, когато се изправите смело срещу тях в осъзнат сън. “Най-дълбоките ви страхове са като дракони, които пазят най-дълбоките ви съкровища” – казва немския поет Рейниър Рилке . Ето защо след като успеете да се справите с чудовището в съня си, някои изследователи препоръчват да поискате от него подарък. Целта е да стане пълна трансформация на отрицателната емоция - страха, в нещо позитивно. Ефекта в будния живот е поразителен.

Осъзнатите сънища ви дават много по-голям потенциал за тълкуване и разбиране на света на сънищата и тяхното значение във всекидневния ви живот. Няма нужда да търсите в съновници, просто попитайте участниците във вашия сън защо присъстват в него, какво е посланието им за вас. Един осъзнато сънуващ споделя, че когато бил преследван от войник от Втората Световна война, разбирайки, че всичко е сън, се обърнал към преследвача и го попитал: “Кой си ти?”. Войникът се превърнал в малко момиченце, което отговорило: “Аз съм твоят страх от неизвестното”. Сънуващият се развълнувал и прегърнал малкото момиченце, разбирайки, че страхът от неизвестното го е карал да избягва определени ситуации в будния живот. Не случайно Буда казва: “Няма лоши сънища”.

Ние помъдряваме и добиваме вътрешна сила, учейки се да се справяме с трудностите в живота. Предизвикателствата ни карат да си задаваме важни въпроси за това кои сме всъщност, кое е най-важното за нас в този момент. Неприятните преживявания могат да бъдат нашите най-големи приятели и учители. Когато се сблъскате с проблемна ситуация в осъзнат сън, може би е по-разумно да не опитвате да промените магически ситуацията или да избягате, а да разрешите конфликта, променяйки своето отношение към него. Пол Толи, психолог и пионер в осъзнатото сънуване, даже препоръчва съзнателното търсене на проблеми и подтискащи ситуации в съня и изправянето срещу тях с терапевтична цел като метод на самолечение. Шестдесет и шест процента от изследваните от него лица станали по-позитивни личности, по-адаптивни, по-креативни, по-малко тревожни и по-емоционално уравновесени, в резултат на това, че съзнателно се изправяли срещу проблемите в своите сънища вместо да ги избягват.

Осъзнатите сънища могат да ви предадат чувство за дълбок смисъл на живота. Могат да ви помогнат да излекувате емоционални рани, да довършите дела, за които нямате възможност в будния живот. Какво бихте казали, ако можехте още един път да се срещнете с починал роднина или любим? Може би да поискате прошка, да кажете “довиждане” или “обичам те”? Жена, която дълго време не можела да се примири със смъртта на баща си, споделя срещата с него в своя осъзнат сън: “Той започна да ми говори много спокойно, че ме обича и че е добре. Каза ми, че вече мога да го оставя, за да живея собствения си живот със семейството си. Когато се събудих, си дадох сметка, че съм започнала да приемам смъртта му.”

Осъзнатите сънища могат да бъдат проява на вашата най-висша същност. Преди да влезете в осъзнат сън или след като вече сте в него, концентрирайте се върху желанието си да бъдете водени от своята най-висша същност. Вижте какво ще последва. “Усетих чувство на дълбока свързаност с всичко, чувство на преливаща благодарност и благословение” – споделя един опитен сънуващ след един такъв осъзнат сън.

“Отново съм свободен” – това били първите думите на един практикуващ в момента на осъзнаване, че сънува. В осъзнатите сънища присъства изключително чувство на свобода, на възможност за съзнателен избор, на смисъл на нещата. Какво би станало ако цяла нощ сънувате, че търсите ризата си и на сутринта разберете, че това е сън и усилията ви са били напразни? Даже и да намерите ризата си, вие не можете да я вземете със себе си в будния живот. Това е цяла нощ, пропиляна в търсене и притеснение, даже стрес, които са може би без смисъл. А какво бихте направили ако бяхте буден в съня си и имахте право на избор? Може би бихте прескочили тези безцелни преживявания и бихте вършили нещо много по-ценно и по-интересно за вас?

Учените са доказали, че “образите на желани събития от бъдещето имат тенденция да способстват за поведение, водещо с голяма вероятност до реализирането им”. Следователно ясно е, че можете да използвате осъзнатите сънища за създаване на позитивно бъдеще. Какъв модел на бъдещето ще създадете в своя сън? Какъв живот ще изберете да живеете? Пълен с неприятни изживявания или с радост и дълбоко удоволетворение?

Осъзнатите сънища могат да се използват от хора с физически недъзи, тъй като в този вид сънища вие имате пълна физическа свобода. Няма го ограничението на физическото тяло.

След осъзнат сън хората споделят, че настроението им разко се повишава, което понякога продължава няколко дена. Други разказват случаи, в които са излекували болки в тялото си, използвайки осъзнат сън: “Казах на физическото ми тяло, че го обичам и го уверих, че то ще оздравее. Когато се събудих на сутринта бях в състояние да не вземам обезболяващи медикаменти.” Наблюдаван е и терапевтичен ефект от осъзнатото сънуване при справяне с фобии и депресии, намаляване на болката, възстановяване на нервномускулните функции при наранявания на гръбначния мозък, сексуални смущения и др. Благодарение на силата на образността и въображението осъзнатото сънуване може също да помогне за по-бързо оздравяване и възстановяване от травми.

Осъзнатите сънищата са добро място за развитие и усъвършенстване на екстрасензорни възприятия. Опитни осъзнато сънуващи твърдят, че могат да лекуват болести - свои и на други хора, чрез силата на съня. Други - че могат да изследват физическата реалност от състояние на сън. Някои споделят, че могат да предсказват бъдещето или да получават предупреждения насън за предстоящи опасности. Споделените сънища също не са рядко явление сред опитните сънуващи. Телепатия, разговори със заминали за другия свят, дистанционно наблюдение, 360-градусово стерео възприемане, промяна на сънната форма, припомняне на минали животи, пътуване във времето, пребиваване на две или повече сънни места едновременно, среща с духовни водачи – изглежда нищо не е невъзможно.

В осъзнат сън имате усещане за лично присъствие, за живот, за реалност. “Никога преди не съм бил така буден” – казва един практикуващ след първия си осъзнат сън. Научните изследвания показват, че яснотата на случващото се, наситеността на цветовете в осъзнатите сънища са поне толкова високи, колкото и в будния ви живот, а често и много повече.

Нивото ви на будност в осъзнат сън пряко зависи от нивото на будност в будния ви живот. Един път попитали известния суфи учител Идрис Шах каква е най-голямата грешка на съвременния човек. Той отговорил, че най-голямата грешка на съвременния човек е да си мисли, че е буден, когато всъщност “спи в чакалнята на живота”. Ако се научите да бъдете будни във вашите сънища, ще бъдете много по-будни и съзнателни и във всекидневния си живот. Обратното също е вярно. Тартанг Тулку, будисткият експерт по сънуване, казва, че чрез редовното практикуване на осъзнато сънуване преживяванията в будния ви живот ще “стават по-живи и разнообразни, като следствие от развитата способност за осъзнаване.”

Според някои учения сънят символизира “малка смърт”. В гръцката митология например, богът на съня и богът на смъртта са близнаци. Есеите, учение от времето на Христа, посрещали всеки ден като нов живот. В края на деня, преди залеза на слънцето, всички спорове преставали и се изглаждали. Преди заспиване правели преглед на деня, обмислели случилото се и прощавали. В тази насока на мисли, осъзнатото сънуване може да ви помогне да преосмислите отношението си към смъртта и даже да служи като подготовка за естествения край ма живота. Навлизайки съзнателно в съня си, вие се подготвяте да навлезете съзнателно в смъртта. Шардза Ринпоче, тибетски майстор практикуващ йога на сънуването, през 1934г навлиза съзнателно в състояние на физическа смърт. Дематериализира тялото си и от него остават само ноктите и косата му.

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за преживяване на Божественото. Свами Рада, ученичка на Свами Шивананда и една от първите прeнесли йога на запад, с повече от 30 години практика в преподаването на методи за сънуване, казва, че работата със сънищата “може да отвори вратата на Божественото вътре в нас”. Опитен сънуващ пожелал в един осъзнат сън да потърси Всевишния. “Веднага след като се отдадох на неговата воля, колата ми се стрелна към небето” – разказва той. “Когато се изкачих още по-нависоко в облаците, навлязох в Космоса, който ме порази със своята мистична безграничност – огромна пустота, която преливаше от любов и безкрайно пространство, което усещах като свой дом.”

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано като метод за духовно израстване. Според Чарлс Беля, таоистки учител, сънят е “естествено време за практикуване на медитация”. Той твърди, че “един час медитация по време на сън е равна на един месец практика в будния живот”. Според други автори, крайната цел на практиката на будното сънуване е постигане на Върховната Реалност. “Целта на йога на сънуването е просветление” - казва тибетския учител Тензин Вангиал.

Ако приемем тезата, че животът се измерва с моментите, в които сме съзнателни, осъзнавайки се в сънищата си вие в действителност удължавате живота си. Вместо да проспите сънищата си, защо да не живеете по-дълго, влизайки всяка вечер съзнателно в света на сънищата?

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да промените и одухотворите мирогледа си. Променяйки и усъвършенствайки своите мисловни схеми, вие променяме своята “карта на реалността” и израствате като човешки същества. “Този вид осъзнатост, основана на практиката в състояние на сън, може да ни помогне да постигнем вътрешно равновесие” - казва будисткия учител Тартанг Тулку, и продължава: “ Осъзнатостта подхранва съзнанието по начин, който развива целостта ни. Осъзнатостта осветява непознатите дълбини на нашето съзнание и ни посочва пътя към познаване на нови измерения на реалността.”

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да имате един по-осъзнат подход към живота и вашето място в него, към вашите цели и стремежи. В тази връзка Карл Юнг казва: “Сънищата ще ви покажат и къде се намирате, и накъде вървите. Те ще ви разкрият вашата съдба.”

Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно? Твърди се, че осъзнатото сънуване е напълно безопасно за хора с “нормална невротичност”.

Съществуват различни степени на будност по време на осъзнат сън. При по-високо ниво на будност вие напълно осъзнавате, че всичко, което се случва, е сън и вие спите в леглото си. Вие осъзнавате как се казвате, в коя държава живеете, в кой град, на кой адрес и т.н.. При по-ниските нива на осъзнатост вие разбирате частично, че спите и частично ви се струва, че всичко е реално.

Дали не трябва осъзнатото сънуване да бъде естествен процес, който да се случва спонтанно? И да, и не според мен. Бих отговорил така: вие всеки ден се храните; мислите ли, че знаете как да се храните? Храненето е една естествена нужда на организма, точно както сънуването. Това, че всеки ден се храним, значи ли, че сме съзнателни за този процес, разбираме ли го и използваме ли го по най-ползотворния начин? Същото се отнася за сънуването. Така или иначе се храним и спим, защо да не го правим осъзнато? Всяка вечер ние влизаме в света на сънищата и там се случва нещо. Защо да не сме съзнателни за този процес? Повече от 1/3 от живота си прекарваме в спане. Трябва ли наистина да “проспим това време”? Можем ли вместо това да го използваме за израстването ни като човешки същества, за по-доброто разбиране на нас самите и на реалността около нас, за духовната ни еволюция?

Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина.
Учителят каза:
Истинската църква е горе.
Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!”
Един брат каза:
Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането.
Учителят отговори:
Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите.
Прераждането е метод за самоусъвършенстване.
Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”.
Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите.
В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят.
Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете.
Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите.
Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта.
Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.
Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.
И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.
Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.
Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.
Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.
Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.
В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.
Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал.
Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.
Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.
Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.
Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.
Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.
Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух.
Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.
Един брат каза:
В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите.
Учителят отговори:
Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”.
Тук се работи за Царството Божие на земята.
Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи.
Национализмът е идея на старата култура.
Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.

Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК


“Будни бъдете!” Беинса Дуно

1. Въведение и история

1.1. Що е осъзнато сънуване
“Въпреки че може да ви изглежда фантастично, докато сънувам, аз съм в пълно владение на своите всекидневни способности. Мога да мисля по-ясно от всякога, мога свободно да си припомням детайли от будния живот, мога да вземам съзнателни решения. И все пак нищо от това не намалява яснотата на сънищата ми. Парадоксално или не, аз съм буден в своите сънища.” - из дневника на един осъзнато сънуващ.

Осъзнатото сънуване е състояние на съзнанието, по време на което човек спи и в същото време осъзнава, че спи. Терминът “осъзнато сънуване” или ясно сънуване (англ. lucid dream) е въведен от холандския учен Фредерик Уилямс Ван Еден през 1913 г. Той е един от първите учени, които провеждат сериозни научни наблюдения по въпроса. Изследвал и систематизирал над 352 свои осъзнати сънища за период от около 14 години и през въпросната 1913 година ги е представил на тогавашното “Общество за Психични Изследвания” . Преди да бъде въведен терминът “осъзнатo сънуване”, това състояние на съзнанието е било наричано по различен начин от различните автори: сън на знанието (Оливър Фокс), полусън (П.Д. Успенски), сънувана истина (Робърт Мос), сън на опита, ясен сън, съзнателен сън, граничен сън, сън на силата, буден сън и др.

1.2. Осъзнато сънуване през вековете и до наши дни
“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.” Елеонор Рузвелт

Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка . Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жречески ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля. Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец.

Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове (англ.dream temples) специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare - лежа и се отнася за сънуване в храм. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др.

Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща “да бъдеш буден”. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот. Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове. От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да “докосне четирите страни на земята”, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията. Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята.

При ацтеките най-главното божество е било това на сънищата.

При северноамериканските индианци има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата “шаман” означава “човек, който има сънища”. Живеещите около река Амазонка казват, че “всеки, който сънува е малко шаман”.

Австралийските аборигени имат запазена история във вид на легенди от преди 40 000 години. Това древно време те наричат с дума означаваща в превод “сънно време” (англ. dreamtime).

В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища. Сънищата в Библията често са проводници на Божията воля. В книга Числа глава 12 например се казва: “Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря”. Друг пример е Йосиф който, правилно интерпретирайки съня на фараона, предсказал седем богати години, а след това седем години на нужда.

Според хиндуистката митология светът представлява съня на бог Вишну.

Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум. През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени.

В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди... Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“

Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване. Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”.

Има източници, които сочат, че философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: “Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън”. През 1619г. Рене Декарт сънувал сън, в който “Духът на Истината” му разкрил тайната на науката, на която база той открил декартовата равнина и геометрията на координатите.

Фридрих Ницше е писал, че понякога по време на нощен кошмар е разбирал, че спи и че всичко, което му се случва, е сън.

Свети Тома Аквински, известният християнски светец, е писал: “... понякога, когато човек спи, може да се осъзнае и да разбере, че това, което вижда, е сън”

Свети Августин също е бил запознат с феномена на осъзнатото сънуване. Има запазени свидетелства, в които той описва сънищата на бивш римски физик Генадиус от около 415г. преди Христа. Генадиус започнал да сънува сънища, в които му се явявал млад човек, водач, който го ръководел и му помагал да разбере по-добре мистерията на живота и смъртта. В един от сънищата водачът попитал Генадиус къде се намира тялото му и Генадиус отговорил, че в момента тялото му било заспало.

Свети Франциск от Асизи е основал Францисканския Орден на базата на сън, в който Христос му казал “отиди и сложи моята къща в ред” (бел. ав.: на английски думата order означава ред и орден; най-вероятно става въпрос за игра на думи)

Китайският философ Чуан Дзе, на чиито поучения Лао Дзе е основал таоизма, един път сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, дълго се чудил дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда или пеперуда сънувала, че е човек.

Хипократ, бащата на медицината, е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Хипократ е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека.

Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал.

Големият суфи светец от испански произход Ибн Ел Араби, наричан в ислямския свят “най-великия учител”, през 12 век е учел учениците си на техники за контрол на менталната дейност по време на сън. Той е твърдял, че “човек трябва да контролира мислите си по време на сън”. “Тренирането на този вид будност ... ще произведе голяма полза за индивида.” – казва той, “Всеки би трябвало да развие тази способност, която има толкова голямо значение.” Хазрат Инаят Хан, суфи учител от началото на 20 век, говори за две специфични състояния, практикувани от суфите: самостоятелно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. И продължава: “Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.”

Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира.

Николас Фламел, френски алхимик от 14 век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал следните думи: “Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.” След време, докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга, която се оказала същата, като тази от съня му. Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата, смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена.

Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.”

Емануил Сведенборг, шведски учен, философ и визионер от 18 век, често е изпадал в състояния, близки до осъзнатото сънуване. “Бях поставен в състояние на неподвижност, въпреки че вътрешния ми свят оставаше непокътнат.” - описва той. Така е можел да запомня и после да записва своите наблюдения. По-късно идеите на Карл Юнг, наричан още баща на аналитичната психология, са били силно повлияни от тези на Сведенборг. Според Юнг символите в сънищата са архетипния език на душата.

Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.

Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно състояние на съня (бел ав.: това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.”

Ели Сингер, откривателя на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край.

Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула.

Фредерик Кекуле, немски химик от 19 век, открива пръстенообразната структура на бензеновата молекула по време на сън. Една вечер, след дълга работа по проблема, задрямал на стола си. Атомите продължавали да плуват пред очите му. Изведнъж видял в съня си змия, която е захапала опашката си, образувайки по този начин кръг. Това му помогнало да разгадае дълго търсената структура. Много години след откритието той разкрил на официална вечеря, че идеята му е дошла по време на сън и накрая възкликнал: “Господа, трябва да се научим да сънуваме!”

През 1913 година австрийският физиолог Отто Лоеви стигнал до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химически път, а не по електрически, както тогава се е смятало. За жалост обаче той не намерил начин да докаже твърдението си. Седемнадесет години по-късно, вечерта преди неделята от великденската седмица, той се събудил и записал на малко листче някои мисли, хрумнали му в съня. В шест часа сутринта се събудил с мисълта, че е открил нещо важно. Погледнал листчето си, но не успял да го разчете. За негов късмет сънят се повторил следващата нощ. Събудил се в три часа сутринта и веднага отишъл в лабораторията, за да извърши хрумналия му експеримент. За своето откритие през 1936 година получил Нобелова награда за медицина.

Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.

Беинса Дуно, българският пророк и учител, още в началото на школната си дейност започва да учи учениците за значението на съня, за това как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота. Сънят е своеобразно училище и контактна точка на духа с разума. В динамичната медитация - Паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане, и то с любов. Участниците се призовават към будност със следните пълни със символика думи: “ставайте от сън деца”.

В книгата си “Нов модел на Вселената” Петър Успенски, руски философ от началото на 20в., пише, че най-интересните му идеи идват от сънищата. “Исках да проверя една интересна идея, която ми хрумна още в моето детство” – пише той. “Възможно ли е човек да запази съзнание, докато спи; да знае, че спи по време на сън и да мисли съзнателно по същия начин, както когато е буден?” Състоянието, което постига в резултат на търсенето на отговора, той нарича “полусън”. “В състояние на полусън аз имах същите сънища, както обикновено” – пише философът - “но с тази разлика, че бях напълно съзнателен.” Успенски взаимства и доразвива техники за пробуждане на съзнанието от Гурджиев - друг известен руски философ от началото на същия век.

Известни са поне два случая, когато американския пророк Едгар Кейси е бил молен да разтълкува осъзнати сънища. Кейси е бил наричан “спящия пророк”, тъй като в състояние на сън е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания.

Д-р Рудолф Щайнер - немски философ и учен от началото на 20в., в книгата си “Как се постига познание за висшите светове” описва как сънищата на търсещия, в хода на духовното му израстване, напълно се видоизменят и стават все по-съзнателни.

Писателят Робърт Луи Стивънсън е вярвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като малък често е сънувал кошмари и се научил да контролира съня си, превръщайки кошмарите в по-приятни сънища.

Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., е имало специално разработени техники за сънуване. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари.

Много композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са разчитали на сънищата като източник на вдъхновение. Песента на Стинг “Сънят на сините гълъби” (The Dream of the Blue Turtles) също е вдъхновена от сън. Известната песен на Бийтълс “Вчера” (“Yesterday”) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965г.

Зигмунд Фройд също е знаел за съществуването на осъзнати сънища. Във второто издание на “Тълкуване на Сънища” той пише, че: “има хора, които са напълно съзнателни по време на нощта, че спят и които притежават способността да насочват своите сънища”

От 13-годишна възраст френският маркиз Леон Дервей Дьо Сент Луис води дневник на сънищата си и през 1867г. издава труд, озаглавен “Сънищата и начините да ги насочваме”. Маркиз Леон е един от пионерите на 19 век, който показва, че осъзнатото сънуване може да бъде научено от всеки.

Харолд Вон Моерс-Месмер - немски физик и доктор, е един от учените на 20в., които лично са изследвали осъзнатото сънуване. Той е първият, който предлага техника за увеличаване продължителността на осъзнатото сънуване чрез гледане в земята с цел стабилизиране на съня.

През 1959 год. немския учен и психолог Пол Толи измисля т.нар. огледална техника за индуциране на осъзнато сънуване след изследвания, направени към Университета “Йохан Волфганг Гьоте”. Техниката се състои в това, постоянно да се поставя на изпитание реалността и да се задава въпроса ”Спя ли, или съм буден? “, както и да се правят критични наблюдения, особено когато се случва нещо необичайно наоколо. Самия Толи 4 седмици след използването на този метод успява съзнателно да индуцира първия си осъзнат сън. Сънува, че вижда починалата си леля и изведнъж осъзнава, че това не е възможно и че е сън.

Други изследователи, които в наши дни много са подпомогнали за изследване това и подобни състояние на съзнанието, са: Робърт Монро – автор на “Пътуване извън тялото” в три тома; д-р Реймънд Муди – автор на книгата “Живот след живота”; д-р Кейт Хари – учен и изследовател на осъзнатото сънуване в университетска среда, автор на книгата “Как да индуцираме осъзнати сънища за 30 дни.” и “Как да преживеем пътуване извън тялото за 30 дни“ ; Селия Грийн – парапсихолог, автор на книгата “Осъзнати сънища”, издадена през 1968г. , д-р Патриция Гарфийлд – автор на публикуваната през 1974г. книга “Осъзнато сънуване” ; Чарлс Тарт – “Променени състояния на съзнанието”; Робърт Мос – “Сънувана истина”, “Съзнателно сънуване” и мн. др.

Много изследователи са правели проучване върху осъзнатото сънуване, но никой от тях като че ли не е допринесъл толкова много за популярността му в съвременния свят, както Стивън Лаберж. Интересно е да се спомене накратко как младия Стивън се докосва до този феномен. Като малък, до около 5-годишен, е имал осъзнати сънища, но за известен период те са изчезнали. На около 20-годишна възраст той посещава семинар по будизъм, воден от Тартанг Тулку, тибетски будист от Есаленския Институт в Биг Сур и продължител на традицията “Йога на състоянието на сънуване”, завещана от Падмасамбхава. На семинара се преподават техники и знания за 24-часова непрекъснатост и будност на съзнанието. Няколко нощи след края на семинара осъзнатото сънуване му се случва отново. Сънува, че изкачава К2, вторият по-големина връх на Земята, по къси ръкави. Изведнъж си казва, че това не е възможно и разбира, че сънува. Впечатлен, решава да изследва феномена по-подробно и през септември 1977г кандидатства за докторска разработка по темата към Станфордския Университет. Години по-късно той се превръща в докторът по психофизиология Стивън Лаберж (Ph.D Stephen LaBerge), световно признат авторитет и лектор, както и един от пионерите-изследователи на осъзнатото сънуване в научна среда към Станфордския Университет (Stanford University). През 1987-1988г. основава Институт по Осъзнато Сънуване (Lucidity Institute). Основната му цел е да популяризира и да помогне на хората да разберат що е осъзнато сънуване, как се постига и как помага в живота. Една от първите крачки е човек да се научи да си спомня сънищата сутрин и да ги записва в дневник.

Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози.

Небето над Бухара розовееше от настъпващата утринна заря. Звездите бързо гаснеха една след друга, изплашени от могъщото сияние на изтока, което предхожда изгряването на слънцето. Свеж и приятен полъх се носеше над спящия още град. През нощта беше превалял тих дъжд – рядко явление тук.

Потънал в дълбок размисъл, млад мъж крачеше с леки стъпки към покрайнините. Той премина през една от портите на голямата крепост, което го обграждаше града. Тя вдъхваше вяра и спокойствие на мирните му жители от нашествието на гладни скитнически племена. Минавайки през портата, той огледа дебелата стена от камъни и си каза:

„Колко назад в своето развитие и култура е човешкият род, за да се отдава на пъклените подтици, които злото на Княза на този свят вмъква в хората и ги кара да ограбват и заробват своите подобни. И да става нужда за своята охрана, мирните хора, да вдигат такива чудовищни стени. Но, слава Богу, засега – ето, изминаха повече от два века, откак арабите дойдоха и завладяха земите на този край. Нашествениците, изплашени от тяхната сила, не смеят вече да идват насам. Крепостта е безмълвна.”

Все така замислен, той стигна до бистрата, грациозно лъкатушеща  Мулкана. Тих, успокояващ божествен напев се носеше от игриво подскачащата вода.

- Чудно нещо е водата – отново си помисли младият мъж. – До какво съвършенство е стигнал минералният свят в своята еволюция! Тя е единственият течен минерал. Какво изключително участие взема тя в служба на онова могъщо божествено течение тук на земята, наречено живот. Каква любов има, каква жертва прави, каква задача изпълнява – да приема и чисти отровите, които князът на злото е вмъкнал навсякъде, във всяка форма, във всяка творба на този свят.

Стана му приятно, топло и мило като я гледаше и с радост крачеше по нейното течение нагоре. Насочи се към едно от възвишенията, които бяха пред него. Когато стигна върха, спря се и тихо изпя любимия си химн, който сам беше създал и се загледа на изток, където след малко се показа първият лъч на изгряващото слънце. Топлота, смирение и уважение се изписаха на лицето му пред най-великото събитие на деня.

- Богове, – подхвана той в себе си – вие отново идвате на нашата земя, за да й дадете живота и своето благословение, кажете ми, ще мога ли да имам нещичко от вашата светлина, знание и мъдрост? Аз за тях жадувам, след като ми дадохте възможност да изуча всички науки, които хората тук на земята бяха достигнали. Чрез вашата мощ успях да излекувам Емира на Бухара, едва достигнал 18 години – нещо, което никой от лекарите там не можа да направи. За благодарност и по моя молба, Емирът ми разреши да посещавам и да ползвам всички книги, които се намират в неговата грамадна библиотека „Савван ал Хикмат”, хранилището на мъдростта, а това е най-голямата привилегия, която Емирът дава на един човек. В нея – дни и нощи, четях и изучавах събраните знания и мъдрост на търсещите истината. За това съм ви тъй благодарен и съм готов да поставя всичките си сили, за да бъда ваш слуга, да изпълнявам волята на Бога, така, както и вие я изпълнявате. Но ми трябва по-голяма светлина и мъдрост – вие знаете това. От това, което научих от книгите на хората и опитът, който животът ми донесе, аз разбирам, че все още нищо не зная. Помогнете ми – дайте ми от вашата светлина и мъдрост!
Така смирено се молеше младият Абу в утрото на този чуден ден. Когато свърши, очите му бяха просълзени. Той вдигна глава и за своя голяма изненада видя до себе си човек, който приветливо му се усмихваше. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва - от човека лъхаше доброта и мекота, каквато той не беше виждал. Имаше вид на човек, преживял много години, а беше изправен и без побелели коси. Излъчваше младежки жар. Обхванат от непреодолимо желание, Абу се чудеше как  да завърже разговор

- Кой сте вие – най-после подхвана Абу – и откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате?

- Моето име – отвърна непознатият – е Аиа Бен Якзан. Идвам от чистия и свят Ерусалим – на братята на слънцето. Но не този град Ерусалим, за който си чувал и чел. Ние чухме молбата ти и съм пратен от тях да ти помогна – да се утоли  жаждата ти.

По лицето на Абу се изписа изненада. Той не беше чувал такова странно име, макар че знаеше и география, и история,  и човешки имена от цял свят.

- Да, вярно е – подхвана непознатият – ти такова име не си срещал и чувал, защото и такъв като мен не си срещал досега. Ние там, братята, имаме имена както и вие, хората, но те включват всички способности и възможности, които всеки притежава.

Абу остана още по-изненадан като разбра, че непознатият беше прочел мислите му до най-големи подробности.

- Аиа – продължи непознатият – това са първите звуци, първите гласни, които човек произнася, когато се ражда на земята – те му отварят вратата към този свят. С тях призовава Любовта на помощ, в този труден и важен момент. Велик закон е във вселената: „Трябва да искаш, за да ти се даде. Трябва да жадуваш, за да имаш.” Дете, което се ражда, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аиа” е Любовта навсякъде в Божия мир. А Якзан е вечното, непрекъснато движение – животът.

Ние, братята от слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на жаждата ти за светлина, знания и мъдрост. Ти доказа, че тази жажда – да изучаваш Божията мъдрост, е крепка и устойчива. Ти завърши един клас – знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезеш в друг, по-висш. Там ще изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля и всеки, който ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш и поучаваш, тъй както никой друг. С това голямо вътрешно богатство ти ще си изправен пред две възможности: голямото изкушение да живееш охолно и спокойно, уважаван и почитан от царете и знатното висше общество, но да изпълняваш тяхната воля; и другата – да изпълниш волята на Бога, като тръгнеш из народа, да му помагаш и показваш пътя към знанието и светлината, към Божествената мъдрост. Но в ако избереш второто, ти ще се сблъскаш с княза на този свят, който е враг на Божествения път. Той ще накара своите слуги да те гонят от град на град, от селище на селище. В затвори ще лежиш, ще се подиграват с тебе, като еретик ще те съдят. Кое ще избереш ти – човешката слава или Божията?

Абу се сепна от ясния и категоричен тон на непознатия. Много осезателно почувства могъществото, което той носи в себе си и сериозността на момента. Той никак не очакваше, че в този хубав ден ще бъде изправен да реши най-важния въпрос, който може да се постави на едно разумно същество. Спря се и отново загледа внимателно странника пред него. Изправи се и каза:

- В мен колебание няма. Аз искам да изпълня волята на Бога, през каквито и изпитания да мина.

Ярка светлина лумна от образа на непознатия, една топла усмивка, пълна с любов и радост грейна по лицето му.

- Но, кажи ми – каза Абу – как ще разбера, че ти си един от тези велики синове на Бога, за които четох в книгите на древните, че идват при особени случаи при някои хора?

Странникът погледна Абу и му каза:

- Ето, по твоята глава и лице, и по всички твои органи и форми, аз ще ти разкажа не само за твоите качества и способности, но и за целия твой живот – не само сега, но и в миналите векове, когато си идвал пак на земята.

Абу остана приятно изненадан, че непознатият, който по чертите на лицето си, много приличаше на него, ще му обясни значението на всяка форма и линия по неговото. Той самият се бе занимавал с тази наука и я намираше за много полезна и интересна за всеки човек. Странникът започна да му обяснява – челото, веждите, очите, носа, скулите, брадата, долната челюст, устните и очите, а след това и покритата част от главата с косата, и то с такава подробност и задълбоченост, каквито Абу нито някъде беше чел, нито чул. Туй, което той знаеше, беше бебешка занимавка в сравнение с онова, което чу.
- Сега – продължи по-нататък Аиа Бен Якзан – ще ти покажа и нещо съвсем неочаквано, което не само ще премахне съмнението ти, но ще ти покаже нагледно и част от нашата далечна връзка.

Той махна с ръка и Абу се видя при съвършено нова обстановка. Беше в учебна зала заедно с много ученици, които смирено и задълбочено очакваха влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада, видя да влиза с леки и енергични стъпки Аиа Бен Якзан. Лицето му обаче този път беше замислено, посърнало и измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза:

- Любезни мои, на тази земя, на която вие сега живеете и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото той можа да използва мъдрост, в която ние не успяхме да проникнем. Тази земя и много земя на север от тука ще загине. Тържествуващ от своя успех, князът на този свят е обхванал умовете на изостанали човешки раси, като ги повдига срещу нас – ние, които носим светлината, знанието и мъдростта Божия. Обхванатите от неговата злоба и ненаситен устрем към разрушение и мрак, с небивало ожесточение връхлитат върху нас и всичко, което ние сме създали, като го изгарят и обръщат в пепелища. Ето защо ние ще трябва да се оттеглим от тука, защото земята ще бъде залята и потопена от водите на могъщия океан. Ние ще трябва да спасим знанието и мъдростта, оставени от великите учители на човешкия род, за да може пак вие да ги ползвате, когато дойдете отново. Ние, братята на слънцето, взехме под внимание всички ходове и помисли на княза и бъдете повече от сигурни, че подобно нещо втори път няма да се случи. Членовете на Бялото братство се отличават от хората и по това, че могат – макар и в много редки изключения – само по веднъж да правят грешки.
Учителят им спря и погледна вкаменените от изненада ученици. След тежко мълчание, той вдигна глава и продължи:

- Цялата тази цветуща земя, оттук до далечния север, ще потъне под водите на океана, нивото му ще се издигне на сто метра височина и ще залее всички цветущи страни, където сега има тъй висока култура. Станете да приберем оставените написани съкровища на мъдростта, донесена от великите учители на човешкия род в хранилища, където водата няма да стигне.

Учениците станаха и бързо се упътиха към подземията на величествената сграда, където се съхраняваха трудовете на мъдреците. Всичко беше прибрано, опаковано и закарано в пещера на един висок връх. По пътя Абу забеляза огромни градове и прекрасни градини, каквито до сега не беше виждал.

Когато приключиха, небивал мрак обхвана всичко. Дни и нощи подред ужасяващи мълнии разтърсваха небето и земята се люлееше като клечка в развълнуван океан. Всички стояха в пещерата, ужасени от гледката – потъваше Атлантида.

- Какво беше това? – попита Абу, изпълнен с уважение, смирение и искрено доверие към своя Учител.

- Това, което видя, е само епизод от твой минал живот. Ти беше тогава от напредналите ученици в Божествената школа, която ръководех. Тя беше на една земя, за която нещо си чел в старите книги от библиотеката на Емира.

Абу се усмихна, но вече не се изненада от факта, че неговият учител знае и за библиотеката на Емира.

– Учениците – продължи по-нататък Аиа – са под непосредственото внимание на своите Учители и следят и за най-малките техни прояви, мисли и чувства, и подреждат всички случки и събития в живота им до най-малките подробности. Ние ти наредихме да имаш достъп до тази библиотека .

- Ти казваш, че освен на потъналия континент и другаде е имало много по-висока култура от нашата – се обърна Абу към своя Учител – а защо не намираме останки от нея?

- Вие – подхвана Аиа – и учените, които за в бъдеще ще дойдат и ще се интересуват от историята на човешкия род много повече, отколкото това е сега – нито вие, нито те, няма да намерят почти нищо от нея. Защото тогава културните народи, както и техните градове, са се намирали все покрай големите водни басейни и реки, както е и сега. Вземи например Халдейската, Византийската, Египетската, Александрийската, културата на остров Крит, китайската и другите култури, са се развивали все покрай вода. Далеч във вътрешността на континентите и в планините са живели примитивни хора, със съвършено изостанала култура. Водите на океаните, които се надигнаха със 100 метра и големите реки, които придойдоха от топенето на снеговете и поройните дъждове, заляха и погребаха завинаги цветущите градове, хората и културата, която те създадоха. Много от големите реки промениха своите корита, както това е било и с реката Нил, която по-рано е минавала през Сахара – сега пустиня, а тогава цветуща страна. От тази страшна катастрофа на земята, в народите е останал само смътен спомен, записан в някои летописи. Спомен за мировия потоп. И какво намират и ще намерят онези от хората, които ще се интересуват от миналото? Ще намерят само остатъците от примитивните народи, животът навътре в континентите и по високите места. Като казвам това, не става въпрос за културите, които хората днес познават: китайска, индийска, вавилонска и другите, но за онези много, много древни култури, съществували някога на земята. Хората които ровят земята, за да търсят нещо оставено от миналото, се много учудват като намират предмети и сечива, направени от бронз. Ти знаеш, че за да имаш бронз, трябва да има много добра техника, за да се получи най-напред мед, олово, калай – та тогава чак може да се прави бронз. Къде е била тази техника? Къде и как се произвеждали тези метали? А бронзовите предмети са намерени в селища, обитавани от примитивни хора. За в бъдеще учените ще се учудват много, когато намерят коралови образувания на дълбочина 150-200 метра от нивото на океана. Ти знаеш за тези тъй красиви малки животни, които живеят в топлите води на океаните – те могат да живеят най-много на 25-30 метра дълбочина. Няма да минат и 1000 години и учените ще намерят и други още  по-очевидни доказателства за това голямо издигане  водите на мировия океан.

Дълго се разговаряхме – с усмивка каза Аиа Бен Якзан на своя ученик Абу – време е вече да те заведа и покажа пещерата, където скрихме писанията, в които е изложена онази мъдрост и знания, които дават възможност на ученика да разбира дълбокия вътрешен смисъл на всичко, което вижда, преживява и става около него.

През този ден Абу Али Хусейн ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина не се върна в Бухара. Там никой не го очакваше. Родителите му се бяха вече преселили в градините на Аллаха. Воден от своя учител, Абу отиде в пещерата, където дни и нощи четеше словата на Божествената мъдрост, докато изучи всичко, което имаше и беше съхранено там. След това той отново се прибра в Бухара, озарен от ново знание и Мъдрост.

Напусна високата длъжност, която заемаше и дворцовото общество, и тръгна да проповядва ново учение и знание, да помага и лекува хората. Гонен, преследван и затварян в тъмници, хулен и обявен за еретик, в продължение на повече от 20 години, Аиа Бен Якзан беше всякога с него, напътстваше го и му помагаше в трудния негов път. Около него всякога имаше жадни за светлина и знания хора, негови ученици, които разбираха величието му.

Най-после спря в град Хамадан. В утрото на чуден свеж ден неговият Учител, придружен от друг един, сияещ с още по-голяма светлина, се изправи пред него в ясен образ и му каза:

- Стига вече, достатъчно. Ти изпълни волята на Бога, изпълни възложената ти задача. Време е вече да се прибереш при нас, като равноправен наш брат. Дойдохме да те посрещнем заедно с Христа, главата на Великото Бяло Братство.
Аиа Бен Якзан му подаде ръка и Абу стъпи на мостчето, което беше прехвърлено над потока изостанали души, който обкръжаваше земята. Те ограбваха всяка душа, която отиваше в отвъдния свят - всяка душа, която на земята се беше поддала на техните подтици. И на 18 юни 1037 година, той премина в отвъдния свят и влезе в обществото на Великото Бяло Братство.

Така Абу Али Хюсеин ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина, наречен от народите там още Аш Шейх Ар-Раис, което ще рече „глава на знанието”, а от европейските народи „Авицена”, завърши своя земен път.

Юни 1970 год.
Николай

Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може дс се обобщи с думите:
„Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.”
Учителя
Практичен окултизъм
Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората.
Онези които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.
Истинският напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни.
Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява - гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора, винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
Разума се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.
Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък нов стремеж.
Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос - Как? Някои казват, че Духът ще ги научи. Така е! Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
Разумният човек живее между народа. Народа това е Божието лозе, което трябва да се копае.
Дела е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание зависи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
Един познат ми разказваше как един ден, когато бил с някои свои приятели — бивши офицери; едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. А за това ми даде повод следната случка: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, където домакинята беше болна, видях 2-3 непознати жени, чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата, и те го сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От проведения разговор по време на обяда, научих от същите тези жени, че били последователки на новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в този дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени, да й понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.” Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек".
Това е практичен окултизъм, или философия на дело. Всичко, каквото хване човек, да го прави по най-хубавия начин. В канцеларията, в работилницата, в търговията той да се отличава, не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити до сега. Някои казват: „от сега за напред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. Духовният човек в канцеларията на полето, в работилницата, работи със същия жар със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.
Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят.
Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.
В това дърво, което представлява живота, корените - това е физическият живот, мислите са клончетата; делата - плодовете. Колкото по голямо е едно дърво, толкова по силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи, във физическия свят. От там той черпи тази опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дела. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка на живота.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата, в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Всяко положение, което човек заема е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец - какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия, това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символите на физическия свят, ще види в него — духовния.
Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука,знание и сили.
Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото - нов живот гради.
сп. „Житно Зърно” , 1926 г., бр.4 и 5
Поука от обикновения живот
„Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.”
Учителя
Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.
Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката й обстановка.
Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота.
Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използва всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенства; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават. Колко енергия се употребява, за да може той и всичките човеци да растат и да се учат.
Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум във всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши.
Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището. Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.
Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота, тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитността всеки трябва да чете и да учи сам.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза. Те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.
Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.
Алхимия и то най-висша е човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.
сп. "Житно Зърно", 1928 г., бр.1