Иво

С ученика Аверуни

(спомени на Милка Аламанчева за Савка Керемедчиева, стенографка на Учителя)

Записала Павлина Даскалова

/Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г./

Савка е била на 4 години, когато Учителя е отишъл у тях. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. По това време са живеели в Цариброд. Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек?” А Учителя казва на майката: „Каква мома ще стане тя!”

От този момент връзката на Учителя Петър Дънов и семейство Керемедчиеви е непрекъсната. След това те се преместват да живеят в София, където се установява и Учителя през 1914 г. Савка е била много ученолюбива. Учителя казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на Земята да гребе духовно знание. Сестра Тереза, майката на Савка, става редовна посетителка на беседите и лекциите на Учителя. На 12 години Савка, тайно от родителите си, посещава Учителя и му казва: „Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при Вас.” Учителя й казва: „Никому няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш. Когато го разтваряш за първи път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне.” Когато тя разтваря Евангелието за първи път, пада й се следното: „Велико е, славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!” На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя трябва да се скрие в Неговата пазва - представата на дете за своя родител.

Минават две години. Савка е вече на четиринадесет години. Тя пак отива при Учителя. Той я посреща, подавайки й двете си ръце, и й казва: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни.” Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителя се усмихва и й казва: „Не си ти, не си ти, това е майката.” „Аз съм Учителю, аз съм.” Когато си отива в къщи, тя отваря Евангелието и й се пада следният стих: „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?” Този стих й е произвел невъобразимо впечатление и тя го поставя за основа на целия си бъдещ живот. „Храм Божий” - думи, свързани с чистотата и светостта в живота.

Минават много години, през които Савка посещава училището. През това време посещава частно Учителя и той й преподава духовно знание. Тя усилено изучава Библията, Евангелието, учи известни стихове наизуст. Изучава френология, хиромантия, рисуване, диагностика. Веднъж тя със смях ми каза: „Аз изучих даже педология, но това няма да го казваш никому, нали?” Всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко. Винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много противоречия между окултното, мистичното и официалното познание. Много често е плакала пред Учителя и го е питала: „Учителю, где е истината?” Учителя й казва: „Ти ще я намериш.” При изпити е имало случаи, когато е учила в стаята на Учителя и това е ставало предимно при философските въпроси. А между това, цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на известни стихове, имала е и духовни опитности. Например лекувала се е със стихове от Евангелието, когато е ослепяла. Учителя й е дал как да използва Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. В продължение на 7 дни, денонощно, на всеки кръгъл час тя се е молела за своето оздравяване. На седмия ден тя оздравяла напълно. Елена Андреева в своите спомени пише, че Савка се е оплаквала, че не вижда Учителя на два метра пред себе си, когато е стенографирала.

При друг случай получава изкривяване на лицето. Учителя отива при стенографките и пита: „Къде е Савка?” А парализата й била на дясната половина на лицето. Учителя й се кара. Тя избягва и отива в гората, скрива се и плаче. Учителя пак идва и пита стенографките: „Къде е Савка?”. Елена отива да я търси и я намира свита на кълбо в гората да плаче. Савка отива при Учителя и Той пак започва да й се кара. Тя пак избягва. Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка?” Пак й се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето й отново придобива нормалния си вид.

Учителя й е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат.

Известен период Учителя й диктува „Свещени думи на Учителя към ученика”. Когато е била на 23 години, на един Петров ден, на Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика”, която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля. Тя искала да умре. Една сестра я намира край езерото. „Защо?” - се пита тя. Между това, Учителя приема подаръци - ризи, сладки, баници, дрехи. Приема ги с усмивка, с благодарност. А тази книга, която тя е написала с цената на своя живот, Той категорично отхвърля. Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок”. Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена!” Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев.

Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше непрекъснато на Неговите лични услуги и ги вършеше така, както Той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителя имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в личния си живот, беше първо по рода си. За да направиш услуга на един Учител като Него, трябва да познаваш Неговия личен, частен живот. Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителя беше извънредно изтънчен и фин. Често пъти ние Го измъчвахме с налагане на нашите вкусове. Измъчвахме Го с нашите неразбирания. И при Неговата Любов и отстъпчивост, Той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята Му, за да направи някои услуги, за да се избегнат известни пререкания, Той отпратил всички, които са били около Него и останал сам. Аверуни не отива няколко дни при Него. На третия ден тя Го заварва сам и тъжен. През тези дни Той си е подреждал всичко сам, сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде при мене в общата стаичка разплакана, разбрала, че не трябва да оставя Учителя, въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителя пристигаше в стаичката на стенографките и с една радостна усмивка започваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, които той сам е откъснал. Слагаше ги на масата и казваше: „Това е от нашата градина!”

Веднъж донесе една тенджера с ядене и каза: „Аз го сготвих”. Това беше супа от едро нарязан зарзават и всичко беше от братската градина. Учителя каза: „Турете си зехтин и чер пипер”. Той много държеше на простите яденета. Обичаше чорбици от коприва, домати, гъби-печурки и казваше, че с един-два варени картофа човек може да се нахрани. Обичаше черния хляб от чиста пшеница, пиеше руски чай и предпочиташе българско сирене. Той избягваше сложните ястия. Обичаше много червения лук и го чукваше с юмрук, по български обичай. На обяд се хранеше винаги в братския стол на Изгрева и с учудваща охота ядеше скромните и прескромни обеди. Много обичаше плодовете. Слагаше ги винаги на слънце и после ги ядеше - никога студени.

Когато Учителя излизаше на поляната, никога не оставаше сам. Около Него се събираха ученици и започваха разговори на нескончаеми теми.

Когато Аверуни завършва университета, Учителя й казва: „Е, сега ще обърнеш своята педагогика към себе си и ще я направиш себепедагогика.”

Аверуни е била подложена на много изпити от Учителя. Положения, при които тя сама да се справя и да проучи силите и възможностите, с които разполага. Веднъж при някаква случка, която тя не е могла да разреши, вижда в ръцете на Учителя една крива свещ и Той се мъчел да я изправи и изглади. Тя му казва: „Учителю, и мен ще изправите като тая свещ”. Аверуни е получила много жестоки изпити във връзка със смирението и издържането на различните несгоди на живота. По повод на една от задачите в Школата, които Той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Аверуни едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова. Учителя е следял начина, по който тя се е обличала. В Школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.

Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия. Косите трябва да бъдат прави и отрязани до кокалчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза от живота му. За Аверуни забраната е траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителя й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш Истината, колкото и да е жестока тя за тебе. Аз познавам всички слабости на хората - да не се мъчат да ги скриват от мен. Доблестта и искреността са прекрасни качества. Имайте доблестта да признавате своите слабости. Само така може да ви се помогне”. Една от великите мисли на Учителя е, че Той е дошъл на Земята да повдигне падналата чистота. Защото е казано: „Сине Мой, дай ми сърцето си”. Първият Закон на вътрешната Школа е: „Познай себе си”. Как ще с справиш със себе си, ако не се познаваш? И ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител! Принципите, законите и методите са тези, които помагат за изправянето на ученика. Стремежът към чистота и святост са качества, които приближават ученика до Учителя. Това е материята, с която Той борави като ненадминат майстор-психолог. При изучаването на Библията Учителя й давал известни преживявания, които по-нагледно могат да обяснят известни епизоди от Библията. Една от любимите й фигури от Библията е епизодът с Рут.

Учителя казвал често на Савка да събира наесен в градината дребните картофчета, които никой не събира, и да вечеря с тях. Аверуни често постеше по десет дни - пълен пост. До седмия ден работеше, последните три дни седеше тихо в стаята си в размишление.

Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителя я изпрати със специална мисия през 1942 г. Войната беше в разгара си, а тя трябваше да прекоси цяла Германия. На тръгване Учителя й хваща ръката и й казва: „Помни, ти сега си светия! Помни: латвийците в твое лице ще приемат Учителя, сестрите и братята. Ще ти целуват ръка и от Мое име ти ще им говориш.” Тя оправдала Неговото поръчение, а след завръщането й в България на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си тя беше замолена от приятелите си да разкаже за своите впечатления от престоя там. Обаче това, което тя сподели, беше само 1/10 част от преживяното. Учителя е правил опити с нея. Една от задачите й била предаване на мисли от разстояние. Учителя предавал мисли на Аверуни и тя ги препредавала. Изнесла е в Латвия четири беседи.

Учителя посещаваше концертите на видни личности. Целият Изгрев знаеше кога Той отива на концерт. Тези, които Го придружаваха, сияеха. Учителя излизаше от своята стая със светъл костюм, светла пелерина от мек, пухкав вълнен плат. Пелерината беше пришита за дрехата. На врата с бял вълнен шал, с бяла панамена шапка, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни и никога черни. И когато ние Го зърнехме, всички имахме преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия. Кой не си спомня чудните Му, меки бели коси и прекрасния Му профил, открояващ се между присъстващите! Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа. У Него всичко беше ценно и имаше смисъл. Като форма Той оправдаваше съдържанието. Движенията Му бяха меки, походката Му - бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едва можехме да го настигнем. Учителя имаше неповторима походка. С неповторим маниер поднасяше ръката си, за да бъде целуната. Между хилядите положителни качества, които притежаваше, бе и това да намира положителното и доброто във всеки човек. Него не го интересуваха слабостите на хората, абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху тях той трябва да работи. Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'„

Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един. Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето! Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере.

На планината Учителя се чувстваше като у дома си. Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века. Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница” и пр. Изключително скромен и оригинален беше Учителя. Той си замина от този свят на 27.12.1944 г. Прибира Аверуни на 5.5.1945 г.

Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка. Работили са заедно и в известен период големият архив на Савка се е съхранявал при нея.

На Изгрева имаше печатница, където се печатаха само томовете с беседите и лекциите на Учителя. Милка Аламанчева беше експедитор, книжар - изпълняваше няколко длъжности във връзка с разпространяването на беседите. Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето.

Павлина Даскалова

Източник – Издателство Бяло Братство

Савка Керемидчиева и пътят на ученика

Соня Митева

В-к „Братски живот”, 2006 г., бр. 11

До днес още си спомням как преди години, когато за първи път прочетох спомени за живота на Савка Керемидчиева, изпитах някакво удивление и дълбок респект пред будната и непреривна духовна връзка, която тя е имала с Учителя.

Едва дванадесет годишна, Савка отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при Вас.” През този ден тя получава своята първа задача - да прочете Библията. Две години по-късно, през 1914 г., Савка е отново при Учителя и заявява същото свое най-съкровено желание - да учи при Него. Тогава Учителя я назовава с духовното име Аверуни. „Добре дошъл, мой верни Аверуни!” й казва Той. От записките на Савка научаваме, че Аверуни е име-посвещение за ученика, преминал през прага на световете, без да потъне в забрава, но да запази ясна и жива връзката си с Божествения Учител и будно съзнанието си на ученик.

След тази случка Савка продължава образованието си, по-късно следва философия и педагогика в Университета. Паралелно с това, тя слуша беседите и лекциите на Учителя, изучава задълбочено френология, хиромантия, дори и ирисова диагностика. Понякога, натъквайки се на противоречия между официалната и езотерична наука, тя търси помощта на Учителя и Той я насочва към по-дълбоко и цялостно разбиране на света, чрез което да разрешава привидните противоречия. От друга страна Той й дава практически правила, упражнения, задачи, подпомагащи духовното й израстване.

През 1921 г., заедно с Елена Андреева и Паша Тодорова, Савка започва да стенографира и дешифрира лекциите и беседите на Учителя. По-късно трите стенографки заживяват заедно на „Изгрева” в дървена барака, наречена „Парахода”.

През цялото това време Савка стриктно изпълнява задачите, дадени в Школата. Когато четем дневниците й, откриваме с каква точност, прецизност и търпение се е отличавала тя. Някои от задачите са изисквали 20-30 часа напрегната, концентрирана духовна работа. Тя е записвала точно и какво е било времето навън.

Освен това, Савка е била винаги близо до Учителя, чувствителна, досетлива и отзивчива към всичко, което трябва да се направи. Тя се грижи за домакинството в дома Му, появява се точно навреме, когато е нужно да стенографира или да изпълни някаква задача, участва в молитви заедно с Учителя.

От дневниците и писмата на Савка разбираме и друг интересен факт. Освен името Аверуни, през 1922 г. на събора в Търново, тя е наречена от Учителя с друго име, израз на преминато посвещение - Амриха, означаващо „Любовта на душата” или още „духовният ученик”. По-късно, след ново посвещение, Учителя я нарича Илрах - „принадлежащ на Бога”. В дневниците на Савка Учителя собственоръчно е написвал някои от Свещените думи към ученика и се е подписвал. Когато четем тези дневници, усещаме живия диалог между Учител и ученик. Този диалог се чувства в изкристализиралите есенциални мисли. Сякаш ученикът навлиза в света на вечните градивни принципи в Битието и Учителя постепенно разкрива пред него света на Бога.

Днес, когато се опитваме да очертаем духовния образ на Савка Керемидчиева, да видим специфичното й място в Школата на „Изгрева”, ние постепенно осъзнаваме с каква неизмерима дълбочина и тайнство е изпълнен живота й. От една страна са съвсем обикновените, видими прояви на Савка, оценявани различно според нагласите и личните пристрастия на „зрителите” около нея. От друга страна виждаме дълбокия мистичен живот на ученика Аверуни. Връзката Учител - ученик дава своя плод и това е излязлата през 1938 г. книга „Свещените думи на Учителя. Привет към ученика”, но в архива на Савка недешефрирани остават другите части на Свещените думи. Тук е на лице особена ситуация, която трябва внимателно да изследваме.

Нека първо да отбележим, че ако искаме да търсим истината, всичко от живота на „Изгрева” би трябвало да бъде осмисляно на няколко плана: външен, т.е. сетивен – физически, вътрешен – душевен план на мистичното единство и Космически план на единството на Духа. На физически план винаги се стига до напълно противоречиви твърдения. И за да можем да ги разрешим трябва да видим фактите от другите две гледни точки. Освен това, когато Учителя говори и изявява истини от по-високите планове на Битието във физическия свят, той по необходимост си служи със символен, иносказателен език. Този език може да бъде облечен в думи, действия или иносказателни ситуации.

След тези уговорки вече можем да погледнем на ситуацията около Свещените думи по-задълбочено и да се опитаме да разберем какво казва Учителя чрез нея.

Първо, да видим каква е предисторията на „Свещени думи на Учителя”. Следвайки своя път, Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с Него тя отправя своите въпроси, изникнали естествено при духовната й работа като ученик в Школата. Отговорът, даден й от Учителя, тя винаги стриктно стенографира. Понякога Учителя определя специално време, за да й диктува Свещените думи, а друг път това става на екскурзия, при работа или разговор. Савка дешифрира, подрежда отговорите на Учителя и през 1924 г. на Рила, за Петровден, Му поднася специално подготвената от нея книжка „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Дарът й бива отхвърлен. По-късно Савка осмисля случилото се, като сериозен изпит по пътя на нейното духовно развитие.

Когато през 1938 г., по инициатива на ученик от „Изгрева” излиза от печат същата книга, Учителя приема това с изключителна радост и с необикновен възторг. Той възгласява появата й на всички, казвайки: „Вижте, излязла е нова книга!”

Защо ли отхвърлената през 1924 г. книга, сега през 1938 г. толкова е зарадвала Учителя и той държи всички да узнаят, че това е важен момент от живота на Школата. Такъв е символичният език на Учителя, чрез него той отбелязва раждането на нещо значимо, ново. Новото се е случило – учениците в Школата на Изгрева вече са били готови за Свещените думи на своя Учител. Диалогът Учител – ученик на вътрешен, мистичен план в душите на учениците е бликнал вече, протекъл е и тогава е дошло време той да бъде запечатан и на материален носител – отпечатаната през 1938 г. книга „Свещени думи на Учителя”. През 1924 г. ,когато ученикът Аверуни събира в книжка плодовете от ученическия си диалог с Учителя, все още е било твърде рано той да бъде огласен. Липсвали са вътрешни условия в душите на учениците, а вероятно и условия и в Космически план, имайки предвид случилото се с Учителя през 1936 г.

Но тук не свършва историята на Свещените думи. В душата на ученика има нови въпроси, диалогът с Учителя продължава. Савка внимателно записва изкристализиралия в Свещените думи път на ученика, проправян и направляван от Учителя. Така се раждат Новите Свещени думи, които остават недешифрирани от Савка. След приключване на земния й път през май 1945 г., пет месеца след заминаването на Учителя, тези стенограми са разчетени от Борис Николов през 1976 г., а през 1994 г. те са отпечатани от издателство „Всемир” под редакцията на Лалка Кръстева като втори и трети том. Възможно е част от Свещените думи да е останала непубликувана. Но нали всяко нещо идва на своето време.

Въпросът защо Савка не дешифрира стенограмите със Свещени думи, не предполага повърхностния отговор „не си е свършила работата”, защото вече знаем какъв ученик е била Савка – Аверуни, минала през множество изпити, посвещения, показала изрядна дисциплина и изпълнителност. Знаем, че тя е ученикът, чрез който се раждат Свещените думи. Да не изпълни такава задача – дешефрирането на собствените си стенограми и подреждането им по дадения от Учителя план е невероятно. А и тя чрез трудния изпит през 1924 г. е разбрала, че всичко което прави трябва да е в съгласие с Божията воля. От един момент нататък Савка е изцяло духовно ръководена от Учителя, става пълно преливане на душата на ученика Аверуни в Учителя. Този факт може да бъде установен от всеки непредубеден изследовател на живота й. През последните години от земния си път Савка започва да раздава листчетата със Свещените мисли на отделни ученици, а архива си с недешифрирани стенограми завещава на Борис Николов, който след големи усилия разчита част от тях. След това започва странстване на тези текстове от човек на човек и част от тях са публикувани през 1994 г. с известни уговорки за автентичността им.

Нека не забравяме, че говорът на Учителя е иносказателен, символен. Как трябва да разбираме символиката на ситуацията около Свещените думи.

Да спрем дотук с фактите и размишленията по тази тема и да оставим отговорите да узреят и се родят естествено във вътрешния, ни мистичен диалог на душите ни с Учителя.

Сега, когато със свещен трепет се докосваме до живота на ученика Аверуни, нека ни изпълни неговата чистота и устрем към Бога. Навярно тогава ще усетим онова чудно благоухание, което носи само първото цвете на Пролетта.

Издателство Бяло Братство

Савка Керемидчиева
(1901 – 1945)



Родена е в Цариброд. Когато тя е на 4 години, Учителя гостува в дома й след лекция по френология. Скоро след това семейството й се премества в София, за да могат да посещават беседите му. Едва дванадесетгодишна тя отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при вас.” Савка израства покрай Учителя, ученолюбива е, проявява интерес към френология, хиромантия. Често той й дава задачи, наблюдава усилията й да се справи с тях и й дава насоки за духовното й развитие.

Савка Керемидчиева учи филология и педагогика в Университета.

През 1921 г. заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова започва да стенографира лекциите на Учителя. Живее с другите две стенографки на „Изгрева”. Дешифрирали са изнесените от Учителя беседи, после той ги е проверявал и са се давали за печат. Това е била тежка и отговорна работа, изискваща внимание и концентрация, в която Савка е участвала с всички сили и с цялото си сърце. Стойността и важността на тази работа днес трудно може да се оцени.

Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с него отправя своите въпроси, изникнали при духовната й работа. Отговорите, които Учителя й дава, тя стенографира стриктно. Савка дешифрира и подрежда отговорите му и през 1924 г. на Рила му поднася специално подготвена от нея книжка – „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика”. Учителя отхвърля дара й, а същата книга излиза през 1938 г. по инициатива на друг ученик от „Изгрева”. Като резултат от разговорите си с Учителя, Савка създава „Новите Свещени думи”, които биват дешифрирани от стенографските й записки от Борис Николов и издадени след смъртта й като втори и трети том на „Свещени думи на Учителя”.

През 1942 г. Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване той й казва: „Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.”

-------------------------------

Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева

Трите стенографки са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции.

Винаги около него, следящи и записващи всяка негова дума, те отдават живота си на идеята да стенографират беседите и лекциите му, а след това да дешифрират стенографските си записки. Всяка беседа е предварително редактирана от тях и след проверка и одобрение от Учителя – препечатвана и съхранявана. Благодарение на техните усилия и труд Словото достига до нас.

Ето какво пише Елена Андреева за тяхната обща работа: „Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифрирането на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи – беседи, говорени от Учителя на братските празници – 22 март, Петровден, беседи пред сестрите и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.”


източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Димитър Грива (1914 – 1994)



Композитор, общественик, документалист. Роден е в Нова Загора. Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.

Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев.

От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г. прави запис на произведението с филхармонията на Монте Карло.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Невена Неделчева

(19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.)

Георги Петков

/В-к Братски живот, бр.35, 2009 г./





Тя е родена в малкия провинциален Симеоновград, заобиколен с високи планински склонове. Душата й пристига на тоя свят изпълнена с копнеж за нещо ново, неизвестно, чудно, прекрасно. Нейната романтична нагласа от дете я води към мечтата да пътува, да отиде някъде далече, в незнайни страни. На тази мечта е подчинен и стремежът й да овладее Есперанто, с което се справя съвършено.

След като завършва профилираната гимназия за учителки в гр. Стара Загора, тя работи известно време в тази професионална сфера.

Решаваща в оформянето на нейната представа за света и за достоен жизнен път е срещата й с Учителя Петър Дънов. За нея тя разказва: „Бях ученичка във Втора девическа гимназия в гр. София. По това време извън града се залесяваше едно празно пространство с млади борчета. Денят беше празник на залесяването. Изведоха цялата гимназия и залесявахме до обяд. По едно време се отправихме към мястото на дъновистите - Баучер. Отидохме на поляната. Извикаха Учителя Дънов. Тогава Го видях за първи път. До Него стоеше стенографка и записваше думите му. Онова, което говореше, ме порази: „Да бъдем чисти и светли като светлината“. Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 г. След това я раздавах безплатно. Беседата „Чист и светъл“ бе държана от Учителя на 05.04.1926 г. в 14 часа на поляната на Изгрева по желание на ученичките от гимназията. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е толкова скъпа...“.

След тази среща Невена остава на Изгрева и скоро започва да създава своите първи разкази и приказки. Отивала с новите си творби със свито сърце при Учителя, но и с надежда, с вяра в Божествените Му всестранни знания и оттам винаги излизала окрилена. Той кротко й казвал: „Пиши! Греби, вода има много, давай да пият жадните за чистота“.

Ето какво сподели тя за романа „Марта”: „Когато го написах, грабнах черновата и отидох при Учителя с надежда да му прочета няколко страници и Той да ми даде мнението си. Започнах да чета, а Той слушаше внимателно. След известно време понечих да спра, а Той мълчаливо ми даде знак да продължа. И така, страница след страница - и няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения. Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...“.

Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят.

През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания.

В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата. Невена Неделчева е прекрасен разказвач, а нейните произведения оказват своето въздействие върху всички хора с духовни интереси.

С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път!“ към сърцата, които го очакват толкова отдавна.

Георги Петков

Издателство Бяло Братство

При воденичката

Око 1908-1909 година няколко души от град Айтос с духовен заряд се събирали всеки ден след работа в парка при воденичката, където имало една хубава закътана полянка, където четели, пеели псалми и четели църковни молитви. Тези хора били Христодор, бай Станчо барабана, Яни Кавръков и Георги Куртев, като последния ни е разказвал за работата на тази първа духовна група в града. После започнали да се събират по къщите, както мъже, така и жени, като по цяла нощ пеели духовни песни като”Богородице, Дево”, „Ангел вопияше”, „Протимин глас осми” и др., които песни се пеели в православната църква. Това се вършело почти всяка вечер през дългите зимни нощи, което продължавало до късно, а понякога дори и до зазоряване, като бързали да мине и без това късия зимен ден, за да се съберат вечерта в някоя друга къща с все такава пламенност и жажда за духовно подвизаване.

Първата сказка по френология в град Айтос

Това е било още през 1910 година, когато приятелите от Айтос още не са познавали Учителя и са го наричали г-н Дънов. Той изнесъл сказката в читалищния салон, която била средно посетена. След сказката няколко души от приятелите, заедно с брат Куртев, го придружили до хотела и се сбогували с него, без някой да се сети да го покани у дома си. Чрез тези сказки може би Учителя е целял да се свърже с първите си ученици и последователи, които в близко време ще му станат първите помощници в провеждането на Великото Божие дело сред българския народ.

Втората сказка по френология в град Айтос – 1912

За втората сказка от Учителя брат Куртев е получил известие от брат Тодор Стоименов от град Бургас, че г-н Дънов ще изнесе втора сказка в Айтос по Френология и че той ще го придружава, да ги посрещнат на гарата. Сказката пак била средно посетена. След сказката брат Тодор Стоименов си заминал за Бургас, а брат Куртев поканил Учителя у дома си на вечеря и нощуване. Вечерта, когато седнали на трапезата, Учителя казал:

- Георги, нямаше нужда.

- Нека се благослови трапезата ми, Учителю - казал брат Куртев

- Е, добре, щом е така - казал Учителя.

След вечеря разговаряли. Учителя го попитал дали има и други хора в града, които да се интересуват от духовни въпроси. Вечерта, когато се изправили на молитва, станало едно необикновено явление. На молитвата присъствала и Цветанка, 14 годишната дъщеря на брат Куртев. Невидима ръка взела газената лампа от масата и я доближила до лицето на девойката, но тя не помръднала. Тогава лампата пак сама се върнала на мястото си на масата без някаква видима причина. По-късно, когато брат Куртев разговарял с Учителя за Цветанка, казал, че тя има силен характер. Цветанка понякога имала видения. Ето едно потвърждение на това: Веднъж брат Христодор, ръководител на Братството в Айтос, бил на гости у брат Куртев и когато се изправили на молитва в присъствието на Цветанка, тя извикала:

- Я гледайте, я гледайте как едно черно дяволче с едно чукче чука по главата на дядо Христодор.

Брата бил достатъчно буден и разбрал, че това се отнася за неговото пушене на тютюн. Той веднага изважда кутията със сто къса цигари и го стъпкал с крака. От него ден той и брат Куртев се зарекли да не пушат.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

С пушка или Библия

Това било през 1908 година, когато брат Куртев се върнал на служба като медицински фелдшер в Айтос. Живеел той в една турска къща. Стопаните на къщата били умрели и общината я обявила за продан на публичен търг. На търга се явили двама-трима между по-заможните хора в града. Явил се и брат Куртев. Търгът останал върху друг, поради което брат Куртев изживял голяма тревога. Но безпокойството му станало десеторно по-голямо, след като научил, че новите собственици се готвели принудително да го извадят от къщата, като отишли и започнали да я разпокриват. Тази новина много го разтревожила. Вечерта се върнал в къщи много обезпокоен. Влязъл в спалнята и не искал никой да има при него. Той уведомил жена си, че търга го е взел друг. Влязъл пак в спалнята, откачил пушката от стената, намазал я и пак я оставил на мястото й. Жена му през това време се занимавала с децата в другата стая. Вечерта си легнали, но на него сън не му идвало. Станал той сутринта и тръгнал за работа, като поръчал на жена си: „Дойдат ли и почнат ли да разпокриват, прати веднага едно от децата да ми каже”, и заминал на работа. Той цял ден бил като на тръни. Щом се хлопнела вратата и някой влезел, мислел, че някое от неговите деца идва да му съобщи страшната вест. Тъй бавно изминал първият ден в мъчително очакване. На следния ден пак никой не дошъл, ето защо се върнал малко успокоен.

Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и започнат да разпокриват, ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе посред зима и то с четири-пет дребни деца?! Неговото чувство за социална справедливост било възбудено до крайна степен, ето защо той се готвел за саморазправа. Влязъл той тихо в стаята си, докато жена му се занимавала с децата, без да подозира каква ужасна вътрешна борба изживява той. Той седнал до масата, на която стояла Библията, а на стената била заредена ловджийска пушка, която сякаш твърдо и настъпателно му говорела:”Вземи ме. Аз ще им дам да разберат! Как се гони човек зимно време с дребни деца от квартирата”, а вънка валяло лапавица.

В това време погледът му някак несъзнателно се спрял на Библията, която била на масата и сякаш му пошепнала като майка, кротко и безгласно: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме! Не се колебай!”
В душата му ставало борба кой глас да послуша – на пушката или на Библията. След кратко колебание сякаш невидима ръка го привлякла към Библията, той я взел и отворил и прочел: Притчи, глава ІІІ, стих 3. Там се казвало: „Милост и истина да те не оставят, вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си!...” Отговорът бил кратък, ясен, категоричен. Вече място за колебание нямало. Станал, отворил прозореца, взел пушката от стената и я изкомандвал: „Вън, вън от къщата ми!” и я хвърлил през прозореца на улицата. Затворил прозореца и се върнал при Библията с облекчение и благодарност. Тогава една тиха радост изпълнила душата му. Децата продължавали да си играят, без дори да подозират какво става в душата на техния любим баща. Но не било минало и половин час от този решителен момент, в който брат Куртев трябвало да избира по кой път да тръгне – по пътя на насилието с пушката или по пътя на любовта, където Библията го насочила. Късно вечерта на вратата се почукало. Сърцето му трепнало от вълнение. „Кой ли може да бъде в този късен час?- се питал той.

-Георги, отворете! – се чул отвън ясен женски глас- идваме със синовете на гости, приемаш ли – казала новата стопанка на къщата.

-Заповядайте, заповядайте – казал брат Куртев – гостите са винаги добре дошли - казал той като не можал да скрие смущението си, изписано на лицето му. Ето столовете, заповядайте.!

-Хайде сега вие, деца, - обърнала се тя към синовете си, извадете меда и орехите и дайте тук да се почерпим.
Георги, ние сме дошли да ви кажем да бъдете спокойни. Живейте си както и досега, а на нас ни стига онази малка стаичка. Не се притеснявайте. А вие, деца, начупете орехите, да се почерпим както е редно и прилично.

Тъй минала тая вечер, която донесла едно успокоение в целия дом. Не било минало и месец от този решителен ден, ден на голямо изпитание, когато брат Куртев си намерил друга къща – по-широка и по-удобно, където се настанил и живял мирно и тихо.

Запалили кошарата му.

Това станало през 1904 година в Люляково. По-горе казахме, че като секретар-бирник, той имал добро отношение с населението, 2/3 от които било турско и в изборите печелили все ония, на която страна бил Георги Куртев. Ето защо, неговите политически противници на роднините, решили да отмъстят, като му изгорят кошарата. Но случило се тъй, че негов близък, който се прибирал от работа по тъмно, видял подпалвачите на кошарата, като даже чул и разговора им и съобщил на брат Куртев, което обстоятелство останало в тайна, която само те двамата знаели. Когато наскоро настанало глад, брат Куртев дал храна на един от подпалвачите при най-износни условия, което го накарало да се разкае за сторения грях и да признае вината си пред него. Така той го спечелил като приятел завинаги.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Георги Куртев (1870–1961)



Георги Куртев е ученик на Учителя, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство.

Откъси от спомените на Георги Събев за него

Идеята за събиране и записване на настоящия материал за малък труд се породи от нуждата да може да се запази всичко ценно за настоящия живот, което да може да се предаде на идните поколения, които неминуемо ще потърсят пътя на един по-възвишен идеал. Животът на нашия старши брат Георги Куртев е твърде богат на опитности, в които намираме отразени идеите, на които той е служил всеотдайно, идеи, на които той е съумял да даде кръв и плът като ги е прилагал в ежедневния си живот. Това са идеите на Всемирното Бяло Братство, проповядвани и разпространявани чрез устното и печатано слово на Учителя. Тези идеи изпълват живота на брат Георги Куртев със смисъл и съдържание – идеи, на които той служи всеотдайно повече от половин век, до самия край на земния си живот.

Нашата скромна задача е само да съберем и запишем всичко, което е по силите и възможностите ни из живота на първите ученици на Учителя, един от които е Георги Куртев. С тази задача се заловихме докато не е стенало късно, т.е. докато все още има живи съвременници и докато спомените за тях са все още пресни в съзнанието на техните близки и познати.

Ние започваме тази работа като сме уверени, че след нас други ще продължат започнатата работа, може би с още по-голяма вещина и ентусиазъм в най-близко бъдеще.

Случките и опитностите, които излагаме в настоящия ни труд, може би не са единствените, но при все това искаме да вярваме, че са измежду най-важните. Нашата задача не е да събираме доказателствен материал за съществуването на невидимия свят, а е предназначен за онези, които са приели този мироглед и вече са тръгнали по възходящия път на прогреса, озарени с нова светлина, работници за по-разумен утрешен личен и обществен живот, живот, който ще се изгради с повече добрина в сърцето, с по-голяма светлина на ума и повече обич към истината.

Георги Куртев – кратък животопис

Зачестилите бунтове и въстания били веднага потушавани с реки от кръв, за да се появят другаде с нова сила и еднаква обреченост. Тия бунтове и въстания не били друго, освен предвестници на нашата политическа и духовна свобода, живели няколко века в душите на поробения народ като съкровен копнеж. Епохата на петвековно робство била към своя край.

Седем години преди освобождението ни от османското иго, на 3 март 1870 година, в семейството на Вълчо чешмеджията в град Айтос се роди третото им дете, което кръстиха Георги. Произлязъл от бедно семейство, той не познаваше много детските радости, които изпълваха живота на другите деца на същата възраст от махалата, като например топка за игра, разни играчки за забава и развлечения или нови дрешки за Нова година или за Великден. В замяна на това природата го бе дарила с буден ум и силна памет, които му помагали да излезе напред пред своите съученици, когато започнал училище. Малкият Георги запомнял урока още докато учителя го преподавал и вече бил готов за следния ден, без да го е чел от учебника, какъвто той не е имал поради липса на средства.

Оскъдните средства, с които разполагало семейството на бай Вълчо чешмеджията е видно още и от това, че децата му ходели боси на училище дори и зимно време. Всички спели в студена стая, за да може по този начин да се пести горивото за готвене и за печене на хляба. Децата закусвали сутрин още в леглото, лежейки под общия губер, като закуската им била коричка сух хляб, но и той им бил сладък. Щом пристигнели в училище, децата на бай Вълчо сядали на чина и дълго време си търкали босите крака един в друг, докато се стоплят. В класа, в който учел Георги, имало деца на богати родители, които сутрин закусвали с бюреци и банички, но имали слаб успех.
Тези богати деца били подучени от родителите си да се сближат с Георги, като започнали по ред всяка сутрин да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага да решават задачите си за домашно. Така по този начин закуската на Георги била осигурена.

По онова време най-голямото образование било до втори клас /сега VІ клас/, за което Георги е можел само да мечтае поради липса на средства, въпреки че винаги бил отличник на класа. След като завършил четвърто отделение, въпреки голямото му желание да учи, баща му го дал чираче при един кръчмар в града. Работата му като чираче била да мете кръчмата, да пали печката и да прави кафе на клиентите.

Георги като чираче при бай Тома

През 1882 година Георги постъпил на работа в кръчмата на Тома Вълчев и продължил до 1884 година. Георги бил пъргав, сръчен и трудолюбив. В работата си бил честен и безукорен. Бай Тома бил доволен от работата му, като често го пращал по домовете на своите клиенти да им носи покупките месо. Веднъж след като бай Тома го изпратил, Георги не се върнал веднага, след като си свършил работата, а се спрял да брои пироните на една ограда, за да не го пратят пак по домовете, което му било крайно неприятно. Когато се върнал, бай Тома го попитал защо се е забавил. „Право да ти кажа,бай Тома, омръзна ми вече да ме пращаш по домовете, ето защо броих пироните на една нова ограда”. Бай Тома си взел бележка и вече по-рядко го пращал.

Изпуснал да изтече виното

Както всеки ден, така и него ден Георги отивал рано да отвори дюкяна, да запали печката и да премете. Но той още не бил премел, кагото дошли ранобудни клиенти и поръчали кафе. Тогава Георги набързо смел боклука зад вратата, за да маже веднага да направи кафе на клиентите, като след това мислел да изхвърли сметта. В това време пристигнал бай Тома и като видял сметта зад вратата, взел сол, че я посипал. Георги като видял това, много се обидил и решил да отмъсти на стопанина за това незаслужено оскърбление. Ето защо вечерта, когато всички си разотишли, малкият чирак слязъл в мазето и пуснал да изтече виното от една малка бъчва от 400 ведра и си излязъл. На сутринта, когато дошъл стопанинът, лъхнало му на вино и казал на чирака си:

-Георги, я слез в мазето, мирише ми на вино, да не би да се е скъсал някой обръч.

-Никакъв обръч не се е скъсал – казал Георги – но снощи аз пуснах да изтече виното от малката бъчва

-Защо направи това, моето момче? – попитал стопанинът.

-Защо ли, бай Тома, ще ти кажа. Вчера заран дойдох рано и почнах да мета, но ето че пристигнаха клиенти и веднага поръчаха кафе. Тогава аз преметох набърже и оставих сметта, после да я изхвърля, като бързах да услужа на припряните клиенти. В това време ти дойде и посоли боклука. Това много ме оскърби. Аз щях да пусна да изтече всичкото вино, но те съжалих.

-Извинявай, моето момче, аз си вземам бележка, но и ти друг път не прави така.

Тези и други подобни случаи помогнали на бай Тома Вълчев да опознае по-отблизо характера на Георги и когато наскоро през 1884 година станал кмет на града, спомнил си за Георги, повикал го и го наел писар в общината, за да му даде професия, от която да се прехранва. През 1887 година го преназначил за старши писар. Тогава отива на работа в Саракая /Скалак/, където останал на работа до 1891 година, където кметовете били турци, честни и почтени хора.

Торбата с пари

Като секретар – бирник в Скалак, един ден бива повикан от държавния бирник от града. Когато той се явил при бирника, последния му посочил една торба пълна с пари, като му казал, че това са пари от отчисления, събрани в повече. „Те никъде не са записани и никой няма да ги търси, ето защо, вземете ги и ги употребете, както вие намерите за добре”. Георги взел торбата с парите и се върнал в Скалак и казал на кмета. Употребили парите за обществени нужди. Нито Георги, нито кмета се съблазнили от торбата харизани пари, пари, за които никой не се е трудил. Тъй постъпват честните хора, независимо дали са християни или мохамедани.

Един весел случай

Георги бил секретар – бирник в Скалак около пет години. Живеел при турци. Хазяите му имали момиче на около 18 години. Казвала се Гюлсюм. Момата много харесвала Георги, ето защо един ден, когато го видяла, че той се приготвя за града, пременила се и изтичала напред по пътя в близката гора, където го причакала, усмихнала му се и с лице, сияещо от радост, му казала:

- Георги ефенди, аз много те обичам. Без тебе не мога. Искам да ти пристана. Нося си и бохчалъка. Всичко е готово.

- Не думай тъй, Гюлсюм, аз съм българин, а ти туркиня, как може...

- Не ме ли харесваш? – попитала сконфузено тя, като го гледала право в очите.

- Слушай Гюлсюм, тук не е въпрос за нехаресване, но ти ще си намериш човек, който да ти прилича и ще се задомиш, а аз ще се задомя за българка. Сега побързай да се върнеш в къщи преди да са те видяли хората, че сами разговаряме. Това е най-доброто за тебе.

Санитарната школа в Сливен

През 1891 година Георги получил повиквателна заповед за военна служба. Той имал желание да следва санитарната школа, но затова му била нужна препоръка. Георги имал един познат полковник в Бургас и отишъл при него за препоръка Но колкото пъти пожелал да се срещне с него, все отвътре нещо го спирало, сякаш някой глас му говорел:”Този човек няма да ти свърши работа”, и най-после Георги послушал този глас и се върнал у дома си. Майка му го попитала какво е направил. Тогава той й разказал за вътрешния глас, който го възпирал.

-Нищо,олум – казала майка му – може да е за добро

Той наскоро получил повиквателна за Санитарната школа в Сливен. Пита се кой бе му помогнал. Зарадвали се родителите му, че желанието му се сбъдва, но най-много се зарадвал той. Както в училището, така и тук, в школата, скоро излязъл на първо място по успех благодарение на неговата силна памет, с която природата го била надарила.
През 1893 година Георги завършил Санитарната школа, а едновременно с това и военната си служба, върнал се в Айтос и се задомил като медицински фелдшер в родния си град. За времето от 1895 година до 1912 година му се раждат шест момичета и едно момче. Всичките му деца са познали и приели пътя на новото учение, пътя на Бялото Братство, което е станало в различно време, след като родителите са поели този път.

През времето 1901-1908 или дори до 1910 година всички наши хора като истински вярващи, са ходили най-редовно на църква и са изпълнявали всички обреди, които православната църква изисква - пости, причастие, свещи, кандила и др. Били са най-предани на църковната служба.

През 1901 година брат Куртев, като медицински фелдшер, бил засегнат от бюджетни съкращения, ето защо отива в Керметлик /Люляково/ като секретар – бирник. Поради доброто си отношение с населението, което било повече турско, той скоро спечелил сърцата на всички, а най-напред на турското население. В Люляково през 1906 година им се ражда четвъртото дете – Донка.

Как той печели сърцата

Когато в общината дойдел държавния бирник, Георги отивал при него и проверявал за кого има изготвено червено известие, вземал, плащал им данъка и си мълчал. Когато отивали подлежащите на секвестър да молят за отсрочка, виждали, че данъкът им е платен. Разбрали те кой е направил тази работа и решили да му „отмъстят”. Това станало ето как: когато дошло време за жътва, събират се на една група от 20-30 души и отиват да му пожънат нивата от 20 декара.

Научава Георги, че чужди хора му жънат нивата и отива да им са „скара”:

-Какво правите тук, бе керата? Кой ви позволи да жънете чужда нива?- казал той с престорена строгост на бай Осман-ага.

-А на тебе Георги ефенди, кой ти позволи да ни плащаш данъка на държавния бирник – му отговорил турчина, също с престорена строгост.

Така се изграждали добри приятелски отношения между турци и българи.

Запознаването на брат Куртев с Библията

През времето от 1901 – 1907 година брат Куртев е бил секретар – бирник в Люляково. Той често е ходил до града по служба, като е минавал през село Ичме, сега Череша. При всяко отиване за града, винаги се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка. Често там сварвал Библията отворена, от която майсторът често четял на калфите и чираците, като по този начин ги учел на занаят и възпитавал едновременно в Христовата вяра и учение. Един ден брат Куртев заварил Библията отворена и започнал да чете. Прочел той една глава, две, три и колкото четял, толкова четенето повече го увличало и затова на всяка цена решил да си купи Библия, която да си чете в къщи през свободното време. Оттогава тя му станала другар и съветник за през целия му живот. С купуването на Библията може да се каже, че е започнало неговото по-активно духовно подвизаване. За да се увери читателят, че тя му е била другар и съветник, ще разкажем само един случай, който е много фрапиращ.

Из Спомените на Георги Събев, подготвяни за печат от ОББ

Д-р Миркович като член на Академията на науките

Нови сведения за първия ученик на Учителя

Петьо Йорданов, София

/в-к „Братски Живот”, бр. 9, февруари – 2006 г. /

Във в-к "Братски живот", бр. 4 от септември 2005 г., е поместена интересната статия „Д-р Миркович - възрожденецът, лечителят, ученикът" от Соня Митева по случай 180 години от рождението му и 100 години от заминаването му. Тук ще дадем още някои факти за живота на д-р Миркович. Малцина знаят, че той е бил избран в най-високия храм на българската наука - Българската Академия на науките (БАН), основана през 1869 г. под името Българско книжовно дружество. БАН е най-старата ни и жива национална институция, най-старата ни и славна културна общност. Под всички документи за създаването на Българското книжовно дружество стоят подписите на най-големите дейци на нашето революционно-освободително движение: Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Ценович и много други членове на Българския централен революционен комитет, както и подписите на най-известните ни представители на предосвобожденската ни интелигенция.

За своите големи заслуги, изтъкнати в гореспоменатата статия, д-р Миркович е избран за член-кореспондент на БАН през 1881 г. Тогава за член-кореспонденти са избрани още: Найден Геров, Димитър Греков (министър-председател 1899 и председател на III Обикновено Народно събрание 1883), Тодор Икономов (председател на II Велико Народно събрание, 1881), Йоаким Груев, Иван Гешов (министър-председател 1911-1913 г., председател на XI и XV Обикновено Народно събрание 1901 и 1913; председател на БАН 1898-1924), Константин Стоилов (министър-председател 1887 и 1894 - 1899) и др.

Пак през същата 1881 г. за академик е избран народният поет и писател Иван Вазов (министър на образованието 1897-1899).

През 1884 г. д-р Миркович е избран за академик на БАН заедно с Тодор Бурмов (министър-председател 1879 и министър на образованието 1879), Константин Величков (известен писател и министър на образованието 1886,1894 - 1897), Константин Иречек (професор, историк и славист, автор на първата модерна история на България и министър на образованието 1881), Петко Каравелов (министър-председател 1880 - 1881,1884 - 1886 и 1901; председател на I Обикновено Народно събрание 1879), Васил Радославов (министър-председател 1886 - 1887 и 1913 - 1918), Стефан Стамболов (министър-председател 1887 - 1894 и председател на IV Обикновено Народно събрание 1884 - 1886) и др.

През 1898 г. за академици са избрани големите поети Стоян Михайловски и Пенчо Славейков. Последният е издигнат през 1912 г. и за кандидат на Нобеловата премия, но преждевременното му заминаване през пролетта на 1912 г. на 46-годишна възраст попречва за тази номинация.

Избирането в БАН е била трудна процедура. Например, известният поет и общественик Петко Славейков (председател на II Обикновено Народно събрание 1880 и министър на образованието 1880) е бил избран за член-кореспондент (1875), но не е станал академик - въпреки големите си заслуги, въпреки превеждането и издаването на първата българска Библия, която е използвана и от Учителя. Обаче неговият сътрудник за Библията, американският богослов-мисионер д-р Албърт Лонг, е избран за чуждестранен член на БАН през 1884 г.

Интересно е, че д-р Миркович е живял 80 години и около 6 месеца, колкото и Учителя. Той е роден на 10 март 1825 г., а е заминал на 29 септември 1905 г. Тези дати са по стария Юлиански календар. Ако те се преведат на новия Григориански календар се получава, че д-р Миркович е роден на космическата дата 22 март – началото на Духовната нова година! А е заминал на 12 октомври, когато е образуването на Българската Академия на науките през 1869 г.! Във всичко това има дълбоко символично и мистично значение. Д-р Миркович идва с Бялото Братство в деня на неговия пролетен празник, като първи ученик на Всемировия Учител. По този начин д-р Миркович се явява като първи двупосочен мост между духовните науки от една страна и просветата, науката от друга страна. Не случайно Учителят е обръщал голямо внимание на д-р Миркович, за което свидетелстват многобройните писма, публикувани в специалното издание "Писма на Учителя до д-р Миркович" по документи на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Учителя казва: "Моето учение е наука и вяра." Тази мисъл е цитирана и анализирана многократно във фундаменталната монографична студия на доц. д-р Илиан Стратев "Божественото учение или философията на живота на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)", ИК "Виделина", София, 1998.

Членовете на БАН имат многобройни периодични, ежемесечни и други събирания и заседания, на които се обсъждат най-актуалните и важни проблеми на съвременността. В тези събирания несъмнено е взимал участие и д-р Миркович. Така че той е бил в елита на българските научни, културни, духовни и политически среди. По този начин Учителят е въздействал върху духовното ръководство на българския народ, за да осъществи своята велика Мисия.

Петьо Йорданов, София

/източник/

Като директор в Болградската гимназия, Болград, Бесарабия



Д-р Георги Миркович - заема длъжността директор от 30 януари 1864 до 12 август с.г. Роден е в Сливен. Висшето си медицинско образование завършва в Монпелие, Франция, където защитава и дисертация по медицина. Д-р Миркович е малко повече от шест месеца директор на гимназията. Толерантен към революционните настроения на учениците, той е преждевременно освободен от просветното молдавско министерство. Продължава лекарската си практика, осъден на доживотно заточение от турските власти през 1870 г. за революционна дейност. След освобождението на България се връща в родината си и работи като лекар и общественик.

/източник/

Ето още нещо за д-р Миркович:

Д-р Миркович – възрожденецът, лечителят, ученикът

Соня Митева





Има личности, от чиито живот блика такова душевно богатство, че дори повърхностният прочит на фактите от тяхната биография буди възхищение като че съзерцаваме пълноводен бистър поток. Такова впечатление създава житейският път на д-р Миркович, събрал в едно три ярки проявления: на възрожденеца, самоотвержено и безкористно отдал всичко лично на Отечеството си; на лечителя, вложил милосърдието си за изцеление на страдащите; на ученика, останал буден, за да посрещне своя Учител и да работи с Него заедно през вековете.

Роден в град Сливен през 1825 г., Георги Миркович завършва католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Във Франция тай преживява опитности, които за цял живот го убеждават в реалността на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Завърнал се в България, д-р Миркович работи в родния си град като лекар и активно участва в борбата за самостоятелно българско училище и независима българска църква. През 1860 г. публикува “Кратка и методична българска граматика”, получила висока оценка от съвременниците му и преиздадена през 1883 г.

По това време особено напрегната е борбата срещу асимилаторските стремежи на гръцката патриаршия. Затова д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски се включват в униатското движение, противопоставящо се на Патриаршията, и като делегати са приети в Рим от папа Пий ІХ. Тримата възрожденци предприемат този дипломатически ход с цел постигане на църковна независимост, но плановете им са осуетени от руската дипломация.

След този опит д-р Миркович заминава за Влашко, включва се с националноосвободителните борби и е един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет.

Завърнал се в България той разгръща активна просветителска дейност и участва в рисковани акции за църковната независимост. През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак д-р Миркович бива осъден на вечна каторга. Окован във вериги, той е изпратен пеша до затвора в Цариград, където престоява две години, след което е преместен Диарбекир, а по-късно – в Мердин. Там безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.

След завръщането си в свободна България д-р Миркович активно се включва в обществения живот. Главен инициатор е за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. По това време издава вестник “Българско знаме”, директор е на Мъжката гимназия (1879-1880), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878), депутат в Областното събрание в Пловдив. От 1884 г. е пенсионер. Оттеглил се от политическите борби, той насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.

Д-р Миркович издава списанията “Нова светлина” (1891-1896), “Здравословие” (1892-1896) и “Виделина” (1902). В тях пише за тайните свръхсетивни явления в природата, за жизнената сила, за лечебните средства и здравословния начин на живот. Той пръв заговорва за хомеопатията, прилага я в практиката си и в книгата си

“Домашен хомеопатичен лекар” изнася многобройните си наблюдения в тази област.

През 1893 г. в Париж чрез медиума мадам Гранж той получава съобщение за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в България. Миркович помества първите му слова в списание “Нова светлина” (год. 5, стр.119) и след 1900 г. (с допълнителни бележки) в списание “Виделина”

През 1899 г. д-р Миркович е един от тримата ученици, поканени от Учителя на Първия събор на Синархичната Верига. По това време той е озарен от залеза на земния си път, вече е на 74 години, но навлиза в един нов свят.

На 29 септември 1905 г. д-р Миркович завършва земния си път. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Той дарява личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище “Зора”, имота си – за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева – на сиропиталището в Сливен. Посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на духовния му Учител П. Дънов.

Като просветител, борец за църковна независимост, диарбекирски заточеник и лекар д-р Миркович живее самоотвержено, силно, с изключителен духовен устрем и щедрост, следвайки духа на възрожденското време. Той остава докрай душевно млад и буден, за да посрещне Вожда на Светлината, да приеме своя Учител и да работи с него сега и през вековете.

/Издателство Бяло Братство/

Борис Георгиев (1888–1962)



Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство.

Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.

Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм.

Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.

Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Весела Несторова
(1909 - 2002)
 

 
Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година.
Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Тя влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия.
Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г.
______________________
Източник: "Братски живот", бр.26

Личният ми опит е че вегетарианството и фитнеса се съчетават чудесно Не ям месо 18години, от които 5г. бях в залата 4 дни в седмицата, тренирайки поне час и половина най-вече кардио-пътека,степ,колело.Чувствах се прекрасно,не съм се хранила по специален начин- каквото организмът ми поиска,много зеленчуци,плодове и ядки.Бъдете здрави!

Аз лично не тренирам сега, но има достатъчно примери за такива хора.

- Bill Pearl (веган) - Mr. Вселена (1971г.) и Mr. America (1953г.) по културизъм
- Andreas Cahling - Mr. International (1980г.) по културизъм
- Sharon Hounsell - Miss Wales Bodybuilding Champion
- Jack LaLanne (веган) - Fitness guru, Mr. America
- Louis Freitas
- Lindford McFarquar
- Alexander Dargatz (веган) - натурален бодибилдер (не взимащ допинг), шампион в NABBА-фитнескласата (2007)
...

Както бях обещал преди време, във форума вече има система за добавяне на точки към мнения (система за репутация - на технически език казано).

Тя работи по следния начин.

Долу вдясно под всяко мнение или тема има един бутон плюс. След като щракнете върху него, вие гласувате за съответното мнение / тема. Това увеличава точките, които темата / мнението е получило. В същото време това увеличава репутацията на съответния човек. Репутацията (сумарния брой точки, които са събрали всички мнения и теми от даден потребител), може да бъде видяна в личния профил. Засега могат да се дават само положителни оценки на мненията / темите.

Не можете да гласувате за собствените си теми и мнения.
Общия брой гласове на ден, който може да давате е ограничен.
По-нататък вероятно ще има възможност и за негативно гласуване, както и възможност да се вижда кой как е гласувал.

Обсъждане на опцията

Мой близък приятел започна да сънува, а и чрез медитация да разбира/усеща, че баща му скоро може ще получи инфаркт или инсулт и да си замине.
Той започна да говори с него за живота, за добротата, Бога..
Не че и преди не се е опитвал, но човекът бе така откърмен с комунистически идеали, че за езотерика, Дънов, Бог и дума не може да става...

Когато ми сподели, че е въпрос на време това да стане, аз подскочих.
Емоционално реагирах и казах да му се помогне, да му се обясни...

А той невъзмутимо реагира - "...това е избор на душата му.
Проблемът с нервите, с гнева, с кръвното налягане не са породени от мен. Те с майка ми имат да си оправят взаймоотношенията. Аз там не се меся. Това си е техния личен живот.
Увжавам ги и ги обичам и именно заради това не се меся.
Ще се моля за здравето му.
Нищо повече не мога да направя...
Щом душата му се свърза с мен, за да ме предупреди, че той си отива, значи ми позволява да й помогна поне с молитва..."

След няколко месеца баща му имаше тежки ситуации, много се гневи, но се "отърва с леко прединфарктно състояние".
Сам започна да пита за здравословно хранене, чи гун и билколечение.
Вече 5-6 години минаха. Той се промени сам!!!! и е по-спокоен и по-здрав.
***

Млада жена (34г.), лекарка развива скоротечен рак.
Една уникална според мен лечителка бе по това време в БГ. Заведохме я при жената и тя каза, че тя самата иска да си отиде.
"Т...ова не са очи на болен човек. Това е сърце на жена, наранена от изоставянето й от един мъж. Това са очи на човек, който не иска да прости и да продължи напред. Тя иска да го накаже и той да се чувства виновен за смъртта й.."
Жената даже отказа добронамереното и безплатно лечение. Замина си след 2 месеца.
***

Моя приятелка сънуваше баща си, той й казваше, че си отива.
Сънят се повтаряше. Личната лекарка на бащата потвърди много болести, който той криеше. А и не се лекуваше. Бе силно емоционално наранен, нямаше стимул и смисъл да живее.

Тогава тя започна да му се обажда често, помоли го да поеме повече грижа за внуците.
Човекът се почувства обичан, ценен и нужен. Положението му се подобри.
Пожелал е да се лекува.
Душата му се радваше. И пак придоби светлина в очите.
***

Едното ми дете се роди много рано и бе дълго време в болница. Лекарите ме избягваха, санитарките ме успокояваха, че си имат друго...Да не вземам нещата присърце...

Единствено можех да се моля на Богородица за сили да приема това, което става и ще стане.
Един ден отивам в болницата - имах право да свиждане само 1 ден седмично за 30 мин. Бебето лежеше ни живо ни умряло...
като че уж нямаше промяна.
Видях как надписват млякото, което е изпило - ами то си бе изплюто или повърнато...
Не наддаваше добре...

Един ден отивам - влизам с стаята му - няма го.
Креватчето му бе празно, табелката с името и температурния лист ги няма.
Излизам, търся сестра - тя влиза, гледа и казва -
.." ами не знам аз сега застъпих на смяна ( а бяха минали 30-40 мин от смяанта й). Ще погледна дали има ... (дълга пауза) доклад от лекар..."

Аз седя в коридора, секундите ми изглеждат години.
Минутите са по-дълги от векове...
Опирам се на стената да не падна,
прималя ми, причерня ми.

В това време сестрите го търсят по другите стаи,
аз ходя след тях ни жива ни умряла...

Няма го, ама никъде.
Започва втора проверка,
все пак казаха, че не са чули нищо лошо да е станало (=умряло дете)...

Моля се, само се моля, друго не мога да направя...
Всички изведнъж изчезнаха, 1-2 жени прибягаха около мене със странни погледи.
Казаха само главната лекарка дава информация...

Секундите бяха като хилядолетия.
Спрях се и се подпрях на стената.
После и времето спря...

Аз бях една трансцендентна молитва!
Приех, това което става.
Приех неизвестността с молитва към Бог
да ми даде сили да нося кръста, който е на плещите ми...

След около 15 мин се разбра, че е преместено.
Оживя!
Добре е!

Дорогие друзья, прошу извинить меня за то, что пишу не на болгарском, а на русском.

Я буду очень признательна модераторам, если они (в том случае, если сочтут тему актуальной для Форума) перенесут тему в тот форум, в котором, с их точки зрения, должна находиться такая тема.

Также прошу модераторов (если они сочтут целесообразным открытие такой темы), внести необходимые изменения в название темы.

И еще одна просьба – разрешить мне писать сообщения по этой теме на русском.

Благодарю.




Дорогие друзья!

Каждый из нас в своей жизни встречался (или будет встречаться) с уходом дорогих нашему сердцу людей с физического плана.
Я помню свое состояние беспомощности и отчаяния при уходе самого близкого мне человека, помню состояния беспомощности после получения известий о близкой кончине близких моей душе существ, помню переживания своих друзей и коллег по работе в аналогичных обстоятельствах.

Я неоднократно задавала себе вопрос: возможна ли помощь душам умирающих и умерших людей? Какую помощь мы можем оказать?
С течением времени стали приходить ответы – в виде советов мудрых друзей и наставлений, даваемых духовными Учителями различных традиций.

Дорогие друзья, если сочтете возможным – поделитесь своим опытом помощи душам, готовящимся к уходу с физического плана и уже ушедшим.


/Скъпи приятели, моля да ме извините за това, че пиша не на български, а на руски език.
Ще бъда много признателна на модераторите ако те сметнат темата за неподходяща за този, да я пренесат в друг форум, който според тяхна гледна точка е подходящ за такава тема.
Също моля модераторите ако е целесъобразно да внесат промяна в темата.
И още една молба-да ми разрешат да пиша по тази тема на руски език.
Благодаря./

Скъпи приятели!

Всеки от нас в своя живот е срещал /или ще се срещне/ с напускане на скъпи на сърцето ни хора на физическия план.
Помня своето състояние на безпомощност и отчаяние при заминаването на много близък за мен човек, помня своята безпомощност след полученото известие за наближаваща кончина на близко за моята душа същество, помня преживяванията на моите приятели и колеги в аналогични ситуации.

Многократно съм си задавала въпроса: възможна ли е помощ за душите на починали и умиращи хора? Каква помощ можем да им окажем?
С течение на времето започнах да получавам отговори-като мъдър съвет от приятели и наставления, давани от техните духовни Учители от различни традиции.
Скъпи приятели, ако счетете за нужно, възможно, споделете опит за помощта на душите, готвещи се да напуснат физическото поле и за вече заминалите.

(Преводът е направен за улеснение на другите съфорумци.)

Благодаря ти Вики, че ни напомни за тази беседа! Това предния път май не съм го усетила по същия начин. Дори не съм му обърнала внимание тогава.
Първото изречение от цитираните по-горе малко ме натъжи. Защото през времето, изминало от първото ми четене на тази беседа досега, успях да видя доста такива хора.... Добри, умни, красиви, силни хора, които се опитваха да светят на мен и на света със свещите си, за които съвсем искрено вярват, че са специално запалени от Господ за да светят ТЕ на другите. Колко лесно може да се изроди желанието ни да помагаме, да даваме в гордостта, че АЗ съм този, който знае и може да дава на по-незрящите и по-слабите други. Да стана лидер, за да бъда полезен на другите.... Пътят към ада е застлан само с благородни подбуди.
Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас.
Прочитайки това изречение, за себе си осъзнах, че едва когато успях напълно да повярвам и разбера това, животът ми се промени коренно - сякаш падна някаква завеса, или по-точно, сякаш вдигнах глава и видях слънцето, което винаги си е било там, само дето аз страдах, че е тъмно и се борех да получа малко свещ...- а то било, че съм си била затворила прозорците на душата.

Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души.

И накрая винаги се убеждавам, че всяко нещо, което съм направила "за благото на друг" се е оказвало не съвсем подходящото... Всяко нещо, което съм правила за "благото на моята душа" след време се е оказвало най-доброто нещо, което съм можела да направя за себе си и другите.... Само че човек като го прави още истината е някъде далече и до нея има завои и няма как да се предвиди. Вижда се само Отгоре, а ние сме на пътя... Така че нека оставим да ни води Отгоре....

Може ли да опишете ,методи и лечение на стерилитет в по късна възраст?

Цветните есенции могат да се използват в този случай, ако се касае за функционален стерилитет. С други думи трудностите при зачеване не идват от непреодолими физически причини като болести например. В такива случаи може да се има пред вид цветната есенция от Повет - Клематис. Разбира се, правилно е преди да се използва да се прецени точната душевна ситуация на човека, който ще ги пие. Всяка друга есенция също би могла да бъде от неоценима полза в този случай, ако има необходимите показания за нея.

Драги приятели на вълшебството наречено паневритмия,

Днес се връщам от семинара по паневритмия, който се проведе през последните два дни в с.Изворово Казанлъшко и беше обявен тук..
За пръв път играх в голям кръг.За пръв път играх Слънчеви лъчи и Пентаграм в пълен вариант с достатъчно двойки.
Вълшебно е .Чудесни лектори и много добра организация.

Благодаря на Комисията по Паневритмия на Духовно общество Бяло Братство и на д-р Светла Балтова..Благодаря на организаторите и лекторите - Николай Конакчиев, Александър Стойчев, Георги Стойчев.

Благодаря на всички ,с които бяхме заедно през тези два дни.
С обич и признателност за всичко споделено.

Вярно ли е, че когато човек се лекува с хомеопатия по-добре е да не яде шоколад (и всякакви там храни, съдържащи шоколад, напр. шоколадови вафли и т.н.)?

Реших да отворя такава тема, защото наближава пак времето на козунаците. И аз правя вкъщи козунак на Великден и досега съм експериементирала с различни рецепти с различна степен на успех. Нямам си още "моя" рецепта. Затова исках тук да дам възможност на някои кулинарни гении да се изявят и да си издадат тайните на козуначените успехи.

Авторитетен стил
Това е оптималният стил на възпитание! Единственият оптимален! Здравият родителски стил!
Родителите обичат детето безусловно! Но в същото време поставят разумни норми, стандарти и цели, които детето спазва. Когато е нужно, родителите прилагат адекватни, пропорционални на простъпките на децата наказания, но с много обич, разговор и безусловно приемане на личността на детето! Наказва се постъпката, а не личността - но с обич и прегръдка, с обяснение и благост, с мярка и доброта! В децата се залагат самоувереност, естествена свързаност с Любовта, Мъдростта и Волята на живота, асертивност и здрав егоизъм, нужен в живота.


Непредсказуемост и отхвърляне

Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Често нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност. като резултат в детето (което дете живее като несъзнавано във възрастния индивид) се залагат убежденията/ чувствата: "Аз съм изолиран и самотен, неприеман от хората! Лишен съм от внимание, грижа, обич, разбиране, подкрепа! Той/ тя ще ме изостави! Аз съм дефектен, некачествен, некадърен! Не си вярвам (неувереност)! Не вярвам на хората! " Параноично тревожно мислене и поведение.



Свръхпротективност

Родителите се вкопчват в децата, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощен! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него/ нея до мен! Аз съм зависим от другите! "



Глезене/ всепозволяване

На детето се позволява всичко. Няма ясни стандарти, правила и норми. както и при свръхзащитния стил, детето не е научено да посреща трудностите и да се справя с тях. Не е научено на приемане на друго мнение и кооперация. Залаганите базисни несъзнавани когнитивни убеждения са "Аз съм най-важният! Чуждото мнение и добруване не ме интересуват! Всички са ми длъжни - хората и животът!". Води до базисен нарцисизъм, който ако бъде филтриран през борбен личностов стил резултира в доминиращо, налагащо поведение, а филтриран през пасивно/ отбягващ личностов стил води до отбягващо трудностите поведение.


Свръхпротективност + глезене - води до отбягващ трудностите личностов стил, емоционална инфантилност/ незрялост.


Обуславящо възнаграждаващ стил

Родителите дават обич на децата само след като те са изпълнили изискванията им. Липсва безусловната любов! "Ако не си изядеш супичката, мама няма да те обича повече...!" Залага убежденията: "Моята личност няма значение! Другите са важни и трябва да ги задоволя! Мнението на хората е важното и моето щастие зависи от него! Аз съм жертва на хората и живота! Аз съм изтривалка за другите! Никой не ме разбира и уважава! Отхвърлен съм, необичан съм! Аз не се обичам и приемам! " Обикновено залага тенденции за депресивност.


Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ стил

Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости...
................................................

Нека коментираме - с примери от нашите семейства, от собствените си ранни години, от възпитанието на децата ни, от наблюдение и т.н.