Иво

Сега мога да се включа в темата като човек, минал и минаващ през двете възвръщания. 
Първото беше бурно и болезнено, но с добри резултати в нещата, за които го послушах. Годините бяха 1989/1990. Само цифрите стигат на тези, които сме ги преживяли. бях пред разпад на семейството с две малки деца, пред загубване на работата си, която обичам много, преместихме се в ново жилище, аз в ново училище. Децата преболедуваха от скарлатина, едното - операция на сливиците, другото пневмонии. За кризите и социалните промени, за опашките и недоимъка няма да говоря. В личния план избрах да търпя в името на запазването на семейството - преди пресичането на асцендента се разпадна, но вече с гръм и трясък - след много години страдание на всички.
В професионален избрах доброволната промяна - ново следване и запазих и развих професията си в успешна кариера. С любов приех отказването от стария успех, който бях вече натрупала и започнах нова кариера, в която включих и старата си подготовка. 
Рожденият ми сатурн е в съвпад с луната в първите градуси на Козирога в самия край на 5 дом (може би навърха на 6ти, защото не съм сигурна в часа на раждане) в тригон с плутон и венера в дева (съвпад), секстил с нептун и квадрат с марс във везни - всички под хоризонта. 
Второто още протича - изпитът на мъдростта. Вече е осъзнато и подготвено. Сега е съпроводено и от Юпитеровия възврат. Имам 2 внучета и осъзнавам, че имат нужда от мен - те и децата ми. Изчистих всякакви амбиции кариерни, семейни (Небето се погрижи за това да осъзная как може човек да се вкопчи в "собственостите" си и как трябва да се раздели с тях - при тежкото боледуване и заминаване на втория ми съпруг, с когото живяхме хармонично). Готова съм да стана гражданин на планетата и домът да ми бъде светът вън и вътре в мен.... 

И миналото е пластично, но в по-различен смисъл от бъдещето. Пластична е интерпретацията на фактите, докато самите факти не са. Но ако приемам, че за нашето съзнание фактът е равносилен на името, с което го наричаме.... 

Комисията по Паневритмия обявява новия курс за преподаватели

 
Първото събиране ще бъде на  6 и 7  ноември в Пловдив.
Необходимо е желаещите да са практикували най-малко три години Паневритмия и да са съпричастни с принципите и идеите в учението на Учителя Петър Дънов.
Курсът се състои от 9 семинара, всеки от които ще се провежда в рамките на една събота и неделя и ще завърши в края на 2022 година. Семинарите ще бъдат всеки месец или през един  месец.
 Участниците осигуряват сами нощувките си.
Необходимо е желаещите да попълнят Формата за записване.

повече информация

Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
 
 

Това е заблуда и изкривяване на Словото на Учителя. Казвам го пред всички с пълна отговорност и съзнание. Нищо подобно не е казвал Учителя. Поради подобни изказвания на Петьо Йорданов от Варна, нарекъл себе си с псевдоним Елеазар Хараш, преди години спрях всякакви контакти с неговото "творчество". Предпочитам да пия вода от Извора - т.е. от беседите на Учителя. Преразкази не искам. 
Бог никого никъде не праща! Бог позволява съществуването им и оставя на човека свободен избор, но не го освобождава от последствията. Избрал си черната ложа - ще си понесеш последствията. Ако си я избрал от невежество, ще са шамарчета, убождания, които да ти напомнят да изчистиш нещо и да си повдигнеш вибрациите. Ако съзнателно си отишъл там, очаквай нещо повече. Да, ще имаш пари, власт, влияние върху хората, но.... Гьоте го е разказал по-добре от когото и да е. 
Бог никого не заблуждава. Да се твърди подобно нещо е кощунство и приравняване на Божествената енергия към ниските вибрации на черното братство.Именно това е опит за заблуда на хората. Но ... всеки да чете и да мисли с разумното си сърце. 
Истинският Учител винаги можеш да го различиш и няма нужда да се заблуждаваш. Пътеводната светлина към него е Божията Любов. Господнята и Добрата молитви, но осъзнати и приложени, са изпитани методи да повдигнем мислите и сърцето си. 
Ако сериозно и добросъвестно се вчетете в една която и да е част от написаното от Е.Х., не ще мине много време, ще започнете да забелязвате вътрешните противоречия, разминаванията със Словото на Учителя, с Евангелията и въобще със сферата на Христос. И тогава свободата е ваша - избирайте сами с какво да пълните умовете и сърцата си, но бъдете готови за последиците. 
Противоположни процеси
Ето това е Истината за Словото на Учителя. В почти всяка беседа можете да го откриете - Пътя.

Супер идея!
Миналата година бях там за празника няколко дни - от животопроменящо вдъхващо силна любяща енергии преживяване станах част! С прекрасни и интересни хора се запознах.
За новата и старата хижа е добре по-рано да се направят резервации, а който е на палатка - също е много е забавно, на залез слънце свирим, пеем песни и варим чай с плодове набрани от Рила. Приказна работа.
 

Здравей Камелия, отчаяла си се, предала си се. Попаднала си в ситуация за която нямаш решение, от там идва усещането, че няма смисъл. Вярваш на хапчетата и тревата, а не вярваш на себе си. как това твое Себе си да стане и да продължи когато ти не му даваш никаква сила?
Нужна ти е помощ и подкрепа, това е ясно. Какво можеш да направиш сама за себе си!?
Най - напред опитай се да се фокусираш върху мисълта - "Здрава съм" Направи си го като мантра. Щом си ходила на терапия ти е ясно, че това не е болест, а състояние, което си видяла, е напълно преодолимо.
Вместо да взимаш ривотрил и да се напушваш започни /колкото и да ти е трудно/ активна физическа активност. Вземи си карта за фитнес, най - добре е ако се запишеш в група за народни танци, натоварването е много добро, а музиката е чудесна терапия. В краен случай прави дълги разходки с бързо ходене.
Има дихателни и релаксиращи упражнения, тук сме описали много, а из интернет има още повече. Избери си и започни да ги правиш сутрин и вечер.
Натрапливостите се преодоляват с техники, които също сме описали тук, много пъти, а и където и да потърсиш в нета ще ти излязат. Пробвай всичко докато откриеш твоя начин. Прави го с онази целеустременост и постоянство, с която си се фокусирала в хапчетата. 
Четейки из форума ще видиш, че има много хора в твоето състояние, които се мобилизират и се справят. Ако нямаш възможност за лична терапия, потърси групова, там цената е по - ниска и ще се срещнеш с хора, които могат са на различни етапи от справянето със състоянието и ще можеш да получиш безценна обратна връзка.

Здравейте приятели,

Благодаря сърдечно, че ви има, защото май вече съм зависима, не минава ден без да вляза в сайта и това ме релаксира от светските грижи. Но тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва най-после да изляза от дупката и не само да консумирам, а и аз да споделя моя опитност, която може да ви е полезна. Досега се страхувах, че не съм на висота, но всеки има своето място в пъзала. При мен нещата минават повече през сърцето, сложните криволици на ума ме уморяват и объркват. Наслушала съм се на празни и високопарни приказки и се придържам към “По делата ще ги познаете”
И тъй, по темата. Преди около 14 години ми попадна беседа на Учителя, но стилът ми се стори твърде архаичен и не потърсих друга книга. Известно време след това, след поредния Панаир на книгата във Варненската окръжна библиотека бе уредена изложба на книги на френски с твърде странни заглавия, много красивички, лъскави, в цветовете на дъгата. Зачетох се и където и да отворех, все си казвах.”Точно така е, не бих се сетила да го кажа по този начин. Авторът беше с еклектичното име Омраам Михаил Айвавов и аз нали се занимавах с йога това “ом “наля още вода в мелницата. Разбрах, че е ученик на Учителя, разпространил учението по целия свят. На гърба беше телефонът на разпространителя Васил Стоилов– Фондация Светоглед, срещнах се с него и той ми заемаше книги. После, когато получих един хонорар, си ги купих всички, с отстъпка от издателство Просвета 70 на брой, като ми бяха доставени в къщи в един огромен куфар.
Малко след това спечелих стипeндия по европейската програма Темпус и отидох да уча магистърска степен в Бордо. Там веднага намерих братския център и започнах да ходя на сбирките им. Мисля, че този период преобърна живата ми. След като в Университета бях посрещната с престорена любезност и неприкрито превъзходство от колегите, след репликата на един от преподавателите “ Nobody is perfect “, когато казах, че съм българка, аз изведнъж попаднах сред море от любов. На първата сбирка бях стъписана, когато всички ми изпяха няколко песни на български, а при “Отче наш” вече неудържимо се разциврих. Впоследствие никога в България не съм чула песента с тази мелодия. Всички ме гледаха с такава възхита и радост, само защото бях от националността на Учителя им. И така всеки четвъртък ходех на репетиции за заучаване на песните. Всички бяха много щастливи, че мога да им кажа точното произношение на думите. Там песните са хармонизирани и се пее на 4 гласа, всеки си има партитура и си научава партията. Почти във всяка група има някой с музикално образование, който ръководи репетициите. В неделя беше беседата, която започва с мисъл на Учителя Петър Дънов, разширена в беседата на Михаил Иванов.
Няма да описвам как всички се надпреварваха да ме канят на гости, да ми носят плодове и вкусотии. Несвикнала на такова внимание, аз все се питах “Какво пък толкова намират в мен.”После приех тази любов и може би това беше момента в живота ми, когато аз самата се обикнах и се отворих към хората.
През лятото отидох за една седмица в Международния център на братството Бонфен. Едно райско кътче, което се намира в околностите на Сен-Рафаел, който пък е близо до прословутия курорт Сен-Тропе. Имах интересни синхронии,една от които запознанството ми с една американка, която е била личната фризьорка на Шърли Макклийн, чийто книги ми бяха настолни по това време.
В центъра бях поразена от безупречната чистота и ред. Огромно имение с бадемови насаждения и лозя, от които правят сок, който е истинска амброзия, не съм пила по-вкусно нещо. Има и лавандулови ливади и всякакви зеленчуци, които се използват в кухнята. Подслонът е за всички джобове, има малко спретнато хотелче, за обичащите конфорта, общи спални помещения и каравани. След посрещане на изгрена на една огромна скала, всеки има право да си избере с какво иска да се занимава- някои отиват да помагат в кухнята, други берат лавандула, трети разучават паневритмия или песни, а който иска може да отиде и на плаж. Има и чителня, където можеш да четеш или слушаш касети. Децата също си имат занимания- рисуване ,театър и се хранят в отделна столова, където сами си сервират.
На обяд всички се събират в огромната зала. Тя си има даже преводачески кабини и места за чужденци със слушалки, които могат да слушат беседата в превод, защото все се намира някой доброволец, който да знае и двата езика и да превежда. Започва се с песни, после беседа и едва тогава се сервира обяда. Има дежурни по столова,първо се сервират плодове в една голяма купа за всяка маса. Масите са за 5 души, наредени в редица. Сервиращият подава на този, който е най-открая, който подава на следващия и така за всяко ястие всеки си сипва, толкова, колкото мисли, че ще изяде. Ястията са природосъобразни и много вкусни. Храненето минава при пълна тишина. В началото ми беше много трудно да не тракам с приборите, после свикнах и оцених, колко е важно да се храниш в тишина. Не можеш да мислиш за нищо друго, освен да се концентрираш върху храната и да и благодариш, че ти поддържа тялото младо и здраво. Аз, която бях пристрастена към всевъзможни сладки шоколадови неща, не изпитах нито веднъж желание за нещо такова докато бях там. Явно храната си отиваше на мястото и организмът нямаше нужда огт фалшиви продукти.
Паневритмия се танцува само в събота и неделя. Жените са облечени в едноцветни рокли в пастелни, меки тонове с цветовете на дъгата- като цветя, а мъжете са изцяло в бяло. Преди започване е почти като в “салон преди виенски валс”, жените чакат някой брат да ги покани на танц и после да ги хване за ръка и заведе до кръга за паневритмия. Играе се само първата част.
Точно малко преди да се върна в България имах интересна опитност. Имах алтернатива : бях поканена на рожден ден на притежатели на замък и производители на вино в околността на Бордо или на празника на свети Михаил в братския център Изгрев, Париж. От културоведческа гледна точка, много ми се искаше да присъствам на светското събитие. Но знаех, че ми се дава изпит да избирам между светското и духовното. После, вечерта, когато бяхме събрани 5-6 души от различни нацоиналности край камината и пеехме песните на Учителя, разбрах, че съм направила правилния избор. До мен беше един англичанин, който пееше тенор и се получаваше такава хармония в сливането на мъжкия и женски глас, че почувствах такова приятно усещане сякаш политах нагоре, заедно с музиката и усетих наяве колко по-силно и фино е това сливане, отколкото физическото единение на мъжа и жената. Бях чела за тази съпоставка, в една от беседите на Михаил Иванов.
Когато се върнах в България, първата ми работа беше да се кача на Мусала. Ентусиазмът ми бързо се изпари. На наряда, аз си пеех алтовата партия, защото така бях научила песните. Забраниха ми да пея, защото Учителят дал песните на един глас. После всички се отнасяха враждебно към мен, като ми обясниха, че Михаил Иванов бил от Черната ложа, самозванец и т. н. Само Бог може да го съди, ако има грехове, за мен той е по-бял от всички, защото чрез него получих океан от любов от последователите му, защото чрез него преоткрих Учителя, защото усетих с всичките си сетива, какво значи да пеят хора от всякакви раси песни на родния ти език в чужда страна. Благодарение на него има братски центрове на всички континенти, където се пеят песни на Учителя и се танцува паневритмия, и много от тях с български наименования. Тъй като имам книжка с адресите им, ги изброявам последователно: Германия, Австрия, Белгия, Бенин, Боливия (център Евера), Буркина-Фасо, Канада, Колумбия, Конго (център Рила, център Красота), Бряг на слоновата кост , Испания, Съединените щати, Габон, Великобритания , Хаити, Италия, Ливан, Норвегия, Нова Зеландия, Холандия, Перу, Португалия, Чехия, Румъния, Русия, Швейцария (център Виделината), Того, Венецуела.
И така, бях отхвърлена от моите сънародници и после много се молих хората да проумеят, че сме Единни в многообразието, нали и това е девиза на европейското семейство. Съвсем скоро гостува в София и Варна хора на песните на Учителя, с представители от различни братски центрове. Тогава може би някои братя и сестри почувстваха нещата по друг начин. Времето е пред нас, то ще отсее плявата от зърното....
Благодаря ви още веднъж, благодаря, че ме приемате, такъв беше моя път, малко заобиколен...

Привет Stiva, препоръчвам ти възможно най- бързо да си купиш книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" и да започнеш стриктно да следваш стъпките, които той описва. Първото, което ще разбереш е, че няма проблем, който да няма решение. Липсата на такова е следствие от фиксиране в безпомощността и липсата на точно формулиран проблем. Дори и тук, ако в 3 изречения формулираш проблема, ние ще можем да те изведем от него.

Уважаеми приятели на Паневритмията, 
Преди години Националната спортна академия „Васил Левски“ организираше курсове по Паневритмия, в които желаещите да участват имаха възможността впоследствие да станат преподаватели по Паневритмия. За съжаление тази дейност срещна немалко препятствия от различен характер, и особено от недоброжелатели или от лица, които не познават достатъчно същността на Паневритмията - те са изпратили официални писма до НСА „В. Левски“, в които са настоявали да бъде прекратено това обучение. Това създава невярното впечатление за изцяло негативно обществено отношение и липса на обществена подкрепа за паневритмията, а оттук създава пречки пред подкрепата на Паневритмията от страна на НСА „В. Левски“ като институция.  В тази връзка ние, подкрепящите тази дейност на НСА „В.Левски“, възнамеряваме да изпратим Отворено писмо до тази институция, както и до Министерство на образованието и Министерство на младежта и спорта, посредством което бихме искали да изразим своята подкрепа за развитието на Паневритмията в България като уникално културно наследство с мащабно значение.
Молим Ви да подпишете подписката, която изразява Вашата принципна подкрепа за паневритмията и нейното развитие в България:
Подписка - Отворено писмо за преподаването на Паневритмия в Национална Спортна Академия
Молим приятелите от различните градове на България да разпечатат отвореното писмо и да съберат подписите и споделеното от хората, които подкрепят каузата, но не ползват електронните средства за комуникация. 
След събирането на достатъчно подписи, ще обединим всички разпечатки и ръкописни страници и ще ги връчим официално лично на Ректора на Национална Спортна Академия. След връчването на тази подписка планираме да съберем списък от желаещи да изучават в краткосрочни курсове Паневритмия (за инструкторски сертификати) в НСА. 

Любовта през погледа на един суфи или разказвачката на истории.

Елиф Шафак - суфи, ........ която събра 40 -те правила за любов и разказа една прекрасна история, събрала невероятно красота и мъдрост, за любовта, без да изпада в мелодрама.


Правило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

П.П.:

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко.
Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно.
Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци.
Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано.
Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото.
На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене.
Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.

Мила Алекс,
Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те!
Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! 
В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! 
Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! 
Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! 
Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! 
Успех! 
 

...Окото, като предмет на иридологията, а също и на общата медицина, не бива да се разглежда изолирано като зрителен апарат за долавяне на светлинните трептения, но и като част на самия човешки организъм, изградена от същите клетки и вещества, както и самият организъм. И ако настъпят промени в организма, то те засягат всичките му части, включително и окото...

...Като най-чувствителен мозометър в нашия организъм неговите патологични реакции са извънредно ценни в ранната диагноза и прогноза на много общи и органни заболявания.
Тук, върху ириса на окото, можем да намерим мястото на всеки орган или органна система на нашето тяло. Въз основа на това наблюдение почива ирисовата диагностика...

...Някои специалисти по очна диагноза, изхождайки от максимата, че окото е огледало на човешката душа, отиват още по-далеч и не без основание предполагат, че окото, респективно ирисът, позволяват до известна степен да се анализират и душата, и характерът на пациента. Освен това години наред може да се предсказват точно бъдещите заболявания, както и наследствените болести...

...Впрочем науката за окото е твърде сложна, защото в твърде малка плоскост ще трябва да усвоите точно местата на всички органи и по намиращите се в тях знаци да прочетете сегашното и бъдещото състояние на организма...

...В ириса са открити хиляди най фини нерви, които са в хармонична връзка с останалата нервна система и особено симпатичната и всяко болезнено състояние се пренася чрез тях върху пигментните слоеве на ириса и се отбелязва там с определен за него знак...

...Очната диагностика се базира на специалните разлики в цветове и знаци, особено в ириса; на неизменно функциониращото отражение на органите в ириса; на математически точното разпределение на телесните знаци в ириса и на обоснованото изменение на знаците при заболяване и излекуване...

...Очната диагностика представлява по степента на тяхната важност следните три области:
- ирисова диагностика ( иридология )
- диагностика по зениците на очите ( пупилна диагностика )
- диагностика по останалите видими части на окото
По тези три области окото ни дава възможност да съдим за здравословното състояние на човешкия организъм в миналото, настоящето и бъдещето...

...Клиничното проучване на ириса се ограничава от прегледа на зеницата на кръглия отвор, разположен нормално в средата на ирисовата мембрана, и от болестното оцветяване на ириса.
Зеницата може да бъде изучавана по нейната форма, цвят, подвижност и реакция...

...В болестно отношение цветът на ириса може да се измени и от кръвоизлияние във вътрешността на окото.
По-опасно е ирисът да стане по-светъл, особено на есното око, за което трябва да се внимава при очните заболявания. Затова важат следните правила:
- при възпаление на ириса той става от края на сеницата в посока навън сиво-бял
- през време на боледуване от глаукома ( зелено перде ) ирисът е светъл
- през време на боледуване от хронично възпаление на съединителната обвивка на окото ирисът става по-светъл
- през време на смущения в храносмилането ирисът също става по-светъл
- едноцветен ирис, при това светло оцветен, при наличността на кожа с цвят на слонова кост може да е знак за пресилена дейност на симпатичната нервна система
Както за очната диагноза, така и за прогнозата важи следният закон относно чистотата и светлината на цвета на ириса: колкото по-чиста и по-плътна е едноцветността на ириса, толкова по-чиста е кръвта, толкова по-здрав е човекът. Колкото по-светла е едноцветността на ириса, толкова по-голяма е жизнената му сила и продължителността на живота му. Това особено ясно подсказва периферията на ириса, която според тази наука се нарича жизнен пояс или жизнена сила...

...Практически, според тяхната плътност, различаваме шест групи ириси:
- от първа група ( идеален ирис ) - по цвят те са небесносини, плътност - идеална, чистота безупречна, с еднаква пигментация и без никакви знаци по тях. Текива очи, изразяващи идеално физическо и душевно здраве, почти не съществуват.
- ириси от втора група ( първокачествен или фин ирис ) - по цвят могат да са сини, кафяви, зелени или сиви, с твърде стегната ирисова основа. Плътността и чистотата им не са безупречни, а с впечатление за лек прозрачен воал и слаби знаци. Притежателите на такъв ирис са рядко болни, имат еластични мускули и гъвкав природен ум.
- ириси от трета група ( нормален или обикновен ирис ) - могат да да са всякакви по цвят и са с плътност и чистота по-малка от предните. Притежателите им имат относително добра наследственост и много добро здраве.
- ириси от четвърта група ( груб ирис ) - плътността и чистотата им са по-малки от предните и ирисовите им нишки изглеждат груби, разделени. Знаците, които се виждат по тях, сочат едно относително добро здраве, присъщо на хора, злоупотребявали със здравето си или водили нередовен живот.
- ириси от пета група ( кух или вакуоларен ирис ) - плътността и чистотата им са значително по-лоши от ирисите от четвърта група. Тук ясно забелязваме вдлъбнатини, образувани от отстраняването на ирисовите нишки. Те са указание за придобити и наследствени болести, слаба защита и устойчивост на организма.
- ириси от шеста група- тези ириси са осеяни със същински и много на брой големи " дупки ", разпръснати из целия ирис и деформиращи напълно малкия ирисов пръстен. Състоянието на носителя на тези изкопани знаци е много сериозно, прогнозата е лоша...

...Изследванията в областта на иридоскопията по недвусмислен начин показват, че известни изменения на цвета и структурата на ириса имат не само общо, но съвсем специално значение. Съществува една индивидуално доказана ирисова семиотика...

...В иридологията всяко око отговаря на съответната половина на тялото, т.е. десният ирис реагира при забоявания на дясната част на тялото, а левият - на лявата, и това става винаги при изменение на цвета или структурата, макар и в най-малък размер...

...Общо взето всички изследователи в областта на иридологията са единни по отношение на установената диаграма. Малки степенни отклонения не могат да изменят общата картина...

...За да изучим общата топография, трябва да усвоим последователно подразделението на ирисовото поле на концентрични кръгове и подразделението на ириса на ъглови градуси и сектори по циферблатния метод...

...От дългогодишната си практика се убедих, че от разните видове деления на кръгове на ириса най-добро и лесно приложимо е делението на девет кръга, а именно - пет видими и четири мислено прокарани....

...Колкото даден орган се намира по-дълбоко в тялото, толкова секторът му в който органът се отразява, е по-близо до зеницата.
І кръг - тесен - зеничният пръстен. Той е непосредствено до зеницата и е много тъмен, почти черен, много тесен. Показва областта на вегетативната нервна система. Тук се отразяват всички смущения на нервните пътища, както неправилна обмяна на веществата, невръстения, песимизъм и др.
ІІ кръг - широк - областта на стомаха
ІІІ кръг - тесен - областта на чернодробната и привратната вена
ІV кръг - широк - областта на червата и храносмилането
V кръг - тесен - областта на кръвообращението. В двата ириса: вляво - вени, вдясно - артериите и сърцето.
VІ кръг - широк - областта на мускулите и жлезите с вътрешна секреция, също и подмишничните лимфни възли, бъбреците, надбъбречните жлези и жлъчния мехур.
VІІ кръг - тесен - областта на активната нервна система
VІІІ кръг - широк - областта на външните органи: ръце, крака, уши, нос, зъби, мозък, бели дробове, ребра, яйчници, пикочен мехур, далак, черен дроб, щитовидна жлеза, полови органи и право черво.
ІХ кръг - тесен - областта на периферната и капилярната кръвоносна система и на кожата на цялото тяло...

...Доскоро ирисовият кръг се изобразяваше от метода с ъглови градуси и сектори...

...В последно време обаче все повече се предпочита, поради неговите разбираемост и удобства, методът на часовниковото деление. При него ирисът се разделя на 12 сектора, при което за сесния ирис се използват цифрите от1 до 12, а за левия - от 13 до 24...

...сектор 1 - десен ирис 12 - ляв ирис 24 часа - сектор на темето и главата
сектор 2 - десен ирис 11 - ляв ирис 23 часа - сектор на ухото
сектор 3 - десен ирис 10 - ляв ирис 22 часа - на рамото
сектор 4 - десен ирис 9 - ляв ирис 21 часа - белите дробове
сектор 5 - десен ирис 8 - ляв ирис 20 часа - ръката
сектор 6 - десен ирис 7 - ляв ирис 19 часа - яйчниците
сектор 7 - десен ирис 6 - ляв ирис 18 часа - краката
сектор 8 - десен ирис 5 - ляв ирис 17 часа - половите органи
сектор 9 - десен ирис 4 - ляв ирис 16 часа - гръбначен стълб
сектор 10 - десен ирис 3 - ляв ирис 15 часа - гръклянът с трахеята, която се вижда в левия ирис и с хранопроводът - в десния
сектор 11 - десен ирис 2 - ляв ирис 14 часа - бузи и ябълчни кости
сектор 12 - десен ирис 1 - ляв ирис 13 часа - слепите очи...

...В горните половини на двата ириса се представят знаците на горната половина на тялото - на главата, шията и всяка съответстваща половина на белия дроб, сърцето е представено само в левия ирис.
В долните ирисови половини се представят знаците на долната половина на тялото с органите и крайниците като входът на стомаха, далакът, влагалището и анусът са представени само в левия ирис, а изходът на стомаха, черния дроб и половите органи - в десния ирис....

...Във всеки ирис срещаме особени знаци - бели, сиви и черни, различни по вид, а също и сенки...

...Белите знаци в ириса се появяват при остри възпалителни процеси в органите, а също и в нервите, като последица на отравяне при отлагане в мускулите на пикочна киселина и на нейните производни, при калциране на органите и при всички видове водянка. Чрез яснотата и пресността си те сават представа за степента на възпалението и болката...

...Тъмните и черни знаци или петна в ириса настъпват изобщо при разрушения на тъканите. Те са толкова по-тъмни, колкото е по-дълбоко изменението, засегнало тялото и колкото е по-старо. То продължава да се вижда и след излекуването...

...Сенките в ириса могат да бъдат повече или по-малко тъмни и да образуват малки облачета, винаги заобиколени от фини бели линии. Те са показател на болест, придружена с истичане на слуз или пък с хроничен катар и показват разрушаване на клетъчната тъкън...

...Сивите петна в ириса ги различаваме при болестните изпотявания, белезите от рани и прозиранията...


Из " Очна диагноза - практическо ръководство " на Петър Димков

Гледайте концерта излъчен на живо ТУК:
първа част, втора част, трета част
 

Ето един въпрос, който може да бъде според мен ключ за разбиране на тази тема, а именно: Сексуалното желание може ли да бъде задоволено със секс?


В тази насока на мисли преди малко попаднах на следната инфо, която донякъде съвпада с тезата на Силви: "Източната философия казва: "Убий всяко желание!" Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: "Тури всяко желание на мястото му". Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. " (източник: Акордиране на човешката душа, т3, съст: Боян Боев, стр. 262-263)


Това, което спъва е отношението ни към него според мен, а не толкова самия секс като действие. Чувствата, мислите, които асоциираме с него, те са, които ни спъват. В организма, както и в природата, процесите трябва да стават по естествен начин. Всяко насилване в една или друга посока, може да доведе до проблеми.

Здравейте,

Вчера гледах част от един филм (17.01.2004 - 00:00 "Минал живот" ) по Discovery за прераждането. Различни групи от учени изследваха въпроса. Направи ми впечетлението изследването на един учен психолог, който изследваше случай, в който петгодишно момиче си спомня с големи подробности предния си живот - места, случки, място на смъртта. Тръгват да правят проучване. След дълго търсене наистина намират същото място, което момичето описва, същото семейстово и и т.н. 12 специфични факта от общо 20 изказани от момичето почти напълно отговарят на действителността. Родителите, които намират наистина преди време са загубили детето си по абсолютно същия начин, както описва малкото момиченце.

Впечетляващо нали!

В същия филм показаха (ще го повтарят на 18.01.2004 рано сутринта в 3 часа) и експертно мнение на учени и доктори, според които не е възможно паметта да се запази след смъртта на мозъка. При това положение излиза, че има само едно възможно обяснение на подобен род случаи - прераждане!

И все пак как човек помни? Защо някои помнят, а други не?

Има ли прераждане? Запазва ли се нещо след физизческата смърт на човкеа? Ако да, възгледите на много от учените за цялото Битие трябва да се променят? Ако не - как да се обеснят подобни феномени тогава?

P.S. Линк към още информация по подобна проблематика - ТУК

Поздрави,
Иво

Здравей Зара,

Правилно си усетила и разбрала основната идея на темата. Посоката, в която бих се радвал да споделите мнение е дали при големи трудности и житейски изпитания упсявате да задържите вярата си, че всичко е за добро, че Бог е промислил за всичко и нищо не е случайно. Дали успявате да не загубите упование в звездите? Нали не случайно Учителя е казал: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте!" Успявате ли да се държите за доброто, когато светът ви се срива? Или пък успявате ли да се усмихнете на намръщения продавач в магазина или на разгневения съсед? Имате ли силата да правите това, което съветват мъдреците: "Усмихвайте се на загрижинете и сърдитите хора. Нима има някой, който има по-голяма нужда от вашата лъчезарна усмивка, от онзи, чийто живот в момента е обезмислен?"

В този дух на разсъждения преди време един суфи посветен ми беше казал (преразказвам по памет): "Знаеш ли какво е да вярваш и да се уповаваш на Бога? Долара се качава, ти си казваш: всичко е ок. Днес обаче той пада, ти пак си казваш: всичко е ок. Каквото и да се случва в живота ти, всичко е ок. "

Още една случка от моя живот по темата. Един от "старите" ученици на Учителя един път ме беше питал дали съм изпълнявал духовна практика през един тежък период от живота ми. Аз му отговорих: естетвено, че не, тогава ми беше много тежко, та само ми беше до практики. Тогава той каза: точно когато ти е най-трудно, тогава имаш най-голяма нужда от връзка с Божественото, от молитва и вяра. Тогава ще получиш помощ.

Мисля че тук добре е казано:
"Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идват отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са." (Беинса Дуно, МОК4 - лекция 10)



Поздрави,
Иво

Хермес Трисмегист

Хермес Трисмегист е една изключително интересна фигура в древната история. Наричан е още Хермес ТрижВелики, защото е тройно велик, велик в трите свята: физически, духовен и божествен. Учените му преписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, химия и медицина. Алхимиците казват, че той е основателя на алхимията и астрологията. Суфите смятат, че един от древните велики учители на това, което сега се нарича Път на Суфите. Херметици считат, че той е дал 7-те ключа, които отключват всяка врата на Небето и Земята. Други изследователи (например мавританския историк Саид от Толедо починал 1069г) твърдят, че в различните култури Хермес е бил наричан с различни имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий. В архивите на Школата на Беинса Дуно се пази информация, че Хермес е един от великите Учители на Бялото Братство.

За жалост голяма част от неговите трудове са изчезнали, а се твърди, че е имало томове. Основното произведение, от което са останали свидетелства е Кибалион (Изумрудения Скрижал и Корпус Херметикум са други два трактата, които също са запазeни и се твърди, че са от Хермес). В Кибалион се предават 7-те херметични принципа. Според някои изследователи те са в основата на музикалната динамична медитация Паневритмия. Това изглежда логично, тъй като Хермес е смятан за откривателя на флейтата и човек, който е можел с музика да вдъхновява хората и да събужда Доброто в тях. (виж например “Суфиите”, Идрис Шах, стр. 231-235. 2003г)

И досега Хермес се свързва с древната мъдрост и връзката между човека и Висшия свят. Термина “херметичен” идва от неговия древен създател и означава таен, заключен. От там идва и твърденията, че древното знание е херметично или както бяхме споменали в друга тема, то може да бъде достигнато само с нужните ключове и умение за тяхното ползване. А умението се придобива с работа и практика.

Знаете ли нещо повече за Хермес и знанието завещано от него?

В духа на терминлогията употребявана тук, аз правя разлика между Бяло Братство и Великото Всемирно Братство. Докато приоритет на първите е доброто, като противовес на злото, то при второто няма никакво противопоставяне, никакво разделение. За Великото Всемирно Братство е характерно, че то регулира действията и на двете школи - Школата на Бялото Братство и Школата на Тъмното Братство:

"Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай.... " (източник)

Да и аз съм забелязъл това с очакването. Вместо да слушаме притихнали и да се опитаме да разбереме наистина, имаме някакво очакване за отговор - за това което трябва да получим. И ако не го получим се чувстваме объркани и даже раздразнени, тъй като това, което сме получили не отговаря на собствената ни ограничена представа за света.

Наскоро ми хрумна и друга идея. Може би не можем да чуваме другите понеже не можем да чуем себе си. Не е ли логично? Ако човек не може да слуша себе си, собствения си вътрешен глас, ако не го разбира, то как ще разбира другите?
А може би и обратното е вярно, може би е двупосочно?

Из "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"):

"От курса по религия в колежа на Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в поезията, танца и песента....По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените на вярването в прераждането отиват много дълбоко.

В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания."

Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането.

Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в прераждането, катарите, гностиците и кабалистите са имали и друга обща ценност: че прекият личен опит, който надраства онова, което виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно подпомага духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се научили да ги пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни."

Още от същият филм "Минал живот" (Past Lives - stories of reincarnation) даван на 17.01.2004 - 00:00 и на 18.01.2004 по Discovery.

В САЩ съществува организация, която събира, документира и изследва случаи за спомени от минали животи. Организацията съществува от !над 40 години и е събрала над 2700 случая от цял свят. Джим Тъкър е детски психиатър и преподавател в Университета на Вирджиня (University of Verginia). Изследователската му практика показва, че децата си спомнят факти от минали животи най-вече между 2-3 до 5-6 година. Ако не им се обърне внимание, след 8-9 година забравят. Дете си спомня:"Когато отидох на Небето, Бог ми даде една карта. Всички с такава карта могат да се върнат." Друго дете:"Не исках да се връщам, но Бог ме прати при вас." Интересно да се отбележи, че такъв род спомени се наблюдават при деца независимо от тяхната раса, пол или вяра. Това дава допълнително основание на учените да изследват по-подробно феномена.

Още един случай изследван от д-р Тъкър. Малкият Гас от Колорадо един ден казва на бащта си факти за дядо си, които няма къде да знае... с думи от сорта: "Когато бях голям и ти бях баща се случи..." Бащата е учуден и уплашен, но след време забравя за случилото се. Един ден бащата разглежда стари снимки (черно бели) на дядото. Детето, което никога не е виждала дядото, точно го посочва на снимката и казва: "Това съм аз". Малкият Гас разказва и други строго специфични факти от живота на дядо си, които няма от къде да знае. Викат специалисти и документаират случая. След време бащата споделя, че отначало е бил много скептичен пък и никога не е вярвал в прераждането, но сега твърди: "Всичко е възможно."

Друг подобен случай е с малкия Иън. Ражда се с порок на сърцето... малко след смъртта на дядо си. Правят му четери операции, за да го спасят. Когато пораства малко започва да разказва отново удивителни неща за дядо си, които няма от къде да ги знае. Учените изследват случая. Стигат от удивителни разрития. Дядото е бил полицай и е бил застрелян близо до сърцето по време на служба. Снимките и аутопсията показява, че е засегната белодробна артерия. Получава кръвоизлив и умира. Това е точно същата артерия, с която Иън има проблем още от самото си раждане.

Изследвани са и други деца с подобни спомени. Явно, белезите или дълбоки физичвеки наранявания от минал(и) живот (ако приемем тезата за реинкарнацията) отбелязват физически следи/белези/недъзи/проблеми в новороденото.

Проф. Даралдсън изследва случая, който споменах отркивайки темата. Действието се развива в Шри Ланка. Също една удивителна история.

Учените заключават, че все още не могат да се произнесат дали има прераждане или няма, но фактите са налици и ще продължат да ги изследват.

Иво

Знате ли какво събитие ще се случи на 28.08.2003г?
Събитието е от планетарен мащаб и се случва веднъж на 75 000 години!

Как ще повлияе това на земята астрологически?
Какво трябва да предприемем ние, за да траснформираме тези енергии?

Има ли астролози и астрономи тук?

Иво.

Нямам никакво намерение да обяснявам или оправдавам по някакъв начин своето мнение в темата. Накратко казано: всеки писател има право да си избира псевдоними по начин, който е присъщ и удобен на него. Елеазар Хараш (Петьо Йорданов) е направил нещо, което са направили стотици писатели преди него. Негово лично мнение е, че Учителя му е дал това име. Нека, няма лошо. Само да се знае истината. Неприятното започва от момента, в който започнат претенциите и раздразнението, че някой има различно мнение и не се страхува да го изрази, когато някой открие явни разминавания между представяното и истинското слово.... 
В сайт, носещ духовното име на Учителя, обаче, хигиената е задължителна. Ние тук с вложените време и доброволен труд и средства на много хора, поддържаме библиотека, в която представяме истинското (не изтълкувано през някаква лична призма - колкото и добра да е тя) наследство на Учителя Беинса Дуно. Не е коректно по отношение на нашите читатели и потребители да смесваме двете, допускайки едно от тълкуванията да заеме мястото на самото Учение. Нещо подобно се е случило с Учението на Христос. И в резултат сега имаме многобройни "християнски вероизповедания". Тук, на тази страница това няма да се случи. Иначе Елеазар Хараш и неговите последователи нямат проблем да си разпространяват неговото творчество по какъвто желаят начин - и те го правят успешно. Отново нищо лошо - сега е време на свободния избор. Както виждате, аз изнасям разминаванията не в страниците, които се ръководят от този писател, а в страницата с оригиналното Учение. Както аз зачитам правата на Елеазар Хараш, моля и вие да зачитате правата на Учителя...