stonetales

Визуализиране – каква странна дума? В ума ни изплуват курсове по психотренинг, умствена дисциплина, странни хора със затворени очи и т.н.
Нищо подобно!
Наистина - рядко използвана, нетрадиционна дума – за разлика от непрекъснато и ежедневно използваното и значение. Коренът и идва от англиската дима “vision” – вижън или от нашата българска дума "виждам", "видение". А ето и значенията които дава Google преводач за нея:
1. зрение
2. видение
3. поглед
4. далновидност
5. въображение
6. гледка
7. проникновение
8. откровение
9. привидение
10. призрак

За самата дума “visualization” – визуализиране, същият преводач дава следните значения на български:
1. ясен зрителен образ
2. ясна зрителена представа

И въпреки това, едва ли има по-разпространено действие по цялата Земя от визуализирането?

Как така?

В момента , в който сутрин се събудим, започваме да визуализираме. В ума ни изплува банята, (ужас – кърпата пак не е сменена), кафеварката,( ааах, пак не купих кафе), вестника (как не престанаха с глупостите тия журналисти?) и закуската.(ЕЕЕеейййй – млякото е свършило)
Образите на всичко това, заедно със стотици други помислени неща, които няма как да знам, минават светкавично през главите ни.

След това – особенно в главите на жените – започва визуализация на гардероба, дрехите, тоалета за днес - (кои ли, кои??? ”Ужас – гардеробът ми е празен” с които ще се облечем. След това започва визуализацията на обувките, багажа, колата или градския транспорт.
Ние непрекъснато си „представяме” варианти на това, какво ще направим след секунда, след няколко минути или след часове. И избираме един от тях.
Ние непрекъснато взимаме решения – коя Точно визуализация да изберем, (синята рокля или бялата вратовръзка, червените обувки с токчетата или светлата риза)?
Стандарт, 24 часа или Труд?

Ние си ги представяме предварително – и то с подробности – (какво Би писало там и какво Би писало в другия). На основата на тези представи, следствие на светкавична визуализация, ние избираме, за части от секундата, кой точно вестник ще купим днес.
Следват визуализирането на образите отговарящи на „колата”, „метрото” или „рейса”.

В момента в който се запитаме как ще пътуваме нанякъде, ние моментално си представяме един след друг изборите си и решаваме, избираме. Това става толкова автоматизирано, с такава рутина и лекота, че ние изобщо не се замисляме върху това. Това е „Руслото” на ежедневието. То ни поема и съзнанието ни „плува” напред – в хилядите визуализации и представи за деня.
А уикенда, а празниците, а годишната почивка, а всичко останало, което всеки премисля – милиардите визуализации за това как биха протекли нещата? За сделката, за обекта, за машината, за материалите, за жената, за детето, за горивото, за сумата – за всичко.
Или за това Как Ние бихме искали да протекат?

Досещате ли се – на колко хиляди Кръстопътя заставаме днес? И колко повече последващи ги визуализации минават през главите ни Само за деня? Запитвали ли сте се? Колко?

Всеки от нас е някакъв майстор в областта си. Нека дам един прост пример за визуализацията в нашето ежедневие.

На обект сте/сме. Или пък разработваме проект. Но това вече е резултат от нещо. От какво?
Резултат е от някакво телефонно обаждане, разговор на маса или случайна среща. Ще взема оптимален пример от моята област.

Повикани сме за иззиждане на тухлена стена. Едно от най-простите неща.
Моля тези, които ще опонират с философският възглед, че „дори и в това има страшно много майсторство” да потърсят друга платформа за излагане на възгледите си.

Още тогава, в първата секунда на разговора, в главите ни „потича” визуализирането на образа на обекта. На основата на обясненията на събеседника ни, ние изграждаме - в главите си - „предполагаем” образ на ситуацията. Малко или много – в зависимост от опита ни – „образа” е в някаква степен верен. В същата тази степен ние буквално „виждаме”, тоест - визуализираме - следвайки обясненията на разказващия.
Естествено всички знаем, че като отидем на обекта, ни посреща някакъв „Бейрут”, но това е друга тема

По време на разговора е текла визуализацията на ситуацията. Тя се е променяла със всяка нова подробност. Тъй като повечето от нас имат достатъчно (за това)опит, с негова помощ те визуализират дори и бъдещото развитието на ситуацията (просто заслушвайки се в интонацията и „осведомеността” на говорещия) и нерядко пазарлъка се разпада още в предварителният разговор. Но и това е друга тема.

Та, минал е разговора, стиснали сме си ръцете, на обекта сме и започваме да градим. Предварителна подготовка, почистване, забъркване на разтвор и - действаме. Ще кажете – какво толкова?

Ето какво.

Действието не започва „чак сега”, то е започнало в главите ни, още по времето на първия разговор. Още тогава, с помощта на визуализирането, ние сме „видяли” готовата стена. Съобразно изискванията на клиента, ние сме променили образа и в главите си, така, че крайният резултат да го удовлетворява. (или поне ние така сме решили) Визуализацията е средството, с помощта на което ние изграждаме – тоест – ние предварително „знаем” какъв ще е резултата.
В ума си ние сме пуснали конеца, наредили сме първият ред, мастаросвали сме и така нататък – всеки както е научен и може. Нерядко, крайният резултат е абсолютно еднакъв с визуализираният през цялото време еквивалент в главите ни.

Така.
За да „няма грешка” опитните рисуват, „визуализират” идеята на лист и я обсъждат с клиента. Променят я, рисуват отново и накрая(дай Боже) стигат до съгласие.
Още по-„верният”, (тоест желан и от двамата) вариант на визуализация се получава на чертеж. Точни размери, пълна и ясна визуализация – вижда се мащабиран, верен образ на желания резултат. След начертаването и клиента и майстора са спокойни – „видели са го”. Сигурни са за пригодността и правилността на взетото решение.
Е, други като мен – се забавляват с визуализиране на момента или така нареченото „свободно творчество”. Но и аз (като всички други, предполагам) се събуждам по нощите и се питам – ами това как да го направя? Ами онова? Обмислям, представям си го, визуализирам го. Променям или не – в зависимост от моите разбирания. Каквито и да са те.
И заспивам, чак след като съм решил, избрал какво да правя.

И накрая – пълната визуализация – готовата стеничка. На живо, иззидана, измазана, подредена – красота

Дали е рисувано, дали е чертано, дали е видяно на момента или е спонтанно хрумнало – Винаги визуализацията е първа.
Винаги, без нея просто не става!
Решението, взето на Кръстопътя, е резултат от Избора на една от всичките визуализации.

И затова – най-голямото наслаждение в строителството, а и във всяка една област, е факта на предварителното визуализиране. Да си го представиш, да го построиш в главата си, да го измислиш. Да го Узнаеш – изваждайки цялата тази майстория (мистерия), някъде от безкрая.
Няма аспект от нашият живот, който да не е засегнат от визуализирането. Никой – дори и слепия – не върви напред без собствената си, предварително оформена представа за непосредственото бъдеще(за всеки следваш ход) – каквато и да е тя в главата му.

С това исках да ви наведа на мисълта, че няма по-естествено нещо на света от визуализацията.

Защо и Как не я използваме – следващият „препъни камък” е темата на следващия пост.........

За отдаването на значение и взимането на сериозно.

Взимането на сериозно е Излишно отдаване на значение на нещо. Каквото и да е това нещо.

Има една такава поговорка – „Пияния и лудия Господ ги пази”.

Сигурно всеки един от нас интуитивно се е замислял – защо това е така. Докосвал се е до някакъв извод или усещане и е махвал с ръка – „Остави ги, тях Господ ги пази”.

Защо ги пази Господ?
Защото те самите са „махнали с ръка” на всичко. Отделили са се, единият временно, а другият за постоянно, в реалност, в която нашите правила не важат. Още повече – по тази причина, те самите не се съобразяват с тези правила.
Те просто са на друго място и в друго време. Нашите правила наистина не важат за тях.
Може би ние не ги прилагаме към тях. Прилагаме ги само към себе си.

Естествено, друг е въпросът, защо пияният, лудият, а и самите ние, пребиваваме там, където сме? Защото всеки упражнява правото си на избор.

Какво означава „те са на друго място и в друго време”?
Звучи като научна фантастика, но на практика си е пълна истина. Поне за тях самите. И пияният и лудият не се съобразяват с правилата ни, защото не им отдават никакво значение. В този аспект стои и въпросът - каква част от „нормалните” им отдават значение?

Как така не им отдават значение?

Пияният пада или катастрофира и му няма нищо, а дългогодишният трезвеник в същата ситуация чупи крак или ръка или се контузва лошо. Единият е релаксиран, мек и незаинтересован, а другият твърд, сериозен и принципен.
Лично аз съм преживявал преобръщане с кола и си спомням, че съвсем съзнателно се отпуснах, за да не се потроша. В резултат имах само натъртен палец. Водача беше мъртво пиян и май и не разбра какво става. Остана абсолютно здрав, естествено.

Лудият или дрогираният го биеш, а той само се смее и си бръщолеви нещо. Но хване ли те за ръката – жална ти майка.

Удавникът е известен със своята „мъртва хватка”. Няма пускане! Водните спасители тренират специално избягване на тези „хватки”.

Всичко това е резултат от пълното или частично Неотдаване на значение. В момента, в който пада, пияният не осъзнава какво става и затова няма време да се стегне, остава мек и разхлабен и се „разстила” върху земята. Удавникът не мисли за последиците от „спъването” на човека, който е дошъл да го извади от водата. Няма никакво съобразяване или отдаване на значение. Има само мъртъв, неразкопчаем захват, който понякога води до удавяне на спасителя.
Лудият – само предполагам – не усеща или не се интересува от това, че го бият. Психиката му е „изместена” от този свят и никой не може да предположи какво му се струва или какво усеща, когато го млатят.

Тоталното неотдаване на значение на „правилата” на този свят, позволява на изброените личности да постъпват по тези неординерни начини. И съответно на практика да се получат и напълно неординерни резултати.

Какво, на практика, е да не отдаваш значение?

Когато мислиш „трезво и разумно”, ти следваш правилата на „протичане” на този свят. Промениш ли мисленето си, променяш и действителността си. Създаваш нови правила и тя протича по тях. Спрял си да отдаваш значение на предишната действителност. Създаваш нова.

Възможно е, естествено. Да вземем един типичен пример от ежедневието ни.

Малко градче, с някаква – малка или голяма – индустрия. Възможностите за поминък на средния работник са уеднаквени, заплатите са без големи разлики, животът е еднотипен и скучен.
В градчето расте дете, което не се примирява със тази действителност.

Расте и друго дете, което се примирява от рано със същата действителност. Или пък просто тя му харесва.

И двете дечица ходят на училище, следват еднакви правила, но в главите им протичат различни мисли. Например.

Едното си мечтае да стане работник, като татко си, защото нещо в занаята му го е впечатлило, видяло е интересни за него неща, слушало е истории за задружни празненства на някой празник или кой знае какво. В главицата на детето се въртят мисли и мечти за денят, в който ще хване лопатата или писалката или ръчката на машината, „Също като татко”. Визуализациите в главицата му рисуват картината на голям, силен и щастлив работник, пред който никаква машина не ще се опъне. Ако някакъв филм или книга или нещо друго, външно за обкръжението му, не повлияят върху мислите и мечтите му и не променят визуализирането му, то бъдещият, голям вече Работник ще е щастлив.

На практика детето отдава значение на света около него и заживява по правилата му. Светлината на съзнанието му следва „утъпкана” вече пътека.

Точно обратното. По някаква причина другото детенце не се интересува от този начин на живот. Да кажем сънува красиви места, чете различни от препоръчаните книги, интересува се от други неща. Съвсем естествено, в главицата му витаят други мисли, които на свой ред пораждат други визуализации. Така и не свиква да мисли само за насъщния, ординерно.

След години порастналият работник свива ежедневието, мислите и визуализациите си до изхранване на огромното си семейство.

Порастналият мечтател, захванал някакъв бизнес, има огромен проблем. Тъй като кръгозора и визуализирането му се развиват и променят непрекъснато, на него вече му е трудно да реши къде точно иска да отиде на пътешествие.
Това вече порастнало дете отдавна е престанало да отдава значение на живота в работническото градче.

Освободената от това „отдаване” сила, го е завела на съвсем друго място и в съвсем друго време.

Но за разлика от пияния, който с помощта на алкохола пребивава само временно в желаната действителност(„избягвайки” за кратко от нещо, което му тежи)нашият мечтател, с помощта на непрекъснатото визуализиране на желаната от него действителност, Буквално и завинаги е попаднал в нея.
Защото е отдавал значение само на нея. Тоест, не е отдавал значение на ординерността.

Абсолютно същото е направил и работника – визуализирал е своята действителност. Отдавал е значение на своите мечти – на ординерността.

Естествено, отдаването на значение в границите на необходимото е неминуемо. За да може светлината на съзнанието да огрее избраният за материализиране сектор от все още непроявеното, се нужде от енергия, от сила. Темата на този пост обаче засяга Излишното отдаване на значение – взимането на сериозно.
Следва........

Визуализиране – каква странна дума? В ума ни изплуват курсове по психотренинг, умствена дисциплина, странни хора със затворени очи и т.н.
Нищо подобно!
Наистина - рядко използвана, нетрадиционна дума – за разлика от непрекъснато и ежедневно използваното и значение. Коренът и идва от англиската дима “vision” – вижън или от нашата българска дума "виждам", "видение". А ето и значенията които дава Google преводач за нея:
1. зрение
2. видение
3. поглед
4. далновидност
5. въображение
6. гледка
7. проникновение
8. откровение
9. привидение
10. призрак

За самата дума “visualization” – визуализиране, същият преводач дава следните значения на български:
1. ясен зрителен образ
2. ясна зрителена представа

И въпреки това, едва ли има по-разпространено действие по цялата Земя от визуализирането?

Как така?

В момента , в който сутрин се събудим, започваме да визуализираме. В ума ни изплува банята, (ужас – кърпата пак не е сменена), кафеварката,( ааах, пак не купих кафе), вестника (как не престанаха с глупостите тия журналисти?) и закуската.(ЕЕЕеейййй – млякото е свършило)
Образите на всичко това, заедно със стотици други помислени неща, които няма как да знам, минават светкавично през главите ни.

След това – особенно в главите на жените – започва визуализация на гардероба, дрехите, тоалета за днес - (кои ли, кои??? ”Ужас – гардеробът ми е празен” с които ще се облечем. След това започва визуализацията на обувките, багажа, колата или градския транспорт.
Ние непрекъснато си „представяме” варианти на това, какво ще направим след секунда, след няколко минути или след часове. И избираме един от тях.
Ние непрекъснато взимаме решения – коя Точно визуализация да изберем, (синята рокля или бялата вратовръзка, червените обувки с токчетата или светлата риза)?
Стандарт, 24 часа или Труд?

Ние си ги представяме предварително – и то с подробности – (какво Би писало там и какво Би писало в другия). На основата на тези представи, следствие на светкавична визуализация, ние избираме, за части от секундата, кой точно вестник ще купим днес.
Следват визуализирането на образите отговарящи на „колата”, „метрото” или „рейса”.

В момента в който се запитаме как ще пътуваме нанякъде, ние моментално си представяме един след друг изборите си и решаваме, избираме. Това става толкова автоматизирано, с такава рутина и лекота, че ние изобщо не се замисляме върху това. Това е „Руслото” на ежедневието. То ни поема и съзнанието ни „плува” напред – в хилядите визуализации и представи за деня.
А уикенда, а празниците, а годишната почивка, а всичко останало, което всеки премисля – милиардите визуализации за това как биха протекли нещата? За сделката, за обекта, за машината, за материалите, за жената, за детето, за горивото, за сумата – за всичко.
Или за това Как Ние бихме искали да протекат?

Досещате ли се – на колко хиляди Кръстопътя заставаме днес? И колко повече последващи ги визуализации минават през главите ни Само за деня? Запитвали ли сте се? Колко?

Всеки от нас е някакъв майстор в областта си. Нека дам един прост пример за визуализацията в нашето ежедневие.

На обект сте/сме. Или пък разработваме проект. Но това вече е резултат от нещо. От какво?
Резултат е от някакво телефонно обаждане, разговор на маса или случайна среща. Ще взема оптимален пример от моята област.

Повикани сме за иззиждане на тухлена стена. Едно от най-простите неща.
Моля тези, които ще опонират с философският възглед, че „дори и в това има страшно много майсторство” да потърсят друга платформа за излагане на възгледите си.

Още тогава, в първата секунда на разговора, в главите ни „потича” визуализирането на образа на обекта. На основата на обясненията на събеседника ни, ние изграждаме - в главите си - „предполагаем” образ на ситуацията. Малко или много – в зависимост от опита ни – „образа” е в някаква степен верен. В същата тази степен ние буквално „виждаме”, тоест - визуализираме - следвайки обясненията на разказващия.
Естествено всички знаем, че като отидем на обекта, ни посреща някакъв „Бейрут”, но това е друга тема

По време на разговора е текла визуализацията на ситуацията. Тя се е променяла със всяка нова подробност. Тъй като повечето от нас имат достатъчно (за това)опит, с негова помощ те визуализират дори и бъдещото развитието на ситуацията (просто заслушвайки се в интонацията и „осведомеността” на говорещия) и нерядко пазарлъка се разпада още в предварителният разговор. Но и това е друга тема.

Та, минал е разговора, стиснали сме си ръцете, на обекта сме и започваме да градим. Предварителна подготовка, почистване, забъркване на разтвор и - действаме. Ще кажете – какво толкова?

Ето какво.

Действието не започва „чак сега”, то е започнало в главите ни, още по времето на първия разговор. Още тогава, с помощта на визуализирането, ние сме „видяли” готовата стена. Съобразно изискванията на клиента, ние сме променили образа и в главите си, така, че крайният резултат да го удовлетворява. (или поне ние така сме решили) Визуализацията е средството, с помощта на което ние изграждаме – тоест – ние предварително „знаем” какъв ще е резултата.
В ума си ние сме пуснали конеца, наредили сме първият ред, мастаросвали сме и така нататък – всеки както е научен и може. Нерядко, крайният резултат е абсолютно еднакъв с визуализираният през цялото време еквивалент в главите ни.

Така.
За да „няма грешка” опитните рисуват, „визуализират” идеята на лист и я обсъждат с клиента. Променят я, рисуват отново и накрая(дай Боже) стигат до съгласие.
Още по-„верният”, (тоест желан и от двамата) вариант на визуализация се получава на чертеж. Точни размери, пълна и ясна визуализация – вижда се мащабиран, верен образ на желания резултат. След начертаването и клиента и майстора са спокойни – „видели са го”. Сигурни са за пригодността и правилността на взетото решение.
Е, други като мен – се забавляват с визуализиране на момента или така нареченото „свободно творчество”. Но и аз (като всички други, предполагам) се събуждам по нощите и се питам – ами това как да го направя? Ами онова? Обмислям, представям си го, визуализирам го. Променям или не – в зависимост от моите разбирания. Каквито и да са те.
И заспивам, чак след като съм решил, избрал какво да правя.

И накрая – пълната визуализация – готовата стеничка. На живо, иззидана, измазана, подредена – красота

Дали е рисувано, дали е чертано, дали е видяно на момента или е спонтанно хрумнало – Винаги визуализацията е първа.
Винаги, без нея просто не става!
Решението, взето на Кръстопътя, е резултат от Избора на една от всичките визуализации.

И затова – най-голямото наслаждение в строителството, а и във всяка една област, е факта на предварителното визуализиране. Да си го представиш, да го построиш в главата си, да го измислиш. Да го Узнаеш – изваждайки цялата тази майстория (мистерия), някъде от безкрая.
Няма аспект от нашият живот, който да не е засегнат от визуализирането. Никой – дори и слепия – не върви напред без собствената си, предварително оформена представа за непосредственото бъдеще(за всеки следваш ход) – каквато и да е тя в главата му.

С това исках да ви наведа на мисълта, че няма по-естествено нещо на света от визуализацията.

Защо и Как не я използваме – следващият „препъни камък” е темата на следващия пост.........

Визуализиране – каква странна дума? В ума ни изплуват курсове по психотренинг, умствена дисциплина, странни хора със затворени очи и т.н.
Нищо подобно!
Наистина - рядко използвана, нетрадиционна дума – за разлика от непрекъснато и ежедневно използваното и значение. Коренът и идва от англиската дима “vision” – вижън или от нашата българска дума "виждам", "видение". А ето и значенията които дава Google преводач за нея:
1. зрение
2. видение
3. поглед
4. далновидност
5. въображение
6. гледка
7. проникновение
8. откровение
9. привидение
10. призрак

За самата дума “visualization” – визуализиране, същият преводач дава следните значения на български:
1. ясен зрителен образ
2. ясна зрителена представа

И въпреки това, едва ли има по-разпространено действие по цялата Земя от визуализирането?

Как така?

В момента , в който сутрин се събудим, започваме да визуализираме. В ума ни изплува банята, (ужас – кърпата пак не е сменена), кафеварката,( ааах, пак не купих кафе), вестника (как не престанаха с глупостите тия журналисти?) и закуската.(ЕЕЕеейййй – млякото е свършило)
Образите на всичко това, заедно със стотици други помислени неща, които няма как да знам, минават светкавично през главите ни.

След това – особенно в главите на жените – започва визуализация на гардероба, дрехите, тоалета за днес - (кои ли, кои??? ”Ужас – гардеробът ми е празен” с които ще се облечем. След това започва визуализацията на обувките, багажа, колата или градския транспорт.
Ние непрекъснато си „представяме” варианти на това, какво ще направим след секунда, след няколко минути или след часове. И избираме един от тях.
Ние непрекъснато взимаме решения – коя Точно визуализация да изберем, (синята рокля или бялата вратовръзка, червените обувки с токчетата или светлата риза)?
Стандарт, 24 часа или Труд?

Ние си ги представяме предварително – и то с подробности – (какво Би писало там и какво Би писало в другия). На основата на тези представи, следствие на светкавична визуализация, ние избираме, за части от секундата, кой точно вестник ще купим днес.
Следват визуализирането на образите отговарящи на „колата”, „метрото” или „рейса”.

В момента в който се запитаме как ще пътуваме нанякъде, ние моментално си представяме един след друг изборите си и решаваме, избираме. Това става толкова автоматизирано, с такава рутина и лекота, че ние изобщо не се замисляме върху това. Това е „Руслото” на ежедневието. То ни поема и съзнанието ни „плува” напред – в хилядите визуализации и представи за деня.
А уикенда, а празниците, а годишната почивка, а всичко останало, което всеки премисля – милиардите визуализации за това как биха протекли нещата? За сделката, за обекта, за машината, за материалите, за жената, за детето, за горивото, за сумата – за всичко.
Или за това Как Ние бихме искали да протекат?

Досещате ли се – на колко хиляди Кръстопътя заставаме днес? И колко повече последващи ги визуализации минават през главите ни Само за деня? Запитвали ли сте се? Колко?

Всеки от нас е някакъв майстор в областта си. Нека дам един прост пример за визуализацията в нашето ежедневие.

На обект сте/сме. Или пък разработваме проект. Но това вече е резултат от нещо. От какво?
Резултат е от някакво телефонно обаждане, разговор на маса или случайна среща. Ще взема оптимален пример от моята област.

Повикани сме за иззиждане на тухлена стена. Едно от най-простите неща.
Моля тези, които ще опонират с философският възглед, че „дори и в това има страшно много майсторство” да потърсят друга платформа за излагане на възгледите си.

Още тогава, в първата секунда на разговора, в главите ни „потича” визуализирането на образа на обекта. На основата на обясненията на събеседника ни, ние изграждаме - в главите си - „предполагаем” образ на ситуацията. Малко или много – в зависимост от опита ни – „образа” е в някаква степен верен. В същата тази степен ние буквално „виждаме”, тоест - визуализираме - следвайки обясненията на разказващия.
Естествено всички знаем, че като отидем на обекта, ни посреща някакъв „Бейрут”, но това е друга тема

По време на разговора е текла визуализацията на ситуацията. Тя се е променяла със всяка нова подробност. Тъй като повечето от нас имат достатъчно (за това)опит, с негова помощ те визуализират дори и бъдещото развитието на ситуацията (просто заслушвайки се в интонацията и „осведомеността” на говорещия) и нерядко пазарлъка се разпада още в предварителният разговор. Но и това е друга тема.

Та, минал е разговора, стиснали сме си ръцете, на обекта сме и започваме да градим. Предварителна подготовка, почистване, забъркване на разтвор и - действаме. Ще кажете – какво толкова?

Ето какво.

Действието не започва „чак сега”, то е започнало в главите ни, още по времето на първия разговор. Още тогава, с помощта на визуализирането, ние сме „видяли” готовата стена. Съобразно изискванията на клиента, ние сме променили образа и в главите си, така, че крайният резултат да го удовлетворява. (или поне ние така сме решили) Визуализацията е средството, с помощта на което ние изграждаме – тоест – ние предварително „знаем” какъв ще е резултата.
В ума си ние сме пуснали конеца, наредили сме първият ред, мастаросвали сме и така нататък – всеки както е научен и може. Нерядко, крайният резултат е абсолютно еднакъв с визуализираният през цялото време еквивалент в главите ни.

Така.
За да „няма грешка” опитните рисуват, „визуализират” идеята на лист и я обсъждат с клиента. Променят я, рисуват отново и накрая(дай Боже) стигат до съгласие.
Още по-„верният”, (тоест желан и от двамата) вариант на визуализация се получава на чертеж. Точни размери, пълна и ясна визуализация – вижда се мащабиран, верен образ на желания резултат. След начертаването и клиента и майстора са спокойни – „видели са го”. Сигурни са за пригодността и правилността на взетото решение.
Е, други като мен – се забавляват с визуализиране на момента или така нареченото „свободно творчество”. Но и аз (като всички други, предполагам) се събуждам по нощите и се питам – ами това как да го направя? Ами онова? Обмислям, представям си го, визуализирам го. Променям или не – в зависимост от моите разбирания. Каквито и да са те.
И заспивам, чак след като съм решил, избрал какво да правя.

И накрая – пълната визуализация – готовата стеничка. На живо, иззидана, измазана, подредена – красота

Дали е рисувано, дали е чертано, дали е видяно на момента или е спонтанно хрумнало – Винаги визуализацията е първа.
Винаги, без нея просто не става!
Решението, взето на Кръстопътя, е резултат от Избора на една от всичките визуализации.

И затова – най-голямото наслаждение в строителството, а и във всяка една област, е факта на предварителното визуализиране. Да си го представиш, да го построиш в главата си, да го измислиш. Да го Узнаеш – изваждайки цялата тази майстория (мистерия), някъде от безкрая.
Няма аспект от нашият живот, който да не е засегнат от визуализирането. Никой – дори и слепия – не върви напред без собствената си, предварително оформена представа за непосредственото бъдеще(за всеки следваш ход) – каквато и да е тя в главата му.

С това исках да ви наведа на мисълта, че няма по-естествено нещо на света от визуализацията.

Защо и Как не я използваме – следващият „препъни камък” е темата на следващия пост.........

Визуализиране – каква странна дума? В ума ни изплуват курсове по психотренинг, умствена дисциплина, странни хора със затворени очи и т.н.
Нищо подобно!
Наистина - рядко използвана, нетрадиционна дума – за разлика от непрекъснато и ежедневно използваното и значение. Коренът и идва от англиската дима “vision” – вижън или от нашата българска дума "виждам", "видение". А ето и значенията които дава Google преводач за нея:
1. зрение
2. видение
3. поглед
4. далновидност
5. въображение
6. гледка
7. проникновение
8. откровение
9. привидение
10. призрак

За самата дума “visualization” – визуализиране, същият преводач дава следните значения на български:
1. ясен зрителен образ
2. ясна зрителена представа

И въпреки това, едва ли има по-разпространено действие по цялата Земя от визуализирането?

Как така?

В момента , в който сутрин се събудим, започваме да визуализираме. В ума ни изплува банята, (ужас – кърпата пак не е сменена), кафеварката,( ааах, пак не купих кафе), вестника (как не престанаха с глупостите тия журналисти?) и закуската.(ЕЕЕеейййй – млякото е свършило)
Образите на всичко това, заедно със стотици други помислени неща, които няма как да знам, минават светкавично през главите ни.

След това – особенно в главите на жените – започва визуализация на гардероба, дрехите, тоалета за днес - (кои ли, кои??? ”Ужас – гардеробът ми е празен” с които ще се облечем. След това започва визуализацията на обувките, багажа, колата или градския транспорт.
Ние непрекъснато си „представяме” варианти на това, какво ще направим след секунда, след няколко минути или след часове. И избираме един от тях.
Ние непрекъснато взимаме решения – коя Точно визуализация да изберем, (синята рокля или бялата вратовръзка, червените обувки с токчетата или светлата риза)?
Стандарт, 24 часа или Труд?

Ние си ги представяме предварително – и то с подробности – (какво Би писало там и какво Би писало в другия). На основата на тези представи, следствие на светкавична визуализация, ние избираме, за части от секундата, кой точно вестник ще купим днес.
Следват визуализирането на образите отговарящи на „колата”, „метрото” или „рейса”.

В момента в който се запитаме как ще пътуваме нанякъде, ние моментално си представяме един след друг изборите си и решаваме, избираме. Това става толкова автоматизирано, с такава рутина и лекота, че ние изобщо не се замисляме върху това. Това е „Руслото” на ежедневието. То ни поема и съзнанието ни „плува” напред – в хилядите визуализации и представи за деня.
А уикенда, а празниците, а годишната почивка, а всичко останало, което всеки премисля – милиардите визуализации за това как биха протекли нещата? За сделката, за обекта, за машината, за материалите, за жената, за детето, за горивото, за сумата – за всичко.
Или за това Как Ние бихме искали да протекат?

Досещате ли се – на колко хиляди Кръстопътя заставаме днес? И колко повече последващи ги визуализации минават през главите ни Само за деня? Запитвали ли сте се? Колко?

Всеки от нас е някакъв майстор в областта си. Нека дам един прост пример за визуализацията в нашето ежедневие.

На обект сте/сме. Или пък разработваме проект. Но това вече е резултат от нещо. От какво?
Резултат е от някакво телефонно обаждане, разговор на маса или случайна среща. Ще взема оптимален пример от моята област.

Повикани сме за иззиждане на тухлена стена. Едно от най-простите неща.
Моля тези, които ще опонират с философският възглед, че „дори и в това има страшно много майсторство” да потърсят друга платформа за излагане на възгледите си.

Още тогава, в първата секунда на разговора, в главите ни „потича” визуализирането на образа на обекта. На основата на обясненията на събеседника ни, ние изграждаме - в главите си - „предполагаем” образ на ситуацията. Малко или много – в зависимост от опита ни – „образа” е в някаква степен верен. В същата тази степен ние буквално „виждаме”, тоест - визуализираме - следвайки обясненията на разказващия.
Естествено всички знаем, че като отидем на обекта, ни посреща някакъв „Бейрут”, но това е друга тема

По време на разговора е текла визуализацията на ситуацията. Тя се е променяла със всяка нова подробност. Тъй като повечето от нас имат достатъчно (за това)опит, с негова помощ те визуализират дори и бъдещото развитието на ситуацията (просто заслушвайки се в интонацията и „осведомеността” на говорещия) и нерядко пазарлъка се разпада още в предварителният разговор. Но и това е друга тема.

Та, минал е разговора, стиснали сме си ръцете, на обекта сме и започваме да градим. Предварителна подготовка, почистване, забъркване на разтвор и - действаме. Ще кажете – какво толкова?

Ето какво.

Действието не започва „чак сега”, то е започнало в главите ни, още по времето на първия разговор. Още тогава, с помощта на визуализирането, ние сме „видяли” готовата стена. Съобразно изискванията на клиента, ние сме променили образа и в главите си, така, че крайният резултат да го удовлетворява. (или поне ние така сме решили) Визуализацията е средството, с помощта на което ние изграждаме – тоест – ние предварително „знаем” какъв ще е резултата.
В ума си ние сме пуснали конеца, наредили сме първият ред, мастаросвали сме и така нататък – всеки както е научен и може. Нерядко, крайният резултат е абсолютно еднакъв с визуализираният през цялото време еквивалент в главите ни.

Така.
За да „няма грешка” опитните рисуват, „визуализират” идеята на лист и я обсъждат с клиента. Променят я, рисуват отново и накрая(дай Боже) стигат до съгласие.
Още по-„верният”, (тоест желан и от двамата) вариант на визуализация се получава на чертеж. Точни размери, пълна и ясна визуализация – вижда се мащабиран, верен образ на желания резултат. След начертаването и клиента и майстора са спокойни – „видели са го”. Сигурни са за пригодността и правилността на взетото решение.
Е, други като мен – се забавляват с визуализиране на момента или така нареченото „свободно творчество”. Но и аз (като всички други, предполагам) се събуждам по нощите и се питам – ами това как да го направя? Ами онова? Обмислям, представям си го, визуализирам го. Променям или не – в зависимост от моите разбирания. Каквито и да са те.
И заспивам, чак след като съм решил, избрал какво да правя.

И накрая – пълната визуализация – готовата стеничка. На живо, иззидана, измазана, подредена – красота

Дали е рисувано, дали е чертано, дали е видяно на момента или е спонтанно хрумнало – Винаги визуализацията е първа.
Винаги, без нея просто не става!
Решението, взето на Кръстопътя, е резултат от Избора на една от всичките визуализации.

И затова – най-голямото наслаждение в строителството, а и във всяка една област, е факта на предварителното визуализиране. Да си го представиш, да го построиш в главата си, да го измислиш. Да го Узнаеш – изваждайки цялата тази майстория (мистерия), някъде от безкрая.
Няма аспект от нашият живот, който да не е засегнат от визуализирането. Никой – дори и слепия – не върви напред без собствената си, предварително оформена представа за непосредственото бъдеще(за всеки следваш ход) – каквато и да е тя в главата му.

С това исках да ви наведа на мисълта, че няма по-естествено нещо на света от визуализацията.

Защо и Как не я използваме – следващият „препъни камък” е темата на следващия пост.........