Синьозелена

Сърдечно благодаря за поканата за концерта, изпратена по електронната поща! Не можах да присъствам, но мисълта за събитието ме вдъхновява цяла седмица. Подкрепям идеята за качване на видео-запис от концерта, дано да е възможно! Желая всичко добро!

Сърдечно благодаря за поканата за концерта, изпратена по електронната поща! Не можах да присъствам, но мисълта за събитието ме вдъхновява цяла седмица. Подкрепям идеята за качване на видео-запис от концерта, дано да е възможно! Желая всичко добро!

Сърдечно благодаря за поканата за концерта, изпратена по електронната поща! Не можах да присъствам, но мисълта за събитието ме вдъхновява цяла седмица. Подкрепям идеята за качване на видео-запис от концерта, дано да е възможно! Желая всичко добро!

Сърдечно благодаря за поканата за концерта, изпратена по електронната поща! Не можах да присъствам, но мисълта за събитието ме вдъхновява цяла седмица. Подкрепям идеята за качване на видео-запис от концерта, дано да е възможно! Желая всичко добро!

Честит празник на Словото, Знанието и Просветата! Благословени да са всички велики Учители и Будители, всички посланици на Любовта, Мъдростта и Истината!




Паисий






О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."

Паисий (1762)



Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!

Тамо вдън горите атонски високи,

убежища скрити от лъжовний мир,

место за молитва, за отдих и мир,

де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,

ил на звона тежкий набожнийят звън,

във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.



Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново, нов ли дамаскин,

зафанат от дълго, прекъсван, оставян

и пред кандилото сред нощ пак залавян?

Поличби ли божи записваше там?

Слова ли духовни измисляше сам

за във чест на някой славен чудотворец,

египтянин, елин или светогорец?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Ил бе философ? Или беше луд?

Или туй канон бе тежък и безумен,

наложен на него от строгий игумен?



Най-после отдъхна и рече: "Конец!

На житие ново аз турих венец."

И той фърли поглед любовен, приветен

към тоз труд довършен, подвиг многолетен,

на волята рожба, на бденьето плод,

погълнал безшумно полвина живот -

житие велико! Заради което

той забрави всичко, дори и небето!

Нивга майка нежна първенеца свой

тъй не е гледала, ни младий герой

първите си лаври, ни поетът мрачен

своят идеал нов, чуден светлозрачен!

и кат някой древен библейски пророк

ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа

тайните на мрака и волята божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко,

и вдигна тез листи, и викна високо:

"От днеска нататък българският род

история има и става народ!"



Нека той познае от мойто писанье,

че голям е той бил и пак ще да стане,

че от славний Будин до светий Атон

бил е припознаван нашият закон.

Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път -

и затуй не можат нази търпят -

и че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат:"Българину!" бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик,

че е срам за всякой, който се отрича

от своя си рода и при гърци тича

и своето име и божия дар

зафърля безумно като един твар.

Горко вам, безумни, овци заблудени,

със гръцка отрова, що сте напоени,

дето се срамите от вашия брат

и търсите пища в гръцкия разврат,

и ругайте грешно бакини си кости,

и нашите нрави, че те били прости!

Та не вашто племе срам нанася вам,

о, безумни люде, а вий сте му срам!



Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава,

как е цар Асен тук храмове градил

и дарове пращал; кой бе Самуил,

дето си изгуби душата във ада,

покори Дурацо и влезе в Елада;

четете и знайте кой бе цар Шишман

и как нашто царство сториха го плян;

кой би Иван Рилски, чийто свети мощи

чудеса се славят до тоя ден йоще;

как се Крум преславний с Никифора би

и из черепа му руйно вино пи

и как Симеон цар угрите прогони

и от Византия приема поклони.

А тоя беше учен, философ велик

и не се срамеше от своя език

и кога нямаше кого да надвива,

той пишеше книги, за да си почива.

Четете и знайте, що съм аз писал,

от много сказанья и книги събрал,

четете, о, братя, да ви се не смеят

и вам чужденците да не се гордеят...

На ви мойта книга, тя е вам завет,

нека де преписва и множи безчет

и пръска по всички поля и долини,

де българин страда, въздиша и гине.

Тя е откровенье, божа благодат -

младий прави мъдър, а стария - млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае."



Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън -

работи без отдих, почивка и сън.



Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин

тоз див Светогорец - за рая негоден,

и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.



Иван Вазов ("Епопея на забравените")

Желая ви Любов, Светлина, Мир, Радост и Благодарност!

Цитат: "За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си." ("Да живеем за Господа")

Желая ви Любов, Светлина, Мир, Радост и Благодарност!

Цитат: "За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си." ("Да живеем за Господа")

Желая ви Любов, Светлина, Мир, Радост и Благодарност!

Цитат: "За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си." ("Да живеем за Господа")

Желая ви Любов, Светлина, Мир, Радост и Благодарност!

Цитат: "За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си." ("Да живеем за Господа")

Честита Баба Марта на всички!

Мартеница пращам надалече-
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена - сила на кръвта!

Да те топли, даже и да си далече,
да те връща после у дома,
за да имаш порив във крилете
да преследваш своята мечта!

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, съфорумци,
днес ми е вече 5-ти ден от началото на житния режим (от 8-ми февруари). Мисля, че организмът ми вече добре го познава и сравнително бързо се адаптира. През първите три дена ми беше много много студено и като че ли в мен нищо не се движеше. Усещах и известно трудно преодолимо безволие, нещо като апатия към обичайните ми ангажименти. На 4-тия ден се събудих в ранни зори с неизразима радост и лекота в душата, сякаш криле ми бяха поникнали. Чувствам се добре, заредена с енергия, събуждам се много рано. Хапвам си обаче малко повече мед, водата я пия с прясно изцеден лимон.
Благодаря на всички за споделения опит и информация, желая Светлина, Мир и Радост.

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, почитатели на житото!

На всички, които днес започват или се канят да започнат житния режим, желая благотворно пречистване и обновяване

Здравейте, съфорумци

Първо искам да благодаря на всички за споделения опит, мнения и съвети. Черпя от тях Вдъхновение и знание, както и просветление в най-различни ситуации.
Затова бих искала сега и аз да споделя опита си от третия ми за тази година житен режим, който неотдавна проведох. Започнах го на 3. юни, петък, при нарастваща луна (два дни преди това бях дала кръв в акция на Червен кръст) и го завърших на 12. юни в неделя. Реших да го направя с надеждата това да ми помогне в процеса на трансформиране на сянката в Светлина, защото явно се намирам в онзи етап от развитието, когото наричат "сблъсък със сянката" , "опознаване на сянката". Често изпадам в противоречиви състояния и дилеми по най-различни поводи.
Понеже по принцип консумирам лека храна, обикновено минавам лесно на житен режим. Този път чувствах през първите дни голяма слабост - вероятно от ниския хемоглобин - и ми се налагаше да спя през деня, просто едва стоях на краката си. Особено след утринния джогинг се сгромолясвах, затова реших да спра да тичам, докато се пооправя. На 3-ия ден се чувствах що-годе нормално.
На 4-ия и 5-ия ден от режима много осезаемо виждах и "хващах" сянката си: или идваха при мен хора, които я отразяваха, или директно себе си ловях в съответни мисли, чувства, терзания. Интровертна бях и се чувствах някак си помръкнала и вглъбена, сякаш не бях съвсем на себе си, а по принцип съм общителна и екстровертна. Видях в себе си и завист, и малодушие, и страх, и високомерие, и нерешителност, и тщеславие, чувство за малоценност, какво ли не. Опитвах се да ги приемам като факт, да ги анализирам и разбера, за да мога да ги трансформирам. Трудно беше. Много ми помогна Порталът за съзнателен живот, споделеният опит на други участници и особено едно есе със заглавие "Това, с което се бориш, само се усилва". Случиха се неща все в тази насока и едно по едно изплуваха отричани от мен, набутани в тъмни чекмеджета качества. Стараех се да ги анализирам и приемам с Любов, особено когато ги виждах в други хора, защото разбирах, че тов съм аз. Доста тежки пластове се раздвижиха.
Едва на 9-ия ден - в събота - станах с усещането, че отново съм се върнала при себе си и съм цяла. С такова Вдъхновение и ентусиатъм станах, изиграх 10-те упражнения от Паневритмията (понеже само тях знам, а и играя сама) и спонтанно реших след голямо прекъсване от цели 6 дена отново да ида да тичам! А и денят започна с благодатно, слънчево Утро.
Сякаш през изминалите дни бях извървяла вътре в себе си мъчителен път, осеян с мрачни места. И трябваше, минавайки през тъмните места, да пазя и държа будна връзката с Любовта, Мира, Светлината, да съм смирена - нещо, което, признавам, често ми се удава трудно - за да ги осветя и трансформирам в Светлина. Също като в една любима песен на Тоше Проески (всъщност на Джана Нанини): "Въздух, понеси ме със себе си между ангелски мистерии и демонски усмивки; аз ще ги превърна в бонбони от нежна Светлина...". Времето ще покаже, дали и долколко ми се е удало.
И 10-ият ден не мина без предизвикателства: на съквартирантката ми й дойдоха гости, напълниха мивката с мръсни чинии, след което изчезнаха. Така се вкиснах, че място не можех да си намеря. Усещах, как от мен изтича енергия от пламналата вътрешна агресия и пропадам, но не знаех какво да направя, за да се успокоя. И изведнъж, ей така спонтанно, изиграх 2 пъти упражнението "Смирение" от Паневритмията, ръцете ми сами се нагласиха за него. Усетих веднага някакво раздвижване на енергия и просветване около главата. Пуснах касетофона и нагласих друга любима песен от Тоше Проески и запях от душа. На втората или трета песен се разплаках и извиних на Любовта, че така я нараних с гнева си заради едни тъпи чинии и заради ужасната си гордост. Извадих чиниите от мивката, за да си освободя пространство и да не се дразня повече, реших при първа възможност да говоря със съквартирантката си по този въпрос (което и направих в последствие). Продължих да пея и ми светна. Спомних си и това: "Не се противи на злото, противопоставяй му Доброто". Благодарих на моите прекрасни Учители и ги благослових.
Захранването на 10-ия ден направих не с ангелска супа, а със салата и сезонни плодове.
Така в общи линии протече този юнски житен режим.

Здравейте, съфорумци

Първо искам да благодаря на всички за споделения опит, мнения и съвети. Черпя от тях Вдъхновение и знание, както и просветление в най-различни ситуации.
Затова бих искала сега и аз да споделя опита си от третия ми за тази година житен режим, който неотдавна проведох. Започнах го на 3. юни, петък, при нарастваща луна (два дни преди това бях дала кръв в акция на Червен кръст) и го завърших на 12. юни в неделя. Реших да го направя с надеждата това да ми помогне в процеса на трансформиране на сянката в Светлина, защото явно се намирам в онзи етап от развитието, когото наричат "сблъсък със сянката" , "опознаване на сянката". Често изпадам в противоречиви състояния и дилеми по най-различни поводи.
Понеже по принцип консумирам лека храна, обикновено минавам лесно на житен режим. Този път чувствах през първите дни голяма слабост - вероятно от ниския хемоглобин - и ми се налагаше да спя през деня, просто едва стоях на краката си. Особено след утринния джогинг се сгромолясвах, затова реших да спра да тичам, докато се пооправя. На 3-ия ден се чувствах що-годе нормално.
На 4-ия и 5-ия ден от режима много осезаемо виждах и "хващах" сянката си: или идваха при мен хора, които я отразяваха, или директно себе си ловях в съответни мисли, чувства, терзания. Интровертна бях и се чувствах някак си помръкнала и вглъбена, сякаш не бях съвсем на себе си, а по принцип съм общителна и екстровертна. Видях в себе си и завист, и малодушие, и страх, и високомерие, и нерешителност, и тщеславие, чувство за малоценност, какво ли не. Опитвах се да ги приемам като факт, да ги анализирам и разбера, за да мога да ги трансформирам. Трудно беше. Много ми помогна Порталът за съзнателен живот, споделеният опит на други участници и особено едно есе със заглавие "Това, с което се бориш, само се усилва". Случиха се неща все в тази насока и едно по едно изплуваха отричани от мен, набутани в тъмни чекмеджета качества. Стараех се да ги анализирам и приемам с Любов, особено когато ги виждах в други хора, защото разбирах, че тов съм аз. Доста тежки пластове се раздвижиха.
Едва на 9-ия ден - в събота - станах с усещането, че отново съм се върнала при себе си и съм цяла. С такова Вдъхновение и ентусиатъм станах, изиграх 10-те упражнения от Паневритмията (понеже само тях знам, а и играя сама) и спонтанно реших след голямо прекъсване от цели 6 дена отново да ида да тичам! А и денят започна с благодатно, слънчево Утро.
Сякаш през изминалите дни бях извървяла вътре в себе си мъчителен път, осеян с мрачни места. И трябваше, минавайки през тъмните места, да пазя и държа будна връзката с Любовта, Мира, Светлината, да съм смирена - нещо, което, признавам, често ми се удава трудно - за да ги осветя и трансформирам в Светлина. Също като в една любима песен на Тоше Проески (всъщност на Джана Нанини): "Въздух, понеси ме със себе си между ангелски мистерии и демонски усмивки; аз ще ги превърна в бонбони от нежна Светлина...". Времето ще покаже, дали и долколко ми се е удало.
И 10-ият ден не мина без предизвикателства: на съквартирантката ми й дойдоха гости, напълниха мивката с мръсни чинии, след което изчезнаха. Така се вкиснах, че място не можех да си намеря. Усещах, как от мен изтича енергия от пламналата вътрешна агресия и пропадам, но не знаех какво да направя, за да се успокоя. И изведнъж, ей така спонтанно, изиграх 2 пъти упражнението "Смирение" от Паневритмията, ръцете ми сами се нагласиха за него. Усетих веднага някакво раздвижване на енергия и просветване около главата. Пуснах касетофона и нагласих друга любима песен от Тоше Проески и запях от душа. На втората или трета песен се разплаках и извиних на Любовта, че така я нараних с гнева си заради едни тъпи чинии и заради ужасната си гордост. Извадих чиниите от мивката, за да си освободя пространство и да не се дразня повече, реших при първа възможност да говоря със съквартирантката си по този въпрос (което и направих в последствие). Продължих да пея и ми светна. Спомних си и това: "Не се противи на злото, противопоставяй му Доброто". Благодарих на моите прекрасни Учители и ги благослових.
Захранването на 10-ия ден направих не с ангелска супа, а със салата и сезонни плодове.
Така в общи линии протече този юнски житен режим.

Здравейте, съфорумци

Първо искам да благодаря на всички за споделения опит, мнения и съвети. Черпя от тях Вдъхновение и знание, както и просветление в най-различни ситуации.
Затова бих искала сега и аз да споделя опита си от третия ми за тази година житен режим, който неотдавна проведох. Започнах го на 3. юни, петък, при нарастваща луна (два дни преди това бях дала кръв в акция на Червен кръст) и го завърших на 12. юни в неделя. Реших да го направя с надеждата това да ми помогне в процеса на трансформиране на сянката в Светлина, защото явно се намирам в онзи етап от развитието, когото наричат "сблъсък със сянката" , "опознаване на сянката". Често изпадам в противоречиви състояния и дилеми по най-различни поводи.
Понеже по принцип консумирам лека храна, обикновено минавам лесно на житен режим. Този път чувствах през първите дни голяма слабост - вероятно от ниския хемоглобин - и ми се налагаше да спя през деня, просто едва стоях на краката си. Особено след утринния джогинг се сгромолясвах, затова реших да спра да тичам, докато се пооправя. На 3-ия ден се чувствах що-годе нормално.
На 4-ия и 5-ия ден от режима много осезаемо виждах и "хващах" сянката си: или идваха при мен хора, които я отразяваха, или директно себе си ловях в съответни мисли, чувства, терзания. Интровертна бях и се чувствах някак си помръкнала и вглъбена, сякаш не бях съвсем на себе си, а по принцип съм общителна и екстровертна. Видях в себе си и завист, и малодушие, и страх, и високомерие, и нерешителност, и тщеславие, чувство за малоценност, какво ли не. Опитвах се да ги приемам като факт, да ги анализирам и разбера, за да мога да ги трансформирам. Трудно беше. Много ми помогна Порталът за съзнателен живот, споделеният опит на други участници и особено едно есе със заглавие "Това, с което се бориш, само се усилва". Случиха се неща все в тази насока и едно по едно изплуваха отричани от мен, набутани в тъмни чекмеджета качества. Стараех се да ги анализирам и приемам с Любов, особено когато ги виждах в други хора, защото разбирах, че тов съм аз. Доста тежки пластове се раздвижиха.
Едва на 9-ия ден - в събота - станах с усещането, че отново съм се върнала при себе си и съм цяла. С такова Вдъхновение и ентусиатъм станах, изиграх 10-те упражнения от Паневритмията (понеже само тях знам, а и играя сама) и спонтанно реших след голямо прекъсване от цели 6 дена отново да ида да тичам! А и денят започна с благодатно, слънчево Утро.
Сякаш през изминалите дни бях извървяла вътре в себе си мъчителен път, осеян с мрачни места. И трябваше, минавайки през тъмните места, да пазя и държа будна връзката с Любовта, Мира, Светлината, да съм смирена - нещо, което, признавам, често ми се удава трудно - за да ги осветя и трансформирам в Светлина. Също като в една любима песен на Тоше Проески (всъщност на Джана Нанини): "Въздух, понеси ме със себе си между ангелски мистерии и демонски усмивки; аз ще ги превърна в бонбони от нежна Светлина...". Времето ще покаже, дали и долколко ми се е удало.
И 10-ият ден не мина без предизвикателства: на съквартирантката ми й дойдоха гости, напълниха мивката с мръсни чинии, след което изчезнаха. Така се вкиснах, че място не можех да си намеря. Усещах, как от мен изтича енергия от пламналата вътрешна агресия и пропадам, но не знаех какво да направя, за да се успокоя. И изведнъж, ей така спонтанно, изиграх 2 пъти упражнението "Смирение" от Паневритмията, ръцете ми сами се нагласиха за него. Усетих веднага някакво раздвижване на енергия и просветване около главата. Пуснах касетофона и нагласих друга любима песен от Тоше Проески и запях от душа. На втората или трета песен се разплаках и извиних на Любовта, че така я нараних с гнева си заради едни тъпи чинии и заради ужасната си гордост. Извадих чиниите от мивката, за да си освободя пространство и да не се дразня повече, реших при първа възможност да говоря със съквартирантката си по този въпрос (което и направих в последствие). Продължих да пея и ми светна. Спомних си и това: "Не се противи на злото, противопоставяй му Доброто". Благодарих на моите прекрасни Учители и ги благослових.
Захранването на 10-ия ден направих не с ангелска супа, а със салата и сезонни плодове.
Така в общи линии протече този юнски житен режим.

Здравейте, съфорумци

Първо искам да благодаря на всички за споделения опит, мнения и съвети. Черпя от тях Вдъхновение и знание, както и просветление в най-различни ситуации.
Затова бих искала сега и аз да споделя опита си от третия ми за тази година житен режим, който неотдавна проведох. Започнах го на 3. юни, петък, при нарастваща луна (два дни преди това бях дала кръв в акция на Червен кръст) и го завърших на 12. юни в неделя. Реших да го направя с надеждата това да ми помогне в процеса на трансформиране на сянката в Светлина, защото явно се намирам в онзи етап от развитието, когото наричат "сблъсък със сянката" , "опознаване на сянката". Често изпадам в противоречиви състояния и дилеми по най-различни поводи.
Понеже по принцип консумирам лека храна, обикновено минавам лесно на житен режим. Този път чувствах през първите дни голяма слабост - вероятно от ниския хемоглобин - и ми се налагаше да спя през деня, просто едва стоях на краката си. Особено след утринния джогинг се сгромолясвах, затова реших да спра да тичам, докато се пооправя. На 3-ия ден се чувствах що-годе нормално.
На 4-ия и 5-ия ден от режима много осезаемо виждах и "хващах" сянката си: или идваха при мен хора, които я отразяваха, или директно себе си ловях в съответни мисли, чувства, терзания. Интровертна бях и се чувствах някак си помръкнала и вглъбена, сякаш не бях съвсем на себе си, а по принцип съм общителна и екстровертна. Видях в себе си и завист, и малодушие, и страх, и високомерие, и нерешителност, и тщеславие, чувство за малоценност, какво ли не. Опитвах се да ги приемам като факт, да ги анализирам и разбера, за да мога да ги трансформирам. Трудно беше. Много ми помогна Порталът за съзнателен живот, споделеният опит на други участници и особено едно есе със заглавие "Това, с което се бориш, само се усилва". Случиха се неща все в тази насока и едно по едно изплуваха отричани от мен, набутани в тъмни чекмеджета качества. Стараех се да ги анализирам и приемам с Любов, особено когато ги виждах в други хора, защото разбирах, че тов съм аз. Доста тежки пластове се раздвижиха.
Едва на 9-ия ден - в събота - станах с усещането, че отново съм се върнала при себе си и съм цяла. С такова Вдъхновение и ентусиатъм станах, изиграх 10-те упражнения от Паневритмията (понеже само тях знам, а и играя сама) и спонтанно реших след голямо прекъсване от цели 6 дена отново да ида да тичам! А и денят започна с благодатно, слънчево Утро.
Сякаш през изминалите дни бях извървяла вътре в себе си мъчителен път, осеян с мрачни места. И трябваше, минавайки през тъмните места, да пазя и държа будна връзката с Любовта, Мира, Светлината, да съм смирена - нещо, което, признавам, често ми се удава трудно - за да ги осветя и трансформирам в Светлина. Също като в една любима песен на Тоше Проески (всъщност на Джана Нанини): "Въздух, понеси ме със себе си между ангелски мистерии и демонски усмивки; аз ще ги превърна в бонбони от нежна Светлина...". Времето ще покаже, дали и долколко ми се е удало.
И 10-ият ден не мина без предизвикателства: на съквартирантката ми й дойдоха гости, напълниха мивката с мръсни чинии, след което изчезнаха. Така се вкиснах, че място не можех да си намеря. Усещах, как от мен изтича енергия от пламналата вътрешна агресия и пропадам, но не знаех какво да направя, за да се успокоя. И изведнъж, ей така спонтанно, изиграх 2 пъти упражнението "Смирение" от Паневритмията, ръцете ми сами се нагласиха за него. Усетих веднага някакво раздвижване на енергия и просветване около главата. Пуснах касетофона и нагласих друга любима песен от Тоше Проески и запях от душа. На втората или трета песен се разплаках и извиних на Любовта, че така я нараних с гнева си заради едни тъпи чинии и заради ужасната си гордост. Извадих чиниите от мивката, за да си освободя пространство и да не се дразня повече, реших при първа възможност да говоря със съквартирантката си по този въпрос (което и направих в последствие). Продължих да пея и ми светна. Спомних си и това: "Не се противи на злото, противопоставяй му Доброто". Благодарих на моите прекрасни Учители и ги благослових.
Захранването на 10-ия ден направих не с ангелска супа, а със салата и сезонни плодове.
Така в общи линии протече този юнски житен режим.