Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ZMS

Участници
  • Общо Съдържание

    44
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от ZMS

  1. ...

    В живота имаш ли чувството, че нещо друго извън теб ти пречи да постигнеш целите и желанията си? Чувстваш ли някаква несигурност в резултат на това?

    Можеш да използваш самовнушение преди заспиване и да си внушиш да завършиш полета, въпреки всичко случващо се. В съня това е възможно, но просто трябва да го пожелаеш и да повярваш, че е по силите ти.

    Да ти кажа, не се сещам да има нещо, което да ми пречи да постигна целите си. Може би има нещо, понякога съм объркан и се получава, че веднъж искам да постигна едно, а после съвсем друго, но като цяло не виждам нищо, което да ми пречи..

    Интересно е, от колко много време се занимавам със самовнушение и тн, а не съм се сещал да си внуша и да помоля за завършване на полета, което би могло да ми даде нови насоки за размисъл. Мерси за идеята. :)

  2. Както казах, страх от високото имам, но НЕ и страх от летене. А страха ми от високото се базира на това, че бих си умрял ако стоя на тънък и несигурен край на определена височина.

    Колкото до минал живот, от всички знаци, които съм получавал през живота си, всички сънища и тн, мога да заявя, че на 80% съм сигурен, че през последния си живот съм бил военен и по-точно парашутист. Навярно съм умрял някъде в дълбините на океаните, от което е и втория ми страх - от дълбочини над 3 метра.

    Това, което ми е е любопитното, защо и сега ме влече точно тази реализация - военен в парашутни войски. И е явно, че тези сънища със самолети значат и още нещо, което не мога да отгатна, а наистина бих желал.

  3. Здравейте, хора!

    Най-напред искам да се извиня. Знам, че има поне 2 теми, които отговарят като заглавие на моята питанка и бих могъл да я задам в някоя от тях, но понеже наистина търся отговор, си позволих да отворя нова тема с цел повече хора да я видят.

    През целия ми живот, най-често повтарящият се сън е свързан със самолет. Буквално, сънищата ми не са еднакви, действията се развиват на различни места, някои нормални, други странни, но крайният резултат в 95% от случаите е един и същ.

    Самолет, най-често военен, но понякога селскостопански или пътнически, пада, разбивайки се в земята или сграда, скала... Винаги има умрели! Аз в 90% от случаите НЕ съм в самолета, а наблюдавам от земята. Понякога сцените са просто картина от много други, но друг път(около 60% от случаите) аз и други хора отиваме до останките да търсим оцелени, да помагаме и тн.

    Какво значи този така често срещан знак в сънищата ми? Падащ, разбиващ се, избухващ самолет, а аз дори не съм в него, а наблюдавам всичко това...

    За да помогна на тези, които ще помогнат на мен с мнения и тн, ще споделя няколко интересни факта от моя живот:

    - Когато съм бил мъничко дете и майка ми ме е накарала да и нарисувам нещо, аз съм и нарисувал умрял гълъб със змия увита около единия му крак, която го е ухапала.

    - Имам страх от високо, но просто да стоя на ръб/на края на скала или тн. Иначе когато летя със самолет се чувствам изключително приятно!

    - Когато чуя звука от двигателите на самолет или хеликоптер, без значение нови или стари, винаги и до ден днешен отивам до прозореца или поглеждам нагоре, за да проследя полета му. Чувствам се много хубаво.

    Ясно ми е, че е нещо свързано с минал живот, което има или ще има влияние и в сегашния ми, но не мога да открия пълния смисъл, затова и се допитвам до вас, надявайки се вашите мнения да ме подсетят нещо, което не съм знаел досега.

  4. Тъй като си роден под знака на Дева, реших да се опитам да напиша нещо, дано съм близо до истината и това да ти е от полза в живота.

    Надарен с голяма впечатлителност, дарба на оратор, силна воля и желание за успехи. Вероятно ще получиш добро образование, привлича те историята, правото, философията, връзките с обществото.

    Тъй като имаш Луна в съвпад с Плутон в Скорпион, си надарен със силни чувства, стремеж да доминираш над другите. Страстен, ревнив и понякога обсебващ. Добре би било ако се научиш да бъдеш по отстъпчив. Имаш много силно развита интуиция, проницателност, много потаен и привлечен от всичко мистично, скрито, окултно.

    Много силна дарба за ориентация, силен в механика, можеш да бъдеш успешен хирург или психоаналитик. За мен е по-вероятно да се отдадеш на някой по-нестандартна професия, можеш да правиш изследвания в необичайна област. Успешно можеш да внасяш промени в политиката, законодателството. По-някакъв начин може да бъдеш въвлечен в обществени или служебни кризи, преобразования. Ти си роден лидер и не трябва да проявяваш колебливост или страх от това да не бъдеш правилно разбран от другите. Верен приятел и здраво стъпил на земята. Изобретателен, оригинален, амбициозен и старателен.

    Живота ти е лесен и това крие известна опасност да не загубиш своята амбиция и стремеж към успех. Към теб непрекъснато текът много положителни влияния, от които вероятно се възползваш по най-добрия начин. Надарен си с богато въображение и творчески способности, които ще ти носят успехи.

    Благодаря ти! :feel happy: Страхотни попадения имаш, а за някои неща съм леко изненадан, но вероятно и при тях си права, благодаря ти още веднъж. :)

  5. Интересува ме какво би могло да значи тази част от съня ми:

    Бях в някаква стая, в ума ми е останало коледното настроение, имаше доста хора в тази стая, но аз, аз бях клекнал пред едно малко момиченце. С двете си ръце го държах за кръстчето. Езикът на тялото ми говореше, че съм съсредоточен върху това, което ще каже тя. Момиченцето бе русо, блузката му бе нещо средно между розово, червено и лилаво, но повече клонеше към червено. Беше много малка на 2,5 год. и ми каза: "след две години и половина.. ще е момиченце, русо..", а аз отвърнах "да, знам".

    Може би си разменихме по още някоя дума, а след това се прегърнахме и в този момент усетих топлината, любов под формата на топлина.

    Според мен момиченцето говореше, че тя ще се появи след 2 год и половина(на колкото бе и в съня ми)... и другото, което искам да кажа е, че по начина по който изричаше думите, по жестовете с тяло личеше, че е някак.. много мъдра.

    Мислих си... да е моя дъщеря след 2,5 год... не знам, аз не се виждам женен с дете на 22-23 години... а и руса.., в нашия род само вуйчо ми е русоляв, преди него не знам кой е бил... (признавам не съм много по биологията) но да предположим, че жена ми е руса, не трябва ли по-силния ген да определи цвета на косата?

    А и другото... какво значи детето като момиче? В нашия род всеки нов, който се ражда е момиче, само момичета и аз, а преди мен вуйчо ми(брат на майка)... всичко друго момичета...

    Та така де, ще се радвам на помощ при разгадаването на съня ми. :)

    На няколко пъти през последната седмица се сещам за този мой сън, който имай на 11 ноември 2010.

    Така и не мога да го разбере... и едно допълнение, което едва ли е важно, освен вуйчо ми и дядо ми е бил рус на млади години.

    ЕДИТ: Като начин на сънуване, като усещане през самия сън, то определено този е сред най-значимите ми въобще! Влиза в личния ми топ 10 на най-важни сънища, пак казвам и като усещане през самото сънуване и като усещане и мисли за съня, след като съм се събудил.

  6. Някой ще ми помогне ли с този сън..?

    Намирам се в двора на училището, в което съм завършил и спортувам заедно с бившите си съученици. Забелязвам 4-5 пилота, които гледат някаква карта, след което всички насочихме очи към небето, където кръжеше самолет. Самолетът не беше модерен, а по-скоро беше като някой бомбардировач от втората световна откъм звук на двигателите и бързина на полета(по-бавен). Кръжеше си в кръг и както разбрахме, просто снимал снимки от въздуха. По едно време от самолета започна да капе масло. Черно масло, но първоначално беше на много малки капки, като ситен дъжд, но постепенно капките станаха с размера на око. Тръгнах да бягам, за да изляза от периметъра, в който падаха тези капки. Целите ми дрехи бяха оцапани с това масло.

    ---

    малък момент на забрава на съня

    ---

    Оказвам се във военна униформа, гледам си баджа на рамото, където пише 3-ти парашутистки полк..

    ??? Някакви идеи

  7. Аз си имам свое обяснение за Deja Vu, но все пак желая да чуя и вашето мнение. И преди често съм бил в състояние на deja vu, но от лятото, особено пък последните 2 месеца, изключително често ми се случва deja vu. За 7 дена в седмицата, поне 5-6 пъти ще изпитам deja vu за някаква ситуация. Последния пример - преди дни си подадох документите за паспорт. Преди никога не съм имал паспорт, затова и няма как да знам, но всичко беше все едно ми се е случвало. Когато влязох в една от кабинките, където правят снимки, знаех, че ще ме повикат в другата и така стана. Момента, в който си слагах пръстите на нещото, което ти взима отпечатъците, дори докато чаках на опашката преди това, въобще цялата процедура едно голямо дежа вю. И пак казвам, последните 2 месеца изключително често, направо имам чувството, че съм си живял живота. Мнение?

  8. Интересува ме какво би могло да значи тази част от съня ми:

    Бях в някаква стая, в ума ми е останало коледното настроение, имаше доста хора в тази стая, но аз, аз бях клекнал пред едно малко момиченце. С двете си ръце го държах за кръстчето. Езикът на тялото ми говореше, че съм съсредоточен върху това, което ще каже тя. Момиченцето бе русо, блузката му бе нещо средно между розово, червено и лилаво, но повече клонеше към червено. Беше много малка на 2,5 год. и ми каза: "след две години и половина.. ще е момиченце, русо..", а аз отвърнах "да, знам".

    Може би си разменихме по още някоя дума, а след това се прегърнахме и в този момент усетих топлината, любов под формата на топлина.

    Според мен момиченцето говореше, че тя ще се появи след 2 год и половина(на колкото бе и в съня ми)... и другото, което искам да кажа е, че по начина по който изричаше думите, по жестовете с тяло личеше, че е някак.. много мъдра.

    Мислих си... да е моя дъщеря след 2,5 год... не знам, аз не се виждам женен с дете на 22-23 години... а и руса.., в нашия род само вуйчо ми е русоляв, преди него не знам кой е бил... (признавам не съм много по биологията) но да предположим, че жена ми е руса, не трябва ли по-силния ген да определи цвета на косата?

    А и другото... какво значи детето като момиче? В нашия род всеки нов, който се ражда е момиче, само момичета и аз, а преди мен вуйчо ми(брат на майка)... всичко друго момичета...

    Та така де, ще се радвам на помощ при разгадаването на съня ми. :)

  9. Днес случайно попаднах на един блог. Става въпрос за "Синия лъч, синя светлина". Стъпките за постигане на новия световен ред.

    Интересно да се прочете

    Автора на този доклад и неговия колега бяха намерени убити само преди около седмица единият в Канада, а другият докато е бил на посещение в Ирландия.

    Прочетете доклада тук

    Какво мислите вие?

  10. Благодаря за отговорите. Двете мнения над мен са точно в 10-та!

    Особено:

    Всичко с което си се занимавал до момента , явно вече не ти е достатъчно. Имаш нужда от нови интереси, нов кръг и нова среда.

    Може би зад всичко това стои и кандидатстването ми в университет извън България..? И по-точно огромното ми желание да замина,и един вид да започна всичко отначало с нови хора и тн.

  11. Благодаря за мненията. Не, не се определям като тъжен човек.

    Диди, като се замисля, апатията не е насочена към любимите ми хора. Само към познатите и непознатите, с които се налага да говоря. Радвам се, когато настъпи нощ, защото абсолютно всяка нощ сънувам, спа спокойно, а на сутринта ми е изключително приятно. На този етап мога да си позволя да се поизлежавам известно време, което ми действа някак пълнещо с енергия и когато стана се чувствам много добре. В момента живея в един от големите градове в страната ни, често излизам да се разхождам, но последно време предпочитам вечер, след вечеря, пускам си музика и си слушам докато си вървя. Това занимание също ми доставя удоволствие. Колкото до книгите, които чета, те спадат в категориите езотерика, духовни учения, философия и психология.(Което ме подсеща - толкова много мои познати са ми искали съвети на дадена тема, винаги успявам да ги разбера и да им дам колкото мога по-точен съвет, а когато се отнася до мен, не мога да си помогна така, както го правя на тях.)

    И относно последния ти въпрос, в момента живея 20-тата си година. В 90% от случаите досега съм имал възможност да се занимавам с това, което ми харесва, с хобито ми, така че да, харесвам това, с което се занимавам.

  12. Еми както споменах, старая се и успявам да бъда положително настроен към всичко. Много трудно нещо може да ме ядоса, но напоследък не знам какво стана, започнаха да се случват поредица от неприятни "случайности". Има мои неща, които зависят от други хора, а те се бавят страшно много и това ми действа дразнещо, започвам да губя контрол над емоциите си. Това имам предвид под преливане на чашата. Днес съм доста по-добре де, май започвам да си влизам в положението.

    Колкото до нежеланието ми за общуване, може би от около година, не знам. На моменти много ми се иска да поговоря с някого, но в повечето случаи не намирам подходящия човек. Мисля си че хората не ме разбират, или поне не 100% правилно, а силно се съмнявам това да е в следствие начина ми на изразяване. Много често се преструвам, един вид залъгвам себе си, манипулирам се, че ми е приятно да си говоря на еди коя си тема с еди кой си, а то не е така. Когато говорим на теми, които вълнуват мен, както казах или никой не ме разбира или не му е интересно. Но дори и аз самият много рядко предпочитам да прекарам "х" време с "х" човек. Предпочитам да запълвам времето си с четене на книги, статии, гледане на филми, вместо да изляза с познати. Особено чувството, когато четеш книга, в която пише за неща, които са ти толкова интересни и в същото време да ям шоколад, това примерно ми носи страшно голямо удоволствие. Не може да се сравни с това да изляза и да обсъждаме с някого как сме, какво сме правили, какво е правил съседа примерно и така нататък.

    Може би и да уточня нещо. Споменах, че не съм социален. Социален съм, но в повечето случаи не ми харесва да съм.

    Дали искам помощ, не знам. По-точно търся отговор на въпроса, защо не ми се среща с хора. Между другото, обожавам, когато се срещам с хора от други държави. Много ми е интересно да съм с тях, те ми разказват техен житейски опит, интересни неща за тяхната държава, град и изведнъж, ми стават еднакво скучни, като тези, които почти ежедневно виждам..

    Понякога, както сега, си мисля дали въобще е необходимо да споделям всичко това с други хора, вас..

  13. Не исках да пиша и да споделям за това, но ми се струва, че чашата преля и съм принуден да поискам помощ.

    Има няколко малки проблема, които ме тревожат от известно време. Някои от последните няколко дни, други от повечко време.

    Първият - не харесвам да съм социален. Имам страшно много познати, с различни интереси и тн. Пиша на доста места, постоянно получавам покани от някого за разно събитие или просто, за да се видим. Много голяма част от хората ме харесват. Когато съм с тях си говорим, "забавляваме" се и тн. На пръв поглед всичко е супер, но не е. Не ми харесва да съм социален, или поне в 90% от случаите. Отказвам много покани, дори когато водя интересни разговори, след това разбирам, че не са ми били толкова интересни. Хората не са ми интересни. Все едно някои ме е взел от някаква планета и ме е поставил тук, не на мястото ми. И не мога да разбера причината за това. Иначе съм образован, харесван, обичан, малко неща ми липсват...

    Друго нещо, което ме притеснява последно време е, че съм изгубил ритъм. По принцип се опитвам и успявам да бъда положително настроен към всичко. Изведнъж обаче, последните няколко дни все едно малка част от пирамидата, която градя - рухна. Не всичко зависи от мен и точно това, над което не съм властен, се бави, като че ли нарочно, което ме ядосва. А откакто се промених, преди 2 години(смея да твърдя, че имам лошо от към поведение минало), много трудно нещо може да ме ядоса.

    Понякога като се замисля за тези неща, че нямам интерес за общуване и запознаване с хора(макар че последното ми е от любимите), пак казвам все едно съм хвърлен тук от друга планета, едно направо сиво ежедневие, разни други малки ядове... и ми идват мисли за самоубийство. Макар да знам, че никога няма да го направя, понякога ми е приятно да си мисля как го правя. И то не, защото мразя живота, не разбира се, а просто защото знам(или поне така си мисля) какво предстои след смъртта, че е по-хубаво и като усещане и като всичко. Но пак казвам, привърженик съм на идеята, че щом съм се родил, значи трябва да свърша нещо важно преди да умра, затова и никога няма да си посегна. И така, ако се сетя за нещо друго ще пиша и него.

×
×
  • Добави...