["Мелхиседек" - Богомилски легенди]

Благодаря от сърце! Сега Мелхиседек ми изглежда много, много познат, както и учението му!

Приятни бяха тези мигове!

[За щастието]

Да, както е казано - всичко в този свят е относително. Идва, после преминава. Дори ние се раждаме за да умрем един ден.

И човек непрестанно търси щастието си. Всички човешки желания, които се пораждат са с цел - намирането на щастие, мир и покой. Но и те са относителни/което китаецът явно е разбирал и не е гледал на преходността нито като щастие, нито като нещастие, а просто като преходност и движение, идва, отива си. Гледал е на нея като безпристрастен наблюдател./

Затова търсим и вечността, явно този принцип е заложен в човека - да търси вечността. Когато се докосне до нея, той вече е щастлив. Щастието също е относително. В човек се раждат много желания, които в последствие ги осъзнава като да не са това, което точно е искал. В повечето случаи човек не знае какво точно иска и затова не получава, това което иска.

А когато силно желае нещо, би следвало да се допита за Божията воля, защото Бог най-добре познава човека и знае от какво се нуждае и какво би го направило истински щастлив.

Външната хармония в света е пряк резултат от вътрешната хармония в човека.

Какво значи вътрешна хармония за вас и външна такава?

Единствено се сещам за вътрешната вечна природа на човека, която не се променя и е един вид Бог в нас. А външната природа си е променливата, непостоянната, безпокояща за бъдещето.

Та как се постига синхрон между двете, единство?