dcveta

Това е абсурд!

Защо разделяш и осъждаш хората с "магично мислене"? Остави на Бог да си върши Божиите работи, а ти се занимавай с твоите си! Не понасям осъждението и то е врата към ада! Докато има осъждение в един човек, той никога няма да познава дълбочините.

Трябва да ти кажа, че лично не обичам да гледам нито "Биг брадър", нито да чета жълти вестници и никак не са ми интересни.
Най-вече става въпрос за осъзнаване и порастване на българина. А Алеко си е бил пророк, защото бай-ганьовщината е на почит у нас и до днес. Време е Бай Ганьо да порастне до нивото на неговия автор - Алеко и да започне да вижда през неговите очи, а може и повече!
И ще обърна малко темата от видимито към духовното. Има три духа/три стъпъла/, три крачки от Бога. Това са духовете на Мамон, Езавел, Антихрист/с тези имена са известни в Библията/. Всеки вярващ/или невярващ/ се сблъсква с тях/по-рано или по-късно/, освен ако не си остане завинаги в дестска възраст. Та тези духове не се гонят или не би трябвало да се гонят в църквите, защото резултатът е с обратен ефект. Тези духове се побеждават. След като човекът порастне и се осъзнае в Господа, тези духове се побеждават или надрастват с други думи казано. Може би най-трудни са тези три стъпъла в пътя към Бога.
И както човек лично в своя път е нужно да ги премине или ще остане завинаги на едно от тези стъпъла, защото се е предал и спрял да върви, същото е и за държавите.
Тези три стъпъла са много коварни, духовете изобретателни. В смисъл, че много малко те дели от Бог, но и завинаги можеш да си останеш на това ниво и с тази пречка, вместо да продължаваш да вървиш напред.
Та на едно от тези стъпъла е спряла и България като държава, както се вижда, на стъпалото на Мамона и с много примеси на духа Езавел/чародейства, магии, лъжепророчества и тем подобни/.
В Библията ясно са си написани причините за бедността на един човек, същото се отнася и за държава и какво трябва да се направи, за да се обърнат нещата, за да потекат благословения
Малахия 3
7 От дните на бащите си Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, Казва Господ на Силите. Но вие думате: В какво да се върнем?8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите.9 Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.

Крадем! Това са причините и поради тях следствията! Крадем не само човека, но и Бога!
На мен лично много въпросите за десятъците и приносите не ми са ясни. Не съветвам сега желаещите да забогатяват, да се втурват и да дават парите си на корумпираните църкви! Не!
Нека да се иска мъдрост и разум от Господа и знание, за да се постъпи правилно в този случай.
Как ще разтълкувате това Слово като за днешно време и като за държава, не знам, но това е Словото за България!

Затова се казва на друго място "Давайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога". Та ние не сме забравили да даваме кесаревото на кесаря, но сме забравили да даваме Божието на Бога".

Казва се още
10 Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.


Виждате условието за изпълнение на обещанието и самото Божие обещание - Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.


Как ще тълкувате и разбирате тези думи, оставям на вас!
Какво значи да се донесат десятъците във влагалището и къде е то? Също оставам на вас, да разберете!


Това е Божието обещание за благословение на една страна! И Бог е верен на Словото си! И Словото Му никога не се връща празно, но извършва това за което е изпратено!

Отдавна не се бях смяла така. Благодаря за хубавото настроение, което ми създаде!
И никой от вас не ми каза на кой е този цитат?
Не мога да ти обясня техниките по които преценявам даден текст дали е истина или не е истина, понякога просто го знам и не знам откъде. Опитах се, но явно не се е получило. Трудна работа, не е за мен. Свързвам си някои знания и когато едното потвърждава другото и третото - ги приемам за истина.

Ама как може да сте толкова прости, не знам! Видяхте свят, щото имахте паспорти. Ако нямахте държава и без паспорти, как щяхте да видите свят?
Да давам ли примери с хора без държави/и проблемите които имат/, щото никак не можете да включите за какво ви говоря?
Ние не се подминаваме на улицата. А вие защо се подминавате, питай себе си!

И аз улавям нотките те ...

Наистина си нямаш напредстава за какво говориш...нито аз за какво ти говоря си разбрал. Но то човек като не го е изпитал на гърба си, на чужд гръб и сто тояги са малки.
Дано Господ да ви вразуми!

"има много истина" откъм твойта егоистична гледна точка, която казва: Нали аз съм добре, какво ме интересуват онези там ...
Изобщо не се връщай! На кого си му притрябвал тук?

Наистина ли не знаеш, какво следва? Спасяване поединично следва, не че сега в повечето случаи не е така/поради държавата-мащеха/. А навярно има има и много други като тебе, които не могат да разберат възможните последствия.
Ще ти представя възможните последствия.
Първата посока на разсъждения-приобщаваме се към друга държава:Преди време искаха България да стане шестнадесетата република на Русия, което вече е отживелица и уж щели сме, да сме по-добре. Турция си има интерес към нас от време оно, но те си имат други проблеми и добре че си ги имат ...
Втора посока - разпръсване в различни страни/интеграция/. Еврейската нация е разпръсната в различни страни, но все пак си има държава ...
Трета посока - личност без държава, значи личност без паспорт. Представи си сега една личност без паспорт! Какви права има?
Никакви! Не можеш да учиш, защото нямаш документ, дори да те приемат като слушател, с пълно право след петте години завършено училище, могат да не ти издадат документ. Тоест много трябва да внимаваш къде се записваш. Не можеш да си откриеш банкова сметка, защото нямаш самоличност! Не можеш да пътуваш, защото нямаш самоличност и не можеш да работиш легално по същите причини. Без държава, обикновено оставаш без паспорт, което значи си никой. Даваха подобен случай по телевизията и последващите проблеми от това за една личност/а какво да говорим за една нация/.
Четвърта посока - затова е добре всеки да има грижата поне мъничко за тази държава, ако все още живее в нея, особено политиците, защото те ще останат без партии при липса на държава! Верно, че много майки вече предпочитат да раждат извън страната, за да придобиват децата им двойно гражданство .... Може и някои да не са го чували, но аз го чух туй нещо.
Пета посока в духа на форума: Щом България е черният дроб на света, то къде отива света без черен дроб? А ако черният дроб е болен, какво следва за кръвта на света и за целият организъм? Задайте си тези въпроси?
Шеста посока ... оставям на вас

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.
Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.
И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

От опит знам, че нищо няма да те утеши в момента. Не случайно казват, че времето лекува. Не значи, че ще забравиш напълно, но надявам се с Божията помощ да успееш да си простиш. Дори е по-добре да се молиш за душата на това момче, да намери мир и покой, отколкото да се самообвиняваш. Животът и смъртта не са във наша власт. Да, ние си мислим, че владеем положението и че много неща зависят от нас, но на практика не е точно така. Много неща са предопределени, както казват "писалка" и много малко са нещата, които можем да променим.
В какво се обвиняваш, че не си търпяла една връзка, която е била обречена ли?
Няма смисъл да се търпи една обречена връзка. Когато търпиш всъщност и ти ще се превърнеш в жив мъртвец и ще обречеш бъдещите си деца от тази връзка и близките ти и примерно близките на отсрещната страна също ще бъдат повлияни негативно от подобна връзка.
Ще ти дам примерът от Листопад с Ферхонде и Шефкет. И той не можеше без нея и щеше да се самоубие. Тази връзка се разви и виж последствията от нея.
Така, че не виждам за какво се самообвиняваш? - за неща, които изобщо не са във твоята власт като живота и смъртта ли? Те са си Божии приоритети.
Поздрави и от сърце - да преодолееш самоосъждението! Не му давай място, защото отваря врата към ада /може и да е пресилено, но по-добре да ти го кажа така, както съм го разбрала от опит, отколкото да премълча/

Привет дете!
Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.
А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание.
Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения.
Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо.
Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява.
Поздрави от сърце!

Привет! Понякога има хора, които се представят за други, измислят си теми просто, за да върви форумът. А аз винаги се вързвам на такива теми/като тази, която си пуснал,/, просто не мога да остана безучастна. Но когато реши да прекратиш темата, разбрах, че говориш за действителен случай от живота си. Та затова ще продължа и ще кажа това, което животът ме е научил, а който може нека се възползва, безплатно е все пак.
Отношенията в семействата са много важни и същевременно сложни, не трябва да ги пренебрегваме.
Най-лесното е, човек да се раздели, но всъщност ако ние самите не разберем някои неща, не си научим уроците/защото цял живот се учим, живота е училище/ - всичко това ще продължава да ни преследва и преследва където и да отидем, каквото и да правим, докато си научим житейските уроци.
Забелязвам, че сега младите хора много не мислят и бързо рушат семействата си. Та вие току що сте започнали семеен живот, а там уроците които минавате са най-трудни. Не вярвам да се предадете толкова бързо. Само личности, които могат да се справят с трудни ситуации, са поставени в такива. Бог не изпитва повече отколкото са ни силите и винаги дава изходен път от изпитанията, но не винаги веднага.
Някъде сравняваха любовта с вятъра и огъня. Колкото по-слаб бил огъня/любовта, толкова по-бързо гаснел от вятъра и колкото по-силна била любовта, толкова повече вятъра я разпалвал.

Всичко на този свят е поставено във връзки и зависимости, на всеки е дадена различна власт, приоритет според която трябва да се съобразява, иначе живота му се обърква. Имам в предвид Божиите приоритети или Вселенските.
Не можем да вървим срещу вятъра тоест или ще паднем ако го правим.
Та на мъжът като глава на жената е дадено да се грижи за семейството и да печели пари. Когато жената е останала поради различни причини сама с дете, тази функция преминава на нея.
Затова е хубаво в това отношение жена ти, да се вслушва в твоето мнение повече.
Но от друга страна ако ти я обичаш, дори и да е сгрешила и да си загубил пари благодарение на нея, би трябвало да можеш да й простиш.
Моят баща много ме обичаше. Бог да го прости. Когато бях дете, се отоплявахме зимата с нафта и тъкмо бяха заредили един голям варел с нафта. Спомням си, че въртях кранчето и не течеше нищо и така съм го забравила, отворено. А после то всичко си изтекло. Баща ми ме видя като играех с децата и ми каза какво е станало, с голяма болка и съжаление и любов, защото дори един шамар не ми удари. Прости ми, въпреки всичко. Ако беше бе ударил или ми беше натяквал или нещо друго, щях ли още да си спомням неговата болка? Не. Но още си спомням този случай, защото дори един шамар не ми удари, не ми каза нищо повече, не ме обиди и с една дума.
Отделно след като вече имаш деца, трябва да знаеш, че и те причиняват много подобни неща на родителите ... загуби.
Но не преставаш да ги обичаш и да не си говориш с тях, да не се вслушваш в думите им и да не ги уважаваш. Научаваш се да прощаваш. Мъжът ми, когато нямахме деца толкова много си ценеше елката/тогава нямаше още компютри/. Че едни деца дето ни дойдоха на гости и искаха да я видят, не им я даваше. Имаше ги за невъзпитани и лигави, а сега ела го виж. Детето пропиля компютъра, развали го и пак му прости и не само. И други неща е разваляло, защото си е любопитно и се интересува от техника, а техниката е скъпа, но ... в крайна сметка за тях живеем и за тях правим много компромиси в семейният живот. А иначе казват само там където нямало комин, там не пушело.
Не знам, опитай се да видиш и от другата страна, да видиш и хубавите страни на живота и изпитанията, уроците.
Защото за Бог от всичко по-важно е човешката душа. Нея не можем да си купим, нито да я закърпим, когато е наранена. Нея само Любовта, която не търси своето си я изцелява и издига. Затова обичайте се и не се задълбочавайте много, много в житейските проблеми, гледайте на тях като на уроци, които трябва да научите и приложите на практика.
Можете да си спестите много, ако сте мъдри, но в противен случай ще страдате. Дано Бог ви дава мъдрост и разум и търпение и не на последно място мир и Любов и да направи това, което е потребно и нужно за вас и децата в името на Христос.

Привет! Понякога има хора, които се представят за други, измислят си теми просто, за да върви форумът. А аз винаги се вързвам на такива теми/като тази, която си пуснал,/, просто не мога да остана безучастна. Но когато реши да прекратиш темата, разбрах, че говориш за действителен случай от живота си. Та затова ще продължа и ще кажа това, което животът ме е научил, а който може нека се възползва, безплатно е все пак.
Отношенията в семействата са много важни и същевременно сложни, не трябва да ги пренебрегваме.
Най-лесното е, човек да се раздели, но всъщност ако ние самите не разберем някои неща, не си научим уроците/защото цял живот се учим, живота е училище/ - всичко това ще продължава да ни преследва и преследва където и да отидем, каквото и да правим, докато си научим житейските уроци.
Забелязвам, че сега младите хора много не мислят и бързо рушат семействата си. Та вие току що сте започнали семеен живот, а там уроците които минавате са най-трудни. Не вярвам да се предадете толкова бързо. Само личности, които могат да се справят с трудни ситуации, са поставени в такива. Бог не изпитва повече отколкото са ни силите и винаги дава изходен път от изпитанията, но не винаги веднага.
Някъде сравняваха любовта с вятъра и огъня. Колкото по-слаб бил огъня/любовта, толкова по-бързо гаснел от вятъра и колкото по-силна била любовта, толкова повече вятъра я разпалвал.

Всичко на този свят е поставено във връзки и зависимости, на всеки е дадена различна власт, приоритет според която трябва да се съобразява, иначе живота му се обърква. Имам в предвид Божиите приоритети или Вселенските.
Не можем да вървим срещу вятъра тоест или ще паднем ако го правим.
Та на мъжът като глава на жената е дадено да се грижи за семейството и да печели пари. Когато жената е останала поради различни причини сама с дете, тази функция преминава на нея.
Затова е хубаво в това отношение жена ти, да се вслушва в твоето мнение повече.
Но от друга страна ако ти я обичаш, дори и да е сгрешила и да си загубил пари благодарение на нея, би трябвало да можеш да й простиш.
Моят баща много ме обичаше. Бог да го прости. Когато бях дете, се отоплявахме зимата с нафта и тъкмо бяха заредили един голям варел с нафта. Спомням си, че въртях кранчето и не течеше нищо и така съм го забравила, отворено. А после то всичко си изтекло. Баща ми ме видя като играех с децата и ми каза какво е станало, с голяма болка и съжаление и любов, защото дори един шамар не ми удари. Прости ми, въпреки всичко. Ако беше бе ударил или ми беше натяквал или нещо друго, щях ли още да си спомням неговата болка? Не. Но още си спомням този случай, защото дори един шамар не ми удари, не ми каза нищо повече, не ме обиди и с една дума.
Отделно след като вече имаш деца, трябва да знаеш, че и те причиняват много подобни неща на родителите ... загуби.
Но не преставаш да ги обичаш и да не си говориш с тях, да не се вслушваш в думите им и да не ги уважаваш. Научаваш се да прощаваш. Мъжът ми, когато нямахме деца толкова много си ценеше елката/тогава нямаше още компютри/. Че едни деца дето ни дойдоха на гости и искаха да я видят, не им я даваше. Имаше ги за невъзпитани и лигави, а сега ела го виж. Детето пропиля компютъра, развали го и пак му прости и не само. И други неща е разваляло, защото си е любопитно и се интересува от техника, а техниката е скъпа, но ... в крайна сметка за тях живеем и за тях правим много компромиси в семейният живот. А иначе казват само там където нямало комин, там не пушело.
Не знам, опитай се да видиш и от другата страна, да видиш и хубавите страни на живота и изпитанията, уроците.
Защото за Бог от всичко по-важно е човешката душа. Нея не можем да си купим, нито да я закърпим, когато е наранена. Нея само Любовта, която не търси своето си я изцелява и издига. Затова обичайте се и не се задълбочавайте много, много в житейските проблеми, гледайте на тях като на уроци, които трябва да научите и приложите на практика.
Можете да си спестите много, ако сте мъдри, но в противен случай ще страдате. Дано Бог ви дава мъдрост и разум и търпение и не на последно място мир и Любов и да направи това, което е потребно и нужно за вас и децата в името на Христос.

Поздравления! Не съм достигнала до подобни прозрения, но някъде дълбоко вътре в себе си знам че е точно така. Съгласна съм с подчертаното. И не ме питай откъде знам, навярно от вътрешния си човек.

ПП И все пак излиза, че Любовта е непрестанно до нас/навсякъде/ и просто ни чака, да я приемем. В действителност хората къде ли не я търсят и все не я намират и колко страдания поради липса на любов, а в крайна сметка се оказва, че тя е непрестанно до нас и ако само й отворим вратата на сърцето, ще влезе и ще ни изпълни, ако сме на една вълна с нея.

Но защо Любовта като преход? Мислиш, че в осъзнаването я няма Любовта ли? Защото не е така.
Бог е Любов се казва в Библията. И още "остават само тия трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта"1Кор.13 доколкото си спомням.
Остава само вечното, преходното прехожда и Любовта тоест Бог е Вечно, няма прехождане, но от друга страна Любовта може да служи като мост, като преход ако това имаш в предвид от едно поколение в друго, от един свят в друг и т.н.

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания.
Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход.

Любовта, когато й се оставиш, като усещане има доста от симптомите на грипа. Непрестанното напрежение, водовъртеж от чувства, фокусът на съзнанието, страданието и налагащата се необходимост от промяна на досегашните възприятия, преоценката на живота; новият поглед към разочарованията; усещането, че самата Природа подрежда някои неща; страхът да минещ следващата стъпка, унижението да не си позволиш да минеш следващата стъпка; жаждата за женска енергия; ученето да общуваш по пети, шести, седми начин; опитът да различиш своите емоции от нейните емоции; нежеланието да ги различаваш; ударите и изпитанията за отдадеността ти; липсата на взаимност; мимолетнотпо усещане за взаимност, което се появява само, за да ти покаже още нещо, което трябва да усетиш в себе си, още нещо, което досега си насочвал в полето на илюзиите; изненадата и травмата при разбирането, че твоите разбирания за любовта нямат нищо общо с тази, сегашната толкова истинска любов; душевната разголеност, която е страдание, докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

На българския пазар се продават свободно генномодифицирани фуражи, без да бъдат специално етикетирани, съобщиха от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, предаде БНР.
Експерти са провели проучване през ноември с финансовата помощ на Европейския съюз. Нарушени са Закона за фуражите и два европейски регламента, които изискват специално етикетиране при наличие на над 0.9 % генноизменени продукти във фуражите.

Още по темата: http://business.actualno.com/news_371233.html

WE NEED A KEY TO UNLOCK THE LOCK !
<object height="385" width="640"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=prcNiyRXAWA?fs=1&hl=bg_BG"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=prcNiyRXAWA?fs=1&hl=bg_BG"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=prcNiyRXAWA?fs=1&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" height="385" width="640"></object>

Този филм е по-интересен Los Duenos del Tiempo - Las Siete Profecias Mayas
Има го с български субтитри в Колибката.

А ето какво интересно намерих напоследък:

12-те признака на Пробуждането

1. Болки в цялото тяло, особено в шията, раменете и гърба. Това е резултат от интензивните изменения на ниво вашата ДНК, произтичащи във връзка с пробуждането във вас на Христовото съзнание. Не се вълнувайте – това ще премине.
2. Изпитване на дълбока вътрешна тъга без никаква видима причина. Вие се освобождавате от своето минало (от този и от предишните животи) и това предизвиква чувство на тъга. Това прилича на ситуацията на преместване от дома, в който сте живели много години, в нов дом. Много искате да се преместите, но в същото време ви е жал да се разделяте със спомените, енергиите и всичко, преживяно в стария дом. Това също ще премине.
3. Сълзи без каквато и да е причина. Това е същото като в т. 2. Полезно е да си позволите да се наплачете, тъй като това помага да се изчисти старата енергия, намираща се във вас.
4. Неочаквана смяна на работата или вида дейност. Това е много типичен симптом. Доколкото вие самите се променяте, всичко около вас също може да се променя. Не се безпокойте за това да намерите веднага „съвършената” работа или занимание. Това също ще премине. Вие сте в преходно състояние и можете още няколко пъти да си смените работата, преди да разберете коя ще ви легне най-добре на сърцето.
5. Прекъсване на семейни връзки/отношения. Със своето биологическо семейство сте свързани чрез стара карма. Когато завършвате кармичен цикъл, възлите на старите кармични отношения започват да се разхлабват. Ще ви се стори, че се отделяте от своето семейство и приятели. Това също ще мине и след определено време вие ще можете да създадете съвършено нови отношения с тях, ако това е необходимо. Като тези отношения вече ще са построени на основата на нова енергетика, без кармични връзки.
6. Непривичен режим на сън. Много е вероятно много нощи вие да не спите между 2 и 4 след полунощ. Вътре във вас се извършва огромна работа и това често ще ви кара да се събуждате, за да си поотдъхнете. Не се притеснявайте, ако не можете да заспите, по-добре станете и се заемете с нещо, отколкото да лежите в леглото и да мислите за всекидневните си грижи. Това също ще мине.
7. Ярки и динамични сънища. Можете да видите сънища за война, сражения, преследване и чудовища. Вие буквално се освобождавате от старата енергия и тази енергия на миналото символично се изразява като война, бягство от нещо или от някакви чудовища. Това също трябва да отмине.
8. Физическа дезориентация. От време на време ще се чувствате много незаземени. Ще бъде нарушена пространствената ви ориентация с усещане за това, че не можете твърдо, с двата крака да стоите на земята или може да възникне усещане, че се намирате между два свята. Във вашето съзнание постъпва нова енергия, а вашето тяло може да изостава. Повече време прекарвайте сред природата, за да способствате за заземяването на новата енергия вътре във вас.
9. Повече „разговори със самия себе си“. Ще забележите, че все по-често разговаряте със себе си. Можете изведнъж да се хванете, че вече половин час беседвате със себе си. Вътре във вас узрява ново ниво на общуване и разговор със себе си – това е като върха на айсберга. Такива беседи ще бъдат все повече и повече, те ще бъдат все по-свободни, съответни на момента и пълното озарение. Не си мислете, че се побърквате – вие просто сте един от Пробудените, влизащи в нови енергии.
10. Чувство за самота дори в компанията на други хора. Възможно е да се чувствате самотни и отделени от другите. Възможно е да искате да избягвате големи групи от хора и тълпи. Както при всеки Пробуден, вашият път е сакрален и самотен. Чувството за самота предизвиква тревога и пречи да се нагодят отношенията с другите хора. Усещането за самота е свързано и с това, че вашите духовни водачи си отиват от вас. Те са били с вас по време на вашите пътешествия през миналите животи. Сега им е време да си отидат, за да може вие да запълните своето пространство със собствената си Божественост. Този симптом също ще мине и вътрешната пустота ще се запълни с любов и енергията на Христовото съзнание.
11. Безстрастност/безразличие. Можете да усещате абсолютно безразличие при пълно отсъствие на желание да правите каквото и да било. Това е нормално – това просто е част от протичащия процес. Приемете го като „време-за-нищо-не-правене”. Не се борете със себе си – и това ще мине. Това прилича на претоварването на компютъра – трябва да го изключите за някакво време, за да го заредите с ново, по-сложно програмно обезпечение или в дадения случай – с новата енергия на Христовото съзнание.
12. Дълбока тъга по Дома. Това е, с което най-трудно може да се справите в сравнение с всички останали състояния. Може да изпитвате дълбоко и всепоглъщащо желание да напуснете планетата и да се върнете у Дома. Това не е стремеж към самоубийство. Това не е от злоба или разочарование. Вие не се каните да драматизирате това в себе си или пред другите. Просто във вас има една тиха част, която иска у Дома. Главната причина за това е много проста. Вие сте завършили своите кармични цикли. Вие сте изпълнили своя договор с живота във това въплъщение и сте готови да започнете нов живот, намирайки се все още в това тяло. Намирайки се в процес на преход, вие съхранявате вътрешната памет за това какво е това да бъдете на тази страна. До колко сте готови да се запишете за ново пътешествие за изпълнението на вашия дълг тук, на Земята? Готови ли сте да приемете призива и да престъпите в Новата енергия?

Да, действително, вие може да се отправите към Дома веднага. Но вие сте дошли до тук толкова от далече, след толкова много животи. Срамно е да си отидете, недочаквайки края на филма. Освен това, вие сте нужни на Духа тук, за да помогнете на другите да направят прехода в новата енергия. На тях им е необходим духовен гид в човешки облик, такъв като вас, който вече е преминал от старата енергия към новата. Пътят, по който вие сега вървите ви дава необходимия опит за това да станете Учител на Новия Божествен Човек. Колкото и самотно и тъмно да е вашето пътешествие от време на време, помнете, че вие никога не сте самотни.
Копирах текста от този сайт http://2012-bg.com/duhovni-ucheniq/260-12-priznaka-na-probujdaneto но не знам кой е авторът.
Във всеки случай при мене са налични всички признаци без No 6, а No 12 е много силно изявен.

Диана, благодаря за разбирането. Опитвам се, защото за мен беше по-важно да стигнем до там, докъдето Бог иска да ни заведе, но май ще остане за друго време.
Относно разбирането, не всичко ще разберем, но нищо не е напразно. Дори много неща, които съм правила в живота си и ми са виждали безсмислени, намират своя смисъл в определен момент и знанието никога не е излишно.
Знам, че това което не се разбира в момента обикновено се изхвърля, но си спомням книгите на Мулдашев/също от много хора неразбран/. Той използва един метод - интуиция с логика, който духовните учители в Тибет зачитат.
Чрез него - чрез разсъждения и знания достига до истини, до истината, да кажем. А всяка истина дава свобода.
Затова разсъжденията не са излишни, но който не му се обсъжда - негова воля. Няма проблем.

Станимир преди казваше, че ако не сме знаели Божията воля - да не вървим с Бога, но също не е така.
Пророците да не би да знаят какво ще се случи и какво не, но пророкуват, защото това е Божията воля, достигат до знанието първо вътре в себе си.
На мен също ми се е случвало, да се моля или да правя неща, които не разбирам и в последствие идва разбирането.
Понякога вършиш нещо, което си мислиш, че е Божия воля, но не го виждаш и още не знаеш защо, просто го правиш, а останалото разбираш в последствие.
И от днешното мнение на Станимир, което прочетох -не съм съгласна - нямало значение от кого е цитата.
Защо да няма? За мен има значение. Този човек е преминал през духовни опитности, които споделя, платил е определена цена за тях и мен ме интересува кой е и уважавам тази цена, която е платил. Защо трябва да го обезличаваме, да обезличаваме постиженията му? В последно време толкова рядко чета нещо чисто, без примеси.
Защо да не се интересувам кой е авторът? Той е вървял с Бог там, където малцина вървят, стигат ...

Диана, благодаря за разбирането. Опитвам се, защото за мен беше по-важно да стигнем до там, докъдето Бог иска да ни заведе, но май ще остане за друго време.
Относно разбирането, не всичко ще разберем, но нищо не е напразно. Дори много неща, които съм правила в живота си и ми са виждали безсмислени, намират своя смисъл в определен момент и знанието никога не е излишно.
Знам, че това което не се разбира в момента обикновено се изхвърля, но си спомням книгите на Мулдашев/също от много хора неразбран/. Той използва един метод - интуиция с логика, който духовните учители в Тибет зачитат.
Чрез него - чрез разсъждения и знания достига до истини, до истината, да кажем. А всяка истина дава свобода.
Затова разсъжденията не са излишни, но който не му се обсъжда - негова воля. Няма проблем.

Станимир преди казваше, че ако не сме знаели Божията воля - да не вървим с Бога, но също не е така.
Пророците да не би да знаят какво ще се случи и какво не, но пророкуват, защото това е Божията воля, достигат до знанието първо вътре в себе си.
На мен също ми се е случвало, да се моля или да правя неща, които не разбирам и в последствие идва разбирането.
Понякога вършиш нещо, което си мислиш, че е Божия воля, но не го виждаш и още не знаеш защо, просто го правиш, а останалото разбираш в последствие.
И от днешното мнение на Станимир, което прочетох -не съм съгласна - нямало значение от кого е цитата.
Защо да няма? За мен има значение. Този човек е преминал през духовни опитности, които споделя, платил е определена цена за тях и мен ме интересува кой е и уважавам тази цена, която е платил. Защо трябва да го обезличаваме, да обезличаваме постиженията му? В последно време толкова рядко чета нещо чисто, без примеси.
Защо да не се интересувам кой е авторът? Той е вървял с Бог там, където малцина вървят, стигат ...

Ами не е точно така. Защото Божиите заповеди са всъщност действащи непрестанно, подобно на закона за гравитацията. Дали го знаеш или не - той си съществува и действа. Така че искаш или не искаш се подчиняваш. Ако не се подчиниш, следват последствията и те те карат да се подчиниш или да промениш посоката в която вървиш. В този свят не всичко виждаш и не веднага, защото цялото понякога пречи да се види частичното, но по принцип е така.

Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа?


Никъде не се казва, че Бог на Земята не наказва. Съдиш повърхностно, за съжаление и се опитваш да изземеш Божиите функции, но си далеч от истината. Когато Бог е показал милост на престъпник, ти не завиждай като дявола и не съди преждевременно и прибързано. Явно си е имало причина.
Така си мислиш ти, че Бог не наказвал на Земята. Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо?

И аз си мислех, че избирам как да живея. Ще избираш ако си заобиколен от хора, но ако си в пещера с лъвове - какво ще избираш? Как да живееш или как да оцеляваш? И в един момент се питаш - струва ли си усилията само за едно оцеляване? А вечният живот с какво се отличава от този, че да го пожелая - също се питам?

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:


1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

Диана, радвам се че засягаш точно въпросите за предопределението и свободната воля, защото в зависимост от вярата в предопределението или свободната воля се определя и всичко останало като мироглед в човека. Както от вярата в задгробен живот или в този живот се определят много неща.
Преди време твърдо защитавах позицията за свободната човешка воля, но с времето все повече се убеждавам, че липсва такава също от житейските примери, от тези в живота ми.
То за това се казва да познаваме Божията воля от опит/от живота го разбирам и от личните опитности, сблъсъци/.
Случвало ми се е да тръгнем с кола, без пари и да ни стоварят посред пътя така да се каже. Добре, че в онзи ден все едно Бог ми е говорил в сърцето да си взема единствените два лева, които тогава имаше в къщи, че да можем да се приберем по-живо, по-здраво. Откъде ще знам, какво ще се случи и изобщо този вариант не беше записан в плана, не се предвиждаше, но се случи и съм безкрайно благодарна, че нещо ме накара да си взема двата лева, които използвахме с детето за билети, за да се приберем в къщи от края на града. Иначе щеше да ни коства поне четири часа пеша, не знам точно, но губо сметнато е така.
Отделно ми се е случвало да нямам пари и да готвя повече, точно когато ни идват гости. Тоест сготвеното се оказва съвсем навреме и намясто и не се изхвърля, нито парите отиват на вятъра. Когато имаш пари не е проблем, но когато нямаш и си броиш стотинките тези мъдрости Божии или знание Божие ми идват като балсам.
А колко пъти Божие знание или мъдрост са ми спестявали кавги и какво ли не. Не мога да споделя всичко, но след тези опитности в живота ми изобщо не се съмнявам в Божията промисъл и предопределение. Дори преди си мислех, че то е само за най-важните неща в живота/в същност това ние не можем да го определим през нашия поглед, кое е важно и кое не/, но не е така - и за най-дребните се оказва, че има промисъл. Защото не се знае това дребното до какви последствия ще доведе в бъдещето.
Та напълно те разбирам, колкото и да не ми се иска да вярвам, че толкова неща са предопределени. Дори понякога се питам дали изобщо нещо зависи от нас. И все пак изживяното променя характерът ни, тоест шлифова диаманта.

Да, срамно е така да се говори. Защото ненужните бройки са съкратени отдавна и един човек изпълнява няколко длъжности обикновено. Има и фирми в които някои работят, а другите са или близки на работодателя с връзки или с някакви други специални отношения и привилегии. Но обикновения работник без гръб - работи за двама и за трима.
А и всеки като му се предлага добре платена работа - работи и гледа да си я запази.
Когато не може да си покрива разходи и не може да се изхранва с определена работа - човек търси друга, оглежда се за друга такава и тогава не може да се очаква повече.
Все пак обикновения работик дава и търпи повече отколкото търпят например в Гърция или други държави.
Така че няма за какво да се обвиняваме според мен. В условията на стрес и недоимък в които е поставен обикновеният човек и е запазил все още човечността си/не се е озверил/ - това трябва да ви говори много.
Иначе е най-лесно да се плюе. Има други черти в характера на българите, които не им помагат много като почитта на глупостта/Бай Ганьовщината/ и наивността, не изпитват нещата, на всичко вярват, но в никакъв случай българинът не е мързелив. Просто когато не виждаш смисъл от това, което правиш - защо да го правиш? Ако виждаш смисъл в работата, ще я работиш. Като не виждаш смисъл в работата, няма да я работиш.

Няма случайност.