Ани

Благодаря за споделеното, Klaudia! Дълбоко ме развълнува и ме накара да се замисля. Може би и аз съм наранявала така някои хора. Без да искам. Просто е ужасно човек да си го помисли, но... Не е било нарочно...

Не става дума за Паневритмията - там имам малък опит, а и хората с които играя засега ме търпят, въпреки грешките които правя. Дори си заслужавам кавгата може би.

Но тук, във форума понякога стават непредвидени неща...И все повече и повече си мисля дали да не "изляза от кръга"?

Слънчева, прекрасно си описала излета си на Рила. Направо ме зарази! Така ми се иска да се докосна до това вълшебство - поне за един ден!

Роза, благодаря за споделеното! И при мен протече почти по същия начин с тази разлика, че бях на обикновено жито. Последните дни ябълките и орехите почти ги бях спряла. Наистина имунитета като, че ли се засилва. И при мен имаше вируси. Но тази година най-лошото беше нервното напрежение и безсънието по време на режима. По едно време имах чувството, че съм се провалила и бях решила да го спра. Но статията на Живко Стоилов "Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas" ми помогна да се ориентирам. Ясно ми стана, че си имам проблеми с Rajas и че това е някакво чистене.

Опитът, че може да се живее 10 дена само с 1 кг. жито наистина е много ценен.

Роза, благодаря за споделеното! И при мен протече почти по същия начин с тази разлика, че бях на обикновено жито. Последните дни ябълките и орехите почти ги бях спряла. Наистина имунитета като, че ли се засилва. И при мен имаше вируси. Но тази година най-лошото беше нервното напрежение и безсънието по време на режима. По едно време имах чувството, че съм се провалила и бях решила да го спра. Но статията на Живко Стоилов "Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas" ми помогна да се ориентирам. Ясно ми стана, че си имам проблеми с Rajas и че това е някакво чистене.

Опитът, че може да се живее 10 дена само с 1 кг. жито наистина е много ценен.

Да обиколиш Близнака и да се спреш на вътрешния...
Да поседнеш на камъните, да послушаш как капките на топящият се сняг падат в езерото
и как ехото повтаря звуците им като малки камбанки...

Да затвориш очи, да усетиш как слънцето топли гърба ти.
Д усетиш хладния ветрец от езерото как погалва лицето ти.

И да потънеш в тишината.
Тя да те обвземе, да те изпълни и цялата смисленост на този свят
да те прегърне...

И Душата ти да се изпълни с чувството за съпричастност и единение.

Истинската Светлина на Света може да се види само когато човек затвори очи за това, което нашите бедни сетива наричат реалност.
Бездната е всъщност безкраят и само в него можем да летим на воля... Кой захвърля птиците в небесата?
Всички сме били, сме и ще бъдем винаги заедно - всеки от нас свободен да лети така, както му е най-красивои щастливо и леко....