Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    124

Репутация Активност

  1. Like
    Ани got a reaction from don for статия, Лечение със Слънце   
    Енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот.
    Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата и здравето на човека.
    Няма болест, която да не се лекува от Слънцето.
    Слънчевите лъчи представляват сбор от билиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората; тези подписи те наричат почерняване.
    Слънцето е извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята, енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. Земята има и двата вида енергии, но предимно отрицателна; и Слънцето има двата вида енергии, но предимно положителна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Посредникът, който съединява и трансформира тези енергии, е наречен етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух.
    Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи.
    За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, подготвят се, а като се усили тя, разлистват се и най-сетне разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм.
    Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползува. Така преобразени, тези енергии не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Слънцето от своя страна ги препраща в централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна (всъщност дадено място) и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд тя почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, става отрицателна. Сутрин, при изгрев слънце, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
    Ние сме част от земния организъм и затова, когато той приема, и човешкият организъм приема. Затова именно най-силно действуващи са първите лъчи. Тогава човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм.
    Енергията, която Земята взема от Слънцето, може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към него, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния си ритъм.
    Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: от 12 ч среднощ до 12 ч на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 ч на пладне до 12 ч среднощ има отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен.
    Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
    Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.
    Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.н. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня, Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа.
    Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си - ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи.
    Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение.
    Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всеки недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган или крак, или ръка, или отслабнат очите, или отслабне паметта, всичко това се дължи на недоимък на енергия, недостатъчно прииждане на кръв, храна в този орган. Умният и разумен човек няма да каже: такава е волята Божия, но ще си набави веднага необходимото, ще събере енергия, ще се изцери,
    Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав. Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния.
    Ако почернявате на Слънцето, значи сте акумулирали неговите енергии. Почерняването е подпис, че сте взели енергии от Слънцето.
    Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува.
    Колкото злато имате в кръвта, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на това, което е в кръвта. Има ли злато в кръвта си, организмът е здрав, мисълта е свежа, трезва, чувствата благородни. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана. Праната е необходима, от нея зависи здравето. Затова се препоръчва сутрин рано да излиза човек, когато може да възприема по-голямо количество прана. Десетина минути са достатъчни да постои човек при зазоряване и при изгрев слънце, за да приеме това, което му е необходимо.
    На Слънцето крадешком ще хвърляте един поглед, за една десета от секундата.
    Слънцето действува много силно и за да не си повредите очите, не гледайте направо и дълго време Слънцето. Светлината не е лоша, ретината не е приспособена. Ако вие имахте знания, бихте могли да възприемете от Слънцето толкова енергия, че да лекувате всяка болест. Ако вие знаехте как да използувате слънчевата енергия правилно, досега бихте направили житните зрънца като яйца големи и ако бихте знаели да използувате правилно слънчевата енергия, вложена в житното зрънце, какво ли не бихте направили! Трябва да се изучават енергиите, които идват от Слънцето.
    Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас чисто механичен процес, който нищо няма да ви ползува.
    Нашият организъм е образуван от милиарди клетки, които имат свойството на земята да възприемат слънчевите лъчи, да ги трансформират и да задържат от тях необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом сте неразположени, излезте навън, изложете гърба си на слънце и от него ще получите това, което никаква философска мисъл не може да ви даде.
    Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи - тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си да се излекувате направо от природата. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък, Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.
    Има дни през месец септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни. Използувайте слънчевите лъчи през тези дни. Тогава има присъствие на светли същества около вас.
    Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други през юни, юли, изобщо през цялата година.
    Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действуват добре върху анемични хора.
    Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измени ли този наклон, той няма да се ползува от разумните лъчи на слънцето. Като говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост.
    В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват.
    Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека.
    Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на Слънцето и да концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце. Облаците пречат само да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите на слънце, като пазите главата, и стойте така половин час. После гърба - половин час, после пак гърдите половин час и така ще продължите, докато се изпотите хубаво. Ако направите 20-30 - 40 бани, всичко ще изчезне. Може да излагате на слънце цялото си тяло. Слънчевите бани ще правите сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произвеждат ефект върху гръбначния стълб, мозъка, дробовете, вие ще почувствувате ефекта и върху цялото тяло. Мозъкът е като батерия. Щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува.
    Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас.
    Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло.
    Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене.” След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете.
    Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% вашият опит ще бъде сполучлив. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства.
    Има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи. Буци, подутини след 2 - 3 месеца ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бога, дойде ли Божествената светлина, буците постепенно изчезват.
    Аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно - отрязват гнилото месо, без да закачат здравото.
    Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток.
    Често съм казвал, че човек трябва да разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на слънце, на светлината, мисли за нея, за това, което съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина; на сърцето - от недюимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истина.
    Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже с тях направо, нека се ползува от ония растения и минерали, които са свързани с енергията на Слънцето и Луната, и да ги трансформира правилно.
    Не гледайте Слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане - чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник.
    Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето си на север. Няма да мине много време и неразположението ви ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести. Ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне.
  2. Like
    Ани got a reaction from Кон Круз for статия, Мория и Кутхуми   
    След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: „Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира.“ Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
    След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.   Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор. Един ден група братя и сестри се бяхме събрали в салона за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: „Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след две хиляди години.“ Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
  3. Like
    Ани reacted to Иво for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  4. Like
    Ани got a reaction from Nasi for статия, Има ли Господ в света?   
    Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал:

    - Има ли Господ в света или няма?

    Философът отговорил:

    - След половин час ще ти дам отговор.

    В това време философът отишъл при един апаш и му казал:

    - Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.

    Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика:

    - Господи, помогни ми!

    В този момент философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите:

    - Стой, върни всичко на този човек!

    Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия:

    - Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша, Който ти Дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш Да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.
  5. Like
    Ани got a reaction from Aramon Evdokia Dimova for статия, Звучащата Кабала. Науката за числата, буквите и човешките имена   
    Редакционната колегия на сп. „Житно зърно” попадна на интересен материал от архива на Цветана (Лиляна) Табакова: „Кабала – науката за числата, буквите и човешките имена”, записан при частни разговори и срещи с Учителя Беинса Дуно. Материалът е подреден в две тетрадки, които малко се различават една от друга.
    ***
    В Кабалата, дадена от Учителя, българските букви имат числена стойност според звученето на техните съответствия в латинската азбука. Този странен синтез на базата на звука ни даде основание да публикуваме материала със заглавие „Звучащата Кабала”. Днес цялото околоземно пространство е наситено с вибрациите на английския и френския език, които ползват латинската азбука. Буквите са образи – символи. Звукът е тяхната вътрешна същност, а зад звука седи силата. Може би за обединеното човечество е необходима единна кабалистична система и Учителят ни дава модел как да се осъществи това сливане.
    За нас, българите, тази система има своите неудобства. Буквите Ъ и Ь липсват в латинската азбука. Те не присъстват в Кабалата, която Учителят е дал на Цветана (Лиляна) Табакова. Ъ и Ь в средата на името се броят за единици. Буквата Й може да запази числената си стойност 10 като Йот, но на латински се произнася „жи”, така че числото 10 ще има две букви – Ж и Й. Това е предложение на редакционната колегия. Буквата Ч е записана само в едната тетрадка с числена стойност 900, но в главата „Закони на буквите” липсва нейната характеристика. Тя също не може да участва в кабалистичното изчисление, ако характеристиката й не се добави от беседите и лекциите на Учителя.
    Въпреки наличието на тези трудности, редакционната колегия реши да публикува в няколко поредни броя на списанието Кабалата според текста, с който разполагаме, разбира се, по необходимост редактиран. Учителят изнася за първи път принципите, които стоят в основата и структурата на човешките имена, методите за хармонизиране на рожденото и именното число, връзката на числата и буквите с цветовете и съответстващите им тоналности (гами). Първата част на Кабалата може да се използва като фундаментално знание при всички нумерологични системи.
    ГЛАВА 1
    НАУКАТА ЗА ЧИСЛАТА
    Учителят често говори в беседите си и в частни разговори за значението на числата, буквите и човешките имена. Старите евреи преди хиляди години са променяли името на болния с име, благоприятно като вибрация за случая и той оздравявал. Египетските мистици са преподавали принципите на числата като една от най - свещените мистерии. Когато човек изучи принципите на числата и буквите до най-големи тънкости, може да постави живота си в хармония с Природата, с Бога. Числата, свързани с буквите, са енергии, насочени към материалното поле, които обуславят качествата на индивида и го характеризират като личност.
    Таблица 1

    Трите вида вибрации имат различно значение. Добре е името да съдържа букви от трите вибрации. Буквите с единична вибрация са много силни. Те имат отношение към принципите и действат през целия живот на човека. Двойните вибрации поддържат силата и градят – духовният свят. Тройните вибрации са съграденото – осъщественото на физическото поле. Когато името съдържа букви и от трите вида вибрации, човек има по - благоприятни външни условия и по - богата съдба. Добре е името да бъде по–дълго, с по–голям брой и различни букви. Да се избягват къси имена с еднотипни вибрации. Къси имена са Ана, Иво. Еднотипни вибрации имат имената Мими, Лили и др. Да се избягва съкращаването на дългите имена, което винаги би действало отрицателно върху живота на индивида. Например името Трендафила има 10 букви. Не е добре близките й да я наричат Филче. Човек живее по девет години във всяка буква от името си. Девет години съответната буква влияе върху характера и съдбата на индивида със своите положителни и отрицателни качества. Ако името е съставено от малко на брой букви, например Ана, след 27 години (3х9), Ана ще започне нов цикъл на 28-та си години, в случая с А и отново ще следват 3 цикъла от по 9 години до края на името. Името Ана може да се удължи с двойно „нн“ в средата.
    За да узнаете именното число, трябва да съберете числата на буквите на името. Изчислява се само собственото име. Презимето не се изчислява, защото се отнася до фамилията. Полученото число се редуцира до едноцифрено.
    Например името Анна:
    1 + 5 + 5 + 1 = 12 = 3
    Числото 3 е именното число на Анна. Именното число упражнява най – мощно влияние в живота на индивида. Вибрацията на именното число владее над опитността на живота.
    Числата с единична, двойна и тройна вибрация се разделят на три триади:
    Таблица 2:

    Чрез триадите се разбира доколко именното и рожденото число са в хармония.
    Числото на датата на раждане има своя собствена характеристика. То, както и именното число, трябва да се редуцира до едноцифрено, ако не е такова. Например 28 е 2 + 8 = 10 = 1. Единицата е редуцираното рождено число на даден човек, роден на 28-ми. Доколко животът на този човек ще бъде хармоничен и щастлив, зависи от хармонията или дисхармонията между рожденото и именното число. Ако Анна е родена на шестия ден от месеца, нейното именно число 3 и рожденото й число 6 са в хармония, защото и двете са от триадата 3-6-9.
    Поради хармоничното съчетание на двете числа, Анна ще има добри външни и вътрешни условия за осъществяване на своите духовни подтици и начинания. Но ако Анна е родена на първия ден от месеца, рожденото и именното число ще бъдат от две различни триади. Нейната личност ще бъде поставена на ред изпитания, противоречия, болести. Ако именното и рожденото число се намират в различни триади, т.е. не са в хармония, между мислите, чувствата и действията на индивида ще липсва хармония. И като резултат несполуката ще идва вместо успеха, болестта вместо здравето. Именното число владее над рожденото, защото е велика положителна сила, която слиза в посока към материалния свят. Рожденото число е велика отрицателна сила, която владее физическото поле. То показва пътя, който индивидът трябва да извърви при своето еволюционно движение нагоре. Вибрацията на именното число владее над общите житейски условия, индивидът чувства неговата сила в домашните и социални отношения. Рожденото число действа по–пряко върху физическото тяло и засяга здравето на индивида. За да бъде човек здрав, работоспособен, необходимо е рожденото и именното число да бъдат в хармония – в един и същ тригон. Именното число 3 в името Анна и рожденото число 1 не са в хармония. Анна не може да промени рожденото си число, но именното може. Тя трябва да избере ново име с именно число от триадата 3 – 6 - 9.
    В Таблица 3 се вижда как числата и съответстващите им букви упражняват влияние върху органите на човешкото тяло. Триадите също оказват влияние върху органите на човешкото тяло.
    Таблица 3

    Таблица 4

    Щастливи дни, месеци и години
    Въпросът за щастливите дни, месеци и години е свързан отново с триадите.
    Таблица 5

    Нашите щастливи дни, месеци и години са хармонични за осъществяване на нашите материални интереси. Силата на дните е по–голяма, отколкото на месеците. Месеците са по–важни , отколкото годините; а годините влияят на общите условия повече, отколкото на отделни събития. Дните на месеците, които са двуцифрени числа, трябва да се редуцират до едноцифрено число от съответната триада. Примери: 30=3; 12=3; 15=6; 27=9. Три, шест, девет са основните числа в третата триада.
    Годините се изчисляват като се редуцират техните числа до едноцифрено число. Например 1942 година 1+ 9 + 4 + 2 = 16 = 7. Числото 7 е в хармония с триадата 1 – 5 – 7 и в дисхармония с останалите две триади. Щастливи години са тези, които могат да се разделят на числото на рождената дата. Злощастни години са ония, които не могат да се разделят на числото на рождената дата. Например година 1908 е щастлива за кое и да е лице от триадата 3 – 6 – 9, понеже
    1 + 9 + 0 + 8 =18 = 9.
    Числото 9 се дели на всяко от числата от триадата 3 – 6 – 9.
    Съвършени и несъвършени имена
    Съвършените имена се състоят от нечетен брой букви. За да се усъвършенства името, трябва да обърнем внимание на три контролиращи сили, наречени: крайъгълен камък, централен камък и горен камък. Крайъгълен камък се нарича началната буква в името. Централният камък в едно име е централната буква, а горният камък в едно име е последната буква.
    Влиянието на крайъгълния камък е най-силно, защото целият живот на индивида е под неговите вибрации. Ако неговото число не влиза в триадата на рожденото число, сигурно е, че лицето ще срещне много спънки в живота.
    Понеже крайъгълният камък определя в голяма степен живота на човека, той ще действа съвместно, в периоди от по девет години, с всяка следваща буква от името.
    Централният камък или средната буква от името носи тежестта на арката и трябва да бъде силна материална буква. Ако името се състои от четен брой букви, остава без централен камък. Такива лица не могат да проявяват в достатъчна степен концентрация на съзнанието си поради липса на обединяваща сила вътре в човека. Централният камък хармонизира името и се превръща в разпределител на силите на душата.
    Горният камък е последната буква на името. Той е завършваща сила и съдържа в себе си постигането на всички възможности. Неговото влияние е много мощно, показва перспективата на развитието.
    Крайъгълният камък, централният камък и горният камък се отнасят до първата, втората и третата степени на всяко едно число и към числата на трите триади, както посочва следната таблица:
    Таблица 6

    Пример за едно съвършено име е името Давид. Централният и горният камък се намират в същата триада като именното число:
    Д А В И Д
    4+1+4+9+4 =22=4
    В хармоничното име крайъгълният, централният и горният камък трябва да бъдат в една триада. Ако рожденото число на цар Давид е също от триадата 2 – 4 – 8, резултатът ще бъде напълно хармоничен.
    Не е добре числото на името и рожденото число да са еднакви, защото ще се получи прекалено струпване на еднотипни енергии. Например лице с именно и рождено число 5 ще живее дълго време в свой измислен, въображаем свят. Лице с именно и рождено число 9 ще бъде много оригинално, но и много нервно, защото числото 9 влияе силно на нервната система на човека. При именно число 10 и рождено число 10 лицето ще бъде голям идеалист, съвсем непрактично и ще се превърне в бреме за околните.
    Промяна на името
    Избирането на ново име не е лесно. Понякога е невъзможно към рожденото число да се подбере подходящо име, чието число да се съгласува с рожденото и същевременно с числата на крайъгълния, централния и горния камък. Това е труден въпрос, изискващ сериозно размишление. Новоизбраното име ще упражни силата си, ако се възприеме завинаги от лицето като единствено име и бъде използвано в личния му и социалния му живот. За себе си трябва да мислим непрекъснато с новото си име. Необходимо е да убедим няколко от най-близките си приятели да ни подкрепят, като мислят за нас и ни наричат с новото ни име. Без тези усилия желаният резултат ще се забави.
    Цветове и триади
    Всяко число има свой цвят. Цветът оживява числото и помага на индивида да възприеме неговото въздействие. Колкото по-съзнателен е този процес, толкова по-мощно е хармонизиращото влияние на съответния цвят. Всеки човек трябва да носи винаги собствения си жизнен цвят. Той ще му помогне да си осигури добро здраве и успех във всяко начинание.
    Таблица за съответствията между числата, буквите и цветовете:
    Таблица 7

    Цветовете трябва да се носят не само на дрехите, но и непосредствено до тялото, на голо, тогава са от полза. Да се носят на частта от тялото, повлияна от съответната триада. Например лица, свързани с триадата 1 – 5 – 7, трябва да носят своя жизнен цвят върху горната част на тялото, близо до главата, сърцето, стомаха, според рожденото число. Лице в хармония с триадата 2 – 4 – 8 трябва да носи жизнения си цвят около корема, за да повлияе на бъбреците, червата и детеродните органи. При хората, свързани с триадата 3 – 6 – 9, „тройките” могат да носят жизнения си цвят около черния дроб, но тези, повлияни от 6 и 9 не са ограничени да носят съответните цветове в някоя определена област, тъй като 6 и 9 влияят върху умствените центрове и нервната система. Те могат да носят жизнените си цветове във вид на бижута, пръстени, гривни, огърлици, колиета и др. Ако рожденото и именното число съвпадат, цветът, който като сила въздейства на лицето, се нарича именен цвят.
    Основни музикални принципи
     
    Тонове, тоналности (гами), триади
    Всеки индивид вибрира и влиза в резонанс с определен тон и съответстващата му тоналност (гама). Това е звуковата среда, в която той живее.
    Задачата на човка е да открие своя тон и гама, да влезе в хармония с тях, за да подобри условията на своя живот. Този тон и тази гама звучат от самото раждане до края на човешкия живот. Ако индивидът работи съзнателно с тях, ще се радва на добро здраве.
    Таблица 8

    Музикалните тонове или гами, съответстващи на рожденото или именното число, трябва да се пеят или свирят всеки ден. Ако това правило не се изпълнява, човек излиза от своята звукова среда, губи връзка със своята рождена вибрация, постепенно спира да резонира или умира. Индусите имат древен инструмент – вина. Той издава един единствен много дълъг тон, върху който те медитират. Ако човек не може да пее, нека използва някакъв инструмент с клавиши или свирка, за да медитира върху собствената си вибрация, като я пее или свири продължително време.
    Ако човек лесно се възбужда и неговият основен тон е мажорен, добре е да пее или свири в минорната гама, започваща от същия тон. Например от до мажор в до минор. Човек, чийто основен тон или гама е минорен и се чувства силно угнетен, е добре да пее или свири в съответната мажорна гама. Например от до минор в до мажор. Основният тон и гама на всеки индивид са ключове към неговия вътрешен свят.
    ГЛАВА 2
    ЗАКОНЪТ НА БУКВИТЕ
    Учителят казва: Името трябва да звучи музикално и да има букви от трите части на азбуката (от А до И, от Й до Р, от Р до края) и да са съчетани така хармонично, че при изговарянето да се чувства мекота.
    Букви с единична вибрация
    БУКВАТА А, ЧИСЛОТО 1
    А е началната буква в българската азбука. Показва интелекта и неговата проява във всички области на човешката дейност. Буквата А е великият архитект, в чието съзнание формите се раждат. Останалите букви са изпълнители на проекта. А, като единица в името, е показател за всички промени в живота на човека. Числото 1 е сигнификатор на подема, на новото начало. Ако именното и рожденото число са в хармония и буквата А се включва в тяхната триада, съответният период от живота на човека ще се характеризира с промени към по-добро. Тези промени, независимо в коя сфера на живота се проявяват, трябва да бъдат вещо ръководени, защото ако А не е в хармония, те могат да бъдат гибелни за личността, която има склонност към агресивност и незачитане на другите.
    Учителят казва за букавата А: „ Най-силната буква, началото на всички неща. Означава бременност, закон за движение. А е човешкият интелект, който се учи от опитностите в материалния свят. В този смисъл А показва слизане в материята.”
    За материалния полюс на буквата А Учителят казва: „Буквата А се е явила първа. Тя представлява човешкия егоизъм в първа степен.” За възходящия полюс: „Буквата А е творческа гласна, тя сама не създава, но творчеството е закон на вечността.“
    Единицата като рождено число символизира Егото и означава силна воля, силен характер. Такъв човек може да се издигне високо, защото мащабът на неговата дейност е голям, но като не познава детайлите на проекта, лесно може да падне, ако не зачита мннеието на околните, което за него е проблем. Единицата лесно създава врагове и множество препятствия в своя път.
    БУКВАТА Б, ЧИСЛОТО 2
    А е най-силната буква, началото на всички неща. Означава човек, който започва да се проявява. Обаче Б създава формите. Това, което е посадено, иска да изникне. Б е творчески съграждащ принцип в природата, носи благост. В думата „благост” няма двойнственост. Б е велик закон на равновесие. Буквата Б абсорбира силата и дава форма, сладост, вкус. Ако именното и рожденото число са от триадата 2 – 4 – 8, тя ще покаже силата на майчиния дух. В мъжка тема числото 2 показва връзка с природата, със земята. Числото 2, когато пътешества, винаги мечтае за своя дом. Буквата Б, свързана с числото 2, има определени възгледи, които следва неотменно и твърдо.
    Човек трябва да знае дали именното число 2 или рожденото число 2 има по-силно влияние върху неговата личност. Ако силата на буквените вибрации е по-голяма и подкрепена от други фактори, човек се проявява в по-голяма степен като материалист. Ако рожденото число е по-силно и хармонично, лицето проявява чувствителност, проницателност, тайнственост.
    Двойките често са нерешителни, защото искат точно да преценят двете страни на всеки един проблем и протакат разрешаването му. Те често се опитват да приспособят дадените от съдбата условия към своите представи, интереси, потребности. Двойките трябва да запомнят следното: да не се ръководят сляпо от своите чувства и емоции, защото поради дребнавост и себелюбие могат да стигнат до фанатизъм.
    Едно нехармонично 2, когато именното и рожденото число са от различни триади, е потайно, проявява самолюбие, неискреност, безчестие.
    Постиженията в живота на двойката идват късно, след четиридесетгодишна възраст.
    БУКВАТА Ц, ЧИСЛОТО 3
    Буквата Ц е духовна буква, едно всемирно число. Тя трудно се събира в материалните букви и не е в хармония с тях. Буквата Ц е многостранна, с широк диапазон на дейност, но често разпилява своя интерес. Когато е водена от духовни подбуди, найният разностранен талант разцъфтява и тя може да извърши множество дейности с добър успех.
    Тройката като рождено число означава интуиция, смелост, бързо ориентиране. Като именно число – разнообразни дарби и способности.
    Числото 3 притежава мощен интелект. Успява да се издигне там, където е необходима бързина на мисълта. Три е артист, може да бъде красноречив оратор, обича науката, законността, мистицизма.
    Когато числото 3 е в хармония, то е весело, разположено, уравновесено, естествено щедро. Поради своята универсалност и в известна степен непрактичност, не успява да използва дарбите и способностите в свой личен интерес и пропилява щастливите възможности, които лесно му се предоставят. Ако успее да стори това, ще се издигне. Когато чилсото 3 не е в хармония, проявява лекомислие към настоящето и бъдещето на своя живот. Разпилява силите си, умствения си капитал, разрушава моралните устои на собствения си живот, пилее с широка ръка придобитото богатство.
    Буквата Ц контролира функцията на черния дроб. Когато вибрацията й е нехармонична с именното и рожденото число, черният дроб боледува, засяга също белия дроб и дихателните пътища. За да се освободи от негативното влияние, човек трябва да овладее в максимална степен своите емоции и вътрешни противоречия.
    БУКВАТА Д, ЧИСЛОТО 4
    Учителят казва: „Буквата Д означава закон на равновесие, притежава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят, да преодолее мъчнотиите. Буквата Д е плод, който е завършил развитието си.”
    Четворката като именно или рождено число показва твърд, упорит характер, предпочита предпазливостта пред риска. Добре преценява своите желания и тогава пристъпва към действие. Лоялен приятел, но не е човеколюбиво число. Четворките изискват хората да живеят по закона на Правдата и най-малкото отклонение от закона на справедливостта променя рязко тяхното отношение от добро и благородно към грубо и рязко. Те са честни и упорити, достигат признание ако отстояват докрай тези принципи въпреки многобройните препятствия. Понасят трудностите спокойно и трезво.
    Когато буквата Д е в хармония с именното и рожденото число, тя е щедра, честна и може да се разчита на нея. Поддържа непрекъснат своя стремеж към издигане в службата, в науката, търговията с недвижими имоти, има отношение към минното дело. Когато буквата Д не е в хармония, носи неволи, загуби, злощастни връзки и контакти, трудно лечими болести. Дисхармоничната четворка е груба, безчестна, несправедлива поради склонността си към невъздържаност. Буквата Д е любител на природата, на лунните нощни разходки, обича животните, грижи се за тях с любов и всеотдайност.
    Четворките не трябва да имат материални контакти с числото три. Техните най-добри приятели са между числата 2, 8, 11 и 22.
    БУКВАТА Е, ЧИСЛОТО 5
    Учителят казва: „Буквата Е означава слизане на енергии от Божествения свят на физическия, за да послужат за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.”
    Буквата Е с едния крак е на земята, а с другия – в астралния свят. Е е двойнствена буква, неуравновесена. Когато е поставена хармонично, тя се повлиява и привлича повече от светското великолепие и блясък и в по-малка степен от духовната страна на живота. Лесно и внезапно може да смени посоката си на движение. Е може да бъде в еднаква степен и добротворна, и злосторна. Тя може да получи импулс за висше проявление, но числото 5 става пречка поради своя нервен темперамент и неовладян характер. Тогава силата на импулса се разтваря в някакъв вид удоволствия, за което лицето Е – числото 5 дълбоко и искрено съжалява по-късно.
    Когато 5 е рождено число, лицето е изпълнено с възторг и вдъхновение, достигащи често до авантюризъм.
    Ако лиспва хармония между именното и рожденото число, петицата трудно може да запази равновесието на своя ум и лесно избухва. В такъв случай лицето или трябва да достигне достатъчно високо духовно ниво, за да може да се въздържи, или да даде възможност на разрушителните желания да се проявят, за да не се достигне до нервно разстройство или до разстройства в храносмилателната система. Буквата Е лесно се вдъхновява от всичко ново, лесно се приспособява в несвойствена за нея среда, овладява с лекота чужди езици.
    Пет се стреми към промени, независимост и се учи преди всичко от своите опитности, бързо се примирява с неудачите и загубите. Петицата лесно печели пари.
    Буквата Е трябва да приеме въздържанието като свой път, ако не иска да разруши душата си. В подходяща духовна среда може да развие психичните си способности.
    БУКВАТА Ф, ЧИСЛОТО 6
    Според Учителя буквата Ф е трудна, с опасни вибрации. Силата при нея е раздвоена. Тя има мощ да създава, но има и мощ да разрушава. Когато проявява своите висши вибрации, Ф е постоянна и твърда в намеренията, лоялна към приятелите си. Шестицата е идеалист, мечтател. В нейното въображение всичко е прекрасно. Поради артистичната си нагласа тя лесно се пренася в света на мечтите и може дълго да остане там, забравяйки ежедневието. Шестицата е интелектуално число. Често се среща като именно и рождено число сред изтъкнати творци на словото, музиката, изкуството. Шестицата работи за другите, рядко за себе си.
    Когато рожденото и именното число са в хармония, от триадата на шестицата, човек е искрен, благонадежден, сърдечен, оптимист, толерантен, ползващ се с доверие. Хармоничната шестица може да бъде добър организатор на обществени движения с етична насоченост. При нехармонично съчетание въображението става болезнено, образите се изкривяват, интуицията, иначе безпогрешна, започва да създава неоснователни страхове.
    Шестиците трябва да изпълняват обещанията си, защото околните приемат думите им напълно сериозно. За да имат успех, трябва да поддържат поведение, което събужда доверие.
    Трябва да овладеят илюзиите си и да намерят реалността на собствения си живот сега, в този момент.
    БУКВАТА Г, ЧИСЛОТО 7
    Учителят казва: „Буквата Г е безкрайно, вечно начало. Във вечността е вложено всичко.” Г е топлината и светлината, при които посаденото расте. Седмицата е строго число, тя никому не прощава, защото е закон на съвършенство, знак на пълнота, на вътрешна чистота, която създава красотата отвън.
    Седмицата завършва всички начинания. Който е под влиянието на буквата Г – числото 7, е методичен, изобретателен. Ако насочи своите усилия за развиване на духовните си способности, може да получи вдъхновение и да получи пророчески дар. Седем не остава в подчинено положение. То е винаги на върха.
    Буквата Г повлиява силно физическия и умствения живот на родения. На тялото дава сила и запас от физическа енергия, а когато рожденото и именното число са в хармония, носи здраве и дълголетие. Седмицата оказва влияние върху астралния живот на човека, усилва чувствата и страстите. Когато един човек – седмица обича, люби, когато не обича, мрази.
    Учителят казва: „Буквата Г показва музикалност.” Енергиите, свързани с този звук, идват от духовния свят. Седмицата е любител на музиката, литературата, изкуството, има богато въображение, обича самотата, тайнственото, мистичното. Когато седмицата е в хармония, роденият може да посвети живота си на науката, изкуството, на философски и трансцендентални изследвания. Най-силно съпротивление на седмицата оказва числото 8. Седмицата има афинитет към числата 11 и 22, но това привличане трябва да се избягва. Най-тежкият недостатък на буквата Г е желанието да обсебва чуждото по грабителски начин.
    БУКВАТА Х, ЧИСЛОТО 8
    Учителят казва: „Буквата Х е закон на успокояване.” При Х имаме един приятен обяд. Ще бъдеш възнаграден за слизането и за носенето на товара. Законът на осмицата и неговото проявление в буквата Х е да твори, да изпълнява и да завършва. Осмицата планира, реализира и получава резултати. Тя има силен характер. Трудностите я стимулират. Може да вземе върху себе си товара на другите, толерантна и справедлива е към всички.
    Числото 8 означава най-големите страдания, допустими за човека. Така лошият човек може да стане добър, изправен пред числото на вечността и безконечността.
    Когато именното и рожденото число са в хармония, числото 8 може да работи за цялото. Ако не са от една и съща триада, осмицата проявява егоизъм и себелюбие.
    Осмиците обичат природата. Имат отношение към изкуството. Между осмиците се срещат често артисти, музиканти, писатели. Привличат се от числата в триадата 3 – 6 – 9. Антагонистично настроени са към числата 5 и 7. Понеже силите на осмицата са поляризирани горе – долу, дейността им трябва да бъде насочена за благото на цялото човечество. Ако дейността се насочи към собствената личност, осмиците изпадат в дребнавост.
    При числото 8 външните условия са по-силни от личността. За да се справи човек, трябва да събуди своите вътрешни сили. Строгата любяща майка ги учи на служене и търпение.
    БУКВАТА И, ЧИСЛОТО 9
    Учителят казва: „Буквата И е свързана с ума. Тя потвърждава реалността – цъфнал цвят.” Цветът е начало на един процес. И има стремеж да го завърши. Буквата И се състои от две течения, едното слиза отгоре надолу, а другото се изкачва отдолу нагоре. Ако търсите истината, първо ще слезете, а после ще се качите. За буквата И високият идеал е път на постижение. Тя има твърда воля. Може многократно да повтаря и усъвършенства даден процес, докато достигне до съвършенството. Като именно число се откроява с артистични способности. Детето с именно число И от най-ранна възраст държи перо в ръка и пише стихчета и разказчета. Когато между именното и рожденото число няма хармония, страда нервната система, която е тясно свързана с буквата И и числото 9. Еднообразието притъпява сетивата на едно И. Всички процеси, които се повтарят, трябва да бъдат носители на известно разнообразие. Буквата И обича да ръководи и го прави разумно, добре. И – числото 9 трябва да поддържа добра вътрешна чистота, в противен случай цялата сила ще се загуби. Трябва да се задоволява и с малкото, което му е дадено, защото то винаги е достатъчно. Когато буквата И не е в хармония, злощастията се повтарят отново и отново.
    Числото 9 според Учителя е „крайният резултат на всеки живот, който изисква съвършенство.” Девятката е човешката глава, проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се проявява Божествената сила в света.
    Букви с двойна вибрация
    БУКВАТА Ж/Й, ЧИСЛОТО 10
    Буквата Ж е проява на живота във всички светове. За числото 10 Учителят казва: „Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката душа, от най-ниската до най-високата степен.” „Числото 10 създаде всички тайни в Битието.” В немската азбука числото 10 отговаря на буквата «йот». За нея Учителят казва: „Йот е творческа сила и означава Бог, който твори в живота.” В буквата Ж има равновесие на силите, разрешение на противоречията. По тази причина Ж/Й означава сили и енергии, които работят за растенето и развитието. Ж в името е закон за материално благополучие. Буквата Ж/Й, числото 10 проявява качествата на единицата в по-висока степен. Символизира ново начало в различните прояви на живота: материален, социален, душевен, духовен. При хармония с рождената триада всички контакти с материалния свят ще носят успех. За да се прояви животът в съвършенство и цялост, е необходима чистота. Ако Ж наруши закона на чистотата, ще отвори път на физически страдания и болести, психически отклонения и недъзи, което ще създаде нова карма. Като цикъл от 9 години, буквата Ж придава на родения честност, справедливост, благонадеждност (при хармония с рождената триада).
    БУКВАТА К, ЧИСЛОТО 20
    Учителят характеризира буквата К като неустой. Означава противоречия, които се проявяват в душевния свят на човека. „Тя е като човек, на който единият крак и едната ръка ги няма”. Когато името започва с К, човек трябва да се научи да се справя с тези противоречия. Това е задачата на неговия живот. Вибрацията К-20 е по-мощна от вибрацията Б-2. К е буква на крайности. Има интензивен характер. Няма висота, която К не би могла да достигне, нито дълбочина на безчестие, до която не би могла да слезе. К не би се спряла да наруши закона, без разлика човешки или Божествен. Буквата К представлява лодката на живота. Тя трябва да се движи хоризонтално по вълните, или: между Учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, хармонично преминаване на мислите и чувствата. Това се постига, когато ученикът не се поставя по-високо от Учителя си, нито наравно с него. Числото 20-К има твърда воля и когато е в хармония с рождената триада, може да прояви множество способности. К трябва да опита да се самодисциплинира, обръщайки своя поглед навътре, към духовното начало в себе си. Само така ще успее да промени своя характер, изпълнен с толкова много противоречия. Ако се остави на течението, може да достигне до дълбоко падение. Да избягва хазарта и да не пие алкохол.
    БУКВАТА Л, ЧИСЛОТО 30
    Учителят характеризира буквата Л като „стремеж към Бога”, изкачване, сили, които идват от Божествения център, от Слънцето и влизат в природата. Планински връх, под който има извор. Силите, които действат на тази буква, са възходящи. Показват човек, който се движи, но който работи повече в астралния свят. Буквата Л-30 носи много от духовните качества на буквата Ц-3, но на физическо поле. Ц раздава, а Л събира, завършва започнатото. Л също раздава щедро, но разумно и справедливо. Буквата Л притежава интелектуална сила, която я прави естествен водач или човек на изкуството. Тя довежда нещата до добър край. Ако буквата Л е в хармония с рождената триада, човек може да развие духовните си способности. Даже ако не е в хармония, той не би проявил отрицателните качества на своя характер. Буквата Л е свързана с белите дробове. Когато човек овладее изкуството на правилното дълбоко дишане, буквата Л носи здраве и дълъг живот.
    БУКВАТА М, ЧИСЛОТО 40
    Учителят казва: „Буквата М е първичната материя, от която формите са направени, материалите, които семето извлича от почвата, за да расте.” Означава материалния свят и противоречията в него. В света има две неща, които постоянно функционират: М-материята и О–силата. Буквата М възприема. Там, където пластовете се пречупват – страданията, там ще намерите вода – живот. Най-възвишената проява на буквата М е саможертвата, в най-ниския си полюс М означава смърт. Буквата М одухотворява свойствата на Д. Най-силното качество на М е духовността. При хармония с триадата на раждане, тя може да развие своите психически способности и няма друга буква, която би понесла кръста тъй храбро и с толкова малко оплаквания. Най-силната буква в триадата 2 – 4 – 8 е буквата М. Тя е изпълнена с живот, сила и правда. Държи на справедливостта, но няма да стане агресивна, за да я защити. Търси пътя на примирението. Буквата М не е водач, но е добър изпълнител на плановете на онези, които уважава и обича. Когато буквата М не е в хармония с рождената триада, тя страда много и ще понесе голямо бреме на плещите си.
    БУКВАТА Н, ЧИСЛОТО 50
    Буквата Н означава противоречията в земния път на човека, но същевременно тя е наука за справяне с тях по пътя на негативната опитност. Няма нищо трайно в буквата Н. Колкото и да се хармонизира едно Н, лесно стига отново и отново до недоволство и отрицание. Буквата Н е преди всичко материална в проявите и отношенията си. Поражда неприязън, ревност, омраза, завист. Проявата й в света на мисълта е свързана с учителската професия. Чрез контакта с деца може да се избави от излишната енергия, която е в основата на негативните й състояния. Буквата Н символизира брака, връзката между две души, слезли на Земята да се учат по пътя на най-големите противоречия; затова щастлив брак не може да се очаква. Когато Н е в хармония с рождената триада, за съответния период от живота може да донесе добри материални придобивки, но ще си послужи с не съвсем почтени средства за постигането им. При липса на хармония, лицето е предразположено към тежки нервни заболявания и ревматизъм. Пътят за справяне с негативната природа на Н е търпението и добрата обхода с околните – близки и приятели.
    БУКВАТА О, ЧИСЛОТО 60
    Учителят казва: „О индусите наричат прана, а праната е силата, която изпълва пространството. Когато тя се преплете с материята (буквата М), се образуват формите. Често казвате, че О е условията, при които Любовта може да се прояви. Буквата О означава, че никой не може да ви направи зло или добро, което значи, че сте свободни.” Буквата О притежава качествата на Ф, но е по-силна от нея. Притежава в по-голяма степен чувство за ред, по-силна мисъл и интуиция, завършва всичко, което предприема. Буквата О е либерална. Разбира принципите, които работят чрез доброто и злото и използва условията, за да доведе до успешен край всяко свое начинание. Буквата О може да пише, да прояви известни артистични и музикални способности, но трудно ще достигне върховете в тези изкуства.
    БУКВАТА П, ЧИСЛОТО 70
    Буквата П означава закон за разцъфтяване, оплодяване, свързване с плода. Показва, че сте решили въпроса: Борбата в четирите ъгъла. Отдолу става изтичане на лошата енергия и възприемане на нещо. Буквата П усилва качествата на буквата Г, има по-силна индивидуалност и оригинални възгледи. Може да се прояви като философ – реформатор и организатор. Не може да заема подчинено положение и ако това се случи, губи равновесието си. Буквата П е интелектуална. Лица с буквата П в хармония с рождената триада имат условия за добра артистична, литературна, музикална кариера. Силата е в изключителната интуиция, която служи като основа на всичко, до което П се докосва в своята проява. Да се пази да не премине отвъд границите, които поставят Любовта и Правдата, защото всичко, което върши, ще се върне, за да благослови или озлочести според строгите закони на Битието. Буквата П показва, че можеш да излезеш от едно лошо положение. Ако живееш разумно, има условия за дълъг и ползотворен живот.
    БУКВАТА Щ, ЧИСЛОТО 80
    Буквата Щ означава сила, а силата е законът на разумността. Буквата Щ е по-силна от Х. Нейното чувство е по-интензивно, а проявата – по-оригинална. Като интелектуална буква проявява гениалност в областта на философията и нетрадиционните изследвания. Не обича да бъде ограничавана и управлявана. Ако не е в хармония с триадата на раждането, се преизпълва със скрупули, съзнанието слиза от високите сфери в света на обикновените човешки отношения.
    БУКВАТА Р, ЧИСЛОТО 90
    Буквата Р означава разумност, светлина, които се проявяват като различни качества в природата. Символизира човешката ръка – буква на активността и волята. Означава здраво да държиш идеята в ума си. Буквата Р е силна, но показва, че българинът иска да придобие доброто чрез насилие. Българинът трябва да смекчи тази буква, за да не препятства на доброто. Буквата Р има възможностите на буквата И, но като изразител на светлата им страна. При буквата Р не е необходимо процесът да бъде повтарян многократно, за да достигне съвършенство, защото е по-духовна и по-жизнена. Чрез буквата Р като цикъл могат да се постигнат най-съкровените духовни въжделения, развитие и усъвършенстване на личността във всяко желано направление. Р е интелектуална буква и изисква концентрация на съзнанието, за да може да насочи живота в определена посока. Когато е в хармония с рождената триада, Р е изключително благотворна, а ако не е, носи загуби на ценни книжа, документи, предмети, пари и други.
    Букви с тройни вибрации
    БУКВАТА С, ЧИСЛОТО 100
    Подобно на А, буквата С е архитект на формите, но нейната духовност е по-мощна. Под нейно влияние формите на физическото поле се проявяват, но и непрекъснато се променят, защото вибрацията на С е непостоянна като приливите и отливите на Луната. Когато е в хармония с триадата на раждането, тя е добродетелна, но когато е нехармонична, е съкрушителна и смъртоносна. Движи се в полюсите на живота. Когато не е в хармония, се явяват бъбречни разстройства. С е трудна буква. Не е достатъчно всички нумерологични вибрации да са в хармония помежду си. Необходимо е да се живее добре, с други думи С трябва да бъде непрекъснато в духовен контакт с цялото творение и с всички творения. Ако изпусне този контакт, ше влезе в съюз с най-нисшите сили. За С среден път няма. С е студена буква. Затова трябва да поддържа връзката си с Бога, да възприема Любовта, Мира, Благодеянието не само като красиви думи и пожелания, а като дело на своя живот.
    БУКВАТА Т, ЧИСЛОТО 200
    „Буквата Т е закон на противоречия и препятствия във физическия свят. Силна буква. Сила, която се движи от центъра на Земята към Слънцето, за да победи смъртта. Отвесната линия е Аз-ът, а хоризонталната – борбата и победата. Буквата Т означава, че трябва да излезеш от едно трудно положение.“ В две различни беседи Учителят дава различно обяснение на двете линии (вертикална и хоризонтална) при буквата Т: „Вертикалната черта е мъжът, а хоризонталната – жената*.” Винаги физическото, гъстата материя (хоризонталната линия) препятства на Духа (вертикалната линия). Вибрацията на буквата Т носи силна поляризация на енергиите, които се проявяват чрез нея. По тази причина Т притежава богата индивидуалност и не признава средни пътища и позиции. Притежава съкрушителна справедливост: ще спаси или ще умъртви, ще съгради или ще разруши. Буквата Т е диктатор и ще се стреми да контролира всеки индивид, който се намира в контакт с нея и под нейно влияние. Т е естествен строител и е нещастен, ако не може да строи според желанието и разбирането си. Буквата Т е символ на Божественото възмездие, затова изисква да има привилегията да жъне това, което е посяла. Буквата Т е закон на противоречия, но трябва да върви без колебания и обезверяване. Когато Т е в хармония с рождената триада, има условия да достигне самообладание. Ако човек не стане господар на себе си, не може да успее в живота и да владее злокобните влияния на буквата Т.
    БУКВАТА Ю, ЧИСЛОТО 300
    За буквата Ю Учителят казва: „Мярката, с която се познава Любовта.” Буквата Ю проявява много от качествата на Ц и Л, но е много по-духовна от тях. Притежава всемирния дух на Ц и Л, но по-трудно се обезсърчава и не е податлива на униние, понеже е с по-овладян характер. Когато не е в хармония с рождената триада, става прекалено себелюбива, стисната, стигаща до скъперничество.
    БУКВАТА В, ЧИСЛОТО 400
    Учителят казва: „Буквата В показва, че семето е посято.” Тя е свързана със закона на Истината, принципа на обединението, който събира всичко вътре в себе си. Буквата В свързва, обединява качествата на М-40 и Щ-80. Обича дома, мястото, където живее и не обича пътуванията. Нейното мнение е винаги твърдо и установено. Държи на приятелствата си и е правдива в отношенията си с хората. Буквата В обича природата, но не обича да се рови в пръстта. Може да стане отличен цветар. Силите на проявление са силно поляризирани. В практическите работи тя е олицетворение на равновесие. Вътре в себе си живее едновременно в два различни свята. В единия се превръща в мечтател, строител на въздушни кули, а в другия – в съдия, който вниква дълбоко зад действието с увереността, че мотивът има по-голям важност от самото действие. Така е според закона на Истината, но ако изпадне в лъжливо подозрение, може да изгуби приятелите си. Ако В не е в хармония с рождената триада, става изключително непрактична и трудно се справя с материалните условия.
    БУКВАТА У, ЧИСЛОТО 500
    Според Учителя „У е отворена чаша, която очаква да се напълни. Чрез този знак египтяните са изразявали човек, който се движи и мисли. Означава това, което възприема Любовта. Един ден, когато човек разреши противоречията си, ще обърне буквата У така, че главата да бъде нагоре.” У е буква на страданието, което донася благост, ако човек го разбира като проява и същност на процесите възраждане и новораждане. У има силна воля и упование в доброто и не може да направи компромис по отношение на средствата, които употребява за постигане на своите възвишени цели. Тя е буква на душата, устремена по пътя на Любовта и Правдата. Ако не следва тези закони в живота си, човек ще изпусне добрите условия, които буквата У носи. Когато У не е в хармония с триадата на раждането и рожденото число, развива наклонност към потайност и себелюбие.
    БУКВАТА Ш, ЧИСЛОТО 700
    Според Учителя „Буквата Ш е материалният свят. Тя е долина, затворена между два планински върха, които събира. Ш може много добре да свърши една работа или да развали всички работи поради прекалена любов към себе си.” Буквата Ш е предел за проява на духовните сили, които носят буквите Ф – числото 6 и О – числото 60. От една страна, тя събира, трансформира и неутрализира злокобните им влияния, от друга страна, благоприятства осъществяването на висшите им цели и обещания. Нерядко от устата на Ш може да се чуе истината. Ш е материална буква, затова проявата й е силно поляризирана.
    БУКВАТА Я, ЧИСЛОТО 700
    Буквата Я минава през големи мъчнотии и противоречия, които са я научили на търпение. Я лесно обещава, но често отлага изпълнението. Чрез буквата Я се засилва паметта. При хармония с рождената триада и рожденото число, Я може да развие своите психически сили, да стане първокласен музикант, художник, бижутер или да работи в областта на фината механика. При липса на хармония с триадата на раждането и рожденото число, Я проявява своя свещен егоизъм и достига до крайна мързеливост.
    БУКВАТА З, ЧИСЛОТО 800
    Учителят казва за тази буква: „Взима, но не дава. Счита, че всичко в света е негово, яде, но не плаща.” В своя негативен полюс З е бент, който спира всяко добро начинание. От друга страна, тя може да породи в човека интерес към мистериозното, окултното, психичното. Търси нови земи, открива нови лекарства. З е добър психолог или химик. Когато не е в хармония с рождената триада и рожденото число, уврежда здравето.
    БУКВАТА Ч, ЧИСЛОТО 900
    Бел. на редактора: В едната тетрадка срещу числото 900 няма буква, а в другата тетрадка е поставена буквата Ч, без да е дадена нейната характеристика. Ще си позволим да попълним тази празнина с няколко мисли от беседи и лекции на Учителя за тази буква.
    „Ч е отворена чаша, която очаква да се напълни. Сила за премахване на известни мъчнотии. Закон за оформяне на идеите. Буквата Ч е символ на ученичеството; „Чела” на санскрит означава ученик. От същия корен е думата человек.”
    Пример с името Румяна
    Румена, Румяна, Руме, Руми, Рума
    Дата на раждане – 30 декември
    Сборът на цифрите на името е : Румяна – 4, Румена – 2, Рума-1, Руме – 5, Руми-9.
    Рождената дата влиза в триадата 3 – 6 – 9. Името , което отговаря на триадата, е Руми, защото сборът от цифрите му е 9. Тази триада влияе върху черния дроб, гръбначно – мозъчната и симпатичната нервна система. Хармонични месеци за Вас ще бъдат: март, юни, септември, декември. Хармонични дни: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21, 24, 27, 30. Щастливи години за Вас са тези, които могат да се разделят на рожденото Ви число. Например, ако вибрацията на името и на рожденото число е 3, човек ще бъде оригинален, но с напрегната нервна система, защото числото 3 е свързано с нервната система. Съвършеното име трябва да има нечетен брой букви, за да не се лишава от мощното влияние на централния камък. При Руми това условие не е изпълнено.
    Руми трябва да се облича в следните цветове: червен, пурпурен и златен. Да ги носи около черния си дроб, или като бижута, пръстени, гривни. Вашият основен музикален тон и тоналност е ми-мажор, ми-минор и фа-мажор. Човек живее по 9 години във всяка буква от името си. Изчислете в кой цикъл се намирате и доколко сте в хармония или дисхармония през този период от живота си с числото на името и с рожденото число. След като достигнете последната буква, последния цикъл от името си, започнете отново от първата буква, от крайъгълния камък. Числото на крайъгълния камък ще влияе през целия ви живот като невидима нишка, която минава през всички букви-периоди. Пресметнете кои букви преобладават в името ви: духовните, материалните, всемирните или индивидуалните. Това е допълнителен знак за посоката, в която ше се развивате в този период.
    Връзка между триадите и крайъгълния, централния и горния камък:
    Триади
    Крайъгълен камък 1 2 3
    Централен камък 5 4 6
    Горен камък 7 8 9
    Числата 1,2,3 имат връзка с Божествения свят, 5,4,6 – с духовния, а 7,8,9 – с физическия. Затова значението на горния камък е особено важно. Чрез него действията на физическия свят достигат своя предел, като се осъществяват в определена форма.
    Първата триада има отношение към индивидуалния живот на човека, втората – към социалния, а третата – към всемирния. В случая, рожденото число на Руми-3 е част от всемирната триада. Буквата Р, крайъгълният камък в името, се отнася към всемирните букви. При това добро съвпадение и следващата гласна У, която е изпълнена с вяра и упование, Руми може да служи на всемирната идея и на универсалната Любов, независимо че липсва централен камък.
    При промяна на име:
    1) Новото име не трябва да започва с буква, чиято числена стойност съвпада с рожденото число.
    Пример: Рожденото число 8 и буквата Х от името Христо;
    2) Ако човек се стреми към подобряване на здравето си, добре е новото име да започва с буквите Б и Д, ако са в хармония с рожденото число.
    3) Да се избягват прекалено много букви с числена стойност 5 в новото име. Такъв човек е трудолюбив, добър работник, но те не носят щастие и добро здраве.
    4) Антагонистичните числа: 5 и 11, 5 и 8, 2 и 7, 3 и триадата 1 – 5 – 7.
    Буквата А не е добър крайъгълен камък.
    При рождено число 13, което е самостоятелно, упорито, трудно променящо мнението си, новото име трябва да смекчи неговата твърдост.
    Без дълбоко проникване в себе си чрез продължителна медитация, не променяйте името си. Освен промяна на името, задължително е да работите за промяна преди всичко на самия себе си. Новото име ще ни бъде само външен помощник. Разберете дълбоката причина за вашите трудности, какво те допринасят за духовното ви развитие и тогава променете името си. Промяната е органичен, а не механичен процес, част от цялостната духовна работа на човека.
    -------------------------------------------------------------------------------------
    * Човек се ражда на Земята ту като мъж, ту като жена. Когато се роди като мъж, неговата половинка (жената) е в невидимия свят. Тогава тя е вертикалната, а той – хоризонталната линия. И обратно: когато се роди като жена, нейната половинка (мъжът) е горе в невидимия свят. Тогава той е вертикалната, а тя – хоризонталната линия (бел. ред.).
  6. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Лечение със Слънце   
    Енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот.
    Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата и здравето на човека.
    Няма болест, която да не се лекува от Слънцето.
    Слънчевите лъчи представляват сбор от билиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората; тези подписи те наричат почерняване.
    Слънцето е извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята, енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. Земята има и двата вида енергии, но предимно отрицателна; и Слънцето има двата вида енергии, но предимно положителна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Посредникът, който съединява и трансформира тези енергии, е наречен етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух.
    Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи.
    За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, подготвят се, а като се усили тя, разлистват се и най-сетне разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм.
    Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползува. Така преобразени, тези енергии не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Слънцето от своя страна ги препраща в централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна (всъщност дадено място) и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд тя почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, става отрицателна. Сутрин, при изгрев слънце, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
    Ние сме част от земния организъм и затова, когато той приема, и човешкият организъм приема. Затова именно най-силно действуващи са първите лъчи. Тогава човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм.
    Енергията, която Земята взема от Слънцето, може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към него, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния си ритъм.
    Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: от 12 ч среднощ до 12 ч на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 ч на пладне до 12 ч среднощ има отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен.
    Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
    Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.
    Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.н. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня, Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа.
    Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си - ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи.
    Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение.
    Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всеки недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган или крак, или ръка, или отслабнат очите, или отслабне паметта, всичко това се дължи на недоимък на енергия, недостатъчно прииждане на кръв, храна в този орган. Умният и разумен човек няма да каже: такава е волята Божия, но ще си набави веднага необходимото, ще събере енергия, ще се изцери,
    Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав. Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния.
    Ако почернявате на Слънцето, значи сте акумулирали неговите енергии. Почерняването е подпис, че сте взели енергии от Слънцето.
    Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува.
    Колкото злато имате в кръвта, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на това, което е в кръвта. Има ли злато в кръвта си, организмът е здрав, мисълта е свежа, трезва, чувствата благородни. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана. Праната е необходима, от нея зависи здравето. Затова се препоръчва сутрин рано да излиза човек, когато може да възприема по-голямо количество прана. Десетина минути са достатъчни да постои човек при зазоряване и при изгрев слънце, за да приеме това, което му е необходимо.
    На Слънцето крадешком ще хвърляте един поглед, за една десета от секундата.
    Слънцето действува много силно и за да не си повредите очите, не гледайте направо и дълго време Слънцето. Светлината не е лоша, ретината не е приспособена. Ако вие имахте знания, бихте могли да възприемете от Слънцето толкова енергия, че да лекувате всяка болест. Ако вие знаехте как да използувате слънчевата енергия правилно, досега бихте направили житните зрънца като яйца големи и ако бихте знаели да използувате правилно слънчевата енергия, вложена в житното зрънце, какво ли не бихте направили! Трябва да се изучават енергиите, които идват от Слънцето.
    Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас чисто механичен процес, който нищо няма да ви ползува.
    Нашият организъм е образуван от милиарди клетки, които имат свойството на земята да възприемат слънчевите лъчи, да ги трансформират и да задържат от тях необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом сте неразположени, излезте навън, изложете гърба си на слънце и от него ще получите това, което никаква философска мисъл не може да ви даде.
    Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи - тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си да се излекувате направо от природата. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък, Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.
    Има дни през месец септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни. Използувайте слънчевите лъчи през тези дни. Тогава има присъствие на светли същества около вас.
    Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други през юни, юли, изобщо през цялата година.
    Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действуват добре върху анемични хора.
    Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измени ли този наклон, той няма да се ползува от разумните лъчи на слънцето. Като говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост.
    В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват.
    Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека.
    Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на Слънцето и да концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце. Облаците пречат само да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите на слънце, като пазите главата, и стойте така половин час. После гърба - половин час, после пак гърдите половин час и така ще продължите, докато се изпотите хубаво. Ако направите 20-30 - 40 бани, всичко ще изчезне. Може да излагате на слънце цялото си тяло. Слънчевите бани ще правите сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произвеждат ефект върху гръбначния стълб, мозъка, дробовете, вие ще почувствувате ефекта и върху цялото тяло. Мозъкът е като батерия. Щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува.
    Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас.
    Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло.
    Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене.” След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете.
    Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% вашият опит ще бъде сполучлив. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства.
    Има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи. Буци, подутини след 2 - 3 месеца ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бога, дойде ли Божествената светлина, буците постепенно изчезват.
    Аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно - отрязват гнилото месо, без да закачат здравото.
    Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток.
    Често съм казвал, че човек трябва да разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на слънце, на светлината, мисли за нея, за това, което съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина; на сърцето - от недюимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истина.
    Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже с тях направо, нека се ползува от ония растения и минерали, които са свързани с енергията на Слънцето и Луната, и да ги трансформира правилно.
    Не гледайте Слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане - чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник.
    Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето си на север. Няма да мине много време и неразположението ви ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести. Ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне.
  7. Like
    Ани got a reaction from Маргита for статия, Лечение със Слънце   
    Енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот.
    Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата и здравето на човека.
    Няма болест, която да не се лекува от Слънцето.
    Слънчевите лъчи представляват сбор от билиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората; тези подписи те наричат почерняване.
    Слънцето е извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята, енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. Земята има и двата вида енергии, но предимно отрицателна; и Слънцето има двата вида енергии, но предимно положителна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Посредникът, който съединява и трансформира тези енергии, е наречен етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух.
    Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи.
    За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, подготвят се, а като се усили тя, разлистват се и най-сетне разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм.
    Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползува. Така преобразени, тези енергии не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Слънцето от своя страна ги препраща в централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна (всъщност дадено място) и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд тя почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, става отрицателна. Сутрин, при изгрев слънце, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
    Ние сме част от земния организъм и затова, когато той приема, и човешкият организъм приема. Затова именно най-силно действуващи са първите лъчи. Тогава човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм.
    Енергията, която Земята взема от Слънцето, може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към него, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния си ритъм.
    Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: от 12 ч среднощ до 12 ч на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 ч на пладне до 12 ч среднощ има отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен.
    Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
    Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.
    Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.н. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня, Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа.
    Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си - ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи.
    Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение.
    Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест.
    Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всеки недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган или крак, или ръка, или отслабнат очите, или отслабне паметта, всичко това се дължи на недоимък на енергия, недостатъчно прииждане на кръв, храна в този орган. Умният и разумен човек няма да каже: такава е волята Божия, но ще си набави веднага необходимото, ще събере енергия, ще се изцери,
    Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав. Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния.
    Ако почернявате на Слънцето, значи сте акумулирали неговите енергии. Почерняването е подпис, че сте взели енергии от Слънцето.
    Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува.
    Колкото злато имате в кръвта, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на това, което е в кръвта. Има ли злато в кръвта си, организмът е здрав, мисълта е свежа, трезва, чувствата благородни. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана. Праната е необходима, от нея зависи здравето. Затова се препоръчва сутрин рано да излиза човек, когато може да възприема по-голямо количество прана. Десетина минути са достатъчни да постои човек при зазоряване и при изгрев слънце, за да приеме това, което му е необходимо.
    На Слънцето крадешком ще хвърляте един поглед, за една десета от секундата.
    Слънцето действува много силно и за да не си повредите очите, не гледайте направо и дълго време Слънцето. Светлината не е лоша, ретината не е приспособена. Ако вие имахте знания, бихте могли да възприемете от Слънцето толкова енергия, че да лекувате всяка болест. Ако вие знаехте как да използувате слънчевата енергия правилно, досега бихте направили житните зрънца като яйца големи и ако бихте знаели да използувате правилно слънчевата енергия, вложена в житното зрънце, какво ли не бихте направили! Трябва да се изучават енергиите, които идват от Слънцето.
    Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас чисто механичен процес, който нищо няма да ви ползува.
    Нашият организъм е образуван от милиарди клетки, които имат свойството на земята да възприемат слънчевите лъчи, да ги трансформират и да задържат от тях необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом сте неразположени, излезте навън, изложете гърба си на слънце и от него ще получите това, което никаква философска мисъл не може да ви даде.
    Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи - тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си да се излекувате направо от природата. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък, Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.
    Има дни през месец септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни. Използувайте слънчевите лъчи през тези дни. Тогава има присъствие на светли същества около вас.
    Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други през юни, юли, изобщо през цялата година.
    Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действуват добре върху анемични хора.
    Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измени ли този наклон, той няма да се ползува от разумните лъчи на слънцето. Като говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост.
    В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват.
    Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека.
    Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на Слънцето и да концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце. Облаците пречат само да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите на слънце, като пазите главата, и стойте така половин час. После гърба - половин час, после пак гърдите половин час и така ще продължите, докато се изпотите хубаво. Ако направите 20-30 - 40 бани, всичко ще изчезне. Може да излагате на слънце цялото си тяло. Слънчевите бани ще правите сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произвеждат ефект върху гръбначния стълб, мозъка, дробовете, вие ще почувствувате ефекта и върху цялото тяло. Мозъкът е като батерия. Щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува.
    Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас.
    Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло.
    Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене.” След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете.
    Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% вашият опит ще бъде сполучлив. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства.
    Има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи. Буци, подутини след 2 - 3 месеца ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бога, дойде ли Божествената светлина, буците постепенно изчезват.
    Аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно - отрязват гнилото месо, без да закачат здравото.
    Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток.
    Често съм казвал, че човек трябва да разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на слънце, на светлината, мисли за нея, за това, което съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина; на сърцето - от недюимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истина.
    Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже с тях направо, нека се ползува от ония растения и минерали, които са свързани с енергията на Слънцето и Луната, и да ги трансформира правилно.
    Не гледайте Слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане - чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник.
    Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето си на север. Няма да мине много време и неразположението ви ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести. Ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне.
  8. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Първи стъпки на ученика – 2   
    Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека. Средният пръст е свързан със Сатурн и има връзка със справедливостта и мъдростта. Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата. След туй движи пръстите по средния пръст, мисли за разумността и щом ти си разумен, няма да се сърдиш и обиждаш. След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш.
    Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм?” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят.
    Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните:
    „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
    Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва. Кой ще реши дали е отсъствувал по уважителни причини или не? Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик.
    Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас.” Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии.
    Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек.
    Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.”
    27.03.1948 г., Изгрев
  9. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Ганди, Тагор и Неру в изкуството на българския художник Борис Георгиев от Варна   
    Издателство “Алфиола” с радост поднася на своите читатели новата си книга “ Библия на хуманизма” с автори Иван Терзиев и Христо Маджаров, която разказва за изключителната личност на един необикновен човек – Махатма Ганди, за който Алберт Айнщайн казва: “На идните поколения ще бъде трудно да повярват, че такъв човек, от плът и кръв, е ходил някога по земята.”. От книгата предоставяме на своите читатели текста на последната част (автор Христо Маджаров) и картини на българския художник Борис Георгиев. Приятно четене!!!
    Днес, като възстановяваме в съзнанието си образите на тримата бележити представители на Индия - Ганди, Тагор и Неру, за да им отдадем нашата почит и уважение, е добре да си припомним как ги описа и нарисува един българин. Той бе странен пътник по света, майстор-художник на душата, който смяташе изкуството за своя мисия. Той общува дълго време със знаменити индуси и чрез своето вдъхновено изкуство запази техните образи за нас и за идващите след нас. Този мисионер на красотата е Борис Георгиев.
    През 1931 г. параходът „Пилзна” на агенция „Лойд Триестино” отнася за Индия Ганди и съпругата му Кастурба след конференцията в Лондон. Фотография от това време ги показва сред кръг от индуси, сред които се забелязва и фигурата на варненския художник Борис Георгиев.
    Преуморен от пребиваването си на Запад, „тази огромна лудница на безсмислено бързане и шум, на бедност, мизерия и разврат на паразити”, поетът се отправя в търсене на духовна Индия.
    „Не като страна на чудеса, богатство и факири, а като страна на голяма скръб и мизерия.”
    „Най-очарователните пътници на парахода бяха двете млади турски принцеси – Дурре Шевар и братовчедка й Нилюфар. Омъжени за синовете на хайдерабатския махараджа, те пътуваха за новото си отечество… Капитанът им говорил за изкуството ми и те се заинтересуваха. Като видяха мои произведения, те изразиха желание да им направя портрети в Индия. Тогава не предполагах, че това наистина ще се осъществи.
    „Щастлив бях да се запозная отблизо с водачите на днешна Индия, да беседвам с тях и да рисувам портретите им. И чрез интуицията, която обладавам като портретист, аз можах да схвана и прочета много от тяхната душа, за да разбера по-добре делото на всеки един…
    Най-великият измежду тях е Ганди, чиято личност и дело от години интересува цял свят…. Той е вдъхновителят, той е духовният водач, ярката зорница на небосвода на Изтока…” 2
    Художникът описва Ганди като:
    „символ на борбата на Индия за освобождение от собствените й религиозни и социални предразсъдъци и от чуждото иго. Ганди оказва огромно влияние върху народа, за когото е пророк и светец.
    „Неизгладимо остана в душата ми впечатлението от първата ми среща с този малък човек, в очите на когото се четеше всичката скръб на Индия. През време на 17-дневното пътуване с парахода аз често беседвах с Ганди, доволен, че имах щастливата привилегия да чуя от самия апостол на Индия обяснения за неговото учение… Той пътуваше на палубата като беден третокласен пътник, в устроена за него палатка, заобиколен от грижите на сина си, на двама секретари и на група ученици. Ганди никак не обича журналисти, фотографи и особено художници. Задачата ми се улесни, когато синът на Ганди, Девидас, ми каза, че би желал да има един образ на баща си и че той ще го помоли да ми позира.
    В последствие станахме приятели (1935), когато гостувахме с него и майка му повече от два месеца на принцеса Амрит Каур в Симла…
    Съдбата пожела и втори път да направя опит за портрет, когато бях гостенин на Ганди за няколко дни, поканен от самия него в убежището му – ашрама Мъганвади в Централна Индия.” 3
    Така художникът получава разрешение от Ганди за портрет на него, после и на Кастурба.
    Рисува го със сключени за поздрав ръце, знак на ахимза (ненасилие).
    „Махатма Гандиахатма Ганди – апостол на доброто”
    „Имах привилегията да се запозная с Ганди и с неговата съпруга и да стана техен приятел. Те посветиха живота си за освобождението на нещастните парии и за независимостта на Индия.
    Проповядвайки идеалите на ненасилието и неубиването на никое живо същество (Ахимса), той освободи париите от робството им и Индия от чуждо иго, без да се пролива кръв.” 4
     
     
     
     
     
    „Кастурба Ганди”
    „Святата сътрудница и вдъхновителка на Ганди, която преживя много преследвания и страдания заедно с него и завърши живота си в затвора за идеалите на индийското човечество, преди Ганди да бъде убит от брамините.” 5
    По-късно Ганди и Кастурба въвеждат художника във висшите кръгове, където той осъществява своя индийски цикъл. Той рисува знаменити личности на индийското освободително движение като Неру, и духовни водачи като Тагор, Амрит Капур, а също и на бедни парии…
    Борис Георгиев се среща за пръв път с Рабиндранат Тагор в Рим през 1926 г. Той е привлечен от духовното величие на поета, представител на източната култура. Общността във възгледите е причина да си разменят покани за взаимни посещения в България и в Индия. Двамата обещават и изпълняват обещанията си.
    Още същата година Тагор посещава България.
    „Идвам в страната на Борис Георгиев” – казва той на софийската гара, окичен с венец от хризантеми. Поетът споделя своето разочарование от западната култура:
    „Европа залязва в дим и пепелища!
    Но в България има една надежда…”
    Скоро след пристигането си в Индия Борис Георгиев е поканен от Рабиндранат Тагор в неговия университет Шантиникетан. Там той гледа драми на Тагор, изпълнявани от неговите ученици. И пише на Борислав Георгиев от София:
    „Питаш ме за Тагоре, запознах се с него в 1926 г. в Италия и бях му направил първия портрет.
    После се видяхме в Индия в 1932 г. и бях негов гостенин в Шантиникетан – неговия университет до Калкута. Той е един много голям поет и философ и написа много възвишени произведения.
    “В противоположност на Западната цивилизация, достигнала до краен материализъм, поезията на Тагор е с най-висша духовност.”
    “Огромно е духовното величие, което оказва личността на Тагор върху еволюцията на освободителната идея. Макар и да не взема пряко участие в Националния Конгрес, той не пропускаше случай да изрази, че е на своя пост на дълга си към великото отечество… Той признава, че в негово лице Индия има един от най-великите си апостоли, който дойде да я събуди от съня и да й даде ново съзнание, че е велика стара Индия, достойна за по-щастливи дни на пълна независимост.” 2
    Б. Георгиев отказва поканата да заеме престижната катедра по изобразителни изкуства в Университета на Тагор, тъй като има програма да събира материал за своя индийски цикъл. Това не разваля дружбата им. Художникът прави безсмъртни портрети на Тагор в профил и анфас.
     
    „Рабиндранат Тагоре” (1932)
    „Портрет на душата на големия поет и философ Тагоре, направен от мен в Шантиникетан – неговият университет, недалеч от Калкута, гдето бях негов гостенин” 5.
    Там той среща и принцеса Нилюфар, чийто брак е завършил с фиаско. Тя търси утеха в изкуството и я намира при мъдреца.
    Зарадвана от срещата, тя му позира и художникът изпълнява обещанието си като й прави портрет-шедьовър, чиито репродукции красят днес много галерии на Изток и Запад.
    „В чудния поглед на прекрасните й тъмни очи е скрита цялата мистерия на Изтока.”1
    „Портретът върви добре и тя е във възторг от него. Макар и приказна красавица, тя е изключително чувствителен и благороден човек.” 6
    Очарована от изкуството му, Нилюфар тръгва да пътува с него. Благородният Тагор казва:
    „Дано Нилюфар намери при българина това, което ние не успяхме да й дадем!”
     
     
     
     
     
     
    Джавахарлал Неру също позира на художника.
    „Този красив и благороден брамин с удивително умни, изразяващи скръб и мечтателност очи, с когото имах случая да се запозная при Ганди в Делхи и от когото направих една сполучлива скица, е получил най-рафинирано английско възпитание и образование в Кембридж. След завръщането си, той търпи дълбока душевна криза от печалното зрелище, което представя животът на милиони негови сънародници. Тогава Този благ и любезен човек, пред когото се е откривала блестяща кариера за земни блага и светски живот, става водач на Националния конгрес, който се превръща все повече в едно народно, социално движение…
    Той се отдава с цялата си душа на освободителното движение, в което е баща му Мотилал Неру, като водач на националистическата група на индийското законодателно събрание. Баща и син жертват личното си щастие и голямото богатство за делото на свободата…
    Фигурата му се издига гигантски в движението за освобождаването на париите и за несъпро-тивление на злото, както и с революционните методи за разрушаване на всички стари божества и социални институции.” 2
    Образът на портрета на Джавахарлал Неру е пресъздаден реалистично, с ясно изразени финес и благородство, характерни за потомствен брамин. До името си художникът е фиксирал мястото и времето – Делхи, 1936.
    Борис Георгиев участва в живота на Индия като искра от запалени „Факли за освобождение на Хиндустан”. Там създава световен шедьовър „Дъридра Нараяна („Скръбта на Индия”), която нарича „Моята среща с индийските парии”.
    „Дъридра Нараяна”
    „Срещата ми с париите на Индия. Алегоричен мой автопортрет, направен в Индия през моите 5-годишни странствания в тази трагична страна като странник. Съпроводен от душата на Катя, се прекланям пред скръбта на нейните (индийските) мъченици, осъдени от чудовищните догми на браминизма на невероятна мизерия и унижения.
    През време на моите чести гостувания при Ганди в неговото убежище Ашрам във Варда, всяка вечер идваха хиляди от тези мъченици, за да намерят малко утеха за техния трагичен живот, при апостола на общочовешкото братство, който се бори за тяхното освобождение и това на жената, за което беше убит от брамините.”
    В тази картина се вижда и автопортрет на художника–скитник с торба на гърба, събрал ръце в молитвен поздрав пред скръбта на Индия. Зад него е духът на починалата му сестра Катя, която той винаги усеща край себе си.
    Борис Георгиев живее пет години в Индия и рисува там около 50 творби. Творчеството му е високо оценено в Индия. Само година след посещението му индийските специалисти пишат:
    „… Борис Георгиев напомня нашите живописци от Аджанта, които сътвориха образи, изпълнени с грация и чувства, каквито е трудно да открием днес в изкуството.” 4
     
     
    Чинтамани Вийас е пожизнен и административен член на асоциацията „Общоиндийски изящни изкуства” и „Дружество на занаятчиите” в Ню Делхи и на Карнатаека Читракала Паришот в Бангалор. Той е известен художник, художествен критик и коментатор. Картините му красят много музеи, университети и частни колекции в Индия и по света.
    През 1980 год. той издава брошура на хинди и английски език за живота и творчеството на „Романтичният български художник Борис Георгиев”, за която е поздравен от индийския Парламент, от Академията в Пенджаб и от председателя на Комитета по култура, София – Людмила Живкова. В тази монография той пише:
    „Видях 13 негови картини в България и 18 - в Индия. В Националната галерия по модерно изкуство в Ню Делхи има 16 негови портрети.”
    Вийас изрежда резиденции и частни колекции, в които се намират други картини…
    Две от залите в галерията в Мадрас и в Художествената академия в Делхи – показват картини и портрети на варненския художник. Други се пазят в центъра на Николай Рьорих в Кулу.
    „Всички тези рисунки показват, че мотивът на неговата творческа работа е собственият му живот. Ние в Индия трябва да сме му благодарни за топлото човешко отношение към нашата страна и нейните хора” – завършва индийският културен деятел.
    Христо Маджаров
  10. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Паневритмия. Древната космогония в Новото Учение на Учителя Петър Дънов. Част 3   
    ІІІ. Въздействие на паневритмичната практика
    Свещеният танц на паневритмията възражда или по-скоро “превежда” на съвременен език смисъла и съдържанието на древните мистерии. Днес единственият ограничител за участие или не е проявата на собствената воля и желание за включване към катарзисния танц. Това е една външна изява на известна по-голямата свобода. Но и тук има вътрешни духовни пластове, до които се достига след извървяване на определен път и придобиване на познание. Такова своеобразно посвещение всеки придобива сам, без физически видим учител. Получава се нещо като постепенно отваряне на затворените вътрешни нива на малки части. Огромното времево разстояние е пречка да се направи по-подробно сравнение, затова някои изказани мисли може да не попадат в целта и да не носят нужната научна доказуемост.
    Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне.
    Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения.
    1. Терапевтичен ефект
    Паневритмията е свят, в който навлезе ли, изследователят открива огромни възможности за многостранно тълкуване на явлението. Намираното терапевтично въздействие би представлявало интерес за съвременните методи на музикалната терапия, медитативните и дихателни практики, цветотерапията, както и за новото развитие на психотерапията и биоенерголечението.
    Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие.
    Полученият психобаланс в съзнанието се отразява от своя страна по хоризонтал и вертикал. Високоенергийното въздействие на целия комплекс от средства в паневритмията привежда в синхрон вибрациите, а оттук и жизненото ниво на отделния участник. Вниманието се насочва към всяка част от тялото и неговите органи, към състоянието и нуждите на отделната клетка. Пълен ефект се получава, ако всичко това се осъзнава и осмисля от танцуващия, за което са необходими определено познание и психични способности от негова страна. Колкото по-добро е психосоматичното функциониране, толкова по-добре може да се осъществи и развие вертикално ефектът на паневритмията. Повишават се духовните трептения на единиците и множеството, като това рефлектира върху цялата планета и подобрява общото състояние на космоса. Такава хармония на свой ред прави съответна обратна връзка и влияе с всичките си положителни сили от физическо и духовно естество в световен мащаб. Дълбокото ми убеждение е, че дали ще грее видимото слънце на небосклона или то ще свети в душите и сърцата на земните жители е почти равносилно, защото най-хуманният ефект, заложен в паневритмията е налице. Сливането на вибрациите не може да се осъществи при наличие на болно тяло и психика. Още в древността това се осъзнава чудесно и е повод за създаването на хиляди вярвания и учения. Античното схващане за изграждането на човека-музикос е напълно сходно. Когато тялото и душата станат “музикални”, се придобива идеално здраве. Много играещи паневритмия споделят успехи в това отношение. Някои от здравните проблеми се олекотяват, дори до пълното им изчезване. Психосоматичният контрол се вмества в определените за дадената личност рамки и биоенергийното състояние се повдига. Би било интересно и любопитно да се измерят с научна апаратура енергийните полета (или аурите) на танцуващите преди и след изпълнението на цикъла от упражнения. Тогава ще се видят и документират най-ясно всички евентуални промени по докоснатите проблеми, настъпващи по време на и след изпълнение на паневритмия. Смело мога да констатирам, че системното прилагане на упражненията от музикално-ритмичния комплекс води до положителна промяна и при психично болни лица, разбира се не в тежки форми. Вероятно освобождаването от отрицателни състояния на съзнанието и подсъзнанието, постигано чрез комплексното въздействие на средствата, води до повишаване на нервната сила, а оттук и до по-голяма способност за съзнателен контрол на действие и поведение. Такова влияние се осъществява и без да има явни психични отклонения. Само че в този случай се наблюдават други резултати. Проникването до подсъзнанието помага оттам да се изчистят негативни емоционални и мисловни напластявания и разстройства. Отстраняването на менталните блокировки разтоварва ума от всякакви “излишъци”, като по този начин той става здрав и естествената му спонтанност и творческа съзидателност излизат на преден план. Освободеният ум постепенно възвръща оригиналните си методи на реагиране и действие и все по-съвършено възприема и взаимодейства с околната среда като успешно осъществява творческата си градивност. Може да се каже, че на практика се постигат част от целите на използваните напоследък методи на медитация.
    И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите.
    Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век :
    “Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 183/
    Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс.
    На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия :
    “Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 165/
    Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят” и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.”
    Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 166/
    Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит.
    Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н. Сърцето става по-меко и умът се преобразява чрез “В началото бе словото” . А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”.
    Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен.
    Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики.
    Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.” Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.”
    В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат.
    За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.” Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.” Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.” /Енциклопедичен речник”, книга ІІ, стр.315/
    Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.” И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 182/
    Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.” Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос.
    Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.” “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.”
    През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”.
    Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план.
    Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно.
    ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.” Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.”
    В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта.
    Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното
    2. Педагогическо въздействие
    “Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на паневритмията в училището и в обществото ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности…..Един час на ден (в училище, бел.моя ), употребен за Паневритмия ще подготви ново поколение.”
    Учителят
    В тази глава ще направя опит да разгледам какво би могло да бъде влиянието на паневритмията, ако тя се допусне до участие в педагогическия процес. За съжаление не мога да се опра на официални научни разработки и изследвания, макар че от края на 1939 год. е било пуснато в ход въвеждане на паневритмия в българските училища. В продължение на четири години това начинание, разбира се подкрепено от тогавашния кабинет и по-специално от Министерство на просветата, се е развивало малко мудно. За нещастие първите бомбардировки над София слагат край на едно красиво дело, с което България и нейните деца могат само да спечелят. След края на войната нещата постепенно са забравени и придобиват друг обрат. Но никога не е късно засятото семе да изкласи…
    Още при разучаването на паневритмията на Изгрева Учителят казва : “За нейното проучване ще трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони и същевременно да се проучи практически.” Нека направим крачка в тази насока.
    Музиката има организиращо значение в целия синкретически комплекс на паневритмията. Освен това тя въздейства като важен възпитателен фактор “първият метод, с който трябва да започне новото възпитание.” Учителят е имал и специално отношение към светското образование; в беседите си много е говорил за едно ново по структура, форма и съдържание възпитание, взимащо положителния опит на миналото и окончателно скъсващо с неуспешно действащите стари модели на мислене и развитие; изнасял е отделни лекции пред учители от цялата страна. Дори може да се проследи как самият той с цялата си дейност е осъществявал на практика взаимодействие между съвременните подходи на образование (движещи се в посоката на даване информация чрез лекция или урок) и опита на древните школи (задаване на въпроси и получаване на отговори; предаване на знание чрез притчи, разкриващи истините в зависимост от собственото ниво на развитие и напредък на ученика). Като доминанта проблясва обаче многократното му подчертаване, че новото в обществото може да дойде единствено по пътя на музиката. Новият човек трябва да постигне състояние, в което музиката да навлезе и заработи в ума и сърцето му. С чисто сърце Учителят Дънов препоръчва по-широко застъпване на музиката в учебните планове, но не само като увеличена бройка часове, а да се осъществи проникване на музиката в целия училищен живот и цялата дейност на ученика, като с това се създаде подходяща музикална атмосфера в цялата образователна система. “Музиката да не е само отделен училищен предмет, а да се прилага обширно във всички предмети, за да може да укрепи здравето, развие ума, чувствата и волята, усили паметта, изгради характера и събуди Божественото у човека - любовта, милосърдието и др.” Защото “някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музика.”
    Да, събуждане на непроявената природа и организиране на физическите, умствените, сърдечните и волевите сили по нов начин наистина се постига чрез музиката и нейната магия. Оттук нататък човешката жизнена енергия започва да поддържа или повдига нивото си, взаимодействайки си с енергийния музикален източник - космоса.
    Поемайки определени светли и музикални вибрации, поведението на разумните живи същества придобива нови нюанси. Движенията и жестовете на телата стават смислени, ритмични и пластични; емоциите и мислите се уравновесяват; задълбочава се вътрешната вглъбеност и уважението към околните индивиди; оценява се значимостта на природата и вселената и се открива собственото място в нея. Или с други думи: принципите и правилата на паневритмията стават част от човешкото битие.
    Защо Учителят Дънов е държал много на паневритмията и горещо се е застъпвал за нейното прилагане в училищата и във висшите институти? Само “ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече”? Едва ли това, както и засегнатите досега проблеми и въздействия са решаващите мотиви. По-скоро Учителят ни е оставил добре разорана и засята нива, а ние от своя страна остава да се погрижим и пожънем даровете й, като ги оценим и доразвием подобаващо.
    Опит в тази насока представляват следващите редове, където ще обърна внимание на конкретните възможности на паневритмичните упражнения за постигане на възпитателен ефект, което досега не е целенасочено в съществуващата литература. Погледнато метафорично и обобщаващо, бих нарекла паневритмията учител на всички и на всеки. Това ще определи и подхода към изследвания проблем. Паневритмията дава знание, възпитава, образова и обучава всеки, който дори само надникне в нея. В началото са нужни обикновени преподаватели, за да се усвоят някои умения и основни положения. “Аз ви казвам само общите принципи - казва Дънов, във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.” /Учителят, “Разговорите при седемте рилски езера”, стр 220/
    Вселената се проявява и учи децата си. Дадената свобода вероятно е най-ценното и най-отговорното послание. Доверявайки се на този космически учител и неговата мъдрост в музикално-ритмичните движения, се постига дълбока вътрешна връзка, дори по-правилно би било да се каже съкровена интимност. А това е нужно на всеки педагог, който открива и развива индивидуалните качества и таланти на учениците си. Убедена съм, че паневритмията като опитен учител дава всекиму нужното, съкращава криволичещия път на търсещото лутане и подарява житейско време, разкрива един свят на красота и съвършенство, с което пък се доближава до естетическото въздействие.
    Развивайки богата душевност и телесна красота и здраве чрез всекидневно изпълнение на упражненията и тяхното символно-семантично претворяване във физическото и духовното битие на човека, се постига цел, подобно на древногръцката “калокагатия”. Открива се и малка прагматична страна - всичките музически изкуства са вложени и синтезирани в един общ цикъл. Музикант, поет, танцьор, мим, учен с познания по астрономия и история, артист, играещ главната роля на сцената на своя живот - това е всеки един, танцуващ паневритмия.
    Следва да се обърне внимание на една важна разлика с древността и развитието на педагогията досега: формирането на индивидуалности с колективно съзнание. Този факт е с огромно планетарно значение. Движейки се хармонично в паневритмичния кръг, шлифовайки собствения диамант в душата си, всеки открива някакво особено отношение към останалите и това усещане постепенно започва да се проявява, докато стане постоянно поведение. Осъзнаването на огромната роля на всяка микроскопична частичка за функционирането на целия огромен жив организъм - Вселената, вярвам е първата крачка към трайна промяна в съзнанието на присъстващите в играта, промяна и настройване за нещо по-висше, което е и притежание на всеки от нас. Навлизаме в психоактивиращата функция и сугестивните възможности на паневритмичния комплекс. Съзнанието на танцуващите в кръга двойки осъществява връзка с безкрайността. Забелязвайки и мислейки за милиардите живеещи форми, задълбочавайки се във вечното съзнание, все повече се постига сливане с него и поемане на част от красотата и силата на всяко нещо. Осъществява се и духовен катарзис, съпроводен с енергиен обмен на микро- и макрониво. Силата и трайността на внушението зависи от отделното и общото (на всички включили се към хармониращия се пулсиращ организъм на паневритмията) вибрационно-енергийно и еволюционно състояние.
    Как музикалните ритмични упражнения могат да помогнат на педагогиката? На първо място може да се постави изграждането на нравствени и морални ценности. За част от тях се каза вече. Като допълнение към написаното е възможността, давана от паневритмията за изглаждане и хармонизиране на междуличностни отношения и намаляване и уравновесяване на егоистичното поведение у всеки един. Така на практика се увеличава уважението към всяко живо създание, а собственото самоуважение достига нормалните си позиции. Прехвърлянето по закона за аналогия на природните и всемирните принципи към личната “клетъчна република” оцветява в нов нюанс и осмисля по духовен път физическото ни съществуване. Еволюцията следва неизменно своя ход и всяко живо творение преминава от там, спира се и дори понякога пада и страда, ако развитието го налага. Само чрез братска взаимопомощ и саможертва може да се постигне облекчаване на трудностите по пътя на човешката душа и хармоничното издигане до първоизточника й - Космоса или Бога. Опознавайки етапите на развитие на душата и състоянията, през които тя преминава, заложени изцяло в паневритмията, се разбират и обикват другите хора. Стопени са отрицателните качества като гордост, надменност, завист, злоба, корист. Когато вътрешният дискомфорт е ликвидиран и е налице едно хармонично светоусещане, проблемите - било то вътрешни или външни, изчезват и хората стават по-добри и отзивчиви.
    Основание да твърдя подобно нещо ми дават наблюденията над постигането на синхронност между физическо и духовно поведение по време на танца, както и след това. Когато участниците се отнесат отговорно към нужната вътрешна духовна работа, резултатите рано или късно се появяват. Чистата мисъл освобождава ума от рационалистичните му окови и го дарява със светлина, топлината на сърцето прогонва отрицателните емоции и открива пътя на всемирната любов. Всички правят заедно уверена крачка по пътека на земната еволюция.
    След завръщането си през 1895 година от САЩ, където в продължение на седем години учи медицина, Петър Дънов започва да обикаля градовете и селата из страната, правейки френологични изследвания. Линия, транспортир и таблици са били мерните му инструменти, с които е обяснявал връзката между измерените ъгли и дължини и умствените и духовни качества на човека пред него. Разработва френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък. По-късно вероятно тези изследвания му помагат да подбере правилните движения на тялото, необходими за задвижването и активизирането на определени мозъчни центрове, а оттам и на конкретни психични сили и качества. Събуждането на умствените способности води и до обратна връзка с движенията на тялото. Те се променят към по-голяма пластика, мекота, гъвкавост и се изчистват всякакви паразитни излишни натрупвания. Психичното тяло е овладяно, а то от своя страна контролира физическото и качеството на психомоторната дейност се повишава.
    Освен това се засилват и се организират мисловните процеси, паметта се подобрява и прояснява. За съжаление отново се позовавам на собствени наблюдения. Набелязаните проблеми могат да заинтригуват педагози и психолози с пълно основание.
    Още самата подредба на упражненията организира паметта към по-голяма гъвкавост. Някои от тях се изпълняват по един и същи начин, но с лек нюанс в движението. Други се играят на една и съща мелодия, но с различни текст и движения. Следователно, за да се запомнят тези условия, е необходимо активизиране на съответните умствени процеси.
    Музикално-словесното енергийно внушение събужда мисловни енергии, прочиства паметта и съзнанието от стари “замърсявания” и открива път за нови знания.
    Дори само при слушане на музикалния акомпанимент, когато се танцува без да се пее, се засилва развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене.
    Всеки един от нас се ражда творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес чрез логиката, анализа и синтеза, изцяло застъпени в него, тези способности се задушават у детето до пълното им умиране в някои случаи. Запазването на чистото детско светоусещане и творческото преоткриване на всемира е привилегия на хората от сферата на изкуството. Светът на паневритмията създава подобна съхранителна възможност. Той не повтаря усвоените логика и модели на човешкото жизнено поведение. Изграден е от други по-висши принципи, ръководещи космоса и даващи свобода на съзидателните и творчески сили, а оттам и на подобна нагласа. Само ще загатна за най-малкото, което може да постигне човека, който играе и осъзнава упражненията. Усвоил основните закони на Вселената, той започва да открива нови качества, способности и възможности в самия себе си. Тогава сътворява собствена “симфония на живота”, съобразена с индивидуалните му особености и в хармония със света. Променя се стойката, лицето засиява, движенията се омекотяват, стъпките се премерват според ситуацията, мислите и действията стават по-разумни и смислени, проблемите се преодоляват артистично и гъвкаво. Човекът е намерил своя основен тон, от който е изграден и успешно го използва, а не се движи по установени стандарти и утъпкани пътеки.
    Съзнанието обменя разумно сили с живата природа и се отправя към по-висша емоционална сфера, от която мнозина творци черпят вдъхновение. Откриването на ценни бисери в собствената микровселена, продължаването на пътуването из красивите потайности на човешката и всемирна душа, служи като мощен импулс за творчеството във всяка една област на живота и изкуството. Както композиторът обработва “дадената” му музика, така и тук се отключват подобни творчески способности за “преводи”
    Паневритмията създава определена интонационна среда, включваща сугестията на музика и слово, физическо движение и жест. Към музикално-словесното акустично внушение се прибавя директното въздействие на словесния текст и извънхудожествения ефект на мястото, определено за паневритмичната игра (сред природата по възможност в планината или в гората). Ако си припомним древната теория за етосното влияние на ладовете, откриваме общи черти. Макар да са написани в съвременна мажоро-минорна система, в общата атмосфера на песните се наблюдават дорийски и фригийски хармонии, а лидийските и йонийските “разхлабващи” съзнанието са избегнати. Стъпката и напевността следват ритъма на словесния текст, жестът изразява дълбоката вътрешна сила. Постига се забележителен ритъм, който както при калокагатията не може да се разруши при никакви обстоятелства. Телесният ритъм се възпитава с гимнастическите упражнения, а ритъмът на душата се изгражда и поддържа с “музика” (триединство на музическите изкуства поезия, танц и музика). Това е античното философско схващане. Евритмията на Питагор научава на верния ритъм в пеене, свирене, танц, реч и жест, мисли и постъпки, живот и смърт. Крайната цел е да се включиш в космичния ритъм и получавайки просветление да разбереш хармонията на “звучащите звездни сфери”. Дънов от своя страна обогатява и доразвива древната космогония. Разликата не е само в представката “пан”. Най-ценното е заложеният демократично действащ възпитателен принцип. Собственото развитие до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от свободната воля на човека. Съответно отговорността е по-голяма, но на нея паневритмията учи постепенно и с търпение всеки, който има желание да развива по хармоничен начин еволюционните си процеси и с това да помага на еволюцията на цялата Вселена.
    Като поредна отлика мога да посоча възпитателното въздействие на музиката и словото не само върху психиката, но и върху физиката. Спокойният ритъм на началните песни, пресъздаващ пробуждането на природата, настройва и провокира плавни движения на тялото. Неравноделният метрум на ръченицата в “Колко сме доволни” и във втория дял - “Слънчеви лъчи”, импулсират виталност и подобряват соматичното състояние. Думи като “мисли”, “крепи”, “нагоре да полетим”, “бодра гимнастика, раз, два, три\подвижи се и се спри”и други внушават конкретни физически действия.
    Паневритмията възпитава и залага в голяма степен на самовъзпитанието и самодисциплината у всеки един участващ, както се споменава по-горе. Учителят казва: “Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават.” /Янкова, А.-“Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”,стр. 49/
    Играейки всеки ден по едно и също време едни и същи упражнения се създава особен вид трудолюбие. То дава възможност да откриваш и изработваш неподозирани детайли, които се проявяват постепенно и в житейското битие. Самообразованието и самоконтролът разрешават да се навлезе в по-езотерични сфери. Прилагането на това знание и усвоен опит отключват процеси, които позволяват изчистването на собствената карма. Постига се едно по-голямо самовглъбяване и самонаблюдение. Не се подражава на околните, а се играе съсредоточено паневритмията, която е необходима на всеки, за да си помогне на индивидуалните потребности в определен момент. Самият Учител дава указания да не се гледа как играят останалите, а концентрацията да се насочи към собственото изпълнение.
    За педагогията превъзпитанието е най-труден процес. Рушенето на старите навици се поддава мъчно, а понякога протича болезнено. Много по-лесно е да се научи нещо ново, отколкото да се изкорени старото. В паневритмичната практика превъзпитанието на старите вредни навици протича леко и без излишно форсиране. Веднъж схванали ритъма на свещения танц, участващите постигат омекотяване във всяко едно положение - движение, жест, реч, мисли, чувства и поведение. Показателна е усмивката при традиционния финален поздрав между участвалите: “Светъл ден!”. Тук се наблюдава и друг възпитателно-хуманен принцип: след като си оправил и хармонизирал собственото си състояние по време на упражненията и си се справил с проблемите, поглеждаш към другите и ги даряваш с красива мисъл и любов.
    Развитието на волевите качества също може да се проследи. Без да подценявам необходимото усилие за всекидневното изпълнение, ще се спра по-подробно на друг момент. В някои от упражненията, като “Освобождаване”, “Побеждаване” и в третия дял “Пентаграм”, силно присъствие имат волевите способности. Лесно може да се съди за степента на развитие на волята у всеки един играещ по неговите особености в изпълнението на движенията. Музиката, словото и физическото движение са еднакви за всички, но интерпретирането е строго индивидуално и различно. Постепенно към края на паневритмичния танц е постигнато известно изравняване и уравновесяване - по-резките движения у някои са омекотени, по-тежките и обемни са олекотени и прибрани, по-мудните са активизирани. Знаейки за психосоматичната връзка, лесно се достига до извода за определено възпитание и съответното формиране на индивидуални качества.
    Включването към такъв генератор на жизнена енергия като паневритмията изисква организиране и постоянен контрол на вниманието. Не може да се играе в кръга пълноценно, ако не се поддържа определена будност на съзнанието и адекватност на поведението. В това отношение мога да посоча една от все още допусканите слабости от участниците. Като се поддават на увличащите ги емоции, губят връзка с ума и резултатът е разсейване. Това от своя страна крие опасност да се объркат упражненията, които макар да са много лесно изпълними, гледани отстрани, имат своите нюанси, значения и логично редуване. Пропускането на някой елемент води до откъсване от пулсиращото цяло и смущава хармонията и синхрона. За възстановяване на ритъма се изразходва допълнителна енергия, което е лична и всеобща загуба.
    Едно особено качество възпитава паневритмията. То е свързано с обясненото по-напред формиране на колективно съзнание у индивида. Танцувайки в огромен кръг и движейки се напред, назад и настрани по него, на места в бързо темпо, се налага да се изгради пространствена ориентация. Тя се отнася и до усещането за партньора до теб и играещите двойки отпред и отзад. Трябва добре да се прецени как собственото поведение и място ще се отрази на ритъма и пулсацията на цялото. Много често това не се прави и се наблюдава натрупване на двойки в една част от кръга, при което други места се оголват или формата на кръга се нарушава (както се вижда от снимката на 19 август 1998 година в приложението). Това, освен че загубва езотеричния смисъл, нарушава естетическия вид и показва колко още има да се учи и усъвършенства човечеството.
    Към края бих искала накратко да отбележа и присъствието на естетическата наслада в танца на паневритмията, която има голяма роля в целия цикъл. Истинско удоволствие и удовлетворение настъпва при играта от допира до красотата на изчистените музикални линии на мелодията и ритъма. Силата на изящната поезия събужда приятни емоции. Дори наблюдавайки отстрани пластичния танц, получаваш физическо и духовно пречистване, сливаш се с една космическа естетика.
    Като финално обобщение смятам да изложа участието на паневритмията в педагогическия процес. Елементите му - възпитание, образование и обучение се преплитат и взаимопроникват. Организирайки психиката и въздействайки на по-високо емоционално ниво, се осъществява етапа на възпитанието. Той не може да протече без усвояването на личен опит и разумно поведение, т.е. включва се и образованието като изявен момент. Без обучаването в определени сръчности и умения на физическия свят не би могло да се осъществи връзка в духовния и божествения. И ако приемем, че педагогиката е сфера, в която действа някаква принуда, а в изкуството има свобода и красота, можем да заключим, че паневритмичната практика учи на особен вид изкуство.
    Паневритмията е мъдър и търпелив учител, източник на знание за законите на живота и космоса. На учениците си тя разкрива една по една тези тайни и им помага да усвоят почерпеният опит, за да може той да придобие стойността на истинско познание. Разполагаме в ръцете си с чудесен дар за бъдещите поколения на България. Нека като финален акорд прозвучат думите на Учителя Петър Дънов към тях :
    “Аз поздравявам младото поколение.Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към вечните ценности в живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение.” /Из Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”/
    Вместо заключение
    Тази работа има ограничена и конкретна тема и не се разпростира нито в цялостното учение на българския Учител Петър Дънов (Беинсá Дуно), нито се занимава с даването на оценки за мястото и значението на това дело. Смятам, че това е прекалено претенциозна задача за всяко учение от подобен род. Единственото, което предложеното изследване би могло да счита за свое постижение е осветляването на едно явление, събирането и цитирането на свързаните с него мисли.
    Бих могло да се счита за принос само изложените хипотези и предположения в главата, посветена на терапевтичния ефект, както и идеите за педагогическата приложимост на паневритмията. Подобно изискване ни отпраща отново към древността - Орфей, Питагор, Платон, където по-широкото разбиране на музиката не като чисто изкуство, а като всеобщ синхрон и хармония е основа на цялата космогния.
  11. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Ще дойде Тя   
    Както дойде пролетта на годината, неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга Пролет, която ще ни роди изново. Твое знамение ще бъде тих поздрав на една обич, която ще сбере хората от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устите на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме; ще привлекат води небесата – да рукнат бързи ручеи и да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат птиците из далечните, сини хоризонти и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да изпълним сърцата си с радост.
    Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топла влага, и с притворени очи ще усеща милувката на слънцето.
    По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова.
    Ще ликуват долините и ще светят върховете, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката й детелина.
    Ще се поздравят Изтокът и Западът; ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка; полюсите ще ликуват; и Небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира.
    Ще дойде Пролетта, чакана хиляди векове, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар, бели като преспи сняг волове.
    Ще се стопят вековни ледове, ще паднат зидовете на зандани, ще тръгнат затворниците, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка.
    От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост.
    Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините, ще пропеят вековете и ще размърдат тежка снага хилядолетията.
    През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на Космичната обич.
    Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дългочаканата Пролет, която ще ни роди отново!
    Май, 1940
  12. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Ерата на Водолея   
    Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя.
    Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото.
    Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното. Справедливостта трябва да стане основен, елемент в отношенията както на отделните личности, така и на народите. Тя е първото стъпало, което трябва да се иззида, за да може да се върви към прогрес. Учителя казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас. Тя усилва дарбите и способностите на човека. Носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота.“ И казва още Учителя: „Страданията учат.“ И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има.
    В 1914 година демонична алчност завладя германския народ. И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към „справедливос“ завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените. Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл. Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
    В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите.
    Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек. В ООН, в този висш обществен институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.
    Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, всеобщият енергиен източник, е в центъра на вниманието им. И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата. Човешкият род ще трябва да научи урока си за справедливост.
    Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: „По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим.“ Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори.
    Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни. Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности.
    След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта.
    По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: „Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите.“ С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба.
    Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове.
    Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея.
    В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
    С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой. В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти. Толстоистите са за прост, близък до природата живот, за вегетарианство, за въздържание от алкохол, тютюн, упойващи вещества. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.
    Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр. Но те са само някакъв вял повей от екрана на епохата.
    Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашите духовни среди, и в добро, и в неблагоприятно отношение. Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и естествен, близък до природата живот, стана нещо като предтеча на Учителя. Защото това беше като едно необходимо условие за онези, които искат да следват Учителя. Но и тук се явиха крайности, които спъваха. Ще приведа само по един случай от спънките, които теософските и толстоиските идеи, приети в тяхната неправилна форма, донесоха на Братството.
  13. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Рила   
    През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.

    Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.

    По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.

    Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.

    Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък.

    Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.

    През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия.

    Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен.

    Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила.

    Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от Захарната? Толкова рано трамваи няма!”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария!” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане.

    Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използва чуждите затруднения. Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия. Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти.

    За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време.

    По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване.

    Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията.

    Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед.

    По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.

    Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.

    Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал.

    Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”. Нямаше случка или събитие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не.

    На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка.

    След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.

    Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава, каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода. За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности при прокарването на такъв път. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род.

    Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце.

    Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му.

    Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.

    На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен. Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха. Защо го направиха? За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради.

    Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество.

    Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета!” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово.

    Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света.

    Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято.

    За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.

    Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила!” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август.

    Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея:

    „На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала. В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели. Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева."

    За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове.

    Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват.

    Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
  14. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Кои и какви са белите братя (дъновистите)   
    На събора през 1926 година някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена:

    Кои и какви са белите братя (дъновистите)

    „От година на година все повече се говори и пише за новото бързо растящо у нас религиозно движение, последователите, на което се наричат от народа „дъновисти“, а от самите тях и от съчувствениците им „окултисти“ или „Бяло Братство“. Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други - с подозрение, страх и омраза, а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите - за опасни сектанти, „Нови Богомили“ (калугерско разбиране), а трети -за съвременни Божии люде - истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвиждани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос.

    Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също - и особено -техния Учител Дънов и да схвана с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете“, аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото.

    Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на „Баучер“ (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността „Изгрева“, а не „Баучер“. Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари, разпрострели като на панаир, за показ, своите книги. По-нататък навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка срещу входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че не го пускат вътре, приближихме се и ние. „Какво желаете, моля?“ - „Искаме да влезнем, канени сме.“ - „Кой брат ви е поканил? Имате ли тук някой познат?“ - Казахме кой, изпратиха да го повикат. В пет минути - ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора - дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка -четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискването на не знам що си от общ интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките. А още други, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки, се разхождаха, приказвайки си, по широката поляна. Поведоха ни да ни запознаят с брат Б. и сестра Х., срещнахме и познати.

    По външен изглед - хора като хора, граждани и селяни. Но все пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята - Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа? Отчасти - по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези -сестра Х. С. - една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: „Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно“.

    Удари часа за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска трапеза - за варненци, търновска - за търновци и пр. Нас ни настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество, като един човек, изрече: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!“ След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено с участието на всички няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне - пак знак на Учителя, тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само Божията Любов е Любов“. С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите Братя. След вечерята полковник Б. ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб.“ Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.“ Край друга пътека: „Мисли, право мисли.“ При слънчевия часовник: „Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш.“

    Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и, ако е възможно, преценен. Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?

    Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмих-ме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах-тихо, на английски, брат С.: „Къде е Дънов?“ - „Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне“. Той идва точно на време, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринната дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа“.

    Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг - ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните:

    Благославяй, душе моя, Господа!
    Не забравяй всите Му милости.
    Не забравяй всите Му благости.
    Не забравяй всите Му добрини.
    Не забравяй милостта Му,
    Не забравяй благостта Му,
    Не забравяй Обичта Му,
    Не забравяй Любовта Му!

    Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.

    След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения - с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна за възрастта Му ловкост правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва „Отче наш“ и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните:

    1. „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!“
    2. „Да се изпълни Душата ми с Божията Любов!“
    3. „Да възрасте в нас Божията правда!“
    4. „Да служа на Господа с всичката си душа!“
    5. „Да се радвам на Божиите блага!“
    6. „Ще ходя в Пътя на Истината!“
    7. „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди!“

    Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото множеството се раздвижи. Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга - пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно:

    „Изгрява Слънцето
    Праща Светлина,
    Носи радост за живота тя"

    От другите песни, които пяха, схванах следните думи:

    „Мисли, право мисли!...“
    „Свещени мисли за живота ти крепи...“
    „Крепи, крепи, крепи...“
    „Сила жива изворна течуща...“
    „Зун Мезун...бином ту мето...“
    „Аумен!“

    Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата „Аумен“ се свърши утринното молитвено тържество.

    Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности - евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа.

    От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва, да кажа най-бялото нещо, което видях у Белите Братя.

    След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено носеха белите си забрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички в очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи - Учителя иде. И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството, на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно.

    Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта. Отдясно ми, почти срещу мен, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. От време на време, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: „Е, видя ли? Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи!“

    Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото по своята голяма сила изненадва. Втората по своята морална хубост - пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше „Я виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях.

    Вие, които се чудите или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот?

    Ето, това са в бегли черти Белите Братя - дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели идеята на братолюбието.

    За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го. В лагера Изгрев имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наречен поща. Всеки загубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намираше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, че през всичкото време на събора, не се е изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от плодовете на моето стопанство, аз деля с нощни ортаци. Изобщо, хищната ръка на българина е кат лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само че не крадат, а си правят и труд да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика — трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел.

    Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички.

    Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения - не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга - от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език - Религиозен Гений.

    Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла бра-да, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение не го е надминал. За последователите Му буквално: „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности.“ Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: „Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива - еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кроеното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога...“

    Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици.

    За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.“

    Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът за своето паство, владиката за свои енориаши, властникът за управляеми, държавникът за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност, затова не Го наричат дядо Дънов или господин Дънов, а Учителя. Учителя с главно „У“ е един несравним на земята. И с право, защото доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин, Той е Дънов - предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка - страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината.

    Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплътен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот чрез учението му - пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят.“
  15. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Паневритмията в чужбина   
    Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване.

    2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота.

    Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” - питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало.

    Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина.

    Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция.

    Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”).

    Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова.

    В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк.

    В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява все повече в САЩ благодарение на ентусиазираната работа на няколко преподаватели и лектори като Ардела Натанаел и Филис Торп, Сананджелин, която е създала център във Вирджиния, Антоанета Крушевска и др.. Ардела и Филис работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й.

    Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури - Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс - Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк.

    В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева.
    Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допиранся много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е „The circle of sacred dance” – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време.издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия.

    В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, по онова време последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на 2 места, групи има и в Рига.

    Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски.

    През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд

    В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни.

    Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция... В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са предстъавили Паневритмията.

    Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид.

    Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това?

    Берн, Швейцария. Футболното световно първенство е в разгара си. И сред неговата шумотевица една групичка от дванадесет души е намерила пространство на хармония и мир на мястото на древно келтско светилище, почти извън града. Мястото е близо до католически храм и трябва да се иска разрешение да се учи и танцува Паневритмия там. Разрешението е дадено. Хората, събрани на това място, принадлежат към различни духовни течения и религии. Музикантката, която смайващо бързо усвои мелодиите на Паневритмията на кларинет, е от еврейски произход и излъчва древната красота на семитските народи. Събрали сме се да отбележим лятното слънцестоене с упражнения от слънчевия танц - Паневритмията. За пръв път чувам изпълнение на Паневритмията на кларинет и кожата ми настръхва от нещо древно и дълбоко, което усещам за пръв път в нейните мелодии. Хората бързо научават упражненията. Според Учителя задължително трябва да се изиграват първите дванадесет упражнения. След тях съм включила трите централни, които са сърцевината на Паневритмията. Словото на Учителя, знанието, разкрито в лекциите му, отново допълва изпълненията.

    „Че и ний сме дали нещо на света...” Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем.
  16. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Мория и Кутхуми   
    След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: „Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира.“ Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
    След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.   Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор. Един ден група братя и сестри се бяхме събрали в салона за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: „Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след две хиляди години.“ Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
  17. Like
    Ани got a reaction from Aurora2012 for статия, Източници на информация за Паневритмията   
    (Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.)
    През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи.
    Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори.
    Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали.
    Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях.
    Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират.
    Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията.
    Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите.
    Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава.
    Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там.
    Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници.
    Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена.
    Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат.
    За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес.
    Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред.
    Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно.
    Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам.
    Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял.
    Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат.
    Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание.
    Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г.
    Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички.
    Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип.
    Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга.
    Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност.
    От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил.
    Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия.
    През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт.
    В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта.
    Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени.
    Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания.
    Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита.
    Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават.
    Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина.
    Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път.
    Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева.
    Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот.
    Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите.
    Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат.
    Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията.
    Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята.
    Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията.
    В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание.
    Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват.
    И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията.
     

     
    -----------
    1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г.
    2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.
  18. Like
    Ани got a reaction from ivail for статия, Дестилирана вода. Здравни съвети от Лечителя Петър Димков   
    Целебната вода

    На 21 март 1981 г. заварих Лечителя необикновено бодър и оживен: както винаги, не бе забравил да се избръсне и сложи вратовръзка - изглеждаше подмладен.

    Целунах ръката, която ми подаде, а в тази минута той сложи другата си длан на главата ми, произнасяйки наум (бях сигурен) благословия и добропожелание, с които посрещаше всички.

    На вчерашния ден бе навършил 95 години. Течеше последната година от неговия премъдър живот и в този ден, както и във всички други, той съумяваше да запази себе си, своя дух, усмивката и, най-важното, своето любвеобилно отношение към хората. Без да скрива доволството и радостта си, ми показа телеграмите, които бе получил. Душата му пърхаше от лекота.

    „Ето го чудото - помислих си, - на толкова години, жизнен, пъргав, с бистра мисъл и просветлен взор, цял отворен, като едно обятие към света, и въодушевен от мисълта да помага на всекиго!”

    Човекът е това, което е делото му.

    От само себе си, подобен на възклицание, възникна и въпросът ми:

    - Кажете сега, след този ден, кое ви помогна да достигнете до този връх, кому сте задължен? Каква е вашата тайна?

    По усмивката му разбрах, че му е приятно да разисква въпроса, защото съзнаваше многозначимостта на своя готов отговор. Макар да го познавах добре, сбърках в очакванията си: премъдрият човек не се сети най-напред за любимите си билки и лечебни растения, с които бе сътворил спасителната медицина, наречена от него „Българска народна медицина”.

    - Ето какво - поде той. - Съумявал съм да запазя душевното си равновесие, тъй като то е спасително за човека.

    - И от болести ли?

    - То се знае - и от болести! И най-вече от тях. Душевно уравновесеният човек не боледува. Той е винаги здрав. Защото в душевното равновесие, в бодростта на духа обитава спасителната сила на здравето. Тези неща вървят заедно.

    - И все пак - какво по-конкретно?

    - Първото на този свят, за всеки човек и за всички люде, е взаимопомощта. Съобразява ли се човек с нея - става неуязвим.

    - И здрав?

    - И здрав!

    - Как се обяснява?

    - Много просто: взаимопомощта изразява доброжеланието между хората, настройва ги, както нищо друго не може да го стори, и оня, който е в състояние, драговолно помага на другите, които не могат, както нему на свой ред помагат други и се осъществява процесът на усъвършенстването. Той е непостижим за сам човек. По силите е само на всички. Така се постига духовно възвисяване, което се характеризира с ведрост, порив към добро, обич към себеподобните и всичко друго от този род. И ако човек, който благодарение на взаимопомощта - тази, която дава, и онази, която му дават - го постигне, той е здрав. Истински здрав. Вън от душевната ведрост, породена от съзнанието за взаимопомощта, здраве не може да има. Тогава има опасност от болест.

    - Да, всички знаят, че се придържате о тези важни правила на духовността, но заедно с това си имате свой начин на живот, чиято правилност и чиито предимства е редно да бъдат отбелязани на днешния ден. Как бихте поделили навиците или правилата, които съставят „програмата” на вашия живот? И по-специално, кой от тези навици бихте поставили на първо място.

    - Водата, която Бог изпраща на хората. Дъждовната.

    - Дестилираната?

    - Народът я нарича още „мъртва”. Аз пък казвам, че тя е по-жива от всичко живо! Тя е вълшебна, чудодейна! Хората отдавна са разбрали това и го използват. Според тяхната вяра дъждовна вода от дъжда на 25 март (Благовещение) или от преспа сняг, която се е запазила до този ден на сенчесто място, притежава изключителна целебна сила! Голям пропуск е, че днес въпросното богатство не се ползва. А и не може да се ползва поради замърсяването на въздуха.

    - 25 март. Това е почти „първа пролет”.

    - Наистина. Нашият наблюдателен и премъдър народ е отбелязал не толкова Благовестта, колкото пролетта, като е отделил същия ден от всички други. Тогава зимата си отива, пристига пролетта. В природата настъпва важна промяна. Каква? Ние не я знаем, тъй като не сме проникнали още в нейните тайни. А народът е достигнал до тях опипом, по пътя на опита, на дългогодишната практика, която го е уверила, че дъждът в първия пролетен ден съвсем не е като другите. Така се е случило и с Еньовден (рождения ден на Йоан Кръстител, 24 юни). Това е точката на лятното равноденствие, в която се сменят сезоните. Денят, който българският народ, а и безброй други на север и на юг от нас са обявили за най-благоприятния билкарски ден. Билките се берат на този ден, защото опитът е научил нашия народ, че лечебната им сила е най-голяма тъкмо тогава, все едно дали се отнася за Русия, или за някое африканско племе...

    - Защо дъждовната вода е вълшебна?

    - Още никой не знае и не може да обясни. В медицината, пък и навред другаде човек търси да разкрие посредством някое химическо вещество или реакция тайната на едно лечение. В много случаи му се удава. В предписанието на повечето днешни лекарства обикновено се обявява как и защо действа, такова и такова е по химически състав, като се поеме от човека и попадне в кръвта или в еди-кой си орган, влиза във взаимодействие с еди-коя си тъкан, вещество, клетки и пр. и се образува ново вещество или се извършва химическа реакция, на която се приписва и лечебният ефект. То наистина си е едно чудо - да вземеш нищо и никаква таблетчица, да я „хвърлиш” в тялото си и тя да извърши чудото на оздравяването! Така обаче не можеш да обясниш защо и как действа вълшебната вода!

    - А вашето обяснение какво е?

    - Придържам се към учението за енергиите. То също може да е безсилно или ограничено, но в много случаи ми помага. Защото човек e по природа любопитен и се успокоява едва когато схване кое какво е. В света властва великият закон на причината и следствието, който обяснява всяко нещо като последствие на някаква причина или го прогласява за причина на друго, което ще последва оттук нататък. Та и с дъждовната вода е така: съдържа някаква чудотворна, особена енергия. Лечебна и с нищо несравнима! Благодат за човека!

    - Дъждовната вода е дестилирана, т. е. тя не съдържа абсолютно нищо, тя е освободена от всичко!

    - Така е. Но и онова, от което се освобождава - например един литър вода, когато от обикновена се превръща в дъждовна, е нищо, прашинка! Между обикновената и дъждовната химически разлика няма! И все пак...

    - И все пак?

    - Тя е вълшебна, чудотворна! Защото е била нагрявана от слънцето в моретата и океаните, превърнала се е на пара и се е устремила нагоре, сгъстявала се е в облаци, те са бушували един с друг. Избухвали са мълнии. Появявали са се ураганни ветрове, които са емвали тези облаци от единия край на света, за да ги докарат до другия! Какво е това? Ужасна авантюра, приключение на световни енергии! Не е възможно в малката дъждовна капка да не е останал спомен от тези премеждия и приключения - точно там е тайната на целебността!

    - Как се ползвате от тази благодат?

    - Всеки ден си приготвям с моето допотопно апаратче за изкуствен дъжд - такава вода. Една чаша. Изпивам я сутрин на гладно, като не пропускам да пожелая сам на себе си сполука в това начинание и изразя с едни и същи думи благодарността и вярата си...

    - Какви са тези думи?

    - Най-обикновени. Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене”. Нещо, като „Отче наш”! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява...

    - Прилича ми на заклинание, на ритуал.

    - Та то си е така! Нещо като молитва, може да се каже. Още с отварянето на очите.

    - Важен миг в началото на деня!

    - Човек поначало спи тежко и опасно. Единствен той от всички животни. При него заспиването е вид умиране! Проба за умиране, опит, премеждие. Събуждането е като раждане! Само по себе си този ритуал - на разсънване и самоободряване, за да може човек по-лесно „да прескочи” от „смъртта на съня” - в живота на будуването. И ако е умен, той ще го прави винаги с помощта на мисълта. Никоя друга твар в естеството не разполага с въпросната изумителна сила. Тя е всичко! Трябва да бъде винаги в помощ на човека. С нея той е способен на чудеса! Самоокуражаването сутрин (пък и когато и да е нататък) е извикване на помощ мисълта. На мнозина ще се стори наивно или дори необяснимо. А е просто и насъщно: когато изразиш с мисъл едно нещо, ти го откъсваш от действителността в относителна самостоятелност и със самото това придобиваш власт над него. Става дума за властта на мисълта, която е привидно „безвластна”, но тя със способността си да разчленява света, да отделя причината от следствието и следствието от причината, да съпоставя и оценява - е истински вълшебник. Нищо не е възможно за човека без нея! Ако той възнамерява да мине без нея, значи е решил да живее като животното...

    - Но какво е мястото на сутрешната чаша вълшебна вода във всичко ставащо?

    - Тя е благодат! Прибавя своята живителна сила към другото, което съм свикнал неотменно да върша, за да преуспявам и бъда достоен за своя живот, да изпълня своята мисия.

    - И в какво по-точно се изразява въздействието на тази чаша?

    - Няколко глътки вода. Когато ги поемам веднага след ставане, на гладен стомах, улучвам най-благоприятния миг за въздействието й: тя бързо навлиза в кръвта и като се движи из нея, макар да не е много, само една двадесет и пета част от кръвта - все пак извършва велика работа: поема токсините, отровите, „отпадъчните” вещества, с които кръвта на човека, уви, винаги е пребогата, преди малко „поема”, сега „впива” и ги отнася към урината. Човек не е измислил по-добър способ за пречистване на кръвта от този! А то е чудото, което спасява от безброй болести! Защото те не са болести, а просто последствия от непречистената кръв, която носи на органите кислорода, но ги натоварва със своите токсини.

    - Какво подразбирате под тази дума?

    - Тя е условна, макар че за лекарите значи точно определено нещо: отрови от процесите на живота. Например: в кръвта нахлуват бацили на дадена болест, белите кръвни клетки веднага подхващат борба с тях. Загиват и бацили, и кръвни клетки; пък и червените, които преобладават, постоянно умират и се подменят - отпадъците от тези и безброй други процеси „замърсяват” кръвта с това, което наричаме токсини. Дори само поради присъствието си те възпрепятстват пълноценното действие на кръвта. Защото добре пречистената кръв е „свежа”, живителна, а кръвта с токсини е отровена и „болна”. Няма по-добро средство за пречистването от вълшебната вода...

    - Колко време я пиете?

    - От 65 години. Всеки ден и благодарение най-вече на това съм се съхранил!

    - А може ли да се употребява за лечение?

    - Разбира се! И трябва! Да си спомним пак драгоценния народен опит, съхранен в обичай: водата от дъжда на 25 март събирали в глинени съдове и в продължение на 40 дни пиели от нея, в нея варели билки. Четирийсет дни след дъжда! Така е при всички народи. Чел съм например, че в пустинята тамошни обитатели, които чакат дъжда като чудо, щом завали, събират водата в глинени съдове и треперят над нея месеци наред! Тя се разваля, вмирисва се може би, тъй като това е пустиня, проклето място - и въпреки всичко тъкмо тя е причината и в пустинята човек да живее относително дълго, както живее дълго в полярните области. Там пък той не вижда и не знае какво е зеленинка, плод, зеленчук, витамини - теоретически трябва да се разкапва от скорбут, а вместо това стига 60 и повече години в добро здраве. Благодарение на вълшебната вода, защото цял живот освен нея друга не ползва!

    - Кои заболявания лекува тази вода?

    - Всички!

    - Звучи фантастично.

    - Така си е. Вълшебната (дестилираната) вода, особено в комбинация с подбрани билки, лекува всички болести - от депресията до рака, от захарната болест до главоболието. С изключение може би на напредналата атеросклероза, която вече е отнесла човека наполовина...

    - Това ли доказва вашият опит?

    - Той за съжаление не е голям. Навремето, когато започвах да изучавам въпроса, да разнищвам народния опит - против мене се опълчиха аптекарите. Сетне дойдоха други времена. Хората още не са усвоили цялата неоценима благодат на вълшебната вода. Аз съм разработил рецептура за всички болести и лечението им с нея! А като се проучи по-добре народният опит, ще се „сформира” и цялата наука за подобно лечение.

    - В какво се изразява нейният лечебен ефект?

    - Той е всестранен. Тя „витализира”, подмладява. Отнася от кръвта токсините, които „попарват” човек, правят го сънлив, омърлушен, причина са той да страда от главоболие, да не може да спи, да сънува кошмари, да се изнервя. „Измива” всички причини за боледувания и укрепва здравето на човека, като го дарява с подходящо настроение - бодро, весело, радостно, „прозорливо”.

    - Прозорливо?!

    - Това е най-верният индикатор на здравето: човек успява да стане господар на себе си, владее се, има самочувствие и съзнание за правота, здраве, сила, усещането за „ясновидство” и оптимизъм.

    - Ако трябва да се подредят целебните ефекти на тази вода, как бихте го направили?

    - Бих започнал с повишеното кръвно налягане, което особено добре се повлиява от нея, когато, разбира се, тя се приема съобразно моята рецептура и в комбинация с определена диета и други изисквания. Въпросното състояние се нарича хипертония и лекарите не пропускат да добавят: „есенциална”. Т. е. с неустановена причина, пораждаща се от само себе си. Тя е бич за човечеството, защото от година на година напада все по-млади и млади хора, разрушава нервната им система, разбива кръвоносните съдове, сърцата и така нататък. Вълшебната вода спира този процес, стига той да не е довел до непоправими увреждания на кръвоносните съдове (както е при атеросклерозата следствие на хипертония или хипертония „следствие” от атеросклероза). Лечебният ефект се получава бързо, в няколко месеца и обикновено трае до края на живота. Не чак толкова често се срещат хипертоници, излекувани напълно по някакъв начин! Много добре се повлияват всички нервни страдания, а те се множат от ден на ден: депресии, меланхолии, потиснатост, отчаяние, изобщо всички духовни сътресения, атакувани с вълшебната вода, постепенно и завинаги изчезват. Стомашно-чревните заболявания също се повлияват много добре, тъй като в известен смисъл водата въздейства непосредствено - всмуква се от власинките на червата, за да попадне в кръвта. А тъй като причината за едно заболяване далеч невинаги е локална, а по-често всеобща - ясно е, че движещата се с кръвта вълшебна вода действа навред. Какво да кажем за бъбреците и пикочопроводите? В тях тя се излива накрая и, разбира се, въздейства благоприятно. Така е и с черния дроб, жлъчните пътища, дори със сърцето и по-специално с неговите коронарни съдове, които са незначителни наглед, но така или иначе се повлияват от нея, и основателно може да се каже, че сърца, „поливани” с вълшебна вода, избягват ударите на инфаркта, исхемиите и ред други произшествия.

    - А ракът?

    - Казах: и той! Уверението за подобен ефект иде от един век насам, когато немската лекарска школа прогласи спасителното въздействие на тази вода върху туморите и новообразуванията. „Механизмът” на въздействието е разбираем: по кръвен път водата стига до туморите и макар „храненето” и кръвоснабдяването на здравата и нездравата тъкани да не е едно и също, присъствието й дава ефект. Зависи много, разбира се, и от местоположението на тумора.

    - Билките и лечебните растения могат ли да усилят лечебния й ефект?

    - То се знае! Комбинацията билка - вълшебна вода е уникална! Пак народът е установил: той препоръчва билките да се варят не в каква да е, а в дъждовна вода. Проучвал съм много внимателно този въпрос, та казвам: билка, приготвена в дестилирана вода, въздейства с 25 процента по-силно от сварената (запарена) в обикновена вода. Двадесет и пет процента! Това е много! Конкретно, при всеки болен с оглед на пола, възрастта, заболяването, общото състояние, „частните” оплаквания и т. н. може и трябва да се направи подходяща „комбинация” от билки и вода, за да се получи решителен ефект.

    - Тук ли е майсторството на билкаря?

    - Самата билка си е майстор! Чудодейно растение! Всяка от тях (у нас те са над 10 хиляди!) представлява цяла аптека. Съдържа не едно и две, а десетки химически вещества, които са причина за „цял букет” от целебни въздействия. Но не като химия, не! Друго е при билката... При употреба в действие влизат само онези нейни съставки и свойства в степен, в която е необходимо при конкретния болен! Десетки от възможните въздействия може изобщо да не се проявят при един болен (и не е нужно!), а се изявява само онова, което е необходимо и „предизвикано” от възникналото заболяване! Къде „официалната” медицина може да постигне подобно въздействие? Билката е чудо!

    - Говорихме за лечението на рака...

    - Да, и лечение с вода, а не с билки. Сама по себе си тя постига лечебен ефект, когато се взема в съответни количества през определени интервали и по определен начин (например след възвиране). Следователно лечебните растения не влизат в сметката. А как въздейства вълшебната вода на рака? „Схваща” го като огромна токсична система, като буца отрови, които трябва да се отнесат. Но опитът подсказва и друго: в това отнасяне „механичният момент” не е решаващият, тъй като водата въздейства не само върху „буцата”, но и върху целия организъм и без съмнение активизира ред процеси, поначало присъщи на човека в борбата му с напастите на заболяването. Ракът е страдание, изразяващо се в разрастване на тъкан. Но може да се допусне, че вълшебната вода, като се съприкосновява с въпросната тъкан, я „изгаря” или стопява. Нещо подобно може да става - науката ще потвърди или отрече, но лекарят философ (медицината е в някакъв смисъл философия!) може да предположи, че вълшебната вода амбицира, „въодушевява”, насърчава белите кръвни клетки и всички останали бранители на човешкото тяло да се нахвърлят непримиримо върху опасната тъкан и я унищожат. (Ще дойде време, когато в благоустроените селища първата грижа на управниците ще бъде да вкарват по специални тръбопроводи дестилирана вода до всеки дом, та да е на разположение на човека непрекъснато.)

    Освободена от съставките си - минерали, соли, химически вещества, водата изведнъж се оказва по-силно действена от обикновено. Това е дестилираната вода. Водата, която е махнала от себе си всичко, което не е вода. Тъкмо тя се използва в повечето народни медицини за лекуване.

    Въздействието на дестилираната вода е неколкократно по-голямо върху човешкия организъм, а и върху всяко живо същество, от въздействието на „обикновената" вода. Изглежда, че с освобождаването на водата от минерални и други съставки се премахват някакви препятствия, ограничаващи въздействието й.

    Целебната вода лекува всички болести. Това е една концепция, която лесно се доказва, но е трудна за обяснение. Човек в този случай действа, както и при толкова много други - възползва се от предимствата на чудото, което не е още разгадал.

    Най-общото обяснение е, че дестилираната вода прониква до всяка клетка на човешкото тяло. За разлика от ред други лекарства и вещества тя въздейства буквално върху целия човешки организъм. Тя подобрява всички обслужващи системи в тялото и с това предизвика всеобщо ободряване, подмладяване, „подновяване” на организма. Тя е - казано условно - панацеята на всички болести или единствената панацея, с която разполага сега човекът. Универсализмът на въздействието й оправдава това определение.

    При определени дози, прибавка на други вещества, обеми на употребяване, начини и време ефектът на дестилираната вода се „съсредоточава" и „конкретизира", при което сякаш цялата му сила се насочва в една желана цел. Това е основният принцип на лечението с нея.

    Какво трябва да се знае за употребата на дестилираната вода?

    Първото се отнася до самата нея: еднаква ли е по въздействие, активност, лечебност и прочие всяка дестилирана вода?

    Не, не е еднаква. Тя се получава в специални приспособления от стъкло с вместилище за водата, където тя се нагрява със спираловидна стъклена тръба, през която парите минават и се охлаждат, за да изтекат в друг съд като дестилирана вода.

    Такива апарати се набавят трудно. Използването на други, в които има гумени елементи, влияе на крайния продукт и получената вода всъщност не е достатъчно дестилирана.

    Такава е например водата, която се продава за доливане в акумулаторите.

    Доброто лечение изисква идеално дестилирана вода по описания по-горе начин, без да е престояла дълго време.

    Народът ползвал стопена снежна вода зиме и опитът му е насърчителен. Така може да се постъпва и днес. Основното изискване е да се събира сняг от абсолютно чисти места, до които не достига дим от заводи или мотори, да се разтопява в чисти емайлирани или стъклени съдове.

    Главен принцип за действие на дестилираната вода е да се приема винаги преди ядене и на гладен стомах. На гладно дестилираната вода се влива по-пряко в организма, не се подлага на риска от бърза или внезапна редестилация, макар че тази опасност, теоретически необорима, на практика почти не компрометира лечението. Не е от значение бавното или бързото изпиване на дозата, важното е да се пие на гладно преди ядене.

    Лечението с дестилирана вода се прилага след осемгодишна възраст. Деца до осем години могат да се лекуват с дестилирана вода по изключение и под наблюдение на специалист.

    Има и противопоказания за лекуване с дестилирана вода, които трябва да се знаят. Това са заболявания, довеждащи до задържане на течности в организма: асцити (все едно какви са причините за тях), оттичане на краката, задържане на вода в организма вследствие на сърдечна слабост. Също и при хипертония като последствие на атеросклероза.

    Дневното количество дестилирана вода се колебае от 300 до 1500 мл (деца - възрастни). Основно изискване при провеждането на лечението е да не се употребява никаква друга напитка, включително и обикновена вода.

    Продължителността на лекуването зависи от заболяването и от заболелия (това е указано на съответното място).

    По принцип дестилираната вода се приема добре от организма. Много рядко се предизвиква тежест в стомаха или напън за повръщане и тогава трябва да се мисли дали водата не е „компрометирана”. Организмът бързо свиква с дестилираната вода и тя му става приятна.

    Лечителя не пропускаше да отбележи една особеност на организма, на която отдаваше почти философско значение: готовността и желанието да приема лечението определено време и да установява сам, че повече няма нужда от него. „Организмът сам подсказва докога трябва да се взема едно лекарство (билка)” -обичаше да напомня Лечителя.

    Най-общо въздействието на дестилираната вода може да се определи като тонизиращо и жизнеукрепващо. Пиещият дестилирана вода усеща прилив на сили, на жизненост, приятно усещане от това, че е здрав и може да се труди. Бързо се регулират всички неразположения, стабилизира се апетитът, укрепва се нервната система, изчезва чувството на умора. Регулира се храносмилателната система, изчезва запекът, ако го е имало („поощряват се” така наречените лениви черва да не задържат остатъците от храната - нещо, което е от изключително значение за здравето и живота, за трудоспособността и Жизнеността на човека).

    Най-сетне се нормализира и теглото: ако човек има излишни тлъстини, те се стопяват, без да се спазва някаква диета, „от само себе си”. Това също е важно доказателство за коригиращите и лечебни свойства на дестилираната вода: премахва се по естествен начин онова, което не е нужно на организма.

    Предвид казаното дотук се налага един принцип:

    Пийте дестилирана вода!

    Правете го не постоянно, както това може да се наложи при лечение, а в определен период - примерно един месец в годината когато практически е най-изпълнимо: през зимата. Зимата е тежък сезон за човешкия организъм и помощта, която той получава чрез пиене на дестилирана вода през този период, е много резултатна и жизнеукрепваща.

    Пиенето на дестилирана вода може да се въведе и целогодишно. Тогава човек може да я използва при правене на чай или да пие всеки ден по две-три чаши. Билков чай, приготвен с дестилирана вода, усилва ефекта си върху човека. Това е доказано отдавна от народите, които традиционно са свикнали да употребяват дестилирана вода за чайове и билкови отвари. Трябва да се отбележи, че и редица билки увеличават въздействието си, когато са приготвени с дестилирана вода.

    Практиката е доказала, че въздействието на дестилираната вода се усилва, като се прибави сода бикарбонат към нея. Постъпва се така: в чашата се слага една чаена лъжичка сода бикарбонат, разбърква се с две-три супени лъжици студена дестилирана вода, която се съхранява в идеално измито шише на хладно място, след това се долива още 200 мл вода, сварена в чист емайлиран съд. Тази чаша се изпива наведнъж или на два пъти, все едно дали бързо, или бавно, на глътки. Получената напитка е непривична, но човек свиква с нея особено когато съзнава колко е нужно и полезно това.

    Всичко това се прави на гладно сутрин веднага след ставане от сън.

    В случаите, когато не се препоръчва сода бикарбонат (при някои хронични ентероколити), тя не се употребява. Содата може да се избегне при непоносимост или неприятно усещане.

    Освен първото поемане на дестилирана вода със сода бикарбонат сутрин, веднага след ставане, вода се пие още поне три пъти дневно - преди закуска, обяд и вечеря - на гладно, 10 мин преди ядене. Тъкмо тогава стомахът е освободен напълно от поетата храна, тя е отишла в червата и дестилираната вода се смесва с най-малко вещества, които могат да я променят.

    Тези три дози - преди закуска, обед и вечеря, са по-големи от първата - 250 - 300 - 350 мл, с оглед общото дневно количество да постигне 1200-1500 мл.

    За подобряване вкуса на водата могат да се капнат две-три капки лимонов сок.

    Онова, което се яде по време на лечението, е от голямо значение за въздействието на дестилираната вода. Препоръчва се през този период храната да бъде вегетарианска. Солта в нея да се сведе до минимум. За подкиселяване на храната може да се използва лимон или слаб оцет. Необходимо е да се увеличи количеството на зеленчуците и плодовете.

    Разумно е след поемане на дестилираната вода и преди да изтече интервалът от 10 мин до започване на яденето да се употребява като аперитив една глава кромид лук, изпечен като ябълка, без подправки. Препоръчва се и всякаква прясна салата - зеле, моркови и др.

    Да се избягват трудносмилаеми варива - боб, леща (или да се сведат до минимум). Избягват се храни, които се задържат повече в храносмилателната система, предизвикват по-голямо напрежение в нея, създават натовареност и като цяло потискат въздействието на дестилираната вода. В храната трябва да преобладават картофите, оризът, зеленчуците, плодовете.

    Възможно е да се изяждат едно до три яйца на ден; те по принцип добре допълват лечението, но довеждат до образуване на по-големи количества пикочна киселина, която намалява въздействието на дестилираната вода.

    Всички ограничения в храната през периода на лечението засягат нейното качество (вид), а не количество.

    Не се предвиждат никакви други ограничения в храненето! И въпреки това след едномесечно лечение с дестилирана вода неизбежно човек загубва излишните си килограми, без да е вземал особени мерки и без да се тормози с тежки диети.

    Това е едно от най-ярките и ползотворни въздействия на дестилираната вода. Отстраняването на излишната мастна тъкан привежда отделните органи в оптимално съотношение. Това се изразява най-ясно с намаляването на теглото, но като общ резултат засяга целия организъм.

    Особена част от лечението представлява краят на деня, заключителната част. Тя е обща за всички случаи и включва две процедури: поемане на последната доза дестилирана вода за деня и клизма.

    Последната чаша дестилирана вода е добре да се изпие два часа след вечеря и непосредствено преди лягане; към нея може да се прибавят няколко капки лимонов сок. После лекуващият се трябва да легне и по възможност да полежи на дясната страна двадесетина минути.

    Малко преди това трябва да се направи клизма. Лечителя препоръчваше клизма с отвара от лайка (3 супени лъжици от билката, запарени в 1 л кипяща вода, престоява 20 мин и се прецежда). За възрастен се употребява 500 мл от отварата, за деца - 200 мл.

    И така програмата за лечение с дестилирана вода или използването й за тонизиране и подмладяване на организма, за превантивно укрепване на здравето е следната:

    1. Ставане в 6 часа, изпиване на чаша дестилирана вода (250 мл) със сода бикарбонат.

    2. Изпиване на хладка дестилирана вода (250 мл) 10 мин. преди закуска.

    3. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 12 часа, 10 мин. преди обяд. „Ордьовър“ - глава печен лук. Вегетарианска храна.

    4. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 18 часа.

    5. Клизма с отвара от лайка.

    6. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода 2 ч. след вечеря (20-21 часа). Лежане (надясно) в продължение на 20 минути. Сън.

    Посоченият режим може да продължи един месец, когато се провежда за общо укрепване. Организмът сам ще покаже докога това му е нужно.

    При всеки случай на непоносимост към дестилираната вода трябва да се преосмисли цялото лечение. Възможно е неприятното чувство да се появи изолирано - след поемане на сутрешната чаша със сода бикарбонат. Тогава се изпиват допълнително една-две супени лъжици хладка дестилирана вода.

    Като вкусова подправка се допуска единствено лимонов сок.

    Тази схема на лечение претърпява целесъобразни промени в случаите, когато освен общото укрепване на организма и повишаване на неговата устойчивост се лекува и конкретно заболяване.

    Участието на мисълта в лечението с дестилирана вода се изразява в гласно изявената готовност да се постигне целта и увереност, че тази цел непременно ще се постигне. Използват се самовнушителни формули, които трябва да изразяват пълната солидарност на боледуващия със самия себе си - стремежът му да надделее болестта. Сутрин - при събуждане тя е: „Чувствам се добре, по-добре от вчера,по-добре от всеки друг път досега, лечението дава добри резултати, вървя към подобрение, ще се излекувам напълно.”

    Цитираната формула, която всеки може да редактира съобразно конкретния случай, е приложима, когато с дестилирана вода се лекува определено заболяване и когато се използва веднъж в годината, за да се тонизира организмът.


    Лекуване на някои болести с дестилирана вода

    Преумора, изтощение, понижена жизненост, неврастения

    Лечението се провежда по посочената схема с дестилирана вода. Продължителност 3 седмици.

    Главните особености се отнасят до храненето:

    1. Определено количество жито - например 100 г, предварително накиснато във вода, докато омекне и се приближи до стадий на покълване. Житото замества хляба при това лечение. Изяжда се на 3 пъти - сутрин, обед и вечер.

    2. Повишено количество сурови ядки - орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кайсии, кашу - общо до 100 г на ден, разпределени в 3 порции: закуска, обед и вечеря. (Не се допуска да се ядат ядки постоянно, защото това влияе върху цикъла на поемане на дестилирана вода, която трябва да постъпва в стомаха на гладно.)

    3. Пчелен мед. По принцип той се препоръчва за всички болни (с изключение на диабетиците). До 150 г на 3 пъти - закуска, обед, вечеря.

    4. Много плодове и зеленчуци (по време на закуската, обеда и Вечерята). Плодовете задължително да са с обелена кора поради опасност от химикали, с които се пръскат овошките.

    5. Определени количества смлени черупки от яйца: след леко препичане се натрошават ситно, забъркват се с мед и се гълтат - 1 до З лъжички.

    Забележка. Черупки от яйца не се препоръчват, ако болният има атеросклероза, артрит, подагра, ревматизъм.

    6. При допълнителни оплаквания - например упорито главоболие - в програмата на лечение (3-те седмици) се включват и съответни процедури. При безсъние, главоболие, нервност, силна раздразнителност, безпокойство се приготвя двойна шапка от тензух, между двата плата на която се разстила хлебен квасец, приготвен 4ч. преди употребата и подсилен с настъргани диви кестени. Вместо кестени може да се използват корени от бъзак (тревист бъз). Те трябва да са добре измити, ситно нарязани и вкашкавени в дървен хаван. (Вж. „Чудодейните шапки“)

    Друго допълнително средство - сироп от бъзак, приготвен по принципа на сиропите: един ред черен плод, добре очистен и измит, се покрива с един ред захар и така нататък. След престой от 3 седмици се прецежда много внимателно, за да не остане зърно, което предизвиква ферментация и променя съдържанието на сиропа. Пие се 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене.

    7. Ако болният не страда от главоболие, уместно е лечението да се комбинира с въздействие върху централната нервна система. За целта се приготвя торбичка от тензух с поставени в нея ситно нарязани сурови картофи, полени с чаша прясно мляко и добре изцедени, поръсени с царевично брашно за отнемане на влагата. Торбичката се слага на тила (проекция върху малкия мозък) и се държи с часове.

    8. Общоукрепително действат и компреси от лайка - 3 супени лъжици лайка се запарват в 1/2 л. вода, варят се 5 мин., прецежда се, натопява се хасе с отварата и изстискано се слага на корема като компрес. Преди това е полезно да се направи масаж по гръбначния стълб от горе до долу и обратно. Тези процедури се извършват в интервала след вечеря и преди поемане
  19. Like
    Ани got a reaction from Aurora2012 for статия, За свободата в духовното разбиране на живота   
    Статията е взета от сп. „Житно Зърно”, 1924 г., 5 бр. Авторът не е известен, но разглежданите въпроси остават актуални и сега. По какво се отличават духовния човек, окултният ученик от останалите? Има ли наистина разлика? Ако желаете да разберете това, прочетете статията.
    Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
    И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
    Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни.
    Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може да задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
    Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
    Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите.
    Един нов духовен мироглед, който явно ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респективно окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
    И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
     
    Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
  20. Like
    Ани got a reaction from Слънчева for статия, Източници на информация за Паневритмията   
    (Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.)
    През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи.
    Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори.
    Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали.
    Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях.
    Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират.
    Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията.
    Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите.
    Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава.
    Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там.
    Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници.
    Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена.
    Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат.
    За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес.
    Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред.
    Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно.
    Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам.
    Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял.
    Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат.
    Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание.
    Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г.
    Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички.
    Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип.
    Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга.
    Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност.
    От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил.
    Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия.
    През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт.
    В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта.
    Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени.
    Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания.
    Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита.
    Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават.
    Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина.
    Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път.
    Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева.
    Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот.
    Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите.
    Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат.
    Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията.
    Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята.
    Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията.
    В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание.
    Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват.
    И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията.
     

     
    -----------
    1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г.
    2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.
  21. Like
    Ани got a reaction from славка73 for статия, Хороскоп на брака   
    Ще разгледаме влиянието на аспектите между планетите в хороскопите на жениха и булката.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, или обратно, ЛУНАТА от хороскопа на булката има добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, то в двата случая това ще покаже радикална хармония между партньорите. Наистина, в дадения случай най-добре е, когато ЛУНАТА се намира в хороскопа на жениха, а СЛЪНЦЕТО – в хороскопа на булката. Но даже и противоположната конфигурация се оценява достатъчно високо, понеже тя е способна да издържи на всяко влияние от други планети. В основата на тази комбинация лежи не физическия ефект, а високия потенциал от хармония в характерите и нравите на партньорите, който се явява здрава основа за силен и здрав брак и съпружески съюз.
    При лош или зловреднен аспект между тези планети ще се забелязва отсъствието на основна хармония в отношенията между булката и жениха, което води след себе си по-свободно и леко влияние, както отвън, от страни, така и с вътрешен характер. Често ще избухват спорове и скандали между партньорите, бърза раздразнителност и бърза обидчивост. Взаимното разбиране постепенно ще се разтвори и ще изчезне, довеждайки до разваляне на съпружеските отношения, до разстройство и разпадане на самия брак. Само при наличието на силна помощ от страна на ЮПИТЕР или ВЕНЕРА е възможен временен разрив с последващо помирение. Но подобни ситуации могат отново да се повторят.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с ВЕНЕРА от хороскопа на жениха или, обратно, ВЕНЕРА от хороскопа на булката има хубав аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, то това обстоятелство доста усилва хармонията между партньорите, повишавайки потенциала на тяхната взаимна привързаност. Това особено силно влияе, ако ВЕНЕРА от хороскопа на жениха образува добър аспект със СЛЪНЦЕТО на булката. В областта на външните събития това често означава пари, получени от парньора. При лош или зловреден аспект между тези планети ще се наблюдава и явна дисхармония между партньорите, и предимно, поради екстравагантността на партньора на ВЕНЕРА, поради прекалената тенденция към различен вид удоволствия и наслади.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, това ще съдейства, както за взаимна любов и привързаност, така и за взаимна страст в съпружеския и интимен живот. Това ще се наблюдава най-вече в случаите, когато СЛЪНЦЕТО е в хороскопа на булката, а МАРС – на жениха. Към това се добавя още и доста активния прилив от страна на невестата, съдействащ за тщеславен стремеж към успех в делата на жениха, бъдещето на мъжа.
    При лош или зловреден аспект между тези планети винаги са възможни спорове и раздори между партньорите, скандали, различни неприятности и разочарования, за техния род и характер ще съдим по знаците на Зодиака, дома на хороскопа и качеството на самия аспект.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на блуката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, това обещава доста успешен брак, уютно и комфортно семейно огнище и приятно, и полезно обкръжение. Това, наистина, не оказва директно въздействие върху света на чувствата между партньорите или върху тяхната взаимна привързаност, но въпреки всичко съдейства за запазване на душевната топлота, противодейства на факторите, способни да създадат някаква дисхармония. Парите и материалната обезпеченост, както и различните приоритети в социалната сфера, се явяват главно предимство в дадения брак. При лош или зловреден аспект между тези планети винаги може да се очакват неуспехи и неуредици, предимно, и в повечето случаи поради нездравия оптимизъм и екстраваганстност, поради прекалено голямото лекомислие и вятърничество по жизнените и финансови въпроси, неразумна щедрост и разточителство, поради негативното въздействие върху хармонията на дадения съюз чрез външния свят, външните условия.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО на жениха, то такива обстоятелства създават превъзходни условия и добри перспективи за образуване на “фиктивен брак”, брак “по сметка” или по други причини от подобен род.
    При лош или зловреден аспект между тези две планети се намалява възможността за някакви успехи след сключване на брака.
    Ако СЛЪНЦЕТО в хороскопа на блуката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, то това оказва пряко въздействие не толкова върху самия брак или съпружеския живот, а най-често и най-силно, върху общите интереси, общите стремежи и, предимно, върху сферата на окултните и съкровени науки и политически възгледи.
    При лош или зловреден аспект между тези планети съществува заплаха от катастрофа, нещастен случай или делови неуспехи.
    Ако СЛЪНЦЕТО от хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката има добър аспект със СЛЪНЦЕТО от хороскопа на жениха, в тези случаи един от партньорите (често и двамата) може да се издига за сметка на своите превъзходни духовни и екстрасензорни качества, увличайки и своя партньор, засилвайки общите интереси.
    При лош или зловреден аспект между тези две планети това може да стане причина за аморален начин на живот на един от пратньорите, болестта на някой от тях или доста странни условия и обстоятелства в техния съвместен живот, възникващи поради привързаността на един от тях (или двамата) към алкохол и наркотици, или поради склонност към полови изварщения и други подобни.
    Ако ЛУНАТА от хороскопа на булката има добър аспект с МЕРКУРИЙ от хороскопа на жениха или, обратно, МЕРКУРИЙ от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то тези обстоятелства усилват общите интереси в интелектуалната сфера, склоността към пътуване и пътешествия. Способстват създаването и укрепването на хармонията, увеличавайки едновременно и потенциала в любовта и привързаността един към друг. Може да бъдат постигнати успехи в творчеството, особено в света на изкуството, а също и финансово благополучие, заможност.
    Лош или зловреден аспект между тези две планети, като правило, не влияе, не се отразява върху взаимоотношенията, любовта и привързаността, но поради екстравагантност, безотговорност или прекалена взискателност предразполага партньорите към изневяра, особено мъжа.
    Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това увеличава страстта между пратньорите, позволявайки им едновременно с това да държат под контрол своите чувства, да регулират известни животински инстинкти.
    Лошите или зловредни аспекти между тези две планети засилват раздразнителността и бързата обидчивост, пораждайки насилие и жестокост и влияейки отрицателно върху взаимоотношенията и любовната сфера на партньорите.
    Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това укрепва тяхното взаимно разбиране и взаимоотношенията на основата на близките възгледи, и мнения, убеждения и представи, светогледа, особено в такива сфери като философия и религия. Успехите във финансовите дела също оказват своето положително влияние, създавайки хармония в живота, на работата, в домашното огнище.
    Лошите и зловредни аспекти между тези две планети засилват търканията и раздорите вследствие на явните различия във възгледите и мненията, във всички допирни точки, а също и незначителното, слабо материално обезпечение на дадения брачен съюз.
    Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката прави някакъв аспект (лош или добър) със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката - с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, това въпреки че създава тенденция към охлаждане на чувствата между партньорите, на тяхната привързаност след встъпване в брак, не засяга самия съюз, той не страда от това. Обратно, увеличава продължителността на брака и неговата стабилност, понеже, като правило, в дадения случай страстите не играят решаваща роля, особено ако той е сключен като “фиктивен” или “по сметка”. Този брак ще бъде полезен и изгоден за двете страни.
    Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА на жениха, то това обстоятелство влияе по-слабо на чувствата, но повече на външните събития, които ще докосват двамата партньори, особено – общността на техните интереси, засилващи взаимната привързаност.
    Лошите и зловредни аспекти между тези планети увеличават опасности от различен вид и характер, които могат да засегнат единия от партньорите, и с това да разрушат дадения съюз.
    Ако ЛУНАТА в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ЛУНАТА от хороскопа на жениха, то това обстоятелство основателно ще укрепи дадения съюз, понеже той ще се базира на общите интереси, на талантите и способностите на пратньорите в сферата на окултните и съкровени науки, като един от тях може би ще притежава някакви феноменални или екстрасензорни, или даже гениални способности в произволна сфера с нептунианско влияние.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети ще предизвикват неудовлетворение от семейния живот поради лъжа и неверност от страна на един от партньорите. В някои случаи това показва известни забележими странности или странни тенденции, в дадения съюз, предизвикани от физическите недостатъци на пратньора или от психическото разстройство на един от двамата.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с ВЕНЕРА от хороскопа на жениха или, обратно, ВЕНЕРА от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то в тези случаи, макар да не е от голямо значение за самия брака, все пак, чувствата на партньора се съвместяват и усилват пресметливо.
    Лошите и зловредни аспекти между тези планети задължават партньорите да запазят известна дистанция помежду си с определена свобода на действие.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или, обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то това, от една страна, засилва и поддържа интелектуалния стимул на партньора с МАРС, а от друга страна – укрепва и умножава силата и енергията на пратньора с МЕРКУРИЙ.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети засилват раздразнителността от всякакви глупости, предизвиквайки едновременно и бърза обидчивост, припряност както в речта, така и в действието, а често даже забележима агресивност с тенденция към актове на насилие. Може да се изяви доста забележимо разногласие и даже противоборство, както в инетелектуалната сфера, така и в мирогледа.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ от хороскопа на жениха, то това условие заздравява менталната връзка между партньорите, особено в такива сфери и области като философия и религия, култура и образование, пътуване и пътешествия.
    Лошите и зловредни аспекти между тези две планети ще пораждат и предизвикват множество конфликтни ситуации в брака и семейния живот, особено поради лъжа и лицемерие, поради неспазване на договорните задължения.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, то това оказва доста стабилно действие върху партньора със САТУРН, като благоприятства интелектуалните и делови интереси на партньора с МЕРКУРИЙ.
    Лошите и зловредни аспекти между тези две планети създават противоречия и противоборство в сферата на интелектуалните възгледи и разочарование, което ще се явява главната спирачка в деловия живот, понеже след неверни съвети ще последват и неверни дела.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, това обещава успех във всички съвместно започнати дела, но само при условие, че нито една от тези планети не се намира в зодиакалните знаци от стихийния тригон на ВЪЗДУХА (ВЕЗНИ, ВОДОЛЕЙ, БЛИЗНАЦИ), понеже тук те не могат да внесат практичен резултат.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети показват явна несъвместимост в характера и нрава и че дадения брак може да донесе само раздразнение и обида, разочарование и влошаване.
    Ако МЕРКУРИЙ в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МЕРКУРИЙ на жениха, това означава, че интуицията на единия от партньорите може да окаже напълно определена и силна помощ в интелектуалните занимания и сензорната сфера на другия, създавайки общи интереси във всички дела.
    Лошите и зловредни аспекти между тези планети създават опасност от лъжа и неверност с последващи неприятности, разочаворание и влошаване на брачния и семеен живот.
    Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха или, обратно, МАРС от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това повишава потенциала на взаимната любов и привързаност, а ако се намира в един и същи зодиакален знак – взаимен и еднороден еротико-сексуален стремеж с потенциални страсти. При участието на МЕРКУРИЙ в тази игра страстите могат да избухнат, създавайки такава ярост, че могат да привлекат вниманието на околния свят със своите съответни последици. Трябва да се обърне вниманието на бъдещите брачни партньори върху това, за да бъдат избегнати възможните неприятности в бъдеще.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети могат много силно да повлияят върху съдбата на брачния съюз, предимно, поради силното влияние на природата на страстите, усилвайки и без това високия потенциал от животински инстинкти. Прекалената сексуалност на единия от партньорите, ако не бъде удовлетворена, може да доведе до съпружеска изневяра, а после и до влошаване и разрив в брачния съюз.
    Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР от хороскопа на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това винаги ще оказва благоприятно въздействие и влияние върху хармонията между партньорите и брачния съюз. Помага за създаване на уют и комфорт в семейното огнище. То показва финансово благополучие, носи успех в съвместните дела и предприятия, а също и печалба и изобилие, заможност и даже богатство.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети най-често предвещават разстройство в отношенията, влошаване и разрушаване на дадения брачен съюз, особено поради засилване и проява на негативните черти в характера и нрава, поради прекалена самовлюбеност и високомерие, поради неспазване на законността и традициите на даденото общество, поради екстравагантност и безразсъдна разточителност или поради аморален начин на живот, алкохолизъм, наркомания, проституция.
    Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, то това предвещава успешен и дълъг брачен съюз и силна привързаност между партньорите. Това също може да показва сключване на брак в по-късна възраст, когато еротиката и секса се явяват вече слабозначими, а на първо място се издига и главна роля играят силните чувства за дълг и отговорност.
    Лошите и зловредни аспекти между тези планети в повечето случаи и най-често разрушават взаимоотношенията и привързаностите, усилвайки егоцентризма и користолюбието, създавайки различини пречки и прегради в отношенията, но почти никога не довежда брачния съюз до разпадане, до влошаване, до разрушаване. И в тези случаи отново ще властват силните чувства за дълг, за отговорност за своите действия, постъпки, поведение.
    Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, то това забележимо усилва романтичните чувства и привързаности, като влияе най-вече върху всичките условия и обстоятелства в периода на ухажване, създавайки едновремено съответния микроклимат за встъпване и оформяне на брачен съюз.
    Лошите или зловредни аспекти между тези две планети ще показва някакви странности и отклонения от признатите и съществуващи норми на даденото общество в еротико-сексуалните връзки между партньорите, показвайки явна извратеност в тази сфера.
    Ако ВЕНЕРА в хороскопа на булката има добър аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с ВЕНЕРА на жениха, това създава условия, необходими за благоприятния изход по време на ухажването, усилвайки едновременно и романтичните чувства и привързаности между партньорите
    Лошите или зловредни аспекти между тези две планети предсказват аморален начин на живот и извратеност под силното въздействие и влияние на алкохола и наркоманията, създавайки всички възможни условия за неверност в семейния живот, за създаването на два дома и две семейства, което в края на краищата ще доведе дадения съюз до влошаване и пълен разрив.
    Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект с ЮПИТЕР на жениха или, обратно, ЮПИТЕР от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС на жениха, то въпреки че това обстоятелство не играе голяма роля за самия брачен съюз, все пак създава добри възможности и предпоставки за процъфтяване на дадения брачен съюз, създавайки уют и комфорт в семейното огнище и всички необходими условия за обогатяване и нарастване на семейния бюджет.
    Лошите или зловредни аспекти между планетите обещават различни неприятности поради екстравагантност, прекалено нездрава щедрост и разточителност или поради разногласия в светогледа.
    Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект със САТУРН от хороскопа на жениха или, обратно, САТУРН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС на жениха, това обстоятелство за дадения брачен съюз не представлява някакъв интерес и няма голямо значение.
    Но лошите и зловредни аспекти между тези планети създават сериозна заплаха не само за съществуването на самия брачен съюз, но даже опасност за живота на пратньорите. Ако до сключването на дадения брачен съюз все още се забелязва някакъв стремеж да се задържи неговата привлекателност, поне за околните, то веднага след неговото оформяне очевидно се засилва хладността в отношенията, което с течение на времето може да прерастне в ненавист и коварство, водейки до опити за убийство на партньора, особено ако в тази играе участва и Плутон.
    Ако МАРС в хороскопа на булката има добър аспект с УРАН от хороскопа на жениха или, обратно, УРАН от хороскопа на булката се намира в добър аспект с МАРС от хороскопа на жениха, то това обстоятелство за дадения брачен съюз няма голямо значение.
    Лошите или зловредни аспекти между тези планети внасят внезапност и неочакваност, бързина в събитията и даже взривоопасни моменти в отношенията между партньорите. В тези случаи са много чести и студенината, и неприязънта, грубостта и жестокостта, агресивността с актове на насилие, явяващи се главен фактор за влошаване на семейните отношения и разваляне на брачния съюз.
    Ако МАРС в хороскопа на булката има някакъв аспект с НЕПТУН от хороскопа на жениха или, обратно, НЕПТУН от хороскопа на булката се намира в произволен аспект (добър или лош) с МАРС на жениха, тези обстоятелства не предвещават нищо добро. Даденият брачен съюз винаги и постоянно ще бъде заплашван от лъжа и неверност, жестокост и коварство, измяна и предателство, агресивност и насилие, като това ще се случва при странни обстоятелства. Най-добре би било, ако булката и жениха се разделят с добро, преди да завърши бракосъчетанието, всеки да тръгне по своя път, без да се докосва и да пречи на другия.
  22. Like
    Ани got a reaction from Иво for статия, Практичен окултизъм - част 1   
    Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може дс се обобщи с думите:
    „Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.”
    Учителя
    Практичен окултизъм
    Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората.
    Онези които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.
    Истинският напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни.
    Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява - гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
    Духовни, разумни, трудолюбиви хора, винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
    Разума се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.
    Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък нов стремеж.
    Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос - Как? Някои казват, че Духът ще ги научи. Така е! Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
    Разумният човек живее между народа. Народа това е Божието лозе, което трябва да се копае.
    Дела е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание зависи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
    Един познат ми разказваше как един ден, когато бил с някои свои приятели — бивши офицери; едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. А за това ми даде повод следната случка: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, където домакинята беше болна, видях 2-3 непознати жени, чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата, и те го сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От проведения разговор по време на обяда, научих от същите тези жени, че били последователки на новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в този дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени, да й понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.” Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек".
    Това е практичен окултизъм, или философия на дело. Всичко, каквото хване човек, да го прави по най-хубавия начин. В канцеларията, в работилницата, в търговията той да се отличава, не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити до сега. Някои казват: „от сега за напред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. Духовният човек в канцеларията на полето, в работилницата, работи със същия жар със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.
    Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа.
    За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
    Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят.
    Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.
    В това дърво, което представлява живота, корените - това е физическият живот, мислите са клончетата; делата - плодовете. Колкото по голямо е едно дърво, толкова по силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи, във физическия свят. От там той черпи тази опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дела. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка на живота.
    За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
    Щом човек придобие ония положителни качества, които средата, в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
    Всяко положение, което човек заема е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец - какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия, това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
    Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символите на физическия свят, ще види в него — духовния.
    Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
    Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука,знание и сили.
    Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото - нов живот гради.
    сп. „Житно Зърно” , 1926 г., бр.4 и 5
    Поука от обикновения живот
    „Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.”
    Учителя
    Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.
    Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката й обстановка.
    Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота.
    Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използва всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенства; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават. Колко енергия се употребява, за да може той и всичките човеци да растат и да се учат.
    Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум във всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши.
    Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището. Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.
    Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота, тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитността всеки трябва да чете и да учи сам.
    Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза. Те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.
    Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
    Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.
    Алхимия и то най-висша е човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
    Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
    Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
    За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
    Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
    Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.
    сп. "Житно Зърно", 1928 г., бр.1
×
×
  • Добави...