Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vankata_97

Участници
  • Posts

    140
  • Joined

  • Last visited

Reputation Activity

  1. Like
    vankata_97 reacted to Слънчева in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Прекрасно е Ванка и ти благодаря, че го сподели с нас. Обичай, заради самата Любов... Заради себе си, но и съм сигурна, че някой ден в сърцето ти ще има място и за друго момиче... Дай свобода на себе си и на другия отсреща...
  2. Like
    vankata_97 reacted to ISTORIK in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Казват, че времето лекува. Дай му възможност да го направи!

    Ако не те излекува, ще свикнеш да живееш с болката, с мъката, с празнината...

    Ще мине време и това момиче може даже да ти стане напълно безразлично.

    Просто пътищата ви са се пресекли, известно време сте вървели заедно по пътя и после сте поели в различни посоки. Ти продължавай да вървиш по своя път. По него ще срещнеш много хора. Ще се сдобиеш с нови (не)приятели, ще срещнеш и нови любови.

    И което е най-интересното - може да се окаже, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.
  3. Like
    vankata_97 got a reaction from Донка in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Сигурен съм, че си ме разбрала какво искам да кажа - под "сърцето ми винаги ще бъде нейно" имам в предвид, че винаги ще я обичам.
    Както казах, ненавиждам това чувство у хората за притежаване на другия...
    и разбира се, че ще се радвам ако тя е щастлива!
    Е, който или каквото решава какво да стане в живота ни, явно си е решил/о, че няма да сме заедно или поне не скоро...
  4. Like
    vankata_97 got a reaction from Слънчева in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Сигурен съм, че си ме разбрала какво искам да кажа - под "сърцето ми винаги ще бъде нейно" имам в предвид, че винаги ще я обичам.
    Както казах, ненавиждам това чувство у хората за притежаване на другия...
    и разбира се, че ще се радвам ако тя е щастлива!
    Е, който или каквото решава какво да стане в живота ни, явно си е решил/о, че няма да сме заедно или поне не скоро...
  5. Like
    vankata_97 got a reaction from Слънчева in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Това е една моя история, надявам се, че няма да ви е досадна, но имах нужда да я споделя с някого...

    Срещнах това момиче преди 4 години. Първите 2 години всичко беше просто едно всекидневие - съученици, познаващи се от скоро...Дори може да се каже, че почти не говорихме помежду си, нямаше и какво... В процеса на това опознаване, разбрах че харесва мой познат от съседния клас - няма лошо, тогава я приемах само като приятелка... Насърчих я веднага да предприеме действия, защо ли? ами такъв съм си - непоправим романтик и знаете ли - гордея се с това, не звучи скромно, но е така. Говорих и с него, но като че ли и двамата не искаха да предприемат нещо сериозно... всичко, може би, е било само влюбени погледи и дотам... Както и да е, в тези години бях прекалено млад, за да се държа като възрастен - знаете, предполагам при всички е било така... доста глупости направих и няма нужда да ги споделям
    Две години след като се запознахме, сякаш, някой дойде, удари ми шамар в лицето и си тръгна със сърцето ми...( разбира се не буквално ) сами се досещате кой е това. Просто в един ден, много ме впечатли - държанието, обноските и красотата... Няма думи, с които да я опиша - тя просто ме "плени". Е, сега ще кажете, че е трябвало да действам, да и покажа колко я харесвам и т.н. ...да, ама не. Имаше си гадже, което се държеше малко кофти с нея, като че ли с пренебрежение, сякаш му е даденост... Ненавиждам това! Жените... абе ако срещнете една от многото прекрасни жени на този свят, която да отговаря на чувствата ви това е шанс, който се дава веднъж в живота и изпуснеш ли го съжаляваш, о, и то много! Жената, срещата с Единствената това е може би най-хубавото нещо, което може да се случи на един мъж!
    Доста се отклоних от темата . След време те скъсаха, доста продължително късане, но се усети, че вече няма чувства помежду им... След това все се канех да направя "първата крачка", така да се каже, но разбрах, че има доста обожатели и някак ми отиде, и аз не знам къде, и малкото самочувствие дето го имах. И така, останах си само с несподелените чувства, които ме разкъсваха отвътре, и с нелепия флирт, който осъществявах с нея и може би на шега, но и тя ми отвръщаше...
    Е, дойде време всеки да потегли към своя път, аз отидох в една гимназия, тя - в друга. От тогава само си писахме, като аз бях първия, който започваше "разговора". С всеки път той ставаше все по кратък, всичко беше очевидно, но аз не исках да го проумея... просто сърцето ми не допускаше разума.
    Преди няколко дни го осъзнах - изпуснах я! нямам шанс вече, а и тя сигурно е забравила за мен, няма да и напомням, ще си остана с несподелените чувства, със сърцето, което остана в нея, винаги ще бъде нейно! А надеждата, тя умря. Умря в онзи ден, в който проумях колко съм жалък. Колко съм глупав и наивен, останал с грешно впечатление, че тази случка ще свърши с щастлив край... не! а и аз нямам сили да се надявам вече, просто ще приема станалото, или поне ще опитам...
  6. Like
    vankata_97 got a reaction from Розалина in Надеждата умира последна, но и тя, все пак, умира някога...   
    Това е една моя история, надявам се, че няма да ви е досадна, но имах нужда да я споделя с някого...

    Срещнах това момиче преди 4 години. Първите 2 години всичко беше просто едно всекидневие - съученици, познаващи се от скоро...Дори може да се каже, че почти не говорихме помежду си, нямаше и какво... В процеса на това опознаване, разбрах че харесва мой познат от съседния клас - няма лошо, тогава я приемах само като приятелка... Насърчих я веднага да предприеме действия, защо ли? ами такъв съм си - непоправим романтик и знаете ли - гордея се с това, не звучи скромно, но е така. Говорих и с него, но като че ли и двамата не искаха да предприемат нещо сериозно... всичко, може би, е било само влюбени погледи и дотам... Както и да е, в тези години бях прекалено млад, за да се държа като възрастен - знаете, предполагам при всички е било така... доста глупости направих и няма нужда да ги споделям
    Две години след като се запознахме, сякаш, някой дойде, удари ми шамар в лицето и си тръгна със сърцето ми...( разбира се не буквално ) сами се досещате кой е това. Просто в един ден, много ме впечатли - държанието, обноските и красотата... Няма думи, с които да я опиша - тя просто ме "плени". Е, сега ще кажете, че е трябвало да действам, да и покажа колко я харесвам и т.н. ...да, ама не. Имаше си гадже, което се държеше малко кофти с нея, като че ли с пренебрежение, сякаш му е даденост... Ненавиждам това! Жените... абе ако срещнете една от многото прекрасни жени на този свят, която да отговаря на чувствата ви това е шанс, който се дава веднъж в живота и изпуснеш ли го съжаляваш, о, и то много! Жената, срещата с Единствената това е може би най-хубавото нещо, което може да се случи на един мъж!
    Доста се отклоних от темата . След време те скъсаха, доста продължително късане, но се усети, че вече няма чувства помежду им... След това все се канех да направя "първата крачка", така да се каже, но разбрах, че има доста обожатели и някак ми отиде, и аз не знам къде, и малкото самочувствие дето го имах. И така, останах си само с несподелените чувства, които ме разкъсваха отвътре, и с нелепия флирт, който осъществявах с нея и може би на шега, но и тя ми отвръщаше...
    Е, дойде време всеки да потегли към своя път, аз отидох в една гимназия, тя - в друга. От тогава само си писахме, като аз бях първия, който започваше "разговора". С всеки път той ставаше все по кратък, всичко беше очевидно, но аз не исках да го проумея... просто сърцето ми не допускаше разума.
    Преди няколко дни го осъзнах - изпуснах я! нямам шанс вече, а и тя сигурно е забравила за мен, няма да и напомням, ще си остана с несподелените чувства, със сърцето, което остана в нея, винаги ще бъде нейно! А надеждата, тя умря. Умря в онзи ден, в който проумях колко съм жалък. Колко съм глупав и наивен, останал с грешно впечатление, че тази случка ще свърши с щастлив край... не! а и аз нямам сили да се надявам вече, просто ще приема станалото, или поне ще опитам...
  7. Like
    vankata_97 got a reaction from Диана Илиева in Липса на мотивация :(   
    Виж ще пропусна клишетата за това, колко е хубаво, че си споделила, че това е пътя към промяната... че е хубаво че мислиш за тези неща...
    Няма да кажа и че те разбирам, просто не е честно към тебе...

    Може би ще е по-добре да спреш да мислиш за всичко и всеки! Като излезеш навън си мисли за свежия въздух или небето или просто за това, колко готин човек си, ей тва да не го забравиш никога!!! Може да ти казват, че проблем се решава с мислене, но грешат!!! Д-р Хаус е казал :
    - Time changes everything.
    - That`s what people say, it`s not true. Doing things changes things. Not doing things leaves things exactly as they were.

    Тук някъде в сайта имаше една притча, горе-долу звучеше така:
    Имало едно време, един човек. Живял щастливо, имал прекрасна съпруга, прекрасен дом. След много години, когато съпругата му умряла, той не бил същия весел човек. От сутрин до вечер той седял на люлеещия се стол, пред къщата, и плачел.
    Веднъж, едно детенце отишло при него и седнало в скута му. Така стояло цял ден. Майка му го видяла, но си замълчала. Вечерта, като детето се прибрало, майка му го попитала какво правело при стареца, детето смирено казало:
    - Помагах му да плаче, Мамо...

    Виждаш ли..., ти самата каза, че имаш нужда от някого да те изслуша, някой, който да те изкара от света ти... Драсни едно ЛС, ако още е така, ще съм насреща... Не те познавам, но ми приличаш на добър човек...

    И още нещо - като за начало, постави си една цел, лесно постижима. Постигни я, след това започни с друга и така, докато не постигнеш всичко желано!!!

    Ей, да не забравиш да ни пишеш, като започнеш да се чувстваш по-добре, ще зарадваш всички ни!
  8. Like
    vankata_97 got a reaction from Розалина in Липса на мотивация :(   
    Виж ще пропусна клишетата за това, колко е хубаво, че си споделила, че това е пътя към промяната... че е хубаво че мислиш за тези неща...
    Няма да кажа и че те разбирам, просто не е честно към тебе...

    Може би ще е по-добре да спреш да мислиш за всичко и всеки! Като излезеш навън си мисли за свежия въздух или небето или просто за това, колко готин човек си, ей тва да не го забравиш никога!!! Може да ти казват, че проблем се решава с мислене, но грешат!!! Д-р Хаус е казал :
    - Time changes everything.
    - That`s what people say, it`s not true. Doing things changes things. Not doing things leaves things exactly as they were.

    Тук някъде в сайта имаше една притча, горе-долу звучеше така:
    Имало едно време, един човек. Живял щастливо, имал прекрасна съпруга, прекрасен дом. След много години, когато съпругата му умряла, той не бил същия весел човек. От сутрин до вечер той седял на люлеещия се стол, пред къщата, и плачел.
    Веднъж, едно детенце отишло при него и седнало в скута му. Така стояло цял ден. Майка му го видяла, но си замълчала. Вечерта, като детето се прибрало, майка му го попитала какво правело при стареца, детето смирено казало:
    - Помагах му да плаче, Мамо...

    Виждаш ли..., ти самата каза, че имаш нужда от някого да те изслуша, някой, който да те изкара от света ти... Драсни едно ЛС, ако още е така, ще съм насреща... Не те познавам, но ми приличаш на добър човек...

    И още нещо - като за начало, постави си една цел, лесно постижима. Постигни я, след това започни с друга и така, докато не постигнеш всичко желано!!!

    Ей, да не забравиш да ни пишеш, като започнеш да се чувстваш по-добре, ще зарадваш всички ни!
  9. Like
    vankata_97 got a reaction from Cveta5 in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  10. Like
    vankata_97 got a reaction from Борито in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  11. Like
    vankata_97 got a reaction from Розалина in Да бъдем "добри тинейджъри" ?   
    Чакай сега малко... говорил си с няколко приятели, направили са ти лошо впечатление и сега слагаш всички под общ знаменател (нищо лично и не се обиждай)?!?
    Има хора дето мислят само за пари, дрога и пиене - факт. Има и хора дето с мярка си пият - също факт. А даже има и хора дето тия неща не са ги правили - странно, но факт. И всичкото това идва от възпитанието на родителите, не мислите ли ...имаше един сайт. та там беше издадена нещо като статия за възпитанието на децата - ето пример - "ако учите децата си да бъдат търпеливи, като пораснат ще бъдат мачкани от другите. ако учите децата си да говорят открито за всичко и всички, като пораснат ще станат твърде наперени..." и още много подобни.

    За следващото ми мнение ще използвам един цитат - "Американски форум - питаш и те ти обясняват. Руски форум - питаш и те ти обясняват всичко друго, но не и питаното. Български форум - питаш и всички ти обясняват колко си тъп."
    Казваш, че всички ще те гледат накриво ако заговориш за Бог? Или най-вече никой не говори, точно за това. Всеки го е срам от мнението на другите, най-вече щото ще започнат да ти се присмиват!Това е най-малкото жалко.

    Лошото е, че всички се задоволяват с думите, че нищо не може да се направи и всички свикват с това. Добре дошли в нашият свят!
  12. Like
    vankata_97 got a reaction from Диана Илиева in Безусловната любов   
    очертал се е спор, та дрънка..., няма да се включвам на страната на никого, т.к. винаги ще има хора дето си мислят, че тяхното мнение е по-правилно от това на другите, и такива дето спорят щото си избиват комплекси.

    Според мен, въпроса не може да се отнася за Божията любов. Това си познатата на всички хора, земна любов. Т.к. няма смисъл да давам мнение за Божията любов, ще дам мнение за по-предполагаемата посока на темата - за да има безусловна любов, трябва да си опознал човека до такава степен, че всеки недостатък на този човек, да го възприемаш като плюс, а всеки плюс, да го виждаш като дар от Бога.

    А понеже виждам, че темата е взела и такъв обрат, ще кажа нещо и за условната любов. Някои хора просто не могат да приемат нещо даром, т.к. са свикнали всичко да е с условие...
  13. Like
    vankata_97 got a reaction from Розалина in Безусловната любов   
    очертал се е спор, та дрънка..., няма да се включвам на страната на никого, т.к. винаги ще има хора дето си мислят, че тяхното мнение е по-правилно от това на другите, и такива дето спорят щото си избиват комплекси.

    Според мен, въпроса не може да се отнася за Божията любов. Това си познатата на всички хора, земна любов. Т.к. няма смисъл да давам мнение за Божията любов, ще дам мнение за по-предполагаемата посока на темата - за да има безусловна любов, трябва да си опознал човека до такава степен, че всеки недостатък на този човек, да го възприемаш като плюс, а всеки плюс, да го виждаш като дар от Бога.

    А понеже виждам, че темата е взела и такъв обрат, ще кажа нещо и за условната любов. Някои хора просто не могат да приемат нещо даром, т.к. са свикнали всичко да е с условие...
  14. Like
    vankata_97 got a reaction from Слънчева in Ако бях Бог   
    Ако ние не вярваме в Бог, а той съществува, само ще сгрешим, защото ще се лутаме в търсене на друго значимо нещо, в което да вярваме. НО, ако ние вярваме, а Бог все пак не съществува, няма да изгубим нищо.
    Ще направя един банален пример - дядо коледа... Той, не съществува нали, или поне не сме го виждали. Все пак е възможно точно това, което ни сплотява на този празник, точно това, което ни кара да бъдем по човечни, добри и щедри на този празник, точно това, ние несъзнателно, но може би уместно, ние да наричаме дядо коледа, защото вярата и надеждата, които той ни носи да е подаръка, който ние чакаме, от който се нуждаем.

    Може и да си прав, кой съм аз, че да те съдя?!? Но никой не е сгрешил, ако единственото нещо, което го крепи, е вярата и надеждата, че не сме безцелно на този свят и че всичко си има смисъл, всичко си заслужава...
    Тези две неща, ако ги имаш, няма да има невъзможни неща...
    След като съм тръгнал в тази посока, препоръчвам тида гледаш "Агенти на Съдбата"

    А относно темата - ако бях Бог, бих подарил на сърцата на всеки един човек на земята, всички добродетели, за които знам!
  15. Like
    vankata_97 got a reaction from томи in Ако бях Бог   
    Ако ние не вярваме в Бог, а той съществува, само ще сгрешим, защото ще се лутаме в търсене на друго значимо нещо, в което да вярваме. НО, ако ние вярваме, а Бог все пак не съществува, няма да изгубим нищо.
    Ще направя един банален пример - дядо коледа... Той, не съществува нали, или поне не сме го виждали. Все пак е възможно точно това, което ни сплотява на този празник, точно това, което ни кара да бъдем по човечни, добри и щедри на този празник, точно това, ние несъзнателно, но може би уместно, ние да наричаме дядо коледа, защото вярата и надеждата, които той ни носи да е подаръка, който ние чакаме, от който се нуждаем.

    Може и да си прав, кой съм аз, че да те съдя?!? Но никой не е сгрешил, ако единственото нещо, което го крепи, е вярата и надеждата, че не сме безцелно на този свят и че всичко си има смисъл, всичко си заслужава...
    Тези две неща, ако ги имаш, няма да има невъзможни неща...
    След като съм тръгнал в тази посока, препоръчвам тида гледаш "Агенти на Съдбата"

    А относно темата - ако бях Бог, бих подарил на сърцата на всеки един човек на земята, всички добродетели, за които знам!
  16. Like
    vankata_97 got a reaction from Eлф in Защото те обичам...   
    Защото те обичам, думите излишни стават,
    когато те видя, очите ми говорят.
    Сърцето ми отдавна ти принадлежи,
    мисълта ми за теб, около него кръжи.
    Няма дума на света, определяща любовта,
    Там където любовта настъпва,
    всяко сравнение отстъпва.
    Защото те обичам, свобода ще ти даря...

    Обичайте без думи!
  17. Like
    vankata_97 got a reaction from Eshavt in Това, с което се бориш, само се усилва   
    И като се замислиш, че всичко идва от мисленето по този въпрос... А е трябвало просто да приеме ситуацията и да си извади урок от всичкото това.
  18. Like
    vankata_97 got a reaction from Eshavt in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  19. Like
    vankata_97 got a reaction from Слънчева in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Различното и хубавото на този текст е, че не може да се тълкува грешно...
  20. Like
    vankata_97 got a reaction from Слънчева in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  21. Like
    vankata_97 got a reaction from Латина in Това, с което се бориш, само се усилва   
    написаното по-горе не е мое. Извинете, че не поправих правописните грешки, но прочетох текста и веднага се сетих да го постна тук. Мисля, че след като го прочете ще се промените, аз се промених и вие ще се промените!
  22. Like
    vankata_97 got a reaction from Латина in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  23. Like
    vankata_97 got a reaction from Рассвет in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


  24. Like
    vankata_97 reacted to selsal in В гората пада дърво, но няма свидетели, паднало ли е дърво в гората?   
    Много си харесах текущото мото, което Impulsa, поставя под постовете си. То е почти идентично със заглавието на темата, която поставям. Ето нейния вариант:

    "Когато в гората падне дърво,то издава ли шум,ако няма кой да го чуе?"
    ----
    Този въпрос аз срещнах в петата част от епоса "Дюн", той е поставен от светата майка Даруи Одрейди; винаги съм се впечатлявал от огромния му философски (и житейски) потенциал.

    Опитът да се отговори на такъв въпрос е изключително интелектуално, дори емоционално, и при всички случаи духовно предизвикателство.
  25. Like
    vankata_97 got a reaction from Nickelangello in Това, с което се бориш, само се усилва   
    Това, с което се бориш, само се усилва



    Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние.

    Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас.

    Сънят.

    Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце.

    Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира.

    Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание.

    Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото.

    Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”.

    Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”.

    Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”.

    Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”.

    Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”.

    Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко.

    Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

    Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?”

    Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”.

    Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето.

    Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само:

    Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви.

    И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.


×
×
  • Create New...