vankata_97

аз го измислих! ще си седна на "Д"-то, ще уча и живот и здраве, ако е рекъл Бог, ще влезна в СМГ Паисий Хилендарски. нали математиката е основа на всичко! а пък като му дойде времето ще мисля за бъдещето си.

аз го измислих! ще си седна на "Д"-то, ще уча и живот и здраве, ако е рекъл Бог, ще влезна в СМГ Паисий Хилендарски. нали математиката е основа на всичко! а пък като му дойде времето ще мисля за бъдещето си.

аз го измислих! ще си седна на "Д"-то, ще уча и живот и здраве, ако е рекъл Бог, ще влезна в СМГ Паисий Хилендарски. нали математиката е основа на всичко! а пък като му дойде времето ще мисля за бъдещето си.

аз го измислих! ще си седна на "Д"-то, ще уча и живот и здраве, ако е рекъл Бог, ще влезна в СМГ Паисий Хилендарски. нали математиката е основа на всичко! а пък като му дойде времето ще мисля за бъдещето си.

аз го измислих! ще си седна на "Д"-то, ще уча и живот и здраве, ако е рекъл Бог, ще влезна в СМГ Паисий Хилендарски. нали математиката е основа на всичко! а пък като му дойде времето ще мисля за бъдещето си.

7 клас съм и естествено трябва да кандидатствам някъде, въпросът е къде. От 10 годишен много искам да стана инженер, но след като намерих този сайт все повече започва да ми харесва професията психо терапевт. Та се чудя на къде да се насоча. И тъй като знам какъв ще е първият ви съвет- и двете ми харесват еднакво.Кажете какво мислите по въпроса.

7 клас съм и естествено трябва да кандидатствам някъде, въпросът е къде. От 10 годишен много искам да стана инженер, но след като намерих този сайт все повече започва да ми харесва професията психо терапевт. Та се чудя на къде да се насоча. И тъй като знам какъв ще е първият ви съвет- и двете ми харесват еднакво.Кажете какво мислите по въпроса.

7 клас съм и естествено трябва да кандидатствам някъде, въпросът е къде. От 10 годишен много искам да стана инженер, но след като намерих този сайт все повече започва да ми харесва професията психо терапевт. Та се чудя на къде да се насоча. И тъй като знам какъв ще е първият ви съвет- и двете ми харесват еднакво.Кажете какво мислите по въпроса.

Честит рожден ден !!!

Преди 8 години, на 8 януари 2003 г, сайта е сложен в интернет.

По-късно на 22 март 2003 г, е пуснат официално.

Одъртяхме

Наздраве

Ех че хубава новина е тая.
Значи днес имаме рожден ден.Така ли да го разбирам?
Поздрави на всички.
Благодарности на създателите на сайта.
Радвам ,че съм тук .В този сайт намерих среда ,която ми допада,приятели ,с които да разговарям по интересуващи ме въпроси.

Хубаво нещо са рождените дни.Да е честит празникът.

не знам авторите на тези картини

не знам авторите на тези картини

не знам авторите на тези картини

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог.Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други.Натъжил се като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест.Човекът попитал Господ Бог:
"Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път?Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Господ Бог отвърнал:
"Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя.Когато ти беше в изпитания и страдания - там където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце".

Някъде далеч от тук,на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.До неотдавна бе бушувала страшна буря.Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист.Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.Възрастния човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето.Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана.Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.Момчето сякаш не го забелязваше.Старецът си помисли нещо и попита:
-Какво правиш?Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда.

И хората тук имат трески, така че споко. И аз ги идеализирах преди. Макар че да : прекрасни са. Поне така изглеждат.

Магазинът на Бог

Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.

Да продължим с притчите.Е, на всеки ще носи някакво послание!


Най- състрадателното дете

Веднъж един писател и лектор Лео Бускалия разказал за един конкурс, на който бил поканен за жури.Целта на конкурса била била да се намери най- състрадателното и грижовно дете.Победителят било едно четиригодишно момченце чиито съсед бил възрастен господин, наскоро загубил жена си.Когато го видяло да плаче, детето отишло в двора на стария господин, покатерило се на скута му и просто останало да седи там.Когато майка му го попитала, какво е казало на съседа, малкото момче отвърнало:
-Нищо, просто му помагах да плаче.

Елън Крайдман
Какво означава да си осиновен

Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите.
Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади:
-Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена.
-Какво значи да си осиновен?- попита друго дете.
-Това означава-отвърна Джослин, че растеж в сърцето на майка си вместо в нейния корем.
Джордж Долан


Красотата остава болката преминава

Макар, че Анри Матис бил с почти 28 години по- млад от Огюст Реноар, двамата големи художници били близки приятели и често си правели компания.Последните десет години от живота си Реноар бил принуден да прекара затворен в къщи и тогава Матис го посещавал всеки ден.Реноар почти парализиран от артрит, продължавал да рисува въпреки физическата си немощ.Един ден, докато Матис наблюдавал по-стария художник да работи в ателието си и виждал каква мъчителна болка му причинява всяко движение с четката, не се сдържал и го попитал:
Огюст, защо продължаваш да рисуваш, щом те боли толкова?
Реноар отвърнал просто:
-Красотата остава, болката преминава
И така Реноар не се отказал от рисуването почти до последния си ден,Едно от последните му платна "Къпеща се" било завършено две години преди смъртта му
или точно 14 години, след като бил поразен от осакатяващата болест.

В този свят, няма нищо абсолютно грешно!Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието...

Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото.
Хриско,поздрави за творческия порив!

Ето една от мен,която определено ме развеселява.


Ученото куче




Веднъж едно учено куче минало покрай сбо­рище котки.

Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внима­ние - тогава спряло.

В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл:

-Братя! Молете се! А щом се помолите кол­кото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки.

Като чуло тези думи, кучето вътрешно се раз­смяло и се отдалечило казвайки си:

- О, слепи и безумни котки, мигар не е все­известно - знам го и отличен опит, и от пред­ците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!

На другия ден

Един пътник наближил голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
-Какви са хората в този град?
-Какви бяха хората там откъдето идваш?
-Ужасна пасмина-отвърнал пътника-Злобни, подли,отвратителни във всяко отношение.
-Аха-рекла жената, същите са и в този град.
Едва отминал този пътник и се появил друг и той попитал що за хора живеят в този град.Старицата попитала какви са били хората , живели в града.
-Прекрасни, честни трудолюбиви и щедри до един.Тръгнах си с мъка на сърцето-добавил втория пътник
Мъдрата старица казала:
Такива ще ги откриеш и в този град.

Камъкът на мъдрата старица

Една мъдра старица както си пътувала из планината си намерила в един поток скъпоценен камък.На другия ден срещнала един пътник, който бил гладен и мъдрата жена отворила торбичката си да сподели каквото има за хапване.Гладния пътник видял скъпоценния камък в торбата и помолил мъдрата жена да му го даде.Тя му го дала без да се замисли.
Пътникът си тръгнал, зарадван от съкровището си.Той знаел ,че това съкровище може да го осигури за цял живот.
Няколко дни по- късно той се се върнал отново и потърсил мъдрата жена.Като я намерил, върнал камъка и рекъл:
- Размислих.Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам с надеждата, че може да ми дадеш нещо много по- ценно. Ако можеш дай това нещо у себе си благодарение, на което ми даде камъка.

Мисля,че е здравословен само искрения,весел смях,който извира от сърцето.
Да предизвикваш такъв смях у хората е изкуство.
Нескопосаното надсмиване и присмиване едва ли ще предизвикат здравословен смях...