Галатея

Любовта е свят , в който живее божествения дух.Най- великият свят, който познават мъдреците от всички времена, и за който Христос говори, е светът на любовта.И когато казваме, че Бог е любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза.От извора на любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.Всичко в света живее в любовта и чрез любовта.Всичко , което виждаме- звездни вселени, слънца, планети, е проява на любовта.Целия космос в неговата целокупност, целия физически свят е проявена, материализирана любов.Това е великото тяло на бога.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности.Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа.Те са само временни занятия.Единствената истинска работа в света- това е науката за любовта.Тя е велик обект на познание за душата.

Бог е любов,
Вечна, безгранична,
пълна с живот-
живот на благия божи дух,
дух на святостта,
дух на благостта,
дух на пълен мир и радост
за всяка душа.

Нии ще ходим в твоя път
на светлината,
в която царува
Божията любов.

Любов Учителят говори Беинса Дуно

Песен за Любовта

Тихо пееш, песен пееш, песен за Любовта.
O Любов всемирна, O Любов блаженна
Тъй далечна и тъй близка, що си ти сега.
Аз обичам, Ти обичаш, Те обичат, Ново е това.
Във омраза, Любов да сееш - подвиг е сега.

И когато, пак запееш, всичко млъква,
за да слуша, чуден извор, как бълбука в тишина.
Във омраза, песен пееш, за Любов неземна,
за Любов велика, от незнайни чудни светове.

Ти Любов,
Тъй прекрасна, тъй различна от човешки блудни страсти,
Пей ми ти песен нова, песен чудна, за Живот любовен,
Где хората обичат Бога на Любовта,
И му служат всеки миг с песен нова във сърца

01:45ч. 14.05.2009г.

Ковач

Мир, сладък мир, къде остана ти? Душата ми в кипежа на деня се дави. Какво море е мисълта, бури непрестанни...O,небе,о земя, запалете в мене огъня свещен, защото го загубих в мрака на деня човешки....Докога ще спим, докога денят ще бъде нощ, докога любовта ще се превръща във омраза. Крилете ми от светлина къде са? Къде изгубих ги, докато се лутах в тази бездна....Мъка моя, превърни се в светлина, в радостна надежда... Спомен за прекрасния простор на светлината, где обични мои сродни същества, летят в безкрая. Там нагоре във безкрая, там где светли същества пеят химните на Любовта, там нагоре искам аз да полетя. Но сега,трябва аз да изкова слънчеви крила от светлина и пак да полетя като ангел във безкрая на деня Божествен.
14:39ч.26.02.2011г.

С радост се включвам към темата .........

- З А Щ О-

Тъга и мъка , действия синхрони ,
гостуват в нашите Души ............
дали тогава сме доволни ,
когато болката ни съкруши !

Излез , повикай силите небесни
постой , послушай тихият им глас
от тях ще чуеш песни тъй чудесни,
които Ти даряват миг захлас.

Човече Ти променяш своята посока,
забравяш мъка и тъга ................
намерил си Ти новата насока ,
която Ти дарява с в о б о д а !!!

Най- големият грях-страхът.
Според мен страхът не е грях,а враг.Бих перефразирала тази мисъл така:
Най-големият враг - страхът.
Бих добавила нещо:
Най-голямата грешка - да се сравняваш с другите.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на сраха си.

Никога не съм позволявал, моите училищни занятия да възпрепядстват образованието ми.

Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.

Говорете истината, и тогава няма да се налага нищо да запомняте.



Марк Твен

Който не иска нищо, има всичко.

Добър съм с добрите, добър съм и с недобрите.И така трупам доброта.

Който знае, знае малко.Който знае много, знае нищо.

Човечен си, ако обичаш хората.Мъдър си, ако ги познаваш.

Ако познаваш хората хората умен си.Ако познаваш себе си мъдър си.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

Само глупаците и мъртвите никога не променят своето мнение. (Дж. Лоуел)

Неприятно е да говорят много за тебе, но още по-неприятно е, когато не говорят нищо. (О. Уайлд)

Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън. (У. Чърчил)

Учител отвътре. А понякога и отвън. Всички се учим един от друг. Преподаваме си чудесни уроци.

Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик: ”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!” Да, тази глава е на ангела.
Показа им ръцете си


Спомних си за Давид. След великата победа получава много овации, всички го поздравяват,а той просто си върви и казва: Не бях аз, Господ го направи.

Вярно е!...Но е знание за посветени...Обикновен човек изпада в двусмислие и съмнение.
Той е вселен. Идва от централното слънце на галактиката, звездата на звездите - Алфиола. Не е бил познат от земната йерархия на учителите Дуал Кхул, Мория и Кут Хуми. Съвършенно неизвестен скрит от всички, дори и сега... Същото е и за Христос...24 старци има в нашата слънчева система, той е 25. Цикълът се завършва. Започва нова епоха. Ние хората не бихме могли да разберем...остава само да знаем че Бог се е проявил в пълнота чрез него, бил е устата на Бога, очите Му, ръцете Му. Сега също. Макар и невидим. Ръководи, спасява, можеш да го срещнеш на сън, или в медитация, но е щастие да ти се случи. Христос и Беинса Дуно са големите братя, живеят в единство, не можеш да ги разделиш, за нас тези неща са смътни, в бъдеще ще ги разберем. Изисква се разширено съзнание. Църквата е много далеч от истината. Разбиранията им са детински, не заслужават никакво внимание. Вярно е само едно: В него е бил Бог, но сам той не е Бог, а Негово подобие.

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Благодарност

О, Слънце!Грей сега!И през деня!
Не ни оставяй във студа.
Стопли сърцата ни за добрина,
която да ни стане истинска храна-
в безжизнената самота.
Залей със тази топлина
заспалите човешки същества
да видят,че си светлина,
даряваща живота ни сега.
Да видим твоята цена,
защото ти не искаш сметка за това.
Даряваш ни по братски всеки ден -
един живот незаплатен.
Не! Стой! Не си ходи!
Защото много ме боли!
Не зная как да ти се отплатя,
за твоята велика жертва към света.
Ще пея с тебе в хор сега
за всичките добри неща,
а ти ще стоплиш цялата земя,
за да възпеем Любовта.
Не! Няма да ни изгориш,
но много ще ни промениш,
защото знаеш ти това,
че трябва обич на света.
О, радост блика във мига,
когато иде пролетта.
Велик момент в природата сега,
когато всичко зеленей във светлина.
Работят всички живи същества,
за да подготвят зимнина,
защото има зима на света,
а ти им даваш сили за това,
да свършат всички смислени дела.
Не! Не! Не им се смей!
Но някак истински ги ти огрей!
Свети им в пътя да вървят,
за да се те благословят.
Храни ги с твойта истинска храна-
със здраве, щастие и свобода-
за всички живи същества.
04.03.2007г.

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Преди малко видяхме в парка две катерички, майка и детенце. Много мило ми стана. Малкото бягаше след майка си. А ако нещо се стресне и отдалечи, тя се връщаше за него. Много ме зарадваха!
Попяхме, полюляхме се, радвахме се на теменужките в най-различни цветове.

Някой казва "Аз съм вегетарианец".Не ти още никакъв вегетарианец не си.Под вегетарианска храна аз разбирам такава, която няма абсолютно никакви месни примеси и сокове още в своето първично състояние.Друг е въпросът, когато човек е бил в рая, когато растенията не са били покварени, както в нашите времена.Вегетарианците правят изследвания да видят колко калории топлина съдържа растителната храна и колко месната.Следователно вегетарианската храна трябва да бъде абсолютно чиста.Не само това, но и въздухът, който дишаме днес, не е толкова чист.При такава храна и при такъв въздух и ние не може да бъдем толкова здрави, както се изисква.Месната храна съдържа такива вещества, които подпушват порите.Това подпушване, което хората наричат запек, често създава смъртта.Когато половината от порите на човешкия организъм се подпушат, той вече е кандидат за онзи свят.И ние можем да кажем, че онези животни, които може да послужат за образци на дълъг живот, не са месоядци, а вегетарианци.Каквото и да говорят учените, аз бих могъл да ви представя ред образци на дълъг живот, и то все от такива, които се хранят с растителна храна.Има много растения, които са представители на дълъг живот, при това не са месоядци.

И украсиха светилниците си 15.01.1933г.НБ"Възкресението"

За какво се сърдиш?Детето се сърди, защото майка му не му е дала хляб.Разсърди се и не иска да яде.И като се разсърди ще се отдалечи.Няма да гледа с очите си майка си, но си обръща гърба.А какво означава човешкия гръб?То иска да каже"Ти си от друг свят, и аз съм от друг свят.Аз за тебе пет пари не давам "Майката ще иди отподире му и ще каже:"Мама ще го поглади"То казва:"Да знаеш аз кой съм !Ти си ми майка, защото аз те направих майка, да знаеш.Ти си станала майка, придоби най- голямата служба в света.Господ те е турил на тази служба заради мене.Аз като си замина, ти не си майка, аз те направих майка, да знаеш!"Това е идеята, която седи в ума на детето.И тогава майката, за да възстанови своя авторитет, има си една магическа пръчка и казва:"Така ли?"И както то се е обърнало, тя го удари отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея.Всеки, който обръща гърба си назад, тоягата излиза, за да възстанови нещата.Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето.И майката трябва да гледа детето в лицето.

Единственото богатство 27.09.1939г.ООК"Единственото богатство"

Например майката възлага големи надежди на учителя да възпита децата и.Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната на въздуха.Това е вярно, но в известна степен.Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева.Влезе ли в орбитата на майка си- дотогава докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети.Майката, която иска дете, привлича го да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти около нея по- близо и най- после казва:"Това е моето дете"Някой път това дете, като живее 4-5 години по- силно, заминава за другия свят- пак отива в пространството.Пита майката:"Къде е моето дете?"-"При Бога"Аз казвам във времето и пространството.Там ходи и се движи.Но туй е едно физическо обяснение.Майката ни най- малко се задоволява с това твърдение, не е съгласна.Ако аз съм майка, и аз не бих са съгласил с тия определения.Ще кажа:"Да го няма туй нещо"



Има време 27.05.1934г."Приготовленията на сърцето"Неделни бедседи

В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи.
Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух.
Тъй, духът работи вътре и той ни създаде, а не майка ни.

Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък: сами сте си го направили, вие сте художникът, тази идея ви е дошла, и никому да не се сърдите. А сега хората разправят: „Майка ми тъй ме създаде“, „Господ тъй ни направи“.
Не позорете името Божие! Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло ние сме му майсторите. И затова телата ни са сега хилави. Защо? – Защото ние не разбираме Словото Божие, туй разумното.

Още по-блажени са!
Беседа, държана на 4 декември 1921 г. в София.

Молитвен наряд за начало:
Утринна молитва на ученика
Ученик съм служител на бога - формула

Сродните души - беседа

Молитвен наряд за край:
Ще ти служа през цялата вечност - формула
Тайната вечеря - песен

В беседата са използвани откъси от:
Матей 22
1 Коринтяни 11
1 Коринтяни 13

Първоначално бях написала разсъждения към тази беседа, но после ги изтрих, защото ми се сториха изключително незначителни на фона на Словото. Толкова много Любов има в тези редове, че оставаш без думи и само ги поглъщаш. Беседата е от онези, от които ти се иска да препишеш всяко изречение:







В мен се беше вкоренило разбирането, че всяка Любов изисква жертви. Но, всъщност жертвата е нужна, когато сме изгубили чистота на душата си. Но, при напредналите същества този въпрос отпада.



Има ли вероятност двете души да се срещнат, но едната да не е подготвена за тази среща?













Сродните души

Да. Най- вероятно няма да бъде подготвена. Направо замотана в заблуди и правила. Ще трябва да се бориш да я освободиш. В това се състои саможертвата. Но ще се познаете от първия миг. По особен вътрешен начин. Усещане за единство....видения...свръх усещане...възпоменания от минали животи...И пак само Бог ще ти посочи ...защото има много които искат да заемат това място...

Аз забелязвам, някои сестри къдрят косите си.Не мъчете космите си.Защото енергиите обичат по права линия да вървят.Електричеството върви по права линия.Ако искате къдрави коси, ставайте по малко кисели всеки ден и косите ще станат къдрави.Всичките тоалети, които правите, трябва да бъдат в унисон със законите на природата.Има едно изкуство, което природата обича,тя е зорка.Не трябва да правите тия резки пречупвания.Дълги накъдряния може.
Сега, това е външната страна.То нищо не струва.Дали на един човек косата е къдрена, или не, нищо не значи.Дали е гладка или черна, не важи.Зависи под косата какво има отдолу.То е човешката мисъл, която оправдава нещата.Ако имаш светъл ум, който работи, накъдри косата си., ако си глупав, не си къдри косата.

Музикална екскурзия 25.03.1942г."Великата възможност" ООК