Jump to content
Порталът към съзнателен живот

no_self

Участници
  • Общо Съдържание

    552
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
  2. Like
    no_self got a reaction from Итое in ГЕЯ   
  3. Like
    no_self got a reaction from val68z in ГЕЯ   
    http://www.youtube.com/watch?v=oXxHgFqyh84&feature=player_embedded
  4. Like
    no_self got a reaction from Inseparabile in Сподели настроението си с музика или стих - 10   
    http://www.youtube.com/watch?v=_akZySb8Szg
  5. Like
    no_self got a reaction from Vespertine in Сподели настроението си с музика или стих - 10   
    http://www.youtube.com/watch?v=_akZySb8Szg
  6. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Най-прекият път към научаването на най-важното е приемането. Най-голямото страдание идва от неприемането.
    Не мога да асимилирам все още, защо някои ВЯРВАТ, че да приемеш живота, събитията, хората и всичко, такова каквото е, без да искаш да го променяш е деградиращо и разлагащо поведение, според тях. Точно обратното, съпротивата спира растежа и развитието. Нека обясня. Какво ме тласка да се съпротивлявам на „ТОВА КОЕТО Е”, или живота такъв какъвто е, реалността такава каквато е?
    Моята идея за мен, моята идея за справедливост, моята идея за добро. Но това е:
    1. МОЯ, А НЕ ОБЩА, тоест всеобхватна – обхващаща всичко и всички...
    2. ИДЕЯ, тоест една идея за действителността, която няма нищо общо с реалността.

    Та така, моето мнение, моята идея, нямат никакво значение, важно е, че приемайки и допускайки, освобождавам място, давам свобода и възможност на това, което е - да бъде! В противен случай, отричам действителността, желаейки тя да е различна от това, което е и така въздигам бунт срещу самия Господ, защото той е Този, който съди, който наказва и е всесправедлив.

    Позволявам ли на злото да бъде? Тук не говорим за злото, а за действителността.
    Ако за теб дадена действителност е лоша, пак ще трябва да я приемеш безусловно, защото правейки го ще разбереш, че тя не е никаква сама по себе си, а ти си този, който я вижда като лоша. Ако видиш и приемеш действителността, такава, каквато е, ще разбереш отлично какво е злото само по себе си и ще знаеш отлично как да се държш с него. Ако можеш да предотвратиш някакво зло, естествено, че ще го направиш. Но да се бориш със злото е като да не виждаш, че то съществува само в ума ти и никъде другаде. Всичкото зло, което не си могъл да предотвратиш, трябва да приемеш, защото то така или иначе се е случило вече и ти не можеш да го промениш. Единственото, което ти остава е да простиш.
  7. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    За какво ти е вяра в себе и в Бог, ако знаеш коя си и познаваш Бог? Ще ти е необходимо ли да вярваш в нещо, което виждаш със собствените си очи? Изглежда излишно. Когато не знаеш коя си или какво е Бог, можеш да вярваш в каквото си поискаш, но това няма да е истината, а ще е само вяра. Значи, тук не става въпрос за запознаване с нещо, а за опознаване на себе си, действителността, интимност с мислите ти до степен, в която си способна моментално да знаеш, че мислите ти не са определящи за това коя си, кой е Бог, какво е действителността. Защото мислите ти не могат да отговорят изцяло на тези въпроси, могат да отговорят половинчато. И тъй като за ума бог е непознаваем, ние решаваме, че трябва да вярваме в него, вместо просто да приемем, че Бог е. Бог е, и не ми е необходимо да вярвам в него, защото знам.

    Кой определя кое е възможно и кое не? Ти. Как преценяваш кое е възможно и кое не? Едно нещо или е възможно или не според теб. Ако вярваш, че е възможно, би трябвало да успееш да го реализираш все някога, но ако никога не успяваш да го реализираш, колко време ще трябва да ти отнеме за да разбереш, че е невъзможно? И след това, колко време ще ти трябва за да приемеш, че има невъзможни неща. Докато не приемеш, че е така, ще продължаваш да вярваш в невъзможното, което си е твой избор, разбира се. Твоят избор да си в заблуда. Можеш да вярваш, че нещо възможно е постижимо, но да вярваш, че нещо, невъзможно е възможно това е чиста лудост според мен.

    Всеки трябва хубаво да се вгледа в себе си и в нещата, в които така силно вярва. Защо го прави? Защо вярва? Защото не иска да приеме. Защото иска нещата да са други, а не такива каквито са. Защото иска да вярва, че има нещо друго, различно от това, което е. Искаме да сме по-добри, по-нам кви си, и не можем да се приемем такива каквито сме. Но това е любовта за която толкова много говорим. Любовта приема всичко. Тя не прави разлика между добро и лошо, правилно и грешно, защото за нея всичко е добро и всичко е правилно.

    За тежко болният, който е наясно със ситуацията. Тялото си отива, то е временно и ние всички знаем това много добре. Вярата му, без дори да е уточнено в какво е безсмислена, защото в момента, в който се освободи от тялото си той ще разбере истината.

    Устремилият се напред в живота младеж, не трябва да храни илюзии, защото те ще бъдат причина за всичките му бъдещи разочарования. Ако има бъдеще, то се определя от сегашния миг. Ако сега вярва в нещо, което не е истина, все някога ще разбере истината и тогава вярата му ще отпадне автоматично. Пак повтарям, не е лошо да вярваме в нещо, проблема е, че това означава, че не познаваме Бог и себе си.
  8. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Belief. It's about belief. All beliefs serve as a self-limitations and they're all false.
  9. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Faith is not blind belief. On the contrary one should independently reflect and analyze what is being taught to see if it jibes with common sense and reason. Faith is the belief that an honest attempt to enquire will lead to understanding.






    Ето за това говоря!
  10. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Каква е разликата между вяра и съзнание?
    Между това да вярваш в нещо и да си съзнателен за него разликата е огромна.
    Ако си осъзнат, няма нужда от вяра. Тогава знаеш, а не вярваш.
    Вярването в нещо е непотърсена истина.
    Духовното търсене е търсене на истината и изпитване на вярата. Вярно ли е това, в което вярвам? Истина ли е? Ако не е истина, защо да вярвам в него, ако е истина отново защо да вярвам в него - то Е, такова каквото е - независимо дали вярвам в него или не.
    Въпроса не е имаме ли достатъчно вяра. Въпроса е защо вярваме в точно определено нещо, а в друго не?
    За какво ни е вярата? За да можем да живеем ли? Но всичко това опира до нашето егоистично желание да живеем по-добър или не дай си боже вечен живот.
    За какво ни е да вярваме, че можем да бъдем по-добри или, че можем да направим другите по-добри? Защото не можем да приемем нещата такива каквито са, Бог такъв какъвто е, без да се надяваме на неговата милост знаейки, че той е милостив по презумпция.
    Търсенето на любовта в каквато и да е форма за получаване на собствена изгода, не е духовно търсене. Отдаването на всичката любов, която имаме е духовна практика и за нея не е необходима вяра.
  11. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Еклисиаст 1:17

  12. Like
    no_self got a reaction from KirilChurulingov in Въпроси   
    Тялото следва инстинкти, в които няма нужда да вярваме.
    В момента, в който болният човек се е смирил, той е приел действителността, такава каквато е.

    Тук не става въпрос за това, да знаеш всичко и да познаваш себе си, защото това е невъзможно. Противоречието идва от това, че признавайки, че знаеш, че нищо не знаеш и признавайки, че не се познаваш, си на 100% в контакт с истината. Истината не е в интелектуалното знание.

    Ще го кажа с други думи. Става въпрос за това, да признаеш пред себе си, че:

    интелектуалното знание ще бъде винаги недостатъчно,
    и че никога не ще можеш да познаеш себе си, чрез ума. ОК?

    Това означава да познаваш себе си и да познаваш Бог.
    В истината няма нужда да вярваш.
  13. Like
    no_self got a reaction from Диляна Колева in За човешкото развитие и усъвършенстване   
    Тия дни, мислих, върху това какво се случваше от самото начало досега с моите постинги във форума и се осъзнах.
    Разбрах, че много съм сгрешила. Разбрах, че никой няма да иска да последва и да подкрепи някой, който е деструктивен и говори за разрушението на егото, докато останалите хич изобщо нямат и намерение да си го причинят. Разбрах, че с лошо не става. Разбрах, защо отблъсквам. За мен това е естествено, исках да воювам, но проумях, че това е ужасно смешно и глупаво, и представлява огромно твърдоглавие. Реших само в едно единствено отношение да съм непоклатима. Исках нещо невъзможно и насилвах всячески ситуациите. Също така, разбрах, че никога, ама никога няма да мога да обясня и да предам усещанията, които имам на някой друг и най-сетне го приех. Всичко това е било работа върху мен самата. Другият би могъл да ме разбере и приеме, само когато споделяме едни и същи преживявания, едни и същи стремежи и т. н. Мислех си върху идеята да продължа съществуването си в този форум само с цитати, когато са подходящи, така, че хората да не ме приемат лично и нещата да не идват директно от мен. Защото явно, когато идват директно от мен са доста отрицателни и негативни. Идеята за цитатите съвсем не ми се струва безлична, защото има много по-мъдри и много по-точни думи от моите за това, което през цялото време се опитвах нещастно да кажа. Така или иначе, аз не мога и не искам да намеря себе си отново. Идеята ми за мен се е разложила в идеята за всички останали. Моето откачено „аз” е неуютно и затова избягах там, където него го няма. Точно там се оказа, че освен злото, отвратително чудовище, което съм стои и благият, кротък усмихат и тих човечец, който е предоволен само да съзерцава. Човек не може да избяга от себе си. Аз никога не го правих тук. И това беше за моя полза. Моето малко "аз" е скапано и аз го знам, и го приемам. Но има и още нещо в мен. Ей това нещо, досега не можах да покажа, защото не знаех как. Защото не исках другите да бъдат заблуждавани от мен. Аз бях искрена и не съжалявам за нито един постинг. Всеки, който се нуждае в точния момент, ще открие точните думи. От време на време са намираше някой, който да ги вижда и радостта ми от това бе неописуема.
    Най-сетне разбрах един факт за горчивата истина практически, всичко съм аз - отношението ми към другите е точно такова, каквото е към мен самата. Когато пиша за приемането, трябва да покажа, че приемам не само себе си, но и другите. Страхотно откровение. Сега преливам от любов.
    Хората са свободни в истинският смисъл на думата, защо ми е аз да ги освобождавам и да им отварям очите. Коя съм аз? Никоя. Не искам да бъда някоя. Вселената ще се погрижи за всичко вместо мен. Това е правилната формула за допускането.
    Колко жалко е когато сме разединени, разделени в собствените си мозъчета. Колко жалко е когато винаги първо мислим за себе си и за това как ще бъдем приети. Защото всеки иска да бъде харесван и аз се поздравявам за силата, която имах досега да бъда себе си искайки да дам радост на другите. За жалост не съм знаела правилният начин. Пък и с искане да постигнеш нещо за свое лично удовлетворение се изпитва само страдание.
    Сега ми е леко, защото си прощавам.

    Всеки, който иска да види истината, ще я открие. Тя стои точно пред нас и чака кротко някой да и обърне внимание.
  14. Like
    no_self got a reaction from Валентин Петров in За човешкото развитие и усъвършенстване   
    Тия дни, мислих, върху това какво се случваше от самото начало досега с моите постинги във форума и се осъзнах.
    Разбрах, че много съм сгрешила. Разбрах, че никой няма да иска да последва и да подкрепи някой, който е деструктивен и говори за разрушението на егото, докато останалите хич изобщо нямат и намерение да си го причинят. Разбрах, че с лошо не става. Разбрах, защо отблъсквам. За мен това е естествено, исках да воювам, но проумях, че това е ужасно смешно и глупаво, и представлява огромно твърдоглавие. Реших само в едно единствено отношение да съм непоклатима. Исках нещо невъзможно и насилвах всячески ситуациите. Също така, разбрах, че никога, ама никога няма да мога да обясня и да предам усещанията, които имам на някой друг и най-сетне го приех. Всичко това е било работа върху мен самата. Другият би могъл да ме разбере и приеме, само когато споделяме едни и същи преживявания, едни и същи стремежи и т. н. Мислех си върху идеята да продължа съществуването си в този форум само с цитати, когато са подходящи, така, че хората да не ме приемат лично и нещата да не идват директно от мен. Защото явно, когато идват директно от мен са доста отрицателни и негативни. Идеята за цитатите съвсем не ми се струва безлична, защото има много по-мъдри и много по-точни думи от моите за това, което през цялото време се опитвах нещастно да кажа. Така или иначе, аз не мога и не искам да намеря себе си отново. Идеята ми за мен се е разложила в идеята за всички останали. Моето откачено „аз” е неуютно и затова избягах там, където него го няма. Точно там се оказа, че освен злото, отвратително чудовище, което съм стои и благият, кротък усмихат и тих човечец, който е предоволен само да съзерцава. Човек не може да избяга от себе си. Аз никога не го правих тук. И това беше за моя полза. Моето малко "аз" е скапано и аз го знам, и го приемам. Но има и още нещо в мен. Ей това нещо, досега не можах да покажа, защото не знаех как. Защото не исках другите да бъдат заблуждавани от мен. Аз бях искрена и не съжалявам за нито един постинг. Всеки, който се нуждае в точния момент, ще открие точните думи. От време на време са намираше някой, който да ги вижда и радостта ми от това бе неописуема.
    Най-сетне разбрах един факт за горчивата истина практически, всичко съм аз - отношението ми към другите е точно такова, каквото е към мен самата. Когато пиша за приемането, трябва да покажа, че приемам не само себе си, но и другите. Страхотно откровение. Сега преливам от любов.
    Хората са свободни в истинският смисъл на думата, защо ми е аз да ги освобождавам и да им отварям очите. Коя съм аз? Никоя. Не искам да бъда някоя. Вселената ще се погрижи за всичко вместо мен. Това е правилната формула за допускането.
    Колко жалко е когато сме разединени, разделени в собствените си мозъчета. Колко жалко е когато винаги първо мислим за себе си и за това как ще бъдем приети. Защото всеки иска да бъде харесван и аз се поздравявам за силата, която имах досега да бъда себе си искайки да дам радост на другите. За жалост не съм знаела правилният начин. Пък и с искане да постигнеш нещо за свое лично удовлетворение се изпитва само страдание.
    Сега ми е леко, защото си прощавам.

    Всеки, който иска да види истината, ще я открие. Тя стои точно пред нас и чака кротко някой да и обърне внимание.
  15. Like
    no_self got a reaction from Диана Илиева in Въпроси   
    За какво ти е вяра в себе и в Бог, ако знаеш коя си и познаваш Бог? Ще ти е необходимо ли да вярваш в нещо, което виждаш със собствените си очи? Изглежда излишно. Когато не знаеш коя си или какво е Бог, можеш да вярваш в каквото си поискаш, но това няма да е истината, а ще е само вяра. Значи, тук не става въпрос за запознаване с нещо, а за опознаване на себе си, действителността, интимност с мислите ти до степен, в която си способна моментално да знаеш, че мислите ти не са определящи за това коя си, кой е Бог, какво е действителността. Защото мислите ти не могат да отговорят изцяло на тези въпроси, могат да отговорят половинчато. И тъй като за ума бог е непознаваем, ние решаваме, че трябва да вярваме в него, вместо просто да приемем, че Бог е. Бог е, и не ми е необходимо да вярвам в него, защото знам.

    Кой определя кое е възможно и кое не? Ти. Как преценяваш кое е възможно и кое не? Едно нещо или е възможно или не според теб. Ако вярваш, че е възможно, би трябвало да успееш да го реализираш все някога, но ако никога не успяваш да го реализираш, колко време ще трябва да ти отнеме за да разбереш, че е невъзможно? И след това, колко време ще ти трябва за да приемеш, че има невъзможни неща. Докато не приемеш, че е така, ще продължаваш да вярваш в невъзможното, което си е твой избор, разбира се. Твоят избор да си в заблуда. Можеш да вярваш, че нещо възможно е постижимо, но да вярваш, че нещо, невъзможно е възможно това е чиста лудост според мен.

    Всеки трябва хубаво да се вгледа в себе си и в нещата, в които така силно вярва. Защо го прави? Защо вярва? Защото не иска да приеме. Защото иска нещата да са други, а не такива каквито са. Защото иска да вярва, че има нещо друго, различно от това, което е. Искаме да сме по-добри, по-нам кви си, и не можем да се приемем такива каквито сме. Но това е любовта за която толкова много говорим. Любовта приема всичко. Тя не прави разлика между добро и лошо, правилно и грешно, защото за нея всичко е добро и всичко е правилно.

    За тежко болният, който е наясно със ситуацията. Тялото си отива, то е временно и ние всички знаем това много добре. Вярата му, без дори да е уточнено в какво е безсмислена, защото в момента, в който се освободи от тялото си той ще разбере истината.

    Устремилият се напред в живота младеж, не трябва да храни илюзии, защото те ще бъдат причина за всичките му бъдещи разочарования. Ако има бъдеще, то се определя от сегашния миг. Ако сега вярва в нещо, което не е истина, все някога ще разбере истината и тогава вярата му ще отпадне автоматично. Пак повтарям, не е лошо да вярваме в нещо, проблема е, че това означава, че не познаваме Бог и себе си.
  16. Like
    no_self got a reaction from Мария-София in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Станимир
    Откровение

    Мислиш ли, че на моят ‘аз’ му харесва това, което се случва с него? Моят ‘аз’ негодува през цялото време срещу истината. Но я знае. И вече нищо не е същото и никога няма да бъде. Няма бъдеще, няма надежди, няма вяра. Има само - каквото дойде. Пълно смирение. И колкото и моят ‘аз’ да воюва, и да иска да притежава или постига - той знае истината. Знае много добре какво е сам по себе си самият той (’аз-ът’) – герой от мелодрама. Роля в сапунен сериал. Всички сме такива- мелодраматични, само че разликата е, че при мен, моят герой, знае, че това е временно. Моят ‘аз’ с нетърпение очаква сериалът да свърши, докато останалите пристрастено очакват следващият епизод.
  17. Like
    no_self got a reaction from Орлин Баев in Въпроси   
    Станимире, от собствен опит ли говориш или развиваш някаква теория прочетена от книгите? Кога си успял да промениш поне един свой недостатък в качество? Разкажи как успя? Изключително ми е интересно.



    Не съм съгласна, че може да се замени един негативен модел с един положителен такъв. На практика това ми се струва изключително безполезно. Каквото и да е то (това отрицателното), то е било съхранявано с години, значи ще са необходими още толкова години упорство за да се промени. Много по-лесно е да се опитаме да се приемем такива каквито сме с всичките си недостатъци. И макар да е трудно да заобичаме самите себе си, това е пътят към прошката и разбирането, и приемането на действителността. Защото действителността не те пита: можеш ли? искаш ли? и така нататък. Тя е. Такава каквато е. Нямаш избор, трябва да я приемеш. Да я прегърнеш, да спреш да се бориш, да се предадеш и тогава... Тогава се случват чудеса. Мислите са си мисли – да се опитваш да ги промениш е все едно да се опитваш да направиш нещо, което е невъзможно. За колко време ще успееш да поддържаш една нова мисъл в себе си? Това са изключително упорити навици. Защо се заблуждаваме, което ще отнеме години време за реализация, че е другояче?

  18. Like
    no_self got a reaction from Диана Илиева in Въпроси   
    Станимире, от собствен опит ли говориш или развиваш някаква теория прочетена от книгите? Кога си успял да промениш поне един свой недостатък в качество? Разкажи как успя? Изключително ми е интересно.



    Не съм съгласна, че може да се замени един негативен модел с един положителен такъв. На практика това ми се струва изключително безполезно. Каквото и да е то (това отрицателното), то е било съхранявано с години, значи ще са необходими още толкова години упорство за да се промени. Много по-лесно е да се опитаме да се приемем такива каквито сме с всичките си недостатъци. И макар да е трудно да заобичаме самите себе си, това е пътят към прошката и разбирането, и приемането на действителността. Защото действителността не те пита: можеш ли? искаш ли? и така нататък. Тя е. Такава каквато е. Нямаш избор, трябва да я приемеш. Да я прегърнеш, да спреш да се бориш, да се предадеш и тогава... Тогава се случват чудеса. Мислите са си мисли – да се опитваш да ги промениш е все едно да се опитваш да направиш нещо, което е невъзможно. За колко време ще успееш да поддържаш една нова мисъл в себе си? Това са изключително упорити навици. Защо се заблуждаваме, което ще отнеме години време за реализация, че е другояче?

  19. Like
    no_self got a reaction from Диана Илиева in Въпроси   
    Каква е разликата между вяра и съзнание?
    Между това да вярваш в нещо и да си съзнателен за него разликата е огромна.
    Ако си осъзнат, няма нужда от вяра. Тогава знаеш, а не вярваш.
    Вярването в нещо е непотърсена истина.
    Духовното търсене е търсене на истината и изпитване на вярата. Вярно ли е това, в което вярвам? Истина ли е? Ако не е истина, защо да вярвам в него, ако е истина отново защо да вярвам в него - то Е, такова каквото е - независимо дали вярвам в него или не.
    Въпроса не е имаме ли достатъчно вяра. Въпроса е защо вярваме в точно определено нещо, а в друго не?
    За какво ни е вярата? За да можем да живеем ли? Но всичко това опира до нашето егоистично желание да живеем по-добър или не дай си боже вечен живот.
    За какво ни е да вярваме, че можем да бъдем по-добри или, че можем да направим другите по-добри? Защото не можем да приемем нещата такива каквито са, Бог такъв какъвто е, без да се надяваме на неговата милост знаейки, че той е милостив по презумпция.
    Търсенето на любовта в каквато и да е форма за получаване на собствена изгода, не е духовно търсене. Отдаването на всичката любов, която имаме е духовна практика и за нея не е необходима вяра.
  20. Like
    no_self got a reaction from Виктор in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Уважавам мнението ти и ми харесва. Най-много ми хареса за тихия глас. Но за мен, безценното съкровище е едно и е за всички. Да, сигурно е, че от мен лъха агресия и едва ли това е асоциацията на повечето за духовност. Но егото, колкото и сурово да звучи, няма да спре да страда, докато съществува. И да, вероятно силата се грижи за всичко и навсякъде. Ясно е, че тук никой не може на сила да бъде накаран да направи каквото и да било. В духовното няма място за насилие. Но има място за свобода. И жаждата за свобода на всеки може да бъде утолена, но няма жадни... А, и това за пръста, нали знаете - не гледайте пръста, гледайте накъде сочи... Пределно ми е ясно, че никой на нищо не мога да науча, защото това зависи от другия, не от мен. Но аз се упражнявам в изразяването на неизразимото - колкото и абсурдно да е това, като по този начин уплътнявам безсмисленото си свободно време, убивайки го, докато то не убие мен.
  21. Like
    no_self got a reaction from Виктор in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Така ли?! Не ми казвай, че нямаш духовен учител, от който да се учиш. Сам търсиш и сам намираш, но ако няма кой да ти посочи къде да търсиш, можеш да си се лууууташ. А когато си се научила, какво? Ще пазиш безценното съкровище само за себе си? Ако виждаш нещо очевадно, което всички останали избягват и заобикалят, не би ли искала да го посочиш с пръст, м?
  22. Like
    no_self got a reaction from Виктор in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Станимир, зная, че за теб не представлявам авторитет и никога няма бъда.
    Зная, че си натрупал огромна планина от знания, на които сляпо и безумно разчиташ. Какво ще правиш, ако всичкото интелектуално познание, което си усвоил бъде отстранено? Какво ще остане от теб тогава? Отъждествяването с каквото и да е е преградата към разбирането на истината.
    Всеки „Аз”, за който говорим е една измислица и илюзия. За теб съществува, но за мен е илюзия. Този „Аз”, онзи „Аз”, никой „Аз” не съществува. Съществува само в представите ни, но не е истински.
    Кой си ти? Това е въпрос подходящ за духовно търсене. Задавай си този въпрос непрестанно и ще видиш колко много различни отговори ще получаваш всеки път. Отговаряй си и продължавай да се питаш, докато не откриеш, че отговор няма, защото няма „Аз”. „Аз-ът” е постоянно променяща се величина, той не е константа, не е нещо вечно. А ако случайно откриеш вечният „Аз”, или „Аз съм”, тогава със сигурност няма да искаш да твърдиш, че това си ти, защото това сме всички ние заедно.
    И колко от опитите ви да бъдете добри и любящи в този живот бяха успешни и ненасилствени, едва ли всичките... Защо не обичате или не приемате всички и всичко безусловно? Защо за вас не е все едно какво ще дойде - слънце или дъжд?

    Не ми отговаряйте на моите въпроси, те са за вас, попитайте себе си.
  23. Like
    no_self got a reaction from Валентин Петров in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Уважавам мнението ти и ми харесва. Най-много ми хареса за тихия глас. Но за мен, безценното съкровище е едно и е за всички. Да, сигурно е, че от мен лъха агресия и едва ли това е асоциацията на повечето за духовност. Но егото, колкото и сурово да звучи, няма да спре да страда, докато съществува. И да, вероятно силата се грижи за всичко и навсякъде. Ясно е, че тук никой не може на сила да бъде накаран да направи каквото и да било. В духовното няма място за насилие. Но има място за свобода. И жаждата за свобода на всеки може да бъде утолена, но няма жадни... А, и това за пръста, нали знаете - не гледайте пръста, гледайте накъде сочи... Пределно ми е ясно, че никой на нищо не мога да науча, защото това зависи от другия, не от мен. Но аз се упражнявам в изразяването на неизразимото - колкото и абсурдно да е това, като по този начин уплътнявам безсмисленото си свободно време, убивайки го, докато то не убие мен.
  24. Like
    no_self got a reaction from Валентин Петров in Към какво се стремим или мистерията наречена „духовно”.   
    Ако някой не е гледал филма, който качих, това е оттам:
    Death awareness is the price we pay for self awareness.
    Consciousness appears to be all about constant activation of the cortex.
    But how can you actually tell whether the “I” is still inside that body and alive?
    According to Henrich my sense of a separate “I” is an illusion created by my brain processing data from my senses.



    От Йога-сутрите на Патанджали:



    САМАДХИ ПАДА (ЗА ОСЪЗНАТОСТТА) I


    2. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието.
    3. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа.
    4. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието.
    7. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство).
    8. Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е.
    9. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност.
    10. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост. 13. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой.

    21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо.
    29. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват.
    30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.
    31. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.
    32. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия.
    48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина.
    49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание.

    САДХАНА ПАДА (ЗА ПРАКТИКАТА) II


    3. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта.
    5. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си.
    6. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие.
    21. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя.
    22. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите.
    23. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е необходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа.
    24. Невежеството е причината за този съюз.
    25. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение.

    КАЙВАЛЯ ПАДА (ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО) IV


    1. Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи.
    15. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища.
    16. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него?
    17. Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание.
  25. Like
    no_self got a reaction from neoscanner in Джелаладдин Руми   
    Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,



    който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били



    обикновени и прости - той говорел на Бог



    като на свой много близък човек.



    Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,



    да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,



    да целуне нозете и ръцете Му.



    Накрая той завършил молитвата си с думите:



    „Когато си мисля за Теб, всичко,



    което мога да кажа е „Ах!"



    Мойсей бил ужасен и възкликнал:



    „Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата



    и Земята, а не със стария си чичо?"



    Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей



    дали Бог ще му прости някога тази грешка.



    Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в



    пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,



    един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:



    „Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,



    е правилно за него.



    Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.



    Чистота и нечистота, леност и усърдие -



    какво значение имат те за Мен?



    Аз съм над всичко това.



    Начините на обожание не могат да бъдат определяни



    като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и



    всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е



    възвеличаван посредством обожанието - не Аз.



    Аз не слушам думите.



    Аз гледам човечеството отвътре.



    Забрави езика - аз желая горене! Горене!



    Бъдете приятели с този огън.



    Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

×
×
  • Добави...