no_self

„Цялата работа свързана със съществуването ни е за да има драматичен елемент и за да продължава да е интересно. За това е нужно да има конфликт и една измислена погрешност бива добавена към целия микс.
Страхът.
Страхът от празния център.
Страхът от черната дупка вътре.
Страхът от не-битието.
Страхът от не-себе си-то.
Страхът от не-себе си-то е майката на всички страхове. Този страх, върху който всички останали страхове са основани. Няма нито един страх, дори най-малкия и жалък страх, в основата на който да не лежи страхът от не-себе си–то. Всеки страх в края на краищата е страх от не-себе си-то.
И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?”

„В царството на слепите едноокия е наивник. Той е пеперуда сред гъсеници, вампир сред хората, едноок глупак в страната на незрящите мъдреци. (бел. no-self – това са само аналогии.) Той не е превъзхождащ и могъщ, а просто не на правилното място. Чужденец и странник в странна земя. Защо ли се мотае? Какво би могъл той да направи? Да говори? Да учи? Да си играе на мъдър? Какво може едноокият да каже на слепите по рождение? Защо да казва каквото и да е? Какво иска той за тях или от тях? Слепите не знаят нищо за очите. Те не знаят нищо за виждането и тези, които си мислят, че знаят, грешат в знанието си. Защо да говори изобщо? Защо да поема такава напразна и безплодна мисия? Виждащият трябва да започне с нагласа за търпение към скептицизма на невиждащите, помнейки, че той самият е бил преди в същото незрящо и двойно-невиждащо състояние, но толерантността скоро започва да се изчерпва. Задоволяването на необходимостта на егото да се чувства интелигентно и отличаващо се е изморително, скучно и досадно занимание, и единствено служи да разобличи глупостта на алтруистичните мотиви.”

Духовното в момента е модерно по света с така наречените алтернативи: алтернативни учения, алтернативни хора, алтернативна енергия, алтернативна храна, алтернативен начин на живот... New Age едно алтернативно учение, събрало в себе си всички духовни учения на едно място, постулирайки, че всичко, в което вярваш е вярно. Докато истината е, че нищо, в което вярваме не е вярно. Толкова е проста. Мисълта ми беше, че дори това, за което говори Станимир е едно въртене на „по-високо” ниво отново в същия омагьосан кръг. Духовността няма нищо общо с всичко външно, видимо и осезаемо на този свят. Духовното търсене е вътрешно търсене. То е вглеждане вътре в себе си, а не оглеждане на вън, за нещо по-добро или по-хубаво. Духовността се изразява в „кървавата” битка на един да унищожи егото си или представата за самия себе си. Никой обаче не е склонен да се вгледа навътре, защото не иска да открие какво има там. Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим.

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,



който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били



обикновени и прости - той говорел на Бог



като на свой много близък човек.



Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,



да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,



да целуне нозете и ръцете Му.



Накрая той завършил молитвата си с думите:



„Когато си мисля за Теб, всичко,



което мога да кажа е „Ах!"



Мойсей бил ужасен и възкликнал:



„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата



и Земята, а не със стария си чичо?"



Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей



дали Бог ще му прости някога тази грешка.



Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в



пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,



един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:



„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,



е правилно за него.



Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.



Чистота и нечистота, леност и усърдие -



какво значение имат те за Мен?



Аз съм над всичко това.



Начините на обожание не могат да бъдат определяни



като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и



всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е



възвеличаван посредством обожанието - не Аз.



Аз не слушам думите.



Аз гледам човечеството отвътре.



Забрави езика - аз желая горене! Горене!



Бъдете приятели с този огън.



Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

Да поиграем с думата нищо. Философски.
Каквото и да кажем за нищото, то ще бъде нещо. Следователно, нищото е липса на нещо.
Ами ако решим да заместим думата нищо с думата празнота. Изникват ли нови представи у вас? Празнотата може да има обем. Може да е безкрайна и неограничена. Противоположното на нищото е всичко. Не смятам, че всичко и нищо са едно и също, те не са равностойни. Напротив, те са абсолютно противоположни. Но не както денят и нощта, както черното и бялото. Защото те са неща, а нищото го няма никъде

Хей, хора, търсете отговорите на въпросите си!! Това е целта им.
Тези въпроси, които задаваш са най-смислените досега в тая проклета тема.

И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго...но не и просветлен.
Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него.

Хей, хора, търсете отговорите на въпросите си!! Това е целта им.
Тези въпроси, които задаваш са най-смислените досега в тая проклета тема.

И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго...но не и просветлен.
Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него.

Това е дълъг и болезнен процес. Метафора: пътя към освобождението образно казано, е пътя към ада. Ходи ли ти се там? До кой кръг на ада ще изтърпиш? Съжалявам. Виждаш ли? Няма смисъл.
Аз вече ти посочих къде да търсиш, но ти пак не искаш да погледнеш натам. Смъртта е най-големия преносител на другия бряг.

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/24/zashto-procesyt-na-razdialata-s-iliuziite-e-boleznen.855657

Знаеш ли, това не е като да си поръчаш баклава в сладкарницата. Ей, сега ще ти кажа как. Умри, тук и сега, можеш ли? Ама без да се самоубиваш физически. Ще трябва да напиша цяла книга за да ти обясня. Тъй като виждам, че никой не иска да умира все още, което е напълно нормално, какъв е смисъла да си губим взаимно времето. Аз запълвайки, любопитството на някой, който само интелектуално да разбере какво е и ти, четейки, нямайки никакъв интерес да си го докажеш, чрез директно преживяване.

Хей, хора, търсете отговорите на въпросите си!! Това е целта им.
Тези въпроси, които задаваш са най-смислените досега в тая проклета тема.

И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго...но не и просветлен.
Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него.

Това е дълъг и болезнен процес. Метафора: пътя към освобождението образно казано, е пътя към ада. Ходи ли ти се там? До кой кръг на ада ще изтърпиш? Съжалявам. Виждаш ли? Няма смисъл.
Аз вече ти посочих къде да търсиш, но ти пак не искаш да погледнеш натам. Смъртта е най-големия преносител на другия бряг.

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/24/zashto-procesyt-na-razdialata-s-iliuziite-e-boleznen.855657

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.
Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост.
Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недействителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила, и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?
Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи.

Шанкара „Перлата на различаването“

Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот.
Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб?
Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго.
Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво.
Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там.
След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей.
Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него.
В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата.
В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава.

Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот.
Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб?
Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго.
Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво.
Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там.
След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей.
Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него.
В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата.
В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава.

Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм?

Ако има проблем между нас, той е следният. Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Не би могъл да не откриеш в мен недостатък, които да не притежаваш самият ти. Невъзможно е да посочиш в мен нито едно качество, което лиспва в самия теб. Всичко, което си способен да видиш в мен е само това, което притежаваш в себе си. И това е неизбежно. И аз го приемам. Това, което за теб е моята гордост, за мен е моята увереност. Твоето мнение за мен няма никакво значение, просто защото никое мнение няма значение. Но когато става въпрос за абсолютната и вечна истина, която разглеждам в тази тема, съм готова да воювам заради нея, не заради себе си. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение.

Това с виждането и субективизма много те обърква.

1. Субективизмът, като философско направление отрича външния материален свят - не съм неосъзнат последовател на тази философия. Света съществува. Тук и сега. Живота е за да се живее. По тази точка нямам нищо общо със субективизма.
2. Пристрастното ми отношение е неизбежно. Ще ти обясня защо. В този свят, трябва да си физически мъртъв или ментално болен за да нямаш мнение. Всички живи, здрави и нормални хора са субективни.

Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш.

И така. Истината си е истина. Колкото и да се кълчим, да я загърбваме, нея я има.

Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм?

Ако има проблем между нас, той е следният. Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Не би могъл да не откриеш в мен недостатък, които да не притежаваш самият ти. Невъзможно е да посочиш в мен нито едно качество, което лиспва в самия теб. Всичко, което си способен да видиш в мен е само това, което притежаваш в себе си. И това е неизбежно. И аз го приемам. Това, което за теб е моята гордост, за мен е моята увереност. Твоето мнение за мен няма никакво значение, просто защото никое мнение няма значение. Но когато става въпрос за абсолютната и вечна истина, която разглеждам в тази тема, съм готова да воювам заради нея, не заради себе си. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение.

Това с виждането и субективизма много те обърква.

1. Субективизмът, като философско направление отрича външния материален свят - не съм неосъзнат последовател на тази философия. Света съществува. Тук и сега. Живота е за да се живее. По тази точка нямам нищо общо със субективизма.
2. Пристрастното ми отношение е неизбежно. Ще ти обясня защо. В този свят, трябва да си физически мъртъв или ментално болен за да нямаш мнение. Всички живи, здрави и нормални хора са субективни.

Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш.

И така. Истината си е истина. Колкото и да се кълчим, да я загърбваме, нея я има.

Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм?

Спрете да се самозаблуждавате. Толкова е смешно и жалко, че искате да бъдете вечно щастливи и във вечна любов. Вечното в просветлението няма нищо общо с човешките категории щастие и любов и смисъла, който влагате в тях. В просветлението няма такива глупости.

Държа да отбележа, че не си забелязал двете различни преспективи и не си разбрал символизма. Просветлението е най-проклетото нещо, за което би могъл да си помислиш. Ако знаеше какво е не би го искал. Свързвам процеса на просветление - събуждането със загубата на всичко фалшиво завинаги в „черната безкрайна бездна“. Не можеш да кажеш какво е просветлението, ако не знаеш. Нали? Всеки, дори непросветления е наблюдаващия потока на живота. Грешката ти е, че мислиш, че просветлението е по-високо състояние на съзнанието. Просветлението не е по-висше състояние на съзнанието. Няма да го намериш в изменено състояние на съзнанието. Просветленият е в обикновено състояние на съзнанието, но той гледа с други очи и от друга гледна точка, друга песрпектива. Ако следиш блога ще видиш в обясненията, че твърдя, че наистина нищо не го засяга. Това не значи, че е физически мъртъв, че не може да мисли или да действа. Каквото всъщност правя в момента - участвам в живота. Нямам за цел да се доказвам. Опитвам да изясня човешката гледна точка и да разрежа със скалпел част от гирляндите, с които сте накичили термина просветление. Защо толкова сложно го обясняваш, дори да е така както казваш, ти правиш сандвич с две лъжи, между които слагаш малко истина. И не е необходимо да бъдеш строг и груб, нали? Истината е проста.

Много ще ми е интересно, ако ти се наложи да говориш за това с други символи и думи, дали ще можеш? Смени думата просветление с думата освобождение или олекотение. На мястото на светлина сложи истина. Престани да използваш символа светлина, осветяване и тъмнина. На мястото на тъмнина сложи невежество. Дали ще започнем да говорим на един и същ език???

И още нещо, за да не бъде погрешно разбрано отново, разбираш колко е проклето едва след като го достигнеш. Преди това, няма как да го разбереш и е такова, защото ... ще ти обясня, ако се окаже, че те интересува.

Темата е за просветлението. Не знам как можеш да свързваш просветлението с „черна безкрайна бездна“, с „пропадаш летейки надолу“, с „никога, нищо не е било и никога, нищо няма да бъде, никога нищо не се е случило и никога нищо няма да се случи“?! За просветления всичко се случва пред очите му, но нищо не го засяга. Той е наблюдаващия потока на живота. Това не означава, че не участва в живота. Казано е: в света, но не от света. Думите „просветление“ и „пробуждане“ са достатъчно изразителни. Затова са и избрани да представят по-високите състояния на съзнанието. Светлината и будността осветяват живота и събитията в него, т.е. ние ги виждаме такива, каквито са. Но те не са нищо. Да, те са преходни, но също така те изразяват частица от абсолютната действителност. А последната не е нищо, а е всичко (дори и като потенциал). „Пустотата“ е отхвърляне на погрешните представи и илюзиите, но зад илюзиите стои истината. Истината е светлина, не е мрак. В светлината сенките изчезват, а в тъмнината – истината.

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/20/.853818

http://noself.blog.bg/

Търпението ми към хората едновременно нарастна и се смали. Нарастна, защото те не знаят и не виждат и намаля, защото точно по тази причина мислите им и живота им бяха абсолютен кошмар както за околните така и за самите тях.
Просветлението е изпълнено с парадокси. "Вярното е грешно, а грешното е вярно, всъщност и двете са правилни и двете грешни".
Тъй като този сайт е територия на определено духовно движение смятам да продължа да публикувам скромните си и объркани разсъждения по темата просветление на отделен блог.

Търпението ми към хората едновременно нарастна и се смали. Нарастна, защото те не знаят и не виждат и намаля, защото точно по тази причина мислите им и живота им бяха абсолютен кошмар както за околните така и за самите тях.
Просветлението е изпълнено с парадокси. "Вярното е грешно, а грешното е вярно, всъщност и двете са правилни и двете грешни".
Тъй като този сайт е територия на определено духовно движение смятам да продължа да публикувам скромните си и объркани разсъждения по темата просветление на отделен блог.

Същото се опитвах да ви кажа и аз, не че кой да е ще е авторитет за вас, но ако четете внимателно и искате да вникнете е достатъчно:

Интервю на Селена с Махариши Шибендо Лахири - втора част
Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането.

СЕЛЕНА: - Сатгуру Лахири, кой е най-лекият път към духовното блаженство?

ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Въпросът в следването на даден път е кой е последователя. Ако например кажем „Аз търся нирвана”, кой търси нирвана? Това “Аз”. А кое е това “Аз”? “Аз” не е нищо друго освен обусловеност, културна среда, система на вярвания, всички условни рефлекси.
Това “Аз” е проектирано от сферата на съдържанието, с представата за неговата извънпоставеност спрямо тази сфера. Това са душа, свръхдуша, Бог, всички възможности за постигането на нирвана и т.н., всички тези идеи, всички тези спекулации, фантазии и всички тези мимолетни очаквания, надежди, които ние наричаме нирвана, спасение, ананда и т.н. Но кой търси всичко това?
Страданието ли търси радостта? Страданието търси радост и се опитва да следва пътя. Затова в името на следването на пътя, ние удължаваме самото страдание. При следването на пътя, страданието се самоподдържа и си придава постоянство. И в такъв случай кой изпитва радостта – страданието ли? И това радост ли е?
Това е просто видоизменена форма на страданието. Това е просто фалшификат, измислица, заблуда и халюцинация на страданието. Това са условни рефлекси.
Разбирате ли, очакванията пораждат изживяване, а изживяването поражда очаквания – това е порочен кръг. И така в името на следването на пътя, който е изпълнен с очаквания, мотиви или иначе казано за подхранването на същата порочна същност, освобождението от която е истинското цялостно просветление.
И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено.
Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти.
И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността.
А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно.

Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. И тук не е въпросът дали Патанджали или някой друг ни говори за освобождението. Въпросът е, че докато не сме освободени от тази фрагментация във взаимодействието, тогава всеки път единствено би затвърждавал фрагментацията и не би ни довел до никаква свобода.
Следователно фрагментацията трябва да бъде прекратена, за да бъде започнат процеса на поемане на пътя, за да бъде започнат процесът на освобождение. И този процес намира пътя автоматично.
И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането.
И то най-чистото разбиране, защото разбирането на думите например е само най-удобното за нас пригаждане. Обикновено такова разбиране е периферно, недостатъчно, а ние се радваме на нещата, които сме разбрали. Но всъщност нищо не се случва.

Да речем имаме купчина различни видове изпражнения – кучешки, котешки и т.н., които миришат по различен начин. Да речем, започваме да ги сортираме – тези тук, онези там. Може донякъде да регулираме миризмата, ако преместим по-вонливите по-надалеч, но миризмата няма да изчезне – миризмата на разделителното съзнание. Всъщност първата ни задача е да отмием цялата купчина. Същото се случва и с фалшивото “Аз”.
Самият проблясък: “Какво правя, опитвам се да се измъкна от тази купчина тор като размествам изпражненията, а е най-добре да отмия всичко!” дава възможност на процесът на освобождение и пречистване започва да се случва от само себе си. Нещата започват да се случват от само себе си.

Последващите действия на онова, което обикновено наричате път, ще се случат автоматично. И ако вие следвате някакъв път, кой сте вие? Същата стара същност, същото робство. И ако аз търся нирвана, кой съм аз – същото робство. И като търся нирвана, придавам трайност на робството.
А когато видя, че каквото и да правя или да не правя, придавам трайност на робството, преставам да търся и започвам да виждам. А когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. То е като да караш кола насляпо със затворени очи – щураш се насам-натам, правиш всякакви катастрофи, можеш да изхвръкнеш от пътя и да заседнеш в канавката, но се насилваш и се бориш, и се бориш.
А като отвориш очи, всичко си идва на мястото от само себе си, пред теб е и няма нужда да правиш нищо. И нека отново да приведа един пример, който съм давал много пъти. Какво правят повечето духовни институции, гуру и т.н.? Влизате в тъмна стая. В нея има много неща – столове, маси, телевизор, хладилник. Тогава гуруто ви казва, сега направи крачка вляво и напред, за да избегнеш масата, после три крачки встрани, за да избегнеш стола, после... и т.н.
Насочва ви по всякакъв начин, посочва ви различни проходи, за да си стигнете до леглото и да си легнете. Но по пътя все се удряте ту в едно, ту в друго всеки ден. И отивате после при гуруто и казвате: “Всичко спазвах, както ме наставлявахте, но се ударих тук и тук, счупих си крака ето тук.” И едва тогава той се сеща: „Ей, ама аз забравих да ти кажа, че там имаше еди какво си”. И си прахосвате цял живот в слушане и спазване на наставления и указания, докато стигнете от вратата до леглото, защото стаята е претъпкана с предмети.
А гуруто ви наставлява, прославя се – виждаш ли зная това и нова, мога да те водя. Вие също сте доволни от гуруто – страхотен гуру, води ме през всичко, нали така. Но и като ходите при него, не отивате с празни ръце, нали – все нещо трябва да му занесете. А и гуруто е щастлив и добър, обича ви, дава ви наставления. Но всичко това е взаимна експлоатация.
Какво става всъщност – гуруто ви използва в собствена прослава, а вие имате нужда да експлоатирате гуруто, за да удовлетворите психологичната си зависимост. Това става и си прахосвате целия живот.
А какво прави сат гуру? Той ви казва: „Щом влезете в стаята, веднага в дясно е електрическия ключ за лампата. Просто го натиснете.” Ще светне и ще извървите целия път.
Няма да ви е нужно да го налучквате в тъмна стая. Ако търсите пътя, макар и насляпо, ще сте по-ориентирани, но е друго, ако го виждате още от самото начало.

Кой търси пътя и дали е възможно освобождението от измерението на търсенето и намирането? Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. А моментът на просветлението е щракването на ключа за лампата. И автоматично намирате своя път.
Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път.