no_self

Много шум за нищо. Останах с впечатлението, че наистина само се цитират книжки и че никой няма интерес към съществото на темата. Това, че се разсейвате и воювате за да се докажете няма връзка с просветлението. Никой тук не е сериозен търсач на просветлението. Къде са въпросите ви? Разбира се, че могат да се използват различни учения и начини да бъде обяснено и има различни пътища към него. Всички учения се опитват да ви отведат там, това е крайната им цел, да ви покажат пътя. Накъде сте се запътили? И вие не знаете. Загубили сте се някъде при някое интересно кътче и не искате да продължите напред. Това е ок. Толкова можете. Явно нямате стемеж, защото не ви се налага да продължите напред. По-нататък, по-далеч - там някъде е просветлението. То е и тук и сега, но няма кой да го види, защото никой не иска. Според вас има по-важни и интересни неща от него. Склонни сте да вярвате, че е недостижимо или, че не е възможно някой да е напълно просветлен, това е защото не знаете какво е. Всеки може да достигне просветление в този живот. Стига да иска. Няма начин да ви се обясни просветлението, защото истината може само да бъде посочена, но всеки трябва да я открие сам. Аз бих опитала да ви посоча къде е, всъщност това е, което правех през цялото време докато пишех тук. Но кой би поискал да открие? Никой от писалите тук досега не показва интерес към поемането на пътя към това приключение. Така или иначе всеки ще получи просветление в мигът, в който се срещне със смъртта. Е, успех!

Това е често срещана тема,но почти не се говори по същество защото между този,който знае и този,който пита дистанцията е толкова голяма,че се е загубила връзката.
Бих го обяснил така-всеки има някакъв опит с разбирането.Когато сме малки разбираме по-малко,а като възрастни МАЛКО ПОВЕЧЕ.Просветлението е като разбирането-започва,увеличава се и няма край,защото Универсума е безкраен и дълбок.Колкото и далеч и дълбоко да достигнеш има все повече.Какво значи да си буден?Да си повече в съзнание,по-осъзнат,по-разбиращ.Но това не означава,че скалата е от нула до сто процента.Понеже спим,движим се полубудни работим с малки числа,но може да се отиде и много по-далеч от сто,когато разширим мярката и започнем да мерим с мярката на по-развитите от нас.

Моите уважения към мнението, но "разбирането" става все по-усложнено с натрупването на пластове от знание с възрастта, с развитието на човека. Директното възприятие е ключа. Ще се наложи да цитирам Исус, който казва "трябва да станете като децата..." Просветлението е отучване, отказ от развиване. Да, има разбиране това е всичко, което има - няма разбиращ. Разбирането трябва да бъде насочено към това кое е истинско? От какво ви е страх, защо не сте просветлени?! Страх ви е, че не знаете нещо и затова ви е необходимо да разбирате всичко? Когато преодолеете страха от непознатото, ще знаете какво е да си просветлен. Едно е да се уплашиш от нещо конкретно, друго е да държиш дълбоко в себе си разни страхове...Изправете се срещу това, от което ви е страх и вижте истинско ли е? Кое е това, което тук и сега, в този миг е вечно и непроменливо?

Дистанцията е въпрос на избор, погледни! Кой създава дистанцията?

В просветлението няма връщане към себе си, няма бягство от себе си... има прозрение, че ти си една измислица, че си един актьор, който анимира тялото ти в света. Изначалният източник може да бъде наречен "чешма" вместо бог. Е? Защо да е "бог"? Енергията, която се отдава от човека в преклонението и робуването на слепи вярвания е най-голямата загуба. Сливането с бога е символичен начин за да опишеш, че си се изгубил безвъзвратно в безграничното, всеобхватно неописуемо. Какво означава понятието бог? Всеки един влага в него различен смисъл. В бог няма смисъл, мисълта идва от човека. Така, че бог е творение на мисълта на човека...отклоних се. Вселената е мъдра, ако и се оставиш да те води. И само толкова. Тя е това което е. Ти си толкова безпомощен и слаб, че нямаш друг избор.

Депресията за съжаление е неизбежна. Пътят към просветлението минава през пълна тъмнина. Идентификациите на човека с това, което си мисли, че е - особено нещата, които иска да промени го водят към отчаяние. Промени това, което можеш, а останалото остави такова каквото е. Ако само знаеше, че не си това, което мислиш и, че няма никакво значение какво мислиш... и че трябва да приемеш живота, просто да се отпуснеш, да се предадеш, да спреш да воюваш със себе си и със света. Откъде идват мислите? Кой мисли? Кой си ти? Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо. Цената не е много висока, тя изключителна - всичко. Ако приемем, че някой някога е казал, че човек се ражда просветлен... след това започва програмирането му, възпитанието в определена култура - започваш да вярваш в определени неща, а дали те са истина? Задай си въпроса, защо са верни? Защото някой ти е казал, че е така. Трябва да знаеш какво търсиш. Интересното е, че повечето хора нямат никаква идея и са масово заблудени по отношение на просветлението. Смята се, че това е едва ли не божествено състояние на постоянно блаженство, липса на всякакви проблеми, липса на физическо усещане за реалността... Няма такова нещо. Яснота. Чистота. Невинност. Но това са вътрешни качества, които усещаш. Иначе си един обикновен човек, който не владее никакви свръхестествени сили. Просветлението не е получаване на нещо, по-скоро възвръщане към едно естествено състояние, чрез отказване от неестествените състояния. Ако тръсите просветление, то не е това, което си мислите, че е. Вие, може би знаете много неща за него, но дали тези които ви ги казват са искрени - как ще разбрете дали не сте манипулирани и къде е истината? Друг е въпроса, че това състояние е трудно обяснимо с думи и тъй като имаме само наличните думи за да общуваме... всеки се изразява по свой собствен начин за едно и също нещо, може би...

Да си просветлен означава да не храниш никакви илюзии по отношение на себе си, а и по отношение на всичко останало около теб, да виждаш нещата такива каквито са, без пречупването им през призмата на егото. При просветлението егото умира. Ако преди това Азът е бил в центъра на твоето същество, след просветлението вече знаеш, че този Аз е една измислица - илюзия на която не си автор и никога няма да бъдеш. Да си просветлен е все едно да си мъртъв, докато си жив. Почти като зомби, само, че продължаваш да поддържаш изкуствено контакта си със света и хората. Или просто се предаваш на програмите на тялото си, на ума си, на природните закони... оставяш нещата да се случват от само себе си, автоматично. За просветления останалите хора са като сомнамбули - ходещи спящи, ходещи сънуващи. Просветлението е тогава, когато нямаш повече въпроси, когато спираш да тръсиш, когато приемаш празнотатата в теб изцяло да те погълне и унищожи. Не става въпрос за степени на просветлението, то се случва внезапно и не зависи от Аза - от интелекта или каквито и да било усилия. Да се събудиш от съня, който останалите сънуват. Според мен или си буден или спиш - толкова е просто. Усилията, които могат да бъдат положени са за това да се събудиш, да разбереш истината. Колко от вас търсят или искат да знаят истината? Колко от вас се вълнуват за това кои са и защо са тук? Колко от вас биха искали да загубят всичко, всичко, в което вярват, всичко което мислят, че някога могат да имат, абсолютно всичко и да не получат нищо в замяна. Това е просветлението! В това да си просветлен няма нищо специално, тогава не придаваш важност на абсолютно нищо. И то не е, че разбираш кой си, а е че разбираш кой не си. Просветление или освобождение. Свободен си от бремето на всичко! Лек си като перце.


Самотно преживяване, което е изцяло вътрешно и не би могло да бъде разпознато от никой отвън, освен ако и той не е просветлен. Просветлените се познават един друг по общата истина, която споделят, те знаят, това което другите не са поискали да научат. Няма как да разбрете, че някой е просветлен, ако самите вие не знаете какво е просветление. Светлината тук е символна, всичко, което си мислил, че е истинско - вече не е. Всичко, което си мислил, каквото и да е то, няма нищо общо с просветлението. То е отвъд... отвъд ума, отвъд думите, отвъд теб.