Милкана

Още една рецепта за тиквички. Не е лошо, макар че аз ги ям само току-що опържени на шайби или на кубчета в мусака. Огретен с тиквички Режат се на шайби, подреждат се застъпени в широка тава на един слой. Заливат се със смес от яйца , сирене и някаква подправка.

Изчетох набързо всичките рецепти. Ама нали съм си Мис Каприз.... Да не съм ви на главата, много съм критична и към начина, по който е приготвено нещото. Затова не обичам да ходя по ресторанти - все не улучвам. Наскоро ядох невероятен пататник в "Лагуна"-та. Като се замислих сега, май най-много обичам пържени картофи, но от домашно приготвените, с хрупкава коричка, мазнички. С бира, разбира се. И гъст таратор/ млечна салата с много орехи, без чесън и копър. Никак не си падам по екзотичните ястия и странните комбинации. Но обичам да готвя, защото манджата е продукт на изкуство, добро вълшебство, която пленява и оставя хубав спомен и добро настроение.

Мдаааа... Не че това, което правя ми е противно, не. Но не е това, което искам със сърцето си. Защото онова, другото, което желая да правя, носи само морално удовлетворение, за отгомно съжаление... Правех го 6 години, но не само него. Работех на две места. А време за деца? А време за другия, а време за себе си? Животът си минава в работа, целодневна работа. Работи се за пари. Който има пари, работи за удоволствие. Ако работата ми е удоволствие, междувременно, докато започнат да идват приличните приходи, как ще живея, ако няма кой да ме поддържа финансово? Затова сега съм така, дано не винаги, надявам се. Все си мисля, че един ден пак ще мога да следвам призванието си.

Ревността се управлява от Егото. Ревността подклажда съперничеството и борбата за надделяване при избор на партьор. Има ли при животните ревност? Има съперничество и желание да са в центъра на вниманието. Ревността е атавизъм от ония времена, в които сме били по-малко хора. Но го има, сащо като апендикса. Аз ревнувам не заради другия, а заради себе си, заради собствената си сигурност и самочувствие. Няма да ви лъжа, че ревнувам умерено или че не ревнувам изобщо. Не съм светица, нито искам да бъда такава. Понякога озаптявам "звяра", човек научава как да го прави, ако иска. И знаете ли, тогава се появява едно такова...безразличие - и какво от това, казвам си, дори да е така, нима мога да променя това, което евентуално се случва? Внимание и уважение не ми липсва и от моя и от чужди мъже, нито от жени дори. Аз самата съм на мястото на жена, заради която друга може да ревнува. Нима не е хубаво да се почувстваш харесван? Не ме наранява това, че чужди мъже ме харесват, не мога да искам моят да не харесва чужди жени. Но всичко си има граници. Дори и харесването. Както аз няма да позволя да ме харесват..от близо, така не искам и моят мъж да хареса..от близо други. Въпрос на уважение, зачитане, разбиране. Не става дума за обич, нито за любов. Реността е страх, че може да загубиш опората си, ревността е подготовка за самотата.

Мисля, че човек се ражда с предпочитанията си към храната, той се появява със заложбите да е вегетарианец или карниварен. Ако поради обкръжаващите го обстоятелства бива научен да яде месо, той на някоя възраст ще го откаже. Ако е заставян да яде само плодове и зеленчуци, но му е в природата друго, в определен момент ще се обърне към месото. И това не винаги е генетично обусловено, освен гените има и други фактори от по-особено физическо естество, които изграждат тялото и обвивките му. Аз съм смирена и кротка по природа и си давам сметка, че ям месо, защото може би по този начин си набавям липсващата агресия, дори и да не я проявявам.

Правилното хранене е често, но по малко. А не натъпкване 1-2 пъти през деня и вечерта. Като малка не обичах да ям, по принцип, или съм ядяла само определени неща.Капризче съм си, явно. Като малко по-голяма изхвърлях закуската си на път за вкъщи. Преди няколко години реших, че имам излишни килограми и по книгата "Сила за живот", ако не се лъжа, реших да не закусвам. Изобщо не отслабнах, но остана навикът. Сега в много редки случаи, и то ако вечерта съм яла рано или оскъдно, към 10 огладнявам и хапвам нещо или пия какао. Иначе дори и най-вкусния деликатес да ми се поднесе, аз се мръщя, че дори ми се гади сутрин от идеята, че трябва да ям. Хапвам без ограничения, не пазя диети, но всъщност ям много малко, така съм си настроила стомаха от самосебе си. Без закуска се чувствам чудесно, ям, когато почувствам глад. Не бих се осмелила да заклеймя закуската като вредна, но и не я приемам на всяка цена. Не мога да кажа дали вреди или носи полза, различно е. Без закуска се чувствам добре.

Кристияне, в наше време понятието "славянска писменост" не се покрива със вложеното първоначално съдържание - тогава, когато глаголическите букви са били създадени от Братята, за да имат славяните четмо и писмо, пригодно за езика им. Мисията е била стратегическа. Всъщност, ако си спомняте часовете по история - аз-буки-то е съставено по молба на великоморавския княз Ростислав, за земите, влизащи в границите на днешната държава Чехия. Тогава не е имало такова разделяне на славянски езици, както в днешно време, а са се говорели славянски наречия, диалекти. Това, че Кирил и Методи са говорели диалекта на южните славяни, не е пречело да измислят букви за западните си събратя. След като по религиозни-политически причини Ростислав е принуден да се откаже от новата писменост, а проповедниците й да бъдат изгонени от моравия, отново се намесва политиката и те биват приети от друг княз, този път Борис, доста по на юг, в днешните наши земи. Да си примомним и борбата с триезичниците. Благодарение на писмения си облик, който добиват славянските говори, те стават официален богослужебен език. В науката се използват две понятия, с оито се нарича езикът тогава : старобългарски и старославянски. Основанието да се нарича старобългарски е, че писмеността намира плодотворна почва в земите на българите и там са написани най-много книги, като носят езиковите белези на наречието на българските славяни. А писмеността е славянска, защото е обслужвала освен моравските, българските, но и хърватските и други славяни, намерили идентификация на етноса си в специалната графика. Пак по политически причини оригиналните знаци биват изместени от гръко-латинските букви. Когато през Възраждането се поражда празника, честващ делото на Първоучителите, отдавна вече глаголицата е била забравена, но кирилското писмо, наречено така в чест на Кирил, защото все пак съдържа и оригинални графеми, а не е чист пренос на гръко-латински знаци, е било идентификатор, оразличител спрямо навлезлия гръцки богослужебен език и спрямо поробителя, естествено. Когато България загубва независимостта си, патриархът й бива заточен, така че единствената алтернатива била да се служи в църквите на гръцки, доколкото изобщо християнските храмове са съществували. Така след векове отново писмото, наследник не на графиката, а на СМИСЪЛА, който е бил вложен в ония някогашни кръгове, триъгълници и черти, изпълнява ролята си на раждане/въз-раждане. Мисля аз, магията, силата, вложена в глаголицата, не е отмряла с нейната забрава.

Мили приятели, Както съм писала неведнъж, котките претендират за първенство в ума и сърцето ми. Може би защото са извънземни. Искам да помогна на едно красиво персийче да си намери любящи стопани. Той е сив, дългокосмест класик – муцунката му не е сплесната, което е предимство в здравословно отношение, обезпаразитен е, с хигиенни навици, страшно гальовен. Желателно е да се гледа в апартамент, защото от двор лесно може да бъде откраднат, а и козината изисква грижи. Цената, на която се дава, е наистина символична за тази порода, но определено мъникът си заслужава вниманието. Проблемът е, че е роден в едно градче до Бургас. Има кандидати, но са от далечни други градове и няма как да го вземат. И понеже аудиторията тук е голяма, освен това на вас може да се разчита, реших да пусна информация във Форума, на който дължа много от хубавите неща в живота ми. Пък дано някой от вас или ваш познат изкара късмет да бъде обичан и радван. Пишете ми!!!

По-малкото зло....май е ваксинацията. От всяко правило си има изключения. Принципно профилактиката, взимането на предпазни мерки, би следвало наистина да предпазва. Но ако предпазните мерки са опасни? И кое е по-опасното и по-вероятното? Онази малка болязка на рамото, която с годините се мести чак до към лакътя... по-добре да е само една, отколкото да е белязано цялото тяло, ако то изобщо оживее от едра шарка. Моето мнение е, че не бива да се бият ваксини за щяло и нещяло, но срещу основните смъртоносни и осакатяващи болести ваксинацията трябва да е задължителна. А и много голяма част от хората са недостатъчно грамотни, че да им се оставя на собствената неадекватна преценка, което може да застраши не само техните деца, но и други. И не само деца. Не можем да разчитаме на Господ да ни пази, ако сами не предприемем мерки.

Ах, подаръците! Обожавам ги! Както да ми подаряват, или сама да си подарявам, така и да подарявам другиму. Все ми казват, че съм подбрала подходящия подарък - за човека и случая. Избирането на подарък за мен е цял щастлив ритуал, свързан с усещания, проверка на интуицията, търсене и намиране на верния избор. Влагам изключително много в един такъв наглед простичък и рутинен акт. Но за мен не е така. най-много се радвам, когато зарадвам някого с нещо, направено от мен: бижу, моливник, бродирана картина... Събирам си материали и в определения момент от тях става нещо неповторимо и лично. Ако нямам време или достатъчно творчески импулс, държа поне опаковката да е "от мен" - разбира се, съобразена по цвят, стил, форма със съдържанието. Дори понякога изпитвам нужда и аз да съм облечена в съответния стил и цвят на подаръка и опаковката. Няма как да избягам от себе си - импулсът за Съзвучие е част от природата ми и в акта на подаряване виждам реализацията му. Как реагирате, когато ви поднесат дар не по ваш вкус?

Преди година си свалих страхотни гайдарски мелодии, доколкото си спомням от data.bg, ще проверя обаче за точния адрес.

Да, съгласна съм с Добромир. Урината е отпаден продукт от процесите в организма ни. Съдържа урея и креатинин, които при неправилна работа на бъбреците остават в кръвта - типичен случай за ХБН или ОБН, което пък води до хемодиализа. Освен това в урината може да се намират различни бактерии, протеуси и т.н. Това, че си ги носим в организма, не значи, че трябва да си г ипоглъщаме обратно. Доста странно ми се вижда да се лекуваме с отпадни продукти. Да не говоря за погнусата. Ако се измисли някакъв начин за филтриране на урината и извличането на действително ефективните съставки - според заболяването, то това си е направо създаване на лекарство. Може и да има някакъв лечебен ефект, допускам, че всичко е възможно на тоя свят, че и на другите светове, но вероятно има къде-къде по-добрии по-приятни на вкус методи.

При една среща "на живо" бях почти веднага разпозната - по аватара ми. Нищо, че косата ми е тъмна.

"Където има ревност няма любов" е клише, защото много добре знаем, че въпреки едното чувсто, съществува и другото. Цитатът е само идеално състояние и пожелание, достижимо, надявам се за повече и повече хора. Вижте, темата е формулирана като въпрос. Ако трябва да се водим от класификации и определения, то с лека ръка бхме сложили ревнуващия в категорията на необичащия. Което, реално погледнато, е безсмислено. Не си ли помисляте, че двете чувства могат да съжителстват и без да си извадят очите? А как живеят заедно куче и коте? Зависи от характера на ревността и любовта. За съжаление в езика ни няма отделни думи за различните стадии усети и чувства. Оттам идва и противоречието. Защото думите обобщават. Как да се отнасяме към ревността ли? Да я приемаме и най-вече да я разбираме. Отхвърлим ли я дамгосана, тя ще се връща като бумеранг и ще удря още по-силно. Оставете я сама да си отиде, дори да поведе със себе си и любовта. А може би ще си замине само едната. Винаги е различно. Ценете разликите. Благодарение на тях сме хора и имаме шанса да познаем и светлата, и тъмната страна. И да направим избора си.

Има цветя с хорски имена и хора с цветни имена - нека всички празнуват, защото природата тържествува и се радва на живота !

Аватарът ми е цветна литография стил арт ново на чешкия художник Алфонс Муха и се нарича "Принцеса Хиацинта". ето я в по-голям формат...

Камъкът, който сънувах, е част от визията-филм на самия сън и в него имаше съвсем определено предназначение. Не знам откъде дойде, просто го закачих на врата си /опа, с камък на шията ) /, камъкът беше с неправилна форма, пробит, за да се носи на връзка, и така сложен на мен стигаше точно нивото на сърцето. засега няма да споменявам предназначението му, защо трябваше да го нося преди да се отправя на пътешествие към...долната земя, другия свят...

Напоследък имам много силни образни и смислени сънища, и то на интервали от 1-2-3 дни. Не ми се разказва какво и кого точно сънувах, само ще споделя за нещо в съня ми, за което търся информация. В интернет е сравнително ограничена, но все пак прочетох нещо. Ако знаете повече, споделете, за да сравня с предназначението, което този камък имаше в съня ми. Виждала съм го, но не знаех как се казва. Сънувах го. А днес го видях на една сергия. Унакит. Розово-зелен, зелен с множество розови петънца.

Като прочетох внимателно всичко за телегонията, направи ми впечатление, че се акцентира върху чистотата, девствеността на жената повече в сравнение с чистотата на мъжа. След като и двамата попиват генетичната информация при полови контакти и могат да я пренасят към бъдещите си деца, защото ми се струва, че по-уязвима е жената? А може би се заблуждавам? Ако се опитам да си обясня - вероятно защото жената е утробата, приемника, инкубаторът, в който много по-дълго остават клетките, живеят и евентуално се развиват цели 9 месеца. Растящият ембрион е под тясното взаимодействие с организма именно на майката и в непрекъснат обмен с нея през целия период на вътреутробното си развитие - явно не само кръвообращението е общо... Обяснението на този факт за мен е, че ако се роди такова дете, носещо белезите на друг, а не на тези, от чиито клетки е произлязъл, е защото е трябвало да се роди дете именно на онази двойка, която дата не е заченала, но е имала физически контакт. По една или друга причина не се е стигнало до оплождане, но в момента, в който един от двамата зачене дете, независимо от това, че го е заченал с друг партньор, се ражда онова дете, незаченатото тогава, то е стояло отстрани и е чакало да се въплъти. А може би това е въплътен егрегор? Нали казват, че при всеки сексуален контакт се създава дете - негова мислоформа, или нещо подобно. И така създаденият на метафизично ниво човек успява да замести някои гени в съчетаните вече хромозоми. А може просто действа принципът на случайността /което е малко вероятно, защото случайност няма, има следствия/. И още - как би могъл човек да се очисти, ако е обременен от множеството връзки, особено ако са били от доста... вулгарен характер /връзки с "пачаври" от мъжки или женски пол най-вече? Всеизвестно е, че мъжете като цяло водят по-неконтролируем полов живот, позволявайки си волности и търсещи завоевания. Но едва ли някой би искал да зарази бъдещото си дете с подобни качества и наклонности. Аналогично преди забременяване трябва да се елиминират всякакви стафилококови, хламидийни инфекции, токсоплазмози и подобни заплахи. Аз самата не съм имала много мъже, но съм имала, все пак, макар всеки от тях да съм си представяла като моя бъдещ съпруг и баща на децата ми и съм избирала, а не съм се отдавала на случайността или на внезапното "влюбване". И може би точно затова се опасявам, че твърде навътре приемам нещата и остава дълбок емоционален отпечатък.

Вчера един въпрос в "Гладолечението" провокира създаването на тази тема. За хормоналните противозачатъчни таблетки и тяхното въздействие. Откривателят им е евреин с български произход, живее в САЩ. Най-общо казано контрацептивите действат на принципа на "заблуждаване" на мозъка, който изпраща сигнали да не се отделя яйцеклетка. В брошурите са изброени положителните ефекти, съпровождащи приемането на таблетки, като дори се подчертава балансиращото им влияние върху хормоните. Най-модерното лечение на хирзутизъм /завишено окосмяване/ става с приема на такива хапчета + спиролонактон /лекарство за обезводняване, което взаимодейства с надбъбречните жлези, чиято функция обуславя и окосмяването на неподходящи места/. Прието е, че забременяване след прием на такива таблети може да се очаква след около 6 месеца след спирането им. Безспорно програмата "антибебе" остава по-дълго време на надорганично ниво, в биополето. Хайде да си поговорим на тази тема.

Мария, твърде възможно е целулитът да се провокира от хормонални таблетки, каквито са контрацептивите. Доколкото разбирам ти би искала да съчетаваш приемането на медикамента с намаляване на физическото тегло чрез глад, което не ми се струва добра идея. Много по-добре би било да не приемаш хапчетата и да не се налага да прибягваш до подобни мерки, този подход прилича малко на "аз ще цапам, ама ще си изпирам". Но тук вече минаваме към друга тема. Целулита няма да премахнеш с гладуване, а с активно движение. Дори да свалиш килограми, следите от неприятните натрупвания пак остават. Не мисля, че имаш основание да се притесняваш за тялото си. Ти не си с наднормено тегло, исканата от теб корекция може да доведе до други смущения в организма. Харесвай се, защото околните те възприемат така, както ти самата се възприемаш. Грижи се за тялото си, не го измъчвай и не мисли лошо за някоя част от него.

За зодиите и котките

Помня как вечер гонехме по здрач дошлите незнайно откъде прилепи /които отдавна изчезнаха/, как се втурвах по улицата, виждайки силуета на мама, която се прибира от работа /а тя вече не работи/, как тате ме караше с шейната на алеята под Бунарджика /сега дори сняг не вали/, как ревях всяко боже утро за мама, когато ме оставяше /сега тя плаче, когато заминавам/, как лягах при баба, а тя ми разказваше приказки /сега аз разказвам, стига да има на кого/, как водех чичо ми в магазина, за да ми купи поредната кукла /куклите пазя за бъдещата си дъщеря/, как очаквах с нетърпение да стана 3-ти клас, защото щях да уча руски /а вече говоря и други славянски и неславянски езици/, как кака ме учеше да рисувам принцеси /но никога не станах принцеса/, как не бързах да порастна /и затова съм още дете/.

Проблемът за неразбирателството между преподавател и ученик е в това, че за да бъде един човек учител не е достатъчно да има педагогическо образование - много от учителите не са родени за учители, не им се отдава, не умеят да общуват. А точно те са тези, които трябва да установят диалог, да водят, да показват. Най-добрият индикатор за тези достойнства на учителя са децата, дори и тези на по 18 години.