Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Милкана

Участници
  • Posts

    476
  • Joined

  • Last visited

Reputation Activity

  1. Like
    Милкана got a reaction from АлександърТ.А. in Лъжата. Да говорим ли истината?   
    Аз пък ще си призная, ще си служа с лъжа. Да, така е, няма какво да се правя на светица и безгрешница. Като си купя нещо и майка ми ме попита за цената, обикновено я лъжа, защото направо й призлява от сумите...Като тръгна да пътувам нанякъде, сама напр., понякога й казвам, че няма да съм сама, за да се притеснява по-малко, или че имам среща с един човек, а в действителност се срещам с друг. Ако отида някъде на място, от което би се поуплашила, казвам, че отивам на друго място. Моите лъжи са с цел да й спестят притесненията и да не създавам поводи за конфликти, като аз си поемам цялата съзнателна отговорност за постъпките си. Сякаш ви чувам как ме съветвате да бъда открита, да приема предизвикателствата и да съм максимално честна, независимо от конфликтите - те се преодоляват и се върви нататък. Е, не става, нещата са твърде специфични, но не ми се впуска в подробности да ви обяснявам и по този начин да извинявам поведението си защо се налага да си служа с лъжата. Може би по този начин си навличам отрицателна карма, създавам предпоставки за неприятности, които ще ме сполетят някой ден. Не знам.В крайна сметка с лъжата си аз прикривам неща, които не са лоши или непристойни, в никакъв случай. Има неща, които тя не разбира достатъчно добре и реакцията би била изява на страха. Кое е по-лошото - аз да поизлъжа леко, да поприкрия нещо, или да провокирам страха?
    Да - да бъда честна и другият да не изпитва страх. На теория всичко е чудесно и прекрасно, но живата практика е нещо много различно. Затова не бързайте да ме сочите с пръст. Винаги, каквото и да правя, гледам никому на не навредя. От което аз си патя
    Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки.
    Лъжата се случва, колкото и да я отбягваме, провира се отнякъде така или иначе. Но нека поне е с мярка и има граници. Ако някой не знае или не може да контролира тъмните сили в себе си /лъжата спада към тях/, тежко му и горко. Не пропагандирам и не защитавам "умерената лъжа", само споделям наблюдения и размисли.
  2. Like
    Милкана got a reaction from АлександърТ.А. in Лъжата. Да говорим ли истината?   
    Понякога лъжата има мнооого дълги крака, но се оказва, че това са кокили и едни ден все ще трябва да се слезе от тях...
  3. Like
    Милкана got a reaction from Кон Круз in Любимите Ви животни?   
    А моето любимо животно е Котката.Често пъти вечер преди да заспя, си представям как моят дворен котарак се е сгушил в краката ми - тази представа ми носи успокоение, радост, блаженство.
    Не си "падам" по кучета, но установих, че кучетата ме харесват! Дори когато съм безразлична към тях или поне не така емоционална, както към котките.
    Преди няколко години, за да преодолея сънищата си, в които пълзят змии, метнах през врата си бебе питон. Беше кадифен и топъл.
  4. Like
    Милкана got a reaction from ISTORIK in Общуването   
    Как общуваме, умеем ли да общуваме, с кого общуваме, защо общуваме? Коя е притегателната сила, която сближава хората и коя е тая сила, която ги раздалечава. Общуването като начин на изява. Интровертност, екстравертност. Как реагираме - в ролята на инициатори и в ролята на ответници. Какво очакваме от общуването и какви са резултатите.
  5. Like
    Милкана got a reaction from Благост in Сезоните   
    Не се случи. Отново не набрах смелост , така е, защото се опасявам от провал. Все търся сгодния момент.

    А иначе за опитности със сезоните....имам страхотна физическа непоносимост към зимата, нещо като вид алергия, така е от 16 г. насам. Но най-интересното е, че през зимните месеци, прекарани в Чехия, изобщо не се появиха оплаквания.
    Затова пък обожавам лятото и пловдивските жеги. И възможността да избягам от тях в Родопите или на морето.

    Любимият ми художник е Алфонс Муха, чех, рисувал в стила арт ново. В музея в Прага видях "на живо" неговите 4 сезона. Искам да ви ги покажа, но не знам как да ги вмъкна тук, не става. Затова отворете този линк напр.

    http://www.ak190x.de/Information/Kuenstler/mucha2.htm
  6. Like
    Милкана got a reaction from Благост in Сезоните   
    Даааа, замислила съм нещо за понеделник

    На мен ми е винаги много тъжно, когато идва есента, макар че тогава съм се родила /или може би точно затова/.
    Ще ви споделя обаче едно стихотворение, писано е от друг, дошъл в този живот също през септември.

    ЕСЕН
    Обичам те, моя добра Есен,
    С разпуснати златни коси,
    С дъжд от листа разноцветни,
    С лице зад воал от мъгли.

    Обичам те с топлия блясък
    В твойте кафяви очи,
    С алеите тихи, покрити с листа,
    В които приспиваш моите дни.

    Обичам те, моя добра Есен,
    Защото от теб съм роден.
    Сега си иди, но след другото лято
    Отново върни се при мен.


    СЕПТЕМВРИ 1993 Г.
  7. Like
    Милкана got a reaction from Кон Круз in Негативните атаки - как се справяте с тях?   
    Очаквах въпроса...
    Беше в събота, посред бял ден, преди 2 седмици. Вървях сама, а насреща ми циганин с малко дете за ръка - едно такова хубавко и чистичко, в розово облечено, момиченце, но около 4 год. И чувам бащата му: "Като не слушаш, ще те дам на тая леличка ли е, какичка ли е."Пък детето се пусна радостно от него и се завтече към мен. Усмихнато. Аз разбира се, нащрек, наоколо други хора нямаше. Бащата се поотдалечи. И както съм си нащрек, наведох се към детео и взех ръчичките му в моите / викам си, дете е, не може нищо лошо да ми направи, какво като е циганче/, усмихвах му се, а то взе че ме целуна по бузата, както се бях навела. Застана до мен и казва: "Искам с тебе" и се усмихва. Бащата го привика, а то ме огледа пак и каза, че имам много хубаво герданче /герданчето е един сребърен медальон със стилизиран кръст и сърца около него/.
    На пръв поглед - нищо лошо. Напротив, детето излъчваше доброжелателност, но и нещо друго. Като говореше, имах чувството, че говоря с голям човек, не с дете. Когато хванах ръчичките й, беше донякъде за да не им дам да бръкнат в джобовете на якето ми, а и не можех да се дръпна, като че е чумаво. Измих се възможно най-бързо.
    След 5 дни вдигнах температура. Оказа се пневмония, която директно ми е влязла в дробовете- без хрема, без фарингит. Поне от 15 г. не съм боледувала толкова сериозно, все са били само някакви хремави настинки.
    Затова съм озадачена....Не искам да хвърлям подозрение върху онова дете, но не знам какво да мисля...
  8. Like
    Милкана got a reaction from Кон Круз in Спиритизъм   
    В течение съм на тяхната история. Той я ревнуваше до полуда, защото тя беше далече, побъркваше я с неприятни и неверни упреци и затова тя се е решила на онази стъпка.Разделиха се за седмица, събраха се. Но после тя замина - не при някого, просто замина далеч за известно време, сама. Затова отново се разделиха. Няма да описвам подробности от дългата им връзка, стига да кажа само това, че бяха изключително свързани и се обичаха много. И е най-тежко да отблъснеш някого от себе си, когато знаеш, че се обичате. Както и да е - животът е все още пред тях и дано срещне всеки подходяща половинка, с която да не повтарят грешките от миналите години и миналите връзки. И да чуват гласовете "отгоре", за да са щастливи.
  9. Like
    Милкана got a reaction from Кон Круз in Спиритизъм   
    Контактът с духчетата наистина може да е много интересен. Ето какво ще ви разкажа аз. Случило се е на една добра моя познайница. До преди няколко месеца беше студентка. И ето какво й се случило една събота вечерта. Била поканена от свой приятел на вечеря, на другия ден щяла да си заминава и вероятно никога повече нямало да се видят. Знаела добре какво предстои да се случи между двамата, защото между тях нямало сексуална връзка, а само огромна симпатия и романтика. но била решила, че дори да няма бъдеще стози човек, трябва да бъдат заедно в последната нощ. Но какво започнало да става?Един техен приятел започнал да им звъни - ту на единия, ту на другия, за да се съберат заедно и да празнуват завършването и раздялата. В същото време, малко преди гостито, се появява друго момиче, което настройва домакина срещу неговата очаквана гостенка. Нито един от двамата приятели на нашите герои не знае какво става между тях, дори не подозират. Просто са водени от...нещо....което да попречи на срещата между двамата. В крайна сметка моята приятелка отива при момчето, с което ще вечерят заедно. Само че по незнайни причини, когато яденето е готово и те тръгват към стаята, се оказва, че вратата към стаята не се отваря!!! А тя никога дори не е заяждала! Разбира се момчето разбило с удар вратата - оказало се, че езичето не е послушало бравата и останало в касата, а при удара се счупило. Още тогава тя прозряла в трите безуспешни опита да бъдат спрени някаква намеса "отгоре" - както се изрази тя. Още повече, че не било редно да прави това, защото у дома я чакал приятелят й. На другия ден получила от него съобщение: "Защо го направи?". той бил разбрал по неведом начин. И това довело до тяхната раздяла.
    Това бе споделено с мен, защото момичето не можеше да си отговори на въпроса - зли или добри духове са се пречкали тогава. Тя не желаеше раздялата с приятеля си, нито да има връзка с друг. Не можах да й отговоря. По принцип аз съм на мнение, че дори злото се случва за добро. Вие какво мислите по този случай?
  10. Like
    Милкана got a reaction from ISTORIK in България. Ще я бъде ли?   
    Най-лесно е да абдикираме и да се предадем. Да заминем нанякъди и да се спасяваме поединично. Защото виновни са ни циганите, турците, управляващите, великите сили и кармата. Лесно е да заминеш, трудно е да останеш.Чен си ме тугли тук, къдато ми е коренът. Изкорени билките, пък чакай пролетес пак да поникнат. Не, няма да ги има. Даби е част от световния заговор изтреблението на езна нация? Не знам. На много не им е приятно да има силна България и славни българи. Помните ли онзи епизод от Стар гейт, една чужда цивилизация беше удължила неимоверно много биологичния живот на човечеството, но го бе лишила от възможността за създава поколение чрез химическа кастрация.Бавно, но сигурно погубване - не с оръжия, войни, открити противопоставяния, а с хитро, с добре обмислен ход. Защо да вярвам на пророчества? Какво дават те - упование или обезкуражаване, празни надежди или примирение за неизбежното зло? А какво трябва да направи, за да не се случи лошото някой казва ли ни ?
  11. Like
    Милкана got a reaction from pavli82 in Сънища, сънища, сънища....   
    Нямаше ме доста време, но нещо ме върна тук, във форума. Може би защото периодът е тройно критичен за мен започнаха да се появяват едни сънища, кой от кой по-силни. Е, някой е като кошмар, от който се събудих с облекчение, че е просто само сън. За съжаление обаче сънят се сбъдна, не дословно, но като действащи главни лица, емоция. Но не този сън е обект на разказът ми днес, защото не искам да се връщам към неприятното, още повече, че се случи и наяве. Ще споделя два изключително приятни съня, които съвсем наскоро ми се явиха.
    Жилетката от Ванга

    Сънувам , че съм в някаква стая – пред мен виждам нова жилетка, която е оплетена от Ванга.
    Чудех се как така, толкова време е минало от заминаването й, а тази жилетка е останала
    невзета от никого. Жилетката е дълга, като роба, много фино плетиво, лицева плетка, бежова
    на цвят като предницата е кафява, виждах тук-там как някоя кафява бримка е в повече и
    нарушава геометрията, но казвам си, че това е така, защото Ванга е била незряща и че дори при
    липсата на зрение е удивително как е направила този модел. На всичкото отгоре на масичка
    имаше лист с цветни миниатюри, рисувани от самата Ванга! Като че имаше неин портрет или
    на някаква жена, имаше сребристи или златисти бои, подобно на варака за иконите, а и самите рисунки бяха иконоподобни. Това ме
    удиви още повече – как е рисувала с такава прецизност такива миниатюри. Облякох жилетката.
    После се озовах в някаква църква – гледах се отстрани, но всъщност бях същевременно и
    героинята във филма – монахиня, облечена с широка роба и с жилетката. Държах в ръцете си
    книга за непорочното зачатие, която бях намерила в библиотеката, търсейки отговор как така
    съм бременна, след като известно време не съм имала контакт с мъж. Но бях бременна и то в
    напреднала вече бременност, прикрита от широката одежда.

    Сънят сънувах след пътуване до Белгия, началото на този декември.
  12. Like
    Милкана got a reaction from Орлин Баев in Котка и бременност   
    Веднага ще приведа един пример, много сходен на твоя, пролетен цвят. Това лято момченцето на моя приятелка навършва 2 годинки. Появата му на бял свят е истински чудо след като преди време лекарите предричаха ин витро с почти нулев успех. Точно тогава обаче детенцето е станало по естествен път. Бременността беше проблемна в началото, поради това, че е първа и то не в първа младост. Освен това малкият се роди недоносен. Семейството си имаха 2 женски котки. Имат си ги и сега. Нито за миг жената не се замисли да се раздели с тях - с твърда увереност устоя на многобройните атаки от страна на родителите и лекарите. Каза им така: "Аз не съм взела тези две котета, за да ги подхвърля. Те не са заплаха нито за мен, нито за здравето на бебето". Нито за ден двете котки не напуснаха дома им. О, но това съвсем не е всичко. Преди момченцето да навърши годинка, котките в дома им увеличиха броя си - родиха се 4 мъници. Моята приятелка реши това да се случи, докато детето й още не е проходило. И така когато ходех у тях на гости, виждах малкия заобиколен от пухкавите създания. Разбира се, не са допускани в спалнята, но пък ползваха проходилката му Поддържането на хигиена в дома, ограничаване на достъпа до някаква степен, редовното обезпаразитяване и ваксинация на любимците предотвратява каквато и да е опасност от зарази. По-скоро бихте хванали токсоплазмоза от недобре измити зеленчуци в ресторанта, отколкото от котка, която не излиза навън. Сигурно е много трудно да се преборите с мнението на по-възрастните, до някаква степен сигурно се замисляте дали все пак не са прави и ако са прави, дали няма да допуснете грешка, като не ги послушате. Важното е, че двамата с приятелят ти сте на едно мнение. Ваше е решението да имате животинка, да имате дете. Много често в бездетни семейства именно взимането на котка (не на друго животно, а на котка, знаете защо) отключва входа за появата и на наследник. Ами ако с отстраняването на котката премахнете и възможността за сполучлив опит? Би могло да се разсъждава и така, макар че родителите ви няма да разберат това, защото са израстнали с други разбирания, вярвания и представи. Ние имаме две котки вкъщи и не мога да си представя да се разделя с тях. С твърдост, здрави доводи, с тих, но ясен тон трябва да заявите своето решение. Защото то е продиктувано от вътрешния глас. Ако искаш, мога да те свържа с моята приятелка, за да сподели лично как е успяла да се справи. Между другото, мисля че...е, беше рано за споделяне, когато последно се чухме, но май те...очакват второ бебе

    Това е пример от скоро време, от София, за човек, когото познавам лично. Тъй като от известно време имам много контакти с коткари от близо и далеч, непрекъснато съм свидетел на истории с бебета, раждане и отглеждани в домове с много повече от две котки. Скоро една беше споделила, че котките разбрали за бременността й преди самата нея - просто изведнъж вече не лягали на корема й! Едно от нашите котета беше родено по едно и също време с бебето на стопанката си. Говоря за Чехия, там, както и в други европейски държави, на почит са както по-големия брой деца, така и гледането на любимци. По нашите географски ширини съзнанието е доста ригидно, но ако не ние, то кой друг би могъл да разчупи старите преразсъдъци?
  13. Like
    Милкана got a reaction from Илен in Котка и бременност   
    Веднага ще приведа един пример, много сходен на твоя, пролетен цвят. Това лято момченцето на моя приятелка навършва 2 годинки. Появата му на бял свят е истински чудо след като преди време лекарите предричаха ин витро с почти нулев успех. Точно тогава обаче детенцето е станало по естествен път. Бременността беше проблемна в началото, поради това, че е първа и то не в първа младост. Освен това малкият се роди недоносен. Семейството си имаха 2 женски котки. Имат си ги и сега. Нито за миг жената не се замисли да се раздели с тях - с твърда увереност устоя на многобройните атаки от страна на родителите и лекарите. Каза им така: "Аз не съм взела тези две котета, за да ги подхвърля. Те не са заплаха нито за мен, нито за здравето на бебето". Нито за ден двете котки не напуснаха дома им. О, но това съвсем не е всичко. Преди момченцето да навърши годинка, котките в дома им увеличиха броя си - родиха се 4 мъници. Моята приятелка реши това да се случи, докато детето й още не е проходило. И така когато ходех у тях на гости, виждах малкия заобиколен от пухкавите създания. Разбира се, не са допускани в спалнята, но пък ползваха проходилката му Поддържането на хигиена в дома, ограничаване на достъпа до някаква степен, редовното обезпаразитяване и ваксинация на любимците предотвратява каквато и да е опасност от зарази. По-скоро бихте хванали токсоплазмоза от недобре измити зеленчуци в ресторанта, отколкото от котка, която не излиза навън. Сигурно е много трудно да се преборите с мнението на по-възрастните, до някаква степен сигурно се замисляте дали все пак не са прави и ако са прави, дали няма да допуснете грешка, като не ги послушате. Важното е, че двамата с приятелят ти сте на едно мнение. Ваше е решението да имате животинка, да имате дете. Много често в бездетни семейства именно взимането на котка (не на друго животно, а на котка, знаете защо) отключва входа за появата и на наследник. Ами ако с отстраняването на котката премахнете и възможността за сполучлив опит? Би могло да се разсъждава и така, макар че родителите ви няма да разберат това, защото са израстнали с други разбирания, вярвания и представи. Ние имаме две котки вкъщи и не мога да си представя да се разделя с тях. С твърдост, здрави доводи, с тих, но ясен тон трябва да заявите своето решение. Защото то е продиктувано от вътрешния глас. Ако искаш, мога да те свържа с моята приятелка, за да сподели лично как е успяла да се справи. Между другото, мисля че...е, беше рано за споделяне, когато последно се чухме, но май те...очакват второ бебе

    Това е пример от скоро време, от София, за човек, когото познавам лично. Тъй като от известно време имам много контакти с коткари от близо и далеч, непрекъснато съм свидетел на истории с бебета, раждане и отглеждани в домове с много повече от две котки. Скоро една беше споделила, че котките разбрали за бременността й преди самата нея - просто изведнъж вече не лягали на корема й! Едно от нашите котета беше родено по едно и също време с бебето на стопанката си. Говоря за Чехия, там, както и в други европейски държави, на почит са както по-големия брой деца, така и гледането на любимци. По нашите географски ширини съзнанието е доста ригидно, но ако не ние, то кой друг би могъл да разчупи старите преразсъдъци?
  14. Like
    Милкана reacted to Орлин Баев in Котка и бременност   
    Всъщност тези, които наистина и интензивно пречат на спокойствието ви, а оттам и на забременяването ви, са родителите ви, с неуместните си опити за манипулация. Манипулация, имитираща грижа през опити за контрол на живота ви, комбинирана с невежество и предразсъдъци! Колко сте годишна? 12, 16, 10 - не мисля...
  15. Like
    Милкана got a reaction from Лъчезарна in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна.
    Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата.
    Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае?

    Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  16. Like
    Милкана reacted to Диляна Колева in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    Истините са различни. Може ли някой да опише с думи безкрайността на мисълта?
    Аз поне не съм чувала до сега. Много от нас, обаче, повечето участващи в това интернет пространство, усещат тази безкрайност, знаят, че тя съществува и могат дори да работят с нея на моменти. Това е усещане или знание, което не се научава, то се придобива. Това не става в рамките на един живот, е.... понякога става. Повечето от хората, които познавам тук работят много добре с мисълта, владеят я. Това е умение придобито преди, като казвам преди имам предвид в поредици прераждания, \ за който вярва в това\.
    Има още повече хора обаче, които днес и сега са в цикъл на придобиване на това знание.
    Как да се визуализира на младия ум факта, че има цикли, поредица от реалности и паралелно съществуване? И то така, че той в реално време да го види, да го осъзнае и да придобие усещане за това? Не е лесно, с думи бих казала дори невъзможно, освен ако не сме с медиумни възможности или всички подобни.
    Точно това се прави с халюциногенните вещества и психотропните такива.
    Това не е точният духовен начин, според хората, които са минали по този път преди, но за много "днешни" хора, това е начина.
    Не случайно Дон Хуан, започва представянето на своите умения пред Карлос Кастанеда точно с халюциногенни гъби. В следващите книги ги отрича. Но той оставя и една формула на Кастанеда, за после, за времето когато паралелната реалност трябва да не зависи от възможностите на визуализацията, да е останала дълбоко в съзнанието. Тази формула е:

    "Вече получих силата, която направлява моята съдба, не се привързвам към нищо, за да не защитавам нищо.
    Нямам мисли, за да мога да "виждам".
    Не се страхувам от нищо, за да мога да си спомня за самия себе си.
    Орелът ще ме пусне да мина, спокоен и откъснат до свободата."

    Ако се прочете внимателно формулата, ще се види, че това е работа на и на медитацията и на транса, но и основен мотив на хората умеещи да работят с халюциногените.

    Относно музиката, тя присъства във всички култури и във всички учения.
    Различна е, според групата.
    С подобен на хаос музиката е и нестинарското хоро дори, танца на нестинарите е същия, ритъма е на сърцето също.
    Само че там, транс се постига след пост и вглъбяване, с помощта на колективното мислене, отново ръцете са горе, а краката стъпват почти на едно място като силно удрят земята.
    Подобен е ритуалния танца на аборигените.
    Да, днес сме на друго стъпало, но не и цялото човечество, не и изведнъж.
    Днес имаме уникалната възможност да виждаме последователността на духовността. И да я разбираме.
  17. Like
    Милкана reacted to Донка in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    Трудно ми е някак да намеря общо измерение между използването на психотропните вещества с някакви духовни цели и основания и осъзнаването и свободната воля, които за мен поне лежат в основата на любовта, мъдростта, истината, добродетелта. Ако безусловната ми любов се крепи само на омаяно състояние, то значи тя е условна и зависи от омайващото вещество. Ако мъдростта "идва" като просветление след като сме погълнали някакво вещество, то дали това е мъдрост-будност? За мен мъдростта е възможна само при пълна осъзнатост. Какво да говорим за добродетел...
    Остава истината. Явно претенциите са за нея. Сетивата и умът на човека в нормално състояние наистина са ограничени до нивата, които са ни необходими на тази планета. Разбира се, те се изострят или отслабват в зависимост от средата ни и от начина на живот. Да предположим, че психотропните вещества ги усилят и се преодолее ограничението. Възниква нов проблем. За всеки що годе запознат с начина, по който работи нашето съзнание, е известно, че "суровите сигнали" могат да се интегрират само след интерпретацията им, т.е. информацията, която получаваме в опиянено състояние се обработва от опиянен ум - каква гаранция можем да имаме тогава, че при обработката не се е случило нещо, което тотално да изопачи оригинала? Още повече, че тези вещества предизвикват освен изостряне на сетивата, също и хаотично "свързване" на различни центрове на мозъка.... Ако това наричат истина, бих си предпочела истината, която достига до мен посредством сетивата, които Бог ми е дал.
  18. Like
    Милкана reacted to Орлин Баев in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    Според мен истината е някъде между спонтанността и някакви установени, но гъвкави и широки рамки в танца! Ако е само спонтанно, става едно клатене. Ако само на рамки се разчита, като при тай чи или паневритмията, влизаме в ригидната догматичност, която от "гората" на еди си кое движение пропуска медитативното състояние, което всъщност е целта! Истинският танц идва от сърцето и в рамки не можеш го вкара. Нужна е някаква външна скелетна форма, а вариациите в рамките на тези водещи линии могат да идват отвътре! То е като балансът между трябва и искам. Трябва, умът - дават някаква външна форма. Ако проследим лекциите на Учителя Беинса, можем да се удивим колко много "ТРЯБВА" имаме (предполагам, че се е съобразявал с контекста, със съзнанието на учениците си, а може би и характерът на проводника-богослов е бил по-твърдичък. За провежданото ясно, че качеството е наистина високо, но проводникът си е обикновен човек и нищо повече! Едно е Учителят Беинса, друго е "подложката" Петър)! Ако прочетем словото на този проводник на Светлината, Омраам Микхаел Айванхов - ще видим, че принципът е на спонтанността, сърдечността, сублимацията, приемането и обгръщането на трансформацията. Твърдото и по презумпция рамкиращо и ригидно "ТРЯБВА" е станало ненужно, защото състоянието на съзнанието е наистина високо. Високото съзнание е задължителна предпоставка за отпадане на "ТРЯБВА" или поне за ползването му в много скелетни и гъвкави рамки. Ако съзнанието липсва, танцът от духовен ще слезе до оргиистичен, свободата ще деградира до свободия - няма я връзката с вътрешния водач, сърдечния Разум. А докато тази връзка се гради, едно по-твърдо "ТРЯБВА" си е нужно.
  19. Like
    Милкана reacted to Орлин Баев in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    Снощи бях поканен на прием на ДМТ - "молекулата на духа"... Не отидох... Имам си я тази молекула в мен и твърде успешно си я отделям и без външно вещество - чрез молитва и медитация, дишане, свещена медитативна сексуалност, съзерцание... Има естествени начини за свързване с безграничното пространство от варианти! По-бавни са, но природни и истинни! А бързата кучка слепи ги ражда... При съзерцанието са нужни 20-на годинки постъпателна практика, при ДМТ или Аяхуаската минути... Съзерцанието обаче променя целия ти начин на живот, световъзприятие постоянно, превръща те цялостно в една по-хармонична личност, провеждаща небето... Докато приемът на вещество влиза в ума ти като бомба - може да помогне, може и да навреди, ако човекът няма подготовка и опит във вътрешната работа. Ако имаш практика и дълбоки преживявания във вътрешните методи, ще видиш че приемът на вещество всъщност не е нищо особено - защото си се научил сам, по естествен и полезен начин сам, с помощта на собствения си ум да синтезираш нужните вещества. Тези вещества в мозъка са биологичният корелат на духовни преживявания, така е. Но мозъкът ти ги отделя след години опитност и усилия, след стремеж към духовността, жертви, развиване на характера... Директният прием на вещество прилича малко на черно изкуство - чрез низшето контролираш висшето... Добрият път е различен...
  20. Like
    Милкана got a reaction from Розалина in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна.
    Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата.
    Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае?

    Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  21. Like
    Милкана got a reaction from Орлин Баев in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна.
    Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата.
    Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае?

    Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  22. Like
    Милкана got a reaction from Орлин Баев in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    Щом като предпочитате дискусия под формата на цитати, ето и един от мен:

    В статията си „История на будизма” Рик Фийлдс споделя това, като разказва една случка в центъра на дзен-наставника роши Еидо Шимано.

    В Ню Йорк един ученик влязъл в дзендо дрогиран, седнал на своята дзафу, докато се почувствал достатъчно просветлен, за да стане от възглавничката си по средата на дзадзен, да коленичи пред учителя, роши Еидо, да удари камбанката и да излезе безгрижно в малката градинка с камъни зад дзендото. Роши Еидо го последвал и двамата стояли очи в очи, докато учителят попитал „Да, но дали е реално?” и ученикът, който изглежда дотогава си държал на своето, побягнал. След това било установено правило, че никой не може да сяда за дзадзен, ако е взел ЛСД в или извън дзендо.

    Вие можете да погълнете някаква много мощна субстанция и дори ако физически сте с разнебитено здраве, ще може да се докоснете до дълбоки места, за което обаче ще платите някаква физическа цена. Когато вашето тяло е в хармония и открито, вие можете да се откриете към по-дълбоки равнища с много по-малко физическа дисхармония. Също така това позволява преживяването да бъде интегрирано. Без подготовка на тялото човек не може да удържи тези разбирания.

    Твърде възможно е преживяванията, предизвикани от вземане на психеделични дроги, да бъдат във вреда на духовния напредък. Освен данъка, който наркотичните вещества вземат от едно тяло, което се нуждае да бъде потегнато и пречистено, за да може да побира все по-големи количества енергия, наркотичните вещества оказват силно въздействие върху психиката. Егото наблюдава разширяването, което се случва, а последното нещо, което егото иска, е разширяване на съзнанието, още по-малко просветление, защото това би му отнело бизнеса като шефът на шоуто. Егото често ще използва това, което е открило чрез тези преждевременни мистични преживявания, за да стане още по-твъдо и неподатливо на промени и да изостри способността си да се защитава онова, което естественото и същностно просветление открива. В резултат човек става по-свит и с още по-тъмни представи какво реално представлява просветлението.
    „На половината път до върха”, Мариана Каплан
  23. Like
    Милкана got a reaction from Донка in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна.
    Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата.
    Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае?

    Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  24. Like
    Милкана got a reaction from jul in Психеделичната култура (след 1990г.)   
    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна.
    Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата.
    Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае?

    Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  25. Like
    Милкана got a reaction from Латина in Телепатия   
    А какво ще кажете за телепатията между животни и хора? забелязала съм как животните реагират. А хората - не могат добре да реагират на животните...
×
×
  • Create New...