Надеждна

Страшно е положението на човека, когато се усъмни в своя добър приятел. Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават. Задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва. Щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение в човека и, като няма път да излезе навън, тя причинява отблъскване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях. Щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат.

Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека. Понякога между идеите на човека се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането ù. Всяка идея се реализира във външния свят. Тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него. Това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа. Тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с душата – живота на вечността.
Скрити сили

Всички съвременни хора казват: „Ние ще умрем“. Е, питам тогава: Като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Тогава казвам: Защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света, според моето схващане, е изобретение на човешкия ум.

Казва се в една стара книга: „В който ден престъпиш заповедите ми, в който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш“. И тогава вече имаме определение що е смърт. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти си мъртъв. В какво седи животът? Щом изгубиш живота си, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и у тебе ще остане само едно голо съзнание – ще съзнаваш, че имаш ръце, крака и не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може да тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение.

И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието си; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под „смърт“ ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са животът, знанието и свободата.

Без свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Ако някой ме пита: „Защо ми трябва живота?“ – За да възприема Любовта. „Защо трябва да уча и да зная?“ – За да придобия Мъдростта. „Защо трябва да бъда свободен?“ – За да съм в общение с Истината. Истината, това е смисълът на живота.

Бог на живите


▲

Какъв е смисълът на сегашния ви живот? Ще кажете, че смисълът се крие в това, да видите и познаете Бога. Ако мислите, че можете да Го видите външно, това е неразбиране. Важно е да опитате любовта, която носи вечния живот. Значи, за да видиш Бога, трябва да придобиеш вечния живот, да излезеш от царството на смъртта и да влезеш в царството на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Някога седя и размишлявам, защо хората не живеят добре. Ето, от две хиляди години се проповядва едно и също нещо. Практически, чрез правила, не може да живееш добре. Животът сам трябва да ни научи. – Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш?

... Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“
Казвам: По резултатите ще ги познаете. Ако умирате, ако осиромашавате, ако заболявате и боледувате, вие служите на дявола, т. е. на черните. Докато сте в бялата ложа, сиромаси не може да бъдете; невежи няма да станете; няма да боледувате, няма и да умирате. Там е животът. – Обезверих се. – Попаднал си в черната ложа. – Мразя хората. – В черната ложа си. Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта.

Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. – Тя не е права. Бог изпитва хората, на коя страна ще се определят: на страната на доброто, или на злото; на живота, или на смъртта. И двете си имат преимуществата. Зависи, какво ще изберете. Умрелия обличат с нови дрехи, покриват го с цветя, пеят му, държат речи и най-после се освобождават от него. Като се роди човек, посрещат го без никакви почести, без песни и тържества. Като се прояви в живота и развие дарбите си, тогава му се отдават почести.

И тъй, ако търсиш щастието в началото, ти си в смъртта; ако търсиш сиромашията в началото, ти си в живота. И обратно: щастието в края води към живота; сиромашията в края води към смъртта. Следователно, ако искаш да бъдеш богат в началото, ти си в смъртта; ако си богат в края, ти си в живота. Ако си сиромах в началото, ти си в живота; ако си сиромах в края, ти си в смъртта. – Искам да живея. – Тури сиромашията в началото, а богатството в края.

Първата песен


▲

Най-безопасното място, което намерих, е любов към Бога. Ако се скриете в някой палат или ако се скриете в някоя изба, няма по-безопасно място от любовта. И в палата като влезете, и в изба да идеш, ще бъдеш в рая е любовта. Щом любиш, ти си в рая. Вие искате да бъдете в рая. Раят е любовта. Щом обичаш Бога, ти си в рая. Щом не Го обичаш, ти си в ада. Любовта не е физическа. Щом любиш Бога, ти си в рая. Щом не Го любиш, ти не си в рая. В смущение някъде си.

...Нещата сами по себе си имат своята цена. Любовта носи цената сама по себе си. Тя не се влияе от външната обстановка. Единственото нещо, което не се влияе, което е всякога едно и също, то е любовта. Единственото нещо, което го намирам сигурно, то е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща за добро - смъртта изчезва, противоречията изчезват, слънцето изгрява, всички хора са добри. Изчезне ли любовта, веднага противоречията се явяват.

... най-същественото според мене е любовта към Бога. Тя е една свещена идея.
Като дойдеш да умираш, кой ще ти помогне? Никой не може да ти помогне. Ще разчиташ на онези, които в смъртта може да ти помогнат. Бога ще повикаш. Нито майка ти, нито баща ти, нито брат ти може да ти помогнат. Те не може да минат, те остават на границата. Ти минаваш тази река на смъртта, Господ ще бъде с тебе.

Посока на движение


▲

Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират, и оживяват. Същото се отнася и за доброто, и за злото.

Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

...Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.

Контрасти в живота


▲

Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“.

Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

Героите


▲

По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.

Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.

А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите.

Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].

Което остава


▲

Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират?“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.

...Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.

Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога. – Тогава какво трябва да правят лошите хора? – Много просто – трябва да станат добри. В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.

Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане.

...Питам: Всеки от вас не може ли да плати или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любов, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, с рога и копита, или мечка – с нокти, или змия – със своята отрова и т.н. Който е готов да прости на брата си заради Бога, той е създаден по Негов образ и подобие. Готовността на човека да върши всичко заради Бога се изявява извън времето и пространството. Да прощава човек на ближните си, когато Бог му каже, това трябва да служи като велик импулс в живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсят Истината. Какво сте били в миналото, не е важно. За мене е важно готови ли сте още днес, в този момент, да простите на брата си, да скъсате старата полица, срещу която той ви дължи. – „Да си направим сметка, че тогава да видим, можем ли да простим, или не.“ – Не няма какво да мислите. Още сега скъсайте старата полица.

Едно трябва да знаете: Моментът определя човека. Това, че сте били богати, че сте завещали къщите и парите си на своите близки, че сте свършили четири факултета – нищо не значи. Важно е можете ли да простите на брата си заради Господа? – Ама учен човек сте били. – Това е едно понятие само. Учен е само Бог, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаеш всичко, трябва да имаш смирение и да кажеш: „Аз съм от учениците, които съзнават, че трябва да учат“. Тогава, като на ученик, казвам: Бъди готов всякога да възприемеш новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърт. Новото подразбира разумния, съзнателния живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот. Така трябва да бъдат поставени те в съзнанието на човека.

Ограничаване и освобождаване


▲

Сега, ще ви дам няколко важни правила за живота. Първо правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, тя идва от Бога. И обратно: всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, тя не идва от Бога. Следователно всяко нещо, което не идва от Бога, носи в себе си отрова, смърт. Оттам, всеки човек, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, където няма никакъв прогрес. Второ правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на Мъдростта, тя идва от Бога. Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, тя не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт. Трето правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на Истината, тя идва от Бога. Всяка мисъл, която не носи тази свобода, тя не е от Бога. Тази мисъл носи робство, ограничение. Където е робството, там е смъртта.

Казвам: знаете ли тези правила, вие ще опитвате своите мисли, чувства и постъпки, откъде идват и какво носят. След това ще проверявате какви са мислите, чувствата и постъпките на другите хора, с които сте в общение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки, както и тия на ближните ви, не отговарят на трите правила, вие се намирате пред смъртта. Затова е казано в Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява“. Дойде ли някой да ви говори в името на Любовта, проверете, дали мислите му носят соковете на Любовта. Ако носят, приемете ги; ако не носят, сложете ги настрана. Не се мъчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите с него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкус, но не да го превърнете в сладко. Човек с тънък вкус непременно ще долови горчивината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освен да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете парите. Такова масло не е за ядене. Ако някой ви обича, но чувствата му са горчиво масло за вас, трябва ли да приемете любовта му? Сложете настрана тази любов, защото тя ще ви причини някакво разстройство. Питам: ако се разболеете от горчивите чувства на тази любов, какво сте придобили?

Някой казва: „Аз обичам еди-кого си“. Да обичаш човека, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичаш човека, чиито мисли и чувства носят ограничение, робство, не разбирам. Злото, омразата, лъжата, престъплението по никой начин не могат да се обичат. Невъзможно е човек да обича отрицателните прояви! Защо? – Защото те са качества, които носят смърт. Смъртта не може да се обича от никого и при никакви условия.

Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината

Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици.


Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение.


Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине.


Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън?


Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие.


Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства.


Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“


Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават.
Двете течения

В Божествения закон на Любовта няма дисхармония. Когато разберем Любовта като една такава сила, тя ще се всели в нас. Тогава ще бъдем силни да изправим всички обществени недъзи не по механически начин, но чрез Любовта. Когато обществото насочи любовта си към когото и да било, ще измени ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората.

… някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може да бъде човек подобен на Бога? - Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: "Ами защо светиите умряха?" - Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение (схващайте ме добре), да не умираш значи да си господар на всички положения в Живота: да ти еднакво радостен и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш.

Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.

Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Туй именно е учил Христос. Ако посадите семката, за която ви говорих, а не само да я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава Животът ще влезе в своя естествен Божествен път.

На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило как да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълът на вашия живот в какво седи. Вие ще се ожените, женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско съдружие; другата - женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии - служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си "защо си ме родила", разбирам, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители. Това е заключението, до което и съвременната наука е дошла.

Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Няма защо да се съмнявате. Вие грешите, като се съмнявате. Изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мене и вашите съмнения в мене са съмнения в самите вас. Аз не се съмнявам във вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора.

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължи на вибрациите на известни материи, които съществуват у нас, и които се проявяват в нашия живот. Следователно, човек, за да бъде добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста, ефирна материя и да организира своите сили. Грубата материя е като основа за зараждането на престъпления.

В едно общество, което е създадено, да речем, като ръка, едни могат да бъдат търговци. Малките пръсти, това са търговците, ние ги наричаме базиргяни, съвременни практични хора; безименните пръсти, това са хора на културата, на науката; средните - на правосъдието и политиката; показалците - на религията и на личния живот; палецът - на Божествения свят, разумното у човека. Всички тия пръсти трябва да се съединят и да действат. Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човек своята ръка, трябва воля. А когато вложи воля, внесе своите мисли в областите, които току-що споменах, и каже "елате на помощ", всички ще се съберат като пръстите на човешката ръка и ще извършат чудеса.

Докато не се разбирате, докато си отмъщавате, докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество.

Вие и като четете вестници, и като пиете бира, пак свивате пръстите си, но като ги свивате, кажете: "Няма да пия, няма да пуша, няма да се гневя, да си отмъщавам на своя приятел!". Свийте си ръката и му кажете: "Благо ще ти говоря!". Не е ли това велика философия? Аз ви уча на един велик закон в Живота, как да свивате ръка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъл, най-малко - опитайте я. Не мислете, че искам да ви излъжа. Направете един малък опит и след година, когато се срещнем отново, ще ми разправите за вашия опит. И той е най- лесният опит. Може да ви дам и други опити, но те ще ви костват много.

Не искам само да свивате ръката си, но като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете някого; свийте пръстите и кажете: "Не!" Малодушни сте; ще направите същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка! Какви хубави звуци излизат изпод ръката на цигуларя, когато хване лъка, и от онзи пианист-виртуоз, когато засвири на пиано! Ако разбирате този закон - да свивате както трябва пръстите си и през всеки пръст да пращате съответстващи струи мисли, ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които са знаели хората преди грехопадението и които сега са забравени.


Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете сбогом на вашето минало! Някои ще кажат: "Аз съм спечелил много пари и оставям две хиляди лева, за да ме погребат". - Съжалявам, че оставяте пари, за да ви погребат. - "Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели". - Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да направите приживе нещо. Каквото ще направите, направете го докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате и се питате отгоре защо са всичките тия нещастия. Завещайте в умовете и сърцата на вашите близки Любов и Мъдрост - те са ценните. Във вашите сърца и във вашите глави се крият ценни неща. Знаете ли колко струват те? - Милиарди. Знаете ли колко милиона години е отишло за тяхното развитие? Знаете ли колко милиона Разумни същества са работили върху ума? Не разбирате какви богатства се крият в мозъка. Той живее и след като тялото умре и изгние. Тъй го виждам. Аз виждам хора, които живеят и по друг начин. Вие ще попитате как може човек да живее, когато умре. Живеете, да речем, като водолази и се попитате може ли да се живее при други условия. Но като излезете на повърхността на водата и снемете вашия костюм водолазен, вече живеете като другите хора.

Мировата Любов

Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ще ви изясня това. Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например, приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.

Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш, властта, която Бог ти е дал, как трябва да я използваш. Трябва да знаеш, колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на Любовта ти. Щом дойде този момент, този когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти можеш да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и, следствие на това, той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега и целият съвременен културен свят се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.

Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, за сития след това иде друг един процес: Това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикват стълкновение в хората, това е човешкият порядък на нещата.

Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.

Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях. Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не го е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си го придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не можеш да се отречеш от богатството, докато го нямаш. Светията и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи сто килограма на гърба си – до там е стигнал, но петстотин килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да му дойде една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновеният човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора. Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите "Царство Божие" подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.

Та сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: Да приложите Божествената Любов във всичката й пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия, не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
Божествен и човешки порядък

Колкото и научно да се разправя за хляба, от практично гледище е важно, че той ни дава сила, това е достатъчно. Някой път научните теории ги сравнявам със следното: Мога да нося една дреха, но да не знам колко бода има, после как са зашити копчетата, хастара, джобовете и пр., колко дълга да е дрехата, колко да бъдат огънати ъглите на дрехите не знам. Има много работи, за конто съм невежа, а при това нося дрехата. Това е важно, но останалото за мен не е важно. Може да взема един плат и да не го давам да се шие. Туря го отгоре си. Ще имам класическата дреха. Ако хората бяха съвършени, дрехите щяха да бъдат съвсем други.

Как ще познаеш троеличието на Бога? Всеки ден има нещо в човека Божествено. Бог се проявява всеки ден във всички, и в умните, и в глупавите. Обхода трябва. С това Господ опитва разумните хора, светите хора дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек. Господ е там. Ти казваш: Защо Господ го е оставил да пиянства? Ще кажеш: Бог му е дал свобода да пие, а пък този човек не знае как да цени свободата си. Че се е напил, това показва, че Бог му е дал свобода. А пък той не знае как да си служи с нея. Някой казва една лоша дума. Бог му е дал свобода да говори, а той не знае да си служи с благата на езика. Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой човек може да ни каже: Ти не говориш добре. Най-добрият живот е: Ти като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому. Не давай образец как трябва да се говори. Ето как бих говорил с онзи, който се занимава с художество. Той нарисувал една картина не толкова добра. Аз ще нарисувам една по-хубава картина и ще я поставя при неговата. Съпоставям двете картини, това е възпитание. Ще учиш човек как трябва да се храни. Не му казвай как трябва да се храни. Постави на една маса сухия мухлясал хляб и при него постави хубавия опечен хляб. Той ще приеме хубавия хляб.

Даването и вземането са дишането на душата.

В момента, когато човек e започнал да взема повече, отколкото да дава, започва остаряването. Когато ти даваш повече отколкото вземаш, тогава си в процеса на подмладяването. Когато виждаш повече погрешките на хората, отколкото добрите им черти, то ти си в процеса на остаряването. Ти казваш: Драган, Стоян направил това и това. Все отрицателни работи споменаваш.
Новата дреха

Всички говорят за една любов в света. От това гледище любовта се определя, защото в любовта има и страдания, и радост. На Земята е така. Любовта, която не се придружава с радост и скръб, тя не е истинска любов. На Земята първото определение е. Любов, която не увеличава живота с всяко страдание... Тия страдания, които не принадлежат на Любовта, не увеличават живота с една единица и радостта – с две единици, тези страдания не са разбрани. В неразбраната любов хората умират. Достатъчно е човек да се влюби 10 пъти, на десетия път ще свърши. Достатъчно е 10 пъти да се влюби и да продължи живота си на десетата година. В разбраната любов хората увеличават живота си.


Някой път се влюбиш в някой човек. Ако се влюбиш в човешкото, ти си се влюбил в човека. Ако се влюбиш в Божественото в човека, ти си се влюбил в Бога. Ако обичаш човека, възлюбиш неговите добродетели, тогава ти си се влюбил в Бога в човека. Ако се влюбиш в неговите недостатъци, то е човешкото.

И следователно, аз казвам: И в нашите чувства по някой път трябва да се водим по чувствата, по глада, а не [да] се водим по апетита. Ти искаш много да те обичат. То е най-голямото нещастие. Малко да те обичат, това е гладът; много да те обичат, това е апетитът. Много да мислиш, това е апетит; малко да мислиш и да си доволен от мисленето, това е гладът в мисълта. Гладът като принцип може да бъде приложен и тогава любовта никога не отслабва и никога не се изменя, когато се водиш по глада. А когато се водиш по апетита, отслабва. Някой като се ожени, след 3 седмици се разведе или след 2–3 години и се разведе – по апетита се е оженил.

Казвам: Ако ние вървим по буквите на този закон, ще паднем в някои крайности, в самата природа които съществуват. Любовта не е достояние само за едно сърце в света. Любовта не е достояние само за един човек. Помнете това. Любовта е достояние само за Божественото сърце и тя от него се изявява навсякъде и всички се ползуват. То е достояние на целия разумен свят. И тогава ти по туй течение на Божествената любов, ти може да разбереш. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, не е Божествена. Тя ще скъси твоя живот, когато любовта не е минала през Божественото сърце. Ако онзи, който ти казва, че те обича, а не е готов да се жертвува, тази любов не е минала през Божественото сърце; а [любовта на] онзи, който се жертвува за тебе, тя е минала през Божественото сърце. Ако ти се жертвуваш заради другите, твоята любов е минала през Божественото сърце. Така е истината. Не безразборна жертва, не да угодим на хората. Когато ние се жертвуваме за тяхното повдигане. Ако се жертвуваме, жертва е, която повдига другите, същевременно повдига и нас. Аз за тази любов говоря. В очите на тази любов няма никакво противоречие. Не виждам никаква лошавина в нея, никаква съблазън. Казвам: Съблазняваме се в нещо. Любов, която съблазнява, не е минала през Божественото сърце. Любов, която не съблазнява, тя е Божествена.

Следователно всяко нещо, което не е минало през Божия ум, то няма да стане.


Та, в съвременното християнство, като дойде Христос на Земята, той искаше да установи братство и сестринство, защото братът и сестрата, това са два стълба, това е положителната страна в живота. Аз оставям сега майката и бащата. Братът и сестрата, това са двете основи, върху които почива животът на човека. Той трябва да знае. Ако той има ясна представа какво нещо е брат, ако спазва качествата на брата, той всякога ще има помощта на когото и да е. Ако една жена спазва какво нещо е сестринството, ако знае какво нещо е предназначението на сестрата, всякога може да бъде щастлива. Човек сам никога не може да бъде щастлив. Самият човек, той е един в света, отдето трябва да започнат нещата. Туй, дето е Божествената цялост, дето се изявяват всички добродетели, туй, към което човек се стреми, някой път го тургаме надалече. Подразбираме един свят на възможности в широкия свят. Този свят и тук съществува.

„Дано да ми беше като брат.“ И Христос, когато беше на Земята, каза: „Вие сте Ми приятели.“ После казва: „Идете и кажете на братята.“ Когато един мъж възкръсне, когато една жена възкръсне, какво трябва да кажем? „Идете и кажете на сестрите ми.“ Защото братът подразбира сестрата. Брат без сестра не е брат. Брат, който няма сестра, не е брат; и сестра, която няма брат, не е сестра. Майка, която няма дете, не е майка; и баща, който няма син, не е баща. Дъщерята е емблема на майка си; синът е емблема на баща си. И двамата заедно са емблема на дома.

Представете в ума си три положения: дръжте положението в живота на едно дете, дръжте живота на един възрастен човек в ума си и дръжте живота на един стар човек в ума си. Тия три положения да бъдат като полюси в ума ви. Вие трябва да имате едно дете, трябва да имате един мъж на зряла възраст и трябва да имате един стар човек, не хилав човек, а мъдрец, във вашия ум. Тогава вие съставяте един цял възрастен човек на 33 години. Това дете, този възрастен човек и този старец на 120 години съставят един дом. Тогава ще имате една основа, върху която ще можете да градите.

И тогава може да кажеш: „О, дано да ми беше Ти като брат, Който си създал всичко. Ти, Който си създал всичко, да ми бъдеш като брат, да може аз да Те обичам, да Те разбирам, да вляза в Твоята мисъл, да вляза в Твоите чувства, да трепери моето сърце, да видя колко е хубава Твоята любов.“ И тогава братът ще отговори, ще стане брат. И сестрата ще ти отговори и сестра ще стане. Когато братът разбира какво нещо е сестрата и когато сестрата разбира какво нещо е братът, тогава и двамата ще се разбират защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере за в бъдеще.
О, да ми беше като брат

Един важен закон: когато някой обича едного, а другите не му противодействат, той ще прояви любовта си и към тях. Например следният факт: синът обича една мома, влюбва се в нея, иска да я вземе. Да оставим сега дали тази любов е истинска, или не. Ако домашните не му противодействат, той всички ще обича и ще им се радва, но ако те се опълчат и му противодействат, той всички ще намрази. Той взeма ножа и казва: „Или тя ще бъде, или с всинца ви се сражавам!“ Значи Любовта не търпи противоречия – нищо повече! Нито майката, нито бащата могат да се разправят със сърцето на своя син. Те могат като Бога да дадат един свят, но трябва да го оставят свободен. Ама щял да страда! – Нека страда. Ама тази мома не била за него! – То е друг въпрос, нека си научи урока, не го лишавай от тази опитност. Опитността е много по-ценна, отколкото всички тези обществени порядки и схващания. Оставете го на мира! Окултният ученик тъй трябва да гледа на нещата. Майката казва, че синът ¢ не ще може да живее с тази мома. Отде знае това – тя разбира ли нещо от астрологията? Я ми кажете кой момък, след като се ожени, е живял добре със своята възлюбена? Покажете ми онези майки и бащи, които, след като са си избирали сами снахи, та да са живели добре с тях? Аз разглеждам математически този въпрос и се чудя на глупостта на хората.

Вие трябва да знаете, че на всеки едного от вас липсва нещо. Вие сте смешни, седите по някой път и размишлявате. Не, ще признаете факта, че ви липсва нещо, т. е. аз ще употребя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има във вас нещо недоразвито. В миналите животи не сте дали условия на Божествените, на благородните чувства да се изявят и вследствие на това куцате и казвате: „Съдбата ни е такава.“ Слушайте какво казва съдбата: „Приятелю, преди две съществувания аз ти дадох добри условия, но ти не ги използва, умът ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тъпчат.“ – „Защо?“ – „Да се научиш на смирение.“ – „Тъй ли, аз не искам да бъда смирен.“ – „Ако не искаш да бъдеш смирен, главата ти ще пати.“ – „Ама ти заповядваш ли ми?“ – „Ще ти заповядвам – казва съдбата, – ако ме слушаш, няма да ти заповядвам, но ако не ме слушаш, ще ти заповядвам. Дотогава, докато се противиш на Волята Божия, ще ти заповядвам, а в деня, в който изпълниш Волята Божия, няма да ти заповядвам.“

При сегашните условия някои изявяват своята любов чрез червения цвят, т. е. най-първо хората ще се набият хубаво и след туй ще седнат да ядат. След като се наядат, пак ще се набият. И всеки ден боравят все с червения цвят – все състезание и бой. Като дойде портокаленият цвят в света, там вече има деление, индивидуализиране и казват: „Това е мое, това е твое.“ Като дойде зеленият цвят, говорят за ниви, за къщи, пак дележ има. Във всички тези цветове Любовта няма условия да прояви своите благородни черти, затова ние трябва да внесем небесносиния цвят. При сегашните условия, ако работим чрез него, само така ще може да се прояви тази благородна духовна Любов – Любовта на устоите със синия цвят. Обичаш някого – ограждай го със синия цвят. Искаш да го обсебиш – ти го ограждаш с червения цвят. Като вземеш чука и туриш желязото в огъня, какво става с него? Огънят го зачервява, стопява и изгаря.

Отправяйте често погледа си към небето! И тъй, трябва да работите с ясносиния и с жълтия цвят, за да облагородите себе си. Тия са цветовете, които ще тонират човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Така човек ще се намира под благородни импулси.

Във вашия катехизис е казано: повторението е майка на знанието. Аз ви давам друго едно правило: изпълнението на Волята Божия е майка на Знанието. Защото може да се повтарят глупости, но като се извърши Божията воля разумно, с Любов, у вас ще се зароди желание да учите, а тези знания ще ви отведат до тази Майка, която може да ви научи на нещо хубаво, а именно – до Любовта.
Свобода, знание и мир

ХХХ
Съвременните хора се интересуват за доброкачествеността на водата дотолкова, доколкото се интересуват и за постъпките си. Коя постъпка е добра? Представете си, че някой ваш приятел ви носи кошница, пълна с грозде, ябълки или круши. Какво трябва да направите с тия плодове? Можете ли да ги изядете наведнъж? Не можете. Щом не можете да ги изядете наведнъж, трябва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трябва всеки ден да ядете по един два-плода, докато се свършат. Като ядете, трябва да събирате семките и да ги посаждате. Това е добра постъпка. Защо? Защото и външните, и вътрешните линии на поведение си отговарят. Добри обуща са ония, външните линии на които отговарят на линиите на крака. Значи, всяка мисъл, на която линиите се съвпадат с линиите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля, на човешката душа и на човешкия дух, има красива форма. Приемете ли такава мисъл, задръжте я в себе си, обработете я добре и отплатете й се, както трябва. Всяка мисъл, линиите на която не отговарят на линиите на човека, предизвиква стягане, както стягат тесните, несполучливо направени обуща. Мисли, които правят човека инвалид, не са прави. И в религиозно отношение има мисли, чиито линии не се съвпадат с линиите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа в човека. Човек не може да се ползва от тези мисли. Те могат да го направят инвалид. За да не стане инвалид, той трябва да ги избягва.

Докато зрее, крушата не позволява да я буташ. Приближиш ли се при нея, тя казва: Не ме бутай! Щом узрее, тя сама се предлага и казва: Сега можеш да ме ядеш. Ако в първия случай не я буташ, ти вършиш волята Божия. Ако във втория случай, когато крушата казва да я изядеш, изпълниш желанието й, ти пак вършиш волята Божия. Следователно, докато плодът зрее, не го пипай. Узрее ли, можеш да го откъснеш и изядеш.

… когато човек се оплаква от сиромашията си, това показва, че той не е обикнал и оценил Бога, както трябва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже от вас, да ви остави в лишения. Невъзможно е да обичате някого, а той да не ви отговори, да не е готов да ви направи някакво добро. Щом не е готов да направи нещо за вас, вашата любов към него е била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвали. Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

И тъй, както в организма на човека има две течения – артериално и венозно, така и в мисълта му съществуват тия две течения. Артериалното течение внася в човека радост и веселие, прави го бодър и разположен; венозното течение го прави скръбен, песимист, неразположен. Чрез скръбта се пречиства кръвта на човека, но докато се пречисти, той е недоволен, гневен, иска да се кара с хората. Не е лошо понякога човек да се кара, но трябва да знае, как да се кара, какво да каже.

И тъй, страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен последствия от тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел от благата повече, отколкото трябва. Човек не трябва да се лакоми. Достатъчно е да му сипят от тия блага в една малка чинийка. Колко струва днес един грам диамант? Ако един грам диамант струва много, колко повече ще струват благата, които невидимият свят е дал на всеки човек. Лакоми ли се да вземе повече от това, което му е дадено, човек ще се намери в положението на рибата, т. е. в живота на многото желания и големи страдания. Водата не може да даде на рибите това, което им е необходимо: храна, въздух, светлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава от ония условия, които човек има. Те нямат говор, нямат никаква култура.

Динамичната любов може да пресуши сърцето на човека, да го превърне в пастърма. Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Да обичаш човека, това значи, да го изучаваш. Човек не може да обича себе си, но въпреки това, не може да се освободи от егоистичната любов. Най-големите нещастия се дължат, именно, на тази любов. Тя предава на човешкото сърце повече топлина, вследствие на което, след известно време, то се овъглява. От тази любов умът пък почервенява, и човек става неврастеник. Най-после и волята на човека става черна. Почернее ли волята му, той минава за лош човек. Това е фигуративно изобразяване на промените, които човек претърпява. За да се избави от изсушаване на сърцето, от почервеняване на ума и от почерняване на волята си, човек трябва да се стреми към разумната любов. Той трябва да стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.

Човек трябва да знае, че всяка негова постъпка, към когото и да е, е постъпка към Бога. Човек трябва да бъде внимателен, главно към ония хора, които са родени от Бога. Онзи човек е роден от Бога, който има светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и крепък дух. Всеки човек, който не притежава тия качества, е роден от подобния си. Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи, да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всеки ден да срещате по един такъв човек. В сегашния си живот, обаче, човек едва ли има вьзможност да срещне поне един човек, роден от Бога. Всички хора, които днес срещате, това са слуги на родения от Бога. Когато се казва, че човек трябва да има будно съзнание, това подразбира, да пази момента, когато трябва да срещне истински родения човек. Не спази ли този момент, той изгубва добрите условия на своя живот. Да се влюби човек, това не значи, да търси някого, за когото да се жени, но да намери онзи, който истински е роден. Срещне ли такъв човек, той е приел великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, той е изложен на големи страдания. Всеки търси този човек, но той не се намира лесно. Кога можете да видите слънцето? Когато изгрее. Никой не може да види слънцето, преди да е изгряло и след като е залязло.

И тъй, дръжте в ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, към което душата ви се стреми. Нашата цел е да дойдете в съгласие с великия Божествен закон, който работи в света. Предавайте мислите си добре, без да се ограничавате. Стремете се към всичко онова, което Бог е създал. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърчавайте, нито се сърдете. Не е лошо човек да се сърди и гневи, но трябва да е готов за това. Гневът е енергия, която се стреми да излезе навън. За да излезе тази енергия навън, човек трябва да е готов, да знае, как и накъде да я отправя. Не е ли готов, той трябва да отложи войната, докато се въоръжи добре. Има смисъл човек да воюва, но когато е готов, когато е сигурен, че ще победи. Докато се приготви, той трябва да се учи. Какво печели човек, ако каже на някого, че е лош и невъзпитан?
Отличителни качества на мисълта

ХХХ
…всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл – депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма радост. В него настава вътрешен мир и спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човешкият дух се храни. Не се ли храни с такива мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен, както тялото на човек, който не се храни добре. Слабият, мършавият човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек.

„Бог е Дух." Вярващите четат този стих, но въпреки това търсят начин, как да повярват в Бога, в Неговия Дух. Питам: може ли човек да повярва в слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на кого да е, докато не го опита? Много от това, което говоря, може да ви се вижда неразбрано, или можете да мислите, че го знаете. Както да мислите, вие трябва да изпитвате нещата. Понеже хората не изпитват нещата, и много от тях приемат наготово, може да се каже, че те знаят малко неща. Те имат много синтетически и аналитически знания, но нямат психически знания. Малко от знанията им са станали тяхна плът и кръв. Когато анализира веществото на тялото, химикът го разлага на съставните му части. Като синтезира веществата, химикът образува все по-сложни съединения. Като разлага сложните тела и синтезира отделните елементи в сложни съединения, химикът извършва ред процеси, които заслужват изучаване. Ако при съединяване на два елемента получите някакъв газ, той може да се запали и да свети, но може и да избухне. При разумното използуване на газа, вие можете да получите светлина, а при неразумното му използуване, смесен с въздуха или кислорода, той може да се запали и да избухне. Много химици са пострадали при такива експлозии.

Всеки човек се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш някого, това значи, да го храниш. Да те обичат, това значи, да те хранят. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т. е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга някаква мисъл, от която вие ще се нахраните. Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си, да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използуват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора, и те да се ползуват от любовта. Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата – към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.
Двама души се обикват, но по неразбиране на законите и двамата се натъкват на любовта на сенките, която само взима. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта си, те трябва да минат в реалната любов, която се отличава с даване. Ако не дава и не взима, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае, кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта нещата трябва да стават на точно определено време.

Днес всеки човек иска да бъде мъжествен, да прояви характер и сила. Човек не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Човек не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето – устойчивост. Затова, именно, мъжът се отличава със сила, а жената – с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте, какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което човек върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко неща са нужни на човека, но съществени.

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората, и затова специално слизат на земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги на време, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.
Реалността на живота

ХХХ
Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. Когато учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Някои искат учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. Той може да бъде много добър по сърце. но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси. Като влезе в училището, ученикът трябва да учи. Какво се ползува ученикът, ако поведението му е отлично, с никого не се е карал, лоша дума на никого не е казал, а успехът му отгоре – додолу е слаб? Той не е казал на никого лоша дума, но със слабия си успех е станал причина учителят му да говори лоши думи и да се сърди. Ученик, който предизвиква учителя си да се сърди, не е добър ученик. Мислите ли, че този учител е лош? Той се сърди, защото желае доброто на своя ученик.

Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставал от стола.
Тъй щото, скарването между двама души не е нищо друго, освен бодване с шило. Всички хора имат такива шила в себе си, с които едни други се бодат. – Силно ме бодна този човек. – Седял си при него много време. Колко време трябва да седите при човек, когото обичате? Определено е, колко време трябва да седите при човек, когото обичате. Който много обича, той трябва да седи една минута; който по-малко обича – две минути; който малко обича – три минути. Който седи повече от три минути, той ще опита шилото. Приложете това правило и по отношение на своите мисли и чувства, Дойде ли в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече от една минута. Стремете се бързо да се освобождавате от лошите мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своите близки.
Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва, с цел да извърши никаква работа. И духът също не се жени. Затова Христос казва: „Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват." Това, което хората наричат женитба, е акт само за земята. Каква любов е тази, която се мени?

Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във вселената. Едни същества изпълняват волята Божия, а други – своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятствуват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли, с цел да ги спънат. Ако влизат в някоя мома, те започват да й внушават мисълта, да се влюби в някой момък. Ако влязат в момъка, те насочват вниманието му към момата. Не се минава много време, момъкът и момата се срещат, влюбват се един в друг. Ако не могат да се оженят, те започват да се измъчват. Ако се оженят, в скоро време любовта им изчезва, и те се чувствуват чужди помежду си, искат да се разделят. Тази любов е създадена изкуствено, и затова изчезва. Тази любов е толкова трайна, колкото любовта между свинята и нейния господар. Господарят обича свинята си, храни я, грижи се за нея, за да затлъстее. Щом види, че е достатъчно угоена, той я изважда от кочината и я изпраща на онзи свят. Любовта на господаря към свинята продължава най-много до Коледа. Приближи ли Коледа, чува се квичене, вик, плач. Господарят туря ножа на врата й и говори: Не се страхувай, законът е такъв. За да промениш условията на живота си, за да напуснеш кочината и влезеш в рая, аз трябва да те пробода с нож в сърцето, или да отрежа главата ти. Това е фигуративен израз, но така, именно, лошите същества увличат и хората. Като иска да се осигури по някакъв начин, човек е готов да вярва на всеки, който му обещава щастие. Срещнете ли човек, който обещава много, знайте, че той не говори истината.

Като проповядвам учението на любовта, на мъдростта и на истината, мнозина искат да знаят, вярно ли е това, което проповядвам. Те искат доказателства. Истината не се доказва, но се проверява. Като я приложат и опитат, те ще разберат истинни ли са думите ми, или не. Когато много бърза, човек не говори истината. Истината не бърза, тя чака времето си.

Понеже се проявява чрез всички живи същества, Бог се радва, когато живеем добре помежду си. Той се радва, че разбираме и прилагаме Неговите закони.

Каква мярка ще приложите за добрия човек? Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго, освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. Обижда ли се, той не е добър. Днес почти всички хора се обиждат, понеже топлината им е малка.

Следователно, всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. Представете си, че срещате млад момък, който носи на ръце млада, красива мома. Какво ще кажете за този момък? Ще кажете, че е лош, нечист човек. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракът на младата мома е счупен? Тя не може да ходи със счупен крак. Момъкът видял, че момата счупила крака си и й се притекъл на помощ. Лош ли е този момък? Когато се произнася за нещо, човек трябва да знае условията, при които нещата стават. Когато хората се сближават, вие не знаете, каква цел се крие в тяхното сближение. Вие не знаете, каква е целта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човек, когато поставя леда на огъня? Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледът не е полезен за човека. Обаче, когато го превърне на вода, той го използува разумно.

Следователно, дръжте в ума си мисълта: каквото се случава в живота ви, всичко е за добро. Ако човек не разбира, защо стават нещата, това е друг въпрос. Важно е, че всичко, каквото става в света, е все за добро. Който изпълнява Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бъде изложен на големи страдания. Закон е това. Ако пък се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. Защо мислите, че някой човек е лош? Защото не ви дал пари на заем? Добре е направил, че не ви е дал пари. Ако беше ви услужил, вие щяхте да ги използувате за непотребни работи. Някой взима пари на заем, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение, човек може да се жени, след като свърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения, или с няколко класа само, това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно.
Основни правила на хигиената

ХХХ

Казано е в Писанието: „Любовта не се обижда." Като го обидят, той не слуша думите на Христа, но започва да се сърди, иска обяснение, недоволен е от хората. За да се справи с обидните думи, нека си представи, че този, който го обижда, говори на чужд, непознат за него език. Ако някой ви говори обидни думи на английски, или на френски език, от които нищо не разбирате, ще се обидите ли? Вие ще слушате с разположение и ще казвате: Колко хубаво говори този човек! Следователно, прилагайте следното правило в живота си: никога не допущайте в ума, в сърцето, в душата и в духа си нищо отрицателно. Кажете си: Заради Бога, не допущам нищо отрицателно в себе си. Каквото отрицателно да чуете, да видите или да ви се случи, кажете си: Не разбирам това нещо. За предпочитане е, човек да бъде невежа за лошите работи, а учен за добрите, отколкото учен за лошите работи, а невежа – за добрите.

За да яде правилно, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, като се храни, той възприема правилно благата, които му се дават; и после, той трябва да изпраща част от излишното благо навън. Той преработва това благо като мисъл, която изпраща навън, в пространството. Ако близо до него има същества, той направо ще им дава от благата, които е получил. Ако е далече, той ще изпраща тия блага във вид на мисъл. На съвременния свят постоянно трябва да се дава. Хората се страхуват да дават, да не останат в лишения. Като раздадат всичко, каквото имат, те ще останат със своя собствен живот и ще създадат правилна връзка с Бога. Който не дава, той прекъсва връзката между Бога и своята душа.

„Да се не смущава сърцето ви". Защо се смущава човек? Човек се смущава, защото вярата му в Бога и в Христа е слаба. Щом вярата му се усили, и смущението ще се махне. Смущението не е нищо друго, освен облаци, които препятстват на човека да вижда слънцето. Днес небето е чисто, няма облаци. Следователно, днес нищо не ви препятства да виждате слънцето, нищо не ви пречи да вярвате. – Утре какво ще бъде? – Утрешният ден не трябва да ви занимава. Той не влиза в програмата на днешния ден. Целта на живота ви е днешният ден. Ако се явят облаци над вас, това показва, че сте слезли надолу. Имате ли вяра, вие ще се качите над облаците, дето слънцето грее ясно. Мъчнотиите, на които се натъквате, това са облаците във вашия живот. Приложете вярата си, за да се издигнете над облаците. Както съвременните авиатори се издигат с аероплани на няколко километра над облаците, дето слънцето грее, така и вие можете с вярата си да се изкачите над мъчнотиите в живота си.
Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците, които ви препятстват да виждате слънцето, и да възприемете светлите мисли и благородни чувства.
И в мене

ХХХ

От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си.

Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? Добрият човек представя статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда. Един ден, като брамин, Буда се молел на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я довърши. В това време един заек минал край него и се хвърлил в огъня да се опече. Възползван от жертвата му, Буда го извадил от огъня, отрязал част от него и задоволил глада си. С нови сили той завършил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заека да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети, как да живеят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на учениците си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връщал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалеч още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно учудени, учениците му го запитали: Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а към този прост и беден човек оказа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорил: В далечното минало този човек беше заек. Един ден, когато се молех на Бога и 6ях много изтощен, той се пожертва за мене, хвърли се в огъня да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силите си и можах да довърша молитвата си. Днес аз се отплащам за жертвата, която той направи за мене.


Какво нещо е любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов. Когато човек възприеме любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертва. Той не живее вече в единичната, но в общата любов. Тази любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга.

Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: Ти знаеш ли нещо по математика? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по астрономия знаеш ли нещо? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по естествените науки? – Нищо не зная. – Много си изгубил. В това време се явила голяма буря на морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: Ти знаеш ли да плаваш? – Не зная. – Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти, със своето знание, всичко ще изгубиш.

Много от сегашните хора знаят всичко, като този учен, но едно само не знаят – да плават. Какво представя плаването в живота? Плаването може да,се уподоби на любовта. Който не познава любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." За да влезе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие любовта. Само с любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще излезе от страданията – от живота на миналото, и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето.

Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от любовта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Към другите деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи, човек има любов само към ония мисли и чувства, които е приел от любовта. Към всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно, да познаваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов. И Христос мина през вратата на човешката любов – през страданията. От любов към човечеството Той пожертва всичко. Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине през мене, не може да влезе в Царството Божие." Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е техен ред да минат през вратата на Неговата любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влезе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас."

Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома, и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад: Не искам да умра! Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно място и, като видял острите ножове, помислил си: Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея? При тази мисъл той се разколебал и се върнал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се оказало? Преградата и ножовете били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излязъл на отвъдната й страна. Той спечелил любовта на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: И ние можахме да направим същото.

Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен желязна преграда. Те могат да се стопят само чрез огън. Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате.
Вратата на Любовта

XXX
За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. Запример, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля.

Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане.

Увеличаването на населението е естествен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличават. Същото забелязваме и при увеличаване желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Намаляват ли се желанията, и страданията се намаляват. Човек трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живее 50 години, той трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек. Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се определя от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на тяхното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден.

Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът няма сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъд

Онзи, който знае, си съкращава времето. Онзи, който не знае, си удължава времето. Когато губиш времето, ти си невежа. Когато печелиш времето, ти си учен човек, спестяваш. Когато прахосваш енергията си, ти не си учен човек. Когато прахосваш условията, които Бог ти е дал, ти си невежа, а пък когато ти ги използваш, ти си учен човек. Когато питаш, защо Господ е така направил света, ти си невежа. Когато не питаш, ти си дваж невежа.

Има една външна страна, която ни привлича. Ние всякога се въодушевяваме от придобивките на хората. В придобивките на хората има една приятна, но опасна страна. Лесните придобивки на един човек могат да го увлекат в едно голямо заблуждение. Един религиозен човек може да се увлече в някакво религиозно убеждение. Той казва: Аз вече вярвам в Бога, моля се. Но той няма успех и може да изпадне в голямо противоречие. Онзи, грешният, оре нивата и има голямо плодородие. А пък този човек вярва в Бога, слабо е изорал, засял нивата си и няма плодородие. Той е разчитал преди всичко на Бога. Онзи, светският човек, е спазил един закон, а пък религиозният като мисли, че нещо е разбрал, не е спазвал законите и няма успех.

Любовта има най-красивия език. Там няма две значения. Там всяко нещо си има само едно значение. Има само едно име. И като знаеш това име, в това е силата.
Законът на молитвата

Онзи, който знае, си съкращава времето. Онзи, който не знае, си удължава времето. Когато губиш времето, ти си невежа. Когато печелиш времето, ти си учен човек, спестяваш. Когато прахосваш енергията си, ти не си учен човек. Когато прахосваш условията, които Бог ти е дал, ти си невежа, а пък когато ти ги използваш, ти си учен човек. Когато питаш, защо Господ е така направил света, ти си невежа. Когато не питаш, ти си дваж невежа.

Има една външна страна, която ни привлича. Ние всякога се въодушевяваме от придобивките на хората. В придобивките на хората има една приятна, но опасна страна. Лесните придобивки на един човек могат да го увлекат в едно голямо заблуждение. Един религиозен човек може да се увлече в някакво религиозно убеждение. Той казва: Аз вече вярвам в Бога, моля се. Но той няма успех и може да изпадне в голямо противоречие. Онзи, грешният, оре нивата и има голямо плодородие. А пък този човек вярва в Бога, слабо е изорал, засял нивата си и няма плодородие. Той е разчитал преди всичко на Бога. Онзи, светският човек, е спазил един закон, а пък религиозният като мисли, че нещо е разбрал, не е спазвал законите и няма успех.

Любовта има най-красивия език. Там няма две значения. Там всяко нещо си има само едно значение. Има само едно име. И като знаеш това име, в това е силата.
Законът на молитвата

Онзи, който знае, си съкращава времето. Онзи, който не знае, си удължава времето. Когато губиш времето, ти си невежа. Когато печелиш времето, ти си учен човек, спестяваш. Когато прахосваш енергията си, ти не си учен човек. Когато прахосваш условията, които Бог ти е дал, ти си невежа, а пък когато ти ги използваш, ти си учен човек. Когато питаш, защо Господ е така направил света, ти си невежа. Когато не питаш, ти си дваж невежа.

Има една външна страна, която ни привлича. Ние всякога се въодушевяваме от придобивките на хората. В придобивките на хората има една приятна, но опасна страна. Лесните придобивки на един човек могат да го увлекат в едно голямо заблуждение. Един религиозен човек може да се увлече в някакво религиозно убеждение. Той казва: Аз вече вярвам в Бога, моля се. Но той няма успех и може да изпадне в голямо противоречие. Онзи, грешният, оре нивата и има голямо плодородие. А пък този човек вярва в Бога, слабо е изорал, засял нивата си и няма плодородие. Той е разчитал преди всичко на Бога. Онзи, светският човек, е спазил един закон, а пък религиозният като мисли, че нещо е разбрал, не е спазвал законите и няма успех.

Любовта има най-красивия език. Там няма две значения. Там всяко нещо си има само едно значение. Има само едно име. И като знаеш това име, в това е силата.
Законът на молитвата

Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен. Ако избереш слънчевата светлина, ти си умен човек. На слънчевата светлина и топлина всичко расте и зрее, всичко се облагородява. На човешкото огнище само няколко души могат да се топлят. Ученият е огнище, на което могат да се греят не повече от стотина души. Колко хора могат да се греят на слънцето? Около 2.5 милиарда хора, освен десетте милиарда животни, мушици, бубулечици и пак ще остане място за още много същества. На слънчевата светлина могат да излязат всички хора да се греят. Това значи Божествен огън. Божествен авторитет. Кой не зачита Божественото? За всички е важен Божественият авторитет, а не човешкият. Въпреки това, някои гледат на Бога, като на същество, далеч някъде, Когото не могат нито да видят, нито да разберат. То е все едно, да убеждаваш хората, че не могат да видят слънцето. Трябва ли да видиш отражението на слънцето в огледалото, за да се увериш, че то съществува? Не, излез вън, сам да видиш изгряващото слънце, сам да се погрееш на неговата топлина. Аз чувствам Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си. Ако разчитам на отражението в огледалото, ще се осакатя и ще оглупея. Аз искам да бъда вън от човешките закони; да изляза всред природата и там да се свържа с Бога.


Питат: Защо хората не ходят в църква? Защото няма любов. Защо свещениците са изгубили своя авторитет? Защото няма любов. Защо хората не мислят право? Защото няма любов. Защо управниците губят авторитета си? Защото няма любов. След всичко това, хората ще отричат Бога. Те са много неискрени. Аз се обръщам към онези хора, които говорят за един Бог на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, а не изпълняват Неговата воля.


Досега аз не съм осъдил нито един свещеник, нито един владика, но им казвам истината. Влизам в една касапница и отдалеч мирише — месото е развалено. Казвам на касапина: Месото е развалено, ти ще се компрометираш пред клиентите. Влизам в една бакалница да си купя захар. Опитвам захарта и намирам, че е фалшифицирана. Казвам на бакалина: Приятелю, захарта ти е лоша. Аз нямам нищо против касапина, нито против бакалина, но казвам, че стоката им не е добра. Трябва да продават чиста стока. Майка ми и баща ми бяха добри, честни хора. Остави това, но като търговец, ти си длъжен да продаваш честно.


"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Христос отговаря: "Този род не може да излезе, освен с пост и молитва." Какъв пост? На себеотричане. Ако не ядеш три деня, ще извикаш един беден, гладен и ще му дадеш твоята храна. Той ще яде, а ти ще му прислужваш. Както ти постъпваш, така ще постъпват и с тебе.


Щом любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си и то в най-малките работи. Това значи, да живееш по любов, християнски. Това ще стане постепенно, но ще дойде отвътре, не отвън. Така трябваше да постъпи духовенството. Помнете: Великият закон на любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има свое последствие, и всяка лъжа — своя реакция. Каквато да е лъжата, тя всякога е лъжа, а истината е всякога истина.


Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката.
Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. "С пост и молитва." Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора.


Българският народ е видял от мене само добро, но зло — никога. След това, светите старци се осмеляват да ме наричат "лъжеучител"! Това показва, какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене, лъже, никога не може да се извини. Защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото име.


Сега ще ви разкажа една интересна приказка. Някога живял един голям магьосник със слугата си. Като трябвало да измете стаята си, той казвал на метлата: Хайде, метла, измети добре стаята ми. Метлата напущала мястото си и веднага измитала стаята му. После той казвал: Метла, донеси вода. Тя взимала съда и донасяла вода. Като му трябвали дърва, магьосникът казвал на брадвата: Хайде, брадва, да ми насечеш дърва. Тя веднага изпълнявала желанието му. Слугата наблюдавал, как господарят му заповядвал на метлата, на брадвата и си казвал: И аз мога да заповядвам. Един ден господарят му казал: Хайде, иди сега да ми донесеш вода. Слугата отишъл в стаята, дето била метлата, и казал: Хайде, метла, иди да донесеш вода. Метлата отишла за вода, изсипала я на мястото й и отишла втори път. След това трети, четвърти, пети път: носела вода и я изливала, носела и изливала — всичко се напълнило с вода. Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала. Той не чул от господаря си, какви думи казва на метлата, когато не иска повече вода. Веднага се затичал при господаря си и му казал: Господарю, направих една голяма беля, всичко се напълни с вода. Господарят отишъл при метлата и казал: Слушай, метла, твоето място е в ъгъла. Тя веднага се прибрала на мястото си. Слугата забравил да каже на метлата, че мястото й е в ъгъла.

Съвременното духовенство е забравило да каже: Парички, вашето място е в ъгъла. Това се отнася до всички. Парите, с които си служим, трябва да стоят в ъгъла! Да иска човек много пари, това не е лошо, нито е грешно. Обаче, първоначално, човек е желал добродетели. Сега иска неща, които са отживели времето си. Ще бъде смешно, младата мома, свършила университет, свири на пиано, да играе с кукли! И това не е лошо, но минало е времето, когато тази мома играла с кукли.



Какво правят религиозните днес? Поклони. Не е този пътят. Това е заблуждение. Можеш да се поклониш, но пред ябълката. Тя очаква твоя поклон. Можеш да коленичиш, но пред твоята болна сестра. Ще коленичиш, за да измиеш краката й, да й услужиш. Ако трябва аз да наложа на някого епитимия, тя ще бъде следната: Ще го накарам да посети 500 бедни семейства, да им се поклони, т.е. да им донесе хляб и дърва. Ако има болни между тях, той ще им накладе огъня, ще им даде хляб да ядат, ще им сготви топла чорбица. Ако има възможност, ще им даде по една дреха. Това наричам аз наказание. То има смисъл. Такова наказание налага и Бог. Когато иска да накаже някого. Той му дава богатство — къщи, ниви, лозя и му казва: С това богатство искам да оправиш живота си. Ще кажете, че богатите са щастливи хора. Не, те са най-нещастните; те са изпратени на земята да плащат дълговете си. На тях е наложена най-строгата епитимия. Днес свещеникът влиза в дома на богатия с почит и уважение. Не, той трябва да му каже истината: Братко, съблечи официалните си дрехи, облечи работническия халат и започни да работиш. Аз те пратих на земята да се покаеш. Дадох ти богатство, не лично за тебе, но да изплатиш всичките си грехове. Ако днес не направиш това, никога няма да го направиш. Ако така изпълниш задачата си, аз ще бъда доволен от тебе. Това значи покаяние. Ще обикаляш бедни, болни, страдащи и на всички ще помагаш. Това значи, да изпълниш Божията воля. Това значи, да приложиш учението, което проповядвам. Това е задача на всеки човек, на всеки свещеник.



Сега, като говоря така, не искам да станете много меки. Не искам да бъдете и много твърди. И едното е опасно, и другото е опасно. Искам да бъдете умни и предвидливи. Като говоря за духовенството, аз зная, какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие, и аз, и вие ще се радваме на благата в живота. Какъв смисъл има да ви говоря сладки думи, а да нямам любов; да ви прегръщам и целувам, а зад гърба си да държа въже за обесване? Аз искам първо духовенството, което говори за Син Божи, да Го познае. Нека покажат на хората, кой е Син Божи, кой е Синът на Любовта. Той не е в мъртвите форми на църквата. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч — на небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влязат в нея хиляда души? Там имало скрита някаква тайнствена, особена икона. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил кого и да е от вас, вместо икона. Всеки ден ме посещават десетки живи икони. За предпочитане е да се молиш на жива икона отколкото на дървените. С живите икони влизаш в общение, може да размениш мисли с тях.


Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.


Велик е Бог. Мощен и силен е Той. Обръща внимание на бедните, обидените, оскърбените, изоставени от всички. На богатите Той не се изявява, но дойде ли при бедния, веднага Му се открива и казва: Не бой се! Има Един в света, който те люби. Той е Синът Божи, Синът на Любовта. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, да могат и те, като всички, да дишат чистия въздух, да възприемат Божествената светлина. Да повдигнеш човека до себе си, това е обществен морал. Той трябва да владее навсякъде. Ние се молим за ония, които пътуват по море, за болните, за страдащите. Ние се молим за падналите в морално отношение, те са болните в света. И днес Христос носи камшика. Какъв камшик? Камшикът на любовта. Който свещеник опита този камшик, той придобива любов. Като не разбира учението на камшика, той казва: Господи, всичко се свърши с мене, но аз ще служа на правото учение, не е въпроса до камшика. Ние можем да дадем повече и на свещеници, и на владици, и на учители. Желая, този камшик да засегне повече хора. Защо? За да дойде любовта в тях. В цялото човечество се забелязва едно раздвижване.


Защо работите на българите не се нареждат добре? — Защото [са] се обезверили. Защо не вярват? Защото не им се говори истината; защото нямат любов. Защо нямат любов? Защото Духът не ги е посетил. Сега в България ще стане обратното, т.е. онова, което не се очаква. Народът ще изпревари духовенството. Той ще влезе по-напред от тях в Царството Божие. Народът разбира живота по-добре от тях. Това не е упрек, но истина.


Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята. Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената паша, да се върне в обора? — Волът казва: За нищо в света не се връщам в обора. Тук е по-хубаво, отколкото в задушливия въздух на обора. И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въпреки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. То расте и се развива. Заради него, заради любовта, готов съм да дойда при вас, да работя за моите братя. Да виждаме Божественото в човека и да работим за него! Не само аз, но всички да работим!


Христос, Който бе толкова силен в любовта, Бог Го попита: Какво искаш? Искам да спася човечеството. Уповаваш ли на себе си, вярваш ли, че можеш да го спасиш? Вярвам. Ще те опитаме. Като го туриха на кръста, пак Го попитаха: Вярваш ли, че можеш да спасиш човечеството? Мога да го спася. Но как? Не се съмнявам, че ще помогна на хората. Тогава гласът каза: Свърши се! Право мислиш, че ще ги спасиш. Сега и на мене искат да кажат: Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква. Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква? И те не Го ли питаха, защо е дошъл? И каква църква имаха те, не както сегашната! Учени бяха техните равини. Питаха Го: Защо си дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, аз не съм дошъл още. Като дойда, работата ще бъде опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: Вие не вършите работите си, както трябва.


Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън.

Ще измениш коренно живота си в основата, в почвата, и дивачката ще стане ябълка.
Защо не можахме

Упражнението е следното: лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние, и мислено ще кажете: Бог е Светлина. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но това упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху Бог е Светлина. След туй пак мислено ще кажете: Ангелите са топлина. И най-после кажете мислено: Всичките човеци са добрина.
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина. След туй ще кажете единично: Бог в мен е Светлина. Духът ми е топлина. Аз съм добрина.
Като кажете аз, няма да се спирате да кажете ааа, та да се възгордеете. В този случай: Аз съм добрина, това значи: Моята душа е добрина. Ако искате да избегнете думата аз, кажете: Моята душа е добрина – има същия резултат. Но в думата аз има една опасност – може да роди гордост. В думата аз буквата з е опасна, а в моята м-то е опасно. Но кажете: Моята душа е добрина или Аз съм добрина. Мисълта ви ще бъде свързана с идеята, че вашата добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате. Ще ви отнеме пет минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл. През нощта може да дойдат сънища, да ви плашат; не се смущавайте.
Произход на правите мисли

Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици.


Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение.


Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине.


Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън?


Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие.


Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства.


Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“


Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават.
Двете течения

Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен! Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни! Това е една необходимост! И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава, красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: Не съм щастлив. Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едното от двете.

Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!

Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първата е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава.

Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! – Ти го ограничаваш. – Аз от тебе не искам никаква услуга! – Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.

Ще забележите един факт: когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото Любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! Не вменяваше греховете им, не ги виждаше. Това е в Бога!

Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение – ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат и да ги предотвратим.

Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! – Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката! Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света! Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега! И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави.
Силен и умен

Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш. Ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала. Ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.

Не трябва да се търси живота отвънка. Отвънка са условията, външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата "отвътре" аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот, е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш! То е закон. Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде terra incognita* за теб. Щом Го обичаш Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.

Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи закона на Любовта, това което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.

Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас, внася известна отрова. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар.

Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен, ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И най-после ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, което съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение.

Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа!
Общото благо

Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици.


Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение.


Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине.


Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън?


Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие.


Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства.


Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“


Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават.
Двете течения

*~***~*
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.

Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.

Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.

~
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.

И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.

Възможни постижения, ООК, 02.03.1927 г.




*~***~*



Дето ходите наблюдавайте себе си. Има един разумен процес вътре, туй което наричате интуиция и вие се ръководите някой път от вашата интуиция. Понеже има нещо в човека, което е образец. Наблюдаваш някоя работа, изучаваш, че правите погрешка. В интуицията имате придобито знание. Там много малко погрешки се правят. Ти вземаш известна храна и още като я сложиш усещаш, че тази храна няма да подхожда. После правите опити, като ядеш виждаш същото. Като ядеш храна чувствуваш, интуитивно схващаш, че туй е за тебе. Казвам: Ръководете се от вашата връзка. Интуицията е, която ви подсказва.





Правилно дишане, МОК, 24.07.1942 г.




*~***~*

Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.

Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.

По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад.

Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.

Нито в Израиля, НБ, 04.12.1938 г.


*~***~*
Интуицията е едно установено чувство на минала опитност. То е едно установено чувство. Малко погрешки стават. Ти с интуицията схващаш един човек как ще постъпи след 10–15 години, или за далечното бъдеще как ще постъпи. Или с интуицията ти може да видиш какво ще бъде твоето бъдеще. Значи то е един далекоглед, който открива световете, които за обикновеното съзнание са непонятни, отдалеч вижда пътищата. Но интуицията се дължи на вашето знание на човека, което в старите времена са наричали сърцето.

Всички ония, които имат много тънки вежди, в тях интуицията е по-развита, отколкото онези, които имат дебели вежди. В хората с дебели вежди интуицията е слабо развита. В хората с тънки вежди интуицията е по-силно развита. Сега има степени на тънки вежди. Вземете тънките вежди направени от един конец са тънки, от две са средни, от три са дебели. Аз вземам три жички, първата жичка тънки, втората – средни, третата – дебели. Зависи и от дължината на косъма, които образуват тия вежди, и те играят рол. И те трябва да бъдат тънки. Сега защо природата турила веждите на човека? Граница са те. Веждите са антени. Тънките вежди схващат късите вълни, надалече виждат. С дебелите вежди схващат дългите вълни, наблизо. Този, който има дебели вежди, само за ден познава работата как е. Той като види слънцето знае добър ли ще бъде денят или не. Но за утре, той не може да предскаже. Но онзи, който има интуиция, който е с тънки вежди, с един конец за една година и за две години, и за десет години надалече схваща.

Сега вас ви интересува каква е вашата интуиция. Вие за колко години схващате? Нали някои от вас сте ходили при някоя врачка? Всички врачки гадатели се стремят да развият това чувство. В зачатък има във всинца ви, само че в някои не е развито. Нещата може да се развият, както една пъпка. Виждаш една малка пъпка, но тази пъпка трябва да се развие, да цъфне, да видиш каква е в същност. Може да кажеш, че интуицията е един цвят, който цъфти. С тънки вежди е цвят. Онзи с дебелите вежди е пъпка. Те са вече в материалния свят. Хората с дебелите вежди живеят на физическото поле, интересуват ги близки работи. Бъдещето тях не ги интересува.

Господарят, МОК, 09.09.1937 г.


*~***~*
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито.

Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.

Добрият език, УС, 25.09.1938 г.


*~***~*
Изучавайте окултните науки, като помощни средства във вашата работа. С вас заедно трябва да взимат участие главата, дробовете и стомахът ви. Само така въпросите ще се разрешат правилно. Като работите по този начин, вие влизате в разумния свят. Каквото решат тримата съветника, то е решение на цялото тяло. Това подразбира участието на правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Трите заедно са представители на цялото общество. Някога трима души могат да свършат работата на цялото общество. Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.

Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно.

Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: „Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него“. Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно.

Принципи, закони, сили и форми, ООК, 08.03.1933 г.


*~***~*
Хубавите неща не се разглеждат само отвън. Често носът схваща нещата по интуиция. Когато от ума на човека се излъчи една мисъл и се блъсне в носа на някого, той веднага може да познае умен ли е бил този човек или не.
Също така и по челото си човек може да различава разните мисли, които като вълни се предават в пространството. Ако някои мисли се блъскат в долната част на челото, те са от физическия свят. Ако дадени мисли се блъснат в средата на челото, те идат от литературния [духовния?] свят. Ако някои вълни се блъснат в горната част на челото или в горната част на главата, ще разберете, че те идат от Божествения свят. Това значи да има човек интуиция, да различава нещата отде идат. Който има развита интуиция, той схваща нещата моментално.

Да направим човек по образу и подобию нашему, НБ, 14.03.1937 г.


*~***~*
Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече. Ще кажете, че нямате интуиция, с която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общите идеи и се ръководи от тях, той има интуиция. Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче има и обща идея за доброто. Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро.

Общи и специфични идеи, ООК, 17.09.1930 г.


*~***~*
Та ако ние имаме известна мисъл, тази мисъл е потребна, за да се справим с външните условия, на живота с някои мъчнотии. Под думата интуиция аз разбирам мисълта. Логическата мисъл мяза на една запалена соба. – Външните условия са неблагоприятни, а отвътре човек трябва да се приготовлява. А интуиция подразбира, че вътрешните условия са се подобрили. Тогава мисълта не върви по същия логически път. Интуицията казва: Аз това го зная, но как? Това не можеш да докажеш. Срещнеш един човек, казваш: този човек не е добър. От где знаеш? Тъй го схващам. Ти с него живял ли си? – Не съм живял. Но по логическия ред на нещата, този човек сто пъти ме е лъгал, аз не му хващам вече вяра. А онзи по закона на интуицията казва, тя казва, този е толкова лош, че сто пъти може да те излъже. И едното е вярно, и другото е вярно.

Та казвам сега: В сегашното положение науката трябва да ви служи като едно средство, да ви въоръжи, да се справяте с тези противоречия, които се раждат в живота ви. И ако не знаете как да се справяте с тях, много пъти ще имате големи страдания.

Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас.

Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил.

Съотношение между разумността и светлината... , МОК, 17.04.1931 г.

Този, който не ви обича, той става причина друг да ви обикне. Всякога в живота, за да ви обикне някой, друг трябва да ви разлюби. Защото двама души, като ви обичат, ще ви разкъсат. Единият като хване едната ръка, другият – другата, и двамата са силни, ще ви разкъсат. Те са силни хора. За да си силен, ти с ума си трябва да ги хванеш, трябва и двамата да ги прегърнеш, да кажеш: „Аз съм, който ви обичам.“ Дотогава, докато тебе разпъват, то е вашата любов. Като ги събера на едно място, казвам: „Сега от мене зависи да ги пусна или не. За да ги пусна, трябва да ме залюбят.“ Аз, като ги пусна, усещам се свободен. Казват: „Благодарим за любовта.“ Като ги пусна, да си вървят. Това е за тяхната любов. Заради мене като ги хвана, да им покажа, че съм по-силен, то е моята любов.

Когато обичам някого, показвам, че аз съм по-силен от него – може да дам. Когато той възприема любовта ми, той ще покаже, че е по-силен от мене. Два вида силни хора има: едните, които дават, другите, които вземат. И двамата са силни. Ако ти не може да дадеш, ти си слаб човек. Ако ти не може да вземеш, ти си слаб човек. Значи едно страдание ще го приемеш, ще го разгледаш като учен човек. Един бръмбар ще го хванеш, ще го видиш. Този бръмбар ще те направи виден човек.

Сега мярката на онова, което съм дал, е чувството, което съм вложил, онази енергия, която съм вложил. Тя е цената на нещата. Може ли да ви дам пет лева, ако в тия пет лева съм вложил чувството на любов? Който мине вече, започва да говори, и дават. Другите минават, и веднага джобовете са пълни. Ако нищо не съм вложил в петте лева, кой как мине, освен че няма да даде, но той иска да вземе.

Та първото нещо, не вярвайте в безлюбието. Безлюбието, това са бръмбари. Какво значи безлюбие? На турски без значи плат, значи търговец, който има голяма фирма, голям дюкян, стока няма. Как ще го обичат хората? Без любов, туй значи без плат. Щом е без любов, човек с пари продава.

Вие не разбирате. Любовта плаща с любов. Как плащате вие с любов? Много проста работа. Един човек ме обича. Срещам го с една кошница грозде и ми я дава. Аз, за да покажа, че го обичам, изям гроздето. Много хубаво грозде. То е обич. Той ми дава гроздето. Господ направи лозето и ме обича. Аз му благодаря, че той, от тази лоза, която ме обича, донесъл грозде. Аз, като изям, трябва да върна. Аз изям гроздето, то е обич. Обич е онова, което ви даде този, който ви обича, да го оцените. Под думата изяждане разбирам: щом изядеш, обичаш човека, който ти го дава. Даже това счита всеки един човек. Като дойде вкъщи, ако не яде, българинът го счита за лош човек. Щом ядеш от храната, която той яде, смята те за добър. Сега вие философствате, че ме погледна умилно. Не да ме погледне умилно, да ми даде грозде да го изям, че после да ме гледа умилно. Не да ми продаде гроздето, не да ме чака дали ще го гледам умилно. Като изям гроздето, на място е умилното гледане.

Сега вие имате понятие за любовта. То са стари понятия, които трябва да ги оставите във вашата архива. Щом не ви обича някой човек, вие го обикнете. Да ви кажа как да го обикнете. Вие сте едно малко овчарче. По пътя минава този господин, носи кошницата, нищо не ви дава. Вие насадите лозе. Напълнете една кошница. Един ден вие минавате, той ви чака. Вие извадите, че му дадете грозде. Той ви казва: „Много сте добър.“ Вие му казвате: „Едно време бях овчарче, мина един човек, носеше грозде. Мене ми се ядеше, той не ми даде. Тогава ми дойде идеята да насадя лозе. Оттам насетне се научих да давам на хората по един грозд.“

Сега навсякъде има неразбиране. Идеите, които се проповядват, са толкова прости. Ако се приложат, светът може да се оправи в един ден, но понеже сме много учени философи, изискват се много години. По това се показва, че сте много учени, хиляди години взема, докато се приложи едно учение. Туй, което за един ден може да приложиш, е Божествено, то е положително. Туй, което за една седмица може да приложиш, то е обикновено. Ако вземете това за мярка, по тази мярка туй, което моментално става, то е Божествено. Туй, което в една секунда става, то е Божествено. Туй, което в една минута става, е талантливо. Туй, което за един час става, е обикновено. Обикновените работи всякога изискват дълъг период, не се смущавайте.

Не се месете в процеса на Божествената любов. Има една любов, която трябва да я посадите, после да я пожънете, да извадите житото. В ония процеси не трябва да се месим. Запример вие искате да знаете дали този човек ще ви обича. Вие нямате понятие. Един човек, който веднъж ви е обикнал, всякога ще ви обича. Един човек, който не ви е обикнал, никога няма да ви обича. Ако вие ми кажете, че той не ви обича, казвам: той не може да ви обикне. Ако чакате той да ви обикне, вие се лъжете. Ако чакате онзи, който ви е залюбил, да ви разлюби, пак се лъжете. Всъщност такъв процес в природата не съществува. Те са изкуствени неща. Бог не може да се измени в любовта Си, да се измени да не обича.

И любовта сега проучвате. Тя е една област, която сега изучавате. Вие сте постили с години. Като дойде любовта, наядете се с любовта и тогава какво става? Една четвърт от зърното на гроздето ще вземете. Сега по старата любов – големи самуни. По новата любов разбиране трябва, светлина трябва. В новата любов никога не се позволява да мислиш отрицателно, че той не те обича. Обича ме, но той не се е проявил, спи още. Нека си почине човекът. Още като се събуди, той ще ви търси. Не ходете да го мушкате, да кажете: „Стани да видим каква е любовта ти.“ Не го събуждайте. Имате право да отворите вратата, да надникнете. Ако спи – пак тихичко да затворите и да излезете. Не да блъснеш, да го стреснеш. Петнайсет–двайсет пъти може да отворите вратата тихичко, то е любов.


Сега за вас изваждам примера. Вие задръствате каналите на любовта. Най-първо, научете се да държите една мисъл: никога не вярвайте, че вас не ви обичат, туй го извадете из ума.

Понеже вие вървите с този въпрос в живота си, този метод е външен. Реалният въпрос е вътрешен. Ако ти в себе си правилно не може да разделиш любовта си: ако ти нямаш любов към ума си, ако ти нямаш любов към сърцето си, ако ти нямаш любов към тялото си, ти не може да предадеш никаква любов към хората. Най-първо, ти ще имаш любов към ума си, ще имаш любов към сърцето си и ще имаш любов към тялото си. Добрите хора работят за тебе. Казвате: „Не ми трябва любовта на хората, то е тяло.“ Така не се говори. Тялото е свещено жилище, в което живееш. От тази любов на ума си ти може да раздадеш на хората, от тази любов на сърцето си ти ще дадеш на хората и от [любовта на] тялото си ти може да дадеш.

Не мислете за Бога туй, което не е. Мислете за Бога туй, което е. Понеже туй, което е, ще бъде и за вас туй, което е. Щом мислите за Бога туй, което не е, и за вас ще бъде туй, което не е. Конкретно да ви приведа пример. Вие имате един приятел. Хубаво е да имате една ясна представа, да оцените най-хубавите черти на приятеля си. Според вас коя е най-хубавата страна на вашия приятел? Това, което вие обичате, коя черта е? За приятелство говорим. Коя е най-добрата черта на приятеля? Ако вие сте музикант, вашият приятел най-първо ще се зарадва, като засвирите. Ако сте поет, той ще се зарадва, като му прочетете стиховете си. Ако сте земеделец, той пръв ще опита ябълките, плодовете на хубавата градина, която си направил. Вашият приятел е този, който пръв опитва плодовете и се произнася. Вие чувствате туй, което той опитва, като че вие го опитвате.

Следователно за нас Бог е нашият приятел. Той опитва първите плодове. Бог в нашия живот опитва плодовете. Законът е верен. Има в света Един, Който ни обича и Той опитва пръв плодовете на онова, което ние сме направили. Той е първият, Който дава мнението Си. Той каквото каже, е вярно. Всички други ще кажат това, което Той ще каже. За мене тази е идеята за приятеля – Онзи Първият, Който оценява във всяко отношение, Първият, Който дава подтик. Пък ти си, който по-напред си дал, Той оценява. Когато Той свири, ако ти си приятел, ти трябва да оцениш.

Сега умът всякога трябва да оценява чувствата на сърцето. И сърцето всякога трябва да оценява мислите. А волята вече има една задача – да оценява и мислите, и чувствата. Вторият приятел е волята. Това е един психичен анализ. Най-първо, ще имате хармония в себе си, хармония между ума и сърцето, между нервната система и симпатичната нервна система. Тогава двете системи са нагодени в тялото така, че се преплитат. Корените на симпатичната нервна система са горе, клонищата – долу, а на мозъчната система клонищата са горе, корените са долу. Обърнати са като две дървета преплетени. Процесите на сърцето са нагоре. Туй, което виждаме, че се въздигат, то е процес на сърцето. Процесите на волята са вече по-мъчни, по-сложни. Движенията на всичките мускули – как се движат едновременно. Мозъчната система – как се преплитат, как предава енергията на мускулите. Как се свиват костите, ставите – то е волево движение. Всяко движение е волево.

Някой път ти си хванеш пръста, не знаеш защо. На този малкия пръст имаш някаква спънка, хванеш този пръст. Ти, като хванеш пръста, не знаеш как ще се обхождаш: с този се скараш, с онзи се скараш, с всичките хора се скараш. Като бутнеш показалеца, да знаеш как да постъпваш. Като хванеш пръста си, то е Божественият свят. Кажи: „Господи, научи ме.“ Туй е волята ти. Палецът, то е Божественият свят. Божественият свят е равен на четирите пръста. Когато те се съберат, той казва: „Дръжте сега.“ Някой ще каже: „Наблюдавайте една змия. Когато е разположена, държи главата си отвън, отгоре. Чака да хване нещо. Когато се уплаши, скрие си главата.“ Щом си криете палеца под другите пръсти, не е хубаво. Дръжте палеца отвън. То е вече самозащита. Палеца вие няма да го защитавате, отвън той да седи. Хубаво е по някой път, като се обезсърчите, да дигнете юмрука си нагоре и напред и палецът отгоре.
Превъзмогване

Качества на Божествената Любов

.............
http://www.jeshua.net/bg/lightworker/jeshua8.htm

Източник: С деца или без деца по пътя на духовното развитие?

Вярата, това са крилете,
които те пренасят през пропастта
между теб и обичания.


Обичта без вяра ще си остане несбъднат блян, доброто – само пожелание.
Вярата е силата, която води до осъществяване.




МОЯТА ВЯРА

Моята вяра е Пътя към Теб!
Моята вяра е всичко що имам,
но имайки нея смело напред
аз през живота си ще премина.

И никакви бури, нито беди
вярата в мене не ще угасят,
нито заплахи или смърт дори
пътя към Тебе ще пресекат.

Бил си далече, недостижим –
тъй говори се по света.
Но аз имам вяра – имам крила,
дори над безкрая ще прелетя.

Аз имам вяра – имам очи,
с тях виждам огнените Ти следи,
искрящи с мека топлина лъчи,
оставени, сякаш заради мене.

Гласа Ти чувам в своето сърце,
тихо упътващ ме по всяко време –
глас тъй окрилящ, тъй зовящ,
глас тъй нежен и тъй зорко бдящ.

Към Тебе протегната във безкрая
е моята вяра-ръка все напред,
и знам, тя докосва Те, също тъй зная,
че ако имам вяра, имам и Теб!

Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява. Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото искаш, да стане точно навреме. Кажеш нещо и стане! Запример болен си, в съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: Няма да оздравея. И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега, ако ти не беше казал "ще оздравея", щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога "ще оздравея" и оздравя; понеже каза и второ, което не е по Бога - "няма да оздравея", повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават в човека. Дойде една мисъл, кажеш: Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! И така стане. Някой път кажеш: Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане. И става точно така, както си казал.


В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувстваш нещо радостно. Няма работа, колкото и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено!


Много ли да знае човек, или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, отдето мине прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанието ти трябва да бъде толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне като е малко и не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.


И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй, което знаеш, е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.
Двата процеса в живота