[Приспивна песен (Украйна)]

Нещо не се отваря - пише "този видеоклип е частен"...

[Знаци]

Боже, толкова много е изразено - разплаках се, стана ми тъжно, сърцето ми трепкаше, заля ме обич, почувствах се жив и щастлив! Гениален клип - съдържа много повече от 300 дебели учебника по психология, написани от еди кои си кратунковци! :)

[Ето Какъв Ще Бъде Светът През 2070]

Ама мега негативен клип... Отивам да си взема три часов душ, че поне да си го спомням

[Клод Моне – Импресионизъм]

Някои от картините му ми харесаха! Казвам го извън социалония консенсус за прехласване пред нечие величие - моето мнение е такова, па ако ще на масата от народ да е друго. Примерно 1/5 от картините наистина събудиха в мен възхищение! При други автори като Рьорих, Дали и много други съотношението е 4/5-ти... Само лично мнение и може би душевно-творчески предпочитания!

[Д.Ф. Тухманов, В.Г. Харитонов – Колко е прекрасен този свят]

Ну, как прекрасен етот мир, посмотри! Какая великая мантра!!!

[М.Г. Фрадкин, Л.И. Ошанин – Тече река Волга]

Хипнотичен глас и текст! Обожавам тази песен! Събужда нещо безгранично дълбоко и родно! Родност, до която само се допираш и те кара да тъжиш за пълното сливане с нея! Една добра, блажена и пълна с виделина тъга, безбрежна като Волга протича през слушащия... Благодаря!

[Н.К. Рьорих – руски художник]

Величествено!

[Посмей, промени себе си!]

В тази 1.24 мин. е заложен ключът към сублимирането на страха в смелост! Да посмеееш! Да се разгневиш и продължиш, докато страхът прерасне в страстна мотивация, а тя на свой ред в радостна обич! Да престъпиш собствената си граница. И още, и още и още и още, до непознатото, до непознаваемото, до безкрая! Да посмееш и сам да тръгнеш срещу вълка на страха си! За да осъзнаеш, че е просто собствената ти сянка, която се разпилява в аромата на гората, на вътрешната природа на цялостта ти! Да се ядосаш и смело да се заявиш - какъвто си! За да разбереш, че си важен и имаш право на щастие и отстояването му! Да застанеш пред авторитетите и вместо да отстъпваш в нагаждането си към тях, да застанеш наравно с тях и да ги надхвърлиш! Защото смелото ти сърце осъзнава, че същият този вълк на страха ти от тях е само илюзорният пренос на емоционалните ти спомени! Спомените остават, но вълкът се превръща в добро куче, което тегли впряга на здравата ти амбиция за постижения! Амбиция, която се разтваря до спокойното наслаждение на всеки миг и стъпка, глътка въздух и сърдечен зов за сливане с вечността!