Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aurora2012

Участници
  • Общо Съдържание

    131
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    Aurora2012 reacted to Лъчезарна for блог пост, Красивата страна на живота   
    Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. Има две страни на живота: едната страна е външна, а другата страна е вътрешната. Тези две страни съставят едно цяло, но засега, в сегашното развитие на човечеството, външната страна се счита за най-важна. Там произтичат всичките спорове. Там има и гонения, и недоразумения. Недоразуменията съществуват още от началото. Човек сам е недоволен от това, което има.

    ~
    Когато се говори за Бога, [за] Любовта, хората разбират само външната страна на живота. Във външната страна хората са успели много повече, отколкото във вътрешната страна. Когато дойде да мислим за вътрешната страна, ние мъчно можем да съгласуваме външната с вътрешната страна. Понеже не са един или двама, които живеят на Земята, а са хиляди и милиони хора, с които трябва да съгласуваме своите мисли и желания.

    На пръв поглед може да се разглежда животът на Земята като училище, като практическо училище, в което човек е дошъл да се учи, но той не може да се учи, докато не живее. Някой път ние смесваме живота с човека. Можете ли да мислите за онова, същественото, което съставя човека? Човек не е водата, която възприема, не е храната, която възприема, не е въздухът, който възприема, не е светлината, която приема: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Бог е Път, Истина и Живот. Но туй е външната страна на живота. Има една вътрешна страна и в този път трябва да ходите.

    ~
    Сегашното човечество, този път, в който се движи, е път на големи противоречия – и външно, и вътрешно. Аз вземам външния обществен живот и вътрешния, духовния, религиозния живот само като символи за изяснение на тази идея. И в религиозно отношение човек се намира в едно вътрешно противоречие. И в обществено отношение се намира в едно вътрешно противоречие. Нито външно човек е дошъл до положение да се примири, нито вътрешно; също и народите, нито външно, нито вътрешно са дошли до едно истинско управление. Щом се образува едно общество, колкото и малко да е, пак се нуждае от едно вътрешно управление.

    Ето, аз забелязвам, когато искам да изнеса някои работи, колко е мъчно да се говори. Да се говори истината не е мъчно, но мъчно е да се разбере, да се приложи тази истина. В човека има едно хубаво чувство. Всеки човек иска да мислят добре за него, да го обичат. Туй е смисълът на живота, прав е той. Но казвам: Човек трябва да има духовни условия, при които да живее. Да ви обичат, туй подразбира външните условия на живота, т.е. и хората да имат добро мнение за вас. Туй е външната страна на живота, тя е потребна. Защото, ако Слънцето не те обича, ако въздухът не те обича, ако водата не те обича, ако хлябът не те обича, тогава ти ще се намериш в едно трудно положение. Че, ако въздухът не те обича и не иска да влезе в тебе и каже: „Аз на гости навсякъде ще вляза, но у тебе не бих дошъл“, какво ще правиш тогава? Той ще каже: „Може и без въздух.“ Не, ти ще почнеш да се задушаваш, ще почнеш да страдаш. Ако водата каже, че не иска да влезе в тебе, жаждата ще дойде. Ако хлябът каже, че не иска да дойде в тебе, гладът ще дойде. Ако светлината каже, че не иска да дойде при тебе, слепотата ще дойде.

    Това са изяснения, върху които човек трябва да мисли. След като разреши тези въпроси, тези мъчнотии, които са елементарни за външния живот, човек ще дойде до друга една вътрешна мъчнотия: кого да обича и кого да не обича? Ти в себе си не можеш да разрешиш кого да обичаш и кого да не обичаш, кого да избереш за свой приятел и кого да не избереш. Казвате: „Казано е да обичаме всички хора.“ Може ли всички хора да се обичат? Питам: Всички хора в началото колко бяха? Вие се смущавате как да обичате всички хора? Нали сте учили в училище как се привеждат дробите в еднакъв знаменател. Привеждате тогава. Колко души имаше в училището? Двама. Та, когато се казва: „Обичай всички!“, подразбирай: „Обичайте двамата, от които всички хора са произлезли.“ Хилядите листа не представят още хилядите дървета. Това са части от цялото. Цялото човечество представлява две единици. Значи двама души представляват цялото човечество. Или, може да кажем, че цялото човечество е един дом от баща, майка и син, а някой път е от баща, майка, син и дъщеря. Те са емблеми на човешкия живот.

    ~
    ...когато ние говорим за любовта към Бога, ние разбираме единствения закон, който съществува в света. Да любиш Бога, туй е великият закон на битието! Не се стремете да разберете какво нещо е този закон. Той всякога ще остане неразбран, той не може да се разбере, но може да се приложи. Защо трябва да обичаме Бога? Ако ти не обичаш Бога, ти ще изчезнеш; ако ти не обичаш Бога, ти не можеш да се проявиш. И ако речеш да се проявиш другояче, без Бога, ти ще бъдеш най-нещастният човек на света. Може ли да питате: „Защо трябва да ходя, защо трябва да гледам, защо трябва да дишам?“ Казвате: „Не може ли човек без да ходи?“ Не може. „Не може ли човек без да диша?“ Не може. „Не може ли човек без да се храни?“ Не може. Тези са съществените неща, които изясняват друго едно противоречие в живота.

    ~
    Някои хора са забравили Бога. Човек може да забрави Бога, тъй както един син може да забрави баща си, майка си. И кога може да забрави? Той се влюбил в една мома и тя му казва: „За баща си и за майка си не искам да мислиш. Ще отидем далеч от тях. Нали знаеш, баща ти е такъв...“ Някои снахи не искат ни при свекър, ни при свекърва да живеят. И синът със своята възлюблена не прави спор за нищо, той си е намерил една другарка – Ева.

    Първият човек имаше също една Ева, тя му даде следния съвет: „Какво си тръгнал по ума на Баща си, какво ще Го слушаме? Да пристъпим този закон, и из рая може да излезем навън!“ Какво ще слушаме, можем да се отдалечим от Бога и после се питаме защо идват страданията. Защото хората не обичат Бога. Един човек, който не обича баща си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича майка си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича и брата, и сестра си, и тебе не може да обича. Ти гледай човека – ако той обича баща си, майка си, брата и сестра си, той може да ти бъде приятел. Под думата „приятел“ аз разбирам човек, който има правилно отношение към баща си, майка си, брата и сестра си. Това е приятелство. И всеки, който няма тези отношения, той не може да ти бъде приятел. Защото приятелството е основано на предшествуващи причини. Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли да съществува любов на Земята ?

    Изисква се едно по-дълбоко разбиране за тези неща. Като проповядвам за някои хора идеята да обичат Бога, те казват: „Аз обичам Бога и никого другиго. Аз изпълнявам Неговата Воля.“ И гледам, тия хора започват да се отнасят с презрение към другите. Но аз им казвам, че хората около тях представят външната страна на Бога. Да обичаш Бога, това значи да виждаш всеки човек в лицето Божие. Само тогава ти ще бъдеш най-щастливият човек! Щастието седи в любовта. И вие казвате, че любовта причинява страдания. Вярно е, но неразбраната любов причинява страдания, а разбраната любов носи в себе си щастие.

    ~
    Ако хората не могат да живеят помежду си, това са грешни хора, всеки човек живее само за себе си. Аз може да имам всичкото най-добро желание към хората, мога да ги обичам, но какво мога да направя с това? Като човек аз нищо не мога да допринеса на тези хора: хляб не мога да им дам, вода не мога да им дам, въздух не мога да им дам, светлина не мога да им дам. Тези неща не са мои. Тези неща Бог им е дал. Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е, че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово.

    ~
    Ще постъпваме тъй, както Бог постъпва. Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин, освен с любов към Бога!

    ~
    Първото нещо, което ви трябва и което ще ви даде един вътрешен мир и една почивка, то е Любовта в нейните нови разбирания. И аз ще ви представя само в една картина: Представете си, че вие сте един затворник, седели сте 4–5 години в затвора, но не сте видели нито лъч от Слънцето, нито чист въздух сте имали, нито чиста вода. Но ако се отвори един малък прозорец и видите Слънцето, знаете ли каква радост може да принесе тази светлина? Още нямате тази опитност. Разправят за едно американско магаре, което живяло 5 години в един рудник долу, в земята, и носело каручките, а там било тъмно, че като го изнесли след 5 години отгоре, отвънка, че като викнало магарето, зарадвало се, скачало, търкаляло се това магаре. Този рев, това търкаляне е голяма радост.

    Така и ние трябва да се зарадваме от тази светлина на живота. Трябва да излезем от лошите условия на живота. Там, в рудника, щастлив живот не може да има!

    Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов. Без любов не може да се постигне нищо. Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови живота ви, да преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, което трябва да стане. Свободата, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има. Човек трябва да разбере чрез тях новата любов.

    Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да работи. Нека си работи, като се умори, да иде да спи. Умрелите, като си починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места. Няма нищо.

    Говоря ви за една истина неотвлечена. За слепия човек светлината е далече. Но далече ли е светлината? Тя е до него. Да се отворят очите му, той веднага ще стъпи до светлината. Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува. Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек да отвори, да възприеме тази любов. Хора, на които слухът е отслабнал, трябва да им се вика много силно, да чуят.

    При новата любов се изисква най-тихото говорене, да можеш да схванеш веднага, да разбереш какво иска да каже тя. Само като си помръдне човек устата, да чуеш. Дотолкова чувствително трябва да бъде сърцето на човека на Любовта. Не да напуснем сегашния живот, не да напуснем сегашните условия. От сегашния живот, като от училище, трябва да научим нещо. Човек не трябва да бяга от живота! След като е свършил училището, ще го напусне. Той има право, но преди да е напуснал училището, той трябва да научи всичките предмети, които има в училището, всичкото знание, което е потребно за неговия живот, трябва да го придобие.

    ~
    Това е голямото противоречие, което ние сега опитваме – учим как да се живее. Учим, учим и все оставаме ненаучени. Един ми казва: „Да ти кажа, Учителю, мене ме е страх да идвам на твоите беседи. Почнах да се боя. Колкото пъти съм дошъл, все за мене говориш. Нарочил си ме, все към мене гледаш. Не смея, пък и щом се скрия някъде, ти и там току се покажеш.“ Казвам: Извини ме, че съм ти причинил тревога без да искам. Но ни най-малко не съм имал тебе предвид. Изнасям известни принципи как трябва да се живее. Всички хора трябва да живеят добър живот. Откъдето и да вземеш, все ще засегнеш някого.

    Не се сърдете, ако нещо ви упрекват. Помислете си, че не човек ви упреква, а вятърът е виновен, вятърът е, той носи думите. Някой път говори тихо, а някой път силно, та като излезе вятърът от устата му, слушай го. Ако има нещо разумно, приеми го, ако не, остави го да си върви по света. Дума дупка не прави. Хвалят някого – пак същото. Дали те укоряват или хвалят, все едно е. Казват: „Хвърленият камък във водата не се връща нагоре.“ И хвърлената дума, и тя не се връща назад. Ако не се връща, какво трябва да правиш тогава? Не хвърляйте камъни, които потъват във водата. Не изпращайте думи в света, които не се връщат!

    Учителя, из "Красивата страна на живота",
    Утринни Слова, 26 ноември 1933 г.


×
×
  • Добави...