Aurora2012

"Моето заключение от наблюденията ми е, че яденето на месо идва със сериозен данък.
Учителят казва "Не може да ядеш месо и да си здрав."

"Доколкото аз разбирам мисълта - ако човек е заквасен от Любовта, това означава, че той никога не се променя вече, каквото и да се случи? " цитат от Донка.

Нима има нещо на земята, което никога не се променя?! Бог и Неговите достойнства са единствено постоянни и абсолютни.

Струва ми се, че Розалина и CREDENDOVIDES поясняват какво Донка казва, говорейки за Любовта с главно Л, която е така чиста и силна, че може да устои на всичко. Тя е извор непресъхващ. Непроменящ се в способността си да дава.

Звучи непостижимо, но идеалът трябва да е точно такъв.

Благодаря за темата. Това е особено вълнуваща тема и вярвам всеки тука работи по нея.
Що се отнася до закваската - Бог я е заложил във всички ни като зародиш. Да си спомним за това с благодарност и надежда.
И да се радваме на напредналите, които ни стоплят и вдъхновяват.

Благодаря за темата. Това е особено вълнуваща тема и вярвам всеки тука работи по нея.
Що се отнася до закваската - Бог я е заложил във всички ни като зародиш. Да си спомним за това с благодарност и надежда.
И да се радваме на напредналите, които ни стоплят и вдъхновяват.

"Доколкото аз разбирам мисълта - ако човек е заквасен от Любовта, това означава, че той никога не се променя вече, каквото и да се случи? " цитат от Донка.

Нима има нещо на земята, което никога не се променя?! Бог и Неговите достойнства са единствено постоянни и абсолютни.

Струва ми се, че Розалина и CREDENDOVIDES поясняват какво Донка казва, говорейки за Любовта с главно Л, която е така чиста и силна, че може да устои на всичко. Тя е извор непресъхващ. Непроменящ се в способността си да дава.

Звучи непостижимо, но идеалът трябва да е точно такъв.

Проблемът, който много от нас изпитваме когато се опитваме да разграничим кое е наша и кое е Божия воля е в представата ни за Бога, която подсъзнателно ни е дадена от рисунки по стените на много църкви. Приели сме, че Бог е някакъв стар чичко с брада, който с пръчка в ръка обича да ни тормози и да ни се налага с волята си. Какво ще стане ако приемем, че Бог е във всички природни закони, с които трябва да работим постоянно. Там се изразява Волята Му. Ако ги познаваме и се съобразяваме с тях, тогава нещата се получават. Ще дам прост пример. Сутрин като станем и тръгнем за работа няма някой да се опитва да лети или плува в дълбините. Разбрали сме простия закон, че на тази планета има закон за гравитация и сме се научили да работим с него ( е, първата година от живота ни сме падали и ставали) , но на този етап никой не идва тук във форума да се вайка за това, че не е долетял до работа. Съобразяването с гравитацията е изпълнение на Божията воля ползвайки своята воля.

Горният пример е за един очевиден за всички ни материален закон. Но има закони, които действат на много фини нива. Учителят казва, че сега имаме пет сетива, ползвани за регистриране явления, но че човек има потенциала и работи върху развитието на 49 сетива. Колко много още ще можем да "видим" като действителност и да работим с нея един ден. И колко по-изтънко да разбираме законите.

Има напреднали хора днес, които знаят Божи закони, които болшинството от нас не знаят. Като например как да се хранят само със светлина или как да спрат дъха си за три месеца. Те знаят за Волята на Бога повече от болшинството от нас и знаят как да я изпълняват по-добре от нас. Техните изпълнения ни напомнят колко много още имаме да учим преди да се сърдим, че сме ограничени от Волята на Бога.

Прави ми впечатление, че човек има склонност да се идентифицира само със самосъзнанието. Но подсъзнанието и свръх съзнанието е също част от нас. Така, че когато им позволим да участват активно в живота ни, за което Учителят е дал прийоми, ние също упражняваме своята воля.

Да се познават законите на Бога и да се живее с уважение към тях е което ни дава свобода. Или както Учителят го формулира : Само в изпълнение на Волята Божия е силата на човешката душа.

"Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета?“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде?“ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите."
 
Законът на служенето

Не трябва да се бърка човек в чуждите любовни истории. Това е моето разбиране.
Който иска да се бърка, трябва да е готов да подели от кармата.
Има ли наистина толкова щедри хора тука?

А стигне ли се някой да има секс с двама и трима успоредно - отиде та се не видя...

Моят съвет е: когато е въпрос за любовни отношения - намери близък мъдър човек, който те обича и познава, и говори с този човек. На живо. Не ходи по анонимни форуми. Чети книги от известни мъдри просветени хора, в които се дават насоки и вдъхновение по темата. Но това е само ако си сериозен човек по въпросите на живота...

"Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета?“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде?“ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите."
 
Законът на служенето

Мисъл за деня - 9.5.2013
 
Вие се плашите от смъртта, а тя е границата между този и онзи свят. Колкото и да е страшна смъртта, трябва да знаете, че тя отстъпва пред музиката. Като дойде при вас и ви чуе, че свирите, тя слага косата си. Който (не) ѝ свири, смъртта не го закача. Но който не пее и не свири, смъртта веднага го пипн(е). ...Пейте, защото песента ще моделира вашето сърце, ще стане по-красиво, кръвообращението ще се подобри, песимистичните мисли ще изчезнат. Сиромашията ще изчезне, ще се подмладите и по-лесно ще свършите изпитите си. С музика всичко може да се постигне в света.
 
Който сее и който жъне
 
 
 
 
Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде
Молитва за плодовете на Духа
Псалом 112

Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува.
....
 
Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим! Когато майката се научи да отгледва своите деца, когато учителят се научи да преподава на своите ученици, когато властта се научи как да слугува на населението, да удовлетвори неговите нужди, да създаде закони, необходими за неговото развитие, светът ще има по-друга физиономия, отколкото сега. Съвременната цивилизация е поставена днес на големи изпитания: милиони хора се викат да слугуват в армиите – някои носят четки, други слагат барут в топовете, огнестрелни гранати, други държат малки нишки и като ги опънат, създава се гръм, други са служители на коне; всичко това е пак служене. Тия слуги каква участ ги очаква? Всички тия глави, крака, мишци ще бъдат раздробени, разбъркани, ще станат на каша. Това хората наричат цивилизация, култура; с него съвременните народи ни казват: „На нас не ни трябва Господ – науката ще ни издигне“. Обаче ето на какво ни научи тя – да бъдем корави, да правим пушки и гранати. Да, науката ни докара до този изпит, да направим една опасна проба, и сега Небето ни изпитва със служенето, което ни се налага. Светът изисква свои слуги да му слугуват, и Господ изисква също своето. Христос казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“.
 
Законът на служенето
 

Заповядат ли ви от Невидимия свят да станете, да излезете вън и да свършите някаква работа, вие не трябва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете там, дето ви посочват! Дойде ли Божественото у вас, вие трябва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човешкото ще ви подчини. Щом дойде Божественото, всички хора се противопоставят, като казват, че са на особено мнение по този въпрос; дойде ли човешкото, всички се съгласяват с него. Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва.
 
Оглашен, вярващ, ученик

Човек е дошъл на земята да мине през мъчението, през труда и през работата. Като човек, ще се мъчиш; като Ангел, ще се трудиш; дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си; най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното.
 
– "Ще правя погрешки."
 
– Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя.
 
Да наема работници

Учете се да служите на Бога. Няма по-хубаво нещо в света от това, да служиш. Да служиш на Бога, три неща ще даваш. Като станеш сутрин да служиш на Бога, ти ще станеш добър. Като служиш на Бога, ти ще станеш умен. И ако служиш на Бога, ти ще внесеш сила в тебе. Ако служенето не внася доброта, служенето не е правилно. В ума знание ще придобиваш. Ако служенето не внася сила, служенето не е правилно.
 
Ако служенето внася сила, ако внася доброта, ако внася знание, то е правилно служене, върви по този път. То е истинското служене, да бъдем силни, силни в доброто. После да бъдем добри. Под думата „добри“ разбирам добре организирани. Добре организираният човек е в сила да направи всичко. Онзи, който не е организиран, не може да направи нищо.
 
Служене на Бога

Темата за любовта е неизчерпаема, каквато е самата любов Безусловна любов към любимия? Вярвате ли в това? Има моменти, когато се чувстваш неразбран и нежелан от половинката си. Нежността изчезва понякога за дълго. Проумяваш, че любовта е блян по нещо свято и въпреки това се отдаваш на другия, безусловно, знаейки, че само Любовта е тази дето трансформира и обединява.

Пак ви казвам: Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. Върви без страх. По пътя ще намериш съчки за огъня. Добрите постъпки са съчките, които ще поставиш на Божествения огън, за да принесеш своята жертва. Огнище без огън не съществува. Огънят е мястото, дето животът се проявява. Влезте в Божествения живот, дето нещата горят, без да изгарят. Влезте в безопасния път, в пътя на любовта.
 

Безопасното място

Добро правим, когато проявяваме Любов.
Зло правим, когато се получава разединение. Това става, когато действаме от страх.
 
И понеже сме (може би все още) в дуалността, рядко се случва да правим добро, без да правим и зло - примерът на Александър за къщата. Затова преди да действаме, нека да сложим на везните - колко добро и колко зло ще има от едно действие. Ако повече е добро, слагаме го в графата на доброто.
 
Тук като намесим и "аз"-а ( кой държи везните? ) и се изгубваме. Затова е важно да можем да надскочим егото. Да поставим везните в сърцето и Според Божията воля, а не в личното желание на "аз"-а.

Относителните черти на доброто и злото откривам в субекта, който определя една неутрална сама по себе си реалност за зло или за добро. Ако учениците ми покажат слаби резултати, това е зло от гледна точка на онова мое "аз", което желае успех и признание и за това "аз", което събира плодовете на усилия и вложено време и работа, но е добро за другото "аз", което търси нови хоризонти за усъвършенстване и творчество. Хармонично и успешно преминал урок или курс са добро за първото аз, но са зло за второто, защото създават усещане за победа и постигнати цели, затвърдяват позицията "знам как става това" - последните приспиват за неопределено време будността, възприемчивостта за външната и вътрешната динамика, изобретателността и уменията за адаптация - човек започва да се поддава на изкушението да наложи своите успешни рамки и да измести фокуса на мотивацията си от творческия процес към успешния резултат и още по-зле към признанието и авторитета (да не споменаваме материални придобивки).  

Учителят казва, че каже ли един духовен учител лъжа с него е свършено като учител.

Та си мисля, че ако се прибави една малка лъжа към първия отговор по-горе, ще имаме описание на комунизма.
Направим ли същото за втория отговор ще имаме чудесно оправдание за мъжете да изневеряват на жените си, а и жените на мъжете. И да избират разводи вместо вярност и упоритост.

Лъжата има свойството да преобразува характера на нещата. Понякога може да е само една лъжовна дума, или изпусната дума.

Относителните черти бих могъл да опиша с пример от живота. Жена от Етиопия минава през травмиращото, но традиционно обрязване, а по-късно е оженена за груб до жестокост мъж. Тя възстава публично и семейството й става за срам. Тя е обявена за лош пример и зло за етиопското общество, защото нарушава установените разбирания за кое е добро и кое лошо като поведение на жена в там. Налага се да напусне страната и да избяга в Англия, където в началото живее бедно и трудно. С времето научава езика, става модел, става доста успешен модел, получава образование, написва книга за положението на жените в Етиопия, създава фондация свързана с правата на жените, става световно известна.

Учителят казва, че за злото е виновно доброто, че мъкне след себе си злото, а за доброто е "виновно" злото, че го довежда след себе си.

Учителят казва, че каже ли един духовен учител лъжа с него е свършено като учител.

Та си мисля, че ако се прибави една малка лъжа към първия отговор по-горе, ще имаме описание на комунизма.
Направим ли същото за втория отговор ще имаме чудесно оправдание за мъжете да изневеряват на жените си, а и жените на мъжете. И да избират разводи вместо вярност и упоритост.

Лъжата има свойството да преобразува характера на нещата. Понякога може да е само една лъжовна дума, или изпусната дума.

Относителните черти бих могъл да опиша с пример от живота. Жена от Етиопия минава през травмиращото, но традиционно обрязване, а по-късно е оженена за груб до жестокост мъж. Тя възстава публично и семейството й става за срам. Тя е обявена за лош пример и зло за етиопското общество, защото нарушава установените разбирания за кое е добро и кое лошо като поведение на жена в там. Налага се да напусне страната и да избяга в Англия, където в началото живее бедно и трудно. С времето научава езика, става модел, става доста успешен модел, получава образование, написва книга за положението на жените в Етиопия, създава фондация свързана с правата на жените, става световно известна.

Учителят казва, че за злото е виновно доброто, че мъкне след себе си злото, а за доброто е "виновно" злото, че го довежда след себе си.

Мислите, които се слагат в съответните теми в подфорума "Мисъл за деня от Учителя", се взимат от книгата - "Мисли за всеки ден 2012 - 2013 г.".

В днешната мисъл, има едно изречение, което извадено от контекста на беседата "Пак се яви", малко смущава. Имам предвид думите: "Вие поддържайте злото." Затова може би е добре да се прочете цялата, беседа. Ето малко по-разширен същия цитат:

 

Из беседата "Аз ви нарекох приятели":

"...Който е намерил Любовта, той е намерил всичко. Любовта е основа. Който е намерил Любовта, той ще намери и интелигентността. След като намери интелигентността, на трето място иде истината. Като намери истината, ще намери и доброто в света. Този е пътят, по който трябва да се върви. Ако ти нямаш в себе си Любовта, ако нямаш интелигентността, ако нямаш истината и ако нямаш доброто, ти нищо не можеш да постигнеш. Всичко друго е безпредметно. Без тези четири неща човек го няма там. Там няма и никаква наука, никаква основа.Казвам: Ние сме дошли до една област, дето Любовта може да се постави на изпит.

...човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование.

...Човек в себе си може да води Бога. Казвате: В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Ами ако вярвате в един човек, в какво в него ще вярвате? Ако вярваш в човека, ти ще вярваш в неговото сърце, т. е. в неговата Любов, в неговата интелигентност, в неговата истина и в доброто, което той носи в себе си. Това съставя човека. И за Бога същото. Човек е подобен на Бога, и Бог е подобен на човека. Така трябва да кажа, за да ме разберете. Като казвам, че човек е подобен на Бога, не разбирам неговото тяло, както е сега. Като казвам, че човек е подобен на Бога, ето каква аналогия, какво сравнение правя. Запример, дали един човек е богат или учен, това не може да се заключи само от неговата къща. Един богат и учен човек може да живее в една колиба, ако (е) скромен. И един богат и учен човек може да живее в един палат. Това не значи, че първият не е богат, нито учен, а вторият, който живее в палат, е учен човек. Учен, богат човек наричам този, който може да се преобрази, който може да тури на работа своето сърце, своя ум и своята воля. Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа.

...сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си.

...Дойдем ли до душата си, обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл.
Аз разбирам такова служене, както майката може да служи на детето си, както професорът може да служи на своите добри ученици. Такова служене, такова поведение трябва да имате всички.

...Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка.

...И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите, тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все ще излезе нещо от тоягата. Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. Казвате, ами като мислим криво, можем да се заблудим. Оставете тази ваша философия. Първо трябва да поставите в ума си мисълта, че всички трябва да мислите. Първо трябва да мислите, защо Господ създаде въздуха, защо създаде водата, защо създаде светлината и защо създаде хляба. Това са четири елементи, които играят важна роль в живота. За тях човек трябва да си отговори. Въздухът е създаден, за да накара човек да мисли. Всички органически същества се нуждаят най-много от въздуха. Човек може да има знания, може да е силен, но ако само за три–четири минути спре дишането си, той изгубва и знание, и сила.

...Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години.

...Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.

... Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща.


...Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате.


...Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.

...Ако сега трябва да ви направя религиозни, вий сте закъсали. Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта.

...Следователно, през тези симпатии ти търсиш Любовта. Нямаш ли Любов в себе си? Знайте, че една симпатия представя една буква. Хилядите симпатии представят буквите на една голяма азбука, с която трябва да говориш. Защо човек трябва да мисли, че другите хора ще му вземат симпатията? Симпатията, която Бог ни е дал, никой не може да ни я вземе.

...Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.

...Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен.

...Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва.

...Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свет живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някои от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: Заповядайте. ...Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати.

...В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. създаде в себе си едно добро качество.

...Ще платиш заради брата си. Тъй се върши Волята Божия. Какво ще ходиш да убеждаваш човека, да прости или да отложи полицата. Плати заради него – нищо повече. – Готов ли си да простиш? – Няма какво да се разправяте с човека. Ще отидеш при кредитора му и ще платиш вместо него. Всеки, който отива да примирява, той трябва да направи нещо от своя страна. Не трябва само теория. Ние трябва да се покажем силни в малките неща. От всички се изисква самообладание. Затова вие трябва да възстановите вярата си. Аз не говоря за суеверие, но за вяра. Вярата трябва да послужи за основа на вашите интелектуални сили. Интелектуалните сили ще бъдат плод на вашата Любов, те ще бъдат плод на доброто, което действува у вас.

...И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство.

...Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения."

Прекрасна беседа!

П.П. Извинете за дългото цитиране - това е само една малка частица от беседата, не можех да махна нещо.

Мисъл за деня - 06.05.2013 г.
 
Оставете лошите хора настрана, с тях Бог ще се разправя, няма защо вие да се справяте с тях. Освен Бог никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора. Помнете това нещо. И Христос е казал: Не се противете на злото. Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се бори, да се справя със злото. Вие поддържайте злото. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се. Дойдете ли в голямо съобщение със злото, няма да победите. ...Между злото и себе си, Той (Христос) тури и Бога и каза: „Ако е Твоята Воля“.  Той каза: „Аз дойдох да изпълня Волята на Отца Си, а не своята воля“. Ако и вие изпълнявате Неговата Воля, приближавате се към Него.
 
...Между злото и себе си турете Бога на Любовта. 
 
Пак се яви
 
 
Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Според мен темата тенденциозно се преекспонира в друга плоскост.
Не виждам смисъл в това, освен чесане на езици.
 
Първите няколко мнения са чудесни и хвърлят достатъчно светлина върху въпроса.

Огледалото работи...

1. Познавам себе си. Наясно съм с добрите и лошите си черти. Старая се да проявявам и развивам добрите...

2. Поемам отговорност за живота си и чувствата си, мислите си, думите и действията... (според светлината/знанията, които имам).

3. Осмислям, анализирам ситуациите и ролите ми в тях...

4. Прощавам на себе си и другите... Отминавам, продължавам...

5. Не се опитвам да променям околните, приемам ги... Разбирам и правя компромиси, разумни!

6. Давам правото на всеки да бъде... такъв, какъвто е. Но и не позволявам да ми налагат чужди модели, да ме вмъкват в рамки, т. е. да се оглеждат в мен...

П. П. не винаги съм достатъчно будна и го спазвам, но се старая...