[Не ползвайте незаконния лифт на езерата!]

Ах, колко болен въпрос! Обаче ... няма еднозначен отговор. По света, когато хората видят, че сътвореното от тях вреди на природата, са в състояние дори да се откажат от сътвореното и да го разрушат . У нас такъв случай не ми е известен. Дори и да се случи такова чудо, това никак няма да реши генералния проблем: "Защо човек унищожава единствената планета, на която живее? Защо унищожава себе си и условията за живот на децата, които твърди, че обича?"

Ето, сега стоя пред компютъра. Той използва електроенергия. Замисляме ли се как се произвежда тя? След малко ще измия съдовете. Използвам препарат. И да не го използвам, няма да реша проблемите с цялата химическа индустрия. Каквото и да си говорим, и за условна и за безусловна любов, и за божествен и за небожествен аз, начинът ни на живот е черната ни диплома и смъртната ни присъда.

А иначе ... Подписах се против лифта и наистина не исках да го ползвам ... Обаче ми се наложи два пъти да го ползвам. Мисля, че някак трябва да се укрепи теренът там. Или сам ще се укрепи, като се досрине.

[Eсенен Повей]

Радвам се, че писанието има читатели!

[Мечтата]

"Свърши се!" ... Какво вълнуващо ... начало ...

Благодаря ти!

Желая на себе си и на теб този всепречистващ пожар, след който е това изумително Начало!

[Демони от миналото... освободете ме]

Марк 1:3

"Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".

Пътят...

Един мистериозен автор от миналото- Аполониус от Тиана описва един странен, тайнствен път, състоящ се от дванадесет стъпки- "часа" в почти напълно "заключената" си творба "Никтемерон".

В първият: "В единство демоните пеят, възхваляват бога; те изгубват своята хитрост и своя гняв". Но първо човек трябва да тръгне. А после ... има още единадесет часа...

[Нима заблуда е...]

Заблуда е.

И белотата на мечтите,

и утрото, раздиплящо примамливо

искряща мантия на тъй бленуваните нови часове.

Над жадния цветец- надвисва слонски крак.

Ах, цвете клето, на този път

не ще дочакаш пеперуда ...

[Човекът Омраза]

Защо считаш, че тук има стъпка встрани от самсара? Къде е самадхи- то?

Иначе като образ на безсмислието е много добър!

[Отклик]

Да... обаче такъв ремонт май е въртене в сансара...

[Прозорецът на сина ми]

Как са нежни детските души...

Нежни..

Какво става после? Защо? (нямам предвид автора на този разказ, де! )

[Думовник]

Чудни приятелю! Колко тъжна, нежна и светла е приказката ти! Благословен е копнежът на Търсещия, онзи, единственият, изгарящият! Благословено е сломяването, след което Онзи път е отворен, и няма връщане назад! благословени са изпращачите, които знаят за окончателността на раздялата, но съпровождат, и остават, и помагат на следващите!

Така я прочетох аз... Благодаря за докосването!