Обществото днес приема, че Христовото учение няма нищо общо с астрологията. Нещо повече – тя дори е анатемосана от официалната църква през вековете. От друга страна, мнозина съвременни астролози не могат да направят връзка с Христовото учение и се опитват да върнат астрологията в езическите времена, когато шаманите и жреците са предопределяли съдбите на хората. Това е грубо профаниране на тази свещена наука.
Преди идването на Христос само посветените са знаели истината, че Той е Духът на Слънчевата система. “Дадоха ми се ключовете на земята и небето” – казва Христос, т.е. Той ръководи живота не само на Земята, но и в цялата Слънчева система.
Почти всички системи, чрез които се проявява животът, са изградени по един основен модел – модела “ядро – периферия”. В клетката има клетъчно ядро, в което ще намерим молекулите на ДНК, съдържащи информацията за живота и мисията на клетката. Физическото тяло на човека също произлиза от генетичната информация, заложена в ядрата на мъжките и женските полови клетки.
Така по аналогия, използвайки втория принцип на Хермес – това, което е долу, е подобно на това, което е горе – можем да приложим модела “ядро – периферия” и за Слънчевата система. В нея също откриваме ядро – централната звезда, наречена от нас Слънце – и периферия, съставена от планети, астероиди и комети. Както клетката и човекът, така и Слънчевата система има вложена определена мисия в своето ядро, която се разгръща в продължение на милиарди години еволюция. Христовият дух оживотворява цялата Слънчева система, както човешкият дух оживотворява физическото тяло.
Чрез Христовия дух нашето Слънце е свързано и с Галактичния център Алфиола. Последните научни изследвания разкриха, че той е звезда, завършила своето еволюционно развитие във физическата Вселена преди милиарди години. Учените наричат този клас звезди “черни дупки” – космически обекти, които поглъщат материята и светлината. В някои научни хипотези се предполага, че те пораждат нови вселени. Според мен, както зеницата приема светлината и я препраща към вътрешния ни свят, така и “черните дупки” поглъщат времето и пространството, превръщайки ги в небитие, и отварят врата към Бога. От Любовта на Бога именно са привлечени милионите звезди, образуващи ядрото на нашия космически дом – галактиката Млечен път. Силата, която на физически план олицетворява Любовта на Бога, е гравитацията.
Изследвайки библейските текстове, ще открием много символи, които загатват за познанието на древните за физическата вселена и духовните светове. Раждането на Исус е отбелязано в Библията с появата на така наречената Витлеемска звезда. Изследвайки астрологически звездното небе по времето на раждането на Исус, ще открием, че то е било ознаменувано от съвпада на двете най-големи планети - Юпитер и Сатурн – в знака Риби. Приблизително по същото време в китайски и корейски астрономически летописи е регистрирана появата на ярка нова звезда, която съвременните учени свързват с избухването на свръхнова звезда в нашата галактика, чиято проекция върху зодиакалния кръг е приблизително три градуса от знака Водолей.
Смъртта на Христос на физически план може да се сравни с раждането, с избухването на една свръхнова звезда в духовния свят, която със светлината си облъчва всички човешки души, и от този момент част от Христовия дух се отпечатва във всички нас, в сърцата ни.
Христос се ражда в Юдея, която в астрогеографията е свързана със знака Риби. Освен това именно около началото на новото летоброене започва една нова астрологична епоха – епохата на Рибите. Ето как пространството и времето, в които се появява Христос, се обединяват от един астрологически символ, използван от ранните християни като таен, опознавателен знак.
Много астрологични символи можем да открием и в Откровението на Апостол Йоан. В едно от своите видения той съзерцава Престола на Бога и пред него четири същества, имащи образите на човек, орел, лъв и телец. Тези образи можем да открием вплетени във формата на египетския сфинкс, но и на още едно място – в символите, описващи зодиакалните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец (в астрологията орелът изобразява човека, надраснал животинската си природа, символизирана от низшата проява на знака Скорпион).
Естествено е да си зададем въпроса, защо любимият ученик на Христос –Апостол Йоан – е акцентирал именно върху тези знаци от зодиака?
Висши духовни йерархии от същества работят за еволюцията на звездните системи. За да се разбере понятието Духовна йерархия, трябва да се разбере и приеме, че в Слънчевата система човечеството представя една сравнително ниска степен на разумност и съзнание. В природата забелязваме, че има определени нива на организация на материята: минерали, растения, животни, хора. Естествено е да стигнем до извода, че в тази стълбица на живота има нива на разумност, както под нас, така и над нас. В школата на Учителя Беинса Дуно тези нива са обединени под името Велико Всемирно братство:
"Когато говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онези йерархии от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:
Серафими – Братя на любовта;
Херувими – Братя на хармонията;
Престоли – Братя на волята;
Господства – Братя на интелигентността и радостта;
Сили –Братя на движението и растенето;
Власти – Братя на външните форми и изкуствата;
Началства – Братя на времето, състоянието и такта;
Архангели – Братя на огъня и топлината;
Ангели – Носители на живота и растителността.
Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен човек."
Разглеждайки началните етапи от развитието на Слънчевата система, основателят на Антропософията – Рудолф Щайнер разкрива една велика мистерия, в която взема участие йерархията на Херувимите. Дванадесет от Братята на Хармонията, от които четири главни, обгръщат бъдещата Слънчева система така, както сега Земята е обгърната от своята атмосфера. Те оставят своя енергиен отпечатък в пространството и така създават енергийната матрица на зодиака. За да съхранят древната мъдрост за четирите главни Херувима, египетските посветени изградиха сфинкса, като вплетоха в тялото му телата на телец, лъв, орел и човек, вграждайки във времето тайните знания за духовните светове. Ето защо и Апостол Йоан е използвал тези имена, за да изобрази величието на разкрилите се пред него тайнства от Висшите светове.
На друго място в Откровението, описвайки Новия Йерусалим, Йоан многократно акцентира върху числото 12, което е и едно от най-често споменаваните числа в Библията:
12 племена на Израел;
12 ученика на Христос;
12 скъпоценни камъка по стените на Новия Йерусалим;
12 000 (12 x 1000) стадия е мярката, с която Йоан описва размерите на Небесния град;
144 000 (12 x 12 x 1000) е броят на спасените души;
Дърво на живот, което ражда плод 12 пъти месечно.
Забележете, че в зодиака също има 12 знака. Тази пряка връзка указва, че астрологическата символика е въплътена в Свещената книга.
Самият път на Христос е в пълна хармония със символиката на дванадесетте знака и е отразен най-точно в Евангелието на Йоан.
Думата “евангелие” в превод на български означава благовестие. Каква е всъщност благата вест? Както при сътворението Бог става първопричина за създаването на материалния свят, на чиито закони сме подвластни, така чрез Христос Бог отново става Първопричина за създаването на бъдещия духовен свят. “И видях ново Небе и нова Земя”, казва апостол Йоан, където ще сме подчинени на закона на Любовта.
В своята дълбока същност Христовото учение е проникнато от принципите на астрологията и самото то внася в нея нов импулс. Когато този факт се осмисли от всички астролози и всички християни и се приложи в живота, човечеството ще направи една голяма стъпка към придобиване на космично съзнание.
Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп.
Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета.
В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи.
Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене.
Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина.
Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници.
Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди.
В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди.
Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета.
И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети.
Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа.
Звезди. Галактика. Вселена
Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути.
Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари.
Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има.
Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам.
Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път.
Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас.
На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време.
Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе.
Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно.
ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси
Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност.
Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците.
Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите.
Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки.
В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей.
На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание).
В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада.
Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува.
Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията.
Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици.
Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света.
Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови…
Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед.
Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми.
Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации.
Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина.
Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.
