Диан Георгиев

При около 15г. намерих отговор в едно изречение в лекциите на Учителя, че смисъла на съществуването на каквото и да е просто игра и забавление за Абсолюта. Обмислях това и намерих че наистина това обяснява въпроса, единствено от нас се изисква да излезем от всекидневните разбирания за "игра" и "забавление".

Ако приемем, че Абсолюта има каквато и да е полза от всичко сътворено, включително и за учене, то следователно Той/Тя се променя в резултат на забавата, следователно Той/Тя не е Абсолют и е зависим от творението си и вместо Единица става Двойка. Единствено ако това е една забава, както когато ние например гледаме филми и после ги забравяме напълно, без да сме се променили от това, тогава ние сме напълно независими от забавата си. Все пак не забравяйте че това е само един пример, забавата на Абсолюта не е просто гледане на филм, Той/Тя е вътре във "филма" без да бъде част от него, макар "всичкото" във филма да е било част от Него/Нея преди началото на "филма".

Казано абстрактно за математиците, Единицата не може да стане никое от следващите я числа, макар всяко от числата да е изградено от единици (с малка буква). Преди Единицата е само Нулата, това е Непроявения Абсолют, за който не може да се каже нищо, тоест Нулата е преди каквато и да е мисъл и слово. Когато дойде мисълта и словото, идва началото и "всичко чрез Него стана и каквото е станало нищо без Него не стана".

Тъй като освен Абсолюта няма нищо друго, то "всичкото" е също част от него, но съзнателно
отделено.

Следователно ние, като част от "всичкото", сме всъщност тази част от Абсолюта, която е орисана да бъде на сцената от време и пространство и да играе себе си (с малка буква). Ние сме най-малките които могат да го разберат, по-малките от нас играят "себе си" без да го разбират (минерали, растения, животни). Това е на периоди и играта не е само динамична, има и почивки, има и смяна на ролите, има и частично и временно наблюдаване от "публиката" на временно почиващите, т.нар. "умрели" за играта в пространство-времето, други пък играят на други сцени на други декори, не пространство-времеви и т.е.

Прочее, трябва да намерим сами смисъла от ролята си, това всъщност е част от нея, щом се замисляме по въпроса. Колкото повече я разберем, толкова повече разбираме и конкретната си сцена и другите участници и това в крайна сметка прави играта ни различна, което иначе в букварите се нарича "духовно извисяване". Други пък се забавляват в рамките на сцената като учат как да играят по-добре материалната си роля и се наричат "егоисти". Няма лошо, всичко е част от Абсолюта.

Прочее, трябва пак да се включвам и играта

бе замислено да бъде усмивката на Буда. Обаче май това е по-добре.

Отговарът на въпроса "Какъв смисъла на всичко?" е толкова прост, че изисква вечност за да бъде разбран. Когато това, малко или много стане, "всичкото", малко или много, ще изчезне. Казвам това от личен опит, не с четене в книги и подбор от цитати.

Понякога ако си късметлия може да намериш добър отговор в обозримо време и ще разбереш това първо по простата на отговора, и второ по изчезването на част от "всичкото" около теб и в теб. Някои щури хора обаче, после се оплакват от загубеното и изчезналото пак се връща при тях, а отговора пък си отива. После те пак се забавляват с "всичкото" докато не дойде време да се зачудят отново за смисъла от него.

Аз лично гледам да не правя щуротии, за вас не знам, но признавам че понякога отговорите могат да дойдат и на шега.

Страхът въобще и страхът от себе си имат различна степен на общност и най-ралични изяви, така че лесно можем да загубим фокус кое точно изпитаваме. Страхът е чувство и като всяко чувство е много по-бърз от мисълта, според Г“И. Гурджиев чувствата са няколко хиляди пъти по-бързи. Следователно, в каквато и ситуация да изпаднем, естествено е първо да ни посетят чувствата, едва след това когато дойде подходяща информация, тишина, спокойствие и т.н. можем да помислим какво става, например на другата сутрин, след няколко месеца, години и т.н. Мисълта може да ни каже например и че не сме готови да посрещнем даденото предизвикателство, че трябва да работим по това търсейки подходяща подкрепа, като средства, хора и т.н. За някой външен наблюдател тези колебания и търсения може да изглеждат изява на страх, но така ли е наистина? Ако е така то само всеки който атакува директно като бик е истински лишен от страх. И Петър бе силен-вилен и ако изпитанието бе за 10 минути без съмнение щеше да се справи блестящо, като героите на фронта , само че като изчезна героизма на ситуацията се оказа трудно да издържи до трети петли. Христос имаше своите колебания и съмнения, но после издържа докрай.

Според мен Буда не е отричал страха, а само е показал пътя за разбирането му. Правилото, което аз използвам е: "Правилни мисли, правилни чувства, правилни желания", т.е. изискването първо е да дойде мисълта, едва след това чувството, накрая желанието да предприемеш нещо.

Тази тема бе първата в този форум по която записах мнение преди пет години, защото и двете области на науката и астрологията ме интересуват. Смятам че дискусиите не са подходящи за тях, те са обширни области и затова е важно да ги дефинираме, да сме наясно доколко ги познаваме изказвайки се за тях от първа ръка. На тези въпроси всеки който се интересува трябва да отговори първо на себе си и да не бърза да споделя това с околните, както и бърза да вярва на техните мнения, защото има всякакви учени и астролози. Естествено е всеки да хвали своята стока и да я поставя на първо място, важно за този който я купи да може да я използва по предназначение и в зададен срок. А иначе като всички абстрактни системи на човешкото познание науката и астрологията обитават човешките глави, те са ментални конструкции и могат да задоволяват и са задоволявали от древността човешките нужди за мислене, медитации, възхищение, фантазиране и т.н. Постепенно са развили системни критерии за обективизиране на методиките си, но най-важния критерий винаги е бил и си остава сравнението с това което приемаме за важно и реално: заобикалящия ни свят и нас самите в него.

Не, не можем, по простата причина че тогава не бихме го познавали, нито той/тя/то нас. Объркването идва поради смесване на степените на любовта, саможертвата и познанието, те идват в този ред и много рядко едновременно. Любовта има степени, саможертвата има степени, и познанието има степени. Почва се с малка любов, саможертва и познание докато се стигне до големите. Тези степени не могат да бъдат преминати ако липства взаимодействие между текущата любов, саможертва и познание, те са изяви на Любовта, Мъдростта и Истината въобще. Това взаимодействие трябва да сътветства на нивото, в противен случай и любовта и саможертвата са не на място и остават неразбрани, тогава познанието закъснява. То трябва да присъства и при двете страни, макар и не непременно по едно и също време. Така че погледнато в перспектива, безсмислена любов и безсмислена саможертва няма, има процес на научаване на смисъла, той минава и през егото и т.н.

Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Желанията ни привличат към външните обекти или отвращението ни отблъсква от тях, но и в двата случая се нарушава правото движение на мисълта, тя често се зацикля в резултат на това.

Дуализмът на чувства и мисли е още едно наследство на юдеизма, преминал доста широко в християнството. В източните култури и духовни системи не е така, разглежда се ума като едно цяло и емоциите и рационалното мислене се разглеждат като негови функции. Затова и няма отделни думи за сърце и ум, има само една базисна дума и йероглиф за ум/сърце, който в съвремен контекст отговаря на съзнание. Това съответства на съвременната гледна точка за доминиращата функция на мозъчните полукълба по отношение на емоционалния и рационален аспект на мисленето.

Романите са предназначени за четене по време на почивка, но в тази тема се препоръчват и книги свързани с работата затова и аз ще препоръчам една подобна. Тя е български превод на Флоренский "Анализ пространственности и времени в художественно-изобразительных произведениях", писана е преди 100 г. Издадена е наскоро от "Изток-Запад", казва се "Пространство, време, творчество" и струва към 10 лв. В нета я има на руски, но материята не е лесна и затова превода спестява усилията при разбирането. Показва връзките на концепсиите на пространството и времето като интуитивни и измерими понятия. Има малко математика, но не особено трудна, вързана около теоремата на Гаус. Не е много леко четиво, затова е добре да се прегледат началните страници, в издателството са дали такава възможност с първите 29 страници на
http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Florenski.pdf

Не я разбрахме, но както се обяснява това е по-добре, защото не можем да я изопачим. Значи сме избрали по-доброто, така всички са щастливи. Само че не като не сме я разбрали, то не можем да я използваме и тогава остава да използваме други мисли които сме разбрали. Не може хем-хем. А неразбраното и две хиляди години да минат пак си остава неразбрано, затова достойнствата му са съмнителни.

Обсъжданият пример с бялото и черното куче ми напомня един израз на Дън Сяо Пин: "Бяла котка, черна котка, всъщност важна е тази котка която хваща мишки". Този израз не е в смисъла който се обсъжда тук, а за противопоставянето между социализма и комунизма, за това че всъщност най-важно е коя система е по-ефективна. Това изказване струвало скъпо на Дън Сяо Пин защото Мао Дзе Дун се възмутил и го свалил от командния ешелон на компартията в Китай до обикновен работник, склададжия. След смъртта на Мао обаче изразът на Дън стана популярен, Китай тръгна към търсене на съвместяване на социализма с капитализъм, Дън зае мястото на Мао в ръководството на Китай. Да правим оценка на резултата е сложно, но безспорно е че Китай вече е втората индустриална сила в света и измести Япония от това място.

В този смисъл не трябва да забравяме че всяка гледна точка, виждане, учение, идеология и т.н. нямат смисъл сами по себе си колкото и да ни се струват интересни и важни. Най-важно е дали "хващат мишки", дали са ефективни в постигането на някакви поставени цели. Например ако търсим познание колко време ще отнеме да го постигнем чрез доброто и колко чрез злото? Злото спестява много време, това прочетох преди доста години някъде в беседите на Учителя, сега ги има в електронен вид и може да бъде намерено къде е споменато. Наистина така е в сегашната епоха.

Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. Човек не може да живее сам, без да споделя мислите и чувствата си, нужно е взаимодействие на материално и психично ниво. Ако освен възможност за интимно споделяне е липствала и добра възможност за социално общуване с близки хора, то постепенно се натрупва значителен заряд от очакване и желание за коренна промяна на ситуацията. Когато подходящ обект се появи този заряд се освобождава внезапно и съзнанието изпада в еуфория, желания обект се идеализира, понякога дори идолизира. Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. Някои хора, мъже и жени, които са наясно със ситуацията могат да се възползват от нея, но общо взето повечето хора си дават сметка че не са това което влюбеният си мисли за тях. Физиологията на тялото също влие върху психичните нужди, затова през пролетта нещата се сумират. Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието.

1. И какво е разминаването за броя на врабчетата? Пет струват два асария, две струват един асарий. Логично е щом се работи само с цели числа, т.е. не може да продават части от врабче или да се използва по малка монета. 2. Откъде следва че човек е по ценен от всички врабчета? Навсякъде е написано едно и също: от много врабчета, в количествени оценки не се влиза. 3. Под падане се разбира смърт на врабчетата, те са били обстрелвани с прашки. И в българския език се използва същия израз, например "Тоз който падне...". Преминаването на живите същества през вратата на смъртта е извън тяхната воля, освен ако тяхната и по висшата воля съвпадат. Това се отнасяше и до Христос. Освен това висшите живи същества са съставни, те включват много по малки същества които са част от тях. В сегашната епоха това е добре известно, клетките изграждат многоклетъчните организми, раждането, поведението и смъртта на клетките определя тези на висшия организъм. Например когато броя на раковите клетки надмине критично число, висшия организъм вече е болен от рак. Космите на главата са били един такъв измерител на здравината на човека в предишните епохи,

Животните като не са познали доброто и злото и не могат да поначало да извършат грях, не боледуват ли, ме се ли борят за съществувание и не умират ли? Техните страдания явно не визат в сметката, приема са че те са напуснали рая без да имат грехопадение, покрай грехопадението на човеците и тях ги изгонили. Растенията които в рая давали плодове и зеленчици на хората и животните също се променило коренно когато дошли на земята и станали каквито са сега, имат тръни и изискват работа от хотата, имат болести и умират като животните и хората. Синовете на Адам Кайн и Авел било земеделци и скотовъдци, после когато Кайн убил Авел бил принуден да живее с други хора, които не е ясно от къде са дошли защото само поколението на Адам и Ева би трябвало да е на земята.


Всечко това е ала-бала, митове и легенди на юдеизма без каквато и да логична връзка със законите на живата природа, закони които важат от хиляди и милиони години и много видове растения, животни и хора са се появили вследствие на тях, много от живите същества са изчезнали отново по силата на тези закони. Това е сигурна информация, а който иска да вярва ще вярва и в абсурдното, както се е изказал навремето Августин, в сегашната епоха абсурдното има нова дрешка от етерни, астрални, ментални и т.н. термини. "Блажени са верующите", те винаги ще намерят в какво да повярват. Други не дотам верующи събират парсата на най-новата вяра, те са се облажили самички. Нищо ново под Слънцето.

Посещавал съм стотици пъти големите морски и речни пристанища на Украйна и добре познавам обстановката и хората.  В Украйна има сили както от изток, така и от запад, които са заинтересовани от дестабилизаране на ситуацията в страната за прокарване на свои частни интереси и те не ще се уплашат да минат през трупове за да осъществят тъмните си плановете.  Ако погледнем на Украйна от духовна перспектива, ще видим,че Украйна има особена история в сценария на студената война между комунистическия изток и капиталистическия запад. Днес с просто око се вижда разделението между източната част на страната, доминирана повече от Русия  и руския начин на мислене, и западната част на Украйна,отворена повече към западния начин на мислене. С една дума, това,което се случва в духовен план е надиграване на тъмните сили , отговорни за студената война. Тези сили в астралния свят, макар и значително да са изгубили своя разрушителен потенциал не са напълно отстранени и притежават свои послушни проводници на физическото поле. Всеки, който има духовна чувствителност и е живял в страна доминирана от бившия Съветски Съюз би могъл  лесно да усети тежестта на тези отрицателни енергии, а за да бъдат такива енергии трансформирани за съжаление (но може би и за добро) не става само с пожелания за мир и разбирателство, но с усилена духовна работа, преди всичко на духовните хора в Украйна и после на духовните хора по света в посока на премахване на разделението в техните собствени умове и сърца.

Истинската трудност не е дали можем да мислим, дали положително, отрицателно, реално и т.н., няма значение, човек трябва да мисли и по силата на тази необходимост опитва различни подходи на мислене. Истинската трудност е да не се привърже към обектите на мислите си, независимо дали са му приятни или неприятни. Съвременната епоха налага успеха като приоритет на съществуването, материален, професионален, социален, духовен и т.н., най-различни видове успех. За да бъде постигнат избрания вид успех се учат съответни подходи за мислене, някои полезни, някои не дотам, някои пък направо вредни.

Много рядко обаче се набляга на непривързването, то не и традиционно за европейското мислене като концепсия. В далечния изток имат традиция по прилагане на техники за непривързване към обектите на мисленето, в будизма тя е базисна и оттам се разпространява в света. Учителят също споменава това с мисълта "Бъдете в света, но не бъдете част от света". За съжаление обаче това е трудна задача и не се постига с една инструкция, затова в будизма има изградени техники за самонаблюдение. Например може да опитате като си измислите една напълно нереална история за някого който не познавате и не съществува. Приложете към него положителни и отрицателни мисли, ще имат ли ефект върху вас както имат такива мисли към реални хора? Разликата се дължи на липсата на привързване към обекта на мислене, дължаща се на познанието че той е една илюзия. По тази причина много хора обичат да четат и гледат филми за фантастични герои и светове, така освобождават временно ума си от обектите от реалния живот към които е привързан чрез желанията си.

Според моя опит на дългогодишен читател за разбирането на сериозните книги трябва предварителна подготовка. Другите масови книги са насочени към средностатистическия читател от избрана социална група и малкото предварителни познания които изискват за разбиране на ситуацията са вмъкнати в началото на книгата, или директно като описание ило по-драматично ппд формата на диалози, житейски ситуации и т.н. Писателски техники за зарибяването на читателя има различни, както във всеки занаят техниката е важна за да се заинтересува клиента и да му се задоволи някоя нужда. Ако е умен клентът се усеща че някои от тези нужди са внушени от самия продавач и докато ги задоволява живота му изтича.

При сериозните книги пред читателя се представя една картина на виждане на нещата в избрана област и читателя се чувства подтикнат сам да сътвори нещо в нея, вместо да чака да излезе следващата книга на този писател. Такива книги не могат да бъдат много за един конкретен читател защото не може да твори в много области. Освен това разбирането на термините във всяка конкретна област е много важно и отнема доста време и труд. Хубавото е че щом веднъж са научени няма нужда от станици обяснения и в малко текст се побира много знание. Жалкото е че това знаие вече трудно може да бъде споделено с човек от улицата и трябва да се търсят други специалисти.

Накратко: при сериозните книги се очаква читателят да е подготвен творец, при масовите книги се очаква той да е потребител, консуматор на продукт с определени качества, като всеки друг продукт в магазините.

"Житното зърно", 23 март 1914, т.е. след краха през Междусъозническата война
http://triangle.bg/books/1914-03-16--1.1999/1914-03-23--1.html

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Според Махатма Ганди:

"Седемте обществени гряха са: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, познание без характер, търговия без морал, наука без човечност и вяра без пожертвования."

Грехът може да бъде поправен след което е разбран или посочен, когато има примирение или поносимост към него той си остава както и последствията му, които през всички времена са носели едно и също: разруха.

Според информацията в Интернет това е чанелинг от края на 19 век, ръкопис и лама от Тибет няма, да не говорим за есеи. Не е ясно защо е трябвало да бъде крито и то чак в Тибет, но като се има предвид че по същото време Блаватска си е публикувала книгите използвайки подобни твърдения, това е било модно за времето си. Има доста включени неща които са по късни от първи век, ето малко инфо от Интернет:


"Trinity" is mentioned, a theological term from the late 2nd century,
The Spirit is said to be "Sevenfold", an idea from Isaiah 11:2, but the expression is much later.
The Spirit is called "lifegiver" which reveals that the writer is familiar with the Nicene creed (325 AD).
The spirit is said to proceed "from the holy two", revealing that the author is affected by the so-called "filioque", a Western addition to the Nicene creed which can not be traced further back than the 6th century AD.
The fauna of Palestine in the book differs from reality. Jesus saves a cat, some rabbits and an ape. None of these animals are mentioned in the Bible. If they existed in Palestine it would be very interesting to know what they were called in the Aramaic; they are not mentioned in any Aramaic manuscript so we don't even know what the words would have been.
A man in the text breeds hunting dogs -- clearly a 19th century Englishman, not a 1st century Jew or Roman.
The later part of the text has examples of liturgical uses that are much later. The wedding ceremony is Eastern Orthodox, the sound of churchbells is heard (a medieval invention), and so on.


Поне не претендира среща и разговори с митични същества като Дон Хуан и Анастасия, това е по късна мода.

Последните думи на Учителя са:

Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.

Последните думи на Учителя са:

Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.