Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диан Георгиев

Участници
  • Общо Съдържание

    309
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Мнения добавени от Диан Георгиев

  1. В правилата на форума ясно е посочено да не се правят подобни на твоите квалификация по отношение на които и да е учения и автори на учения, без значение дали са верни или не. Това, че ти в момента си решил да се правиш на интересен много малко ме интересува. Оправданията ти в случая са абсолютно безсмислени (ти може и да не ги приемаш за оправдания, но това няма значение).

    Моите мнения са резултат на моето мислене и търсения. Това което би трябвало повече да ви вълнува е начина на вашето мислене и поведение към непознати. А щом като правилата ви са такива, така да бъде, аз и без това нямам интерес да посещавам сайта ви, най-вече защото няма какво да науча от него, а и защо да допринасям за трафика му?

  2. Според правилата на форума подобни на твоето мнения по отношение на други учения са абсолютно забранени. .Мнението, на което отговори по твърде обиден начин, с нищо не бе провокирала подобен на твоя отговор. Затова че ако имаш някакви претенции, първо потърси причината в себе си, като провокатор на настоящия диалог.

    На кое мнение съм отговорил по обиден начин? Изказах собственото си мнение за термините използвани от Блаватска, мнение което съм изградил след години четене и обсъждане на нейните книги с хора подробно запознати с материята. Защо споделянето на резултата от моя труд да е обидно, само защото се е получило така че този резултат е негативен? Негативния резултат не е по-малко ценен от позитивния, пък който не му вярва да го игнорира.

    Отделих време за да разбера какво иска да каже Блаватска защото книгите й са интересни и се надявах да има важна информация скрита в тях. Само че резултатите на моето търсене се оказаха различни. Тя се вживяла в ролята си на знаещ и не си е давала сметка колко всъщност е разбрала. Това е особено видно по отношение на будизма, преди 130 години когато подробна информация за него е липствала в Европа, Блаватска е предала вижданията си за будизма от епизодичните си срещи с някои лами и четене на отделни аръкописи. Тогава това се е считало за много. Обществото по будизъм възникнало като секция на Теософското общество. След ВСВ когато много автентична информация по будизъм е достъпна, обаче стана ясно че се е заблуждавала. Сега в новите издания на уводните книги по будизъм на Крисмъс Хъмфри премахват цитатите на Блаватска, това е обяснено в новите предговори, Когато ги четох за пръв път и аз се мислих че прекаляват, но с времето разбрах че имат право. "Платон ми с скъп, но истината ми е по-скъпа", това се налага да признаем след години, пък на който му върши работа тази информация да я използва.

  3. Хайде по-сериозно. Поне за теб имах някакви очаквания, че разсъждаваш логично. Как така на базата на преводача във въпросния сайт правиш заключения за Блаватска? Освен това с нищо не си показал, че разбираш написаното за да правиш каквито и да е заключения. То всеки може да прави тенденциозни заключения за да подкрепи личните си предубеждения, но ... това е лъжа и манипулация, които мисля, че нямат място тук.

    Не разбирам основанията ви за подобно фамилиарничене. Не се познаваме, така че си направете труда да се обръщате към другите участници според правилата на форума. Вашите очаквания и виждания към мненията на другите участници са си ваша работа, по същата причина всеки е свободен да мисли и изказва своите мнения и виждания. Ако пък смятате че мненията на другите участници нямат място тук, то изложете основанията си за това според правилата на форума. Ако нямате валидни основания, тогава се извинете за незачитането на чуждото мнение и определянето му като лъжа и манипулация.

    Преводът на термина на турски на термина проведох като любопитен факт за българи, това не означава че само от него правя заключение за термините на Блаватска. Книгите на Блаватска четох преди около 20 г., когато излязоха на български. Преди около 10 г. станах член на Теософското общество в чужбина, бях член няколко години и съм участвал в доста обсъждания на нейните идеи. Там обаче има търпимост към чуждото мнение. В Теософското общество има свобода на мисълта, добре е това да се има впредвид, тя е изложено така:

    About Us - Theosophical Platform -

    Freedom of Thought

    As the Theosophical Society has spread far and wide over the world, and as members of all religions have become members of it without surrendering the special dogmas, teachings, and beliefs of their respective faiths, it is thought desirable to emphasize the fact that there is no doctrine, no opinion, by whomsoever taught or held, that is in any way binding on any member of the Society, none which any member is not free to accept or reject. Approval of its three Objects is the sole condition of membership.

    No teacher or writer from H. P. Blavatsky onwards, has any authority to impose their teachings or opinions on members. All members have an equal right to follow any school of thought, but have no right to force their choice on any other. Neither a candidate for any office nor any voter can be rendered ineligible to stand or to vote because of any opinion held or because of membership in any school of thought. Opinions or beliefs neither bestow privileges nor inflict penalties.

    The Members of the General Council earnestly request every member of the Theosophical Society to maintain, defend, and act upon these fundamental principles of the Society and also fearlessly to exercise the right of liberty of thought and of expression thereof, within the limits of courtesy and consideration for others.

    (1924 Resolution of the General Council of the International of the Theosophical Society, Adyar )

  4. Електронния преводач Вавилон на http://translation.babylon.com/english/to-turkish/Ring-pass-not/ превежда Ring-pass-not на турски като Halka-pass-hiç, демек халка-пас-хич. Звучи доста смешно на български този пример на многопластовите алабализми на Блаватска.

    Но по темата: Ако бях бог, щях ли да знам значението на думата "ако"? Или думата "бях"? Едва ли в смисъла в който ги знам сега или в смисъла който ги разбира друго същество в даден момент на съществуването си, защото всяко разбиране е резултат. Затова като стигне до думата "бог" вече е ясно че това същество не може да бог, защото всяко следване на мисловни конструкции и логически варианти е упражнение в мислене. То пък е една изява на съществуване, а всяко съществуване е условно, то е в дадена среда и има начало и край. По тази причина и Брама слушал Буда как може да се излезе от пръстена на съществуването, най-малкото защото Буда е казвал нещата директно и логично, без да се позовава на авторитети като мистериозните тибетски учители на Блаватска.

  5. Романите са предназначени за четене по време на почивка, но в тази тема се препоръчват и книги свързани с работата затова и аз ще препоръчам една подобна. Тя е български превод на Флоренский "Анализ пространственности и времени в художественно-изобразительных произведениях", писана е преди 100 г. Издадена е наскоро от "Изток-Запад", казва се "Пространство, време, творчество" и струва към 10 лв. В нета я има на руски, но материята не е лесна и затова превода спестява усилията при разбирането. Показва връзките на концепсиите на пространството и времето като интуитивни и измерими понятия. Има малко математика, но не особено трудна, вързана около теоремата на Гаус. Не е много леко четиво, затова е добре да се прегледат началните страници, в издателството са дали такава възможност с първите 29 страници на

    http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Florenski.pdf

  6. Според моя опит на дългогодишен читател за разбирането на сериозните книги трябва предварителна подготовка. Другите масови книги са насочени към средностатистическия читател от избрана социална група и малкото предварителни познания които изискват за разбиране на ситуацията са вмъкнати в началото на книгата, или директно като описание ило по-драматично ппд формата на диалози, житейски ситуации и т.н. Писателски техники за зарибяването на читателя има различни, както във всеки занаят техниката е важна за да се заинтересува клиента и да му се задоволи някоя нужда. Ако е умен клентът се усеща че някои от тези нужди са внушени от самия продавач и докато ги задоволява живота му изтича.

    При сериозните книги пред читателя се представя една картина на виждане на нещата в избрана област и читателя се чувства подтикнат сам да сътвори нещо в нея, вместо да чака да излезе следващата книга на този писател. Такива книги не могат да бъдат много за един конкретен читател защото не може да твори в много области. Освен това разбирането на термините във всяка конкретна област е много важно и отнема доста време и труд. Хубавото е че щом веднъж са научени няма нужда от станици обяснения и в малко текст се побира много знание. Жалкото е че това знаие вече трудно може да бъде споделено с човек от улицата и трябва да се търсят други специалисти.

    Накратко: при сериозните книги се очаква читателят да е подготвен творец, при масовите книги се очаква той да е потребител, консуматор на продукт с определени качества, като всеки друг продукт в магазините.

  7. Мне, не можа да ме убедиш.

    Какво означава "после дойдоха икономиите"? Искаш да ми кажеш, че светът между 70 и 90 година на миналия век е бил в криза?!?!

    Често споделя с мен интересни неща - но това, което казваш ти ... не.

    Мнението на моя съпруг по темата е по-скоро в посока напредналата автоматизация, робототехника, изкуствен интелект - по-евтино и нерисковано да се събира същата информация за космоса, посредством такава техника. Изглежда правдоподобно, но то не обяснява рязката загуба на интерес още в началото на 70-те години на миналия век, когато тези неща ги няма още.

    Ами стойте си неубедена или потърсете сама информация по въпроса, ако наистина ви интересува. Подареното знание обикновено не се цени, така че придобийте собствено. Мненията и фактите които пиша в този форум не дойдоха при мен чрез участие в интернет форуми, а чрез учене в три различни университети, по три различни специалности, в три различни страни, на три различни континента и чрез три различни езика. Направете го и вие, не е невъзможно.

  8. Вие казвате: „Какво ще стане с България?“ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“ България – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Дяволът е виновник на тия страдания. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.

    "Житното зърно", 23 март 1914, т.е. след краха през Междусъозническата война

    http://triangle.bg/books/1914-03-16--1.1999/1914-03-23--1.html

  9.  Най-простият вариант би бил да си останем на Земята и да си решим проблемите тук вместо да се занимаваме с невъзможни неща, които ни изглеждат привлекателни поради своята далечност и неяснота.

     .

    Бръсначът на Окам се прилага при оценка на вариантите на отговор на зададен въпрос. Например "Защо не се опитват вече да изпращат лунни мисии?"

    1. Защото е скъпо и неизгодно, освен ако на Луната има ресурси които да изплатят проекта, като Хелии 3 например.

    2. Зашото има духовни и други принципи забраняващи на хората за напускат земната сфера.

  10. Защо споменаваш Щайнер не ми стана много ясно. Това, което изразих като становище по въпроса си е мое лично мнение, не е на Щайнер или някой друг, както казваш ти "духовен авторитет"; аз така и започнах поста си "Аз смятам, че ...". И не се шегувах; за теб моето твърдение може да е смехотворно, това мен не ме интересува. Времето ще покаже кой е прав и кой крив.

    Иначе ако се замислиш, има много интересни факти около американските мисии до Луната. Ти как си ги обясняваш? Как си обясняваш и липсата на интерес към подобни мисии - само за 3 години им се изчерпва интереса - така ли всичко изследваха, всичко изучиха. Никоя друга държава също не проявява интерес, дори и само за да натрие носа на другата държава (знаем как са се състезавали в това отношение САЩ и бившия вече СССР). И това вече почти половин век. Затова пък орбиталните космически програми продължават и до днес - с какво са по-интересни и перспективни? Има и изстрелване на непилотирани космически обекти, с траектории по-далечни от орбитата на луната, но те са главно с цел наблюдение на далечния космос.

    .

    Щайнер е един от малкото духовни авторитети, който е рискувал да сведе вижданията си до оценка на конкретни материални сфери, факти и въпроси. Тези опити са наистина интересни и си струват да бъдат изучавани, като например Валдорското образование, биодинамичното земеделие, други негови опити обаче не издържат. Трябва да се оценяват нещата по принципа "Всичко опитвайте, доброто дръжте". Щайнер има доста интересни виждания за движението на човешките души в подлунната сфера, мислех че сте запозната с тях. Както и да е.

    Материалния прогрес е тясно свързан с технологиите. Освен компютрите с които си пишем сега, има и тежко машиностроене, него отдавна в България го няма, но чрез него се пращат хора в космоса по материален начин. Инвестирането в него е сериозен ангажимент и грешките струват скъпо дори и за големите държави. Мисиите до Луната бяха възможни защото в САЩ построиха ракетите Сатурн 5, които други държави не можаха. После дойдоха икономиите и се мина на совалките и околоземните мисии. Сега и совалките отпаднаха, а големи ракети вече не могат да бъдат построени, няма ги поддържащите производства, нито пък има ентуасиазма отпреди 50 години да се хвърлят пари за това. Както и да е, това не са духовни теми.

  11. Ако се интересувахме от конспиративни теории щяхме да знаем само какво твърдят техните създатели и многото им последователи, нищо повече за съжаление. А нивото на анализ на фактите в тях много често е "Пази Боже сляпо да прогледа", но има хора които това ниво ги задоволява, всеки влак си има пътници.

    Наполеон има една мисъл "Не се опитвайте да обясните с конспирация това което може да се обясни с некомпетентност". Тя обяснява много, включително и много обществени явления в България. Друг важен принцип е т.нар. "бръснач на Окам", според който от всички възможни варианти на обяснение на някое явление или факт, най-разумно е да се избере най-простия вариант. После от достигнатата гледна точка отново се прави списък на вариантите на обяснение и пак се избира най-простия. Този принцип се прилага в научните търсения, но работи и във всекидневния живот.

  12. Това е перфектно ясно на всички, занимаващи се с космонавтика, затова и съвсем правилно си забелязала, че не се предприемат пилотирани полети дори и към Луната, какво остава за по-далечни дестинации, като Марс например. Единствено не разбирам по каква причина не изнасят тази информация към другите хора.

    Това шега ли е? Значи всички занимаващи се с космонавтика не изнасят тази перфектно ясна на тях информация към другите хора понеже влизат в конспирация? Тогава изтеклата информация е от някой не-занимаващ се с космонавтика, но все пак достигнал до същата перфектна яснота по въпроса. Пази Боже от такава информация. Щайнер е един от духовните авторитети който се опитвал да сведе вижданията си до нивото на материалната наука, едно от неговите прозрения е че пръстените на Сатурн са само оптична илюзия и не съществуват реално. Същият описал степените в еволюцията на Земята, но нищо не споменава за отмрелите вече същества живели на нея, като динозаврите например. На друго място пък твърди че Луната не е материално същата сега и по времето на Цезар. Не ми стигна търпението да прочета още от неговите прозрения, сигурно има и други бисери на откривателството.
  13. Най-добре е да питаш хижарите от хижите през които минаваш, както и овчарите от районите които пресичаш. В селата не всички имат скорошен опит, а ситуацията бързо се променя. Дърварите нямат особени проблеми, защото се в групи и се движат с тежка техника, планинарите които се движат в групи също нямат особени проблеми. Ако обикаляш сам за да фотографираш е по-опасно. Например миналото лято говорих с хижаря на Ловна и той ми каза че поради масовото използване на лифта за Езерата, диви свине са се развъдили в клека по пътеките за Езерата. Дивите свине нападат ако имат малки и видят сам човек. А на Зекирица където бях на бивак блозките овчари често бяха посещавани от вълци, каракачанките им лаеха по цяла нощ. По същото време вълци изяли цяло стадо овце в Родопите, чух по новините. Аз нямах никакви проблеми циркулирайки сам между Зекирица и Езерата, но винаги трябва да се има едно на ум.

  14. Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

     :)

    Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. Човек не може да живее сам, без да споделя мислите и чувствата си, нужно е взаимодействие на материално и психично ниво. Ако освен възможност за интимно споделяне е липствала и добра възможност за социално общуване с близки хора, то постепенно се натрупва значителен заряд от очакване и желание за коренна промяна на ситуацията. Когато подходящ обект се появи този заряд се освобождава внезапно и съзнанието изпада в еуфория, желания обект се идеализира, понякога дори идолизира. Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. Някои хора, мъже и жени, които са наясно със ситуацията могат да се възползват от нея, но общо взето повечето хора си дават сметка че не са това което влюбеният си мисли за тях. Физиологията на тялото също влие върху психичните нужди, затова през пролетта нещата се сумират. Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието.

  15. Не е споменато едно място в Евангелието на Йоан, 18 глава, където задават същия въпрос на Христос:

    37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

    38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

    Това е единственият въпрос към Христос записан в евангелията, на който не е даден отговор. Защо Христос не е отговорил не е ясно, има най-различни обяснения за това от теоретици през последвалите епохи до сега, те поне никога не са липствали. Най-просто е да се приеме че истината може да бъде посочена или доказана в различни обстоятелства, но сама по себе си, без никаква манифестация в нещо, тя не може да бъде обяснена, следователно познанието какво е тя трябва да е предварително включена в ума който я използва, т.нар. "чист ум" на Кант.
  16. Там изглеждам много глупав. Тук изглеждам сред наивници разменящи си митове. Не говоря за възгордяване или нещо такова. Просто, защо е нужно да се пускат такива бомби обясняващи всичко и всеки, които не се подчиняват на здравия разум?

    Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

  17. Има един дзен коан: "Когато в гората падне дърво, то издава ли шум, ако няма кой да го чуе?" 

    Зен коаните съвсем не висят във въздуха, а са основават на учението на Буда. В това учение умът (или съзнанието) се приема за шесто сетиво в добавка на петте сетива на физическото тяло. Като всяко друго сетиво и той има ниво на развитие, възприемчивост, подлежи на обучение и т.н. Трудният момент идва от факта че умът трябва да може да оцени собствената си способност на сетиво в един ментален свят който е в добавка на физическия свят, и същевременно да обработи получената информация от тези сетива. За да стане това е нужно да се излезе от обичайната нагласа на ума, това не може да стане с мислене, а с медитиране. "Зен" буквално значи медитация, в Япония всъщност се използва термина "зазен", което значи сядам да медитирам. Това обаче са големи теми с хилядолетна практика, техния калибър не е за интернет форуми.

  18. Просветлението не съществува. Просветлението е само една идея. Аз не съществувам извън този текст.

    И как става съществуването в текст, щом като според теб думите и предизвиканите мисли са само обекти отразяващи други обекти? Ако няма други обекти, то какво отразяват думите и мислите? Ако пък приемаш че съществуването на обектите е само частично и доколкото са отразени чрез думи и мисли, то как обектите стигат до сетивата ни? Има същества около нас които не използват думи и мисли, те не възприемат ли външни обекти, нямат ли отражение на тези обекти?

    Освен това думите и мислите са обусловени от нагласата на ума към тях, някои от тези нагласи например идват от образованието. Затова в сферите на умствената работа се използват утвърдени системи от думи и обяснения към тях, така че да станат ясни идеите свързани с тях. Така хората могат ясно да се разберат какво имат впредвид и се получава колективна работа. Във философията например има подобни системи и те позволяват на хората да разбират взаимно мислите си, изказани по важни и трудни теми, като истината например. Това е една необходимост, иначе щом всеки дефинира текущите си прозрения използвайки думи и термини както в момента ги разбира, няма начин на другите да стане ясно какво иска да каже. Затова който е сериозен в такива търсения учи философия, също както който е сериозен в танците учи танцуване.

  19. Underbeneath2, много подтиснат ник си избрал. Имал съм сходни проблеми лато твоите и моето мнение е че нямаш вярна представа не толкова за себе си, колкото за околните. Използвай аналитичните си способности за да ги наблюдаваш и постепенно да разбереш избраните им модели за поведение, особено външните им изяви като жестове, език на тялото, грижа за външния вид, речник, словоред. Така постепенно ще разбереш че социалния живот е един театър и под повърхността повечето хора са много, много посредствени, те го съзнават и затова отчаяно го прикриват с каквото им е попаднало от обстоятелствата. Движени са от стремежа си към щастие и използват възможностите и примерите за това около тях, доколкото са могли да ги осъзнаят и приложат. Когато добиеш поглед върху обкръжението си от хора, лесно ще разбереш как изглеждаш ти в техните очи и защо досега са те приемали по този начин.

    Какво трябва да предприемеш по нататък зависи от избраните от теб цели и има много варианти, но това е сравнително лесно да реши за всеки умен човек ако разполага с нужната информация. Затова търси и събирай такава информация, Интернет дава такава, както и съветите на другите, но най важния източник е твоя непосредствен живот. В него ще намериш примери за поведение които струват много повече от всякакви ментални модели и техните обяснения, идващи от психологията или религията. Тези модели все пак са полезни като база за размишление, при твоята нагласа (на Сатурн) най много ще ти помогат примери от жовота на хора които са преодолели неимоверни трудности уповавайки се на себе си. Примерите на Линкълн и Едисон които си намерил са добри, има много такива. Все пак наблюденията как живите хора около теб преодоляват трудностите са по ценни от от книжните образи, те ще ти дадат непосредствен пример.

    Всичко около нас е резултат на взаимодействие със заобикалящата среда, затова е нужно познание на тази среда и на себе си. Каква точно е картината на това взаимодействие никой не може да ти опише, дори и да познава законите на взаимодействието, тя е уникална и затова по важно е наблюдението без глобални оценки или осъждане, както се наблюдава картина на стената. Така ще ти стане ясно как да пробиеш средата, както посятото зърно пробива почвата чрез концентриране на усилията си, така и ника ти ще придобие смисъл. Това е духовен символ, а в българската народопсихология това се нарича преход от "на хората в краката" до "на хората в устата", кое е по чисто е трудно да се каже :)

  20. Странно е че все още в българската менталност моженето и вършенето на работата се възприемат като принизяващи, и то след толкова години интензивен обмен с други народи. Все още теоретизирането, емоционалността и развихрянето на въображението минават въпреки печалната действителност и липсата на напредък и която и да е сфера.

  21. Последните думи на Учителя са:

    Една малка работа се завърши добре и сполучливо, и една голяма работа започва.

    а Левски е казал:

    Аз съм се посветил на Отечеството от 1861 лето, за да му служа и работя за народното дело.

    Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.
  22. Доста мрачна статистика е представена от Центъра за демографска политика на http://newsletter.dariknews.bg/latest_issue.php?dday=04&dmonth=02&dyear=2013

    Под номер едно в класацията е записано: България е първа по неграмотност в Европейския съюз (ЕС), според Европейската комисия (ЕК) 41% от учениците ни не са напълно грамотни.

    За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга.

    Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%.

    По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни.

    Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.

    На второ място е: Интелигентността на нацията рязко намалява, по IQ ние вече сме след Монголия, Казахстан. В списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.

    Номер три в класацията е: Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили. Тези дни Регионалният инспекторат по образованието на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. По-добра, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.

    Под номер четири от ЦДП отбелязват: У нас няма равен старт, равни права и равни възможности в образованието. Училището са отказа от възпитателните си функции, се казва в проучването, допълва БГНЕС.

    От пета до десета позиция в класацията са записани още: Висшето образоване е комерсиализирано в безумна степен, агенти на ДС са ректори и министри; В България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания; НАОА продължава да открива ненужни университети, произвеждаме ненужни "специалисти"; Съществува доказана корупция в държавното финансиране на научни изследвания; Създаване на задължение родителите да предоставят 4-годишни си деца в детски заведения; Най-бедната и най-неграмотната в ЕС страна постоянно и рязко увеличава студентските такси.

  23. Всичко отива надолу и имам чувството, че трябва да разруша живота си, да достигна дъното, да изгубя всичко и чак тогава може и да се освободя от егото.

     

    Достигането до дъното означава възможност да стъпиш на нещо твърдо, в което си сигурен че няма да ти измени, в което вярваш че е реално а не илюзия. Оттам може да се издигнеш нагоре.

     

    За да намериш кое е реалното трябва да преразгледаш избраните си разбирания и вярвания. Голямата трудност в сегашната епоха е че изобилието от информация води до релативизъм, като всичко представено в книжките и другите източници се отнася доста произволно към други понятия, така става много лесно да се объркаш. Затова е нужно да се концентрираш на една система от разбирания и в нея да търсиш реалното.

     

    Например някои наричат реалното Бог, други дух и т.н. Ако си избрал че аза е илюзия, значи клониш към будизма защото това там е централна теза. Реалното е будизма не е Бог, дух или душа, а умът, съзнанието което се изявява на различни нива и използва различни форми. Тези изяви са илюзия, те предизвикват страдание защото умът се привързва към тях, но умът не е илюзия. За да се достигне освобождение от илюзията и съответно от страданието е нужно умът да се насочи към себе си за да разбере собствената си природа. Това най-просто може да стане чрез самонаблюдение, тогава се забелязва как възниква привързването и липсата от желани обекти, както и отблъскването от нежеланите. Това е лесно да се разбере, но е трудно да се върши редовно.

     

    Това е моето мнение и опит.

     

  24. Субективното дефиниране на термини води до безкрайни дискусия, това отдавна е разбрано във философията, а теоретически е обосновано от Витгенщайн преди 100 години. В случая съм обяснил какво разбирам под "практично": да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна или материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Не разбирам практичното само като преследване на материални цели. А вдъхновението и вярата в бъдещето не противоречат на практичното, защото и за работата трябва вдъхновение и чрез нея идва бъдещето, т.е. времето когато ще бъдем нещо повече от сега.

    Духовните термини за епохи и т.н. трябва да се използват внимателно, те измерват големи отрязъци от време. В по-близките до нас епохи с които работи науката виждаме друго, преди например 100 млн. години на Земята. Размерите на динозаврите и зъбите им трудно обрисуват райска картина на Земята, по-скоро е било по-голямо геройство да живееш на нея.

  25. Според мен търсенето на героизма, оттам и изтъкването му, са отживелици, т.е. спомен от живота през минали епохи. Тогава мнозинството от хората са проектирали своите копнежи и нереализирани желания в митични герои, от самото начало на цивилизацията като Гилгамеш, Херкулес, Тезей, Персей и други, в гръцката митология са най-много. Ницше като силно повлиян ог гръцката философия се опита да обоснове на теория нуждата от нови герои в новото време, после много държавни режими през миналия век се опитаха на практика да използват героите, но не проработи. Не помогнаха нито призиви, нито паметници, нито факелни шествия, нито тържествени зари-проверки.

    Друго е сега времето, практично, иска се да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна, материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Това вършене често не е лесно, но то по начало не е лесно да си жив, следователно всички живи същества са герои в крайна сметка. Различията между тях са в етапите на разбирането, моженето и вършенето. Хайтов в "Мъжки времена" го дефинира като "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Искането е най-лесно, моженето вече изисква доста учене, правенето идва накрая и показва резултата.

×
×
  • Добави...