Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
преди 1 час, Орлин Баев каза:
абе я си налегай парцалите :-)))
ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия! -
преди 8 часа, Орлин Баев каза:
...
Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен.
А социалните мрежи - за мен те са като ножа.
Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите.
Администриране и модериране.
Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.
-
Страх от загуба, от нещастие ("няма кой да ме обича; няма кого да обичам"), от самота, от смърт.
-
А_каша!
:-)))
Според мен, щем не щем имаме връзка с т.н. Акаша..., било то през сърцето, било то през ума...В Будизмът се говори за "съзнание-склад" (Алая-виджняна), което съдържа всички семена, включае онова, което е самата потенция на буда природата.
-
Привет отново, Саше!
Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение.
Днес с лекота се руши и трудно се гради.
Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното.
Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...
-
+ първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея.
Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта.
Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.
-
Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото.
Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност.
Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение.
Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението. -
Мислил съм.
Не е свързано с материалното обезпечаване
-
Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения.
Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно.
Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки.
Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост.
Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост.
Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката.
И тъй имаме тяло, усещания и ум.
Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*.
Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни.
Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост.
Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат.
Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня.
Човек е длъжен да разпознае всичко това.
-
Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността.
Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата.
Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало...
Но това е друга тема.
Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител.
Но... Карма. :-) -
При всеки е индивидуално.
За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност.Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа.
Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват.
Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее.Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.
-
Умът има много аспекти, но два от тях са основни - природа на покой и природа на движение (мисли, концепции).
Третият основен аспект е самата му природа на осъзнатост.
Онова, което хората наричат "съзнание", което в същината си по нищо не се различава от формата, е съвкупност от тези три аспекта.
Нито едно същество не може да се движи, да мъдра и даже да съществува без тези, та камо ли да постигне каквото и да е.
-
преди 2 часа, Ines Raycheva каза:
Точно това усещам и аз. И в този момент на трансформация, успях да погледна самотата така, както я гледах дълго време, но вече откъсната от страданието, като страничен наблюдател - не мога да дефинирам усещането с думи, честно казано.
Усещането за "тук и сега" ми дава много, наистина. Залива ме радост и благодарност, знам, че нищо не липсва и всичко е точно както Е - съвършено. Това промени начина, по който гледам на абсолютно всичко, начина по който СЪМ. Когато умът не играе игрички, подвеждайки по наклонената плоскост на липсата и его-желанията.
А, тя, ямата - бездънна - ямата на малкото човече в нас, което се страхува да не отлети бързо, бързо в неизвестното, виждайки го като страшно - непреработеният страх от смъртта, за който говори Ники_.
Аз за себе си стигнах до разбирането, че когато стигнеш до здравия център в себе си, научиш се как да го усещаш, тогава посрещаш всичко с благодарност и готовност за учене, смирение, вместо с бунт и недоволство.
С едно уточнение - да не се категоризира ума като нещо зло, защото е речено - ум царува, ум робува, ум патки пасе.
За, центърът, и аз мисля по подобен начин. Там обаче е цялото познание, познаваемото и познаващия.
Но да, няма нито бунт, нито недоволство. -
преди 6 часа, Максим каза:
Както бях сам преди 10 години, когато пишех тук активно, така съм и сега. Това е моят път и съдба явно, сам съм си го избрал и държа на него. Когато си убеден и държиш на избора си, самотата не плаши. Напротив, радвам се на пространството и мирът, които са около мен. Това е такава необятна свобода, да си независим. Много хора се хващат за връзки поради страх от самотата и не се развиват, а вегетират вкопчени един за друг. Аз нямам усещането за непълнота, че да трябва да търся друга половинка. Аз съм цялостен. Никога не съм можел да спя с други хора в една обща стая, камо ли в едно легло. Например. Но това е друга тема.
Ако намериш правилното общуване към себе си, тогава самотата е блаженство. Няма нищо страшно в самотата. Според мен самотата е естественото състояние на човека. Тя е твоят най-добър приятел. Но поради външните влияния хората се привличат в приятелства и контакти и мислят, че те са незаменими за тях.
Самотата е може би най-погрешно възприемания феномен. 90% от хората ще кажат, че самотата е нещо лошо и биха искали да се избавят непременно от нея. Но тя е наша природа. Много от най-важните жизнени функции се случват в самота. Не можем да вземем никого в съня си, затваряме очи и заспиваме. Нито можем да се наспим вместо някой друг. Храната се усвоява много по-правилно ако не се разсейваме и не разговаряме с никого по време на хранене. Медитацията и молитвата също се случват в самота. Може да се молиш с друг човек заедно, но ако не си обърнат навътре към себе си, тя няма да се получи.
Но когато на хората им стане скучно със себе си, започват да търсят компания, за да се избавят от самотата, а всъщност от скуката или пустотата. Но ако не ти е скучно със самия теб, тогава нямаш такава трескава потребност непременно да търсиш компания или връзка.
Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка.
Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице.
Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията.
Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф.Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията.
Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален.
Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа.
В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи.
Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване.
Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване. -
В 5/8/2018 at 15:05, Ines Raycheva каза:
Много ми е интересна темата и затова ще споделя тук едно мое осъзнаване - ще се радвам ако и други изявят желание да възродят обсъждането...
Снощи си направих интересен експеримент... Оставих се да почувствам от къде идва болката при усещането ми за самота.
Идва от слънчевия сплит.
Имаше години, в които мислех, че е от сърцето, но никак не е от там!Слънчевият сплит - този мощен енергиен център - е пряко свързан с Егото и усещането за притежание! От там идва и ревността.
Усещането за самота е илюзия. Никога не можеш да останеш сам. Ти си всичко и всичко е в Теб - на едно по-високо ниво, обаче.
На ниво форма, т.е, на ниво Човек си не половинка, ами направо четвъртинка... ("четвъртит си" - си помислих и ми стана весело)
Липсата е осезаема и си я търсим отвън - партньори, приятели, секс, храна, алкохол, наркотици - все тая, когато е с цел, най-често несъзнавана, да попълва липси. И това всичко от фокуса върху: Какво нямам? / Какво още мога да имам?И кога всъщност си точно тук и сега и живееш, а не си във фантазия/спомени?...
Според мен... болката може да се прояви дори в ушите, и зависи от специфичните, индивидуални нагласи в човека, които са предпоставка за въпросната реакция.
Сиреч зависи как ни сработва психиката, как възприемаме и как реагираме на и към дадената ситуация.
При някои може да се "стегне" в областта на трета чакра, при други в областта на шеста. Едни ще получат инсулт, други инфаркт, а трети ще ги хване разтрайство. Четвърти пък въобще няма да се трогнат.Често реакцията в областта на т.н. слънчев сплит е поради съпротива и липса на приемане.
Страхът и болката от самотата произлизат от нетрансформираност на основния проблем във всяко същество - страхът от смъртта.
Първият еволюит на страха от смъртта е страхът от нещастие и самота. Сам в гроба.
Там е и скуката, отегчението...Човек не може да получи трайно удовлетворение докато не открие долбоката си същност (която е същността на всичко). до преди това все ще търси да запълна тази бездна от неудовлетвореност с какво ли не. Там са загубите и печалбите, притежанията и липсите.
Колкото до тук и сега... Има един много прост трик, чрез който човек разпознава, че сега, в този миг, няма никакви проблеми. Просто поглежда навътре и се опитва да установи как е в момента, как се чувства сега. Без минало, без бъдеще. Сега как се чувства - това да установи.
-
Що се отнася до секса и до сексуалното общуване, не съм виждал по-естествена йога от тази, която Творецът я е заложил в социалните взаимоотношения - тези с партньора, с родителите, с децата, с близките/приятелите, с ближните, с животни, растения, със стихийте и с планетите/системите/космоса, що се отнася разбира се до онази йога с външна насоченост.
Къде другаде можеш да развиваш любовта, мъдростта?
Сексуалността е една от най-висшите интимности. Никой не е по-близък с теб в сравнение с партньора и с никой друг нямаш този велик шанс да запалиш огъня в трите главни кухини - коремната, гръдната и черепната.
Любовта има много форми; наслаждението има много форми, мъдростта има много проявления, но любовта и наслаждението и проникновенията, който човек може да получи във взаимоотношение с правилния партньор, това е най-върховно.Сърцето на човек се развива от дете, чрез взаимоотношенията с родителите - получавайки и давайки любов. След това идва общуването с партньор, в който човек се влюбва, с който евентуално изживява целия си останал живот, с който дели и добро, и зло.
Всички тези форми на любовта и сутиации, тази подредба сътворена от Твореца, тя е най-естествения метод за еволюция. Това е самия живот, в който се случва цялата кармична обусловеност.В Тантра и Дао твърдят, че дори и без любов, дори секса в началото да е "гол", дори тогава човек има шанс и дори тогава, от тази позиция у човек може да се появи любовта, а тя е много необходима за разширението на ума, за омиротворението му.
Ще посоча един много елементарен пример - миговете по време и след оргазъм ума (логическия прагматичния) е спрял.
В миговете на любов ума е спрял.Ум, Няма ум, Умът е Сияйност.
-
преди 2 часа, Орлин Баев каза:
Ники, стана ми интересно, бодхисатва пастирът, лодкарят и царственият, са метафори за нирманакая, самбогакая и дхармакая?
Според мен не са.
-
-
Току-що, Ники_ каза:
... И това са три основни въпроса:
Какво искам?
Защо го искам?
Кой съм аз?
Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.
Един от съвремените големи тантрически учители в Нингма (Ваджраяна), Норбу Ринпоче, разяснява, че човек може да пие алкохол на корем, стига докато пие да не губи осъзнатост и дава за пример големи адепти, които няколко пъти са демонстрирали как не губят осъзнатостта си, въпреки литрите алкохол, които поемали... Тоест те оставали трезви.
Подобно е със секса. Съксът може да е свещенодействие, стига човек да е водещ от тази нагласа и стига да знае как да го извърши.
Например за Подмасамбхава се казва, че постигнал абсолютно просветление чрез съпружески практики с една от своите съпруги Шакя-Деви:
ЦитатIn a state of intense bliss, Padmasambhava and Sakyadevi realized the infinite reality of the Primordial Buddha Mind, the All-Beneficent Lord (Samantabhadra), who's absolute love is the unimpeded dynamo of existence. Experiencing the succession of the four stages of ecstasy, their mutual state of consciousness increased from height to height. And thus, meditating on Supreme Vajrasattva Heruka as the translucent image of compassionate wrathful (energized) activity, they together acquired the mahamudra of Divinity and attained complete Great Enlightenment.
http://www.dharmafellowship.org/biographies/historicalsaints/lord-padmasambhava.htm
Все пак интересуващите се могат да "хвърлят едно око" на следното:
-
Целта на Тантра е просветлението, а практикуващия го търси, за да може адекватно да е (в) реална помощ за всички, за да може всички да изживяват Щастие.
Въобще за какво друго човек би практикувал?
Хората практикуват за да постигнат освобождение от онези неща в тях, които скриват и препъват любовта и мъдростта, които пречат на тяхното изявление. Хората практикуват за да премахнат т.н. воали които скриват/забулват истината/реалността.
Правят го от любов към себе си и от любов към другите... От гледна точка на Будистката Тантра и Махаяна, това е Бодхичитта и това отношение Орлин е прав.
Съществуват три основни типа бодхисатва - пастир, лодкар и царствен.
Пастирът води своето стадо към освобождението и заедно с него сам той встъпва в него.
Лодкарят е дал обет да не постигне пълно просветление и реализация докато не помогне на всички същества да се освободят, затова той непрекъснато ги прекарва до "другия бряг", но сам той не слиза на него.
Царственият бодхисатва е самата Тантра - той търси и постига просветление защото знае, че единствено по този начин би могъл на 100% да помогне на всички, да има пълната/абсолютната Яснота и всичките способности да го прави.
Тантра обаче е ходенето по острието на бръснач. Тя задължително трябва да се практикува под надзора на реализиран учител! Това е много важно, защото тя е директен сблъсък и работа с най-ниските, с най-дълбоките нива на т.н. подсъзнание.
И сексът е също там, както е и установил Фройд.
Той го свързва с т.н. либидо/желание/копнеж, който движи всички същества.
И това са три основни въпроса:
Какво искам?
Защо го искам?
Кой съм аз?
Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.
-
Какво толкова, някакъв си Ад. Ти и без това си в него.
Щом не преживяваш тотално щастие, по един абсолютен начин, и щом преживяваш на негово място страдание, значи си в Ада, до някаква степен.
Сега ще опитам да обясня вън от шегата.
Да речем, че има щастие, което се случва, което познаваме при определени условия. Да речем, че всички други удоволствия са онези дози, които ни задоволяват частично, толкова колкото да ни излъжат за да не намерим въпросното щастие.
За разлика от абсолютното щастие, всички останали форми на относително щастие, са мимолетни.Все едно някой да ти предложи да не огладняваш и непрекъснато да вкусваш невероятен нектар от благодат, а ти да държиш на това да се храниш с обикновена храна, която не те засища завинаги и не те прави на 100% здрав човек.
В този смисъл всичко, което те отдалечава от Пътя и от Божественото, условно казано по този начин, е грях.
Сега, другата гледна точка, тотално различна от горната.
Сексът не е никакъв грях. Дори извратения секс не е грях. Дори безчувствения секс не е грях. Всички те имат един и същи корен - правиш ги защото искаш щастието си, а искаш щастието си, защото се обичаш.
Убийството не е грях, кражбата не е грях, изнасилването не е грях. Всичко това вършиш, защото искаш щастието и защото се обичаш.Ок, ще каже някой, но правейки това ти нараняваш много същества. Да! Точно това го прави неправилно.
Обаче сексът е доброволен, стига да не е с кокошка, или да не насилва човек козата, или друго същество.
Ако сексуалният партньор е ок за игричките, в това няма нищо лошо.
Лошото е ако се наркоманизираш и ако загубиш Пътя. Какво значи да загубиш Пътя?
Значи да забравиш, че тези удоволствия не са Удоволствието и да спреш да го търсиш.
Ако правиш какъв и да е секс, без да губиш разсъдък, без да губиш осъзнатос, че това е просто мимолетно удоволствие, което е нетрайно, което идва и си отива и което те "храни" само докато е, няма от какво да се притесняваш. Можеш да ползваш всички средства и всички дупки, с който и да е, стига да е съгласен и да не се забъркват драми (което е почти невъзможно, особено на енергийно ниво).
Та въпросът е деликатен.
Моя опит с Тантра и със секса е, че той може да се интегрира в Пътя, т.е., че може да го ползваш като условие за постигане на просветление, стига да знаеш как. На мен ми се е случвало, но не с всяка жена, а с супер ограничен брой, да кажем с две жени през целия ми живот, а аз съм почти на 40.Та, ако знаеш как да практикуваш, ако познаваш същността на практиката, можеш да ползваш всичко за нея. Абсолютно всичко.
Съществуват две крайности - едната е въздържанието/потискането, а другата да се отдадеш без бариери.
Едната ти казва "грях е", а другата ти казва "не е грях". В средата между двете е разбирането. Нито си се потиснал, нито си се подал.За мен лично сексът може да бъде падение, но може да бъде и стълбица към небето, а може и да е Божествена красота.
Колкото до страстта и похотта, то има разлика между двете.
Да изпитваш страст, в сексуално отношение, е нормално, но ако си твърде похотлив човек, то това е "остър завой".
Защо просветлените не изпитват страст? Защо са в многократно по-силно блаженство и чистота, защото нямат тази необходимост, защото това е спряло да ги храни.Останалите ни се прави секс, защото искаме отново да си дадем удоволствие, да се насладим.
А защо? Защото искаме да ни е приятно, да изживяваме щастие.Защо?
-
Нещата са много прости, пък вие преценете опиум ли е, или друга залъгалка...
Реално когато човек (пиша "човек" защото само той на тази земя си дава сметка, че е жив и съществува, а и че може да умре в следващия миг) осъзнае, че смъртта съществува, че живота му не е вечен и че няма нищо сигурно в него, когато осъзнае, че поведението му (личното му) и това на другите хора, е меко казано деградивно, той започва да търси решение на тези проблеми.
Реално религията тъй се е родила и думата "религия" е вложен този смисъл, с оглед края на пътя.Човек, ако е трезвен, си задава съвсем нормални и логични въпроси, от рода на "Защо съществувам? Защо въобще се родих? От де произлизам и защо точно сега, по този начин? С какво е полезен моя живот, каква е неговата цел?" и пр.
Та разсъждавайки над тези неща, търсейки отговорите човек разбира много неща, изучавайки.
Примерно, че във всеки един момент можеш да умреш и нито имаш контрол над това, нито сигурност.
Всичко, което имаш, може да изчезне и да бъде изгубено за миг - дом, семейство, състояние...
Нема нищо сигурно и нищо което да е постоянно.
Това е ужасяващо.Налице са три неща - фактите за смъртта, за непостоянството и да това че нямаш контрол.
В Процеса на наблюдение и на изучаване, човек разбира, че всичко следва някаква закономерност, която е много дъбока, много скрита и не се вижда лесно. Примерно неравния старт при раждането - едни се раждат болни, други не; едни бедни, други не и т.н.
Едни цял живот пируват и безчинстват, убиват, режат глави, изнасилват... други живят най-мизерно, умират от глад, жажда, от издевателства, или в робство (с или без окови)...
Човек започва да изследва тези неща, но най-вече нещата които му се случват на него и ако има буден ум и шанс, човек достига до разбирането на/за закономерността - че всяко нещо е следствие от друго и в същото време е причина за следващо следствие.Следващото нещо, което прави човек, е да изследва тази закономерност, да разбере какво стои зад нея, дълбочината и .
Това е пораждането на религията, на истинската религиозност.Разбира се, днешните форми на религията са безпощадно изопачени от егоизма и тъпотата.
Та, аз лично не виждам как тази истинска религия може да бъде разклатена, още повече в из основи, защото тя лежи, се гради на факти от т.н. реалност.
Има смърт и непосдтоянство; поведението ти е зло и егоистично, породено от неведение, неудовлетворенотст и желания... ; съществува закономерност.И ако човек не спре до тук, може да навлезе още по-дълбоко в разбирането на Щастието.
-
Та, според мен и опитността ми, според така както го виждам, душата е скритата сила и желание на духа, а духа е съзнанието и съзнателността, като душата е част от него.
Например в Кабала, от визията на школата Брей Барух, душата това е желанието и в съществото има безброй видове души/желания...
Да мен душата е стремежа, копнежа, но понеже в съзнанието на човека има много видове желания, според нивото си, душата биде повлияна от дадени желания и биде устремена в тях, което я води или Рова/Ада, или към Светлината.
Например какво желание е следвал с душата си Адолф Хитлер, или Чекатило? На какъв дух са били.
Както четем и имайки разбирането и опитността, можем са кажем, че има много т.н. странични влияния върху душата и духа на човек, които в повечето случаи са определящи.
Например ако ядеш тялото (трупа) на наскоро убито животно (заклано), то неминуемо имаш взаимоотношения с духа му. Той може са се установи трайно в теб и да те ползва, без задължително самият той да е осъзнат за въпросното.
Така и много други духове, които обитават пространството, влизат в допир, меко казано и оказват влияние, но от друга страна това не може да се случи, ако ти нямаш почва за тази работа в себе си, т.е. ако нямаш такава карма, такива кармични семена, защото всичко, което се случва, като проявление, включително и съществуването ти в това време-пространствено измерение, в тази форма, е проявление на твоята индивидуална карма. Твои кармични семена.
-
Зависи кой какво влага в понятията "дух" и "душа".
И зависи от гледна точка на коя духовна школа, от гледна точка на кое религиозно учение ще отговорим.
Непременно от гледна точка на Будизма няма душа и дух, няма и Бог.
В най-близкия смисъл се говори за татхагатагарбха.
От гледна точка на Христовото учение, тъй както е изложено в Писанието, има много различни смисли:
Езекиил 18:31
Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев!?Ев. Марка, гл. 9
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,
28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
Римляни 7:6
но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.Римляни 8:13
Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.Римляни 8:27
а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.1 Коринтяни 14:14
Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.1 Коринтяни 14:15
Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.Ефесяни 4:23
да се обновите в духа на своя ум,Второзаконие 6:5
и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.Матей 22:37
А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".Марк 12:30
и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".Нефеш /נפש/- гърло, гръклян
- дишане (белодробно дишане), отдъхване
- желание, копнеж
- Душа (във връзката и с Бога)
- Живот (в биологическият смисъл на думата)
Думата (Нефеш) е употребена 755 само в СЗ. Употребена е и още една дума - Нешама (Ис. 57:16).
Основното значение на думата в Битие 2:7 е "притежаващ живот" "одушетворен" и се използва често и за животни - Бит. 1:20, 24, 30; 9:12, 15-16; Йез. 47:09 - "живо същество", "живеещо същество".
Не рядко Нефеш се отъждествява с кръвта като същностен елемент от физическото съществуване - Бит. 9:4; Лев. 17:10-14; Вт. 12:22-24
В много случаи се използва като основния жизнен принцип. Характерно е за псалмите.
В редица случаи, свързани с физическото съществуване, думата се отнася за физическите състояния в човека:
- изразява усещане за физически глад
- като източник на чувствата
- свързва се с волята и нравствените постъпки
В някои пасажи Нефеш означава "човек", или се използва с местоименна наставка за обозначаване на личността.
Думата се употребява и за мъртво тяло.
Нефеш не се използва за духовете на мъртвите.
За инстинкти не се ползва.
Руах в СЗ се среща 378 пъти (и 11 пъти на рамейски).
Руах се изпозва за:
- вятър
- дихание
- дух
- тайнствената същност, в която се крие живота, или жизнената сила на човека и на животните. Същата може да бъде смущавана, или насочвана в определена посока! Да бъде наранявана, угнетявана; съживявана.
- Божествена сила (също и като свръхестествено състояние - когато някой действа извън човешките си способности, под влиянието на божествена сила/божествени дарби; екстатично състояние)
Ранната еврейска мисъл едва ли е правила разлика между божествения руах и човешкия руах. Напротив, човешкия руах е можел да се отъждестви с Божия руах.
В по-късна употреба преобладават понятията човешки дух, ангелски или зъл дух, Божият Дух и между всичките съществува ясно разграничение.
из "Нов Библейски речник" + учебни материали от Богословския факултет към СУ
Какво мислите за виртуалните социални мрежи?
в България. Общество
Добавено
Доста наивна вяра!
Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.