Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Мнения добавени от Ники_

  1. Така е Ники. Много трудно е да се пусне ума. Да си го позволиш. Дори, когато човек знае как става това, пак е трудно.

     

    Но все пак за хората, които са се хванали за ума, това са уроци, а пък аз смятам, че ценностната система на другите хора трябва да се уважава. Все пак си е тяхната такава :)

     

    За да бръкнем още по-надълбоко в работите на ума :) нека разгледаме думите разум и ум, и да видим как Учителя препоръчва да се върши работата по най-добрия начин. Този начин е много красноречив в дискусията за свободната воля.

     

    Ум - това е оперативната логика и паметта и опита от този живот/

    Разум - това е опит и знания от предишен живот и понятийна и информационна помощ от различни сили. Разумът в голямата си част е несъзнаван, но пък той носи опит от множество прераждания. Ясно е кой е по-наясно с действителността.

     

    В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:

     

    "...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,

    Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."

     

     

    .........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?! :)

    Троичният психически апарат (по Фройд) - Супер его; его; То - нито едно от тези не е аналогията на същинския Господ.

    Господ е нещо, което се пада отвъд тези.

    Всичко това, трите части на съзнанието, е/са част от обусловения ум.

    В Санкхя - всичко това е еквивалентно на Пракрити, на природата.

    В Каббала - Господ е заложен в Кетер, но сам по себе си Кетер, заедно с Хохма и Бина образуват т. н. Адам Кадмон, който е еквивалент на Супер его-то и който "първичен човек" е образ и подобие на Бога.

    Именно от Кетер започва "разбиването"/съкращението на Светлината, а иначе Светлината е отвъд и неин източник е Айн.

     

    Учителя разделя човека на три части - глава, гърди, корем. Нито една от тях не е еквивалентна на Господ, но в тях Господа се проявява - чрез мисли, чувства и дела, което на изток се нарича Лилла, пък и не само там.

    Може да се направи аналогия между Супер его-то в психоанализата на Фройд, с бодхичита в Будизма.

     

    Мисля, че Бхагавад Гита е много добре обяснено.

  2. Но пък всеки има право да си решава как да приема нещата. Ако приеме, че не всичко става по Божия Воля, то ще научи уроци свързани с това, ако приеме, че нито един косъм няма да падне от главата му без Волята, ще научи уроци свързани с това. Накрая се тегли чертата :)

    Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.

    Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.

    Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".

    Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.

    Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.

     

    В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.

    А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.

    Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.

     

    Руми е казал следното:

    "Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."

     

    А ап. Павел споделя:

    "Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

  3. Мен разбира се ме интересува третият въпрос. Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко, което правим. Бог решава, кое как да се случи, дори и в детайлите. Ако всичко става със знанието на Бог, нещата са съвсем различни. Тук човешката воля се проявява свободно, но не и незабелязано и безнаказано. Бог я оставя да се прояви (може би до определена граница, но все пак човек има известна свобода).

    В една от беседите си П. Дънов се придържа към версията на Матей, но на мен тя ми изглежда нелогична, а и извън контекста на останалата част от съответните глави от Библията.

    Мнения?

    Привет, Станимир!

    Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.

    Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.

     

    Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.

    Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.

    По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.

    Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.

    В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.

     

    Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.

     

    Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

     

    Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.

    Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

    :)

    Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.

    Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.

     

    Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.

    Какво е писано в тропара, великденския?

    Със смърт смъртта победи.

  4. мда, на теория е доста добре. Ти достигнал ли си до това ниво, след като си изчел толкова много книжки, и не само изчел, а и дълбоко осмислил.

    Та ти достигнал ли си до това ниво, зад илюзорната реалност, да виждаш не предмети, животни и човеци, лишени от Дух,

    а Бог, който стои зад всички тези образи и сенки??.

    Категорично да, но при мен достигането не е окончателно, т. е. не съм нон-стоп в това състояние, защото то става окончателно след крайното поправяне на човека и е същинската награда. Не бих си позволил инак да твърдя по този начин каквото и да било. :)

     

    Явно не знаеш, а и не си била достатъчно прецизна в четенето на това, което съм писал във форума (а не че е задължително, или нужно), но моя милост не умее да чете (нямам желание, не ми върви четенето). Не веднъж съм писал, че едва завърших средно образование...

    Ако стигна до около 70 стр. на някоя книга, то за мен е постижение, но явно и частично да чете човек, малко, ако му е дадено... то въпросното си се случва.

    Четенето не е гаранция за нищо.

    Хора са достигали просветление с познаването на един единствен текст, като например този:

    Песен на възвисената тишина

    (Откъс от "Тайната за получаване на вътрешния елексир в изкуството Тай-Дзи")

    "Седейки в спокойствие, отдай се на съзерцание

    Ти получаваш импулс в юнгуан*.

    Дишането е свободно, но контролирано,

    Ин и Ян плавно преминават едно в друго.

    И животворна светлина изпълва тялото.

    Бъди спокоен, нека огъня да гори бавно,

    Затвори очи и с мисъл обгърни сърцето.

    Нека твой източник стане спокойствието,

    След сто дни ще видиш резултатта,

    Като капка елексир, създаден от кан**,

    И жълтата жена*** подарява пламък,

    Дете и майка сияят пурпурно.

    И е безгранична непостижимата красота.

    Изпълнете с жизнена енергия (ци) цялото тяло.

    Кому е подвластен този толкова прекрасен опит?

    Той е подобен на необятните чудни блянове.

    Душата, погълната от първопричината,

    И елексирът преодолява трити бариери****.

    Издига се от дан-тян***** до висотата на ниюн******

    И в зонгуан******* продължава потъването.

    Водата с огъня стават на течащ живак,

    А ву******** и ий********* съставят елексира.

    Приспете мислите и животът ще възтържествува,

    И вашият дух ще породи три хиляди светове,

    И златния петел********** ще ви запее песен.

    В сянката на дърветата, нехвърлящи сянка.

    А червеният лотос разцъфва в мрака на ноща.

    И отново настава зима, слънцето засиява,

    И ревът на Дракона*********** разтърсва всичко наоколо,

    Благославяйки тигрите************ с радост,

    Божествената музика изпълва небесата,

    Нещо възниква от мъглявата смес;

    И безкрайността (У-Дзи) добива своя образ,

    Прекрасен в тайнството и потаен в красотата.

    Кръговратът на потока пробива трите бариери*************;

    Съюзът на Земята и Небето поражда всички явления.

    От природата пий роса - тя е сладка като мед,

    Напитка на боговете (будите) и свята радост.

    Когато пределът е положен с двойственост тленна,

    Аз разбирам - с вяра всички са равни пред Бога!

    Когато си уморен - спи, когато си гладен - яж,

    След това прикади с ладан и медитирай

    Великото Дао (Път) представи пред себе си

    Не се подавай на никакви лукави изкушения,

    Загубвайки човешкия облик,

    Може за милион години да загубиш и душата си.

    Блаженият духом намира Небето (рая),

    Слепецът блуждае в дебрите на материалното.

    За глупеца крайната тайна (истина) не е достъпна,

    А да я изпуснеш е най-тежкия грях.

    Сложи четирите принципа в основата,

    Пътищата на земното лежат в мимолетното.

    Първо отключи врата на чудесната тайна

    И подхранвай кълна на душата без прекъсване;

    Дай на учителя да съставя елексири.

    Известно е на избраните какво е истински живак**************

    Не друго, а напитка на дълголетието и вечния живот.

    Улавяй всеки миг и работи на себе си

    Не отлагай духовната тренировка като последна.

    Извисяването на душата е възможно за три години,

    За някои са необходими десет години

    За да засияе силата на елексира."

    Джан Санфен

     

     

    прочети тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684

  5. Хората обикновено живеем в материалния свят и разполагаме с материални умове, т.е. с умове, които са вперили поглед в материалното, в повърхностното, които умове са обханати от разни такива обикновени и мимолетни тревоги и желанийца.

    Въпросните желания, според Каббала се делят на пет основни вида:

    - животински/първични (храна, сън, секс,...)

    - желание за богатство (пари, имущества...)

    - желание за власт

    - желание за знание (което в по-висшата му форма е желание за познание)

    - желание за сливане с Твореца/за Духовна Светлина

     

    Та, хората се намираме предимно в материалното, където сме обхванати от материалните желания, а те са гореизброените без желанието за Духовна Светлина.

    Материалния свят, според Каббала, е еквивалент на Сефира Малкут, който е наречен още "Царство" и който до не малко степен резонира с разбирането за "Ад", защото именно в това царство е най-концентрирано страданието.

    И тъй, докато ние сме роби на четирите вида желания (без последното желание за Духовна Светлина), то неизменно в нас ще съществува страдание, което е породено от празнотата, защото тези неща, които в заблудата си желаем (четирите вида желания) не могат да задоволят и изпълнят душата ни, дори и осъществени да са, именно поради тяхната нетрайност. Следователно ние търсим още, и още да придобиваме храна, секс... пари, имущества, власт, знание, за да можем евентуално да задоволим душевната си потребност.

    Желанието да подсигурим, да се запасим с това, или онова, произлиза от страха ни и от неведението ни.

    Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.

    Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.

     

    Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.

    Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.

    Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.

    Този процес се нарича "опитност".

    Накрай имаме толкова много опитност, че ни просветва - разбираме, че това което търсим всъщност можем да намерим някъде другаде - в собственото си сърце, на първо време - в нашето собствено отношение към света.

    Тогава ние си казваме: "Стига толкова! Нищо не се получава и аз не мога да живея вече по този начин.".

    Това е моментът на обръщането - когато разбираме, че нашето щастие зависи от това, което излиза от нас самите, а не от това, което искаме да придобием към нас.

    Разбираме, но все още нямаме силата, защото какво бихме могли да дадем!? Та ние сме празни, неспособни, неудовлетворени, разярени, изнервени, отегчени, точно като едно сърдито дете, което е лишено от играчката си, от любимата си играчка. Това е нашата съпротива, това е нашата ярост към всичко, към живота, към близките си, към другарите си, към природата, а и към нас самите.

    Тогава започваме да търсим още повече. Но къде? Нима до сега не сме търсили?

    Да, разбира се, че сме търсили и разбира се, че нищо не намерихме, пък и не само нищо не намерихме, но намерихме още повече тъга/суета.

    Къде бихме могли да търсим?

    Където не сме търсили.

    Тогава търсенето, нашето, обръща своята посока. Спираме да търсим удовлетворението от нещата в този свят (Малкут) и започваме да ги търсим другаде, на 180`, което "другаде" наричаме в последствие "Източник", или Бог, или нещото, от което е произлязло съществуването.

    Тогава започва и нашето издигане по Дървото на Живота и ние започваме да изкачваме стъпалата на учението.

     

    Самата Светлина ни вади от Малкут, от Ада. Тя ни е предизвикала, тя ни е подтикнала, чрез страданието, чрез Закона. И ние сме Благодарни, защото това разбиране ни носи Мир.

    Тогава, след разбирането на тези неща, успоредно с благодарността ни, ние попадаме в Тиферет, в нашето сърце.

     

    В Тиферет - там се установява нашето съзнание и започва да гради връзка със заобикалящия го свят, чрез правилно отношение.

    Често се проваля, но и расте, развива се.

    В Тиферет има 12 аспекта, 12-сет вида милосърдие.

     

    В Каббала простраството между Малкут и Бина, когато то е обединено в едно, се нарича "Зеир Анпин". Този термин съдържа в себе си шест сефира и е името на един от 5-те главни свята.

     

    До тук е важно да стигне човек. Именно тук човек разбира, че е най-щастлив когато има любов в сърцето и когато тази любов бива отдавана към заобикалящия го свят. Човек е най-щастлив когато е влюбен, истински влюбен.

    Качеството на Тиферет е "отдаване заради получаването". Когато сме в Тиферет (сърцето), когато не сме се издигнали по-високо (когато не сме разширили още и още съзнанието си, разбиранията си), тогава сме на това ниво - отдаваме, за да получим, което разбира се е в пъти по-висше от това да желаем да получим, без въобще да искаме да отдаваме, т. е. от тоталния егоизъм (желанието на аз-а, на его-то).

     

    Това поселяване в сърцето, в Тиферет е завоалирано с алегоричния разказ за настаняването на еврейския "народ" в Обетованата Земя, където в последствие този "народ", тези 12 (13) колена изграждат град - Йерушалим (град на мира/спокойствието) и Храм.

    Когато у сърцето липсва любов, тогава в него става разединение (ако не се молят за Любовта, заедно). 12-те застават едни срещу други и воюват по между си, а това дава възможност да бъдат лесно сразени от "Вавилон".

    Затова ако сърцето се моли за Любов, за Светлина, ако е примирено с Бога, ако е съгласно и смирено, тогава и любов се спуска към него, която то може на свой ред да отдаде, според писаното:

    А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих".

    из "Писма от стареца Йосиф Исихаст"

     

    Тази е следствие от Светлината, Божията, която Светлина е спасителна за човека, защото поправя и изпълва душата му. Освен това тази Светлина става водач и учител на човека.

  6. Каббала - "изпълване със Светлина възвръщаща към Твореца"

    Името на
    Яков
    по късно е променено на
    Исраел
    . Името 
    Исраел
    е изместило "
    иври
    ".

    Йудим
    – това е името  на едното от колената на племето
    Исраел
    които са потомците на Йуда – сина на Яаков.

    Тук ще направя допълнителни разяснения, защото съм убеден, че е нужно.

     

    Защо твърдя, че "иудеи" (йехуди) и "евреи" (иври) са до голяма степен синоними, но в същото време имат своите различия?

     

    Защото местоположението на тези качества в човека е различно до някаква степен, но и еднаква, с оглед значението.

    Кой преминава (иври) и какво се преминава?

    Преминава се от едно състояние на душата (желанието) - в друго.

     

    Има 5 основни състояни, през които се преминава (иври) и те са скриването/разкритието на Твореца, като също така се и еквивалент на 5-те (10-те) Сефира.

    Скриването на Твореца (съкращаването на Светлината) следва в този ред:

    0>1>2>3>4

     

    Пет състояния!

     

    0 -*

    1 - отдаване зарад самото отдаване

    2 - отдаване зарад получаването

    3 - получаване зарад отдаването

    4 - получаване зарад самото получаване

     

    Без изпълващата и поправяща Светлина жаланията (5-те) остават неосъществени, непоправени:

    0 - желание за Сливане с Твореца

    1 - желание за знание/познание

    2 - желание за власт

    3 - желание за богатство

    4 - желяние за първичното (животински - храна, секс...)

     

    0 - Кетер

    1 - Хохма

    2 - Бина

    3 - Зеир Анпин (наричан още "Тиферет" съдържащ 6 Сефира от Хесед до Йесод)

    4 - Малкут

     

    Кетер + Хохма + Бина + Заир Анпин + Малкут = 10 Сафира

     

    Та, от Хохма тръгва Авраам. Душата тръгва да преминава (иври). Шефа* я води! :-) Тоест получава някакво по вид повдигане, напълване със Светлина, искра някаква.

    Авраам "отидава" до Малкут (попадане в Египет) и чрез Светлината го "повдига", което повдигане е свързано с установяване в Хаанан. Там, в Хаанан започват да се "раждат" поколенията, като по дясна линия (по обещание) те са - Иисак, Яков (Израил), ог който се раждат 12-те (13) сина, образуващи 12-те колена та Ираил (13). От които един е продаден в Егепет за роб от 10-те. И тъй, след още много премеждия целия народ Израил попада в Егепет, където в последствие робува, докато не се ражда Моисей (Изход, чрез Моисей). Малкут, след "40 години лутане в Пустинята" стига до Тиферет (Зеир Анпин) отново и там се осъществява "настаняването" и изграждането на "Събранието Израел".

     

    Какво значи "Събранието Израел":

    Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „
    Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас
    “.

     

    Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

     

    М. Лайтман

     

    Тоест Събранието Израел - това е групата (Адам Ришон), а когато липсва обединениета на тази група във взаимно отдаване тя се дели на 12 (13) колена Израилеви.

    Едва след като тези 12-сет (13) колена Израилеви съумеят да осъществят по между себе си правилна взаимовръзка, едва тогава се случва въпросното "йехуд", или иначе казано Събранието Израел.

    Което някои кабалисти оприличават на 12-те прости букви от алфабет, които са еквивалентни на 12 от 32 Пътя Господни, изобразени в зелен цвят: http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/551116_461670677225796_696014624_n.jpg

     

    Когато се осъществи правилната връзка, във взаимно отдаване, по между 12-те, тогава се случва явлението "Право към Бога", което не е пълно Сливане с Твореца, а е все още стремеж към това, защото все още нещата се случват на ниво Зеир Анпин, т.е. образно казано Малкут се е издигнал до Зеир Анпин, но все още не е се е възвърнал в Кетер, следователно преминаването (иври) продължава.

     

    Стария Завет завършва точно тук - в упражняването на правилна взаимовразка, т.е. в опит за отдаване.

    Именно тук, в Зеир Анпин и по-точно в Сефир Тиферет (Йерушалим) се строи Храма, на основанието на заповедта "Възлюби ближния както себе си.", който Храм биде "разрушен" от състоянието "Вавилон", от кривината, която е все още в човека.

    Събранието Израел попада във Вавилонски плен!

     

    След това, след "плена" се строи Втория Храм, който лежи на закона "Не причминяй вреда на другаря си." и който Храм е с много по-слаб блясък от Първия Храм.

    Тъй Свършва СЗ - в очакване на Разкриването на Твореца, което е в следствие на правилната взаимовразка, в следствие на възлюбването, на спазването на Тора (друг е въпросът, че Тора/Закона никой не може да спази сам по себе си и именно поради тази причина е речено - "Няма праведен ни един." и точно паради тази причина Бог обещава и дава Спасител, който да избави, който да поправи душата и да "възвърне" Малкут към Кетер, а сиреч това става чрез Светлината, която възвръща към Твореца):

    ... и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас...

    [/indent]

    Какво казва Зоар по въпроса за 12-те (13-те)?
    (груб превод от руски език)
    :

     

    Въпрос:

    Какво означава Роза?

     

    Отговор:

    Това е (

    събранието, църквата

    ) Израил, т. е. Малкут... Както розата има бодли, червено и бяло, тъй и

    в Израил съществува Закон и Милосърдие

    . Както розата има

    13 листенца

    ,

    така и Израил се състои от

    13 вида милосърдие

    ,

    окражаващи го от всички страни

    ...

     

    [/indent]

    Зоар; Роза 1-2; Раби Хизкия

     

    "
    окръжаващи го от всички страни
    " - това са 12-те около Тиферет (
    Ейрушалим, Храма, сърцето в човека
    ).

    12 (13) "венчелистчета".

     В Израел 12-те (13) се делят на 2:10, като това са различни форми на Милосърдие (
    цветовете на розата
    ) и Строгост (
    бодлите и
    ). "
    цветовете
    " и "
    бодлите
    " - това е друга много подходяща алегория.

     

    Когато у човек се случи явлението "
    Право към Твореца
    " (
    йехуд
    ), след като у него желанието/дашата е еволюирало/а до известна степен, преминавайки през нужните нива, което означава, че у човека сърцето не е разпиляно в желанията си - 12-те (
    13
    ) колена са посигнали "
    правилната взаимовръзка
    ", тогава човекът, навлизайки в
    Шаббат
    (
    прекратява деятелността, сиреч всички останали желания, с изключение на едно - желанието за Сливане с Твореца
    ,
    са преодоляни
    ), освещавайки 7-мия ден, попада в "
    Божието успокоение
    ", в "
    Божията Почивка
    " (
    Айн
    ).

     

    Едва тогава е възможно същия този човек би могъл да съзре Светлината излизаща от Твореца (
    Айн Соф
    ), която се нарича "
    Спасител
    " (
    Йехошуа -
     
    Спасява; Е Спасение
    ) и която има силата да поправи душата и да я възвърне към Бога, чрез изпълване (
    каббала
    ), или иначе казано - чрез изобразяване/вселяване в самия човек, в сърцето му (
    Тиферет
    ) на първо време.

     

    За да има изпълване (
    каббала
    ) обаче, е нужно да се освободи пространство, т. е. да се осъществи "
    отдръпване на егоизма
    ".

     

  7. Като чуя вече за тази всемирна Любов, която не се описва с човешки думи, и направо започва да ми призлява

    Няма как да обичаме всички човеци еднакво и възвишено и непринудено и необяснимо...

    Просто няма как, и който се опитва да ме убеди в противното, просто е силно заслепен от всевъзможните учения, проповядващи Любов...

    :rolleyes:

    Има и това го твърдим не поради защото сме го чели, или защото просто и само вярваме в него, а и не защото си го представяме, фантазираме. Това го твърдим защото сме го изживели и го изживяваме, когато то ни изпълни.

    Тогава не само всички хора и човеци биват възлюбвани еднакво (от любящия), а и всичко съществуващо.

     

    Какво разказва старецът Тадей Витовнишки за явлението и за св. Серафим Саровски:

    Светите Отци говорят за Иисусовата молитва, за това, че всеки бива да се упражнява в/с нея.

    "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя!"

    Ако се упражняваме в нея ежедневно, сами в себе си ще чувстваме Благодатта Божия. Когато тя започне да се извършва сама, без насилие от волята и без целенасочено желание (, а по естество - бел. ред.), и се оформи в навик, когато я произнасяш - то е (се явява - бел. ред.) невероятна Божествена Сила с нас и ще почувстваш Мир и Радост. Радост чудна, безподобна и сам ще се изумиш какво е това... всичко (става за теб - бел. ред.) ти е мило, драго, добро (чисто - бел. ред.). Към каквото и да погледнеш - всичко е свято! Всичко, до което се допреш - всичко е свято! И това е Божествената Благодат, която се дава на човека. То не зависи нито от нашата воля, нито от нашите желания, нито от нищо. Тя само по себе си идва (от Господа - бел. ред.), като перпетомобиле (двигател вечен). Човек живее, а в него непрестанно радост неописуема. Всичко, което вижда - радост е.

    Затова и преподобния Серафим Саровски, той на всеки когато виждал, казвал: "Радост моя!". И от непрестанната Божествена Благодатна радост се види Божествената Сила във всяка душа...

    24:00 мин. до 26:30 мин. от видеото

    http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=AdTU-nHSUao

     

    Колкото повече човек се съпротивлява, т. е. колкото повече у него нараства съпротивата, ропота, несъгласието с разните му там аспекти на живота, недоволството, толкова и по-далеч е от въпросната наслада, която е и същинската награда.

     

    Същинската свобода в йога и будизма, е когато човек постигне свободата от себе си, от своя собствен обусловен ум.

    Страданието, казва Буда, е причинено от желанието (Четирите благородни истини), а то от аз-а.

     

    Хората са много склонни да издигат на пиедестал т. н. свободна воля и да си я следват, но именно тя се явява причина за всичките им главоболия, за болестите, за смъртта, за страданието, като цяло.

    В замисъла е вложено именно Закона - ако действаш/мислиш/подхождаш към света тъй, ще получиш онуй, за да ти видиш сам т. н. "зло начало" и да пожелаеш да се избавиш от него, чрез послушанието и чрез смирението.

    Именно там, в с_мир_е_ние-то е и успокоението, тоталното и точно този мир, покой е началото на Любовта, на нейното раждане.

     

     

    Можем да обичаме по този начин само Природата и Майката Земя, но при човеците не се получава.

    Ако виждаме единствено на повърхностно ниво, външното, няма как да се получи, но ако видим, че:

    На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

    из "Измамната реалност на вълните на егоизма"

    Тогава се получава.

    Следователно въпросът опира да нашето собствено възприятие на света, до това дали умеем да сменяме размера на нашата преспектива.

     

    Именно страданието ни показва, че не виждаме добре, че сме на грешен път и ни подтиква към определени действия, чрез които да станем зрящи.

     

    Сякаш сме застанали срещу една картина и сме вперили поглед в черната краска, натъжени колко тъмна е тя, без въобще да виждаме останалите цветове и цялостта на произведението, без въобще да разбираме, че черното е просто един необходим нюанс.

  8. Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.»

    св. Григорий Синаит; из "Трите степени"

     

    Следователно преходът е преди всичко вътрешен. Онзи, който е преминал вътрешния преход, няма да е необходимо за него да чака евентуален външен преход.

    Външният преход е в следствие, до голяма степен, от вътрешния. Няма вътрешен преход, няма и външен.

  9. Смисълът на живота е в Любовта.

    Любов може да има (отдаване и получаване) само когато съществува двойственост.

    Любов не може да има (отдаване и получаване) когато съществува двойственост.

    Следователно съществуването на Любовта е сигурно когато хем съществува двойствеността, хем не съществува.

    :3d_108:

    Осъзнаването на това какво си всъщност, е важното условие. Около това условие, както и около следствието, се върти целият замисъл/смисъл на творението/живота.

     

    Може би въпросът "Защо му е било на Господ Бог да сътворява Света/Битието/Живота? Защо му е на Бог да Твори?" ще е от помощ.

     

    TheHobbit1.jpg

  10. Орлин е посочил изключително важните неща.

    Мога да опитам да добавя нещо.

    Съпругата, когато кърми, не бива да изглежда в очите на съпруга, като родната му майка. Страх, вина... да не постъпиш морално правилно - това е следствие родители и възпитанието което са наложили на настоящия вече мъж и съпруг.

    Задължително работа върху килограмите и най-вече... областта на корема, коремните мускули.

    Да, Любовта Е достатъчна, но в Любовта се включват много важни неща и едно от тях е да ощастливиш необходимостите на своите близки. Сексът е свещено нещо. Той е начинът на природата (поне за сега) да се възражда и множи. В него няма нищо грешно, когато се прави с Любов. Той може да служи за много неща, стига човек да го опознае и да не го свежда до обикновено лашкане, стремящо се да нахрани голите похотливи страсти.

    Страстта, когато е придружена от Любовта, е израз на Божественото. Няма нищо грешно. Тези модели, а именно да се смята сексът, подсъзнателно, като нещо мръсно и долно, са паталогични. По този начин човек сам себе си привежда към импотентност, без даже да подозира това.

    Със сексът човек може да подклади Любовта, но може и да я загаси. Орлин по-горе е обяснил това. От самия човек зависи какво ще прави и как ще работи със сексуалната енергия.

    Никакво порно!

    Жената да не кърми пред съпруга си. Нека бъде загадачна. Прекомерната голота води до свикване и загуба на интерес.

    Милувките по интимните части са разрешени!

    Телевизия до късно да не се гледа!

    За да се избегне умората е добре да се работи върху стреса, върху светогледа, върху дишането. Човек не бива да е "закопан" в работа и не бива да е в страх за бъдните дни.

    Знам, трудно е, но ако се работи... нещата се подреждат.

    Психическото напрежение е в състояние да отнеме всичките ти сили в последствие.

    Сексът, областта в долната част на коремната кухина, на нивото на пъпа и под него, там се намира насладата от живота. Сексут, храната и каквото и да е е част от живота. Насладата е пряко свързана с надбъбречните жлези, а те с хипофизата. После това следва обратна връзка - хипофиза > надбъбречни жлези. Именно тези две неща са отговорни за сексуалното желание за нивото на тестостероните и пр. и пр..

    Коремните преси са задължителни, но съчетани с правилно дишане.

    Целият живот, с всичките му аспекти, е Дар.

  11. Привет!

    Според мен, ключът към кутията на пандора се крие в причината, поради която той е започнал да взима каквото е взимал.

    Какво го е накарало?

    Химията, която се създава в тялото поради едни, или други вещества, влияе на съзнанието.

  12. Оу, и аз съм се опитвал... преди години, до преди не много време, но осъзнах, че всичко това е просто поредния продукт на собствената ми комплексираност и на това, че не се приемам/харесвам/обичам, такъв какъвто съм - несъвършен.

    Човек е взискателен към себе си, защото е комплексиран.

    Когато човек поправи втория си център, тогава не изпитва никакви потребности да бъде харесван от другите, уважаван, да са респектирани от него.

    Защо му е всичко това на човека? Защо му е необходимо да се открои, да бъде специален? Това не става по поръчка. Възможно е, но е трудно, а и си има цена. Най-вече е глупаво и наивно.

    Специалността на човек се намира във възможността му да обича, да изпитва (да дава/приема) любов.

    Именно поради недостиг на любов човек търси начини да изпъкне, та да бъде забелязан, харесан, уважават, но в корена на това се крие простото желание, дълбоката необходимост да бъде обичан, възлюбен, от "другите".

    Защо му е на човек да бъде обичан от другите?

    Зарад раната/неизправността във втория му център - комплекс за малоценност и пр. комплекси. Зарад раната в първия му център, носеща името "страх".

    Комплексираността и страха пречат на човека сам той да хареса себе си, да възлюби себе си, да уважава себе си, защото още от дете са му посочвали несъвършенството, което бива да изправи, с което бива да се справи, да се бори, за да... оцелее.

    Коренът на проблема идва от неведението на тези които възпитават, на привичките, на вижданията в света, на нормите... и тъй се градят в младия човек кривите модели, кривите възприятия.

    Как би се чувствал човек който просто отпусне сърцето си и си даде възможност да обича?

    Какво друго му е необходимо?

    Способностите, дарбите, и пр., са просто опит на човека, вик, копнеж за щастие. А щастието е? Къде?

    Кога си щастлив, човече?

    И Супермен да стане някой, това не гарантира щастието, неговото. Да правиш добрини, защото по този начин се чувстваш пълноценен, щастлив - това също е поради комплексираност. Добрини бива да се правят по естество, а не продиктувани от това, че не се имаш за значим и не от това, че само тогава се чувстваш удовлетворен, полезен, пълноценен, но все пак - това е път и то добър път, дори ако човек го прави поради комплексираността. То явно, поне в началото, няма поради що друго да го прави.

    Ако човек е щастлив, ако огънят гори в сърцето му, той прави каквото прави не от комплекс, а за да сподели, за да даде от щастието. Такъв човек вече е щастлив и за него не е важно да прави нещо за да стане щастлив. Той вече Е такъв. Когато Любовта гори в сърцето, не е нужно даже да правиш каквото и да е. Тя просто се излива в някаква посока, или навред и това е всичко. Твоята любов е достатъчна. Не са необходими дела.

    Това е описано и от апостол Яков и от апостол Павел.

    Щастието... щастлив си само когато си влюбен, когато изпитваш любов?

    Към кой?

    Ако 10 човек те обичат, но ти към тях си безразлична, щастлива ли ще си? Едно голямо "Не!"

    Тогава?

    Следователно щастието е в това ти самата да изпитваш любовта, да я изживяваш?

    Казват, че когато любовта е споделена, тогава щастието е тотално, но повечето хора, когато обичат, очакват да им бъде отговорено със същото, и ако това не стане, те изживяват мъка, разочарование, кастрират собствената си любов по този начин, възпират я, скопяват се.

    Защо? Какво ти пречи? Какво изискаш от другите? Защо ти трябва?

    Не се ли сещаш, че ако ти любиш, безкористно, то няма как да не те харесат, да не ти отговорят със същото? Да, понякога отсрещния не е способен да отговори, скован е, има лоши навици, привички, има наранено виждане, голяма заблуда, комплексираност. Какво следва от това? Ами че нали и ти така? Следователно любовта към този човек не бива да секва, не бива да имаш очаквания той да ти отговори, или който и да е друг да го прави, защото същия може просто да не знае, както не си знаела ти. Същия може просто да е неспособен, зарад бариерите, които сам е поставил в ума си. Следователно твоята любов, по естеството си, в този момент е състрадателна. Състрадаваш и любиш, без да изискваш, без да търсиш в отговор същото.

    За да не си празна/нещтастна от това, че не получаваш любов, просто се научи ти да се обичаш.

    По този начин ти самата ще се превърнеш в генератор на любов, в перпетомобиле, а и ще си свободна, а не зависима от това дали ще получиш доза любов от някой, или няма да получиш.

    Зависимостта е робство. Бъди свободна! Перпетомобиле, Звезда, Слънце.

    Дали Слънцето е нещастно зарад туй, че няма кой да го огрява?

    Там тъмно ли е?

    Не Слънцето само себе си осветява и топли. То няма нужда от слънце, което да го грее. То е свободно, а следователно е щастливо. Независимо!

    По-добре питай как (?) да се обикнеш, за да завъртиш безкрайността на любовта.

    Дори да преместиш планина, ако си неспособна на любов никой не ще те харесва. Ще те уважават, ще имат респект към теб, но няма да те харесват истински. Ще се страхуват.

    Че защо ти е да местиш планини?

    Викаш. Крещиш. Чуй се сама. :3d_053:

    Аз казвам: Просто си зажадняла за любов, а тя е в твоите собствени ръце. На две педи под нослето. :)

    Нищо повече и нищо друго.

  13. Здравейте,

    Миомата е следствие от проблем във втория енергиен център. Със затлачване на енергията в него.

    За да се лекува миомата е нужно най-вече на организма да се даде възможност, на имунната му система да сработи.

    Изключително важно енергията в чакрата да си прокара и тя да се завихри в правилно направление.

    Чувството за вина, комплексираността, липсата на наслада от живота, маниакалните превързвания/вкопчвания в родителите, в партньора, в децата (собствените) - тези неща са основни причини и психосоматични модели, поради които чакрата променя своята работа.

    Всеки с такъв проблем може да обърне внимание на раздутостта, на тежестта, която усеща в долната част на коремната кухина, както и на това, че именно с тази част той не диша.

    Много се говори за прословутото коремно дишане.

    Дихателния процес не включва единствено движение на диафрагмата и да гръдните мускули, на дробовете. Дишането бива да е цялостно - вдишването да започва от "дъното" на човека - най-ниската част от коремната кухина и постепенно да се запълват с кислород и по-горните части на кухината, след това и другата кухина - гръдната, та чак до областта на гърлото.

    Сякаш се налива делва с вода. От долу нагоре.

    Издишването става точно по обратния път - от горе в посока надолу, като накрая коремната кухина леко и нежно се прибира към гръбнака (+ повдигане на тазовото дъно в посока нагоре, към главата), така че допълнително, чрез коремните и тазовите мускули да се изтласкат остатъчните газове, които иначе токсинират организма.

    Изтласкването е съвсем леко, едва доловимо, без насилие, по естество.

    Цялото това движение, създава предпоставка за правилно циркулиране на кръвта по вени и артерии, насищането на тъканите с кислород и заздравяването им.

    Какво е нужно на която и да е клетка от човешкия организъм, за да бъде здрава?

    Кислород и хранителни вещества - минерали, глюкоза... и пр.

    Хранителните вещества идват от храната. Кислорода идва от въздуха, което евентуално дишаме.

    Та, лишаваме ли някоя своя част, някои свои деца (клетки) от кислород?

    Нека да бъдем добри стопани! Клетките - това е нашето тяло. То ни е нужно за да пребиваваме в този свят, за да работим с нещо, за да даряваме радост на хората, на близките си, да им служим, пък и на себе си.

    С болно тяло ние сме непълноценни.

    Та, най-важното е, едно от най-важните неща е да "заведем" кислород до болното място, или най-точно казано - да позволим на дихателния процес, по естество да отнесе нужното в тази посока, да спрем да блокираме мястото. Да спрем моделите в ума.

    За да ги спрем обаче трябва да ги открием. Това е по-трудно, затова сега няма да пишем и говорим за модели, а за пози на тялото, за техники и упражнения, с които да си помогнем и с които да накараме моделите да отстъпят.

    Формата следва енергията. Ако енергията е дисхармонична, то и формата придобива този вид, изменя се, изражда се, изкълчва се.

    Наричат го още "неправедност", кривина някаква в структурите.

    Първото което предлагам е да седне човек по този начин:

    http://www.clubpatan...as/DSC_5807.jpg (въпреки, че именно аз посочвам като пример въпросната фотография, в позата забелязвам редица грешки - прекалена скованост, гръбначния стълб от тилната част на главата до дупето бива да е съвършено прав, като дъска, което там не е изпълнено по една, или друга причина, затова тази позиция се прави до огледало, където да правиш сверка и корекции на гръбнака и правотата му, темето се "дърпа" към тавана, сякаш от невидима здрава нишка - това много спомага за правилната поза; петите - в случая, на фотографията е демонстрирана по-сложния вид на асаната, на позата - не препоръчвам, петите бива да опират в дупето, в страничните му части, тъй наречените "бузи", дупето почти напълно сяда между петите - http://yogasense.ru/.../IMG_1866_s.jpg; http://wilhelm-was.n...hoto/009_10.jpg; палците опират един в друг, във върховете си приблизително)

    В тази поза може човек да практикува гореописаната техника на дишане (10-тина/20-сет минути).

    Ето я същата тази поза в Исляма: http://religiology.o...jpeg?1328030621

    Следваща позиция.

    За изправен гръбнак, пример може да се види от тук: http://religiology.o...jpeg?1328035342

    А ето и поглед от страни:

    http://umuthuzmeleri...11/secde_de.jpg

    Тук, в горе-показаната позиция може да се постои повече. Чрез нея се стимулира хипофизата (челото лежи на пода), а освен това, с подходящ нежен тласък в ниската част от коремната кухина, на края на издишването, се кара допълнително организма да се отърве от натрупания въглероден двуокис и се раздвижва застоялата кръв в областта на втора чакра, където поради земното притегляне, като сме прави и поради неправилното дишане, поради моделите тя се застоява и не циркулира.

    След като се постои (по лична преценка и кеф) в горната позиция се преминава нататък - прави се следното нещо, в три фази:

    http://alhaqq.files....08/03/salat.jpg

    Прави се неколкократно/многократно, според личното усещане и кеф (всичко, което писах до тук се прави с кеф и докато си на кеф и ако нещо е притесняващо, неприятно - то не се прави, докато не му дойде времето).

    След всичко това се ляга по гръб и се почива, отново според усещането и кефа е времетраенето.

    Накрая се провежда лек масаж в областта на сакрума (областта на кръсцовидната кост) , на тъканите около него и на тъканите около лумбалните прешлени (поясните) и после отново на сакралната област:

    http://www.referati....l_m5cef5aa4.png

    http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/s720x720/424652_414269291965935_1980343987_n.jpg

    Към всичко горепосочено се подхожда едва след като човек е освободил пикочния мехур и дебелото черво, най-добре сутрин, след тоалет.

    Още две упражнения:

    http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/s720x720/418954_414272505298947_38581442_n.jpg

    http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/s720x720/480914_414272491965615_1797112399_n.jpg

  14. Най-първо, трябва да се родиш по плът. А след туй трябва да се родиш по Дух. Роденото по плът върви по закона на индуското учение за кармата. Този въпрос и досега седи неразрешен. Поддържате, че човек трябва да се въплъти втори път. Като се родиш по плът, после трябва да се родиш и по Дух. Единият процес е несъзнателен. Баща ти и майка ти знаят, че се раждаш, а ти не помниш. При другия процес ти сам ще знаеш, че си се родил от вода и Дух. Та казвам, ако човек в този живот не се роди два пъти, пак ще действа колелото на кармата, тя се увеличава. Втория път, ако не се роди по Дух, не го чака добро, върви в низходяща степен. Ако се роди по Дух, върви във възходяща степен. Втория път, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Третия, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Вие питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Вие може да кажете, че човек трябва да яде. Да яде, но как? Като яде, да е недоволен? Не. Да яде, че да е доволен. Да има едно приятно чувство, да се радва. След като си ял, увиваш се, заболял те коремът. Туй ядене не струва. По плът ядене, то е коремоболие. Що е раждане по плът? Коремоболие. Що е раждане по Дух? Ще се радваш. Казваш: „Искам така да ям.“ Ако те заболи корем, то е ядене по плът. Ако не те боли корем, по Дух е яденето. Всякога, когато ядеш зле, е по плът. А когато ядеш добре, е по Дух. Ясна да бъде идеята ви.

    Пита Го Никодим и Христос му казва: „Ти си учител Израилев, тия работи не ги ли знаеш?“ За да родиш, ти трябва да се смалиш. Когато минаваш през голяма врата, няма какво да се смаляваш. Да допуснем, че отиваш в един двор с каруца или с автомобил, а вратата е много малка. Ще оставиш автомобила и ще влезеш сам през вратата. Не може да влезеш с автомобила вътре. По плът роден значи с автомобила си влязъл в двора, а по Дух роден значи вратата е много малка, тесен е пътят. Следователно, щом дойде твоят автомобил, и шофьорът отвън ще остане, и ти ще излезеш из автомобила, ще влезеш в тази врата и ще идеш на гости там, дето те викат.

    Сега вашето разбиране какво е? Вие, като влезете в онзи свят, викате другите хора. Вие още сами не сте влезли, а викате другите да дойдат там. Някой път говоря, и вие казвате: „Елате да слушате.“ Онзи, който слуша, казва: „Я е вярно, я не. Такива работи всеки ги казва.“ Щом слушаш Божественото Слово, ако не се запалиш от него, ти не го разбираш. Когато слушаш едно Божие Слово, ако сърцето ти не гори, когато слушаш едно Божие Слово, ако умът ти не свети, когато се говори Словото Божие, ако душата не проявява своята сила – не разбираш Словото Божие. Вие казвате: „В наши времена да е говорил Христос.“ Ако беше във вашите времена, мислите ли, че ще Го разберете по-добре? Ще ви каже Христос: „Напусни жена си, ти не може да живееш с нея. Напусни я, да си намери друг, да си живее с него, и ти да проповядваш.“ Казваш: „Как ще я напусна?“ Ти си търговец, Христос ти казва: „Раздай всичко и иди да проповядваш.“ Казваш: „Как ще раздам, деца имам?“ Ние всички искаме лекия живот. Аз толкоз години гледам, и това не ми харесва. Аз не виждам герои.

    из "Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)

    Герой - на гръцки "Херос" - Пробуден за духовни знания, който извършва подвизи в полето на духа за овладяване на скритите сили в себе си. Посветен в тайните знания за космическите закони, които управляват Видимия и Невидимия свят. Напр. Героят Херакъл /Херкулес/ извършва 12 подвига, за да бъде допуснат до Елевсинските мистерии. Всъщност тези подвизи са изпитание за духовна издържливост и за да получи Посвещение. Тълкуването на 12-те подвига е следното:

    1. Убиване на гордостта и надменността;

    2. Унищожаване на егоизма;

    3. Добиване на кротост, доброта и красота;

    4. Овладяване на агресивността;

    5. Отказ от материално притежание;

    6. Изчистване на тялото, душата и духа;

    7. Овладяване на сексуалната енергия;

    8. Овладяване на желанието за власт;

    9. Добиване на вътрешен мир;

    10. Получаване на първите духовни знания за живота и смъртта;

    11. Получаване на висши езотерични знания за същността на нещата и скритите сили в човека;

    12. Приемане на саможертвата и получаване на безсмъртие.

    из http://www.vezneva-p...com/bg/dict.php

    Що е то героизъм?

    Да подвизаваш!

    Не е лесно, защото Божията Любов е изпепеляваща и там две воли на може да съществуват:

    „Господ нас не ни обича.“ Не е право. Ние всички страдаме от чрезмерна Божия любов, повече ни е обичал, отколкото заслужаваме. От любов страдаме, не от безлюбие.
    http://www.beinsadou...res.php?id=3218

    Ние, жителите на Земята, сме се приближили на такова разстояние до Слънцето, каквото е нужно. Ако се приближим повече до Слънцето, нашите очи не могат да издържат на тази светлина и нашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи. Някои от вас искате да имате Божията Любов. Тъй, както разбирате, човек не е в състояние да издържи Божията Любов. Един евангелски проповедник се е молил да опита Божията Любов. (Това е било в Бургас.) Той се молил, и нещо му казвало: „Още не си за Любовта.“ Казва: „Аз искам да опитам Любовта, Божията Любов, каква е.“ Молил се е дълго и една вечер иде едно същество и в него се запалва един огън, той ляга на корема си и започва да рита. Рита, рита и казва: „Господи, моля Ти се, ще се пукна, повече не искам от тази Любов.“

    В света Любовта разпъва човека. Като влезе, като дойде, тя го надува като гайда, и ако не знаеш да свириш, ще се пукне гайдата. Като се отвори тази гайда, свирѝ. Ако не знаеш как да я отвориш, опасна работа е.

    из "Възлюблени"

    Човек трябва да е готов, трябва да е преданноотдаден, трябва да е себеотдаден до край, до смърт. Трудно е, не е лесно. Колкото повече себеотдаденост, толкова повече Любов към теб се спуска, толкова повече и "мазето" ти се осветява и по-видно става какво има в него.

    Това са посвещения, това е героизъм, това е отчистване на греховното в човека, на несъвършеното, на порочното, на неправдата. Трудно е, не е леко.

    12 посвещения са нужни да измине всеки.

    В Дао това се води за Голямата небесна орбита/циркулация - отнасяща се до 12-те канала. преди това човек преминава през Малката небесна орбита, отнасяща се до задния и предния срединни канали. По тях в първом протича Енергията/Чистота/Светостта.

    И тъй, докато не се измени всяка клетка, всеки корен на клетката, сиреч ДНК-то. Това вече говорим за тотална промяна, готова за Възнесение ("Славно тяло", според Християнството - http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2 ; Йоан 20:17), говорим за ново същество по плът и кръв.

    Колко от това искаш и колко би могъл да понесеш?

    Ето това е въпросът, който стои днес пред всеки.

    До каква степен ти е героизма?

    Колко неща те спират? Привързаности, страхове, очаквания... опасения, навици...

    Да, затова Учителя казва че не вижда герои!

    Малко са. :) Само няколко съм виждал.

  15. Здравей!

    Аз също ти благодаря! :)

    Контролиране не само е трудно, но е даже невъзможно, но психическия апарат на човек трудно разбира/приема/се съгласява (с) парадоксалността на победата, а именно - че тя се крие в поражението*.

    Човек се опитва да контролира, да прави нещата, да се опитва да ги управлява, да ги поддържа, докато не се умори. Няма как накрая да не си уморена и това е целта (тайната цел) на борбата, защото никой инак, ако не се умори, ако не рухне от умора, ако не се откаже, ако не се предаде, не може да спечели, не може да познае Мира, Освобождението.

    От кой? От кой да си свободна?

    От моделите, от това, което тормози човека и което умъртвява живота му през цялото му съществуване. От това, което те прави да старееш, да бъдеш отмъстителна, гневна... и пр..

    Не, не си само ти така. Всички хора са такива, повече, или по-малко. :)

    Казват за хората, че са паднали ангели и това си е точно така.

    Един ангел, като падне, а той пада от много високо, започва своята еволюция от най-ниското стъпало, докато достигне до нивото/времето* когато започва да се труди/израства под формата на човешко същество.

    Само от тази позиция може отново да се навлезе в ангелския свят, колкото и нелепо, колкото и наивно, фантастично и пр. да звучи.

    Разбира се, много хора биха ме счели за хахо, но не се знае кой е хахо-то. :)

    Да оставим това на страни.

    Опитвай се да се предадеш, да се пуснеш. Седни, отпусни ума и нервната система. Това може да се направи чрез няколко метода, например чрез абстрахиране, или чрез това да насочиш вниманието си в някаква посока, което да даде възможност на мислите ти да потекат в друго направление и да излязат от филма, в който се въртят циклично.

    Може да насочиш ума си към дишането и да следиш как вдишваш, как издишваш. Ако ума ти се пилее и се опитва (поради навика/нагласите) да се връща в старите си цикли, във въпросния филм, то леко, без усилие/насилие/напрежение се опитай да го върнеш, да върнеш вниманието си върху дишането.

    Може да се отнасяш към ума си, като към дете и да разговаряш с него. Да му кажеш например: "Хайде сега да наблюдаваме дишането!", а ако той е немирен и иска в стария филм, да му речеш: "О.к., нека сега гледаме малко дихателния процес, пък после, ако искаш, пак си гледай твоето предаване*. Нека сега наблюдаваме спокойно дишането 10-тина, 15, или 20-сет минути. Хей тъй, без да целим нещо друго. Да починем малко, пък после пак ще си играем.".

    Наблюдението на дихателния процес е практика засягаща по-ниските чакри и тя вади човека от това да стои в главата, т. е. сваля енергията от менталната сфера, от мислите и я пренасочва към сърцето белите дробове, където има Любов и Мир.

    Сърцето е средата на човека - то е между опашната кост и върха на черепа.

    Когато си в сърцето е най-лесно да се преодолее всичко, защото сърцето покрива всички сфери, затова и по време на молитва, ръцете се поставят пред сърцето, прозбата иде от там, от душата.

    Сърцето не отхвърля света, живота в този свят, твърдо-материалното съществуване, тялото, които са еквивалентни и които са израз на първа чакра (върха на опашната кост).

    Сърцето не отхвърля и небето в човека (главата му), мислите.

    Небето и точна аналогия на човешката глава с всички и мисли. Мислите - това са облаците в небето. Чистото съзнание - това е небето, когато в него липсват облаци. Тогава Слънцето се вижда и то огрява чак земята* (първа чакра), костната система. Всичко се радва на тези слънчеви лъчи*, на ведрината. Свежо е като ясно утро. :)

    Да се почисти небето от облаците - това не е лесно.

    В главите на повечето хора е буря. Тъмни облаци, светкавици. Повечето пъти те водят до проливни дъждове, до потоп, дето да те удави в депресия (втора чакра).

    В твоя случай бурята е придружена със светкавици. Гръмотевична буря. Много електричество (трета чакра) - слънчев възел, стомах, черен дроб, жлъчка, панкреас и тънки черва.

    Енергетиката в човека е в слънчевия сплит. Там е и аз-а му. Трета чакра е жълта на цвят, така я изобразяват. Елемента е огън - емоционалност, изгарящ огън в корема понякога се усеща... че чак ти се повдига. :)

    Може да опитваш да работиш директо с ума, наблюдавайки, като свидетел мислите, които протичат в него. Това обаче крие своите опасности. Без учител, без наставник, или без силна, ама много силна вяра в Бога, без упование в Него, това е трудно. Затова практиките, които леко заземят енергията са за предпочитане.

    Ходи, бавно и леко и наблюдавай как стъпваш, усещай повърхността на земята, усещай ступалата си, отдолу... Мириши, души, търси миризми, ухания. Тези неща свалят енергията в най-ниското ниво. Също не е за предпочитане, защото ще заземиш прекалено много, а именно в центъра на земята е Ада. тъй наречения "Ад" де, т. е. най-ниските сфери/пластове на подсъзнанието ти.

    Може да вкусваш нещо, да се храниш, наслаждавайки се на всяка хапка, на всеки вкус, да опиташ да почувстваш наслада от вкуса на водата, която пиеш например, или на въздуша - на него да му се наслаждаваш, на секса, на това как се движиш, на живота като цяло. Наслажданието ще те доведе във втория ти център.

    Радостта от живота, от всичко, но умерената радост, а не разките имоции - това е белег на добре работищ трети център. Тихата радост, но това не значи да подтискаш емоциите си, защото пак става въпрос за насилие, за убийство, ако го правиш. Ако имаш емоции, о.к., изяви ги, изрази огъня, а след това подишай, успокой ума. :)

    Ако подишаш преди това, ще видиш как огъня в трета чакра намалява.

    Ако пееш, ако си пиеш някой любима песен, хармонична - това също би помогнало, но не се насилвай. Гърлото е много чуствително нещо. Пей тихо, в началото едва доловимо. Силата ще я видиш кога идва и то тя сама ще се отнесе към пеенето. Тогава ще пееш с кеф, с радост и наслада, с любов, със свежест, освободено, лъчезарно. Това е пети център.

    Тихите мисли, лекият ум, което е различно от "лековат", когато мислите спокойно текат, подобно на тиха река, в главата и когато напояват* леко и нежно живота, кагото са чисти, светли, мирни, тогава това е здрав шести център.

    Седми център - там е Покоя, там е Нищото, Празнотата, Почивката. Няма мисли, като в най-дълбок сън без сънища. Да, напълно еквивалентно е. Сънищата на човек са отражение на моментното състояние на психическия му апарат.

    Това Нищо, обаче е страшно за повечето хора, защото то е равносилно на това да изчезнеш. Толкова е тотално, че в него теб те няма, и при все това продължаваш да съществуваш, защото ти си това Нищо, този Покой, той е най-финна форма на психимческия апарат, една от най-фините.

    Сигурно ти се е случвало, когато си много уморена психически, ума ти сякаш да забие в Нищото и в него да не тече каквата и да е мисъл. Сякаш си се втренчила в празнота и нито ти се движи, нито ти се мисли, а си се потопила от само себе си в Покой, в някакво блаженство, в някаква умствена почивка, ей тъй, по естество. Това е естествен начин за ума да почине от напрежението. Покоят, Мира.

    Много учители водят учениците си към такова тещо, чрез катарзис, но е болезнено и опасно.

    Медитацията е това - налбюдаваш мислите, наблюдаваш демоните*... наблюдаваш бесовете*, белите им*, всичките конвулсии на тялото, страшно е, не е препоръчително без учител, без наставник (психотерапевт), опасно е без Бога, без вярата, наблюдаваш всичките си страхове - те изкачат и започват да те тормозят, наблюдавай това, опасенията...

    Страховете са много в човека - от смъртта от самотата, от това дали ще те приемат/оценят/обичат, което си е пак смърт и самотност, от бедност, от лишение, глад, което си е пак смърт, от болест, което си е пак страх от смърт, от раздяла, от лудост, от ...

    Кой човек е свободен от тези?

    В Будизма, кагото започват да изкачат страховете, а те са запечатени преди това в записките на ДНК-то, което се намира във всяка клетка, до мозъка на костите (първа чакра), та там, а и в Хиндуизма, наричат това "изкачане на Самскари". Самкарата е старо впечатление, запис в подсъзнанието, опасение, страх, които съзнанието е натикало там, в някакъв момент от живота, защото не е могло да се справи само, на този етап.

    Те се трупат и съзнанието ги запечатва в мазето, в трюма, натиква ги от страх, заравяйки глава в пясъка, сякаш те не съществуват. :)

    Там има "плъхове", "мишки",... всякакви гадинки, насекоми. Там мирише - има развалено зеле, бомбирали компоти, мухал, влажно е и тъмно.

    Ей, не е лесно да почистиш мазето. Та собственика* (съзнанието) на апартамента, на къщата (тялото) често тика нещо в мазето. Нещо непотребно, нещо, което не е за пред хората (чувство на срам, на вина - трета и втора чакра), например някой боклук..., или нещо счупено, някой стар стол да речем... :) или стар хладилник...

    Та, собственикът често почиства дома си по този начин - сваля непотребното в мазето.

    Собственикът най-вече пребивава на средния етаж. По-рядко слиза до мазето. На никой не му се чисто това гадно, мръсно и тъмно мазе. Отегчително е. Не е на дневен ред. По е добре да си седиш на етажа и да зяпаш през прозорците (очи, уши, осезание, нос, език), щото нали знаеш колко е интересно?! Какви филми се прожектират само през тези прозорци*... Ммм и ти си впечатлен(а)!!! :) Пленяващо е!

    Та, собственикът рядко слеза в мазето, най-често прави това, за да захвърли нещо непотребно, или да скрие нещо там, щото е грозно*, защото не е за пред хората, например секс куклата, или инструментите* ("бинокъл"...), с които тайно влиза в дома* на съседа (любопитството, това да зяпаш, да проучиш... него, нея), които грижливо ги крие, и когато никой не му е на гости, ги вади и си ги ползва на воля... Примерно ти говоря.

    Всеки си има едни такива нещица, едни такива неизживяности, едни такива привички, които счита от една страна, че са мръсни, недостойни, които си мисли, че биха го принизи, в очите на околните, които са считани за извън нормата и в които, от друга страна, най-вече, собственика на дома, вижда и изживява кеф, без да подозира, че този кеф е бледо подобие на истинския Кеф, на истинското Наслаждение.

    Та, страхове, навици, записки, запечатани в подсъзнанието много. Дявола ("То") ужким е вързан там.

    Фройд е еврейн и цялото му концепция за троичното съзнание е иззета от Юдаизма. Абсолютно цялата. Не е грешна, но е непълна, има забележки, макар и малки, но пък са съществени. :)

    Пръстенът е добра дрънкулка. И аз си имам същия и му се радвам от време на време. :)

    Да, темпото бива да се намали, но за да го намалиш, бива да видиш кое го засилва.

    Нещо те засилва - някой "бес", някой "демон" твой си от "То"-то ти, сиреч някой страх, някое опасение не ти дава мир. Немирник е, който оказва съпротива на живота.

    Трябва да анализираш по-дълбоко. Още по-дълбоко от това за дрехите, което даваш като пример.

    Седни и помисли, щом ти се отдава, ако не ходи, дишай, пей, мириши, свали менталната енергия, сиреч енергията в по-ниските нива, ако не си я дръж в главата, мислейки. За да мислиш ти е необходима енергия, нали!?!.

    Какво правиш ти постоянно - мислиш, следователно си предимно в главата?! Е, тя да не е гостилница, гостоприемница?!? :) Че няма ли други прозорци в твоя дом*?

    Качила си се на тавана, но не знаеш къде е капандурата* за да погледнеш Слънцето дали Свети*, нощ ли е!?!

    Облаци, облаци, облаци... святкат, трещят и ти ги гледаш и трепериш! :)

    Знаеш ли от къде се появяват облаците?

    Изпарява се водата, нали така!? Водата е елемента на втора чакра, което също спада към подсъзнанието. Там са обвързаностите, страховете от раздяла от самота, липсата на наслада от живота... Не че нямаш наслада, не че нямаш предпоставки за такава. Не, просто не съумяваш да я изживяваш. Има за какво, стига да го видиш.

    Но, как да се насладиш на живота, след като толкова много мисли, много гръмотевици. Няма как.

    Кое те плаши, кое не ти дава Мир?

    Ето това е психоанализата.

    Това и чакам като отговор.

    Опитай, опитай да проникнеш по-дълбоко. Не е срамно да го кажеш, защото страховете, твоите, не са по-различни от страховете у всеки един човек, само дет при теб са силно проявени, тоест "То", демоните са се показали. Повечето хора - тях подсъзнанието ги мъчи най-често на сън, под формата на кошмари, и по-рядко по време на будност, защото са олисани да гледат през прозорците все още.

    Явно ти нещо си видяла, нещо за Смисъла, нещо което ти е показало колко отегчителни са гледките през прозорците*.

    С няколко думи - стъпила си на Пътя, само че дали знаеш!? :)

    п.п.: Ако можеш спри животинските храни изцяло. Премини няколко дни на плодове и очисти дебелото черво с подходящи чайове. От другите видове чайове пий през целия ден, ако може без мед, или ако е с мед, то поне да е истински. Другите захарни изделия ги избягвай, увреждат далака. Избягвай острите пикантни храни - товарят черния дроб, както и мазното готвене - тези увреждат черния дроб, натоварват го.

    Търси умереното във всичко.

    Аз лично съм против каквито и да било лекарства. Природата е дала много на своите деца. Билките, хомеопатията са за предпочитане пред фармацевтичните. Ако човек само знае за какви игри става дума в съвременната фармацевтика. Аз лично съм пряк свидетел. Не лекарства, а отрови се продават, в проценти намалени от към качество на извлек...

    Може да си купиш от билковите аптеки "Бял пелин" - от него пий 30-тина дни - вечер, в буркан се слага една супена лъжица от билката, залива се с гореща вода, но не много гореща, цяла нощ престоява така, на сутринта се прецежда и се пие от отварата през целия ден.

    После същото можеш да направиш и с "Червен кантарион", пак около месец.

    Накрая - с "Жълта тинтява" - пак месец.

    Задължително* (нищо не е задължаващо по маниакален начин) тялото трябва да се подтиква към активност, чрез упражнения, проста гимнастика, пилатес, йога, или труд.

    Дихателните практики, в сред природата, също са от полза.

  16. Аз искам...

    Това е основния проблем, довеждащ до страдание, до неудовлетворение в живота на човека, но това е и основната предпоставка за човешко развитие...

    Нарича се също "Егоизъм".

    Има градивен и деградивен егоизъм.

    "Аз"-ът е в центъра, усещането, отъждествяване с "аз", с нещо, което има собствена самобитна, независима в относителен аспект ин_диви_дуалност.

    Та този "аз", аз де, искам, желая. Желая това и това, и това, и това... Щения безброй, разновидни, красни, в основата на които обаче лежи само едно, единствено желание - желанието за щастие, за удовлетворение, за насищане и пълнота.

    И ей тъй аз желая толкова много неща и се стремя да ги придобия, да се запася с тях, за да бъде подсигурен, за да си подсигуря някакво по вид удобство, някакво по вид удовлетворение, някакъв кеф, сигурност... живот.

    Дам, всичко опира до желанието за живот, при това не какъв и да е живот, а ако може живот изпълнен с щастие, с кеф, с наслада. И това е всичко, което се върти в главата на човека, в главата на всяко едно същество.

    В Повечето случаи това нещо не се съзнава. човек не си дава равносметка за тези неща, не ги разглежда в дълбочина, не ги вижда като корен на живота. Той просто се носи по течението, като семе люшкано от вятъра, завихрено в някаква посока и очакващо/жадуващо за подходящи условия, в които да изживее своето развитие, своето предназначение.

    Повечето хора са именно тук - носят се по течението, без да съзнават това, като в сънно състояние. Те не съзнават основното си желание. При тях то е дълбок, вътрешен, несъзнателен копнеж, проявяващ се под формата на всички останали разнообразни желания - да си купи човек нова кола, нова дрешка, да отиде на кино, да побеседва с някого, да сподели, да изслуша, да изтегли кредит, да опита това, или онова блюдо, да има яхта, самолет, къща на Карибите... много партньори, много любовници, много приятели, много хора, които да го обичат...

    А всъщност човек е гладен само за едно - за любов, да получава такава и да дава такава и тук е големия проблем, защото в този свят всеки иска първо да получи. Егоизтично е. Всеки иска първо да бъде любен и това няма как да е инак, защото сърцата са празни.

    Кой може да даде любов? Тя, любовта, концерт по желание ли е? Може ли да се влюбиш по желание, например в мен, или в него, или в нея? Не. Любовта не е под властта на човека, на аз-а, на его-то. Тя не се подчинява на егоизтични копнежи, прищевки, трикове. Помисли и ще видиш, че е тъй.

    Та, кой може да (от)даде любов?

    Този, който вече е получи от нея в сърцето си.

    От де идва тя?

    От де идва любовта в този свят от празни сърца, в този свят от егоизъм? При положение, че всички искат любов, удовлетворение в душата, следователно въпросните нямат любов, удовлетворение в душата, респективно не могат да (от)дават такава на други, на ближни, на приятели...

    Ето защо светът е изпълнен със страдание, с убийства, с насилие, с изневери, с кражби и измами и пр.. Зарад егоизма, зарад празното човешки сърце.

    Е, да не мислите, че с това аз обвинявам вас, или че обвинявам човека като цяло, като вид!?

    Неее!

    Не, човекът не е виновен за своята празнота, за бездната в душата си. Човекът не е виновен, че не е изпълнено сърцето му с любов. Човек даже не знае всичко това, не го съзнава. Както писах - той се носи по течението, в едно приспано състояние на съзнанието.

    Какъв е изхода? Къде е? В какво се състои?

    Първото условие, първата необходимост е човек да разбере, да осъзнае своето положение, основното си желание и празнотата в сърцето си. Първо е нужно човек да се пробуди за това, да придобие трезвеност и да види ясно тези неща.

    Как обаче се случва пробуждането, осъзнаването?

    Неприятно ми е да го кажа, но събуждането става с болката.

    Ще кажете "Неее, не може да е така! Не искам това да е отговора! Сигурно е друго.". За съжаление не е друго.

    Представи си, че спинкаш и сънуваш някакъв интересен сън, в които търсиш някакво съкровище, което обаче все ти се изплъзва и ти търсиш и търсиш и продължаваш да сънуваш как го търсиш... Още малко и то ще бъде в ръцете ти. Виждаш го. Почти го докосваш.

    И хоп, изведнъж някой те буди!!! А беше толкова близо до наслаждението в съня си!!! Как може да те будят?! Що за идиот е този което го прави? Почти го беше постигнал съкровището, кефа!!! И сега хоп, събуден си, а можеше да си удовлетворен в този интересен сън!

    Какво би изпитал в този момент, човече? Раздразнение най-малкото, нали!? Неудовлетворение, нали!?

    icon_e_smile.gif

    Да, болката е алармата, което те пробужда и което те кара да мислиш, да растеш, да разсъждаваш и да виждаш причината, да търсиш причината на своето страдание... да се питаш "Защо?".

    Неприятно ми е да го кажа, но е истина.

    В този свят на егоизъм, няма как да не съществува болката, защото всеки иска да взима, а никой не иска да дава. Как тогава всички да са удовлетворени? Как тогава да няма онеправдани? Как тогава да няма лишени, губещи, страдащи, нямащи, гладни, болни, осиротели... ?

    Нормално е, в следствие на егоизма, да има болка, да съществува страданието. Да, ако има това, ще има и това.

    Такъм е този свят. Такава е тази нива. Само плевели има в нея посяти и дори ако се роди някое цвете, дето да краси, да дава аромат, или някое дърво, дето да дава плод, то плевелите моментално го задушават.

    Ти, аз, той, тя, то - всички сме плевели. Задушаваме, убиваме, взимаме, взимаме, взимаме. Искаме, искаме, искаме... за себе си, и ако може да не даваме на другите да имат би било най-добре. Такова е това робско съзнание.

    Прегледай се. Направи си ретроспекция, анализ и ще съзреш егоизма в себе си. Егоизъм, придобил формата на нещо нормално. Ненормалното, превърнало се в норма на поведение. Свят на крах.

    Та, болката затова е тук. Страданието затова е тук. Те ме/те будят. Те ме/те вдигат, издигат ме/те в мисленето, в разсъждението. Вадят ме/те от приспаността. След това се започва да се съзира всичко, защото човек се сблъсква с въпроси и търси отговорите.

    Накрая се стига до извода, че сърцето е празно, немощно, че страдаш от душевно и духовна бедност, че си окаян, че си в нищета, нищ.

    Това, този извод е първата форма на блаженство (Матей 5:3 - http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=40&g=5&s=3&sw=%E1%EB%E0%E6%E5%ED%E8&tr_search=1).

    Не че нищетата води до блаженство. Не че разбирането за нищетата е блаженство. Не!

    Блаженството е евентуално следствие. Само този, което е осъзнал своята нищета, само той може да потърси пълнотата, удовлетворението.

    Къде?

    Как къде? Нали вече същия е опитал тук, там, с това, с онова и не е получил насищане, не е получил трайно и безвъзвратно удовлетворение!?!

    Следователно посоката на търсене за осъзнатия човек е друга. Той е видял, че тези неща, които този свят предлага, са мними и кратки кефове, кефове подвластни на време, на изменения, на нетрайност, на цикличност. Затова помъдрелия човек не търси насладата в тях.

    Той е стигнал до корена - че всичките му желания са всъщност "костюми"/прояви на основното му желание - на желанието му за щастие, за любов. И той знае, че щастието и любовта в този свят са нетрайни, затова не ги търси в него, в играчките му, в редицата изживявания.

    А преди това много пъти е опитвал да има, да придобие щастието в този свят и много пъти е оставал разочарован. Затова мъдрия човек не го търси тук.

    Посоката на търсене е друга. Противоположна, на 180`. Не навън във фактическия свят.

    Мъдрия човек търси щастието в собственото си сърце. Той вижда, прави сверка, анализ и разбира кога и от какво е бил щастлив. Разбира, че това е любовта и отпуска сърцето си, спира да го сковава, да му постава прегради, да го блокира. Мъдрия човек започва да обича, да изпитва любов, да дава.

    Това му носи щастието, което той до преди това е тъй жадно търсил.

    Парадоксално е, затова и повечето хора не вярват. А онези които са повярвали и които са заживели тъй - тях наричат луди, или будали.

    Ето така ненормалното е придобило форма на нормално.

    "Отварянето" на сърцето е първото условие за развитие на истинския човек, на истинската човечност.

    Не може да има отворено сърце, ако няма съгласие, приемане, смирение на живота, света... себе си, такъв какъвто си, с всичките си несъвършенства.

    Не може да има сърце, ако си комплексиран и ако постоянно се опитваш да се покажеш като не такъв. Това сковава човека, пък и оформя голяма доза омраза, непоносимост и упрек към себе си, от себе си...

  17. Намали огъня. Каквото правиш, прави го бавно, дишайки. Много бавно прави нещата.

    Ескалиране на Симпатиковата Нервна Система, казано по друг начин - нервно напрежение, по трети - излишък на "ян" енергията.

    Трета и шеста чакри са като братчета - каквото е положението в едната, такова е и в другата. Трета е в областта на слънчевия сплит - горната част на коремната кухина и отговаря за сплита, за стомаха, тънките черва, черния дроб, жлъчката, далака и панкреаса (задстомашната жлеза).

    Шеста е кухина в главата, отговаряща за хипофизата и отчасти за хипоталамуса, както за мислите в човека. Трета е за емоциите.

    Елемента огън, за което споменавам в началото на това мнение, принадлежи на трета чакра.

    Пий чайове, но слаби. Храни се със зелени храни и много плодове.

    п.п.: Виждам, че умееш да правиш добър анализ/самоанализ. Това подтвърждава казаното от мен по-горе, че при теб е засилена менталната енергия, която отговаря за мислите и е мислите. Такъв човек няма как не да е умен, да мисли бързо, но това не е всичко за човека. Трябва човек да има и сърце. Та живот със сърцето е нещото, което бива да се развива.

    И още нещо - помисли защо искаш да правиш нещата перфектно. Сигурно вече имаш някакви идеи за този проблем, но ще посоча нещо в следващото си мнение, което да ти е от полза.

    Мисля, че почваш да напипваш верния път. Отпускане, съгласие, приемане... както и това да даваш на себе си покой, възможност за почивка, за наслада, да си позволиш тази наслада и да разбереш, че я заслужаваш.

    Не си длъжна да бъдеш съвършена. Ти си съвършена. Каквото и да си, пак ще бъдеш харесвана, обичана. Сега опитай сама да се обикнеш и харесаш.

    Страх, вина, срам, тъга...

    Първа, втора, трета, четвърта чакри...

    Пласт по пласт нива от подсъзнанието.

    Анализирай се, или направо се обикни.

    Не прави грешката да считаш, че само ти си така.

    Всички хора са "един дол дренки". Психическите модели са едни и същи при всеки, но не при всеки са еднакво изявени/проявени. Филми в ума... а ума - той обхваща цялото тяло, всяка клетка... под формата на ДНК, което си е нагласа, запис на някакво впечатление...

  18. Интересно ще ми бъде, тези които са се справили със тревожността и паник атаките как са го направили. Давайте мнения и идеи. С нетърпение очаквам формирането на група от сродни души и споделяне на мнения. Хубаво е когато разбереш, че не си сам и можеш да разменяш позитивни идеи за справяне.

    Споделяйте мнения, тези които вече сте се справили с тревожността и паник атаките, как сте го напривили. Нека видим позитивния опит. Очаквам скоро формиране на такава група и с удоволствие ще участвам.

    Това не е лоша идея.

  19. Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

    Здравей!

    За нищо. И аз благодаря!

    Имай доверий (вяра) в Този, който те е сътворил, който те е дарил с живот, в Твореца и всичко ще ти се нареди. Колкото повече се отпускаш в ръцете Му, толкова по-голям Мир ще имаш, а след Мира, успоредно с него, следва нещо, което малцина големи познават - безусловната Любов, която е същинското щастие.

    Някой я наричат "Ананда", други "Блаженство", трети "Пълнота", "Съвършенство"...

    Сега, на мосово ниво хората бива да познаем Мира, тотално, с всяка фибра на тялото. Преди да се познае Мира обаче, ще се засили неимоверно немирството, немирника у всеки, ще има конфлекти и вече ги има, както външно проявени, тъй и вътрешни, между два свята - тъмния и светлия. Борба, която до толкова ще ескалира, че ще достигне до своя максимум.

    При някои хора, това вече се е случило, при други се случва, а при трети ще се случи в най-скоро време.

    Само от своя връх немирството може да достигне до своя колапс, до своя крах.

    Когато настане този вътрешен конфликт, тогава се появяват и характерните симптоми, болки, мними болести, които ако човек ги изследва, не ще ги открие. Не бива човек да се плаши от това панически, но няма начин, защото в тази борба има и духовна тъмнина (затъмнение), в която липсва вяра, памет, воля,...

    За да се достигне до Рая се минава през Ада. През индивидуалния Ад. В него се изживява "плач и скърцане със зъби", дето душата ти пищи.

    Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...

    Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

    Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...

    Бог е господар на всички умове...

    Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...

    Човекът е малък космос...

    Раят и адът са реални състояния на душата...

    Ние сме в духовна борба.

    ...

    тмосферата на небето и атмосферата на ада

    От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

    - Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

    - Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

    - Има ли тогава в човека мисли?

    - Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

    Старецът Тадей Витовнишкия, Света Гора, Атон

    През епохата на Рама,

    дяволите живеели наблизо,

    в една съседна земя.

    В епохата на Кришна, дяволите

    живеели в нашите семейства.

    Сега те са дори по-близо,

    те са вътре в нас.

    Тези дяволи,

    ние трябва да убием*, за да успеем.

    Те са арогантност,

    себичност и завист.

    За да придобием покой на ума,

    трябва да сме готови да се борим.

    Не да се борим с истински оръжия,

    а с любов, отдаване и саможертва.

    Една битка без кръвопролития.

    Само с мир и любов.

    Амма

    В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.

    ...

    Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

    В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

    В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

    Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.

    ...

    В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

    М. Лайтман

    Дори такива като Свети Йван Рилски са минали през това нещо, което се нарича "Ад":

    В тази пещера дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада понякога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: “Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и ъгаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.” Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататък.. той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: “кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”. Не от град в град, аа от гора в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разтояние оттук, и като намери там огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости на Света Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше в сърцето си възход върху възход, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.

    ...

    И като намери една много висока скала, веднага възлезе на нея, както някога Моисей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега. Незаспиващото Око, като гледаше това негово доблестно търпение, му даваше невидимо сила и издържливост. Дяволът пък, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго този героизъм на преподобния, а като взе със себе си легион демони, жестоко го нападнаха и какво ли не му направиха: биеха го, влачеха го, хвърлиха го от скалата и си отидоха, като го мислиха вече за мъртъв. Светият, като полежа там доста време и като дойде на себе си, стенеше и изнемогваше, тъжеше и си говореше: “Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.” И като стана, пак се изкачи върху скалата и продължаваше да изпълнява първото си правило, след като положи Всевишния за свое прибежище. А Този, Който поглежда към земята и я прави да трепери, погледна с милостиво око на Своя угодник и заповяда на Своя ангел да му носи храна всеки ден. Така и над него се изпълни писаното: “Хляб ангелски яде човек.”

    Християнството, Исляма и пр. охарактезират тъмнината - бесовете, демоните, дяволите, като външни на човека. Те са и външни, защото такива енергии съществуват в света, но са и вътрешни, защото човек е отражение на света. Човек е микрокосмос и това, което е вън, е и вътре. Та тъмнината е и вътре в човека. Да, същата тази тъмнина, наречена от Фройд "То", намираща се в най-дълбоките нива на целокупното съзнание, често несъзнавано от човека, но и често проявяващо се под формата на различни изблици, желания, страхове и пр..

    Ако считаме, без истинско разбиране, демоните като външни на нас, има опасност да ги намразим и да проведем борбата тъй, че ние самите да станем демони, т.е. чрез насилие, чрез злоба, чрез омраза, чрез жестокост...

    Не бива да е така.

    Ако приемем нещата за вътрешни, без истинско разбиране, то може сами себе си да намразим, да се счетем за непотребни, за некачествени, за буклук дори, който не заслужава да живее и да получава доброта, любов.

    Най-точно, наи-истинно е да знаем и да видим, че тези неща са толкова външни, колкото и вътрешни, че между външно и вътрешно няма разлика. Тогава ще сме поели по Средния Път, който е най-висш и най-прав.

    Подсъзнанието се чисти със Светлина, с Любов и Мир. Приема се такова, каквото е. Не е въпрос на отхврълняне, на пренебрежение, на отървавене, на желание да го промениш и трансформираш.

    "То" си ти, но с това "То" ти не се изчерпваш!

    Обикни себе си. Ако не Любиш себе си, тотално, не ще можеш да имаш Любов към каквото и да е.

    Но преди това човек бива да е съзнателен за това себе, за света. Тази съзнателност е наречено "Будност".

    "Будни бъдете!" и речено.

    "Преди разсъмване нощта е най-тъмна."

    "Хората на Тибет ще загубят родината си, Дхарма ученията ще станат за кратко известни по целия свят, Дзогчен ученията ще пробляснат като светкавица в небето, преди всичко да потъне в мрак"

    Според някои учители в момента се намираме в най-последния етап на тази епоха, в която се казва, че са останали само символите на Дхарма. Лично съм чувал това от Н.Св. Кябдже Трулшик Ринпоче.

    Иво Калушев

    Дори и в най-тъмната нощ, дори тогава Зорницата е там и свети. Зорницата е символ на Надеждата, защото след мрака следва Светлината.

    the%2Bstar.jpg

    Днес, в тези времена човечеството започва да навлиза в мрачни дни, в дълбока тъма, но следва нещо, което даже не може да се опише. Нещо прекрасно! :sorcerer::angel::wub:

  20. Четири елемента

    http://t2.gstatic.co...jl4f92VRdpW&t=1

    956467_orig.jpg

    http://i.data.bg/07/...470395_orig.jpg

    http://www.crystalin...folelements.jpg

    В човек съществуват всички елементи. Чрез тях древните алхимици са извличали "злато", пък и не толкова древните...

    Чакрите, енергийните центрове в човека - към всеки един от тях принадлежи даден елемент.

    Не само в Юдаизма и Християнството, но и в Елада са познавали тези елементи.

    Та в чарите както следва елементите са:

    първа - земя

    втора - вода

    трета - огън

    четвърта - въздух

    ...

    Огънят в трета чакра се брои за емоционаност. Емоционалния огън, ревност, обич и пр. е много различен от огъня на Любовта.

    Водата... с вода е изтребен човешкия род, поради изкривяване в нравствеността, и забележете, поради сексуален разврат. Много вода.

    Многото вода е алегория на депресивното състояние - да се издавиш. Водата е сексуалността в човека, наслаждението, отделителната система. Не случайно и в Даоиската алхимиа, и в акупунктурата, точката под долния "Дан Тян" се начира "Ци-Хай", което в превод е "Море от енергия".

    Когато човек прекалява със секса, няма как да не достигне до едно безжизнено, сиво състояние на духа, до една изчерпаност.

    Често по време, или преди менструация женския пол страда от една "тревожност" (меко казано) във втора чакра, та чак същата "заразява" с раздразнение трета, т. е. явява се и завишена емоционалност, докачливост.

    Водата в човека е свързана с партньорството, с работата на бъбреците, с насладата от живота. При проблем с водата, ако тя е в недостиг, се засилва огъня, емоциалността, активността, сухота се явява, а при излишък се получава затлачване, като в голямо блато, където липсва движение, където има дълбоки и мътни води, в които се крият всякакви "чудовища" (опасни мисли, депресивни състояния...опасения и чувства за изоставеност, за самотност, липса на живец, падане в "яма"...).

    Та на онзи човек, дето е яхнал метлата, както се казва, дето са го хванали бесните, на такъв човек, според това правило, не се добавя огън, защото същия би изгорял, но пък има и обратно правило на правилото, което води точно до въпросното изгаряне, но е много болезнено, катарзистно.

    Същото се случва ако наливаш вода у някой депресиран, като например да му вменяваш вина, да му казваш как за нищо не става, каква отрепка е, че е безполезен, че е грозен, че не го харесват, че е неспособен...

    Такъв, ако му внасяш вода, ще се удави в сълзи, но може и живота си да удави...

    Затуй работата с елементите не е за всеки, въпреки че всички работят съзнателно, или не... щат не щат.

    Четирите елемента са вложени и в картите Таро, а от там, претърпявайки метаморфоза, се явяват и като боите от стандартната колода.

    Едно време баба ми, Бог да я прости, ми гледаше все на Вале Спатия. :) Тогава виждах картите, според това на което ме учеше тя, по доста по-различен начин, но пак си имаше своята точност.

    Матей 17

    14 И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше:

    15 Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата.

    16 И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят.

    17 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.

    18 И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час.

    19 Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним?

    20 А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

    21 А този род не излезва, освен с молитва и пост.

  21. Привет, kostadinova!

    :)

    Преди много години... не съм бил по-голям от 5 годишен, гледах телевизия, вечерта... помня, че бях заедно с майка ми. Та гледах телевизия и по-конкретно гледах клип с песничка на The Beatles.

    Както всяко малко дете и у мен постоянно се пораждаха въпроси и започнах да разпитвам майка ми за човекът който пееше, в случая - Пол Маккартни. Майка на дълго и на широко ми обясняваше. Не пропусна да спомене и за Джон Ленън, за това че е убит (08.12.1980), че е мъртъв.

    Тогава, именно това нещо за първи път в живота ми ме доведе до психологическия сблъсък със смъртта, вътре в моя ум.

    Помня, че се ужасих! Веднага попитах майка си, дал и тя ще умре. Не исках да я загубя! Не исках да съм сам (мъртъв), необичан!

    Самотата и смъртта (безлюбието също) имат един корен. Ужким са две "растения", но всъщност са едно.

    Горката жена... да гледа собственото си дете да страда, да е ужасено и да не е способна да му помогне да преодолее страха...

    Помня, че мама се опита всячески да ме успокои - че това е нормално и пр..

    През нощта спях силно притиснат в нея, с гръбчето си, и не и позволявах да спре да ме прегръща.

    С времето този страх бе преодолян, поне на пръв поглед. Разбрах в последствие, че той е/се закотвя дълбоко в подсъзнанието и че във всеки един момент може да "изплува" (и че доста често се показва на "повърхността").

    При мен, за щастие, или за нещастие, той редовно се показваше, напомняйки ужаса си. Все по-често си спомнях, че смъртта съществува. Опасявах се от този край. Не исках да го приема! Ама как!!! "Не може да е така! Не може да няма нещо друго! Това ли е смисъла!?!" - си казвах.

    Тогава започна моето търсене. Бях още малкък...

    По време на пубертета, тъй като се получава взрив от хормони, много неща излизат от подсъзнанието и много често напомнят за себе си, но още преди този период започнах да се занимавам с паранормалното, с феноменалното, да го изследвам, да го търся, да събирам данни, информация, която постоянно да подхранва една армия от смелост и смисъл, чрез която да оцелявам и чрез която да побеждавам страха... ужаса... Постоянно търсех потвърждение за това, че съществува душа, отвъден свят...

    После на дневен ред дойде копнежа да има преинкарнация, заради нежеланието от моя страна напълно да се разделя с "този свят".

    И тъй, аз постоянно си търсех "храна" за наранената, за несъвършената, за ранимата си психика.

    И това е много добре!

    Да!

    Много добре е човек да се страхува!

    Така са правени много открития, че да не река всички. Зарад страх, зарад някакво желание, зарад някакво опасение.

    Трябва да се страхуваш! Нормално е да се страхуваш и е много хубаво, че се страхуваш панически! Това значи, че пред теб има Път, че ти предстои развитие, че ти предстои да правиш разкрития, да бъдеш пионер! :sorcerer:

    Много учители/специалисти въобще няма да се борят с този твой страх, нито ще те съветват ти да се бориш с него. Биха го поощрили, биха го подсилили. Опасна е тази методика обаче. Би те въвела още по-дълбоко - до най-мътните води, до най-дълбоките недра на подсъзнанието. Затова тя се прави само от специалист, от човек с опит и познание.

    Виждам, че имаш вяра в Бог, но виждам също така, че имаш и голям набор от съмнения. Това е добре. Това е нормално.

    Започни да се движиш, да пътуваш в изследванията, в проучването, както на външния свят, така и на вътрешния свят.

    Разгледай света и виж има ли той съвършенство някакво в себе си, например небето, морето, космоса със звездичките, ручея планински, горите, мирисът на цветята.

    Е, след като разглеждаш по този начин света, съзерцавайки го всяка секунда, виж съвършен ли е той и виж дали това съвършенство е възможно да бъде, да се случи, да се пръкне случайно.

    Помисли дали съществуването има смисъл. Дали просто човек не се ражда, не живее страдайки и не умира, попадайки в гроба.

    Виж дали всички, такива като Иисус, като Буда, като Лао Дзъ, като които и да е от този ранг, не са се заблудили и ако са се заблудили, виж защо са се заблудили по един и същ начин, достигайки до едни и същи заблуди, които са наричали "истини". Случайно ли е станало тъй? Това виж. Изследвай!

    Помня, нещо много хубаво от Ошо и много на място (перефразирам по памет):

    Просто живей!

    Какъв е смисъла да мислиш за смъртта? За човека, за ума му, има два варианта, два възможни края и те са прости - или умира и с него се приключва, с което приключва и страданието, съзнанието и пр.., следователно приключва и проблема му (със смъртта), или след смъртта съществуването продължава, следователно проблема отпада, защото нали смъртта не е края, следователно и страданието от тези опасения се изпаряват.

    Та, два варианта:

    - или умираш напълно, веднъж и завинаги и с теб се свършва, задно и със страха ти. Теб те няма - респективно го няма и проблема ти

    - или съществуването след "смъртта" продължава и отново страха от смъртта изчезва

    Какво има да му се мисли толкова докато си жив!?!

    Има и друг подход - започни да се молиш на Бога. Винаги когато те "нападнат" мислите, опасенията, ужаса, се моли. Моли се силно, искрено, с цялото си сърце и ум и нека Бог да ти разкрие истината. Това искай, това търси.

    Аз това направих и ме се разкри. Сега знам и не треперя, но пък имам други проблеми - например често се улавям в арогантно поведение, в чувство за превъзходство, които на свой ред отработвам и над които се трудя.

    И тъй, животът винаги дава нещо ново. Всеки ден нещо ново се ражда, а друго умира - някоя наша мисъл, наше чувство... някой наш страх, наш импулс, някоя наша емоция, някой нова любов..., но и нещо остава в този вечен кръговрат от новости.

    Всеки ден е по своему нов, красив, вълшебен. :angel: Всяка нощ е различна. Всеки сън е различен, както е различна и всяка въздишка!

    Колко много усмивки летят! :)

    Та тъй... Търси и не спирай, докато не намериш. Всъщност няма да спреш, защото страха ще те принуждава да се движиш по една пътека, която никой не избира сам, по един Път на/чрез който се възражда новия човек - човек познал, смел, смирен, любящ, човек добър, човек човечен.

    Нещо хубаво са ти приготвили. Имай вяра. Бъди благодарна!

  22. Привет!

    Освен кръвното налягане, това нещо, което се случва може да се дължи на много неща, като на първо място причината е промяната, която се случва с много хора напоследък.

    Може да разгледаш в интерснет информацията за Кундалини, за освобождаване на подсъзнанието, за това какво значи термина "Самскари", също така може да прегледаш сайтове, теми и пр. неща за тъй наречения "преход".

    Ето например някои неща примерно:

    "Какво става с мене тази година?"

    "Усещам негативна енергия, закрепена за мен"

    "Пробудената Кундалини: списък на симптомите"

    "12-те признака на Пробуждането"

    Могат да се намерят и други. Също подобни има тук, в "Порталът".

    Та, според мен, освен тези, бива да си погледне и дишането ти как е (блокаж на диафрагмено ниво). Дали не е то причината. Както винаги всяка причина си има следствие. Виж как ти е областта в слънчевия сплит и малко понадолу. Дали е твърдо, дали е раздуто, дали усещаш болка при точков натиск в тези точки (в областта на коремната кухина, опипай с лек надиск и установи къде има болка):

    http://2.bp.blogspot.com/-WjykjnqfkDg/TurqkyF1ceI/AAAAAAAAArg/kk3bov0z7SY/s1600/7_000.jpg

    http://www.lekove.bg/userfiles/image/19-11tt29.jpg

    http://qi-gong.hit.bg/acupressure.htm#3

    http://zashto-kak.hit.bg/meridiani.htm

    http://zashto-kak.hit.bg/chakri.htm

    Пиши за това какво си установил.

    Не е зле да правиш леки раздвижващи движения за шийните прешлени, масаж на челото, на слепоочията, на ушите и на тила, както и на раменния пояс.

    Опитай и дихателни техники.

×
×
  • Добави...