Ники_

Една от най-основните пранаями е "Нади Шодхана Пранаяма", или известна още като "Алтернативно дишане".
То се прави последователно ту с едната, ту с другата ноздра, като най-простия му вариант е като се започне с вдишване с двете ноздри, след което се запушва дясната ноздра и се издишва чрез лявата и респективно след това се вдишва с нея. После лявата се запушва и същото се прави с дясната - първо се издишва, а след издишването се вдишва, и пак преминаваме към издишване и вдишване чрез лявата, после пак с дясната и така в този ред.
Две правила - първото е, че се почва и свършва с издишване с лява ноздра; второто е че първо се прави издишване със съответната ноздра, а след това е вдишването.
В последствие има схеми - колко да е продължително вдишването (пурака), колко да е продължително издишването (речака) и колко да е продължително задържането (кхумбака), като задържането е два вида - при вдишан въздух и при издишан. Тъй или иначе схемите са за по-напреднали в Йога.
 
 

източник: http://www.srimadbha...dhamadhava.html

Така е, Добромир!
Ние винаги съдим "по дрехите", по външното, но понякога външното е маска.
"Не съдете по лице, по права съдба съдете."
Има мнозина, които въпреки всекидневните си грижи за телесна чистота понамирисват, именно защото миризмата им произхожда от дълбочината им, от вътрешността им. Е, такива колкото и да се чистят ще се чувстват нечисти, докато не се заемат първо с почистване на своя вътрешен дом.
Острата нужда от вътншна чистота, говори за липса на вътрешна такава.
Чистите отвътре човеци може и да не къпят, въпреки това от тях се носи благоухайна миризма.
Чистотата идва отвътре не отвън, защото външното е отражение на вътрешното.
Тя се и добива по същия начин, защото за да се сетиш, че понамирисваш, за да ти дойде на ум да се почистиш, то това съзнание е нужно да бъде внесено в теб, а за да бъде нещо внесено в теб, то трябва да са отчистили сърцето ти.
На същия принцип е и екологията и храненето и политиката и... Ако го нямаш отвътре, то...
Нищо не пречи на един чист човек да се омаже до ушите, за да ни научи на нещо по един или по друг начин. Това е една малка жертва.
В детските приказки мнозина царе са се представяли за просяци за да видят истинската същност на своите поданици. Бог често си играе на подобни игри. После ходи разправяй, че не си ял лук. Любовта е безусловно нещо. Разделения в нея не съществуват.
Поздрави!

Здравейте!
Сигурно ще е интересно и затова реших да разкажа.
Всъщност истината е че не намирам за удачно да говоря за тези неща... но в случая ще се опитам да ги представя така, че да няма никакво самоизтъкване. Дано се получи.
Преди време... Беше Петковден.
Но преди това....
Както обикновенно за този период разговарях по интернет чат програма с много скъп и ценен човек за мен. Той е един от моите учители, от който съм получил много.
Разговорите се въртяха около много неща, къкто обикновенно, но точно в тези дни, моя приятел наблягаше на сакралната геометрия. Е... както със всичко друго с което се захващаше, с това също успя. Събуди интереса ми неимоверно и аз започнах да чертая кръгове, линии...
Беше много ценно. Успоредно с това претърпявах различни метаморфози, включае и частична загуба на зрението, вследствие от навлизане в другоизмерни пространства, че и даже многоизмерни. Това траеше няколко дни. Не съм ги броил.
Една вечер, след поредния разговор с приятеля... ммм.. беше до колкото си спомням около полунощ, нещо се случи..
Започнах да треперя целия, хем отвътре, хем отвън, появи се много силно и горещо усещане в областта на сърцето и средата на гърдите. Какъвто и въпрос да се зараждаше в съзнанието ми - веднага, даже преди въпроса още да е напълно оформен, получавах и отговора му. Усещането в гърдите и сърцето обхвана цялото му тяло.
До тези дни, още носех заболяване в себе си. Все още бях болнав. И чудо! В този момент все едно бях новороден! Нямаше и следа от болести. Испитвах невероятна чистота и свежест. Това състояние не ми даваше да смя. Не ми се доспиваше. Така или иначе реших, да си легна, както нормалните хора. Все пак бе станало около 02 или 03 през ноща.
Легнах в леглото, но уви... сърцето ми биуша със странен за мен ритъм. Всичко беше прекрасно! За къакъв сън можеше да става дума?
На сутринта, около 05:30 часа станах пръв от къщните, с немерението да разхождам кучето. Ами как иначе? С толкова сила и енергия за сън и дума неможеше да става, а и тази сила и енергия напираше искаше да излиза да се проявява.
Бях изгубил дар слово. Дума не можех да обеля! Само се смеех с широка усмивка и тихо, като олигофрен. Всъщност цялото лице светеше, очите също. Беше много странно!
Още по преди това да се случи, понеже малко или много като всеки един обикновен човек съм "Тома неверни" - търсех знамения от Бога. Роптаех. Жадувах! Предизвиквах Го да ми се открие. Винаги съм искал за знамение бял гълъб.
На въпросната сутрин гълъбът бе кацнал на балкона ми, в стоята в която спя и правя всичко друго. Е, не баш всичко де!
Разбира се още преди това знаех какво преживявам! не може да го пропуснеш, не може да го сбъркаш с нещо друго. Не може да се осъмниш. То само разказва за себе си с такава убедителност, че всичко в теб мълчи.
Както се казва - бях на седмото небе!
А кучето колко странно ме гледаше... мани, мани... все едно вижда, но хойде да не казвам кой!
Изведох го на разходка. Всичко беше красиво вън, като по поръчка! Нямаше вятър, дори, беше изключително топло за сезона и ясно и слънчево-лъчезарно! Свежест! Като че ли бе пролет и всичко цъфтеше! Беше и тихо, спокойно.
На връщане у дома срещнах същите погледи на домашните, подобни на този на кучето. Не съм питал какво виждат. Знаех че е нещо невиждано. От тогава на сетне, та и до ден днешен често виждам тези учудени изражения на хората с който се срещам. Е не винаги, не постоянно, но кагото се случи...
Всечки у дама бяха "заразени" от това което бях тогава. ВТакава тишина, такова спокойствие, уют... Добрина, грижовност - всеки към всеки. А аз продължавах да говоря със затруднение. Нямах думи и не бяха нужни такива. Всичко се случваше от само себе си.
Не изпитвах глад, не изпитвах нужда от сън. Бях извор на енергия.
Още добре си спомням как всички бяха все едно са част от рая. Мили, добри, любящи се и то без нито една дума, без нито една демонстрация или личен пример на поведение. Нищо, освен....
Това бе голям урок за мен, който и до ден днешен заучавам. Разбрах че всичко друго си е вид насилие. Различно по плътност насилие.
Това състояние продължи около три денонощия, отслабвайки в последствие.
След тези дни "остана" само силното усещане в областта на гърдите и на сърцето... ммм все едно има Слънце там.
Беше почти постоянно явление, около 2-3 години. Не съм ги засичал.
Прекрасно е.

Това, което научих от Будизма и което се надявам да приложа в пълнота за себе си е следното:
"Буда е казал, че неговото учение може да бъде обяснявано и преподавано само в отговор на молба."

От там насетне всичко друго намирам за форма за насилие или манипулиращо влияние.
Бъдете здрави!

Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете.
Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня.
Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища.
Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние.
Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство.
Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им.
В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си...
Какво де'факто се получава?
Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично.
Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна.
Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете...
И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките.
Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня.
Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност.
Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така.
През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища.
Случвало се е на всеки - да спи като "заклан".
Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило.
Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете.
Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират.
Не са свободни от напрежението.
Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната.
Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.

Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни.

Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява.

Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност.
Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд".
Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове...

Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество.
Коремната кухина е това дъно и по-точно таза.
Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова.

Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-)

Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане).

При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена.
Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове).
Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране.

Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.

Здравейте,
Видях че има тема(и) за музикални поздрави, но ми се струва че песнопения, молитви, тропари... не са за там. Поради това отварям нова тема.
Ето няколко песнопения и молитви:
https://www.youtube.com/watch?v=P7iCgbo10Q0
https://www.youtube.com/watch?v=riFzOIkkrbg
https://www.youtube.com/watch?v=hpdfv-kkkq4
https://www.youtube.com/watch?v=ESqCFiBXCu4
Едно руско песнопение:
https://www.youtube.com/watch?v=nG5gEzymh5c
А ето и един химн от маздеизма:
https://www.youtube.com/watch?v=3HUQxa4xj7I
Поздрави,
Петко

Здравей Ники,
Мерси много.
Поздрави,
Петко 

Това, което съм наблюдавал в себе си, че енергията, която се спуска, или издига, може да "изтече" в различни нива, на различни плоскости/нива.
Например ако медитираме, виждаме ясно как енергията оформя мислите и колко много от нея отива там, когато мислите не спират да се пораждат.
Същото се случва и с всички по-плътни от мислите неща - с чувствата, с емоциите, със страстите в човека.
Всъщност, ако енергията се спусне до Земята, както е описано и в Откровение от Йоана, тогава тя може да подхрани тази въпросна Земя, тялото, първа чакра и евентуално да влезне в гръбначният мозък, където да изчисти на първо време инфекциите, възпаленията и омъртвяванията, а на второ да оживи и канализира, променяйки и активирайки клетките, включително стволовите и изменяйки ДНК-то.
Та е много важно Благодатта да се спусне и да напои Земята.
Всичко, което и пречи - всички наши склонности и навици, всички наши щения, над тези неща трябва да се работи, но работата, не можем да кажем, че е само по пътя на въздържанието.
Въздържанието и отдаването са две крайности, са полюси, дуализъм.
Дали ще постигнеш целта с неподаване/себеограничения, или с подаване, е все едно.
Човек може да преодолее зависимостите си и с това да се отдаде в тях, но с будност, т.е. отдавайки се да наблюдава и разсъди ясно до колко тези наслади му носят трайно щастие.
Едно време, когато правех секс с партньора, който имах тогава, с другар в живота, имаше периоди, в които съм правил повече, щото така трябва, щото се цели бременост и ми се е налагало да правя по няколко пъти дневно. Както шеговито се казва - сутрин, обед, пък чак вечер. :-)
Та тогава усещах, че това направо ме изпива, изтощава ме и споделях с този, или онзи учител (по-зрящи и будни от мен). Един от тях ми каза директно да правя и да се наслаждавам, защото ще дойде време, в което и да искам, няма да мога, а другия ми каза, че се изтощавам, защото не съм Свързан (с Божественото).
Отне ми години за да разбера какво ми казаха тогава тези учители.
Всички тези блокировки от "опасните неща", които сами си създаваме в умовете, тези изкривени възгледи, са допълнително блокиращи ни.
Ние се превръщаме малко в крайни маниаци и хипохондрици - пазим се от всички и всичко имаме за враг, за нещо, което ни пречи.
Истината е, че единствената пречка е нашия характер, с нашите възгледи, обуславянето, слепотата.
Пътят на отречението никога не е бил единствения път... и никога няма да бъде.
Просто човек си избира това, което му е най на сърце, според това какви са неговите нагласи.
Ето защо водечеството от буден човек, прякото ръководство, е толкова важно, защото той може да насочи практикуващия не към това, което ученика счита за правилно, за правилен път, а към онова, което е най-добро за него, което най-бързо ще го доведе в Осъзнаването, в Освобождението.

Ето какво се казва в Левит, 19 глава:
18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа.
А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме?
Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално.
Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява:
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*:
Лука, глава 10
...
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
_____
* противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни.
Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи).
Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие.
Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма.
Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота.
Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ".
Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста.
Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група.
Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка.
Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера.
Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен.
Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите.
Какво ни казва Писанието?
Възлюби ближния както себе си.
Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист.
Поне ближните си люби!

Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма?

 
По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие.
Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем.
Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи.
Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си.
Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост.
Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр.
Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие.
Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава.
Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта.
И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване.
Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си.
Тя подхранва себе си.
Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие.
Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта.

* * *

Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот.

Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов.

Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта.

Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено.
Велика Равнопоставеност

* * *

Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност.

* * *
  Римляни 13:9
Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма?

 
По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие.
Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем.
Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи.
Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си.
Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост.
Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр.
Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие.
Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава.
Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта.
И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване.
Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си.
Тя подхранва себе си.
Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие.
Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта.

* * *

Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот.

Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов.

Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта.

Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено.
Велика Равнопоставеност

* * *

Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност.

* * *
  Римляни 13:9
Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Ето какво се казва в Левит, 19 глава:
18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа.
А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме?
Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално.
Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява:
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*:
Лука, глава 10
...
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
_____
* противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни.
Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи).
Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие.
Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма.
Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота.
Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ".
Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста.
Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група.
Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка.
Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера.
Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен.
Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите.
Какво ни казва Писанието?
Възлюби ближния както себе си.
Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист.
Поне ближните си люби!

В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия.
Това е света/ума, същината на всичко.
Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила.
Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси).
Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно.
В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия.
И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва.
В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък.
В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние.
В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая.
Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота*
Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот.
Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие.
Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат).

Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции".

Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание.
И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота);
Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила).
Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая.

Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си.

Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*.
От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива.
Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум).
____
* концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
 

В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия.
Това е света/ума, същината на всичко.
Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила.
Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси).
Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно.
В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия.
И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва.
В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък.
В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние.
В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая.
Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота*
Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот.
Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие.
Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат).

Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции".

Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание.
И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота);
Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила).
Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая.

Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си.

Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*.
От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива.
Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум).
____
* концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
 

Привет!

Нека да не се бърка, а да се осъзнае, че тези неща, които до тук са изброени са предназначени единствено да се виждат като символи, които се отнасят до аспекти вътре в самия човек, в самия ум.


Нека не се бърза с впечатления, за да не се стига до предубеждения.
Практическата част от Каббала се преподава в подробност директно от учител (рави), когато човек стане последовател на това учение. До тук което съм описал и което е описано в темата, като цяло, според мен това е достатъчно за будния ум.


Там е работата, че нещата изглеждат привидно по един начин, но всъщност често се оказват съвсем друго нещо. Себенаблюдението е част от всяко духовно учение и то въобще не е пречка да се върви към желаното. Не, не става въпрос за "реагиране". Реакцията си има точно определен вид. Другото, отново може да се нарече "реакция" но в смисъла на самата думата, като понятие и дефиниция, не е.
И самоанализите и себесъблюдаването са предпоставака за правилно разбиране.
Активната и правилна твърческа дейност е невъзможна, докато умът/съзнанието/душата не бъде пречистена. Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение.
Възлюбването е и цел, но е и практика, защото бива съпътствано от постоянни опити на човека да го постигне!
Помилването е също така практика, както и прошката, но за да бъдат такива, то е необходимо винаги да са на "предна линия" в ума. Още днес може да простиш на някой, да го помилваш - това са действия, практически насочени към твоето собствено поправяне. Ако не испееш да простиш, или да помилваш, то поне може да опиташ - това, опитът, е практика.


Не е нещо по-различно от това, което е описано до тук в темата.


Със сигурност методиката е ясна и подредена, но най-вероятно няма да съвпадне с вече изградени представи за това как бива да изглежда, какво точно да представлява в съотношение самата подреденост.
Самата кабалистична наука/учение наистина изглежда сякаш разпиляна/о, осложнена/о.



Напротив, и сабеанализа и себенаблюдението са много полезни, но единствено ако човек има вярна мярка как би трябвало да изглежда самият той, пречистен от всичката "мръсотия". Чрез себенаблюдението и анализа се постига виждане/разбиране на "егоизтичната природа".

Напротив - да осъзнаеш и видиш кое те прави нещастен, си е вид просветление, защото тогава разбираш, че за всичко е "виновен" твоя собствен егоизъм - желанието. До същата истина е достигнал Буда: http://www.kaldata.c...&showentry=4422

Разбира се, че всичко е взаимосвързано, че "сме" Едно и че след постигането изчезват редица усещания, чувства, като на тяхно место се появяват други.

Десятъкът се е превърнал в метод за манипулация, защото е изкривен неговия смисъл и защото този смисъл се ползва за облагодетелстване, сиреч от егоизтичната природа. Инак даването на десятък е заложено в Карма и Бхакти Йога, в Будизма - идеята Бодхисатва и пр..

Да, от гледна точка на реалността и Абсолюта, добро и зло - това е едно и също нещо. Тоест няма добро и зло, но от гледната точка на единицата, на индивидуалността - всичко, което причинава страдание, е зло. Друг е въпросът за полезността на злото, но това може да бъде превърнато в много опасна идея, защото на този принцип днес може някой да ти разпори корема с нож, в убеждението, че ти помага по пътя, за твоето собствено духовно израстване, а то не че няма да е така, но идеята сама по себе си е опасна.
Затова да не се причинява вреда е от голямо значение, а то е ясно, че егоизтичната природа не е способна на това нещо, но пък тук е уловката и целата - да се покаже именно тази неспособност, за да се осъзнае още повече несъвършенството и нуждата от Светлина.

Така е - аз, ти, като мой приятел, и той, като евентуален мой враг, както и Бог - всичко това е едно и също нещо, но тези неща бива да се видят, чрез опитността, а не да бъдат само думи, с които да си философстваме. Така е най-добре, защото инак се заблуждаваме, но пък и утвръждението в тази Истина си има своето предназначение.

Библейските книги и библейското Писание, сборникът на тези книги, никак не са сътворени за да бъдат ползвани за манипулация, за "издояване" на човека. Те са създадени за да оначертаят Духовния Път, но истината в тях е скрита зад алегории, зад метафори, зада не може "всяко око" да разполага със силата, преди само да достигне до нивото да провиди въпросната истината зад привидно нелепи описания, истории, думи.

Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...
"Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
Преподобни Теогност
В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...
"... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов
"И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
...
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
...
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
...
И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
...
И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
Свети Григорий Синаит
"След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
Свети Григорий Палама
Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.
"Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
Св. Григорий Палама
"Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
Св. Симеон Нови Богослов
Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.
Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.
Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.

Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...
"Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
Преподобни Теогност
В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...
"... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов
"И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
...
Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
...
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
...
И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
...
И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
Свети Григорий Синаит
"След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
Свети Григорий Палама
Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.
"Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
Св. Григорий Палама
"Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
Св. Симеон Нови Богослов
Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.
Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.
Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.

Орлин е посочил изключително важните неща.
Мога да опитам да добавя нещо.

Съпругата, когато кърми, не бива да изглежда в очите на съпруга, като родната му майка. Страх, вина... да не постъпиш морално правилно - това е следствие родители и възпитанието което са наложили на настоящия вече мъж и съпруг.
Задължително работа върху килограмите и най-вече... областта на корема, коремните мускули.

Да, Любовта Е достатъчна, но в Любовта се включват много важни неща и едно от тях е да ощастливиш необходимостите на своите близки. Сексът е свещено нещо. Той е начинът на природата (поне за сега) да се възражда и множи. В него няма нищо грешно, когато се прави с Любов. Той може да служи за много неща, стига човек да го опознае и да не го свежда до обикновено лашкане, стремящо се да нахрани голите похотливи страсти.
Страстта, когато е придружена от Любовта, е израз на Божественото. Няма нищо грешно. Тези модели, а именно да се смята сексът, подсъзнателно, като нещо мръсно и долно, са паталогични. По този начин човек сам себе си привежда към импотентност, без даже да подозира това.
Със сексът човек може да подклади Любовта, но може и да я загаси. Орлин по-горе е обяснил това. От самия човек зависи какво ще прави и как ще работи със сексуалната енергия.

Никакво порно!
Жената да не кърми пред съпруга си. Нека бъде загадачна. Прекомерната голота води до свикване и загуба на интерес.

Милувките по интимните части са разрешени!

Телевизия до късно да не се гледа!

За да се избегне умората е добре да се работи върху стреса, върху светогледа, върху дишането. Човек не бива да е "закопан" в работа и не бива да е в страх за бъдните дни.
Знам, трудно е, но ако се работи... нещата се подреждат.
Психическото напрежение е в състояние да отнеме всичките ти сили в последствие.

Сексът, областта в долната част на коремната кухина, на нивото на пъпа и под него, там се намира насладата от живота. Сексут, храната и каквото и да е е част от живота. Насладата е пряко свързана с надбъбречните жлези, а те с хипофизата. После това следва обратна връзка - хипофиза > надбъбречни жлези. Именно тези две неща са отговорни за сексуалното желание за нивото на тестостероните и пр. и пр..

Коремните преси са задължителни, но съчетани с правилно дишане.

Целият живот, с всичките му аспекти, е Дар.

И вътре в човека, този Меч поразява кривото, неправедното и реже, пробожда, докато не изчисти всичко недостойно.

Защото след и заедно с Мира (който се спуска за праведните) върви и Меч:

Ефесяни 6
10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;
17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,
19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,
20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря.
...
Евреи 4
 
1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: - "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си,
7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
...

Откровение 1
 
10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:
11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;
16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;
18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,
20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
...
Откровение 2
 
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:
13 Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.
14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.
15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.
16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
...
Откровение 19
 
11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;
13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.
14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.
15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.
16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.