Ники_

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
 
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
 
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
 
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
 
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.

Земята на живите
Сега, за пример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме.
 
***
 
Връзките на сърцето и ума
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека.
 
***
 
Развързано ще бъде на небето
Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
 
***
 
Любовта
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
 
***
 
Добрите дарби
Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство.
...
Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме.
 
***
 
Постижими и непостижими неща
Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава.
 
***
 
Новораждане
Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Учените са изчислили, че в минута човек прави 20 вдишки. Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал.
 
***
 
Денят на доброто
От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават.
...
Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън!"
 
***
 
Четири правила
Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството.
...
Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите.
 
***
 
Общо въведение. Две влияния
В течение на хиляди години той е бил роб и сляп, верен поклонник на веществения свят, раболепствал е пред силата на управляващите, молил се на природата, принасял ѝ жертви, за да добие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения са оставали без резултат.
...
Човек не е могъл да остане завинаги глух към този призив на мъдростта. Трябвало е най-сетне да се пробуди от съня на невежеството. Неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно, трябвало той да съзнае, че неговото избавяне няма да дойде отникъде другаде, освен от човешкия род. Трябвало да отправи надеждата си към великия дух, който живеел у него и който наистина притежавал лек за неговите рани и философския камък за неговата сполука. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надеждата, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към обетованата земя, му показала истината с окото на вярата. Тя му разкрила, че в неговия живот и в живота на земята ще настъпят големи и съдбоносни промени. Тя му показала, че той няма да бъде вече роб на природата...
...
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на тази светла епоха. Ала, преди човек да влезе в новата земя, към която духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот. Той трябва да се научи преди всичко да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти. Той трябва да се стреми да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи – извор на злото в личния и обществен живот. Той трябва напълно да възприеме началата на разума; да се проникне от неговите закони; да развие в себе си ония сили и способности на висшето си естество, които ще му дадат ключа на истинския успех и ще го въведат в оня свят, дето умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили за своето повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава човек ще съзнае, че той не е само едно материално същество, но разумна душа, надарена с ум и воля.
 
 
Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода.
 
***
 
Втичане и изтичане
Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнабул. За такъв човек казват, че е хипнотизиран. При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно. За да не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва да правите опити, да съсредоточавате мисълта си, да бъдете господар на мислите и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всякога ще бъдете жертва на чужди мисли и желания. Сам ще се чудите отде идат известни влияния, но въпреки това ще изпълните всичко, което ви се внушава.
Упражнение: За 20 дена ще бъдете будни, да наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията си. Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли да я реализирате. Дойде едно чувство в сърцето ви, също така ще го анализирате. Ако трябва да направите нещо, преди да се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път. Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н..
 
***
 
Добри проведници
Сега някой път вие казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен хубаво, пък заваляло дъжд и му развалил дрехата и си казва: "Днес ли дойде това време?". Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вие не можете да се справите с това зло, вие не сте добри. И тогава вие не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажете: "Добър съм", аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло

Благодаря ти, Inseparabile!

"...Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.

Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни."
 
Ники_
 
 
 

Супер-егото по Фройд са ограниченията налагани от обществото представени като морален императив. Тоест Супер-егото е част от обуславянето.

Бог е несъзнаван. Нали не можем да го осъзнаем. Значи той е и в несъзнаваното, в подсъзнанието, в То.

Общоприетата нравственост няма как да те доведе до Бог. Това е просто обуславяне. Трябва да откриеш Своята си нравственост, себе си.

Като, разбира се, оставиш желанията. Защото по-голямо значение и идващи от Бога в теб са нуждите ти. Желанието идва от обуславянето. Нуждата идва от Бога вътре.

Ники, позволявам си да прибавя нещичко за И Дзин /в предпоследния ти пост/, с намерение да съм полезна, вмествайки се в темата:
 
                " И Дзин разкрива великата мъдрост и познание на древните китайски философи. Те наблюдавали света около себе си и се мъчели да разберат как и защо се осъществяват промените. Не тър- сели причините извън реалността и не приписвали всичко на "Божията десница". Вместо това постигнали просветление с помощта на абсолютно практичните процеси на изследване на пространството и времето.
                 Чрез познанието на времето и цикъла на живота те били в състояние да обяснят всички събития. Тъй като не приемали, че всичко е създадено от Бога, те се стараели да открият обяснението
за промяната в индивида, предмета или самото събитие........
                  Първо, за да се разбере И Дзин, трябва да се освободим от научния или организиран начин на мислене.........Науката представлява грижливо изследване на това, което на популярен език се нарича "петте сетива". Използвайки своята изобретателност обаче, ученият може да установи, че е напълно възможно да измери "невидимото", въпреки че това трябва да се осъществи с помощта на апаратура, която се възприема от петте сетива...............
                  Второ, И Дзин се занимава с неосезаемото. Следователно мисловната и духовната активност на индивида, който ще използва И Дзин, задължително ще повлияе върху значението на предска-занието,което ще получи...........
                  Третото и вероятно най- важно нещо, което мога да отбележа по отношение на И Дзин, е това, че няма да разберете нищо, ако не отделите достатъчно време за изследване значението на
И Дзин. Освен това няма да постигнете нищо, ако не обичате да упражнявате своите умствени способности и своето въображение, т. е. ако всеки път очаквате някой друг да ви каже кое как е и какво трябва да се направи. Индивидът, който притежава известна интуиция и е склонен да прояви лична инициатива, може да използва И Дзин, за да направи по- ефективна своята работа и по- щастлив живота си.........
                   На основата на изложеното по- горе искам да ви предупредя относно специализирания, разчитащ на ерудицията подход. Той има своите достойнства, но е твърде ограничен, за да живее човек с него. Да разчиташ на интерпретациите на друг човек е пример за това, че позволяваш някой друг да решава вместо теб относно твоя живот. Човек сам трябва да живее своя живот...........
                   Когато предсказваме, ние излизаме извън сферата на своите пет сетива и се доближаваме до духовния свят, който ни заобикаля, пронизва всичко и ни напътства. За всеки отделен човек обаче това се осъществява по различен начин. Считам, че принципът, който е валиден за всеки от нас, е, че И Дзин и неговите предсказания представляват план от "четвъртото измерение", който ни казва как да живеем живота си в нашия триизмерен свят........
                   Помнете, това не е книга, посветена на китайската култура. Това е книга, посветена на неща, за които не може да се каже, че принадлежат само на китайците, така, както не може да се каже, че са китайски езерото, небето, човека."
 
 
                   Това е част от въведението на Джоу Тсун Хуа към книгата му "Дао на И Дзин; Пътят на предсказването" / Аратрон 1998. Не става дума за рекламен анонс. Когато чета тези редове се чувствам и свободна, и приютена, защото "чичо ми Дзин" , както шеговито наричам самия метод, не ме е подвел, въпреки че съм дълбоко вярващ човек. С искрена надежда, че един ден ще послужи на някого!
 
                                                                                                                                                                 

Тука...се надпреварвате да се похвалите кой повече книжки е изчел
сложни сентенции, трудни думи на неизвестни езици, за мене, индийски ли, какво е
Ми браво..ако сте запомнили всичко това
и ако го разбирате с всичките му сложнотии,
аз се чуда например дали Фройд сам се е разбирал
но нищо, важно е вие да го разбирате
 
...дано това ваше усърдие ви доближава до Бога......

Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.
След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.
Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.
Все пак това е част от пътя.
Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.
Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.
:-)
Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.
 
Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.
Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.
Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.
 
Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.
 
Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.
Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)
 
Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.
Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.
 
Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.
:-)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
 
Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.
Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.
По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.
Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.
В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.
 
Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.
 
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
 
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.
Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.
 
Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.
Какво е писано в тропара, великденския?
Със смърт смъртта победи.

Дяволът ме кара!
Това е нещото, което управлява човека* във всичките му действия, та дори и в тези, чийто плод е това мнение.
 
На изток тази работа е известна като "Васана". До не малка степен "Васана" е синоним на "Самскара".
 
"Васана" (според Хиндуизма) - "представа"; "искане/желание"; "впечатление".

Васаните са дълбоки и скрити (подсъзнателни) желания, склонности и амбиции, които по всяко време могат отново да излязат на повърхността и които постоянно дават своето присъствие, т. е. подтикват по скрит начин съзнанието към това то да предприема определени действия (за да получи самото то, за да се насити).  
 
"Скандхи": (от санскрит: "група"; "куп") - с термина се обозначават петте (5) групи от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като "личност":
1. телесност (руппа)
2. усещания (ведана)
3. възприятие (самджня)
4. психични формиращи сили, образи (самскара)
5. съзнание (виджняна)

"Самскара":
(през очите на Будизма) - "оформления"; "психични формиращи сили"; "намерения за действия"; понятието означава както дейността - оформяне, така и пасивното състояние - оформеност (самскрита).

(през очите на Хиндуизма) - "впечатление"; "последствие"; впечатление, склонности и възможности в съзнанието, които са възникнали чрез действия и мисли, включително и в предишни съществувания; общата сума от самскарите образува характера в човека.

"Пратитя-самутпада": (Будизъм; от санскрит: "обусловено възникване"; "възникване в зависимост"; "причинна верига") - разбирането в будизма за обусловеното възникване, а именно че всички психически и физически феномени, които съставляват индивидуалното битие, се намират в определено отношение на зависимост и обусловеност помежду си и по този начин се описва какво вплита съществата в цикличността на сансара.

Веригата на обусловеното възникване е, заедно с доктрината за Анатман, е ядро на учението на всички школи в Будизма.
Пратитя-самутпада се състои от 12-сет звена (Нидана):
1. незнание/неведение (авидя)
2. психически оформления, обуславящи съзнанието (самскара)
3. съзнание (виджняна)
4. име и форма (нама-рупа)
5. "шестте основи" (шадаятана) - шестте обекта на сетивните органи - на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието, на духа (манас)
6. контакта със сетивния/околния свят (спарша)
7. усещане (ведана)
8. жажда (тришна)
9. улавяне (упана)
10. ново възникване (бхава)
11. ново раждане/съществуване (джати)
12. стареене и смърт (джара)

Причинната верига обобщено - 1-2 се отнасят до изминалия живот; 3-7 се отнасят до условията в настоящия живот; 8-10 се отнасят до плодовете в настоящия живот; 11-12 се отнасят към бъдещия живот. Човек се ражда, но в него е вече на лице т. н. обусловено съзнание. То е и причината за раждането.
Обусловеното съзнание е изградено от различни по вид васани, самскари и е обхванато от неведение/незнание/слепота.
 
Именно тези скрити желания, именно старите записи и впечатления, именно това подтиква човека* към всичките му действия.
При това, успоредно с тези, се оформят и нови самскари, васани, поради това че човек* (разполагайки със сетивата, има контакт със заобикалящия го свят и зарад липсата на прозрение, на знание) постоянно изпитва жажда (към наслада от сетивността), които на свой ред го подтикват още, и още към определени действия.
 
Смело може да се каже, че желанието (васаната) за щастие, заедно с неведението от обусловеността, е основната причина за всичките действия на човека*.
Основната васана е желанието за щастие, за пълнота, но тази васана остава често скрита и се явява под формата на по-малки васани/желания, свързани с жаждата за сетивните наслаждания.
И това е клопката.
 
Фройд, в своята психоанализа, обобщава това нещо с "То" - подсъзнанието, което управлява и се опитва да управлява, да вземе превес, надмощие над съзнание, т. е. "То" опитва да води съзнанието и деятелността, в дадено направление от живота. Може да се оприличи на компютърна програма, ъпдейтваща се, но и ъпдейтвана.
Ако у човек липсва яснота и допир с нравствеността, с етическите норми и принципи, които до голяма степен са синоним на "Супер Его"-то по Фройд, то "То"-то надделява. Така в човека има една постоянна вътрешна борба между "То" и "Супер Его"-то.
"Супер Его"-то може да се счита за аналогия на "Законът записан в сърцето", който сам Създателя е вложил като мярка и като противодействаща на "злата природа" сила.
 
Съзнанието ("его"-то/аз) следва или повелите на "Супер Его"-то, или на "То". Следователно у Съзнанието ("его"-то, у "аз"-а) липсва каквато и да било свободна воля, или избор.
 
"То"/Подсъзнанието - то е обусловено - изградено от стари записи и впечатления, от жажди и желания и допълвано от нови записи и впечатления, от жажди и желания. Тук имаме принцип подвластен на причинно-следствеността. Следователно и тук не може да съществува свободна воля, или избор.
 
Свръх Съзнанието/ "Супер Его"-то - това може да се оприличи на софтуерна програма, която има заложена функция да се ъпдейтва, но единствено при желание от страна на Програмиста, на Оператора. Дали човек (съзнанието/"его"-то) ще има достъп до определена нравственост/етичност, или не - това зависи от Висшия Програмист, в унисон с програмираната от Него цикличност и етапност, или с други думи казано - предопределеност. Следователно и тук няма никаква следа от свободна воля, или избор.
 
Тази етапност и цикличност, тази предопределеност е изразена и от такива като Лао Дзъ, в трактата "И-Дзин" ("Книга на промените"). Там е описана същата тази борба и същите тези съчетания от комбинации на поведение, чрез хексаграмите, които са изградени от прекъснати и непрекъснати линии, символизиращи "ин" и "ян".

"Ин" и "Ян" произлизат от "Тай-Дзи" (Великия Предал), който пък произлиза от У-Дзи (Безпределното).

 
Всичко това в Адвайта Веданта е наречено "Лилла"-та на Твореца, който сам себе си превръща в Творението.
 
Самото наслаждение е изживяването на СебеПознанието, че "ти" всъщност си "Той", че "аз"-а е пак "Той", но преобразен.
 
Единствената Свободна Воля е в Него, т. е. в Мен. Другото, както вече бе писано, е Танц, или пък може да бъде оприличено и на Шахмат - 64 полета (полета на които се оформят хексаграмите); 32 черни (ин); 32 бели (ян) и две сили/програми имащи своите свойства/характеристики (шахматните фигури) - "Супер Его"-то & "То".
 
Къде е смисъла на това? В какво е?
В Наслаждението от СебеРазпознаването, известно като СатЧитАнанда.
Кой управлява? "Ти"/"Той"/"Аз" в качеството Си на Велик Шахматист.
Кой биде управляван? "ти"/аз" (което пак е Той, но маскирал Себе Си от себе си)
Управляван към какво? У-Прав.
 
"по-ценни от врабчетата" - комплимент, флирт от Него, за него... с покана за Танц.
 

 
I & You
 

Регистриран е отдавна. Усещам Го във всяко мнение. Дори когато има спор.   

Дотук - добре! 
 
Въпросът наистина е: "А сега - накъде?". 
 
Като се има предвид, че посоката на "движение" на форума се задава от всички, които пишат в него, трябва да изчакаме, за да видим накъде ще "тръгне" той през тази година. 
 
Един го обута в една посока, друг го дърпа в друга... Така е с всеки форум. 
 
Нова година - нов късмет, нови потребители, нови теми, нови мнения в стари теми... В общи линии така стоят нещата, пък - каквото сабя (пардон! - клавиатура!) покаже!
 
Пожелавам нови успехи на форума!

http://youtu.be/F-wVNKleF4k

А според мен всяко нещо се задвижва и направлява от енергията на неговия създател. На второ място - от хората, които работят за него и го поддържат. Но пък тези хора са привлечени и одобрени пак от този същия създател. Не случайно има много поговорки, от типа - Какъвто господаря, такъв е и слугата или съвременния вариант - Какъвто шефа, такива и служителите. Ако екстраполираме още - ще се окаже и че болшинството привлечени потребители също по някакъв начин си приличат/импонират на създателя на нещото.
Е, сега ако създтеля се оттегли от творението си, тогава то вече сигурно заживява по-самостоятелен живот.
 
Та, на въпроса - Сега накъде? Отговорът е лесен - Ами натам, накъдето върви създателят/ите на Портала, както и сподвижниците/помощниците, в случая - модераторите

И така Порталът днес духна 10 свещички! 
 
 
 
Благодаря на създателите на сайта и форума! Точно преди 10 години бавно и неумолимо започна кардиналната промяна в моя живот. Аз самата намерих този сайт една година по-късно - януари 2004 г., но вече бях готова да го "намеря" и да намеря себе си в него... 
Благодаря на онова портретче на Учителя, което мълчаливо ме "дръпна" да потърся в гугъл името Петър Дънов. Тогава форумът беше в почти същия цвят, но с много по-малко потребители и с доста по-малко теми и подфоруми. Духът му, обаче беше същият - свободен, ведър, интелигентен и остроумен, уважителен и мил. Благодаря на всеки от хората, които са били и в момента са в екипа на сайта за труда, който са вложили и влагат с любов и ентусиазъм! Благодаря на всеки, който помогна и още помага да се попълват библиотеките на сайта и специално уикибиблиотеката! Благодаря на всеки, който се е "разписал" на страниците на форума и на всички, които не са, но редовно отварят и четат Портала. Без всички вас Порталът нямаше да е същото място. 
 
И сега накъде? Ами за мен този въпрос не съществува, защото вярвам, че Порталът се движи в посоката, в която светлите сили го направляват. От нас - само да се вслушваме внимателно в повея на идеите им.... и да го следваме... 

Честито десетилетие!
 
Всички сме сътворци и тук, както и в живота, водени от Духа и Учителя. Благодаря на създателите, на участниците! Благодаря за кътчето, където споделям и намирам пълнота!
 

Честито десетилетие!
Благодаря на създателите на сайта и форума и на всички участващи!
Благодаря на Бог за всички хора, с които ме срещна тук!
 

Пътят дотук...
Хората...
Животът...
 
И сега накъде?
 
      

св. Григорий Синаит; из "Трите степени"
 
Следователно преходът е преди всичко вътрешен. Онзи, който е преминал вътрешния преход, няма да е необходимо за него да чака евентуален външен преход.
Външният преход е в следствие, до голяма степен, от вътрешния. Няма вътрешен преход, няма и външен.

Някои се намират още далеч от положението "раб" ("слуга" възбужда негативни асоциации).
Тях всичките Бог ги зове постоянно. Звани са.
Който е чул гласа Му и който е откликнал на зова Му - той е призван/при_зован (при зова е; откликнал е), защото избран е за това.
 
Призованите на работа за Бога (рабите), избраните - всеки един от тях е получил - някои са получили 5, други 2, а на трети 1.
 
"Таланта" - това е нещото което получава човек - някаква награда, според пространството, което е освободено в него самия.
 
През целия си живот на човек му се дава и човек бива да усвоява и прилага това, което му се дава, преумножавайки го.
 
На кабалистичен език - според съсъда и очистването на този съсъд е и количаството Светлина (Хохма). Кабалистите наричат тази Светлина с името "Шохен". Тя очиства и възвръща към Твореца и когато въпросния Шохен очисти и изпълни съсъда, тогава се говори за "Шхина" - за Божие присъствие, което се изразява отново чрез Светлина, отдавана на свой ред от самия съсъд (Хасадим).
 
Та това знам за себе си - ако в мен иде Светлина, то аз просто не бива да преча, да се противя, което никак не е лесно, за да може тази Светлина да изпълни съсъда/душата ми, да я поправи/очисти, та и тя да заблести в Светлина, в отдаване на Светлина, което става по естество.
 
Даване, вземане и прилагане
Опитване, проверяване и прилагане
Теория и приложение
Разумно прилагане

Вярвам в човека!