За да спре човек да яде месо трябва да има силно вътрешно убеждение, че наистина го иска. Ако с носталгия си спомня за хубавата пържола и да се измъчва вътрешно по добре да не се захваща (лично мнение). Аз от 6 години не ям месо. Всъщност до преди година ядях риба от време на време, но и риба не ям вече. Спрях месото от веднъж и бях категорична в решението си. Мислех си, че бих яла единствено в случай, когато няма нищо друго какво да се яде - примерно в подобен случай като във филма "Живи", когато наистина нямаше никаква храна. Във връзка с това много благодаря на Орлин за линка, който е дал по-горе за храненето със слънчева енергия - това е страхотен метод и ако може да се постигне то ще е най-страхотното нещо Искам да допълня, че преди да спра да ям месо аз ядях всеки ден от него - в семейството ми всички ядяха месо. Когато казах, че повече няма да ям месо всички си мислеха, че нещо ми се е разхлопала дъската, но това не ме трогна особенно. Вече не мога да си представя, че ще започна да ям месо пак то просто не влиза с списъка ми с храни т.е. не е храна, все едно да ям дърво или нещо такова(даже дърво съм по-склонна да опитам ). Друг е въпросът, че доскоро тази сочна пържолка е тичала волно на някоя полянка и пасла свежа тревичка. Мисля, че всички сте чели достатъчно за това защо не е хубаво да се яде месо и не мисля да го повтарям. Това, което аз открих за себе си е, че всъщност никога не ми е харесвало да ям месо яла съм го по навик, защото съм била захранена с него още в безсъзнателната си възраст , а може би и за това съм била злояда по едно време. На всички, които тепърва се отказват от месото пожелавам много сила и вяра