stelyana

Сега, да избягваш чалготеки и сбирщини на пияници заляници, да. Бягаш ли обаче от нормалните житейски ситуации, срахът се поддържа от самото бягане. Виж от какво те е страх, общувай със страха си, обичай го, успокоявай го. Тогава и бягането намалява и живееш по-интензивно, предизикваш се повече. Като цяло, синдромът на дразнимото черво идва от същия страх. Фактът, че е по-добре положението, говори, че вече стапяш сраха. Продълби в тази посока!

Случва се. Не е задължително в теб да е причината. сама казваш, че и те не са те допуснали. Тогава, най-великият оратор да си, не би помогнало. Работа има колкото искаш, когато си добра в нещата, които правиш. Докато се квалифицираш все повече и инвестираш в развитието си, се налага в разните курсове постоянно да общуваш, да представяш пред хора, да говориш пред публика. Това е един естествен начин да преобразуваш срамежливостта си в социална самоувереност. Ако добавиш малко работа по мисленето с психолог - лична и групова, не след дълго ще си спомняш за предишното си аз в минало време, сега живеейки живота си смело и силно! 

Всичкото това осъзнаване аз получих от статиите ви, чела съм ги неведнъж. Заради информацията в тях потърсих и историята на рода си. Помогна ми много и книгата ви "Трансперсонална психология- свещена сексуалност". Вие, вашата история, знания, опитност станахте голяма част от причините да съм много по- добре.
 
Благодаря.

Това ме радва истински - благодаря за добрите думи!

Дай Боже, повече хора да прочетат последните ти постове и последват примера ти.
Благодаря ти от тяхно име за обратната връзка!

Допълвам думите на Георги от различна перспектива, която не си противоречи, а обхваща в целостта двете позиции.
По мое мнение животът е препълнен със смисъл, прелива просто от смисъл. Смисълът произтича от любовта. Тя освен чувство, е и принцип, сила, жива мъдрост, от която следва вътрешно познание, жива етика и естествена нравственост, даващи ясни отговори на какво съм, накъде съм, кой съм, защо съм... Любовта, мъдростта и творческата свобода всъщност да висшите принципи в нас. Индусите ги наричат със свои думички: Буддхи, Манас, Атман. Любомъдрият творчески потенциал си ти, Човекът. Само така познавайки Себе си, можеш автентично да придадеш смисъл и поемеш живота в ръцете си. Дотогава стреляш в тъмното напосоки от позицията на идентификацията със социалното его, персона, тялото, нагоните, малките си характерови сценарии, приемани за аз. Но си повече от това и само когато малкото его съумее да притихне, светлината на Аза започва да свети, да носи радост, да осветява ясно мисията и посоката ти в този кратък биологичен театър в скафандъра на това тяло. Когато така се познаваш, виделината на любовта стапя страха от смъртта и живота. Защото са двете страни на една монета.
Докато търсиш Себе си обаче, ти остава да определяш целите, решенията и начините си на живот от позицията на его относителността. Да придаваш смисъл през все още непознаването си на актуалното преливане от смисъл. И двете гледни точки са валидни и нужни. 
Психотерапията е неизменна съставна част от кой да е път по себетърсене и себенамиране, бил той бяло братство, интегрална йога, даоизъм, будизъм и т.н. Виж тази ми статия: Йога психотерапия.

"Здравейте,
Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка.  Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин."
 
За черволяците:
В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - така добре го разбирам, ееехххх . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво.  Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля.  На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"...  Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли.
Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх.
Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна и невротично контролирано постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей...
Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете - една от етимологичните трактовки на кунда-лини е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през историята преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи  посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът... 
Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме окр Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми направо говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите!  
Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноично, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.

Стеляна, Дончо и Синиша приемат в кабинетите си в София. За Варна съм чувал много добри неща за д-р Шън Фей от негов ученик - от 15 години преподава Тай Чи в България и лекува с иглотерапия и китайска медицина:
http://chi-sense.com/китайски-оздравителен-център/
Това че гневът ти е много чужд и ти е трудно да го изпиташ само по себе си е показателно. Гневът е здравословна и необходима реакция - не за да се агресираме и да сбиваме със всеки на улицата, а за да можем да отстояваме своето, да се заявяваме и да поставяме психологически и енергитични граници при общуването с околните. За да бъдем активни и мотивирани.
Докато имаме жлези с вътрешна секреция, фина енергия и органи като черен дроб и жлъчка, ние имаме и достъп до емоцията "гняв". В днешно време има два варианта - хората или стават пристрастени към гнева и агресират като животни при най-малкия повод, или потискат от много ранна възраст гнева, който рано или късно започва да се соматизира. Има и трети вариант - здравословно отработване на емоциите и трансформация на гнева, но не много хора го практикуват.
Успех с всичко! По-силна си от проблемите си - много, много по-силна

Храненето наистина е важно - храносмилателния център при човека е същото място, с което "смиламе" и преработваме енергитично негативните емоции, най-вече гнева. Ако не се храним с подходящите храни и с мярка ще запушим същите канали, които отговарят за тези емоции - резултатът е изнервен и хиперактивен човек, или пък уморен, отпаднал и депресиран. Дори не отворих дума за храната в темата, защото предположих, че хората в този форум обръщат достатъчно внимание на диетата си. 
Казвайки това, храненето е само една малка крачка и никак не решава проблема, защото:
- С каквото и да се храним, ако имаме дълбоко заложени емоционални блокажи, храната пак няма да се усвоява. Когато имаме запушени канали/меридиани, дори и да се храним с най-чистата, вегетарианска храна, тя пак ще ни разболява - когато мелницата не работи, каквото и колкото и жито да сипваме, пак няма да излезе брашно.
- Душевната храна (фината енергия, която човек приема) е много по-важна в дългосрочен план за оздравявителния процес, защото енергийното тяло на човека е основата за физическото, а не обратното. Т.е. чрез промяна във физически план имаме много по-ограничено влияние над човека като цялостно същество, отколкото чрез промяна в енергитичен и емоционален план. 
Това го споделям пак от личен опит - години експерименти с храната, най-чистите домашно отгледани и био храни и добавки не ми помогнаха колкото само няколко дни енергитични практики с добър учител, който да ме насочва. А проблеми с храносмилането имах в изобилия - от 95кг спортна форма се бях стопил на 57кг.
Даосите (китайските мъдреци и лечители) също след хилядолетни наблюдения над човека са установили, че външните влияния (неблагоприятни атмосферни условия, храна, замърсяване и т.н.) допринасят за 1/4 от здравословните проблеми и останалите 3/4 идват от "вътрешни влияния" - блокирани емоции, погрешни мисловни модели, пороци и т.н.
Преди столетия, нашите баби и дядовци не са били вегетарианци, не са спазвали диети и не са знаели какво е цинк, магнезий и витамин Ц. Храната не винаги е била разнообразна и дори достатъчна, но са живели дълъг и спокоен живот, без аутизъм, депресии и тревожни разстройства. Имали са здрава среда - подкрепа и любов от многобройните си братя и сестри, баби, дядовци, чичовци и лели, с които са живеели под един покрив. Майките им не са хуквали на работа на 3тия месец след раждането, не е имало разводи, които да съпреживяват с родителите си като деца. Работили са физически труд, който не претоварва нервната система. Предимно на открито, където има много повече жизнена енергия, отколкото в офиса или в панелен блок на софийски квартал. Днес имаме на разположения 1000 различни добавки, био магазини и т.н, но липсва любовта и каквото и вътрешното усещане на човека за собствената му жизнена енергия и емоции - резултатите са налице.
 

"Изкуството да бъдеш Бог"- препоръчвам я, наистина е добра.
Представя един различен поглед върху света, отношението към себе си и другите.
Авторът говори за това, че Бог е в нас, в онези по- дълбоки измерения на подсъзнанието. Говори за ентропията, за противоположното й- любовта. За двете сили в човека- доброто и злото. За дисциплината, поемането на отговорност, за мързела и леността. За психичните проблеми, които нямат своя източник в подсъзнанието, а са в резултат на ограниченото съзнание, а решението е съвсем просто- в разширяването му. И още много...
Написана е на достъпен език. Изключително приятна за четене.

Това за повишеното самочувствие, на фона на всичко останало, което споделяш, е рационализирано пожелателно мислене. Иска ти се... 
Тук сме в това тяло, в тези кратки животченца, за да ги живеем на пълни обороти и да извлечем максималната храна за духа си от тях. Да тялото умира и много пъти много тела са умирали, но ти си извличала ценното, есенциалното от земно животния тренажор, обработвала си го във фините планове и си се връщала обратно. Не че тази самсара е единствената възможност, но за повечето от нас, засега това е кръговратът, докато нямаме повече нужда от него. Но, смърт няма, илюзия е. А я има тази илюзия, когато човек е обусловил идентичността си, отъждествил се е с тялото си. А то е само носител, не и повече. Ти си повече от тялото си. А за губенето - нищо не се губи. Губи се талашът, губи се плявата на безсмисления живот, но остава зарядът от живян смисъл, любов, целеустременост, следване на силна цел, мъдростта, творчеството - те остават, трупат се в сърдечната чаша и се отнасят в безкрая. Разбира се, с психотерапевт такъв холистичен подход ще се свърже приземено с характеровите ти вярвания,с присъстващите в теб базисни когниции... 
Казваш, като преживях "лоши неща" и стана зле... Явно си имала очаквания да е само хубаво, а когато малко те е пошамаросал лекичко животът и си се уплашила, че ако е хубаво, ще бъде лошо... Това е добро объркване, добър конфликт е, макар и да е фалшив. Фалшив е,тъй като не става дума за добро или за лошо, а за живот от позицията на Себе си, която надхвърля двете и се учи поравно от тях. А е добър този конфликт, понеже насочва към тази по-висока позиция. 
Ако имаш желание, запознай се с тези ми материали, засягащи въпроса за тази цялостна, диалектична позиция отвъд добро и зло:
- Статия за диалектиката.
- За любовта, която се учи и от болката и от радостта, без да се прикрепя към удоволствието и без да избягва трудното.  
- За дуалността и отвъд нея
- Смисъл, духовност и психотерапия
- Светлина и сянка
 

" Имаш нужда от жизнен опит с понятието  за удоволствие "
Прав си - в ядрото, зад диетите, проблемът ми е, че съм слабоволев лигльо, неумеещ да си постави здрави граници, а чревоугодничи. Иначе за манджите ми е ясно, ама това, че робувам и се прекланям пред удоволствието, това ми е главното. И не е само за храната...Трудно ми е да жертвам кефа в името на любовта, куца ми дисциплината яко... Ето, днес е петък и съм на вода - чувствам колко благотворно е това здраво волево усилие по поставяне на емоционална граница пред въжделението пред храната. Това, което чувствам е, че за да се получи при мен, е нужно да тренирам волята си редовно с такива ежеседмични постове. Ако не и двуразово, два дни в седмицата - веднъж на вода, веднъж на плодчета. Тогава ще се пренесе в ежедневието. Иначе, когато става дума за активни усилия и мотивация, съм куче - мога да следвам цел с десетилетия, с постъпателни усилия и още и още, търпеливо и фокусирано. Обаче, по отношение на ограничаването съм зле - съзнавам си го и имам да си тренирам здравоволието. Мотивация умея да поддържам, ама дисциплина труууудноооо... Тоест, когато нещо ме кефи, равен нямам в гоненето му. Ама когато е до тази казармената дисциплина, до твърдото НЕ, имам да уча много. Еми, да се уча, няма кво да мрънкам повече. 
Мерси ви за отговорите!

Не съм достатъчно компетентен, за да давам съвети на другите, само мога да споделя опита си... Но доколкото разбирам от китайска медицина и чета описанието ти, мигрената, руминацията (непрестанното мислене), както и болката и стягането в слънчевия сплит са причинени от потиснат гняв. Не търси причината за него или факти от миналото - достатъчно е да извадиш от себе си емоцията (енергията на гнева) и да простиш. Позволявам си да давам мнение, защото също съм имал потисната агресия и съм преживял точно стегнатия слънчев сплит, запушването на меридианите на черния дроб и жлъчката, донякъде и на стомаха.
Тези неща, които преживяваме, всъщност са много положителни, макар и в най-трудните моменти да си мислим обратното. Те са шанс да научим нещо за себе си и за света, да си калим духа и да изплатим дължимото. Това е стигнало до нас по кармичен път - били сме неразумни в миналото и сега плащаме, именно затова трябва да поемем пълна отговорност за себе си.
Отново от личен опит - вдъхновяването и четенето, дори и на най-полезната и правилна литература, по-скоро би ни отклонило от пътя, ако няма здрава ежедневна практика и воля. Не му се давай на страха - той е само една лъжа, крепи се единствено на нашите илюзии за реалността. Не си страхлива, а само имаш едно малко страхче в себе си. Да си страхлив означава да избереш страха, да имаш страх означава да се разграничаваш от него  Не вярвай на умът си много - умовете ни са най-изпечените лъжци и фантазьори, докато не ги дресираме.
Всички тези неща - невроза, страхове, недоверие, гняв... те са в нашето енергийно тяло, не са само в мислите или в невротранзмитерите и т.н. (въпреки, че ги има и там). Коренът е в подсъзнателните енергийни блокажи. Най-много могат да ви помогнат холистични терапевти като Орлин, но бих препоръчал и да намерите добър иглотерапевт или лечител - потърсете Синиша Веселинович или Дончо Лисийски и двамата лекуват с китайска медицина и са дълбоко посветени на лечителството... тук не искам да оставям контакти и да им правя реклама.
Успех по пътя!

Здравей Стеляна! 
Най-ранното детство трудно може да се припомни, защото до 2-3 годишна възраст нямаме добре развита фактологична памет - затова всичко, което ни се случва в семейната среда се запечатва директно в подсъзнанието. И в същото време тогава сме най-уязвими откъм емоционални/енергитични влияния.
Шестте часа практики ми бяха съставени приблизително от следните упражнения:
- Хатха йога сутрин след ставане /час и половина/ - с поглед обърнат навътре и в медитативно състояние. Грешката на повечето практикуващи е, че се обръща внимание само на това как се изпълняват позите с тялото, а не какво се случва на ниво енергия. Целта на йога на по-първите нива е да отвори точно тези енергитични канали/меридиани, които се запушват, когато носим подтиснати емоции.
- Рейки преди обяд /час и половина/ - Рейки е една много дълга тема, практиката за самолечение може би беше най-полезна точно за изравянето на най-дълбоките проблеми. Ако човек иска да се занимава с Рейки трябва да намери добър учител и наистина да се отдаде на това през първата година след инициацията. 
- Отваряне на сърцето преди вечеря /час или колкото издържиш - в началото при повечето хора е доста тежко)/ - отварянето на сърцето за любовта е напълно задължително, без него не само че не можем да отидем много навътре в подсъзнанието, но и нямаме сила да изживеем потиснатото и да простим след това. 
- Стояща медититация преди лягане (Zhan Zhuang) и Чи Гун /час и половина/ - отново, тук трябва добър учител - само от книги и YouTube видеа няма как човек да научи нищо. Трябва човек с жив опит да ти покаже, а не информация. 
- Молитва /30-60мин или колкото усещаш, че имаш нужда/ - лично мои молитви, както и молитви дадени от Учителя (добрата молитва, красивата молитва, молитвата на ученика, при болести, за ограда и т.н.). 
Честно казано не бих препоръчал 6 часов режим на повечето хора, особено ако блокажите са тежки, има емоционални проблеми и човек няма опит с подобни неща. 2-3 часа на ден практики с концентрация и постоянство са достатъчни в повечето случаи, за да се поизчисти човек за 1-2-3 години. Разбира се, това е един мнооого дълъг процес - в началото се вади концентрирано много като обем, след това ровиш надълбоко за по-скритите неща
Успех! :

Здравейте, Явор,
 
Благодаря за споделеното, много полезна и интересна информация.
Имам един въпрос, бихте ли споделили по- подробно какво точно практикувахте през тези 6 часа на ден? Някакъв вид медитация или припомняне на детството? Това не ми стана много ясно.
 
Благодаря.

Привет на всички! 
Попадам тук за първи път и сядам да опиша накратко опитностите си от последните години по съвет на Орлин Баев, който ми помогна много в процеса на себеоткриване. След седем години боледуване от хронична умора, мизофония и фибромиалгия (през последните три), най-сетне мога да кажа, че съм се изклекувал и израстнал от преживяното. 
Всичко започна след 20тия ми рожден ден, когато след изключителен емоционален шок започнах да се уморявам лесно. До тогава имах атлетично тяло, спортувах всеки ден (тичане, фитнес, набиране и т.н.). Не след дълго след подскачане от един лекарски кабинет в друг, започна да се заформя диагнозата хронична умора (неврастения, нервно изтощение), съпътствана от безсъние и липса на концентрация. Също така по-това време се изостри и мизофонията, която носех със себе си от дете, а по-късно се появи и фибромиалгията (хронични болки в сухожилията). Белите престилки в най-добрия случай не помагаха изобщо, бях млад и ми се живееше много. Започнах да търся алтернативни методи на лечение, които постепенно ми отвориха очите за духовното. Така започна пътя ми към себепознанието. 
Попаднах на добър психотерапевт (Орлин), който ми даде безценна насока и по-късно се запознах с изключително напреднал лечител, Рейки терапевт и Чи Гун майстор, който ме посвети в Рейки и ми предаде даоски практики и други оздравителни техники. Занимавам се също така с йога от дете, в последствие открих и Учителя Беинса Дуно и неговите молитви и беседи. Но всичко това не даваше голям резултат, въпреки желязната дисциплина - все още бягах от нещо и не бях готов да се срещна със себе си. 
Квантовия скок в оздравяването и изчистването дойде, когато започнах да си отварям сърцето за Божествената Любов. Всички медитации, практики, молитви, пречиствания, вегетарианства, постове и т.н. са изпразнени от смисъл и съдържание, когато се правят със затворено сърце, лишено от любов. От този момент започна изключително тежък период на прочистване на емоционални травми от детството, самозаблуди, паразитни мисловни форми от колективното несъзнато една по една започнаха да отствъпват. Най-тежкото продължи шест месеца по 6 часа практики на ден (повече от 1000 часа) прекарани в пълно усамотение и тишина - гнева и тъгата ме поведоха на едно пътешествие към своето минало и към отдавна забравените кътчета на душата ми. За емоционалната енергия няма време - това, което е заседнало в нас в детството е винаги готово да бъде излекувано, стига да имаме правилните методи. След всеки изблик на гняв или пристъп на тъга, изчистен чрез любов и медитация се чувствах все по-лек, отпуснат, енергичен и с повече любов в сърцето - за да се почувстваме обичани трябва просто да се освободим от това в нас, което не е любов. 
Най-простата техника за отваряне на сърцето е като усетим нещо като носле/уста, която вдишва любов и светлина в областта на гърдите, точно в средата, малко по-нагоре от областта на сърцето. Много е важно да усетим със съзнанието си това вдишване на любов и отваряне, а не да си го представяме с ума - любовта не се мисли, а се живее. Спираме мисълта и вдишваме дълбоко, като си изпълваме гърдите с любов. Същевременно можем да се отправим мислено към Бог като му благодарим и му кажем, че го обичаме. 
Ще споделя и една техника, която си измислих сам - визуализация на вътрешното дете. За целта си представяме себе си на 1-2-3 годинки или на такава възраст, в която сме усещали най-голяма липса на топлина и любов. Можем да вземем наша снимка (от бебешки или съвсем ранни детстки години), за да ни помогне с визуализацията. Нека проектираме образът вътре в нас - най-добре в нашия дантиен (хара). Започваме да вдишваме любов през сърцето и да прегръщаме това дете. Да му даваме любов, да го уверяваме че е защитено, че е божествено и прекрасно. Не е нужно да мислим точно какво ще кажем или как ще протече самата практика - важно е единствено колко сме искрени в сърцето и намерението си. Любовта малко по малко сама ни учи как да я полчваме и как да живеем, как да прощаваме и да бъдем себе си! Малко по малк, вътрешното ни дете (нашата душа) ще се отпусне и ще ни се довери - подхраненя с любов тя вече ще бъде достатъчно силна да се пребори с всяка травма и блокаж.
Можем да отделяме поне по 10-15 минути на ден за тази практика, в началото ще ни е тежко, защото ще започнат да излизат неосъзнавани агресии, страхове и тъги. След време можем да увеличим минутите, след като вече сме по-комфортни с неизвестното в себе си. Според мен отварянето на сърцето е личен път, който всеки човек трябва да извърви в тази епоха, за да можем да дадем път на най-важното в себе си като човеци и да сътворяваме новото, което предстои. 
Живеем в такава епоха, че почти всеки от нас е трябвало да си затвори сърцето като съвсем малък, за да се предпази от болката, която е стигнала до нас през десетките поколения турско робство, комунизъм и човешки егоизъм. Така живеем половинчат живот - неусещайки лошото, ние също се лишаваме и от Любовта... а сърцето именно е трансформатора, който преобразува гнева, тъгата и страха в любов. Всъщност негативните емоции сами по себе си не съществуват - те са само симптом на липса на Любов. За да се преборим с тях просто трябва да включим отново сърцето  Тук се провалят и много религиозни институции, които учат хората как да правят обреди, да се обличат, какви молитви да четат и т.н, но не ги учат да дишат астрално, отваряйки се към Любовта и Бога чрез собственото си сърце. Тоест, Любовта бива догматизирана, условна и мисловна, вместо божествена и безусловна, идваща от външния свят (остарели форми и обреди, вместо от вътрешния свят - сърцето). Учи се умственост и разсъждения, вместо душевност и чисто съзнание. Всъщност самото сърцето е божествения храм - колкото и да се опитва човек да измайстори свой храм (джамия, църква или пагода), никога няма да успее да замести съвършения Божи храм. И чистата любов в сърцето е Христовото съзнание, а не паленето на свещи или други подобни външни ритуали и чествания на празници и дати.
След интензивния период на прочистване, който преживях през последната година, мога с ръка на сърцето да кажа, че повечето хронични заболявания и душевни разположения идват при нас заради неотработени емоционални травми от детството, които се прояват първоначално като енергийни блокажи в астралното и енергийно тяло и по-късно се манифестират (соматизират) като болест. За да се справим с тях трябва да сме честни със себе си и достатъчно смели да се сблъскаме с деформациите, които сме преживели като деца - онези прояви на не-любов, които са фрагментирали душите ни когато сме били съвсем малки. Тези неща са подсъзнателни (до 2-3 годишна възраст нямаме фактологична памет, а само емоционална такава и всичката преживяна болка се запечатва директно в неосъзнатото). Колкото и да не ни се вярва и иска, точно това е начинът кармата да стигне до нас от предни превъплащения - за да не трупаме още карма и неприятност трябва да се освободим от травмите и да простим, да поемем лична отговорност за себе си. Достатъчно е дори нашите родители да са имали болезнени преживявания като деца (изоставяне, потиснат гняв, тъга, страх и т.н.), за да ни предадат тези неща като неосъзната потисната енергия. Можем да сме родителни на нашите деца дотолкова, доколкото сме излекували и обикнали детето в себе си.
Много важна част от целия процес беше за мен и умението да боравя по-разумно със сексуалната си (творческа енергия). На човек е даден огромен творчески потенциал - той може да се пилее безцелно, чрез безразборен секс и стимулация или да се сублимира в творчество и дори да се използва за лечение. От нас зависи дали ще изберем пътя на животното или на Духа. Но сексуалната енергия не бива да бъде и блокирана, както се случва в много манастири и религиозни институции - това води до блокиране на канала на черния дроб и твърде много огън в сърцето. Така човек става догматичен, критичен, гневен и дори маниакален и често оправдава поведението си с една религиозна доктрина или друга. Потисната енергия също може да доведе до проблеми със сърцето или простатата.
Синдромът на хроничната умора според мен се причинява от потисната агресия и понякога тъга. Потиснатия страх също може да изиграе голяма роля, ако детето не се е чувствало прието от майката в съвсем ранна възраст и дори преди самото раждане. Според даосите (китайските лечители и мъдреци), всяка емоция (гняв, страх, тъга, радост и притеснение) засяга определен орган на енергийно и по-късно на соматично ниво. 
- потиснатия гняв спира гладкото протичание на енергия в черния дроб и жлъчката (жлъч - гняв). Почти всички болни от фибромиалгия и хронична умора имат стегнат слънчев сплит - точно там се намира и черния дроб, който на енергитично ниво контролира диафрагмената област. Мускулите и фасциите около органите се стягат подсъзнателно, когато се отричаме от гневът си, защото например като деца той е бил неудобен и посрещан с наказания или изоставяне. Така енергията и кръвта не протичат през областта и емоциите си остават заключени вътре в органите, на много тежка цена (понижена функция на органите и ниска жизненост). Фибромиалгията според опитът ми се причинява от блокиран енергиен меридиан на жлъчката, която според китайската медицина контролира и обнява сухожилията. Веднъж след кат стигнем до този блокиран гняв и го преживеем, тялото и сухожилията се отпускат, болките спират, имаме жизненост и безкрайна енергия  
- тъгата блокира каналите на белите дробове и дебелото черво. Астми, проблеми с дишането и с дебелото черво (колити, синдром на раздразненото дебело черво и т.н.) много често идват при нас като резултат от непреживяна скръб.
- страхът поврежда канала на бъбреците и пикочния мехур (от там идва рефлексът за напикаване при силен страх, нощното напикаване при децата също произлиза от подсъзнателни страхове). Според китайската медицина бъбреците са основа на жизнената ни енергия, затова самия страх може толкова силно да парализира и да ни отнема енергията.
Ще кажа нещо накратко и за мизофонията (нетърпимост и пристъпи на гняв към определени звуци). При много хора това е нетърпимост към мляскане, при други към определени потропвания. Характерно е, че човекът, който преживява мизофонията не само има дискомфорт при тези външни стимули, но дори изпада в изстъпление когато ги регистрира. На пръв поглед нелогично и абсурдно, това всъщност са опитите на подсъзнанието да ни препрати към момент в миналото (нашето ранно детство или дори в пренаталния период), когато сме преживели нещо неприятно, което е било съпроводено от същите звуци. В много случаи например родителят (най-често майка или баба) храни насила детето и налага волята си над него, точно в периода между втората и четвъртата година, когато в малкото се заформя собствена воля и чувство за агресия на правата/територията. Представете си целия този гняв, който се интернализира на фона на мляскане, тропане на лъжици и хранене... Или пък още по-малкото сукалче, което не може да бъде кърмено колкото и когато му е необходимо - детенцето се ядосва на несправедливостта, то примлясква, за да покаже, че иска да суче, но външния свят (майката) не реагира или я няма. Ето още един пример за потиснат гняв свързан с рефлекса на мляскане и поемане на храна през устата.
Ето и няколко златни правила, които биха ни помогнали да се справим с всяка болест или неразположение на душата:
- Проблемите, здравословни и душевни, са наши приятели. Болката е тук, за да ни научи (на смирение, любов към Бога и към божественото ядро в нас). Когато започнем да гледаме на болестите и смущенията като на наши учители, вместо като на наказание, тогава идват прозренията за начините да се справим с тях. Нещо по-важно - болестите са сигурна мотивация да работим над себе си и сигнал за това, че не живеем от сърцевината си, от своята божествена индивидуалност. 
- Няма нищо, което идва отвън като заплаха! Ние сами отваряме вратичките си за проблемите и външните влияния - сега, или в предно превъплащение, по пътя на кармата. Правим го осъзнато или най-често неосъзнато чрез неизлекуваните в нас същности (изоставеното дете, неприетото дете, контролираното дете, предаденото дете и т.н.). Единствения шанс да се справим трайно с проблема е като поемем пълна отговорност за него. 
- Всичко се оправя с Любов. Но не тази умствената любов, която бие на морал и нравствени мерила (умът може да имитира всичко, дори и любов). Не и любовта на вкопчването, в която гоним хората да им "помагаме" и се раздаваме за тях, със скритото, подсъзнателно намерение да получим нещо (Любов) в замяна. Става въпрос за сърдечната любов, която идва от любящото и отворено сърце. 
Това е от мен - всички тези знания ми помогнаха да се освободя от самозаблужденията си, от травмите си и от най-различни болести. С Любов, смирение, медитации и практики, укрепвайки връзката си с Бога и с много дисциплина се превърнах от болен и преуморен млад човек с разбита нервна система в някой, който живее от вътрешната си същност и сътворява сам живота си. В момента имам прекрасна работа, занимавам се с изкуство и дизайн и желанието ми да изследвам себе си и да давам път на Духа в мен расте с всеки изминал ден. Надявам се споделеното от мен да стигне до когото трябва 
Любов и Светлина! 

Доста сложен въпрос, ако ме питате. Човек, който вярва в потенциала си, емоционално здрав, поставящ си цели в живота и борещ се за тях. Човек, на когото сътресенията в средата не му влияят, тоест има център в себе си... Човек, който знае, че като посади домати примерно, трябва да почака няколко месеца, за да бере, тоест търпелив /на мен търпението ми куца/. Знам каква мога да бъда, но не знам по кой път да поема, че да стигна до този човек в себе си.

Поведенчески експерименти, целящи предизвивкане на страха ви от авторитети, от "какво ще кажат хората", провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и "преглъщане", страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от практиката на когнитивно реструктуриране, ежедневната автохипноза и т.н., които ще спомена по-долу. 
Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици):
- Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема...  
- Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя.
- Ходите по оживена улица със странна походка - вариации и степен на странност има много.
- На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката...
- Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и "ухаещи" дрехи - с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна - рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно... Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед... 
- С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама... 
- В голям хранителен магазин - след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)... 
- В магазина или в мола - сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате... 
- В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката - като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребо (вафла, кафе, чай...), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. 
- На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се "хванала". В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите... В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора - можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата... Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В исвестна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! 
- В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука... Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от "какво ще кажат хората", от негативна оценка и отхвърляне.
- На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от "Чистота", влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от "Чистота" и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, "не ставам", унижение и излагане.
- В ресторанта - на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката.
- В ресторанта (в по-добър такъв) - изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. 
- В ресторанта - след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично,. Правите го, с поглед в очите на готвача,  с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност!
- В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша... 
- Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате - какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате.
- В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час "въртите" продавачите около себе си - карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. 
- На улицата (лятото) - лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време.
- Ходите боса по улицата (лятото)
- С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки;  Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; 
- Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: "Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!" - Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност... 
- В социалните мрежи (фейсбук, туитър и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с. ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре - снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате... 
- С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет - гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка.
Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, кажете че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена... Или съставете собствена убедителна версия.  Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники ще представя по-долу. Вкратце - за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! 
Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава! 

На снимката: Поведенчески експеримент in vivo, с елементи на психотеатър, целящ експлициране на маладаптивни когнитивни схеми и вярвания и погасяване на тревожния им пълнеж чрез наводняване и превенция на отговор. Същевременно залагане на нови, адаптивни схеми и убеждения. Ако не приемеш провала, не си готов и за успеха. Ако не прегърнеш страха си от загубата, бягаш и от печалбата! Ако не можеш да прегърнеш страха си от изплъзване на контрола и изтласкваш ужаса си от слабостта, си далеч и от истинската сила. Младата жена до мен е изключително успешна бизнес дама!

Умът иска да контролира и загубата на контрола... Препоръчвам книгата на живота, която е неправилна от гледна точка на ума. Пълен хаос е за ума. Само за любящото сърце е пълна с ред! 
Какъв правилен терапевт ли? Такъв, който е пълен провал, абсолютен слабак, тотален смотаняк от позицията на клишираните представи - само така може и вас да научи да приемате слабостта, липсата на его контрол и сърдечната радост. Защото няма как да я има човек, ако не може да загърби условностите и живее от душа!

В София, доколкото знам, има курсове по дервиш йога. Казвам ви го, поради въртенето, което там се практикува. То, на психотерапевтичния принцип на систематична десензитизация, би могло да повлияе това замайване (при отношение обаче не на битка и отхвърляне, а на любящо приемане). Самият симптом е като пътепоказателна табела, която сочи към решението. Ето ви и вас - свръхчувствителна, но и компенсаторно много дисциплинирана и изпълнителна. За мен примерно е абсурд да спазвам безглутенова диета, още повече суровоядна, да вместя деня и живота си в твърде строга дисциплина... А вие - спортувате, работите, учите, спазвате диети... Уау! Даже прекалено голямо уау! Мисълта ми, водена от посоката на симптома ви, е че може би имате нужда от известно разхлабване хватката на контрола над живота, учене на немислене (някои го наричат медитация) и релаксация. Тези практики преместват телесната ви енергия от главата, в която сега защитно е покачена, в сърцето и корема, буквално. Защото това замайване, според познанията ми по когнитивна невронаука, се дължи на леко разместване на връзките между възприятието за собственото тяло/ аз и положението в пространството в соматосензорната кора, през следващата моторна кора, като и двете се повлияват по този начин от преактивирането на префронталната кора, центърът на задръжните, волеви реакции, на съзнателната дейност. Тоест, отпускането на контрола, идващ от префронталната кора, повлиява и това леко разминаване на възприятието за собствено присъствие в пространството/ живота. 

Здравей, за съжаление съветите не са ефективни, почти никога, затова и никой не ги цени и ги раздава в изобилие. Имаш си работа с един много изобретателен страх - страхът от излагане и критика, от провал. В основата му разбира се стои друг доста по екзистенциален, но.... това е сложна тема. 
Този твой страх работи преди всичко с фантазията ти, тя е тази от която се храни и става все по - силен. Вариант е просто да се опитваш да стоиш в действителната ситуация, а не във фантазията. Едно предложения за това:   Когато ти дойде в повече, просто изключи мислите си и се слей с нещо хубаво - звук, аромат, гледка.
Никога не можеш да знаеш какво мислят хората, това е привилегия на Бог, ние можем само да фантазираме за това, като извършваме един сложен, но доста често употребяван психологичен механизъм - проекцията и идентификацията. Това ще рече, да си представя собствените си мисли и отношението което аз имам към себе си в главите на другите и да си внуша, че те мислят същото като мен за мен. Сложно и много тормозещо. Приеми, че всичко онова, което си представяш, че хората мислят за теб всъщност е твоята собствена оценка за себе си и другите нямат нищо общо с това. След това си изброй трите варианта на развиване на ситуацията :  1. Да се изложиш, 2. Да не се изложиш и 3. Да бъдеш това което си, каквото и да е то. 
И на финал, ако решиш, че си се провалила или изложила спомни си един много хубав цитат, който вече не помня от кого е, но е много въздействащ:
Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”
 

Честит празник!
Здравейте,
 
Вчера отпразнувах месец без панически атаки. Вече няма да пранувам, за да не ги очаквам  Вече не са част от мен.
Все още имам вегетативни смущения, които овладявам успешно. Разбрах механизма на случването им. Когато усетя някое стягане, страхът ми го усилва и ето ти началото на атаката. Знам и вярвам, че и стяганията ще приклюват. Много, много ми помага да си представям думата "смела", която в съзнанието ми сменя шрифта и големината си. Понякога е от дървени летвички, друг път е огромна и балонена. Тя е на първо място в списъка ми, за това каква съм в живота си.
Чета и книги. Разшири разбиранията ми книгата "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Препоръчвам я.
Когато интелектът е слаб, се отдаваме без филтър на усещанията и емоциите, което може да изиграе много лоша шега. Преди бях тези чувства и тези емоции. Спрях да им вярвам. Появяват се и изчезват. Не се страхувам. Когато се появява тревожност зная, че това е резултат от старите мисли.
Тепърва ми предстои да опозная себе си без страха. 

Страхотно!

За да спреш медикамента трябва да имаш добре изработена алтернатива, която да работи за теб. Тя се изгражда в процес на психотерапия, като постепенно се преминава към друг мисловен модел, който включва разбиране на състоянието, отработване на страховете чрез приемане и промяна на светогледа, нови поведенчески модели, работа по целите и приоритетите, отработване на изтласкани чувства и емоции и т.н. и т.н. 
В този форум има 864 теми, около 60 -70 % от тях са на хора с тревожни разстройства от всякакъв характер. Това, което можеш да направиш е да започнеш да ги прочиташ отзад напред. В тях има обяснено много подробно същността на състоянието, техники за справяне със симптомите, обяснения на някои от от мисловните модели. Много хора, които са писали как преминават и как са се справили.
Ще ти отнеме много време, защото това е информация трупана с години, но това е безценно знание следствие на реална житейска динамика, сигурна съм, че ще откриеш основни неща, необходими ти за започване на новия процес.

За обратна връзка:
От 30.03 не съм получавала паническа атака. Имах вегетативни смущения, които успявах да овладявам. Записала съм, както д-р Първанов посъветва, всичко "в този живот аз съм..." и си го чета всеки ден. Все повече се убеждавам, че телесните усещания са плод на мислите ми и нищо повече. Продължавам и психотерапията. Последният път психотерапевтката ми показа упражнение за квантова синхронизация- концентрираш мислите си в три телесни точки и умът "увисва". Също ми даде задача да опиша какво в себе си не харесвам или от какво се срамувам, в отпуснато състояние да си се представя- примерно на 10, 12, 16 години и да поговоря с това момиче и да му простя. Второ, да си направя списък какво харесвам в себе си. 
По повод квантовата синхроизация, попаднах на книга на Кинслоу, който обяснява за нея. Интересно четиво наистина. За мен това си е медиатция с отворени очи. Практикувам и упражненията от нея. Също така правя и водените медитации на Орлин Баев от youtube.
С две думи, съм много по- добре. Благодаря на всички за подкрепата. Благодаря на Орлин, г-н Първанов и Георги. 
Ще пиша отново, каквото и да се случва.