Jump to content
Порталът към съзнателен живот

stelyana

Участници
  • Общо Съдържание

    75
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Единствено сляпото прилагане на техники работи само при слаба тревожност - това ми говори опитът. За да се получи устойчив в стратегически план резултат, е нужно да се видят и осъзнаят някои взаимовръзки, въз основа на които се предопределя посока. Иначе, без такова осъзнаване, свързване на характерови, симптоматични, поведенчески и социални "точки", техниките се превръщат в замазване, подобно приема на транквилант - така ползвани, имат временно облекчаващо въздействие, но дълбоко променящо никакво. Дори има групи със заглавие "методи и техники за справяне с тревожността" във фейсбук, но са ползвани предимно за безкраен рев от позицията на крайно неразбиране и видите ли, как и тази техника не махна шиб..то нещо... 
  2. Like
    stelyana reacted to Диляна Колева in Неврологични проблеми?   
    Страхът е като майчината утроба - поставени сме в тясно пространство, на тъмно, не можем да разберем нищо за същността на света, но пъпната връв ни дава илюзорна сигурност, връзка с чувството за самосъхранение и фантазията, че това е най- доброто за нас. Искаме или не, хубавото е, че всичко все някога свършва, с процесът на "раждането". С вик, рев и болка сме длъжни да продължим напред. Преходите са неизбежни.
    Въпросът е кога ще си позволим да отрежем пъпната връв свързваща ни със страха. Ако не знаем как и не се доверим на някой да ни помогне, може дълго да стоим вкопчени в старото и да се фокусираме върхи нищо не значещи усещания. 
    Тялото е просто една опаковка, носител на голямата сила, която го движи. Когато човек се откаже да работи със силата и повярва, че опаковката е движеща, всичко се обърква.
    Преходите се случват, когато животът ни сблъска с нещо, за което нямаме умения, подходяща гледна точка или емоция, с която никога не сме работили. Обикновено, тогава се ражда личността. Тялото, обаче е толкова заето да крещи, реве и вика вместо нея, че често отлага раждането на личността с години. 
     
     
  3. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Има дишания, има ТЕС, има лечебни кодове, има умение за медитация, тоест за автохипноза, придобито отначало чрез редовната практика на водени медитации/ хипноза, има спорт, на базата на който се правят тези помощни техники. Има кундалини йога, в която пряко се утилизират, прихващат и обичат, насочват и с благодарност оценяват вегетативните прояви. Има най-простички утвърждения, които когато са свързани с дълбока вяра в тях, вършат чудеса... 
  4. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Активацията на нервус вагус, а оттам деактивация на симпатикотонията и задействане на парасимпатиковото отпускане чрез дълбоко дишане, масаж, юмейхо, боуен, иглотерапия - супер, приветствам с всичките си ръце
    Вече споменах обаче, че с отверка трудно се развиват гайки, а с каручки не се пресича там, където има нужда от лодки и самолети. В предно мнение в тази същата тема споменах и за хипохондриастичното изместване и хистеричните вторични печалби, удобно търсещи външна причина, задоволяваща вярването "аз съм жертва" и завъртащи всеки наоколо във въртележките си. Няма как вегетативната симптоматика, идваща от обща тревожност и социофобия, няма как хистерично хипохондричните механизми да бъдат трайно разрешени с боуен, масажи и т.н. Те са чудесни методи и дори в някои психотерапевтични школи се включва и масаж и т.н., но само като допълнение на работата по мисленето, характера, разширението на съзнанието и ученето на уроците, дадени от Живота чрез невротичното състояние!
    Сами по себе си, правени за тревожни състояния, масажите, боуен, иглотерапията, юмейхо и т.н. методи могат да помогнат много както соматопсихично, тоест през тялото да въздействат на психиката, така и през вярата в тях (плацебо), да породят преживявания за подобрение. Уточнявам, че споменавам плацебо и физиотерапевтичните методи само с добри чувства. Също така обаче повтарям, че по отношение на неврозите те се явяват чудесни, но сателитни и спомагателни прийоми, подпомагащи централния метод, работещ с мисленето, характера и мирогледа - психотерапията! Само психотерапията тук може да има трайни успехи, стратегически устойчиво влияние. 
     
  5. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Паник атаките и Кундалини   
    Ти си прав, че акцентирането в кундалини няма голяма практическа стойност. Има обяснителна, в контекста на виждането на ставащото като призив за разширение на съзнанието. 
    Познавам кундалини и през тревожността и през дишане и др. практики, та затова правя връзки. 
  6. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Съжалявам...   
    Прочети "Параноя на страстта" - както казва и д-р Първанов, влезли сте в болни отношения, в садо-мазо въртележка. Ти даваш повече, той мачка и неглижира още повече. Колкото повече се стараеш, повече се потъпкваш и даваш масирани несъзнавани сигнали на подсъзнанието му да продължи садистично да те пренебрегва, необича и унижава с поведението и емоциите си. А в теб, тъй като е тръгнал мазохистичен цикъл, е вероятно да се прояви т.н. стокхолмски синдром  оправдание и защита на тъпчещия те под рационализираната илюзия: "Ама той всъщност ме обича, аз си заслужавам!"... Всичко друго е това, но не и любов - и от твоя и от негова страна. Случило ти се е веднъж, кривнала си - човек си, не си робот. Ако беше систематика ,ако серийно го правеше, би било друго, но нищо подобно... Невинна си! Каквото било, било. 
    Съзнавам, че отговорите ни дисонират с идентифицирането ти с мазохизма, който напълно погрешно приемаш за любов - но, питаш, казваме!
    Ако написаното не ти стига, потърси терапевт, за да поработиш по мисленето си!
  7. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in Съжалявам...   
    Александър ти е отговорил, ще допълня само-в момента той чрез теб  си ,,вдига,, ниската самооценка.В случая, каквото и да правиш за него, той го разглежда от презумпцията ,,колко съм важен,,. и тъй като дълбоко в себе си съвсем не се чувства важен, каквото и да даваш, той няма да се промени.
    Страх го е, че ако започне да има нормално поведение, ти ще спре6 да даваш и няма кой да ,,зарежда,, самооценката му.
    Така че, с него си обречена и колкото по-бързо го изгони6, толкова по-добре. 
    Предполагам обаче, че ако на истина се опиташ да го направи6, трудно ще се отървеш от него, кой тогава ще подържа самочувствието давайки му възможност да се държи грубо и неблагодарно към него.Съгласи се,че не са много жените, готови така да се унижават както ти го правиш.
  8. Like
    stelyana reacted to Донка in Стрес   
    Благодаря... В сравнение с начина, по който приемах живота си в продължение на 25 години (поредица от неприятности и изпитания, които трябва да преодолееш и понесеш с достойнство, за да те наградят с моменти на радост), сега наистина е песен. Много точно определение! Разбира се, че не всичко успявам да "обработя" на мига - понякога са нужни няколко минути, понякога час, а макар и много рядко вече - понякога денонощие. Ако успея да трансформирам стреса в благодарност веднага, успявам да забележа отворената за мен "врата" и да оползотворя дадените ми шансове... Ако не успея веднага, вратата се затваря, но пък ми остава урока - "Ако бях преодоляла стреса по-навреме, щях да видя по-благоприятния вариант и да се възползвам. Следващият път ще опитам да се овладея по-бързо...."
    Мисля, че бързото овладяване на стреса минава през "опитомяване" на Егото, което се е вкопчило в своя модел и очакване и вижда в разрушаването му заплаха за съществуването си. Постепенно успях да го трансформирам в "гъвкаво Его" - убедих го, че най-ценното му качество е гъвкавостта, изобретателността и проницателността му, умението му да се сработва с интуицията ми. Покрай работата си имам възможност да упражнявам тези качества по 8-9 часа всеки ден. Мисля, че по този начин Егото ми вече не се плаши от смирението, а го превръща в своя сила, с която преодолява безболезнено стресовите ситуации. Реално погледнато, те вече за него не са заплаха, а ежедневна "гимнастика", дори нещо подобно на играчка тип "пъзел", решаването на който му доставя удоволствие, а не болка...
  9. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Стрес   
    Стресът наистина е предпоставка за възникване на заболявания. Но - стресът е задължителен фактор в живота. Чрез него се учим, напрягаме силите си и растем. Това което поражда болестите - психически и физически е невъзможността или неумението на съзнанието да "смели" стреса - да го превръща в опитност. Тогава се поражда известният ни психически механизъм на изтласкване в подсъзнанието и автоматичното връщане на изтласкането във вид на болестни симптоми. Така че - ключът към здравето е в ясното отворено силно спокойно съзнание, което приема всичко ставащо с благодарност и го включва в житейската си опитност!
  10. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Това е масово и ординарно преживяване. Когато човек пробра да релаксира, се махат защитните механизми на ума и телесните стягания, което отпушва поддържаната отдолу тревожност. Това не е нито гадно, нито лошо, а е изцяло закономерно и предвидимо. Наблюдаваме го ежечасно в кабинетите си. Ако тревожността е по-слаба, самото пребиваване в нея с променено ментално отношение не след дълго я погасява и човек потъва в медитация/ транс. Когато обаче е по-висока, правим парадоксални методи, рязко сменяме посоката, объркваме човека, вадим го многократно от зоната на комфорт, умишлено се гмуркаме в тревожността и вадим от нея, докато защитите паднат, а зарядът ѝ се изчерпи. Учим и човека сам да работи така със себе си. А съвсем простички методи, които вадят и минимизират тревожността и се правят преди медитация (извън специфичните психотерапевтични техники) са: 1) 90мин. интензивен спорт, 2) след спорта, предизвикващо дишане и едва тогава 3) работа с релаксация/ транс/ медитация/ автохипноза/ йога нидра. Такива ми ти работи... 
    А като обяснение, извън физиологията на адреналина и кортизола: медитацията е поглед отгоре, от позицията на Аза. Това, че е само радост и блаженство, е мит. Любов е, която обаче обхваща и болката и удоволствието поравно и ги синтезира в учене от позицията на душата, на Аза.  
  11. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in Неврологични проблеми?   
    ,,Ако е налице усещане за изпълнен със страх Аз, той ще подхранва собствения нервен генератор и ще променя биохимията му. Това може да провокира негативен цикъл с обратна връзка- колкото по-голяма е биохимичната или структурната промяна, толкова по- голям е и страхът..." ,,
     
    Медитацията е състояние на пълна отпуснатост и спойсвие. Ако, един човек дълго  време е напрегнат, той свиква с напрежението, то му е неприятно и го плаши, но още повече ще се уплаши пълното му отсъствие  спокойствие на медитативното състояние.Ако този страх от спокойствието, не бъде премахнат, то, той остава - така човека ще се плаши и от двете състояния, от напрегнатостта и спокойствието.Да оставим на страна това ,че някои хора никога в живота си не са били истински спокоен и преживяването им е абсолютно непознато, а непознатото плашпи.
    Веднъж, изпаднах в подобна комична ситуация. Седяхме с клиентката си един срещу друг на офис столове.Помогнах и да се релаксира и когато спокойствието обзе тялото и , нещо неизпитвано от нея, поне от няколко години, тя в желанието си да избяга скочи върху моя стол.Стола се обърна на зад и едва не си строших главата в пода.Жената почна да вика и искаше да избяга.Ако я бях оставил да го направи, сигурно цял живот щеше да я е страх от най-естественото състояние на хората- спокойствието.За това я успокоих и повторихме медитацията.Когато се убеди ,че спокойствието не е страшно се разделихме.Много скоро тя сама медитираше.
     
    С две думи - първият път е хубаво, да има някой до вас, не защото може нещо да ви стане, а така, просто за кураж, да не избягате от спокойствието, което скоро не сте изпитвали или дори никога не сте изпитвали.
  12. Like
    stelyana reacted to Човек_88 in Постоянен страх   
    Това, което усещаш е прилив на адреналин в тялото ти, който генерира посочените от теб симптоми. Повишеното количество адреналин се генерира от мислите, или от начина на живот и възприятие, които имаш. Самият страх от смъртта е най-основен и като мислиш за това е съвсем нормално адреналинът ти да се вдига. Относно полудяването - няма никаква опасност от него, тъй като ти просто си по-тревожен. Ако наистина си луд, няма да се замисляш и да се питаш дали си луд и дали би полудял.
    От друга страна - когато станеш достатъчно смел и осъзнат, че да приемеш с ново и различно отношение загубата на контрол, смъртта или безпомощността, тогава страхът ще се трансформира и ще отпадне.
  13. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in ПОмощ -Хипохондрия   
    Имах пациентка, която  двадесет години бе с ПР.Трябва да кажа,че и аз, въпреки опита си, имам страхопочитание пред такива хора.Знам, че те са ходили при много колеги и имат премного негативен опит. Той ги прави скептични и подозрителни, към всеки следващ психотерапевт. Знаех,че ако не и помогна, да постигне значителен успех в борбата с ПР още след  първата среща, тя няма повече да се върне при мен и аз ще съм поредното и разочарование.
    Е, направих го. Още, след първата среща, тя овладя почти напълно страхът си. Направих го, по предложеният ти  от Георги начин. Пренесох я в бъдещето, когато проблема е вече разрешен и детайлно описахме новото поведение, което тя вече има. Разбира се, за по ,,истинско,, в началото и предложих, да си представи,че през мощта след нашата среща при нея е до6ла добрата фея и докосвайки я с вълшебната си пръчица е решила проблема и.
    В сайта на Европея, тя предлага и на други да направят същото и ре6ат проблемите със страха си ,,  . И така, като начало, всеки от вас да си представи, ако днес една фея го докосне с вълшебната си пръчица, и повече няма панически атаки, нито паническо разстройство (това което всеки от вас иска), утре като се събудите  и знаете че вече сте други хора, освободени от ПР, каква ще бъде първата ви мисъл, как ще протече денят ви. Опишете го по часове. Успех.,,
    Предполагам, никой не я е поослушал, хората в последно време не вярват във феи. Много жалко!
     
     
  14. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Целият ни живот е тази трансформация и акордиране по същността ни. Това не означава до безкрай ходене на психотерапия обаче - в нея се дава ход, тласък на това акордиране, а трансформацията си продължава водена от най-добрият психотерапевт, живота! 
    И все пак, сам е далеч по-бавно, което поставя душелечението, водено от терапевт на достойно място!
  15. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    ТЕС е ок. А за медитацията - ето, сама даваш линк с описание за ползите от нея. Тя се учи с опитване много пъти, понякога с месеци и години, но дивидентите в стратегически план са за цял живот. 
  16. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Понеже видях, че си писала за кундалини и преживяваното от теб: има пряка връзка, да. Забелязал съм го при повечето си пациенти. Кундалини може простичко да се нарече "Силата на разширяващото се съзнание". Тоест, към такова разширяване те бута тревожността ти, а вегетативните/ неврални преживявания са просто добри и насочващи към това разширяване симптоми. Да, променяш отношението си към тях и виждаш накъде сочат. Иначе прекаленото фиксиране в тях те кара от сочещия пръст да не виждаш слънцето на уроците и духа си! 
    Виж тук:
    - Психотерапия и духовност
    - Любовта, Мъдростта и Истината в психотерапията
    - Безжалостна любов
    - Всемирно бяло братство и психотерапия
    - Невроза и духовност (Роберто Асаджиоли)
    Мисля, че имах още текстове за кундалини и тревожните състояния, но не ми изскачат нещо.
    Имам и клипове по темата - по-късно ще сложа линкове.
  17. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Неврологични проблеми?   
    Виж това мнение. Разликите са външни, а психичните наличности и движения са идентични. 
    Не мисля, че проблемите ти са неврологични. Над нервната, ендокринната и имунната системи стои една царица - психиката. Ако кажа, че тя е на микрон разстояние от нервната, това ще е само маниер на говорене, защото всъщност тя задвижва невралните процеси пряко, въплътена, отелесена е в нея. Когато се научиш първо, да виждаш ставащото не като лошичкото и гадничкото, а ти като жертва, а като насочващ те фар към пълнота от себепознание, сила, обич и хармония, тогава, второ, можеш с благодарност да промениш отбягващото поведение в предизвикващо. Така се премахва изтласкването на сега капсулираните дълбоки страхове, към които симптомите (реакцията на вибрациите) сочат, измествайки вниманието в хипохондриастични фиксации. Това изместване отпада все повече, дълбоките страхове стават все по-видни и работата с тях все по-активна, съзнателна и любяща, тъй като започват като гориво да се топят в огъня на самоувереността ти. Повече тук няма какво да кажа  -терапевтът ти ще ти каже. Само добавям: въртиш ли се хистерично в защита на илюзорни печалби, няма как да се получи. Първо, ясно се виждат тези печалби и придобоваш смелостта да задоволяваш добрите намерения в основата им вече по адаптивни начини. Отричаш ли хистерично, чакаш ли само на терапевта си, не става. Иска се смелост, кооперация освен на външния терапевт и на терапевта в теб, на душата ти (която си ти), спуснала състоянието ти с учебна цел! 
    Хвърли едно око на думите на Саша, която измина огромен път за немного време:
    Здравейте,
    Иска ми се да развенчая една от големите заблуди на тревожното състояние. Никой и нищо не помага реално, ако нямаме силна мотивация за справяне. Отговорността за справянето си е само и единствено на всеки от нас. Разбира се, ако имаме мотивация, можем да потърсим помощ и подкрепа, защото понякога е трудно. Без лична мотивация, обаче няма как да се справим. Всяка терапия, без нея, е безсмислена. Терапевтът може да покаже посоката, но няма как да извърви пътя вместо всеки от нас. Това е път, който не свършва със справянето. Без мотивация няма как. Саша
  18. Like
    stelyana reacted to Донка in Терапевт за ОКР някъде из централна Северна България   
    Аз простих на себе си, когато осъзнах, че да не мога да си простя на себе си означава, че проявявам агресия срещу Бог и Божията воля. Вдигам летвата за себе си толкова високо, сякаш ще я прескача не обикновено учещо се човешко същество, а някакъв свръхчовек. АЗ си присвоявам правото да съдя, което принадлежи само на Бог. АЗ оценям отрицателно своята личност и постъпките си - т.е. проявявам недоволство от това, с което Бог ме е дарил. Поддържайки осъждане към постъпки от миналото, АЗ всъщност искам да върна времето назад и да променя случилото се тогава. 
    Добрата новина - ВЪЗМОЖНО Е. Но не както егото иска. Единственият начин да се промени миналото е да променим отношението си към това, което се е случило.
  19. Like
    stelyana got a reaction from Milenita09 in Внушение за болест   
    Стелистар,
    Ще ти кажа нещо от личен опит. Аз имам ужасни нервни напрежения по цялото тяло, понякога се будя от ток, който минава през нервите ми и ужасен шум в ушите. Имам главоболие и стягане в слънчевия сплит. Заради всички тия симптоми посетих всякакви лекари, дадох една маса пари за изследвания, няма орган, който да не съм изследвала и вече зная, че проблемите ми всъщност се свеждат до един- главата ми. Не вярвам да имаш тумор, просто си си внушила разни неща. Преди два месеца проблемите в психиката ми избиха на ново ниво, но трябваше да мина през болници и хиляди изследвания, за да се убедя, че всичко са нерви и появили се псих. атаки. Усещах, че съм извън тялото си, все едно губех връзка с него. Изтръпваха ми ръцете и лицето, а сърцето ми се удряше бясно в ребрата. Приеха ме в спешното и оттам ме пратиха в интензивно кардиологично отделение. Бях там 4 дни, направиха ми един куп изследвания, ставаше ми лошо от непрекъснатите вземания на кръв... Бях не на себе си, буквално, страшно беше. И накрая ми казаха, че нищо  ми няма. Вероятно при тебе е същото. Казвам ти да се успокоиш. Скоро спрях антидепресантите, изписани от психиатър и днес имах първата от много време атака. Последната ми надежда е психотерапевтът, който смятам да посетя. Защо не пробваш?
  20. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in дълбоко вкоренени страхове   
    Пътя е много прост-трябва да научиш мозъка си, че си точно този човек който си.
    Как се учи мозъка? Чрез системно повторение.Ако дадено твърдение бъде повтаряно  достатъчно пъти за един дълъг период от време то мозъка го приема за истина и тази истина се проявява в поведението и чувствата ни.
    С две думи-тази представа която си написала за човека когото би обичала трябва да формулираш точно и подредено и за започнеш периодично да си а повтаряш-започвайки с ,,АЗ съм....,, Така постепенно то ще стане истина за твоят мозък и ти ще започнеш да се обичаш.Повечето хора казват, че това няма как да се превърне в истина защото те не вярват в думите си.Това не е така, тук вяра не е необходима, на мозъка му трябва само повторение.Прави се и друга грешка, заявлението се прави няколко дни и се спира, казвайки че няма ефект.За няколко дни мозъка няма как да се обучи.Нужно е време.Поне няколко месеца.
    Звучи много просто, но мозъка така работи и който се съобразява с неговата физиология, може да направи чудеса.
×
×
  • Добави...