Андрей Филипов

Здравейте! Когато човек е под силен стрес е нормално пулсът да е учестен. Всеки трети е с такава симптоматика, когато е под карантина. Прекаленото самонаблюдение или хиперрефлексия също предизвиква промяна в пулса. Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това). "Няма нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те са свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш", казва още Франкъл.Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.

Привет! Това, което е важно да помислите как да излезете от този триъгълник, който цели спад на напрежението във взаимоотношенията между родителите. Как да оставите "мама" и "тати" сами да решават трудностите си? По какъв начин ще се справите със загубата при евентуална раздяла? Как живеете живота си в момента? Проблемът между родителите Ви не е от скоро, а от много отдавна. Има си история. Виждам едно тревожно дете, което се чувства виновно, че мама и тати ще се разведат. Потърсете психотерапевт, който ще Ви помогне да превъзмогнете трудните отношения във вашето семейство. Поздравявам Ви за смелостта да пишете в този форум!

Здравейте! Имате доста подводни камъни в семейните ви взаимоотношения. Това, което преживявате като яд и несправедливост всъщност ви отвежда към самопознание и работа върху искрено себезаявяване. Силно ви препоръчвам една консултация с фамилен терапевт.

"Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи. Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня. Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм. Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала. Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" Викор Франкъл - " ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"

Потърсете д-р Владимир Сотиров. Поздравете го от мен!

Потърсете доброволческа работа и се отдайте на нея. "Смисълът е нещо, което по-скоро откриваме, отколкото изобретяваме. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни. Като "вградена фигурка" или "скрита картинка", той е там, за да бъде видян, и не е нещо, създадено от въображението ни. Може не винги да успяваме да видим изображението, или смисъла, но това не значи, че не съществуват. Смисълът може да бъде намерен и не може да бъде даден." В. Франкъл

Здравейте! Често усещането за буца в гърлото се появява по време или след стресови ситуации - сякаш гърлото се свива, трудно преглъщате, не достига въздух. Това се дължи на факта, че когато сме нервни и неспокойни се напрягат всички мускули - включително и гърлото. Обикновено в подобни случаи, буцата изчезва, когато се успокоим. Ако количеството на стрес в живота ви е прекалено голямо и усещане за буца в гърлото не дава спокойно да живеете, е най-добре е да се обърнете към психотерапевт. Започнете със спорт и по чести разходки сред природата.

Потърсете д-р Владимир Сотиров. http://privatepsychiatry.org/lawyers/d-r_vladimir_sotirov/

Спешно потърсете психолог!!!!!

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.

Слагането на маски не помагат за автентичен живот. Ти си човекът, който решава дали да остане в позицията на жертва или да направи избор за автентичен и сърдечен живот. Потърси психотерапевт с който да работите в насока повишаване на самооценката ти и отстояване на себе си. Успех!

Здравейте! Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. . Това означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост, увереност и ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Проблемът се корени в това, че загубихте вяра в себе си и в другите, а когато губите вяра в себе си забравяте, че имате ценна възможност да направите своят избор: да бъдете жертва или да изберете пътят на промяната, но с подкрепата на много добър терапевт. Започнете да спортувате! Успех!

Очевидно е, че при общуване с хора сте тревожна. Тревожността е вестоносец и ви показва проблем, който първоначално може да отричате, не желаете да чуете или приемате, или за което дълбоко в себе си знаете, че е вярно, но го отхвърляте съзнателно. Силно ви препоръчвам да започнете с психотерапия, спорт, разходки сред природата, посещаване на групи за самопознание и пр. Потърсете видео клипа на Адам Галиански " Как да отстояваме себе си".

Прочетете тази статия: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/561-15-prostichki-pravila-za-preodolyavane-na-depresiyata.html

Смятам, че в тези отношения които описахте стои един повтарящ се механизъм на преследвач-беглец. За да се пресече този механизъм на отношение, който за вас е деструктивен, имате нужда от психотерапия.

Потърсете Орлин Баев, Георги Балджиев.

Обърнете се към Диляна Колева.

Озаглавихте темата "Вече не съм нормален" което подсказва, че сте обсебен от "нормалността". Нормалността като термин е възможност да пресееш и видиш кое поведение, мислене и преживяване ще Ви отведе към красивото, хубавото, вярата, надеждата, смирението, че си част от този всемир. Стресът, който преживявате не е лек, но пък ви води към някаква промяна, която за сега не е ясно структуриран във вашият ум. За да разберете тези симптоми, които ви се случват е хубаво да започнете с психотерапия. Психотерапията Ви дава шанс за смирен, и уверен живо, който може да бъде структуриран в зрялост и сигурност, че сте себе си.

Привет! Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Послушайте насоките на колегите, които толкова внимателно анализираха случаят Ви и се насочете към добър терапевт. Здрава работа Ви чака!! Успех!!

Здравейте, Това, което описвате се казва "симптом на ходещата болка" . Не е нищо страшно, можете да живеете с тази "ходеща болка" и до 100 г. Този симптом се появява, когато постоянно усещаме в живота си страх и празнота. Представете си за момент, че сте на 90 г. и поглеждате назад във времето към това състояние, което описахте. Какво бихте направили, за да подобрите сегашното си състояние?

Здравейте, Това, което е преживявате и трудно си обяснявате няма как сам да си помогнете. Потърсете психотерапевт и заедно работете в насока преработване на базови когнитивни вярвания, изработване на антистрес програма и смело заявяване на себе си. Успех!

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш....Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина....Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш хората.Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата" Will Smith https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

Привет Ви! Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в ума, че и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката. Силно Ви препоръчвам психотерапевт!! Прочетете речта на Чарли Чаплин: "Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз. Днес наричам това „признание”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”. Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”. Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”. Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”. Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!”" Успех!

Здравейте! Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти. Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Фриц Риман (в книгата си “Основни форми на страх”) пише: “Историята на човечеството ни дава възможност да се запознаем с различни опити за овладяването на страха, за неговото смекчаване, преодоляване или усмиряване. ... Защитеността от Бога, отдаващата се любов, изследването на природните закони, отвръщащата се от света аскеза или философските познания всъщност не снемат страха, те обаче могат да помогнат той да бъде понасян и дори да го направят плодотворен за нашето развитие.” Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора. Вяра и Смелост!

Здравейте, Преди всичко този човек е имал минало, работа, успехи и постижения, социални контакти, семейство, приятели и след един такъв удар е хубаво да му се припомнят тези важни събития. Нека да се запита: " Каква следа иска да остави в своя живот", " Как иска да бъде запомнен от своите близки". Ето една история за силата на човешкият дух: "Джери Лонг е парализиран от врата надолу след инцидент при скок във вода. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи с уста. Той посещава два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане. А в писмо, което получих от него, той пише: "Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. Записах се и на курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно." Ако човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере свето отношение към него. Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него." Смелост и Вяра!