Андрей Филипов

За да се справите с проблемите си потърсете психотерапевт! Прочетете тази хубава притча за промяната на вътрешният слух към красивото,хубавото, смелостта и любовта. Един монах трябвало да отиде до големия град. Някакъв човек също бил тръгнал натам и помолил монаха да върви с него. Когато стигнали в града, на едно натоварено и много шумно кръстовище в самия му център монахът казал на спътника си, че чува щурец. - Имаш превъзходен слух , отче! - възкликнал мъжът с нотка на недоверие. - Не!- отрекъл монахът. - Слухът ми не е по - различен от твоя. Всичко зависи от това какво си настроен да слушаш. - Съмнявам се - гласно изразил сега недоверието си мъжът. - Аз не бих могъл да чуя щурец сред този шум. - Повярвай ми, наистина всичко зависи от това какво е важно за теб - настоял монахът. - Сега ще ти демонстрирам-казал той, извадил от джоба си няколко монети и небрежно ги пуснал на асфалта. Въпреки ужасния шум, всички хора наоколо извърнали глави, за да проверят дали пръсналите се стотинки не са изпаднали от техните джобове. - Сега разбираш ли? - попитал монахът. - Всичко зависи от това какво е настроен да чува човек и кое е станало важно за него. Ако всеки ден слушаме скандали и лоши новини, слухът ни се настройва да възприема грозното и злото. Ставаме страхливи и безпомощни и започваме да вярваме, че животът е труден, че хората са лоши, а светът е ужасно място...... А междувременно щурците пеят, листата шумят, ручеите ромолят, а ние не ги чуваме.. Успех!

Здравейте! Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. Напълно сте нормална и нямате шизофрения. Това означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост, увереност и ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Започнете да спортувате! Успех!

Здравейте! Страхотна дума е "благодаря". Ползвайте я всеки ден и по много. Водете си благодарствен дневник в продължение на шест месеца и преди лягане благодарете за храната, за хората около вас, за помощта, която ваши приятели оказват на други, за помощта, която сте оказали на близък и далечен човек и пр. По този начин ще виждаме добрите неща в живота си и ще ги приемем със смирение. Благодарността в трудности е смелостта, която те учи да усилиш вярата в себе си. Успех!

Честита, мъдра и смирена 2018 година

Здравейте! Първото нещо, което трябва да се направи при излизане от депресията е разбирането и осъзнаването, че с теб нещо не е както трябва. „Аз не разсъждавам толкова добре, нямам толкова сили, колкото имах преди”. И така, първото е да кажеш: „не съм добре”. Вторият начин е търсенето на възможните причини и резултати. „Разбирам защо е станало това, или пък то остава загадка за мен и аз не виждам отговор защо ми е лошо”. И най-главното – какво иска да ми каже Бог, Вселена и пр. с моето депресивно състояние, на какво мога да се науча? Или това е упражняване на моето търпение, и аз трябва да го понеса. Или някъде не съм бил прав и това е преоценка на ценностите. Или това е укрепяване на моите духовни мускули, на моята духовна сила. С една дума, защо ми е допусната тази ситуация, депресията. И още щом се открие смисълът, депресията започва бавно да отстъпва. Защото всичко, което е осмислено, става по-малко болезнено. И върху това е изграден един от методите на психотерапията на депресиите. Понякога я лекуват с помощта на логотерапия, тоест „терапия със смисъла”. Когато пациентът открие смисъла и задачата в своето страдание, страданието преминава. Ако това е подкрепено от лекарства и ако биохимията не е въвлечена много силно, то можем само с психотерапевтична техника да приведем в норма недълбоките депресивни състояния. И при това така, че човек да излезе от това състояние духовно обогатен. Успех!

Тези страхове, които преживява вашата приятелка са вик за промяна към по осъзнато живеене. Как ще стане това? Съветът ми е да потърсите Психотерапевт и да работите всеотдайно в насока преобразуването на страховете в смелост. Започнете с четенето на книгата на Дейл Карнеги "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот" и спортувайте активно. Успех по пътя на промяната!

Вие се опитвате да помогнете, което е чудесно. Какви са ви отношенията с момичето и от кога е диагностицирана с панически атаки? Тя консултирала ли се с психолог?

Здравейте! Защо смятате, че проблемът е психологически? Може ли да разкажете повече? Консултирахте ли се с личният лекар?

Радвам се, че попаднахте в този форум, който може да ви послужи, като трамплин към преобразяването на вашите притеснения и страхове в смелост. Чудесно е това, че намерихте кардиолог, а след консултацията с него потърсете и психотерапевт с който ще работите върху притесненията и страховете. Успех!

Здравейте! Моите поздравления, че сте тръгнали по пътя на промяната. В този сайт има много специалисти, които работят в областта на психотерапията. http://psiholozi.com/намери-специалист/?city=145&last_name= Успех!

Здравейте, Това през което преминавате и преживявате е силен стрес. Случайни трудности и срещи няма. Всяка трудност идва в нашият живот, за да ни учи на по-зрял и емоционално интелигентен живот. Препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни и смели, но и ни подпомагат да развием увереност в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора, страхове и тревоги, които заемат място в човешкият живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да научим своята поука от трудностите, е необходимо да се срещнете с психотерапевт, който ще ви предостави нужните инструменти с които да усвоите уроците от трудностите и изпитаният. Заедно с психотерапевта ще откриете отговори на въпросите, които те притесняват. Като начало започнете да спортувате. Успех!

1. Парадоксално намерение означава да желаеш точно това, от което се страхуваш. Франкъл казал на млад мъж, който изобилно се изпотявал винаги, когато е в социална ситуация, да си пожелава да се изпоти. Една от инструкциите на Франкъл била, да се опита да се изпоти четири пъти повече от преди. Разбира се, когато се стигнало дотам, младият мъж не могъл да го направи. Абсурдността на задачата счупила порочния кръг. Способността на хората да заемат обективна позиция към живота си или да отстъпят встрани, според Франкъл, е основата на хумора. И както забелязва в лагерите, "Хуморът е още едно от оръжията на душата в борбата за самосъхранение" ("Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията", 1963г.). 2. Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно. Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока). В заключение, ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си. Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота. 3. Научете наизуст речта на Чарли Чаплин: "Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение". Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!" Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина. 5. Активна спортна дейност -четири пъти в седмицата. По този начин ще активирате хормоните на щастието. Успех!

Тези страхове, които преживявате са вик за промяна към по осъзнато живеене. Как ще стане това? Съветът ми е да потърсите Психотерапевт и да работите всеотдайно в насока преобразуването на страховете в смелост. Започнете с четенето на книгата на Дейл Карнеги "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот" и спортувайте активно. Успех по пътя на промяната!

Почти всеки, поне веднъж в живота си, е изпитвал тревога и напрежение в различни социални ситуации, които са свързани с общуване и носещи потенциалната „опасност” човек да бъде преценяван, сравняван, избиран и т.н. Социалната тревожност /социална фобия/е едновременно свързана с огромното старание да направим добро впечатление и ужасната ни несигурност, че ще бъдем отхвърлени. Тези страхове не рядко могат да предхождат с дни и часове самото събитие и да са свързани с интензивни телесни прояви (треперене на ръцете или гласа, внезапно изчервяване, заекване, изпотяване, прилошаване, сковаване, подкосяване на краката и т.н.). Този вид преживявания карат хората да се опитват по всякакъв начин да избягват участието си в общуване и в някои случаи това може да доведе до изразена социална изолация. Силно препоръчвам да се консултирате с психолог и като книга ви препоръчвам "Теория и терапия на неврозите" на Виктор Франкъл. Успех!

Кошмарът, който преживявате не е нищо друго, а вик за качествена психотерапия. Това през което преминавате се казва преживелищна промяна за по-добър, зрял и емоционално интелигентен живот. Започнете да си водите благодарствен дневник и благодарете за всичко което ви се случва. Водете този дневник в продължение на два месеца и ще видите как вашият ум се променя и започва да вижда в трудностите поуки, сила, вяра, добро и промяна. Силно препоръчвам книгата на Виктор Франкъл " Човек в търсене на смисъл" , Джефри Шуорц, Бевърли Байет"Обсебен Мозък" и активно да спортувате. Успех!!

Независимо от обстоятелствата твоят живот има смисъл. Ти си точно тук на това място да научиш уроците си от живият живот, за да станеш смела. Както казва Ницше: "Онзи който има защо да живее може да понесе почти всяко как" Препоръчвам тази статия: http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/3483-zhivotat-zadava-vapros-na-vseki-i-na-nego-mozhe-da-se-otvarne-samo-kato-se-poeme-otgovornost-viktor-frankal.html

Това което споделяте е картина на дългогодишно подтискане и доказване пред другите и пред себе си. За да се освободите от страховете си е добре да посетите психотерапевт с който да работите силно и мотивирано през смиреномъдрие и разбиране каква искате да бъдете в този живот? В логотерапията има един път /път на избора/ по който върви човек и се пита какво ако сега застана пред страховете си ще направа? Бягство или справяне с тях? Когато правим избора си да приемем страховете си ,като свой учител, тогава и само тогава изпълваме съществото си със смисъл, зрялост и щастие . Силно препоръчвам книгата на Виктор Франкъл https://www.helikon.bg/books/34/-Човекът-в-търсене-на-смисъл_172023.html Поздрави!

Потърсете психотерапевтична помощ!

Погледнете този клип и ще откриете много вяра и смисъл в своето търсене на отговорите!!!!

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение". Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!" Речта на Чарли Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

Здравей Даниела, Имаш елементите на агорофобията, обща и социална тревожност, които са дошли в твоя живот, защото имат послание към теб, а именно да живееш един по- дълбок, зрял и смислен живот изпълнен с много любов. Започни да спортуваш, като начало и се обърни към психотерапевт, който да те подпомогне в извървяването на този път към промяната.

За да намериш смисъл постави си този въпрос всеки ден: "каква искате да бъдете в този живот? "Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг. По тази причина, всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент." - Виктор Франкъл, "Човекът в търсене на смисъл"

Когато усетите, че идва страхът, започнете да прехвърляте чувството върху предмети от обкръжаващата ви среда, използвайки следната формулировка: “столът се страхува от ..., не аз, масата се страхува от ..., не аз, лампата се страхува от ..., не аз, ролката тоалетна хартия се страхува от ..., не аз” и така нататък, до насищане на играта или докато ви стане смешно. Друг вариант да преместите фокуса от себе си, е да си очертаете един център (на пода), от който буквално да излизате, като поставяте нещо друго на вашето място – може да е листо, ваза, салфетка... Колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Наистина има много варианти, зависи от вашата нагласа. Един по-весел начин би бил да пуснете страховете си “да пасат” – нещо като “щастливи кокошки” (може наистина да си нарисувате кокошки или да назначите клечки за уши в тази роля, да ги именувате със страхове, след което да ги пуснете в градинката зад блока). В заключение, ако сте пропуснали книгата на Ивинела Самуилова “Къде отиваш, пътнико?”, препоръчвам да я прочетете. В нея става въпрос именно за Ади, която се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си. Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

"Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи. Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня. Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм. Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала. Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" Викор Франкъл - " ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"

Решението на вашия проблем се корени в смисъла, който искате да придадете на вашите отношения и живот. Изборът Ви за партньор също говори за вашия вътрепсихичен свят и за трудностите и сенките, които си ги носите. Преобразяването на проблемите в добри отношения могат да се случат, ако посетите опитен колега психотерапевт, който да ви подпомогне да решите вашите неудачи и да изберете по кой път да вървите. Ние сме творци на нашата съдба и не сме жертва в никаква ситуация. Всяка трудност носи своя смисъл за промяна.