Андрей Филипов

Страхът от изоставяне, който преживява едно дете при развод е особено голям и интензивен. Мисленето на едно дете при раздялата между възрастните я интерпретира, като лична вина. Във вашия случай стремете се да създадете доверие по между си и без натрапване на вашето желание. Проявете повече разбиране и подкрепа в общуването с вашата дъщеря. Интересувайте се от какво има нужда, какви са нейните мечти и ще дойде моментът в който ще пожелае да общува още повече с вас, и защо не да посети и вашето жилище.

Хипохондрията, или както е по-правилно да се нарича – хипохондричното разстройство, е психично разстройство, характеризирано с постоянен, неоправдан страх за собственото здраве. Засегнатите са в постоянна тревога, че имат сериозно заболяване, което все още не е диагностицирано. Те оглеждат телата си, търсейки симптомите на това заболяване и приемат всяка нередност, независимо колко незначителна e, като симптом на това заболяване. Силно склонни са да си самовнушават и да си приписват симптоми, които всъщност не са клинично проявени при тях. Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода, дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин. Сред основните начини да се предотврати хипохондрията е спортът Установено е, че подходящата двигателна активност възвръща биохимичния баланс в мозъка. Добре е хипохондриците да отделят повече внимание на хобито си. Ако не се лекува, страхът от болести сам по себе си също може да доведе до депресия. Хипохондрията се лекува основно с психотерапия. Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване или ще получиш инфарк, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване или инфаркт и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си.

Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение : 1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия. 2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия). 3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции. 4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне). Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето. Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.” В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин. В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът. Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка." Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!" Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми." Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих." Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?" За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини: Може да допусна грешка Накой няма да хареса това Някой ще ми направи забележка Може да се натрапя Тя ще реши, че не съм симпатичен Хората ще ми кажат, че не съм съвършен Тя може да си отиде Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие. Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя. Хората харесват различни неща. Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат. Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега? Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци. Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе. Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.

Ако един възрастен е гневен и мрази партньора си, в терапията се свързваме с детето в него, което е било ядосано и гневно на майка си и баща си. Колкото по-дълбоко влизаме, откриваме грешните убеждения свързани с Аз-а. Ако детето се чувства необичано, пренебегнато или тормозено от родителя, то обвинява себе си и заключва: Нещо не е наред с мен, Не съм достатъчно добър, не заслужавам любов.Всички негативни убеждения, за да се преобразуват в любов трябва вещ терапевт, който да подпомогне процеса на промяна.

Както е писано: " Търси и ще намериш", "Хлопай и ще ти се отвори" - Все начини за по - добър и зрял емоционален живот през смирението. За да ти е добре и щастливо ето я формулата: "Пий лекарства и антидепресанти, ако може двойно и тройно пък може и да се оправиш. Остави психотерапията тя е за загубеняци и страхливи. Смелите вземат антидепресанти." Харесва ли ти този отговор за щастлив живот? Имаш правото да си съсипеш живота или да си го подобриш. От теб зависи и от изборите, които ще предприемеш. Щом пишеш в този форум явно си открила друг смисъл в твоя живот и според мен е пътят ти към психотерапията. На прав път си! Действай смело!

Страшното идва тогава, когато не го разбираме и се лутаме какво става вътре в нас. За да се спасиш от ужаса го превъзмогни с терапия и много вяра в себе си, че си белязана да живееш своя живот по осъзнато. Лошо ли е това? Как страхът ми става в увереност и смелост? Тези отговори може да ги откриеш в спокойното ходене по твоя път в психотерапията. Антидепресантите само ни отклоняват от съзнателния път към промяната и ни пречат. Те ни говорият и за бягането ни от отговорност. Смисъла е в това да поемем отговорност, като намерим отговорите на зададените въпроси в ума и сърцето ни.

"Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна " Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.“ (Tyrer 2008) Изследователите считат, че причините за тази зависимост се коренят в моделите на възнаграждаване, които са основна част от сюжета на компютърните игри. Нарастващият стремеж на играещия да разбере какво става по-нататък в играта, необходимостта да събере повече точки, сила, оръжие или да изпълни успешно дадена мисия, водят до все по-силно желание за игра. Според психолога Ричард Раян от университета в Рочестър много от видео игрите задоволяват основни психологически нужди и играчите често продължават да играят заради наградата, свободата да бъдеш това, което искаш да бъдеш, и връзката с другите играчи (Ryan et al, 2006). Добра техника, за да бъдете чута е да се свържете със съпруга си през метода на фамилната терапия. Казвате му: "Напускам те, ако не ми обръщаш внимание и не поговорим за това което ме притеснява". По този начин ще се активират ресурсите за запазване на брачните си отношения.

Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода, дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин. Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. Релаксирай със звуците от природата. https://www.youtube.com/watch?v=wghf4fiuPWE&ab_channel=PavelPavlovich

В логотерапията има една много добра техника, която казва, че справянето с паник атаките е начин да ги възприемем и да ги превъзмогнем през грижата и желанието да помогнем на другите. Силно се стреми да помогнеш на хора, които имат нужда и ти искат помощта. Един добър приемер е на коледа да поканиш на вечеря самотен човек, който е забравен от своите близки. Включи се в доброволчески организации и се занимавай с доброволческа работа. По този начин ще откриеш смисъла на страха си през помощта и това, че успяваш да разбереш езика на паниката през грижа за другите. Страхотен начин да станеш смела и рабираща страха си. http://svetoven.pogled.info/news/61063/d-r-dzheims-dobsan-da-pokanim-samotni-hora-na-praznitsite