Ines Raycheva

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 
Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =
Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:
"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."

Успех!

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 
Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =
Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:
"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."

Успех!

Няма техника, която веднага ще даде резултат, който ще е достатъчно задоволителен и траен.
Въпросът е да опитваш! Проблемите не се появяват за ден, те зреят дълго, преди да ги забележим - лекуването и самолекуването, на което всеки е способен, преодоляването, те също отнемат време. Единственият начин да не успееш е като се откажеш да опитваш - отново и отново. В началото са опити, в последствие ще се разлистват до сериозни осъществени промени, но за това е нужно постоянство! 
Продължавай да дишаш дълбоко всеки ден, пускай си музика, която те успокоява, легни, пусни си водена медитация, която ти приляга - има хиляди варианти вече. Пиши мислите си, както те посъветва и д-р Първанов. 
Справянето с проблема отнема време, усилия и се осъществява само, ако си мотивирана за това, ако не се предаваш и отказваш примиренчески. А последното също е вариант, разбира се. 
 
Пратих ти статии, които ако прочетеш, ще ти дадат много отговори за това, което става в теб - тези отговори са в теб, просто е необходимо да ги откриеш. Докато продължаваш да търсиш отвън какво да реши проблема ти, той ще остане.
Няма механично, безусилно и автоматично решение, няма магическо хапче. 

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 
Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =
Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:
"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."

Успех!

Здравей,

най-добре би било ако можеш да си осигуриш психотерапевтична подкрепа.

Слагам тук няколко статии, които да прочетеш за паническите атаки и тревожността изобщо. Изключително важно е нагласата при справянето с тези проблеми да не е механична (отвън-навътре) - така в състоянието ти ще има само временни промени - а за да не е механична нагласата, нужно е да работиш с психотерапевт, който може заедно с теб да те насочи към градяща смисъл работа по себеоткриването, себеприемането и себелюбовта ти. 
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)  Паник Атаките - Как да се справя? "Има ли отърване от Паническото Разстройство?!" Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства
Все пак тук ще напиша някои техники-патерички, които да ползваш - могат да облекчат положението, но в никакъв случай да "изкоренят" причините за възникването на проблемите!
 Смяна на доминантата - Нервните процеси са два вида - възбудни и задръжни. Когато сме в силна емоция - независимо дали отрицателна или положителна, това е възбуден процес - затова мисленето за хубави и приятни неща не може да успокои негативните емоции, такава ни е неврофизиологията. Затова вниманието на мозъка от възбудния процес (тоест намаляването на възбудата) се измества с мисли и действия, които не са зареди с емоция - като смятане, броене, спомняне кои са последните 5 чифта обувки, които сме си купили и т.н. - така мозъчната активност се премества в лявото полукълбо (то става доминантно), от което зависи логиката, рационалността. 
   Биоенергийно дишане - Вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата с въздишка! Това създава усещането за разтоварване и  активира парасимпатиковата система, която е отговорна за умението ни да се отпускаме и да си почиваме. Дишай така известно време, бавно и спокойно.
  Автогенен тренинг - Лягаш на удобно място и започваш да си представяш отделни мускулни групи като си казваш наум "Левият ми прасец се затопля, левият ми прасец натежава" - така продължаваш от пръстите на краката до върха на главата, като стигнеш до нея ползвай "Усещам приятен хлад в челото си". 
   Разходки сред природата - докосвай дърветата, пръстта, тревата, ходи боса, времето вече го позволява. Това е изключително успокояващо и задоволява сетивата ни. И при теб пътят не е да се контролираш, а да се отпуснеш, ти вече си изключително напрегната, няма повече накъде... Това идват да ти кажат и симптомите ти - учат те на доверие в себе си, в живота, в Бог/Вселената/Дао, която думичка ти харесва.

Успех!
 

Здравей, @holyvalentine,

пиша тук, заради твоята молба. Ще коментирам нещата, които ми направиха впечатление.
 
Това не е съвсем вярно. Все едно да кажем, че ние тук сме ощетени, защото даваме съвети безплатно.
С музиката (поне) нещата са по-различни - в най-голямата видеоплатформа, която всички познаваме, например, се печели много от самите реклами - крайният потребител не плаща директно за музиката, тя е достъпна за него и то със съгласието на самите автори. =
Да, не е незаконно да ползваш тази платформа и каченото на нея.

Но тук има друго, към което Орлин те е насочил - липсата на вътрешна самостойност и самоувереност. Личи си и много вина, която иска да се "закачи" към нещо.

Изпитващият вина човек винаги ще намери причини за нея!

Защото така се облекчава (макар и кратковременно и илюзорно) вътрешното напрежение - поне вината има някаква форма, някакви граници, поне има спрямо какво да я изпитваме. Ето още един пример:

Определено е добре да помислиш за психотерапия, защото действително личи объркването ти - замъгленият мироглед и отношението, което имаш към света и към себе си. Но психотерапевта не виждан като Велик Гуру, който сочи с пръст Твоя Път, а човек, който умее да те подкрепи в намирането на теб самата, в прегръщането и обичането на това, което си - това твое заслужаващо Аз, до което да стигнеш, на което му липсва най-вече емоционална храна в момента.

Всъщност и това пускане на теми е жажда за общуване, за внимание, за близост - което е съвсем човешко - но и тук, както и в ситуациите, които си описала, личи как си едно малко дете, което гледа авторитарния възрастен отдолу-нагоре, плахо и страхливо от това какво ще последва... Още не си почувствала, че имаш всичките ресурси, необходими да си родител на себе си, достатъчно автономен да обгрижи уплашеното дете, което е част от вътрепсихичния живот на всеки един от нас.

Ще завърша с един цитат:
"Умът е като вълните.
Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да се носиш по тях."

Успех!

Здравей,

най-добре би било ако можеш да си осигуриш психотерапевтична подкрепа.

Слагам тук няколко статии, които да прочетеш за паническите атаки и тревожността изобщо. Изключително важно е нагласата при справянето с тези проблеми да не е механична (отвън-навътре) - така в състоянието ти ще има само временни промени - а за да не е механична нагласата, нужно е да работиш с психотерапевт, който може заедно с теб да те насочи към градяща смисъл работа по себеоткриването, себеприемането и себелюбовта ти. 
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)  Паник Атаките - Как да се справя? "Има ли отърване от Паническото Разстройство?!" Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства
Все пак тук ще напиша някои техники-патерички, които да ползваш - могат да облекчат положението, но в никакъв случай да "изкоренят" причините за възникването на проблемите!
 Смяна на доминантата - Нервните процеси са два вида - възбудни и задръжни. Когато сме в силна емоция - независимо дали отрицателна или положителна, това е възбуден процес - затова мисленето за хубави и приятни неща не може да успокои негативните емоции, такава ни е неврофизиологията. Затова вниманието на мозъка от възбудния процес (тоест намаляването на възбудата) се измества с мисли и действия, които не са зареди с емоция - като смятане, броене, спомняне кои са последните 5 чифта обувки, които сме си купили и т.н. - така мозъчната активност се премества в лявото полукълбо (то става доминантно), от което зависи логиката, рационалността. 
   Биоенергийно дишане - Вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата с въздишка! Това създава усещането за разтоварване и  активира парасимпатиковата система, която е отговорна за умението ни да се отпускаме и да си почиваме. Дишай така известно време, бавно и спокойно.
  Автогенен тренинг - Лягаш на удобно място и започваш да си представяш отделни мускулни групи като си казваш наум "Левият ми прасец се затопля, левият ми прасец натежава" - така продължаваш от пръстите на краката до върха на главата, като стигнеш до нея ползвай "Усещам приятен хлад в челото си". 
   Разходки сред природата - докосвай дърветата, пръстта, тревата, ходи боса, времето вече го позволява. Това е изключително успокояващо и задоволява сетивата ни. И при теб пътят не е да се контролираш, а да се отпуснеш, ти вече си изключително напрегната, няма повече накъде... Това идват да ти кажат и симптомите ти - учат те на доверие в себе си, в живота, в Бог/Вселената/Дао, която думичка ти харесва.

Успех!
 

Ето тук е книгата "Любов и сексуалност, 1-ва част" от Омраам Михаил Иванов. В нчалото на текста има линк към втора част и към книгата "Хармония". 
Ето някои извадки от първа част на "Любов и сексуалност" от брат Михаил:
"В природата съществуват два ocнoвни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият- скрит , също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа- мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и oтрuцaтeлният, тогава колко много проблеми ще разрешите!...
...Любовта е всичко и извън Любовта има само празнота и безкрайно нищо. Религиозните, пуританите и лицемерите отричат, но всъщност, те също търсят Любовта. Те не го показват, защото се подчиняват на стария закон за безбрачие, но Природата не се съобразява с подобни човешки изобретения, тя работи във всяко същество, карайки всичко да кипи, да разпространява топлина и да гори. Въпроса е да знаем как да намерим Любовта точно както Бог я разбира, да я изразим в съгласие с Божествените закони и накрая да се обединим с Висшата си Душа...
...
Мистиците, отшелниците и аскетите, които са толкова ужасно невежи и тесногръди, че разрушават тяхното равновесие, здраве и щастие чрез отказ от всички обмени, се превръщат в изсушени трупове, неспособни да родят плодове, нищо. И разбира се, според тях, те изпълняват волята Бoжия. Сякаш Господ желае смърт и трупове! Бoг е за живота, за съзидателността, защото това, което Той върши непрекъснато- е да създава. Хората са прoмeнили нещата чрез представата си за Бог, кoйтo e против Любовта, против женитбата, против децата. Te вярват че това трябва да бъде благочестивият живот на истинските религиозни. Каква странна религия!     Вие ще кажете: “Повечето от великите Учители и Посветени не са били женени. Като тези фанатици ли са били?”. Не, Великите Учители и Посветени са били свободни, те са разбирали Божественото творение, виждали са нещата ясно. Те са водили чист и целомъдрен живот, защото обмените, които са правили с по-висшите планове, са били толкова богати и възхитителни, че не са имали нужда да се натоварват с груба материя. Те водят живот на целомъдрие и въздържание не защото са против Любовта. Напротив, те се хранят и пият от източници и области, непознати на остатъка от света, където обмените се осъществяват в най-ярка светлина и най-велика чистота … Те живеят всред ангели и Архангели, Слънцето и всички звезди им се усмихват и хората им дават любовта и доверието си. Те преливат от Любов отвсякъде! От какво друго биха се нуждали? Защо да се отказват от всички тези чудеса за тъжните разочарования на тресавищата долу? Може би сега не ме разбирате, но за в бъдеще понятията ще ви се изяснят... ...Някои хора имат странни идеи за състоянието на човека на Небето. Те мислят, че той трябва да бъде там само с главата си и нищо друго. Неговият черен дроб, стомах, черва и най-вече полови органи според тях не са достатъчно благородни да бъдат с него. Но ще ви кажа, че той отива в Рая непокътнат и така чист, красив и величествен, както Господ го е създал първоначално! Той има бели дробове, мозък, очи, уши, но под друга форма или по-скоро с друга същност , защото там горе няма форми, но само сили, течения и светлини. Всичко в него е организирано и действа така, сякаш  все още има ръце, крака, стомах, нищо не липсва, всичко е на мястото си, но под формата на добродетели, качества и способности. Нашите физически органи всъщност са  отражение, кондензация на нашите качества и добродетели. И ако бихте могли да видите човека в това състояние, с всички светлини и цветове, които струят от него, няма никога да се наситите от гледане. Официалната наука все още е много далеч от познанието за това какво всъщност е човешкото същество и как е било формирано в Божията работилница във висшите сфери. Само големи ясновидци и Велики Учители са били способни да стигнат толкова далече и да видят това и впоследствие да разкрият, че там човешкото същество няма форма, но е изградено от сили, течения, енергии, светлини и еманации, които в кондензирано състояние се превръщат във физически органи, такива, каквито ги знаем. Така стомахът, черният дроб, далакът, мозъкът, очите, ушите, краката и ръцете са сили от Висшия свят. И когато човек е неразумен, неговите светлини започват да изгасват  една след друга, той губи всичките си добродетели и органите, които им съответстват, започват да отслабват... ...  Ревността означава липса на интелигентност. Ние пазим толкова строго нашият партньор, тъй като не виждаме, че освен тяло, което така ревнуваме, той има още има душа и Дух, които са абсолютно свободни. Ако видим, че има нещо по-тънко и фино в хората, които обичаме, тогава ще израснем и отношението ни към хората, които обичаме, ще стане по-интелигентно и чувствително. Тогава човекът ще бъде много по-привързан към вас, тъй като ще види че сте разумни, не му се налагате и може да ви има доверие. Когато страха си отиде, вие преставате да сте напрегнати, вулгарни, лицемерни и отмъстителни. Ставате по-тихи и спокойни и се учите да се справяте с проблемите, които възникват...  

Здравей! 

това, че си потърсил психотерапия е стъпка в правилната посока - не защото си опасен - ти не си, а защото тя би ти помогнала да "отпушиш вентила" на своето напрежение.
 
Това, което преживяваш е напрежение, което се е насъбрало много - като в тенджера под налягане - в един момент това напрежение няма друг изход, освен да излезе с голяма сила през вентила - под формата на паник атаки. Натрапливите мисли са също като едни своеобразни пипала на твоята тревожност - те са следствие от натрупването ѝ. Всеки човек има натрапливи мисли, дори децата - просто твоите в момента са по-силни - това не е "ненормално", а е следствие от натрупания стрес, който се е превърнал в хроничен (дистрес).

Ще ти дам едно семпло обяснение: Лудите хора (тоест хората, които са скъсали връзка със своята съзнателност) не си мислят, че са луди, те нямат това осъзнаване - техните мислите са тяхната реалност, а ти виждаш отвъд тях и се тревожиш, че имаш именно такива мисли - това е признак, че не си "луд". Ти не си скъсал връзка с реалността, а си просто много тревожен.

Всъщност гледната ти точка към това, което преживяваш е ключова!
Затова те съветвам да прочетеш тази статия.

Има конретни причини (като при всеки те са индивидуални), поради които се е стигнало "до тук" - до твоите симптоми. Ще ти дам още един разбираем пример: Всеки един от нас има своята естествена природа (Аз-организмично), но пораствайки постепенно формираме и нейн спътник - Аз-идеално - а в него като в едно сандъче се съдържат всичките правила, норми, трябва-та, очаквания и забрани, които хората, околото които сме расли са ни "втълпили".
Тоест имаме естествени пориви, интуиция, усещания, емоции,  и чувства, които ни подсказват как да се държим в ситуациите, в които попадаме, но от друга страна се появява и "как ТРЯБВА да се държа" в тази ситуация - базирано на опита си, травмите, страховете, правилата, които сме поели отвън, растейки - и този сблъсък понякога не може да бъде разрешен - а от това се трупа напрежение. Между "искам да живея живота си както чувствам, че резонира с моята природа, както е здравословно за мен" и "трябва да живея живота си както трябва, както някой очаква" има пропаст над която понякога не можем да построим достатъчно здрав мост - а баланс между двете е нужен - не можем нито само с едното, нито само с другото, така е устроен светът ни днес!

Тогава идва тревожността, симптомите - за да ни помогнат всъщност, да светнат като една лампичка, напомняща, че е време за промяна! И когато не живеем съвсем като себе си - опознали се, обичащи се, уважаващи се, реагиращи здраво в повечето от ситуациите, в които попадаме - тогава симптомите по заобиколен път ни дърпат към нашия си път - напомнят ни, че е време да се свържем със самите си, преди да опитваме да се свързваме с каквото и да било друго! И така когато волята не стига, идва неволята да научи - и при двата пътя има трудности. 

Ти съзнаваш какво се случва, съзнаваш, че си тревожен и имаш мисли, които преди не си имал - сигурна съм, че ще успееш да претопиш състоянието си до дълбоко себепознание, мъдрост, смелост, борбеност!

Ето още няколко статии, пряко свързани с преживяваното от теб:
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)
Паник Атаките - Как да се справя?
За Болката с Любов! 

Успех!

Здравей! 

това, че си потърсил психотерапия е стъпка в правилната посока - не защото си опасен - ти не си, а защото тя би ти помогнала да "отпушиш вентила" на своето напрежение.
 
Това, което преживяваш е напрежение, което се е насъбрало много - като в тенджера под налягане - в един момент това напрежение няма друг изход, освен да излезе с голяма сила през вентила - под формата на паник атаки. Натрапливите мисли са също като едни своеобразни пипала на твоята тревожност - те са следствие от натрупването ѝ. Всеки човек има натрапливи мисли, дори децата - просто твоите в момента са по-силни - това не е "ненормално", а е следствие от натрупания стрес, който се е превърнал в хроничен (дистрес).

Ще ти дам едно семпло обяснение: Лудите хора (тоест хората, които са скъсали връзка със своята съзнателност) не си мислят, че са луди, те нямат това осъзнаване - техните мислите са тяхната реалност, а ти виждаш отвъд тях и се тревожиш, че имаш именно такива мисли - това е признак, че не си "луд". Ти не си скъсал връзка с реалността, а си просто много тревожен.

Всъщност гледната ти точка към това, което преживяваш е ключова!
Затова те съветвам да прочетеш тази статия.

Има конретни причини (като при всеки те са индивидуални), поради които се е стигнало "до тук" - до твоите симптоми. Ще ти дам още един разбираем пример: Всеки един от нас има своята естествена природа (Аз-организмично), но пораствайки постепенно формираме и нейн спътник - Аз-идеално - а в него като в едно сандъче се съдържат всичките правила, норми, трябва-та, очаквания и забрани, които хората, околото които сме расли са ни "втълпили".
Тоест имаме естествени пориви, интуиция, усещания, емоции,  и чувства, които ни подсказват как да се държим в ситуациите, в които попадаме, но от друга страна се появява и "как ТРЯБВА да се държа" в тази ситуация - базирано на опита си, травмите, страховете, правилата, които сме поели отвън, растейки - и този сблъсък понякога не може да бъде разрешен - а от това се трупа напрежение. Между "искам да живея живота си както чувствам, че резонира с моята природа, както е здравословно за мен" и "трябва да живея живота си както трябва, както някой очаква" има пропаст над която понякога не можем да построим достатъчно здрав мост - а баланс между двете е нужен - не можем нито само с едното, нито само с другото, така е устроен светът ни днес!

Тогава идва тревожността, симптомите - за да ни помогнат всъщност, да светнат като една лампичка, напомняща, че е време за промяна! И когато не живеем съвсем като себе си - опознали се, обичащи се, уважаващи се, реагиращи здраво в повечето от ситуациите, в които попадаме - тогава симптомите по заобиколен път ни дърпат към нашия си път - напомнят ни, че е време да се свържем със самите си, преди да опитваме да се свързваме с каквото и да било друго! И така когато волята не стига, идва неволята да научи - и при двата пътя има трудности. 

Ти съзнаваш какво се случва, съзнаваш, че си тревожен и имаш мисли, които преди не си имал - сигурна съм, че ще успееш да претопиш състоянието си до дълбоко себепознание, мъдрост, смелост, борбеност!

Ето още няколко статии, пряко свързани с преживяваното от теб:
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)
Паник Атаките - Как да се справя?
За Болката с Любов! 

Успех!

@kipenzov, благодаря за примерите. Добре си хванал самобичуването! 
 
@Станимир, да, спрямо днешните западни норми на възпитание е трудно, често недопустимо за един мъж (вече и жените все по-рядко си позволяват) да бъде слаб.
Това е свързано и с един от базисните ни активни модели на поведение (писах тук и за тях) - този на подчинението. Когато човек умее да се подчинява (базирано на опита от детството), той умее и да бъде И слаб - защото това не е равностойно на провал, на унижение, отхвърляне и смачкване. Ако не умее - слабостта се преживява като голям ужас, като малка смърт. 
Слабостта не е проблем нито за жените, нито за мъжете, всъщност - въпросът е кой стои срещу теб и можеш ли наистина да се довериш (тук има и обективен и субективен фактор).
Като жена мога да кажа, че съм истински възхитена и респектирана от мъже, които признават слабостта си и умеят да остават в нея. Когато се опитват да я прикриват, да бягат от нея - което има различни проявления - тогава ми е много трудно да ги усетя близки. 

Така или иначе, съм започнал, а и търпението не е добродетел, който съм интегрирал напълно, ще дам и друг пример за несъзнателна реакция, произтичащ от началото на темата.
При устрема да споделя познанието, до което съм се "докосвал", ма изобщо не обърнах внимание, че идеята на темата е малко по-различна от това, което аз си помислих. Съответно бях безсъзнателен за този аспект. Така се отвори възможност да "излезне" някакво несъзнавано съдържание като мотив за проявено поведение. Ако "задълбая" ще се отнеса в "дълбините" и за това ще отбележа само по-повърхностното - Перфекционизмът и съпътстващият го Свръхконтрол. Те пък отразяват и допълнителния аспект на "изместването на темата" от личното, интимното, като вероятно опит да "избягам" от потиснати съдържания, които не искам съзнателно да преживявам. Ако не го бе удебелила Инес, нямаше да го забележа, което е добре да се прави щото води до осъзнаването, че сме си нужни като хора, за да си служим един на друг като "огледала" и така да си помагаме при себеизследването, ако има такъв стремеж, де, а и склонност да се приема и чуждата позиция.
Така, де, ситуацията в моето съзнание беше следната: Инес отваря тема. Аз давам практичен съвет "да добавим повече инфо" относно формирането на "добавената стойност",  от което "прозира" стремежът към перфектност за оформяне на темата чрез довеждането й до всеобхватност. За това пък е нужно голяма степен на целенасоченост и целеустременост, а пък те се постигат със силна концентрация, което пък е проява на стремежът за свръхконтролиране.
Е, така или иначе, докато си пишех втория пост, след Орлиновия, не бях съзнателен за пълноаспектността на действията ми, и така несъзнателно "преминах границата" на първоначалния фокус на темата. 
А след осъзнаването на резултатът от действията ми веднага "опрях" и до източникът ми за оценяване, който идва като инструмент от обществото и от който идва и "добавената стойност".
Това е възприетата ми форма на морално-ценностната система.
Съобразно моят вариант или така да се каже -начинът по който съм я интерпретирал и приел на "вътрешно ниво", имам един морален принцип, който напоследък се стремя да изменям. Той е "Не прави на друг това, което няма да ти е приятно да ти направят на теб".
Е от този принцип се породи и оценката ми като думи. "А бре Киро (даже по-скоро "Кириле" щото тази назидателна форма често беше използвана я от даскали, я от близки хора, когато ме критикуваха), как можа да постъпиш така глупаво?". И даже, ако "изпусна" съзнателния контрол, често това е последвано от продуктиваното от перфекционизма - "Не те е срам! Как можа!"
Малко дълъг пример се получи, сори....!
 

Както и ти си написала, всеки притежава стойност като човек, която не зависи от това кой е, какво може, какво прави, правилно ли го прави и т.н. Това мога да оприлича на стойността на зърното. Що се отнася до добавената стойност, не ми стана съвсем ясно дали имаш предвид илюзорна такава - породена от погрешна (само)оценка, някакви пристрастия, незнание и всичко друго в този дух. Или пък става въпрос за действително изявени качества и способности, за реализиран потенциал - т.е. вече израстналото растение. А може би и двете? 
За илюзиите мисля, че е ясно - те следва да бъдат разпознати, разбрани и по този начин да изчезнат. Ясно е, че това, което е свързано с реалната стойност е неспособно на това - нужни са наистина развити, а не само потенциално заложени качества.
Балансът виждам единствено в приемането и на реалната, и на добавената стойност. Но с втората трябва да се работи. Всъщност за мен може да се каже, че в това се състои животът.
Дали съм съзнателен в отношението към себе си - опитвам се, постоянно. Разбира се, по-лесно е да откриеш проблемите в другите, отколкото в себе си. Още повече пък да ги разрешиш. Етикетирането, категоризирането - не знам дали изобщо може без тях. Лошото е когато при това има пристрастност - да, хващал съм се да го правя. 
Не засегнах въпроса за щастието, за удовлетвореността от себе си, а може би когато говорим за самооценка трябва да засегнем и чувството за идентичност. 

Инес, извинявам се!  Още в началото се чудех дали няма да е "зациклящо в детайлите", но след поста на Орлин Баев баш се отнесох "в детайлите"...:)
А всъщност целта ми изобщо не беше да се измества фокуса от личното/индивидуалното, а същото, като  преживяване да бъде обогатено с връзките чрез които "шаблоните" в обществото се проектират като "добавена стойност" в процеса на самооценка, по-често с отрицателен знак и така губим ясна представа за "реалната ни стойност" като човешки същества.  И така по-лесно да се ориентираме какво несъзнателно отношение имаме към нас самите. В това "виждах" далновидното.
Извинявам се отново за проявеното нетърпение! Уча се, както всички разумни хора. 

За мен също е полезно проследяването връзките между личностово и социално. Фокусът на темата на Инес обаче, е върху собствената автентична, естествена стойност. Говорейки за измиването на диаманта ѝ от налепите на добавените компенсации, поддържащи всъщност липса на реална дълбинна самостойност, мисълта се притегля от пътя към тази естественост. 
По-горе много полезно се споменаха два пътя. Емоционалният и менталният. Индусите ги наричат бхакти и джнана пътеки, бхакти марга и джнана марга. А прогресивните съвременни водачи в тези пътеки забелязват същото, което и ние помагачите на души регистрираме. Пътят към въпросната автентичност на по-високо ниво, е молитвно-медитативен, но е нужно да стъпи на здрава основа. Тази основа се предоставя от психотерапията, водеща човешкия процес в посока себепознание, себеобикване и саморегулация. Когато "психичните възли" на маладаптивните вярвания, травми и душевни болезнени механизми бъдат хармонизирани, пътят към автентичната, смислено-естествена стойност става реален. Без споменатата стабилна база, емоционалният и ментален пътища се првръщат във фанатизъм и фантазъм, в изтласкващата пси сизифова обреченост на едно постоянно буксуване, водещо до още буксуване.

Ще се радвам да се включите с мненията по темата и да обсъдим този баланс между реалната, човешка стойност и добавената. Тук съм писала какво конкретно имам предвид - смятам, че темата е значима за всеки от нас и си струва размисъла. 
И друго - съзнателни ли сте в отношението към самите си себе си, към думите, които си казвате, етикетите, които сами си лепите?
Нека който желае, сподели, сигурна съм, че ще е изключително ценно за всички четящи! 

Ще се радвам да се включите с мненията по темата и да обсъдим този баланс между реалната, човешка стойност и добавената. Тук съм писала какво конкретно имам предвид - смятам, че темата е значима за всеки от нас и си струва размисъла. 
И друго - съзнателни ли сте в отношението към самите си себе си, към думите, които си казвате, етикетите, които сами си лепите?
Нека който желае, сподели, сигурна съм, че ще е изключително ценно за всички четящи! 

Не, не са се сбъдвали. Това, че са се случили (случайно) същите събития, за които си си мислила, не означава, че е заради теб - не си всесилна. Понякога имаме интуиция и можем да предусещаме, но това далеч не значи, че управляваме времето и материята - не е толкова просто.
Някъде не споделяш как се чувстваш ти самата, освен, че се чувстваш "безпомощна". Вероятно терапевтът ти не насочва и към това - да разпознаваш и споделяш, вербализираш емоциите си.
Сега не е ненормално, ти не си "ненормална", просто си в процес на себепознание, което при някои от нас изисква повече усилия, идва след като започнем да преживяваме силна тревожност, натрапливости и/или паник атаки - все житейски опитности, които ни тласкат към това да си обърнем внимание, да подкрепим и обичаме себе си. Така че психотерапевтичната работата не касае "премахване", а напротив - трансформиране, преработване. Щом работиш с терапевт вярвам, че ще успееш!

Спорът е изкуство още от древността, нека не се бърка с караница, например. :) 
 
Когато осъзнаем, че разковничето се крие в усвояване на хомеопатична доза от позицията на другия, тоест разширяване на собствения ни кръгозор, тогава и тропането с краче в стил "искам АЗ да съм прав!" постепенно се стопява. Има причина за всеки спор, а обикновено така чудно се получава, че точно онова, което ни "пали" никак не виждаме и не разпознаваме в себе си - а не е страшно, че е там, не е чудовище, което ще ни изяде. :) 
Във всеки спор и двете страни имат невероятния шанс да пораснат, да научат нови неща и да почувстват, че живеят заедно в една огрооомна кула с много различни, разноцветни прозорци и... Просто гледат през различни в момента. Такава ситуация може да е виждана и като беда, и обогатяващ обмен! 

Спорът е изкуство още от древността, нека не се бърка с караница, например. :) 
 
Когато осъзнаем, че разковничето се крие в усвояване на хомеопатична доза от позицията на другия, тоест разширяване на собствения ни кръгозор, тогава и тропането с краче в стил "искам АЗ да съм прав!" постепенно се стопява. Има причина за всеки спор, а обикновено така чудно се получава, че точно онова, което ни "пали" никак не виждаме и не разпознаваме в себе си - а не е страшно, че е там, не е чудовище, което ще ни изяде. :) 
Във всеки спор и двете страни имат невероятния шанс да пораснат, да научат нови неща и да почувстват, че живеят заедно в една огрооомна кула с много различни, разноцветни прозорци и... Просто гледат през различни в момента. Такава ситуация може да е виждана и като беда, и обогатяващ обмен! 

Здравей, @SelfKnowledge, 
Натрапливостите ти ще останат, дори да скъсаш с нея. Ако изобщо има "облекчение", ще е временно. Просто в случая са се "закачили" за взаимоотношенията ви, но и без тях ще се намерят поводи. Най-общо казано трудността е във и със самия теб и начина, по който се справяш (или съответно не се) с напрежението, което трупаш, как реагираш на стреса.
Сега фокусът ти е навън в приятелката ти и връзката ви, вярваш, че възелът на проблема е там, но това няма да те доведе до пътеката към справяне с натрапливостите - потърси добър терапевт, който работи с такива, сам е доста по-трудно, не невъзможно, но значително по-времеемко.
Успех! 

Здравейте, Найден!
 
Завършвате писмото си с апел за помощ за друг човек. Допускате да мислите, че Вашето лично щастие и пълноценност са в пряка връзка със здравата личност на Вашата сестра. Считате ли действително, че Вашето лично щастие зависи от другите и тяхното поведение, или бихте искали да носите отговорност за себе си като мисли, емоции, чувства и поведение, за да тръгнете по пътя на промяната?! Направили сте известни стъпки в посока „бягство от проблема”, живеейки далеч от тях, но както сам сте разбрал – където и да отидем по Света, носим себе си навсякъде. По-съществената част от Вашето писмо е, как се чувствате Вие и как го преживявате. Споделяте за житейски трудности, пред които сте изправен. Един човек би могъл да бъде адекватна опора на друг, само когато той е стабилизиран. В противен случай, Найден, ще се клатите и ще се завличате взаимно. Помислете върху това! Всеки един от нас е част от дадено семейство със своите специфики, житейски истории и ситуации, но и всеки от това семейство е индивидуалност. Идва момент, когато всеки от нас поема отговорност за собственото си развитие, действия и житейски избори. Хабите ценна енергия, време и мисли да преминавате в неравностойна битка с човек, който все пак е с шизофрения, очаквайки твърде много от него и ядосвайки му се. Успели сте дори да присвоите част от битката на сестра Ви с това състояние като своя, а дълбоката истина е, че това не е Ваша битка. Да подкрепяме семейството си, да сме загрижени и да бъдем опора, не означава да се изгубим в това, да се заличим или да се удавим в трудностите. Помислете в посока на самосъхранението си, както и в това да се повиши самооценката и самочувствието Ви. Не е необходимо, да не казвам, че дори не Ви е нужно, да присвоявате за себе си и етикетите, мислите и чувствата на останалите хора спрямо Вас. Въпросът е Вие постепенно да повярвате в силите и възможностите си, да спрете да давате сам на себе си тази оценка, която чувате от другите, и да я приемате за своя. Обикновено се срещаме или привличаме хора, които много добре успяват да ни резонират и да ни върнат обратна връзка за това, как самите ние се чувстваме насаме със себе си. Найден, приемете, че понякога се срещаме и с хора, които не са нашите хора. Те могат да очакват твърде много, за да запълвате Вие техните дефицити. Не е нужно да се променяте заради някого и неговите очаквания. Ако имате проблем или дискомфорт със себе си, поработете и направете постъпления за промяна, но заради себе си. Не е лесна ситуацията в семейството Ви и разбирам напълно, че това Ви се е отразило. Разбирам и загрижеността Ви, но е време да помислите за себе си. Човек може да помага на другите, само ако има какво да даде от себе си. Първо дайте на себе си това, от което имате нужда, и после отдавайте смело. Хубаво е да сте запознат и с границите си на себеотдаване, за да не се почувствате изморен, изчерпан и изнервен. Ще се появи и подходящия за Вас човек, когато самочувствието Ви се подобри. Седенето в самота като защитен механизъм, за да не се преживява отново и отново усещането за отхвърляне, няма да Ви свърши добра работа. Не забивайте в това направление, там е улица без изход. Пожелавам Ви успех, Найден!
 
P.s. „Нямам нужда от някой да ми натяква че съм скучен, схванат и т.н. какво пък не може всички да сме вискоки, яки, забавни и най- най. Може и проблемите със сестрата да са дали отражение, чувство за вина, стрес в работа и др.Сега съм си сам, сякаш най- добре успявам да отпочина, да понеже и често пъти се чувствам преуморен, работата ми е предимно с документи, а аз съм ел. инженер обичам да поправям нещо, пък и колегите са ,,комунистически кадри" така да се каже все гледат да прехвърлят работа ако може да не работят най- добре. Мисля и за смяна на работата,  нещо което ще ми е по сърце, не смятам че съм некадърен. Сам да почувствам че имам развитие да ходя със желание на работа. Шефовете ми гласуват доверие защото съм честен и се старая да си върша работата, и аз ценя корекното отношение, но не смятам, че то е най важно за да се задържиш някъде макар и да е криза за работа.”
Никой не може да ни вменява чувства, мисли и емоции, ако ние не го позволяваме или ако тайничко не го мислим същото за себе си. Когато хората говорят, Найден, слушайте ги внимателно. Често те споменават за това как усещат себе си и какво мислят за себе си, но го запращат вербално с 200 км/час, за да се удари челно в другия, защото е по-лесно да го изнесеш от себе си, обвинявайки друг. Някои хора така живеят по-лесно. Хубавата новина е, че „обичате да поправяте нещо” и сега имате прекрасната възможност да си направите този подарък, Найден! Още веднъж, успех, Найден!

Разбирам как се чувстваш и съм съпричастна към теб. Всеки, който е гледал или отглежда животинка чувства, че тя е част от семейството му, общува с нея, радва се и тъгува с нея.
Моят съвет е - изстрадай си го. Пишеш, че си депресирана, но аз искам да ти дам едно обяснение за депресията. Тя "идва", когато не умеем да тъгуваме, така да се каже не успяваме да "изтъгуваме" - тоест да си позволим тъгата в нас да ни завладее, след което неминуемо да си отиде. Който не умее да тъгува, става депресиран - това не е съзнателно, разбира се, има си своите обяснения (като например е бил в среда, в която някой не му е позволявал да тъгува, а да скрие чувствата си, защото са "неприемливи"). Не бързай да я гониш (тъгата), признай пред себе си чувствата си, свържи се с тях - "да, тъжна съм, мъчно ми е, боли ме, естествено, че ме боли и изпитвам липса!"
Сигурно си чувала за стадиите на скърбенето при загуба. Условно те са пет:
1. Отричане - при него има страх и шок, избягване на истината за случилото се. 
2. Гняв - изпитване на тревожност, раздразнение и силен отбранителен гняв - той понякога сякаш ни дава "сили" и усещането, че няма да се разпаднем.
3. Договаряне - тук влизат и диалозите към себе си, в които се пазарим, с надеждата да се промени нещо, вярвайки, че онова, което обичаме ще се върне; или пък се упрекваме, че не сме направили нещо както "трябва ", което води до вина. 
4. Депресия - условно е наречен така, заради силната тъга - не става дума за клинична депресия. В тази фаза може да изпитаме трудност да продължим живота си, да не ни се прави нищо, да сме като в мъгла.
5. Приемане - продължаване напред в живота - емоциите постепенно се стабилизират, което не означава, че не ни "пука", но по-скоро, че разбираме, че и с тази загуба се живее. Че ние все пак все още сме тук и има какво да дадем на света и на другите.
След като преживеем смърт, има сякаш едно усещане на застиналост, все едно сме във вакуум и искаме или поне чувстваме, че светът е спрял. И това е нормално. Чувствата ти са нормални - приеми ги, говори за тях, обяснявай ги и ги верабилизирай пред самата себе си. Сподели и с други хора, които чувстваш близки, позволи си да си уязвима.
Ултимативно това, до което е ценно да стигнеш, е дълбоката благодарност, че си имала такова прекрасно същество до себе си, което, по един или друг начин, винаги ще бъде част от теб. Емоциите, спомените, които сте споделили никой не може да ти отнеме. То те е научило на толкова много, а ти така добре си се грижила за него! Любовта не се губи, само се трансформира, помни това. Още повече - почувствай го в клетките си! Да, твоето животинче го няма вече, но е живяло един прекрасен и дълъг живот с теб - какво по-хубаво? Никой от нас няма да живее вечно, но да живееш обичан и обичащ - това е истинско богатство!
Любовта остава, тя не се губи никога, а е във вечен обмен.
Прегръдки! 

Здравей, @VischkoShteSeOpravi, харесва ми никнеймът, който си си избрал!
Разбирам, че искаш да помогнеш на брат си, че си загрижен и го обичаш. Моят въпрос е - дали си говорил с психиатъра, при който брат ти е ходил - ако да, какви са били неговите думи?
Всъщност, когато говорим за ОКР, можем да наблюдаваме силно осъзнаване, че мислите са недействителни, но можем да наблюдаваме и слабо или дори отсъстващо. Това може да се прочете в DSM-5 (Диагностично-статистическо ръководство на психичните разстройства). Пиша го, защото е важно да се знае това допълнение от 2013-та година, което преди не е било известно. Понякога ОКР може да бъде много трудно за преработване, това да изисква немалко време и усилия, а когато самият човек няма желание и не съзнава дълбочината на своите проблеми, но едновременно с това поведението му не се разпознава като опасно за околните или за самия него, възможностите за действие са ограничени. Ако четеш на английски, виж това. 
Това не означава, че няма надежда - напротив, затова и сложих линка по-горе. Но истината е, че някои случаи на ОКР са по-тежки от други, авторката на тази статия пише от личен опит, нейният син е страдал от такова. Това е нейният блог, можеш да събереш още информация за себе си, има свободни материали, които е писала.
В България има добри терапевти, които работят с ОКР, вероятно е добре да се срещнеш с такъв и да отработиш своите трудности в тези отношения, защото със сигурност е тежко и за теб това, което изживяваш и си изживял. Такъв специалист би могъл да ти обясни как можеш да си подкрепящ и помагащ брат по възможно най-подходящия начин. 
Наистина правиш много за брат си, но все пак помни, че не можеш да решиш неговите трудности изцяло и категорично - това не е в твой контрол, всъщност не е у твое право или товар, който да носиш! 
Успех! 

Здравей, @MsDandellion!
 
 
Виждаш ли нещо общо между двете? За пет сесии не е много вероятно да промениш коренно натрапливостите си. 
Директно да "бориш" натрапливите "лоши" мисли с "добри" е абсолютно неуспешна стратегия. 
Хората с шизофрения не се чудят дали имат шизофрения - ти нямаш шизофрения. 
Всички хора имат натрапливи мисли, дори децата , просто не при всички са толкова интензивни, чести, колкото при теб. Ако тези мисли се осъществяваха, вече отдавна човешката раса нямаше да съществува! : ))) 
Страхотно - довери ѝ се и работете! Психотерапевтичната работа е различна от онлайн съветите и насоките тук - ти имаш нужда от първото - това е цял процес, понякога дълъг. 
 
Успех!