Ines Raycheva

@Jadapter, точно затова ти писах, че ти е нужен психотерапевт и редовен и стриктен прием на медикаментите, които са ти предписани от психиатър. Тук няма как да разрешим тези твои теми и опасения съвсем удачно.
 
Само ще допълня, че вече говорихме за перспективата - че я избираш сама. Имаш в себе си способността да го правиш, да взимаш изборите си, понякога просто ти трябва подкрепа от човек, на когото вярваш, който е загрижен и обичащ - това може да е твой приятел или роднина. Което не отменя нуждата да потърсиш подкрепа и външна опора и в психотерапевт. Хората сме социални същества, не можем сам сами да се справим с всичко, имаме нужда от другите, така че това, че търсиш отговори и общуване, е чудесно! Но само в рамките на онлайн пространството такова търсене не е достатъчно, за да покрие потребностите ти. 

Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш.
Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр.
Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.

Това, което другите виждат за нас, си е тяхно - така да се каже, въпрос на гледна точка е. За едни хора ще си прекрасен човек (аз също мисля, че си точно такъв), за други няма да си. Същото важи и по обратен път - някой е обожаван от нас, а от други не. Сигурно ти се е случвало да харесваш определена музикална група или актьор, книга, филм - а някой твой приятел да не споделя интереса ти или обратното. Това не означава, че ти спираш да харесваш въпросната книга, група, филм или актьор. 
Мнението на другите не може да те определи, ти си цял един човек, със своите чувства, преживявания, спомени, усещания, мисли, желания и така нататък. Ти си абсолютно уникален човек, няма друг същия като теб. Не е нужно да имаш същите качества като на друг - развивай с вдъхновение онези, които ти прецениш. 
Радвам се да прочета тези думи! 

Искам да добавя и друго, което ми направи впечатление от първия ти пост в този форум, @geshh - в друга тема, която си пуснал:
"Страдам от силна чувствителност спрямо критика, като понякога мога да изживея един най-обикновен въпрос като такава."
Сам разбираш, че търсиш да проектираш собствената си агресия в другите - ние не сме ти врагове, които искат да те съсипят или унищожат. Ако отвориш границите си и сам пожелаеш да поемеш и друга гледна точка - не като чиста монета, а като още едно парченце от пъзела ти, вярвам, че би постигнал по-цялостна себепредстава. 
Знам, че това е трудно и създава вътрешни конфликти (всъщност просто ги изважда на показ, те са си били там) - но не е невъзможно, а е изключително ценно. 
Всички имаме т.нар. "слепи петна" - затова другите могат да надникнат в нас, когато и както ние не умеем. Добрите и истински приятели също могат да са от голяма полза тук! 

@geshh, не е нужно да си съгласен с каквото и да било. Тук си анонимен - спокойно можеш да почувстваш за себе си какво да вземеш и какво не от написаното. 
Поведението ти продължава да е като на сърдито дете - когато задаваш въпроси, бъди готов на всякакви отговори - а не само на такива, които ще задоволят очакванията ти - иначе по-добре не питай. Терапията и терапевтите нямат и не би трябвало да имат за цел да те задоволяват, колкото и да ги провокираш, а ти го правиш, макар да не е съзнателно. 
И все пак, това ли взе от всичко, всичко, което изписах? Това ли остава у теб - язвителност и тропане с краченце? 
Отношението ти, сякаш някой ти е длъжен, липсата на готовност за учене и тази на здрави граници, хленченето - те няма да ти помогнат да преработиш проблемите си, изграждайки характерова зрялост и цялостност. Които всъщност искаш ли да преработиш наистина? Ако го направиш, ако тръгнеш по този път, сладкото самосъжаление и оправданията отпадат, обаче. 
П.п.: Нека всички имаме предвид, че пишем във форум - тук липсва терапевтична рамка, а и каквато и да е друга рамка - това има както предимства, така и недостатъци, с които, ако пишем, се съгласяваме. 

Ще дам една метафора.
Когато си на пътя и караш колата си, твоята отговорност касае САМО тази кола - която управляваш ти. Това не означава, че си САМ на пътя, не - един мой приятел често казва "на пътя няма Аз, има Ние" - и е прав.
Заедно сме, не сме отделни, извън общата мрежа, и това е прекрасно по свой собствен начин... Но не можеш да мислиш кой как шофира и дали взима най-правилните решения във всеки момент - можеш да си въвлечен качествено в своите, така че да допринасяш както за своето, така и за чуждото благосъстояние.
И да имаш доверие - недоверието подрива всяка основа бавно, но сигурно.

Ще дам една метафора.
Когато си на пътя и караш колата си, твоята отговорност касае САМО тази кола - която управляваш ти. Това не означава, че си САМ на пътя, не - един мой приятел често казва "на пътя няма Аз, има Ние" - и е прав.
Заедно сме, не сме отделни, извън общата мрежа, и това е прекрасно по свой собствен начин... Но не можеш да мислиш кой как шофира и дали взима най-правилните решения във всеки момент - можеш да си въвлечен качествено в своите, така че да допринасяш както за своето, така и за чуждото благосъстояние.
И да имаш доверие - недоверието подрива всяка основа бавно, но сигурно.

Вината и чувството, че сме жертви е оправдание за бездействие - те Не дават ход на действие, а на затъване в мрънкането. 
Новините са свършили отлично своята работа - да те въвлекат в усещане за безпомощност и безсмислие, което води до огромен страх, тоест ставаш лесно контролируемо човече, което е в матрицата. 
Как да продължиш? Ами, прави най-доброто на което си способна всеки ден. Бъди Човек - обичай, чувствай, давай, създавай...
Истината е, че това е огромна тема и ти ще разрешаваш за себе си тези житейски дилеми, те са много отвъд въпросите ти и не са отвън, а вътре в самата теб - съветвам те да търсиш и творчески отдушници - рисуване, пеене, танци - каквото те влече, опциите са безкрайни. Почувствай и осъзнай, че ТИ твориш своя свят и своя смисъл ежедневно. Не Бойко Борисов, не съседът Кольо - ТИ. 

Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 
_____________________
Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:

Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 
I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?
Patient: Are we having fun? 
T: Fun? Must your black side be fun?
P: No, my black side must not be fun. 
T: No, it is not fun.
 
"He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 
_____________________
Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 
Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 

Вината и чувството, че сме жертви е оправдание за бездействие - те Не дават ход на действие, а на затъване в мрънкането. 
Новините са свършили отлично своята работа - да те въвлекат в усещане за безпомощност и безсмислие, което води до огромен страх, тоест ставаш лесно контролируемо човече, което е в матрицата. 
Как да продължиш? Ами, прави най-доброто на което си способна всеки ден. Бъди Човек - обичай, чувствай, давай, създавай...
Истината е, че това е огромна тема и ти ще разрешаваш за себе си тези житейски дилеми, те са много отвъд въпросите ти и не са отвън, а вътре в самата теб - съветвам те да търсиш и творчески отдушници - рисуване, пеене, танци - каквото те влече, опциите са безкрайни. Почувствай и осъзнай, че ТИ твориш своя свят и своя смисъл ежедневно. Не Бойко Борисов, не съседът Кольо - ТИ. 

Отвори очите си наистина . Защото това което сега виждаш е част от действителноста . По широка истина е , че каквито хората , такива управляващите . А поговотката   ,,царят дава  , пъдарят не " е актуална . Огледай се как се пазват законите .Ако власта наложи със сила спазването на някакъв ред , ще е тоталитаризъм . Братството сега расте подкрепяно от разумните .
ПП   Само днешните условия са подходящи за да израстне личното до духовното за много хора наведнъж . Когато лъскавия и охолен живот видимо се покрие с петната на проказата . А лекарството прозира в любовта и израства върху личното .
  Какво ти казвам ?Човек да се заеме и обработва своята градина (достъпното) .И не критикува безмислено градината на съседа . Да има ясна представа за възможностите си , като строи своя живот спрямо тях . Спомни си песента на Богдана  ,,Ако до всяко добро същество , застане още едно . Ах какъв живот....."
Живей активно . Смисъла е да  проверяваме чрез живота  личните си качества . Това което осъждаме у другите го има за да е по ясно какво да изчистваме у себе си , Не е достатъчно да мислим ,,аз съм добричък" .Този месец е подходящ за такова вътрешно очистване .

Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 
_____________________
Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:

Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 
I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?
Patient: Are we having fun? 
T: Fun? Must your black side be fun?
P: No, my black side must not be fun. 
T: No, it is not fun.
 
"He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 
_____________________
Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 
Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 

Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 
_____________________
Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:

Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 
I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?
Patient: Are we having fun? 
T: Fun? Must your black side be fun?
P: No, my black side must not be fun. 
T: No, it is not fun.
 
"He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 
_____________________
Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 
Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 

Здравей, 
 
Почувствах се сякаш съм в гимназията, докато четях... Влюбването ни подтиква към много симпатична детска наивност и това има и своите позитиви. Въпросът е по-скоро ти самата какво искаш? От прочетеното ми се струва, че ти харесва точно това, че има тайнство и липса на контрол, всъщност е много детско това състояние и вълнуващо, приказно, защото, както си писала не е съвсем в реалността - има известна фантазия и доизмисляне. Защо ти е връзка с него? Какво би искала още да ти даде, което сега липсва? Дали няма да се промени много онова, което имате, ако връзката ви стане "явна"? Отговори си на такива въпроси, за да изследваш какво се случва в теб. 
Ако стремежът ти не е да "притежаваш" човека и той да е само "твой", потенциално може да продължи да ви е хубаво заедно. Стига наистина да не се разминат много очакванията ви с реалността на другия - той е казал ясно какво иска на този етап, тъй че изборът ти е или да се съгласиш с него или да прекратиш отношенията ви във формата, в която са - може да останете и прекрасни приятели, но затова е нужно разбиране, приемане и непривързана обич. 
Всичките отношения в живота ни са ценни и ни учат и, обикновено, ако не държим твърде много да се прожектира точно "нашият сценарий", който си фантазираме, ние винаги, така да се каже, "печелим" от тях. То е като да наблюдаваш диво животно в саваната - ако е вкъщи в клетка, са́мо и са́мо да е до теб, не е същото - нито за теб, нито за него. Разбира се, това е твърде опростена метафора, но в случай, че единият не иска да бъде в моногамна връзка, вероятно е подходяща. 

Здравей, 
 
Почувствах се сякаш съм в гимназията, докато четях... Влюбването ни подтиква към много симпатична детска наивност и това има и своите позитиви. Въпросът е по-скоро ти самата какво искаш? От прочетеното ми се струва, че ти харесва точно това, че има тайнство и липса на контрол, всъщност е много детско това състояние и вълнуващо, приказно, защото, както си писала не е съвсем в реалността - има известна фантазия и доизмисляне. Защо ти е връзка с него? Какво би искала още да ти даде, което сега липсва? Дали няма да се промени много онова, което имате, ако връзката ви стане "явна"? Отговори си на такива въпроси, за да изследваш какво се случва в теб. 
Ако стремежът ти не е да "притежаваш" човека и той да е само "твой", потенциално може да продължи да ви е хубаво заедно. Стига наистина да не се разминат много очакванията ви с реалността на другия - той е казал ясно какво иска на този етап, тъй че изборът ти е или да се съгласиш с него или да прекратиш отношенията ви във формата, в която са - може да останете и прекрасни приятели, но затова е нужно разбиране, приемане и непривързана обич. 
Всичките отношения в живота ни са ценни и ни учат и, обикновено, ако не държим твърде много да се прожектира точно "нашият сценарий", който си фантазираме, ние винаги, така да се каже, "печелим" от тях. То е като да наблюдаваш диво животно в саваната - ако е вкъщи в клетка, са́мо и са́мо да е до теб, не е същото - нито за теб, нито за него. Разбира се, това е твърде опростена метафора, но в случай, че единият не иска да бъде в моногамна връзка, вероятно е подходяща. 

@Jadapter, говорехме за перспектива - кой ти забранява да имаш знания? Не говоря за образование, за знания. Кой ти забранява да четеш, да общуваш с хора (дори виртуално), да се обогатяваш и да опитваш нови неща (както ти дадох пример - да създаваш неща с ръцете си)? Кой забранява това? 
Имаше един човек, който свиреше на пробита с няколко дупки сламка, защото нямаше възможност да си купи духов инструмент - свиреше прекрасно. Границите си ги слагаме ние самите. Разбирам, че имаш заболяване, което те затруднява сериозно - да, така е. Но не е орязало всичките ти пътища, това е абсолютно сигурно.
Самоусъвършенстването е лична задача.
Убедих се в това - в сферите, в които се развивам аз самоусъвършенстването е ВСИЧКО. Буквално - образованието не ми осигурява дори необходимия минимум, за да бъда добра, в онова, което правя. И аз се радвам, че е така и съм благодарна - защото хоризонтите са огромни - чета, опитвам, провалям се, излагам се, разочаровам се и продължавам - и понякога ми се получава добре и се докосвам до своя смисъл.
Това е - индивидуално е развитието, като теглиш чертата разбираш, че не зависи от никой друг, освен от теб! Като имаш стена срещу себе си вместо врата, ще си направиш врата - по-трудно е, но в никакъв случай не е невъзможно! 

Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие.
https://chitanka.info/text/24102/6#textstart

Здравей, 
Истината е, че няма момент в живота, в който с убеденост да кажем "открих смисъла на живота, струва си да живея вече!" и този момент да остане завинаги непроменим в нас. Загубата на смисъла и неговото търсене са двигател за живот всъщност - този смисъл се мени постоянно и това е неизменна част от целия цикъл. 
Разбирам, че ти се струва, че си в безизходица, но това е защото си избрала определена гледна точка - а има и много други. 
Темата и питането са сериозни и само с писане във форум едва ли могат да бъдат разрешени такива житейски дилеми. Имаш ли добри приятели? Имаш ли от кого да получиш подкрепа? И работила ли си с психотерапевт - не психиатър, който ти е изписал медикаментите, а терапевт, с какъвто също ще е добре да се срещаш. Можеш да попиташ психиатъра си да ти препоръча такъв - с него ще можеш да говориш за всичко, което те кара да си объркана и несигурна.
Понякога наистина друг фокус и подкрепа е всичко, от което имаме нужда. Има ли нещо, което ти харесва да правиш и би могла да създаваш - нещо с ръцете и въображението си? В този свят всякакви креативни идеи, които са създадени с добро сърце, са добре дошли - недей да лишаваш света от себе си и своите нюанси - има те неслучайно, тук си и от теб има смисъл!

Абсолютно никакво значение дали ще си го наречеш състояние или болест. Отношението ти към преживяваното е механично, както към физическа болест.
1) Ако информирането ти е единствено за физиологичните реакции, в началото на началото си. Добро начало, но нищо повече от начало. Липсва свързване между преживяваната симптоматика телесна, ментална, емоционална и характера ти, към който именно преживяването милото то, упорито (персистиращо) и постоянно (перманентно) се опитва с блага настойчивост и търпение да те заведе. Маладаптивни характерови вярвания, присъстващи там в несъзнаваното, които очакват да бъдат виждани, осъзнавани, успокоявани и лекувани с много смирена обич, разбиране, търпение и грижа. Нищо такова не виждам - една механика...
Дори познаването на когнитивните изкривявания, логическите грешки, на когнитивни и нлп методи и т.н., през такава нагласа може да бъде ползвано изтласкващо собствени дълбоки съдържания, към които всъщност тревожността и симптомите ѝ водят и ще продължат да водят, докато не свършат работата си.
2) Тоест, трябва да е както едно его съзнание иска. Съзнание,  откъснато от дълбочината на по-цялостната психика, защото видите ли, му е неприятно. Но тя е собствена огромна част от себе си и ще продължи да реве и крещи през симптомите, защото има нужда от лекуващо внимание, не от дисоцииращо отричане през "не искам това, защото не ме кефи, не ми отърва..."... Няма учене, няма осъзнаване... 
3) Аз тази сутрин опитах тортичка, а после пробвах да свиря на пиано... Първо, не е до опитване, а до систематични, достатъчно интензивни усилия, правени обаче не механично, а през менталната настройка на смирено учене и познание на това какво именно има да се усвоява характерово. Не може да бъде преодоляно. Самата нагласа за преодоляване вече изтласква големи части от собственото несъзнавано. Не да бъде преодолявано, не. Разбирано, приемано с доверие в смисъла на преживяваното - така се процедира. Така психичното разцепване между съзнание и несъзнавани характерови наличности, се преобразува до оцялостяване.
Пътеката минава през много загуба на невротичния контрол (което ражда едно по-мащабно, сърцато самообладание), активно себепредизвикване и в терапевтичен процес, но и социално-поведенчески - с подходящата нагласа, вътрешно ресвързване и доверие в зададения от самото преживяване процес. Без това разширено осъзнаване, разбиране и настройка, поведенческото в социална реална среда и в кабинета на терапевта предизвикване върши работа само донякъде, само частично. 
Да, достатъчно интелигентни, за да драскат по повърхността на физиологията, единствено външен израз на една невиждана психична реалност (освен най-външните ѝ слоеве...). Невиждана, оттам отричана зад сляпо петно, при една мрънкаческа "аз съм жертва" нагласа, която често дори не е осъзнавана, че присъства. 
Страхът от смъртта е само прикрит страх от живота. Това не означава липса на активен живот, цели, амбиции, външна смелост и успехи - често ги има предостатъчно. Означава, че дълбоко в несъзнаваното стоят страхове от загуба на контрола, безсилие, безлюбна безпомощност, дълбоко невиждана собствена несигурност, до които е добре да се ходи редовно психически, а през това дълбоко вътрешно прегръщане всеки ползван метод придобива съвсем различна, висока ефективност. Методите, които ползваш, терапевтичните похвати, които споменаваш, са чудесни. Моите поздравления! Но, те са само инструмент. За да бъде ползван качествено, е нужно по-цялостно разбиране, по-дълбоко себепознание, една различна нагласа надхвърляща квадратното мислене - такава на смиреното, включващо собствени дълбини и висоти учене. Тогава методите работят. 
Искам да подчертая, че пиша горното през искрено уважение и сърдечно пожелание за намиране на смисъла в ставащото! 

Здравей, 
Не споделяш какви са случките, за които споменаваш, че са неприятни, но вероятно са оставили у теб усещането, че нямаш контрол, че нищо не зависи от теб. И това е тревожно - неизвестността и несигурността събуждат страховете ни, вините ни... 
 
 
 
Сега в твоето съзнание изплуват мисли, които сами по себе си ти изиграват, сякаш, лоша шега - да, искаш да ги няма, но са там... Това, което помага (но не разрешава напълно и цялостно) е да се учиш на спокойствие, да се учиш да релаксираш и да оставаш в покой. Да умееш да отпускаш тялото си, да дишаш дълбоко - това е съвсем постижимо. Има водени медитации (Страхът, моят приятел!) , има и мантри, както и приятни звуци, които биха ти помогнали. За теб ще е изключително ценно да се смириш пред липсата на контрол, която е неизбежна - като в същото време се учиш да се доверяваш на себе си и своите пориви, желания, мечти, били те и много далечни от онези, на твоите родители. Това може да е голям конфликт, така е - вероятно твоите симптоми са плод на този конфликт. 
През психотерапия можеш да получиш други гледни точки и алтернативи на собственото си поведение и отношение към самата теб и всичко останало.
Обикновено когато дойдат тези симптоми, ни подсказват, че нещо в нас се размества или има нужда да се размести и ни повеждат по нови житейски пътеки, напомнят ни за собствените ни слепи петна... 
Успех! 

Винаги съм смятал подобни расъждения , за излишно интелектуализиране . То  и често води до затъване в обяснения и зацикляне , когато не е съпроводено от практическо опитване . Колко по лесно е , да се смени подхода и от нова позиция се разгледа случая .Например да се смени въпроса , защо , със въпроса , какво да се прави сега .Това простичко заменяне действа като магия и сменя перспективата почти , както се сменя  ноща с деня . Разрешаването на въпроса , защо , отива на заден план и се заемаме да видим , сега .Успеем ли да изоставим оценките за случката и предположенията за бъдещето , изоставяме ненужните емоций и се заемаме с реална оценка , на настоящето и как тя може да доведе до желаното . Това в никакъв случай не е самозалъгване . Това на практика е справяне с непознатото поднесено от живота .
Едва когато излеза от ,,гадното"  , Когато всичко се уравновеси , мога да си позволя пренасочване на ресурси за търсене на смисъла . Подобна препоръка има в беседите . На първо място да се справяме с ежедневните задачи , независимо колко дребни са те . И после може да се заемем с така наречените духовни . По друг начин когато си наранена се спираш и обгрижваш раната . Първо даваш шанс на тялото да се възстанови .

Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш  точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното  го четеш по няколко пъти на ден.

Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. 
Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. 
Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин.
За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. 
Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?

Здравей!
Едно от най-важните качества на характера, които форматират родителите при възпитанието на своето дете е самодициплината . Тя е целенасочена човешка дейност, която има за цел да доведе до евентуални бъдещи ползи. Ще ти дам пример, за да ме разбереш, ако аз имам нужда от 10 000 лева и ми кажат, че работейки по 10 часа на ден ще ми ги дадат, моят труд в случая не е проява на силна самодисциплина – сумата е гарантирана и понеже ми е нужда аз го правя. Но, ако условието е, че след като ги положа, по преценка на работодателя, може да ми  дадат парите , но може и да не ми ги дадат / тоест ползата не е сигурна/ се изисква голяма самодисциплина, за  да положа този труд. Следването в почти всички случаи / с изключение на следването в област, която ни е хоби / изисква силна самодисциплина / ползите от него  в бъдещето  са несигурни/ за това и то те напряга. Гледането на порно и самозадоволяването определено действа успокоително, за това и ти си ги съчетала двете неща и си могла да четеш. За това и след спирането на порното, не може да четеш. Фантазирането, че си успешна и т.н. също е средство за бягане от напрежението, което предизвиква в теб четенето. С две думи, не си научена на самодисциплина -това се учи до към седмата година. Огромен проблем ти е и той ще рефлектира във всяка твоя социална сфера, като например създаването на близки и интимни взаимоотношения и други.
Не казвам, че не може да се промениш и сама, но с психотерапевт, ще бъде много по-бързо.
 
Ето ти и една книга по темата, но е със задачи и за тяхното изпълнение също се изисква самодисциплина 
https://www.umniknigi.com/otkys-ot-samokontrol-syznanieto-mozhe-vsichko-na-keli-makgonigyl/

@xam, ще се включа със споделяне като жена - @Човек_88 ти е дал много добра посока.
Жените харесват самоуверени мъже, а това са именно самоприелите се - онези, които са съвсем наясно, че не са съвършени (като всеки друг), но обичащи се точно каквито са си в момента. Онези, които искат да се усъвършенстват, опознават, порастват, без това да е с цел да удовлетворят друг. 
Тренировките (особено по бойни изкуства) са страхотен начин да се научиш да се подчиняваш, чувствайки и разбирайки, че имаш какво да учиш от другите мъже и това не е в разрез с твоята увереност. Можеш така и да намериш мъж, който притежава качества, които баща ти не е имал. Така или иначе обаче не е смисълът в това да удовлетвориш баща си или някой друг - а да приемеш собствените си неуспехи и провали. Така с времето ще спреш да се страхуваш от тях, ще чувстваш, че те хранят, а не те съсипват. 
 
Виж, ти вече съзнаваш моделите, патерните, които са дълбоко заложени в теб и твоя род. Това Е много, това е голям напредък! Щом си ги осъзнал, ще ги преработиш, вярвам го. 
 
Пишеш, че искаш да се научиш да даваш, а не да вземаш. Можеш да опиташ доброволчески инициативи, има колкото си пожелаеш! Но този бунт спрямо авторитети говори, че ти е трудно да приемеш всъщност - защото това те прави сякаш слаб. Сякаш пак си онова малко унизено момче. Истинската сила е в слабостта. Можеш да приемеш само от позицията на слабост. Да учиш от тази позиция, не от такава на псевдо-гордост и сила наужким. 
 
Няма нужда да се "поправяш", ти не си счупен. Ти си умен, млад мъж, който има пред себе си път да извърви, много възможни ходове, никой от които грешни, а насочващи и постепенно все по-прецизни, какво по-хубаво?