Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • Za_muzika_kponeia 2.jpg

Unabhängigkeit

Участници
  • Общо Съдържание

    47
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Unabhängigkeit

  1. Здравей , Monoty! Имаш същия проблем като мен. Нарича се ТРЕВОЖНОСТ- според мен имаш / също като мен/ натрапливости, характерни за ОКР, но слава Богу нямаме ритуали. Според мен - трябва да осъзнаеш , че това е невроза, коренно различно от психозата. Д-р Първанов да ме поправи ако грвша, но ти си осъзната- страхуваш се от полудяване, да не чуваш гласове , респ. ако ти се причуе се плашиш. Шизофрениците НЯМАТ критичност към случващото се и гласовете. Руски автори са категорични - че неврозата е противоположно на психозата заболяване. Че е черта на характера , особеност. Шизофренията е НАСЛЕДСТВЕНА увреда на мозъка - проявява се при деца на шизофреници или внуци- тоест първа и втора степен на родство, или ако се друсаш с амфетамини или трева. Имаш нужда от : - КТП -хипноза -леки успокоителни- аз пия флуанксол . Съветът ми към теб е да ми се довериш, макар че аз самата още не съм съвсем излекувана от този страх и на моменти се плаша , че ще гръмна като пуканка. Но трябва време. Пии хапчета , Моля те , подложи се на хипноза, много добре ще ти подейства и си гледай дечицата! Бъди здрава и ти желая успех. Не си луда , щом те е страх. Не мисли за бъдещето-какво ще стане след 2-3 години, а живей сега , не вегетирай в страх !
  2. Наистина и предната психоложка каза, че амбициите на родителите ми, както и постоянното сравняване с други деца , е довело до моето пренавиване. Знам, че при тревожността виждаш всичко в черни и бели краски- при мен вземането на всеки изпит беше въпрос на момента да станат нещата, за да не изложа нашите. Но дали тези илюзии са в следствие на хиперболизирания ми страх от полудяване? Пък дори и да не са, да Ви кажа , отпуснала съм се, дори и да не стане сега да взема единия държавен, аз съм изключително умна, дори ако не полудея имам амбиции да стана съдия. Благодаря Ви, докторв, мисля, че е време да поговоря с родителите ми, като сменя тактиката, не да се обвинявам аз как ги тормозя с това си състояние , а какво те могат да направят за мен. Доста време бях идеалното дете. П.С. не се тревожа, че хедонина го изписват при шизофрения, даже напротив- дозата хем е малка, хем съпреживявам, че дори и да стане нещо, пия си хапчетата и всичко е точно Страхотен човек сте, д-р Първанов, каузата да се занимавате с проблемите на толкова много хора, в това число и моята е достойно за адмирации действие !
  3. Здравейте , наистина имам нужда от помощ! Първо , преди да започнете с “ имам нужда от психотерапия” , ще кажа, че говорих с човек от фирума за започването на такава, но в момента нямам финансовата възможност защото: - в момента съм семестреално завършила и не мога да изтегля студентски кредит -уча за държавни и нямам работа, за да изтегля потребителски. -не искам да натоварвам родителите ми, защото според мен справянето с този проблем е да израсна като личност, което означава самостоятелно справяне с проблемите. Ето какво се случи за месец време. Бедна, но все още с всичкия си “пишман” студентка изчетох единствено колко хора се страхуват от полудяване. Осъзнах, че няма как да стане само от самия страх, тъй като щом се страхуваш от това нещо , имаш осъзнатост, което при психозата липсва. Спрях да чета форуми, като с последните си пари отидох на психиатър , казах му, че коаксилът не ми действа, той ми го смени с Фуанксол сутрин , обед, вечер по едно. Плюс 2*25гр Хедонин. Лечението започна на 1 септември. Срещата ми с психиатъра бе провокирана от това че : -станах свръх сетивна, всеки звук ме стряскаше , чувах го, в главата ми 5 дни под ред звучаха рефрени от песни. Всеки ден по една песвн. Кошмар беше, защото съпътстваше ежедневието ми . Сутрешния хедонин ме успиваше много, пих го само 4 дни, през което време съзнанието ми беше като празен плик, нито песни, нито мисли, само дето и не помнех какво съм правила преди 1 час . Останах на вечерен Хедонин 25 мг + 3х 0,5 Флуанксол. Обаче изведнъж пак : 1. се върна цикленето на песен, но не с такава продължителност /едни дни го има за 1 час , други го няма. 2. започнах да се тревожа , че всеки момент ще превъртя, автогол ми беше, че за 9 месеца не спрях да чета форумите, а в единия , който е на шизофреници, един мъж е така от нищото в казармата е полудял. 3. Причуват ми се някакви звуци, ама наистина мисля че са ми в главата- като шептене, което е за част от секундата и не разбирам какво казват. 4 За малка част от секундата чувам като фраза, думичка с непознат глас, но става за част от секундата и единственото, което остава в съзнанието ми е тембъра. 5. МНОГО МЕ УПЛАШИ - говорехме си с мама за кучето, после тя като отвори вратата, при самото скърцане на вратата, чух фраза с детски глас свързано с куче, но само думата куче запомних. Тези неща стават много бързо и не помня какво е. 6. случва ми се да съм сама в стаята, родителите ми са в другата, но пак ме хваща неописуем страх, само от това , че в тази стая съм сама, осъзнавам , че няма от какво но ме е страх. Моля Ви, кажете това звукови халюцинации ли са, възможно ли е всъщност аз да не съм имала невроза, а това да е преддормална фаза на шизофрения? Благодаря Ви!
  4. госпожице Колева, жалко, че Варна е на около 500 км от мен. Аз започнах да уча руски, защото има зверски много литература на тази тема. Там пишеше за подобен казус на вашия- един си мисли , че е луд и ще убие човек, а психотерапевът му , му дава нож и му казва “Наръгай ме” обаче той не го прави. По повод психиатрията-честно да Ви кажа аз ако вляза там , ще се върна към страха ми от Паник атаките-че ще ми се пръсне сърцето. Много съм страхлива, пък моята псевдопсихоложка за едно нещо беше права, че съм ужасен егоист. Ето сега видях във фейсбук как приятелката на бившият ми е бременна от него и макар , че от година не сме заедно ми блокира и мозък и всичко, обаче мисълта ми беше “ дали това е непреодилим стрес, от който се отключва БАР или шизофрения” обаче уви, имам да чета за държавен изпит по гражданскоправни науки. Много ми е трудно с тая тревожност, но ще го направя, от време на време пиейки стрезам, а сега съдбата ми праща поредния бъзък-освен , че миналата седмица видях 5 луди- шизофреници ( те са си тези де, в малкия град от където съм) сега чудничко си чета за поставянето под запрещение и истински се надявам да не попадна във втората хипотеза на чл 5 ЗЛС “ душевна болест”
  5. ... Съвсем случайно попадна на Ваш пост от 2006 г, в тема за психозите. Как така от нелекувана невроза прераства в психоза?!!! Боже, аз съвсем ще откача. Моля ви обяснете ми, ако примерно съм с тревожно разтройство 5 г на 6тата ще полудея ли :О
  6. Здравей, дано не те обидя по някакъв начин, но наистина много се страхувам да не отключа шизофрения и имам няколко въпроса към теб. 1 Имал ли си родственици с този проблем, или е така от нищото се отключи- т.е. си от този 1% които са изтеглили късата клечка от живота. 2 на колко години я разви и имаше ли предиспозиция т.е. нещо странно да се случва с теб, като реакции, или страх ирационален, изобщо имаше ли чувство, че полудяваш 3 Имал ли си преди това някакъв вид невроза- било от паническо разстройство, или ОКР и тн, 4 с мен се случва нещо странно - от толкова четене по форуми за шизофренията като симптоми се плаша, че започнах и аз да си ги откривам върху себе си- да се дразня от шумовете от съседите, защото бях чела , че хората преди пристъп и по време на пристъпа се дразнят от тези неща. Да изключва за секунди какво ми говорят хората и да се концентрирам върху определена мимика или техен жест. Веднъж дори не знам, дали не беше моя върешен глас , ама се изкритикувах, смисъл беше нещо като обида- а както знаеш слуховите халюцинации са ядно изразен симптом и оттогава съвсем се наплаших, че се разболявам. Или изпитвам просто като безпричинен страх отминава за секунда обаче направо ми настръхва кожата. Освен това бях гледала един сериал , в който главния герой е шизофреник и всеки път като се сетя за думичката с Ш, от която много се страхувам и се сещам как на него му говореше еди глас и подсъзнателно си представям как и на мен ми говори такъв глас - примерно лда си, тъпа си , точно както му говореше в сериала, ама съм с ясно съзнание и в момента, в който си мисля за нещо друго всичко си изчезва. МОЛЯ ТЕ, АКО ПОЗНАЕШ НЯКОЙ СИМПТОМ ОТ НАПИСАНОТО, или странно поведение, което се доближава до твое такова ми пиши. Другият вариант е просто до такава степен да съм се вторачила у себе си, че да си търся и предизвиквам сама симптоми.
  7. Да Ви кажа и аз вече не се страхувам, че ще полудея. Приела съм го, че дори и да стане, злочеста съдба. Не знам дали ще ми стиска да се хвърля през терасата, ако това св случи, защото пак четох форум на болнк от тази болест, пият си лекарствата и си вегетират. Имаше няколко близки на такива хора, които писаха как са се самоубили. Дори едното момиче е било от този злощастен 1%, които без фамилна обремененост, просто са изтеглили “късата клечка” , а като е получавала пристъп винаги е говорила на чужд език. Та, четейки историята й наистина спрях да бъда егоист, да мисля за себе си, защото каквото и да е детето, важното е да е живо. Сега не знам защо, но всички натрапливости си отидоха, за сметка на това просто от време на време изключвам какво ми говорят хората, а всякаш се вглеждам в мимиките им, както и имам чувството , че се дразня на звуците от съседите и ми идва да изкрещя. Но ги приемам и тези неща, не знам дали специално за звуците е , защото бях чела за шизофрениците, че се дразнят от звуци, но честно казано, вече не ми дреме. Просто се стремя в такива ситуации, докато още не съм съвсем превъртяла, да кажа на мама колко много я обичам, както и да й благодаря, че точно тя е моята майка. Пробвам и да медитирам, до някъде успешно, защото имам въображение и лесно си внушавам отпускането на определена зона. Все тая, едно осъзнах и Ви апелирам към него ( докато още мога да мисля) Обичайте се, бъдете благодарни за малките неща, че имате любящо семейство, че виждате слънцето, че имате храна на масата. Останалото не зависи от Вас, затова не го мислете. Приела съм го като карма , дори и да полудея, искам дните, в които съм в съзнание, да ги прекарам щастлива :)
  8. И знаете ли, д-р Първанов, макар че и в момента плача, понеже може наистина агресията ми да е симптом, ще Ви кажа моята максима . Не е важно колко си живял, а да си живял достойно. Изключае ходенето по психиатри, за 23 години карах родителите ми да плат само от гордост. Бях пример за братовчед ми, как ако си достатъчно смел и упорит може да превърнеш детската си мечта в реалност. Винаги съм се борила с живота, била съм критична към себе си и максималист във връзка с резултатите. Та обръщайки се назад мога да кажа , че АЗ ЖИВЯХ достойно. Дали ще умреш при катастрофа, или ще полудееш, все тая, дори сега плача, защото ще бъда бреме за родителите си и ще съсипя техния живот, но какво да сторя?! Колко малки деца умират от рак, може просто да изкупувам карма от предишен живот. Но тук темата вече става много далечна от идеята, с която се регистрирах във форума. Повече няма нито да пиша тук, нито да отговарям на нападки, в крайна сметка ЖИВЯХ ДОСТОЙНО. Благодаря Ви за хилядите отговори, бъдете здрави, от сърце Ви го желая на всички. На себе си обещавам, че това наистина е последния път, в който не спирам да плача от страх и безпомощност. Накрая ще си позволя да завърша с фраза от любимия ми Вазов роман “ Лудите, лудите, те да са живи !”
  9. Не знам, дори и да е, такава ми била съдбата. Може тази агресия да е признак на БАР, четох, че са агресивни, но вече наистина НЕ МИ ПУКА. Вината не е моя, че така ще се получи с мен. Благодарна съм на съдбата, че 23 години бях нормална. :)
  10. На второ място- искам да се обърна към v.kolev, на когото явно му е изключително забавно да чете темата ми и да реагира със смеещи се човечета. Скъпи мой, аз също прочетох твоята тема от 2015 г: “днес карах 140 км без паника и изведнъж ме обзе “ Миличкият той, мен ме изпитваха 50 мин по Граждански процес и за пръв път от 6 месеца имах паник атака, обаче освен с неимоверна болка в сърцето, със задух, а преди да вляза в залата повръщане и диария, ма някак си не го отбелязвам, като малка победа, че издържах . “обливах се с топла и студена вода, само това помагаше” Попринцип е смешно мъж да получава паник атаки, но аз не съм толкова елементарна като теб, не ми е смешно, дожаля ме, защото и аз седях с апарата за кръвно преди да вляза в банята, за да не получа инфаркт. ”майка ми също е преминала през това състояние, но много по тежко. Спомням си, че една вечер ни каза, че е наръгала сестра ми” Ай, че майчето е по-луда и от мен. За да не травмирам и аз децата си един ден, никога няма да имам такива. И ето, дори сега не ми е смешно, а ми е жал и за семейството ти и за теб, че сте преживяли това. Извод- “Присмял св Куку на Пипи, че му е по-дълго името” Не си цъфнал и вързал, за да се подиграваш на човешкото нещастие. Поработи върху емоционалната ти интелигентност, защото от реакциите ти си личи , че ти е в дефицит. Айде със здраве!
  11. Без да ме познаваш е крайно глупаво да ме нападаш, та дори и по интернет. Първо, не мрънкам и не се демобилизирам. Ти знаеш ли какво е хем да се оглеждаш и озърташ от къде идва всеки шум, в същото време да си последна година право и да трябва да наизустяваш едни огромни алманаси, иначе ще повтаряш , а в главата ти е написаното по форуми.... Например-дъщеря ми отключи параноидна шизофрения, нямаме никой в семейството, тя е резистентна към лекарства и я лекуват с ток. Или в психично здраве “историята на Константин” момчето, което в шизофренен пристъп почти не е убило майка си”?! Тааа, аз трябваше хем мислейки за тези страшни неща да се мобилизирам и да уча. Знаеш ли , че до май месец, аз 4 месеца живеех с тези страхове без да споделя на майка си, за да не я тревожа? Знаеш ли какво е всяка вечер да се молиш на Господ да не се събудиш луд , но не заради своя живот, а защото докато родителите ти дойдат от град на 200 км от София, не се знае ти дали няма да си пребита или изнасилена от цигани, а при такава гледка майка ми щеше да се срине, защото много се притеснява за мен още от паник атаките. Знаеш ли какво е приятелите ти да гонят и да се подиграват на клошарите пред Happy, да им казват , че са ненормални, луди , а ти да си казваш- ето какво ме чака като полудея и после цяла вечер стойчески да мълчиш, мозъкът ти да изключва на моменти, да ревеш в тоалетната, но пред тях да не споделиш в какъв ужас живееш. За последно- когато родителите ми разбраха за състоянието ми ме прибраха при тях и твърдо ми забраниха да ходя на изпити. Аз въпреки тях, въпреки страховете ми , НЕ СЕ отказах. Изпадах в нервни кризи , че ще ме скъсат, късах лекции, хвърлях учебници, защото нашите ми забраняваха да чета, а това означава само едно- теглиш въпрос от конспекта не го ли знаеш край. Чаках ги да заспят, за да взема учебниците и да чета. Моля те, недей ми говори , че аз женая да печеля внимание , състрадание и да бягам от отговорност, просто защото и с последните си сили винаги се стремя да излеза достойно , победител и да направя близките си горди!
  12. Как какво толкова?! Ти съзнаваш ли, по-скоро можеш ли да анализираш написаното по-горе от мен. Бих минала през всичко- да ми изпържат мозъка с ток, да пия какви ли не хапове, да ми сложат от инжекциите за терапия на шизофрения и какво ли още не , само за да не полудея!!!
  13. Ако чуваш гласове в главата си, общо взето подобно на натрапливостите , обаче осъзнаваш, че това е нещо като вътрешен глас, не полудяваш нали. Защото се случи като бях сама, малко се поуплаших да не съм луда. Извинете, че пак Ви спамя
  14. Господин Баев, наистина много Ви благодаря , сигурно ставам изключително досадна и изглеждам като имбицил отстрани, но просто нямам късмет с лекарите- ето за паник атаките ходех при А, ужасен човек е, груба , алчна, не ми помогна , не ми обясни, може би защото ходех в частния й кабинет. Не съм научена да плюя хората, но тя го заслужава, да не говорим за това дето ми каза, че съм в депресия и ако не се лекувам ще се самоубия и аз наистина бях на терасата, е не се. Дори не съм имала ден без да уча , да се гримирам или да спортувам. Пробвах и холотропно дишане при Б, той е страхотен човек, обаче това не е моето... от него пак ме стягаше сърцето. Сега д-р В е добър и отзивчив лекар, доктор на медицинските науки е и ми изслушва простотиите, все се надявам макар че е млад, да различи човек с потенциална психоза от тревожен човек, не ме тъпче с лекарства. На психотерапия ходя в центъра за психотерапия на Граф Игнатиев, ама май не случих на терапевт. Затова дълбая и губя надежда , че се оправям. Защото пробвах всичко, плюс отказах цигарите, изчетох 10 книги за позитивно мислене на Луис Хей и други такива глупости и два пъти ми леят коршум .
  15. Аз също не мисля, че това е правилния подход. Аз й обяснявам , че нямам Паник атаки, но се страхувам да не получа БАР, тя ми дава да попълня някакви анкети и правим свободен разговор , пълната простотия. И аз използвам целият ми речников запас, говоря й високопарно и сама си давам по-изчерпателни отговори на въпросите от нея. Стига с тия паник атаки, органиката им - нямам такива простотии вече, откакто почнах да се страхувам, че полудявам. И тая бахова терапия също е пълен булшит. Накрая ще му тегля една майна, нито хапчета ще пия , нито психотерапия. Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове
  16. Господин Баев, май всъщност проблемът ми е , че съм много страхлива, а рисувайки си страховете, аз всъщност за това и плача. Дано наистина не полудея. Дано това е път към духовно израстване, макар че колкото и да проклинам тая спирала , в която животът ме въри вече година и полвина, аз израстнах и от себично дете- пълен материалист, се превърнах в състрадателна и жертвоготовна млада жена .
  17. вече от 3 седмици, обаче не знам ако съм наистина на път да полудея има ли смисъл и от лекарства и от терапия. Разбирате ли, че се опитвам всячески да си измвстя фокусната точка, спортувам докато не ми блокират краката. Като се погледна в огледалото , наистина много красиво момиче съм, ама в следващия момент си казвам, е и какво от това като ще полудеееш, като си в период на мания ще изхарчиш всичко спестено от родителитв си през годините и пак започвам да рева. Наистина не мога повече
  18. Здравейте! Аз може вече съвсем да Ви отчаям с тъпотата и страховете ми, обаче не оздържам. Направих всичко, което ми препоръчахте. Отидох при психотерапевт, който за 5 сеанса, освен че ми препоръча Бахови капки и да ме анализира , че съм от типа красиви момичета, които са пълни с комплекси, макар че имам според нея перфектна визия, друго не направи. Аз и казвам имам от време на време натрапливости, които ме връхлитат , ответен отговор- препоръчвам ви Бахова терапия. Сега , ще ме прощавате, но все още не съм полудяла( може би е въпрос на време) , но съм и от горе на всичко юрист, това за мен не е лечение , а както немците казват ‘quatschen’. От медицинска гл. точка - отидох при доктора, казах му, че имам от време натрапливости, ако ги нямам живея в непрекъснат страх, че ще отключа БАР и се влошавам, защото едно е да се плашиш от инфаркт- както бях миналата година, друго е да ревеш постоянно , че сигурно си напът да се абонираш за Карлуково, да казваш на 17 годишния ти братовечед, като полудееш да те гледа, че ще ти е единственият близък роднина... И докторът ми каза” нали за това пиеш хапчета, за да не полудееш” Cool ! ;;( И ми предложи да пробвам ципралекс. Моля ви, ОБЕЗВЕРЕНА съм, от лекарства- пиех ги стриктно, но все по-често рева и ме. е страх , че ще развия БАР. Чета по форуми как от Паническо разстройство се е оказало БАР, как чуват гласове, след 3-4 години борба с ПР. Изчетох и за генетичните тестове, но те са за подходящ медикамент. Четох - на немски статия на някакъв швейцарски учен за БАР от гледна точка на генетика- хубаво при 2ма родители с БАР има вероятност 65% да се разболееш и ти, ами останалите 35% какви са, такива като мен ли, които за 1 и 6 месеца само регресират. Кажете ми, защото вече аз чисто психологически загубих битката в главата си, защо да пия хапчета, като нон стоп плача, че ще се разболея от БАР, как мога да се изследвам или какво да пия , за да не се разболея. Аз се поболях, гледам да не плача пред нашите, но вече не издържам, защо на мен... Колкото и да е грехота, май ако умра в катастрофа или от рак е по-добре отколто да съм луда... И в момента, пишейки това пак плача, защото за година и полвина аз не се подобрих, напротив, въпреки , че пиех хапчета, спрях цигарите, спортувам от чудо, не се оправям.
  19. Здравейте! Пише Ви едно отчаяно момиче. Моят проблем започна януари 2017 . Имах бодежи в сърдечната област, като държа да отбележа, че нито съм употребявала наркотици, нито имаме някой в семеството, който да е имал паник атаки , за да съм предразположена. По това време учех право, а за да смогвам с подготовката , често пиех покрай сесията кафе и редбул. Така се озовах в св Екатерина на кардиологичен преглен, но се оказа, че нищо ми няма. Въпреки всичко аз живея сама в София и продължавах да се плаша , че сърцето ми не е добре и ще съм поредният “претупан” пациент и ще умра или у дома, или на някоя спирка на градския транспорт. Родителите ми ме заведоха при проф. В. М., която ми изписа Сероксат 15mg и вечер Ремирта 10mg. Пих ги 6м. тя нито ме посъветва за психотерапия, нито за подходяща литература, за да си изясня проблема. Все тая, докато ги пиех имах здравна тревожност-както и до ден днешен. Тревожа се от най-малкия проблем да не е рак. Спрях ги и отново бях с апарата за кръвно, защото пак имах паники, разбира се една идея по-озъзната и не се плашех, че ще умра. Така до 17 януари 2018г когато прочетох, че хопохондрията е предвестник на шизофрения понякога. Тогава започна Адът за мен и вече 7 месеца няма излизане. Почнах да се стряскам от всеки звук, да се оглеждам нон стоп, да си внушавам , че сигурно полудявам, че ще се скитам из улиците на София като отключа шизофреничен пристъп. Естествено и ревях , но то нормално, ако вместо да имаш мечта за утрешния ден, ти се молиш на Бог да не се събудиш и да чуваш гласове. Както и да е , до май месец се оправях сама, имах страхове, но само като съм у дома сама. Учех, бях последна година студентка, въпреки, че си представях, че полудявам, въпреки сълзите не се оставих, завърших го това Право, а много здрави мой колеги не успяха. Около май месец обаче не издържах, минаваха ми натрапливи мисли вече -от 15 мак натам, че ще се самоубия, изправих се пред страха си-застанах на терасата, обаче не посмях, само след това 2 дни ревах, защо съм си го помислила. Толкова ли съм извратена и ненормална. Какво ми липсва, след като имам всичко! Все тая, препоръчаха ми д-р Й Г.- казах му всичко, изслуша ме в продължение на 1 час , за разлика от проф. М, която на 5 минута ме прекъсваше... Той ми изпита Коаксил 3*1 таблетка. Пих го, имах и натрапливости от време на време свързани с терасата, страхувах се също така, че посегна на майка ми, ще убия кучето ми, дори си го представях. Обаче бях в сесия- най-тежката като за последно, тогава забелязах, че счупвайки се от учене , не мислех за тези неща и учех, не заради сесията, а за да намери съзнанието ми покой. Така и завърших, преди здравите още, напук на това, че всички ми казваха , гледай си здравето и догодина отиди на изпити. Сега се успокойх, нямам да уча, започнаха отново натрапливостите, но не са постоянно, а като паник атаките- идват изневиделица и си тръгват след минутка. После като че аз ги анализирам по 20 , 30 мин и повтаряйки си, че това е само мисъл. И край, може би на другия ден да дойде нова, но не е толко често. Пробелмът ми е, че изпитвам ирационален страх да седя сама, стряскам се от шумове, абе просто ме е страх, ако съм в родния ми град , при родителите ми, всякаш нещо ще ме нападне в гръб, като съм сама у дома, макар, че осъзнавам , че няма как да стане, просто изпитвам страх като емоция и въображението ми работи, но аз съм от дете с богато въображение. Когато съм в София сама у дома ме е страх , че ще полудея , затова и не се задържам. Страх ме е от БАР, Шизофрения, никой не ми казва дали мога да ги развия, завършила съм математическа гимназия, искам да са точни, да ми кажат можеш, няма как. Никой не ми казаа и аз се плаша. Освен това в семейството ни нама болни от БАР , Паник атаки, Шизофрения, проверила съм до ниво пра-пра баба и дядо и по бащина и по майчина линия. Моля Ви, кажете ми какво ми има, щото май с хапчета аз не се опрявям. Благодаря предварително. Пропуснах да кажа, че откакто имам страхове нямам паник атаки
×