Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Полина Юлиева

Участници
  • Общо Съдържание

    52
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Мнения добавени от Полина Юлиева

  1. Не познавам Байрон Кейти, но ако написаното от нея създава впечатлението, че "винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени", вероятно е стигнала до разбирането, че никой не е в състояние да промени друг човек, без този друг сам да пожелае това.

    Колкото и да посочваш на някой как би могъл да се промени, гласът ти ще остане глас в пустиня, ако не се отнесеш към него така, че той да е искрено заинтригуван, трогнат, респектиран и пр. и сам да пожелае да те чуе или да последва примера ти. Някои хора сякаш имат природна дарба да мотивират към промяна по такъв ненатрапващ се начин (например хората, за които казваме "учител по призвание"), но за повечето от нас това е трудна задача. 

    Това разбиране, че човекът е автономна система, на която "не можеш просто да налееш акъл отвън", е може би първото най-важно нещо, което един психотерапевт научава в своето обучение. Без такова разбиране, можем да говорим за (понякога успешно) превъзпитаване с морков или тояга, но не и за психотерапия, в истинския смисъл на занятието.

    С други думи, единственият начин да предизвикаш промяна у някого, е първо да промениш нещо в собственото си отношение и да спреш да се държиш с него както всички/ както винаги/ както заслужава/ както смяташ за правилно и пр. Но и да си готов да поемеш евентуалните негативи от този риск...

  2. На 11.11. 11 неща, които не прави добрият терапевт :)

    1. Добрият терапевт не омаловажава страданието ви, не ви казва, че сте класически случай и не ви слага диагноза. Ако го прави, вероятно е зает повече със себе си, отколкото с вас. 

    2. Добрият терапевт не ви казва, че проблемът ви се дължи на стрес или че е само в главата ви. Ако го прави, вероятно е установил, че маркетингът е по-важен от експертизата.

    3. Добрият терапевт не ви обяснява какъв ви е проблема (още по-малко с термини, които не присъстват във вашия речник). Ако го прави, вероятно крие неразбирането си зад думи, така че вие да изглеждате неразбиращи, вместо него. 

    4. Добрият терапевт не ви говори за его, свръхаз и защити. Ако го прави, вероятно още преговаря учебника по психология за 11-ти клас (или пише следващата статия в блога си по популярна психология).

    5. Добрият терапевт не споменава Бог или майка ви, преди вие сами да го направите. Ако го прави, вероятно бърка психотерапията с проповед или с лекция по психоанализа for dummies.

    6. Добрият терапевт не ви казва, че няма смисъл да търсите причините за проблема си. Ако го прави, вероятно никога не е преминал през собствена терапия - иначе щеше да знае, че това, което лекува, е търсенето, а не намирането.

    7.  Добрият терапевт не ви обещава бързи резултати. Ако го прави, вероятно е повярвал на магическата сила, която му приписвате, докато го гледате като последна надежда. 

    8. Добрият терапевт не изисква от вас да сте силно мотивирани. Ако го прави, вероятно самият той се съмнява в ефективността на метода си и неизбежно ще ви припише вината при неуспех на терапията. 

    9. Добрият терапевт не ви изброява 16 вида терапия, които смята да миксира според нуждите ви. Ако го прави, вероятно не е специалист в нито една от тях и използва всяка следваща да прикрие пропуските си от предишната. 

    10. Добрият терапевт не говори повече от вас. Ако го прави, вероятно не се интересува какво вие имате да му кажете (освен ако не чете мисли, но дори и тогава ще трябва да млъкне, докато ги чете).

    11. Добрият терапевт не ви убеждава да замените високотехнологичната си работа с такава, която е "по-близо до природата и човека". Ако го прави, вероятно ви завижда, че печелите повече от него.
     

  3. Здравейте,

    Може би няма да видите много смисъл в това, което ще кажа, но е добър повод - за някой страничен читател може да се окаже полезно. Често по-лесно виждаме нещата отстрани.

    От поста ви личи, че сексът играе много важна роля в живота ви - той е не само активност, която носи удоволствие, интимност, чувство за връзка с друг човек и, разбира се, младежка гордост - а нещо, което сякаш заема по-голямата част от представата ви за това кой сте, което сякаш изчерпва вашата идентичност. Т.е. все едно си казвате за себе си, "аз или съм страхотен любовник, или съм никой".

    Проблемът с такъв вид идентичност е, че вероятно сте оставили много други важни страни от себе си недоразвити - страни, които вероятно биха били ценни за приятелката ви, и на чиято липса тя реагира с моментно отдръпване. Без да разбирате това, вие реагирате на нейното охладняване със спадане на сексуалния интерес, което може да се изразява в спадане на ерекцията.

    От това как ще възприемете този сложен (и в голямата си част несъзнаван процес) ще зависи и какви стъпки за справяне ще предприемете: (1) ако го приемете като пълна глупост, ще потърсите външни средства за усилване на потентността; (2) ако все пак намерите някакъв смисъл, ще потърсите психотерапевт, който да ви помогне да доразвиете себе си като пълноценен млад човек, както в секса, така и в останалите важни области.

  4. Здравей love_10,

    Това, че търсиш съвет тук след като си посетила психиатър може би означава, че не си получила отговор, който да ти даде достатъчно надежда и идеи как да си помогнеш. Казваш ни, че само да си знаеш диагнозата (при това цели 4!) не ти върши кой знае каква работа. Но психиатърът сигурно не те е оставил да си тръгнеш съвсем без насоки. Сигурно ти е предписала медикаментозно лечение и/или ти е препоръчала психотерапия. Какви бяха препоръките й и какво е твоето отношение към тях?

  5. Здравейте Димитров,

    От това, което пишете, разбирам, че идеята за връзката между тревожността и екзистенциалните дилеми не ви е чужда. Дори напротив, сякаш имате готовност да не се подлъгвате по лесни обяснения и механични методи за справяне с тревожните симптоми, а да си зададете истинските въпроси за себе си, желанията си, мястото си в света, и какво стагнира развитието ви и възпрепятства осъществяването на това, което вероятно усещате като нереализиран потенциал.

    Сама по себе си тази готовност е много добра прогноза, защото сте преодолели първата сериозна бариера по пътя - отричането на тази връзка. Хората обикновено предпочитат да разглеждат живота си като "идеален, само да не беше тази тревожност, замайване, паника и пр." Такава позиция не е случайна и нейното преосмисляне е съществена част от една терапевтична работа. Но положителното е, че в това отношение изглежда сте крачка напред. 27 е чудесна възраст да останете буден по тези въпроси!  

  6. преди 5 часа, Орлин Баев каза:

    как се действа тогава при неочакваните панически атаки, които не са предшествани от никакви мисли?

    "Със смелостта, идваща от любовта..."

    Красиво казано, но леко затрудняващо от практическа гледна точка. Не е ли по-естествено в този случай първо да се зачудим защо вместо мисли в главата си, преживяваме паническа атака? И евентуално да потърсим някой, с който да можем да изследваме тази "психична подмяна"? Звучи ми по-реалистично някак. Щото, смел, смел, колко да си смел, като те удари паниката...

  7. Дани,

    Допускам, че ти можеш да помогнеш на терапевта да излезе от безизходицата, а той в замяна ще ти помогне да се излекуваш от неврозата си. Мислиш ли, че може да се получи такова ползотворно сътрудничество? 

  8. преди 2 часа, Човек_88 каза:

    Т.е това е единственото, което да правя - да мисля за други неща?

    Обаче трябва да внимаваш за какво мислиш (за работа и плащане на сметки е добра идея) - защото започнеш ли да мислиш за хубави неща, оставиш ли ума ти безгрижно да се зарее в блаженство, паниката може да те връхлети отново. Коварен е паническият механизъм...

  9. Току-що, Svetlioo каза:

    Също така разбрах и че изборите взети в тревожно състояние са грешни и когато съм в такова да не взимам никакви решения

    Отлично наблюдение. А би ли могъл за миг да допуснеш, че ситуацията може да е обърната наопаки (макар и да не я усещаш така): когато се налага да направиш труден избор, е толкова важно да не сгрешиш, че не ти остава нищо друго, освен да се "паникьосаш"?

    Или да го кажем по друг начин: когато си изправен пред важен избор, ти е толкова трудно да вземеш правилното за теб решение (защото вероятно трябва да съобразяваш изискванията на много други хора и обстоятелства), че не ти остава нищо друго, освен да се "спасиш" в паническата криза?

    Мисля, че неусетно си се насочил да търсиш решение в правилната посока. Продължавай!

  10. преди 22 часа, Svetlioo каза:

    аз се научих че няма да умра, изживях стотици паник атаки на работа, с приятелката ми, сред хора и къде ли не...

    А не искаш ли да се научиш и как да живееш, без паник атаки, на работа, с приятелката ти, сред хора и къде ли не...

  11. Интересно е да се запитаме защо сега се възражда интересът към психеделичните изследвания, след подозрително рязкото им прекратяване в края на 60-те години? Та нали още тогава изследователите са съзирали терапевтичния им потенциал. Сигурно има много конспиративни теории по този въпрос, които би било любопитно да разберем. Но да приемем, че възобновеният интерес към психеделиците е продиктуван от главоломното нарастване на психологичните страдания, с които медицината не може да се справи, а психотерапията не може да смогне.

    Ако за един пациент са необходими няколко години, за да преодолее тревожно разстройство или личностни дефицити, една голяма част от това време е посветена на своеобразна "подготовка" на този пациент да стане способен на трансформиращи преживявания (инсайти). Това е време, което често протича тягосно както за пациента, така и за терапевта, и през което понякога и двамата имат чувството, че никакъв особен напредък не се случва.

    Мисля, че точно тук психоактивните вещества биха имали огромна роля - чрез способността си да предизвикват разширяване на съзнанието и намаляване на его-защитите биха могли да фасилитират/ ускорят/ катализират терапевтичния процес. Но ще могат ли да заместят психотерапевтите? Страхувам се, че без опитен водач в психичната реалност резултатът би бил толкова плачевен, колкото не един психеделичен евангелист вече е изпитал върху себе си.  

    Можем само да се надяваме, че уроците отпреди 50 години са научени и "магичните" субстанции, използвани от хилядолетия да свързват човека с трудно достъпни области от психиката ни, ще останат само това - полезен инструмент в ръцете на здравомислещи и обучени медиатори (психотерапевти).

  12. Току-що, Svetlioo каза:

    Това което е в мен, обяснявам си го че започва с адреналина

    Като казваш това, все едно казваш, че мисълта започва с електрически импулс в мозъка. Да, психиката и телесната химия са много свързани, но както вечния въпрос за яйцето или кокошката.

    Не е ли по-добре, когато говорим за психиката и се опитваме да я разберем, да оставим адреналина на биохимиците, и да се фокусираме върху това, което можем лично да изследваме - себе си и отношенията ни с другите. (Това изследване рано или късно ще ни отведе до източника на страха.) 

  13. В 3.10.2018 г. at 17:32, Svetlioo каза:

    А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес.

    Едва ли има нещо, което на ежедневно ниво да причинява по-голям стрес, от излъганите очаквания. Животът ти не е това, което си искал да е, на което си се надявал, и чувството, че имаш все по-малко контрол върху развитието на нещата е достатъчен повод за тревога. Разбираемо е, че искаш да анастезираш тази тревога. Но възможно ли е да не мислиш за бъдещето? Нима това не е най-човешката способност? 

    Вместо да бягаш от мислите за бъдещето, инвестирай в това да разбереш защо те тревожат. Това би бил най-сполучливият начин да се освободиш от страховете в настоящето.

  14. преди 19 часа, dani94 каза:

    ...как човек, който вече няма надежда, няма сила, само черни мисли, може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне...

    Здравей Дани, 

    Много трудно се живее без надежда, но ето че си тук и търсенето ти може би ще ти покаже светлинка в тунела. 

    Сигурно си много объркана защо всичко това се случва на теб, с какво си го заслужила и има ли изход от страданието ти. Изглежда много си мислила за това през последните три години и си отчаяна, че от никъде не получаваш задоволителен отговор. Отговор, който по убедителен за теб начин да свърже страданието ти с личната ти житейска история, който да ти помогне да съзреш смисъл в симптомите си (защо ти се случват и защо точно в този момент от живота ти).

    Ти си права, че доверието към терапевта не бива да е сляпо, а да минава през загриженото търсене на тези отговори. В много черни краски описваш безизходицата си, но аз все пак виждам нещо  оптимистично: Вярата ти в живота не е изгубена - именно тя те е накарала да се усъмниш, че симптомите ти могат по магичен начин да бъдат приспани и паниката да бъде надхитрена. Тя ти е подсказала, че за да си върнеш радостта от живота и да вземеш бъдещето си в ръце, е необходимо истински да се ангажираш да разбереш себе си и отношенията си с хората. А това може да стане в сътрудничество с психотерапевт, който искрено споделя тези цели. 

  15. Грешиш. 

    Този "път, който са ти показали и който не си успял да приложиш при теб" води ли до отговори на дилемата ти, "че искаш нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намираш как и се сдухваш"? Не си сигурен? И аз така си помислих.

    Можем само да се надяваме, че когато прогонените ти мисли се поскитат немили-недраги извън главата ти и после се върнат обратно, ще им отвориш вратата и ще рискуваш да инвестираш и четвърти път. Но този път при някой, който ще поеме отговорност поне за половината от "проблема в теб", защото така е честно в терапевтичната връзка.

  16. преди 5 часа, Човек_88 каза:

    Явно не си давам сметка за тях и не мога да ги разчета директно, защото са несъзнавани и затова не правя нищо. 

    Точно това имах предвид - може би нямаш идея какво поражда симптомите ти, защото то е извън съ/знанието ти. И как се бориш с нещо, което не знаеш какво е? На сляпо ли? 

    И аз така, като почне нещо да трака в колата, отварям капака и гледам, гледам, побутвам тук-там, подкарвам я сред природата да подиша чист въздух, пък накрая - ща не ща, отивам до автосервиза...

  17. В 17.10.2018 г. at 11:21, Човек_88 каза:

    знам механизма на стресовата реакция, знам че мислите я правят и че те НЕ са нещо външно, а мое, вътрешно, мой избор. Но това знание не ми помага да ги променя.

    Може би не ти помага, защото това, което смяташ, че знаеш за мислите си, се отнася в най-добрия случай до съзнаваните ти мисли. А какво правиш с всички останали? С онези безброй неструктурирани, нелогични, неформулирани на обичайния ни език мисли, за които не си даваме сметка? Които остават несъзнавани, докато не дадат индикация за съществуването си чрез ирационален страх/симптоми като твоите, например.

    Тези мисли не можеш да разчетеш директно. Имаш достъп до тях единствено чрез симптомите си. Симптомите са нещо като лапароскопски уред, с който да достигнеш несъзнаваните си мисли и евентуално да ги промениш, така че да не бъдат вече патогенни. Но тук май опираме до високи технологии и специалист, обучен да борави с тях.

     

     

  18. преди 13 часа, Човек_88 каза:

    Въпросът е как може при едни и същи усещания едни хора да реагират така, а други - като нас?

    преди 10 часа, svetoslav_m каза:

    Много добри примери с хора които не се трогват от дори силен световъртеж, че и по-лоши болести.

     

    Замислих се, колко от тези хора със световъртежи, които изброявате, са търсили психологически съвети за състоянието си? Най-вероятно никой - защото разбират биологичното основание на симптомите си и знаят, че трябва да се научат да живеят с тях.

    Вие обаче търсите психологически съвети. Интересно защо го правите?  Дали не означава, че самите вие допускате (макар и подсъзнателно), че вашето страдание е по-различно? Че може би е плод на някакъв вътрешен конфликт, на нещо останало затлачено в ума, с което психиката се опитва да се справи, мобилизирайки и тялото с неговия богат  репертоар от изразни средства? Нещо, което настоява да бъде разбрано. И което вероятно ще продължи да настоява, по един или друг начин.

     

     

  19. Здравей Наско,

    Виждам едно противоречие в поста ти: Казваш, че искаш да промениш нещо в мисленето си (което по подразбиране е бавен процес), пък молиш за спешен съвет, който изведнъж да те отърве от страданието ти. Мислиш ли, че може да намериш такова решение? 

    Понякога, когато си в "капан" от доста дълго време, умът влиза в особен режим, и е трудно да си представи друг изход, освен "чудотворен". Но с подкрепата на някой, който е обучен да държи връзка с реалността на сложните психични процеси, можеш да откриеш и по-вероятен изход от проблема си (макар и не толкова лесен).

  20. Здравей Краси,

    Тъжно е това, което ще кажа. Няма да те зарадвам или успокоя. Светът е несправедлив, нали? Не си сполучила с родното си семейство, но тайничко си се утешавала, че веднъж да пораснеш, ще си направиш свое, истинско семейство. Но времето минава, вече си на 23 (е, ако беше в София, симптомите ти щяха да почакат до 32, преди да те връхлетят със същата неизбежност)... Приятелките ти разхождат бебешки колички и бързат за следващото хранене, а твоят цикъл идва и този месец...

    Питаш дали има лек за твоя проблем? Има. Но мислиш ли, че ще имаш куража да се изправиш пред истината за твоята самотност? Че ще имаш търпението и усърдието да разнищиш и преразгледаш онези дълбоко вкоренени в теб несполучливи модели на интимност и свързване с другия, които ще те обричат на несполучливи връзки отново и отново? Това е труден път. За който не е задължително веднага да стягаш куфарите за София. Но можеш веднага да започнеш да мислиш за този въпрос като за най-неотложния за решаване в живота ти. 

  21. Кремена, впечатлена съм как бързо се съвзе от объркването си и започна да задаваш истински важните за теб въпроси. Това е голяма и много смела крачка, с която казваш "Край на самозаблудите - време е да порасна, колкото и да се страхувам от това!" Решителността ти личи в начина, по който само за ден смени тона, изказа, "присъствието" си в дискусията. Браво момиче! Чака те труден път, но смелостта винаги се възнаграждава!

  22. Здравей Анонимен,

    Случило се е нещо при срещата с твоя приятел от детството, което те е накарало да се идентифицираш с него. Несъзнаваната част от твоята психика е открила моментно сходство между вас двамата и е проговорила на езика на аналогията, за да изрази някакво опасение по достатъчно завоалиран и щадящ за теб (за съзнаваната част от теб) начин. Проблемът е, че тази "пощада" си има цена, и ти я усещаш в пълната й тежест (и с лихвата, така да се каже) чрез тревожните симптоми.

    Т.е. изправен си пред загадка, на която само ти имаш отговора, но не знаеш как да стигнеш до него. Психотерапевтът е затова - да ти помогне да го търсиш и да не губиш посоката, докато го откриеш.  Това е труден и, в някакъв смисъл, творчески процес. (... в който зациклянето понякога е нормално - например "да си отговаряш на едни въпроси в продължение на седмица" ;) )

    И още нещо важно - част от този процес е излизането от анонимност (... не съвсем в буквалния смисъл). Защото кой има полза от анонимни диагнози? 

  23. Току-що, KremenaPetrova каза:

    Не разбирам кое точно в моето обръщение за съвет и помощ ме постави в позицията на човек,който да бъде критикуван

    Точно това е най-ценното, което човек научава от психотерапията! Тя ще ти помогне да разбираш - и не само в този случай, но и по принцип. 

    Иначе ще трябва да питаш във форума за съвет при всеки несподелен поглед и докосване...

  24. Здравей Тъжно Момиче,

    Бъди спокойна - мислите ти са напълно безвредни за твоето бебче, какъвто и пол да е. То няма как да ги отгатне, нито който и да било друг - те са на сигурно място в твоя ум, докато ти не пожелаеш да ги споделиш (както правиш тук).

    Съзнанието, че имаш тези мисли и че разбираш абсурдността им, всъщност те предпазва от това да навредиш на детето си с тях. Ако педофилите се терзаеха от угризения, нямаше да са такива изобщо.  

    Изживей оставащото време от бременността си като възможност да задоволиш любопитството си по темите, от които изглежда си била рязко и нездравословно откъсната. (После просто няма да имаш време за това :) ) Книги - чудесна идея! Сещам се за една (Делтата на Венера), която може дори да облекчи някои чести, съпътстващи бременността оплаквания, като болки в кръста, хемороиди или стомашни киселини!

    Това ще ти помогне да осигуриш спокойствие и емоционален комфорт на бебчето си, но може би обсесиите няма да спрат да те измъчват, защото те са се превърнали в "предпочитан начин" на психиката ти да реагира на стресовите фактори в живота ти. Тогава може да обмислиш да потърсиш и професионална помощ.  Евентуалната психотерапия ще ти помогне да усвоиш нови, по-адаптивни начини да посрещаш житейските стресори, за доброто на теб, децата, бъдещето и близките ти. 

×
×
  • Добави...