VischkoShteSeOpravi

Никаква.

може би?
Обикновенно мислите се появяват и изчезват , постоянно . Когато някоя мисъл се задържи повече във фокуса на вниманието започва да влияе на тялото .Например разгледаи симтомите на стреса .Здравословен стрес е когато видиш кола да лети към теб , да се качиш на тротоара . Нездравословен е когато това става само в мислите .
Тук , ти очакваш да се разочароваш . Не е здравословно . Здравословно е да очакваш да ставаш по добре и по добре .Очакването се прави като подбираш подходящи мисли .Напр.
--------отивам на лекар и той ще направи всичко възможно за да се почувствам по добре .
------Взимам лекарствата и е ясно че ставам все по добре , само трябва да имам търпение .
Да отблъскваш страха с очакване се учи . Не е въпроса да си затваряш очите зю лошото . Въпроса е кои мисли да задържаш и кои да махаш .
 
 

Здравейте! Надявам се някой да Ви отговори. Аз не съм лекар, само исках да Ви кажа - не се отчайвайте. Защото сте страшно млада и нещо ще се намери да Ви помогне. 

Здравейте, бях писала на скоро пак по тази тема, но беше много разширена понеже бях в процец на грешни диагнози. След доста ходене по лекари в Бургас и след всяко мнение, че ми няма нищо реших да отида на лекар до София. След прекаран ковид, който ми отключи POTS синдром(разстройство на нервната система, която не работи правилно при вертикално състояние на тялото, не се свиват кръвоносните съдове на краката и така имам недостиг на кръв в главата, последствие на това сърцето ми бие много бързо за да компенсира недостига на кръв в главата). Вече 5 месеца съм така пих бета блокери, но много ми падаше кръвното от тях за това минах на ивабрадин. На 26 години съм без хронични болести. Влизам в групата на хипохондрик, и може да си представите как се чувствам след като никой не ми дава 100% лечимост. Физически тренировки, диета и много вода  от там нататък божа работа. Моля за помощ, не знам как да го приема. Нормално не мога да стана да отида до тоалетна сърцето ми бие сякаш съм бягала 5 обиколки на стадиона. Физическите неща ги правя, но психически съм пълна паника и тревога. Страх ме е да почна работа,понеже там съм постоянно на крак. Не мога да си представя как има шанс цял живот да съм така и това хапче което е за болно сърце в моя случаи намаля пулса, ще дойде един момент в който ще почне да ми вреди. Отчаяна съм до краен предел. Благодаря ви! 

Благодаря ви !
Живея в чужбина както писах имам окр и това седене вкъщи и мерките за корона вирус ,седенето  на едно и също място ме подтиска даже избухвам от нерви понякога за което после съжалявам много...
Имам и съвет от Майка ми , радвай се на дъщеричката си и не обръщай внимание на проблемите ,то било на вън или вътре защото с времето когато дойдеш на мойте години ще съжаляваш за това време , че си  го изгубила с нерви  и тревоги  ,намеретее си двете занимание в игри и шеги ... 
Но, Знам едно където и точка на земята да си ,родината ти е дом от чужбина дом не става . Предпочитам да работя за 300,400 лв , но да бъда обградена с мой народ не съм Българка , но аз съм родена там и милея за България и родните си , приятели , Българския Език, , горите , планините , въздуха даже .....

,, всеки ден мисля дали когато сложа глава на възглавницата ще заспя ,,
Това е натраплива мисъл, тя те напряга и не можеш да заспиш.
Това е.

Терапията няма да промени нивото ти на възбудимост и реагиране на стрес. Това може да се коригира в известна степен чрез медитация и спорт. 
Психотерапията ще направи нещо друго, тя ще  доведе до по -рядко отделяне на самите стресови хормони - адреналин и кортизол и дори, когато се отделят, ще са в по-малко количество. Това е така, пускането на стресовата реакция, зависи от нашата преценка да дадената ситуация. Нито едно събитие не е само по себе си стресогенно, нашата преценка за него го прави такова.Преценка ни зависи от нашите убеждения в две насоки.Първата е ,, кой съм аз и какво е моето място в социума, втората е, ,, какво е  живота, дали е едно бойно поле в което от всякъде ни дебнат и едва оцеляваме или нещо хубаво, на което трябва да се наслаждаваме и радваме,че го преживяваме,,. 
Много хора, живеят убеждението,че нещо в тях не е наред, притесняват се от това как другите ги приемат и са в непрекъсната тревожност.Други пък си мислят,че живота е нещо опасно и също са непрекъснато напрегнати, да не би някой да ги прекара или ги сполети нещо лошо.
Щом си тревожна, ти имаш най-вероятно и от двата типа неправилни убеждения, работейки с психотерапевт, те ще се променят и стреса ще намалее значително в твоя живот.  Всъщност, стресовата реакция е болезнена и неприятна, тогава, когато енергията, която дават адреналина и кортизола не се използва за решаването на проблемите ни.Ако ние я използваме за конструктивни действия, хормоните се разграждат и усещанията са много слаби или дори липсват.
 
 

...И да не споделиш явно, ще се чувстват опасенията ти емоционано. Той е на 22, живее му се. Какво иска момче на 22? Отговори си сама... Не е невъзможно и да поиска семеен живот. По-скоро е нормално да поиска - просто светът в който живеем, се отдалечава прогресивно от нормалното, а той е в този свят, какъвто е. А той дава послания за секс, много партньори, разгул, "поживяване" до 30+, че и повече... Зависи от момчето, от качествата му, от вътрешната устойчивост, принципност, стабилност или не, които си носи или не и доколкото... Аз на твоя място бих споделил - ако не иска, нещата поне са ясни - прекарвате си добре и толкова. А ако искаш повече, търсиш други опции. Ако желае семейство - правите го. Има и трети вариант. Когато на нас мъжете ни харесва прекарването с дадена жена, можем да ѝ обещаем какво ли не и с години да я държим "на кукичка", като често обещанията ни са искрени дори за пред нас самите - тоест, можем да сме доста добри в такова заблуждаване... Искаш семейство. Ако и той иска, направете го. Не иска ли, чакането въобще не е сигурно дали ще доведе до такова, но с голяма доза сигурност ще те подхлъзне в старите ти ментални установки и наранявания, накарали те да пишеш тук! Само намеквам, че ако някога следването на някоя цел изисква търпение, в други чакането е проява на автоагресия, а знаещата какво иска жена взема решенията си асертивно!
Сама виждаш, че когато през теб преминава потокът на любовта, преодоляването на старите когнитивни схеми, е лесно, а животът разцъфтява. Когато вчера те прочетох, почувствах този поток през теб, изливащ се между редовете ти и това ме зарадва. Знам обаче и колко неустойчива и илюзорна е тази партньорска, допаминова възпламененост и като козирог, твърде не я надценявам. Устойчивата любов идва от взаимоотношенията ти с Бога - когато през теб тече Бог, когато си проводница, само тогава любовта е устойчиво стабилна! А тя протича, когато старите когнитивни сценарии са упорито преработвани - систематично и настойчиво, интелигентно и постъпателно, докато страховите им и виновни бентове се пропукат и паднат, пометени от дебита на любовта. Та, това е най-важната работа, която имаш (ме) да вършиш(м). 
 

амбициозна,обичам да се развивам и обогатявам с нови изживявания,знания
-имам харизма (казвали са ми го много пъти,така че вероятно е така)
-отговорна
-контактна
-организирана


- подхождам добронамерено
- обичам да обгрижвам
- имам чувство за хумор
- проявявам емпатия и състрадание
- стремя се да намеря индивидуалния път и подход към всеки един и да навляза в дълбочина,да дам специално отношение на всички
- хедонист и естет

- семейството ми
- най-близките ми приятели
- първата ми любов
- семейството на най-добрия ми приятел


- като по-малка ходех на балет и се справях доста добре
- бях и в детски хор ,благодарение на което преодолях сценичната си треска
- готвех се за кандидат-студентски изпити,за сертификат в най-стриктната езикова школа в града,плюс подготовка за матури и на 4-те изпита си задоволих очакванията,завърших университет успешно
- имах огромен страх от водата след инцидент,преодолях го,научих се да плувам дори
-никога не съм залитала по алкохол,наркотици,цигари...изобщо не харесвам да си вредя

-  когато съм била в затруднение (финансово,емоционално) не съм натоварвала близките си
- дарявам всяка Коледа подарък на дете от дом,гледам да давам по нещо на бездомни хора,животни
- обичам да изслушвам с интерес и ако мога да помогна...търся най-добрия и полезен съвет
- в работата си заявявам мнението си напоследък без да ме притеснява ответна реакция
- наскоро изведох мой приятел на шопинг(подготовка за среща) помогнах му с визията,вдъхнах му кураж с няколко разговора и го изпратих с повече увереност към срещата,сподели,че много съм му помогнала

- да водя разговор
- домакински задължения
- да декорирам
- танцувам добре
-да накарам човек да се чувства обожаван

тези,които споменах,че държат на мен и ме ценят
 
скоро не съм се замисляла за хубавите си качества... и как да ги вложа в работа,която да ме прави щастлива

уведоми модератор     Убеди се че правиш възможно най доброто , което намираш за такова . Другото са незначителни подробности .
Бях около 22г , когато реших да боря този си проблем . За целта се явих на обявата за говорител в БНР . Самото начинание възприемах като появата на Пепеляшка в двореца  . Подготвих се психически и отидох , изчаках си реда и застанах зад стъклото пред микрофоните . Не помя точно как съм чел текста  . И тогава още , не знаех дали не съм сричал . Не ми се присмяха , не ме обидиха , не ме изядоха .Бе нормален разговор между равностойни хора . За тях сигурно е било и скучно , но за мен бе доказателство че съм човек както всички други .

Вярата на човека в себе си се формира през първите няколко години от живота му и се ,,прави ,, от родителите. Моите са ми казвали съм красив, умен и ако нещо не ми се получава, това не значи неуспех или провал, а че начина по който го правя не е най-удачният, както и че времето което му отделям трябва да е повече. Има родители, които не възпитават така децата си и ....те няма вяра в себе си и собствените си способности.
Както се казва ,,Дали мислиш,че можеш или мислиш,че не можеш , все си прав,,.

Да, светът свършва.От както човек има съзнание, има много хора, които са си го мислили.И, за тях той наистина свършва.После, за повечето пак започва, други не.Разбира се, светът не се интересува от нашето мнение и си тече в своето русло независимо ние какво мислим по въпроса.
Съвета ми е- след като живота свършва за теб, защо не започнеш да изживяваш всеки един твой ден като последен.Кажи си ,, днес светът свършва, това е последният ми ден,, и прави само нещата, които наистина са важни и искаш да свърши в този,  последен  в живота  ти ден. Ако послушаш съвет ами, може да  си го казваш още стотина години поне.

,, не ми пука за нищо.,
Мило момиче, ако не ти пукаше за нищо нямаше да пишеш тук.Всъщност, те е страх, много, много те е страх. И това е напълно естествено при ОКР-то.

OKR e!

,,Общо взето колко време ми остава? Това ми е въпроса. ,,
Най-малко, сто тридесет и седем години.

Досаждаш и не разбираш от шеги-терапевта се е пошегувал с теб, и ОКР-то е вид тревожно разстройство.

Не се влиза в психиатрия с диагноза ОКР. Лечението е с медикаменти, които се приемат в къщи и задължително системна психотерапия.Без нея справянето е невъзможно.

Tи че не си луда, не си.Но, хората около теб ще полудеят от теб.
 
Нямам друг отговор.
 

Всичко това са само лъжи на ОКР-то.

Aабсолютно всичко, което описваш в постове си, са симптоми на ОКР.Нищо друго, само неоснователни страхове.
Темите на ОКР са безброй, сега те лъже,че не можеш да четеш, преди че ще полудееш и така ще бъде години наред, защото не се вземаш мерки.
Питаш как ще ти помогне психотерапията - ще промени мисленето ти, ще станеш устойчива на стрес и много по-смела.Отделно ще знаеш, как да различаваш натрапливите мисли и се справяш с тях.Една такава терапия би продължила около година, обикновено сесиите са един път седмично / в началото/ после стават по-рядко.

Всичо това са натрапливи мисли.

Ами,  май ни омръзна, да пишеш едно и също и да ти отговаряме, как не си луда и никога няма да полудееш, защото хората които имат ОКР не полудяват. Преливане от пусто в празно е  Габи.

Започваш редовна терапия, това трябва да направиш.

За първи път срещам ,,апатичен,, човек да пише по форумите.Много странно.

Коментирай това с терапевта си.Ние, нищо повече от това което сме ти казали не можем да ти кажем.Самата същност на ОКР-то е да те кара да се съмняваш във всичко.