Jump to content
Порталът към съзнателен живот

PeaceMAker

Участници
  • Общо Съдържание

    109
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от PeaceMAker

  1. Незнам дали илуминатите са лоши или добри в дуалния смисъл на думата. Но знам, че за разлика от някои хора са. Са това е да си в сегашния момент. Незнам дали наистина имат телепортация, майнд контрол и други неща, които не исках да запомня, но знам че това наистина не е съществено. И знам, че Станимир има право, ако се бориш / съпротивляваш срещо нещо зло то ти ставаш зъл. Но втория клип който пратих е истина. И тези неща ги има в музея. Можете да ги видите. Останки на иллуминати и други същества.

    Массовото съзнание е, че тези неща трябва да са по телевизията, да се кажат от правителството, но но ако случайно някои иска да редуцира населението и тези някои не са хора и притежават парите, които скоро няма да ги има, и правителсвата. То тогава изведнъж става така, че ръцете са ни вързани. Аз не съм в този форум да ви говоря за това кой притежава човечеството. Има ЕДНО нещо, за което съм тук и се надявам то да стигне до вас, в темата stillness.

  2. (бях направил отделна тема, но за жалост беше преместена, мислейки, че ще говоря за Иллуминати), но ще пиша отделни постове за темите, които искам да предам(ако това не е възможно, ще намеря друг форум)

    Сега, това е нещото което може да спаси, човечеството да се самоунищожи. Най - древното и единственото учение. Но за нещастие няма никакъв смисъл, аз да ви говоря за него. То започва 10 000 г. преди христа във формата на сутри. Всеки човек, говорил от него, Буда, Христос и много други хора, са изпълнявали божията воля, като са били в това измерение на осъзнаване. Аудио книгата, която имам е към час и половина, но за жалост е изтрита от интернет. Но аз искам да ви я дам. Защото да дойде новото еволюционно стапало на човечеството и природата и бога да възтържествуват трябва всеки един от нас да спре да се съпротивлява на сегашния момент. Да го приеме, да се предаде на него. Това е края на всички страдания, които човечеството е трупало през годините. Но няма смисъл аз да ви говоря за него, защото целта ми не е такава. Няма как да ви го пратя освен по скайп.

    Ако искате да отделите час и половина и да чуете единственото учение, което дълбоко в себе си знаете може да ми пишете на скайп: prasemaker // peacemaker.

  3. http://www.youtube.com/watch?v=-qEHL3SOqdA&feature=related

    http://www.youtube.com/watch?v=7A9AeIl1MSc&feature=related

    Може да е вярно може и да не е вярно. Може да е направено от иллуминатите за да убия билиони хора, при налагането на New World order, но все пка е информация.

  4. Преди години четох във един форум думите на един AWAKEN, който е роден във тези кръвни фамилии, които нямат имена за света. Тогава не бях съзнателен, можеби и вмомента не съм съзнателен, но знам пътя по който трябва да вървя за да постигна, новото еволюционно стапало, което човечеството трябва да качи (всеки един от нас), за да оцелеем. Има много неща в интернет, още не съм намерил голямата картинка за нещата, които стават в света, обаче за момента не ми е нужна. Медитирам, слушам гледам. Съм.

    Ако погледнете със сърцето си може да намерите много плашешти неща във част от това което ще ви линкна. Може и да ви успокои. Едвали ще ви събуди, но ще има информация вътре във вас, която тайно винаги сте знаели

    . Иллуминати:

    http://www.youtube.com/watch?v=Atdnw3n6L8A

    http://www.youtube.com/watch?v=Atdnw3n6L8A&feature=related

    Има и много други информации, можете да разгледате.

  5. pi6a po malko vyv tozi forum prez golemi intervali ne sym tuk za da pokaja ne6to, koeto Nie neznaem. Nadqvam se tova da e pravilnoto mqsto da namerq hora, koito mogat da napravqt ne6to za Mira v 4ove4estvoto predi da SME se samouni6tojili. Nadqvam se da ne gubq cennoto ni vreme v gluposti. Minalite dve sedmici razbrah mnogo ne6ta, Te promeniha jivota ni. "pritejavam" informaciq, koqto e dostypna do vseki. No q nqma v novinite. Sigurno nqkoi ot vas ve4e znaqt za kakto gi nari4at illuminati. (taino *satanistko* ob6testvo, koeto opravlqva sveta). Tuk sym za da govorq po volq na ob6toto syznanie. Predi sym namiral mnogo priqtni otgovori i dosta osyznati ne6ta v tozi forum. 4ove4estvoto e v process na MASS AWEKANING $masovo sybujdane na syznanie&. Nqkoi ot vas sigurno sa zapoznati sys knigata STILLNESS SPEAKS, za syjalenie ve4e e iztrita v internet. No dobrata novina e az iskam tq da dostigne do pove4e hora i q imam. Tova e drevno 4ove6ko u4enie datira6to na 10 000 g. predi hrista, togava se e otqvilo za pyrvi pyt. Dumite na Hristos, Buda i mnogo drugi u4eniq pritejavat tova vytre6no izmerenie na stealness = aware contiousness.

  6. Ако искаме да сме обичани трябва да даваме обич. Това не е само най - добрия начин, но е и единствения начин. За да получим любов трябва да дадем любов, защото каквото даваме трябва да се върне. Ако аз те обичма аз се чувствам прекрасно, ако ти ме обичаш ти се чувстваш прекрасно. Този, който обича е този, който се чувства прекрасно. Затова искането да ни обичат отива в посокока, която никога неможе да бъде удовлетворена. Щастлив е този, който обича този, който дава. Даването е поведение. Ние винаги можем да направим едно поведение на любов, то е естествено за нашата природа. Някой хора които дават не дават обичайки. Те дават заради признанието, което те мислят, че ще получат от даването: "Виш ме, Аз се справям добре"

    Най - голямото даване това е даването с разбиране, даването на мъдрост.

    Ако дам на гладуващ човек ядене, след няколко часа той пак ще има нужда от ядене. Ако им да принципа как да произвеждат за себе си те никога повече няма да бъдат гладни.

    Това нещо наречено любов е вашата естесветна природа. Цялата любов във вселената е вашата първоначална природа. Вие ще откриете, че щастието - вашето щастие - се равнява на вашия капацитет към любовта. А обратното вашите страдания се равняват на вашата нужда да бъдете обичани. Просто обичайте, обичайте, обичайте и вие ще бъдете много щастливи, здрави и проспериращи. Помнете трябва да се освободите от чувствата ви за не-любов. Опитайте го ще ви хареса.

  7. Комплимент е когато го правиш, заради самото действие, за да накраш някой да се ПОЧУВСТВА по - добре ей така по между другото. А лакскателство е когато го правиш с цел лична изгода от това някой да се почувства по - добре. Което е по - добре заради теб. Ти очакваш той да те оцени съзнателно или не, за този комплимент и после да прояви по - добро отношение към теб, или благосклонност.

    Хубаво, е че питаш за неща, които според мен си преживявал.

    И ще ти кажа, ти като човек се концентрирай върху хубавата страна на нещата, така ще привличаш повече хубави неща към теб, а лошите ще "бягат" от теб.

  8. Благодаря ти много за поста.

    "Ами, ако на изпитание съм поставен самия аз?" - да точно ти си страдащия.

    "Или пък отношенията по между ни, и двамата като част от едно по-голямо цяло?" - ами да вие сте и това че той страда означава, че и ти страдаш и на практика.

    "Ако се изпитва моята способност да окажа разумна и ползотворна помощ?" - на практика точно това става.

    "Страданието е средство, не е цел." - не казвам да ги карате да страдат.. ?

    "Не е ли по-добре да покажем на страдащия погледът от върха на щастието? Пък той ако иска е свободен отново да слезе в низината на страданието." - точно така точно това се иска, обаче за целта не трябва да влизаш в неговото положение на страдащ, а трябва да подобряваш собственото си положение на щастлив.

    "Че сме му показали, че от страданието е възможно да се избяга? Например, ако бъдем поне за известно време добри с човек, към който цял живот са се отнасяли лошо, престъпление ли е?" - показали сме, че ние можем да избягаме от страданието, като сме държали на себе си. А не сме се опитвали да го променим. Точно този опит за пормяна кара нещата да се задържат на същото ниво, трябва да го приемем страдащ и да се опитаме ние да се подобрим. Когато се опитваме да променим някого ние му казваме ти - не си достатъчно добър така... А то е лъжа защото всеки човек е перфектен точно във вида в който е.

    "Нормално е такъв човек да няма доверие на никого..." - Всеки човек е склонен да се довери на някого, в който види истина и л0бов.

    Щом го има това страдание то е нужно някому. Просто го приеми и го приветствай и продължавай да се бориш за себе си, за собственото си щастие. Само така можеш да помогнеш на страдащия.

    "Да оставя другите да страдат, за да не им отнема възможността да израснат" - мне си ме разбрал правилно. Остави другите да страдат, а помогни на себе си така помагаш и на тяхъ. Страдал ли си някога ? СИгурен съм. Страдащия не иска помощ... Когато спре да страда ще я поиска.

    Не казвам, че страданието е начин на растеж... Макар, че от друга гледна точка е.

  9. aviana - Искам да те насърча в търсенето на твоето/нашето истинско аз. Усещам, че пътя по койото си тръгнала ще донесе много добри плодове на теб и на околоните.

    Да обощя какво сте казали вие: Помоща - трябва да бъде искана. Вземането е помощ. Понякога да откажеш помощ е добро. / последното е когато човека всъщност не иска това, което ще му дадете вие/

    Така човек когато дава дава на себе си. Вие разширете тази мисъл, ако искате и я приложете в живота си, доброволно.

    Какво следва- човек когат помага помага на себе си, защо ами защото каквото е нивото на околоните такова е и нащо ниво на което ние работим. Какво следва - когато човек даде нещо ПОЛОЖИТЕЛНО на другите той има основа да гради нататък, ако го остави човека да си страда, което е най - добрия вариант, когато някой страда, той трябва да работи върху собственото си щастие винаги. Защото когато работите върху себе си, ще видите как другите започват да се променят. Някой виждат света като лош. Ами то е защото той самия вижда другите/е по този начин/е такъв. Аз днеска излязох навънка и не видях нито един лош човек. Още нещо - всяко страдание което е трябва да бъде е то е най - добрия възможен начин. Днеска казах на една приятелка нещо и тя го формулира така: За да се отървеш от нещо, което не ти харесва трябва да го приемеш. Аз казах да го приветстваш.

    Е какво е помощ - помощ е да помогнеш на себе си. Прочетете темата за общуването с бога, която беше написана, за да видите какво е отношение към друг. По там споменатия начин/като отношение/ със него ние можем да дадем много неща, дори и тези които не вярваме, че ги носим.

    granat1, е стигнал до това, че трябва да оставим хората да си страдат, това е техния личен път и тяхното щастие, нямаме право да им го отнемам/ пък и неможем да им спестим нищо. Вместо това трябва да работим върху собственото си щастие, така то ще се умножи и другите ще го приемат. Това е най - трудното и това като цяло е помоща която трябва на този свят/вмомента/. Другото можете да го правите и без да го знаете.

    Много е лесно да дадеш помощ на този който се нуждае от нея и този който я иска. Това става без да се замисляте/отвътре.

    Ако така трябва той ще я приеме, ако така трябва той ще я отхвърли. Но аз ви призовавам към това - оставяйте хората да страдат, а работете върху собственото си развитие. Това е истинската помощ за тях, когато вие сте добре, те ще го видят и сами ще дойдат при вас да поискат нещо друго.

    И когато човек помага помага на себе си.

  10. Значи за някой ще прозвучи така:

    Бог сте самите вие, вие сте този бог, който търсите някъде извън вселената. Бог е перфектен и безкраен = аз съм перфектен и безркаен. Ние постоянно общуваме точно с това олицетворение на доброто, навсякъде под всякаква форма. Там където го виждаме нещото като лошо, то е бог. Я следващия път когато се обърнете към някого се обърнете към бога.. яя. Благодаря ти, ти знаеш всичко ти си, добър = аз знам всичко аз съм добър. Когато давате нещо го давате на себе си. Как общувате с бога ? Каквото му давате това получавате, то е закон. Къде е бога ? Вие сте Бог, той е бог, тя е бог.

    Е каво е общуване с бога ?

  11. Търсене има и на пазара... за зеленчуци. Аз не давам зеленчуци. дини давам, ей 3 лева килото. Щом съм тук, значи имаме стока, която отговаря на точно определени търсения.

    Донка, цензурата е ................... Тя е лоша, не е добра. Това е ограничение, изпускаш много възможности. Но си има правила, които са ваши, точно толкова колкото са мои. да му ... бащата/ Ако се опитваш да не псуваш, това което ще постигнеш е, че ще се напълниш с негативни емоции.

    "Доверието ,както и очакването много често водят до разочарования."

    Прави каквото правиш, не заради резултатите, а заради самото правене. А като получиш разочарования губиш ли доверието си ? А разочарованията са само един спомен, тях ги няма. Значи ти си изгубил доверието си за да се разочароваш ? А си направил ? А си направил ?

    did_ts. теб не ти харесва, това което имаш/имат другите. Въпрос на гледна точка е. Ако имаш нещо, за каво ти е ако не му се радваш? Радвай се и на "лошото".

    "стигаме до вярата" ти го каза. Как стигаш до нещо което го имаш ?

    Станимире това, което си цитирал означава:

    "Приемай всичко, приемай, приемай, каквото и да е" Но под приемам казвам направи го част от себе си. И тогава злото ще стане добро.

    Какво праи хората недоверчиви... хахахахахасх

    Липсата на доверие. Как човек го губи и как го получава, точно никак.

  12. Заболя ме главата, като четях всичко това. Не, че не е вярно, вярно е всико е вярно. Виждам, как вие гледате през собствените си прозорци и казвате: Далече е този, човек я приближи се, я пак е далече, я пак се прибрилижи. Ако Дънов ви четеше щеше да каже: Има много работа, която трябва да върша, това е страхотно и щеше да почен да ви пише. Питате се какво е доверие, от тази гледна точка в която вие го нямате, браво и това е гледна точка. Я се попитайте от тази гледна точка в която вие го имате.. речено сторено. И кво като влизах ми изкочи: Когато отивате в градина с храна носите ли си храна? Ако вярвате, че живеете в царството божие, нима там няма доверие, любов свобода, радост, вяра ? Или в царството божие, трябва да се влезе, като направите нещо специално, не то е отворено за всичко, то е всичко.

    Каква е разликата между доверие и вяра? Доверието е действие или насоченост към някого, а вярата е неуспорим факт. По съществото и двете са еднакви. Какво мога да ви дам ли ? Каквото вземете. Всичко в този свят е безкрайно, вяра, доверие, всичко това го имате в неограничени количества? Как да го земем ли ? Искай, така все едно вече си получил ок? Като повярваш, че вече го имаш. Как се вярава ли ? хахахах Ами вие вярвате вече ? А кажете ми какво ви е било необходимо и за тези от вас, които не искат да мислят, ще ви кажа как сте го получили или какво ви е било необходимо: нищо. А нищото е всичко. Междо другото не ви приканвам да мислите, не приканвам ви да не мислите по същия този начин, все едно никога не сте мислили. Въобще незнам дали ще чета вашите постове, такаче не ми пишете лично на мене пишете лично на себе си. ( много е вероятно да се върна, обаче, защото усещам, че тука все още има търсене) Той се мисли за некакъв много много много. Ми да мисля се. И ако и вие се помислите аз ще се радвам заедно с вас и от вас.

    И кво доверие ли ви трябва ? Или имате ? Не нямате. Защо ли нямате ? Първо защото имате. Второ защото се опитвате да приложите някакви условия при което то да се появи, а такива просто няма. Вяра ли ви трябва ? За какво ви е бе ? Не ви трябва вяра вия я имате ? Как той казва, че я имам като я нямам ? Прав си душичко. Ти ако осъзнаеш, че вярата не е ЗА ТЕБ, ТЯ Е ОТ ТЕБ и приложиш това за всички останали тъпотии като любовта, доверието, свободата, надеждата моля добавете още какво искате... Ще вземе да стане така, че ти наистина ги имаш. Дори може да осъзнаеш, че винаги си ги имал. Ама за това се иска някакво друго ниво... хаха ... Нищо не се иска. Всичко съм получил даром и давам даром.

    Щях да забравя основната причина за която влязох тук.

    Забравете всичко, което сте чели от Дънов, Библията или което сте чули или видели кадето и да е. И пак го вижте и пак го забравете, вложете новия смисъл в него. Колкото повече забравяте толкова повече знаете.

  13. Предателството, мълчанието и съвестта.

    Мисля, че за тази тема има хора, които биха написали много повече стойностни думи от мен, но тъй като аз сам трябва да си живея живота немога да разчитам на тях винаги.

    Съвестта - това са добрите хора в нас, които са оставили незаличаваща се следа, които чрез пример или нещо друго са ни показали, какъв е техния живот. Отдали са част от времето си за нас и са ни дали начин да променим себе си към по - добро, ако пожелаем. Макар и спомени, макар и моментно съвестта трябва да се слуша. Съвестта, може и да ти напомня за стари грешки или неща, които си направил. Да истината боли, дори и да си сгрешил, по невероятно смешна причина или поради отвратителен егоцентризъм. Но като съвестта са обажда тя ти дава шанс да поправиш старите си грешки, да се поучиш от тях. Но не трябва на сила, без желание или възможност да я предизвикваш. Също това, което тя иска (според мен) е просто да я изслушаш, за какво ти е да и се бориш, да се оправдаваш, нищо чудно тя да знае повече за теб от теб самия. Самото чуване е достатъчно.

    Предателството - въпреки, че съм го правил немога да говоря за него. Няма смисъл, просто трябва да се примириш с него и да ръчкаш коня напред.

    Мълчанието - Според мен човек може да мълчи по много причини, но въпрос на обстоятелства, но и то както всичко друго е знак за нещо и води до нещо.

    + това тука видях достатъчно добри коментари по темата, незнам дали мога надградя над тях.

  14. bфг

    Безразличието за мен е липса на интерес. С него ти показваш или даваш на другия да разбере, че това за теб не е важно или поне ти така мислиш на момента. То е и добро и лошо. Можеш да останеш безразличен, ако някой те обиди и това за мен е правилен вариант, а още по - божествено е да му подадеш ръка. Но, ако човека не желае твоята помощ, по - добре е да си останеш безразличен, все едно от това не ти зависи нищо. Липса на желание да вложиш част от себе си в нещо или пренебрегване.

  15. Ами най - сугърния начин е като помогнем на себе си. Зашото за някой друг ние сме един от другите. Аз вярвам, че те и другите би трябвало да знаят как да си помагат.

    Ма то сега винаги зависи в какво отношение е помагането. И за какво ще помогнеш. Ако вършиш някому някаква помощ, то би било по - добре тя да му е полезна. Защото да вредим на другите, вместо да им помагаме на важи. Сещате ли се някога да са ви вредили за нещо ? И дали това не е неуспешна помощ?

    Според мен за да помогнеш на един човек, трябва да го познаваш, но не съм сигурен дали познавам себе си. Така, че едвали бих ви бил от полза. Важното е от труда да има някаква полза, била то тя и лична или у некой чужд интерес :sleeping:

    Би било добре, дори ако познаваме интересите на хората, целите, мечтите им, за да можем да им покажем, какъв според нас е най - добрия път за тях.

  16. От София съм.

    Работя в детска градина. Където съм около 5 часа на ден. Сутрин децата учат чужд език, следобед се развличат и играят. Организираме им доста различни следобеди 1 ден в седмицата е поход до витоша.

    "

    И ако беше чел по-внимателно поста ми, щеше да видиш, че не искам да убивам точно този идеализъм и вяра в доброто. Може и да е моя грешка. Времето ще покаже.

    "

    Браво на теб!

    Ами значи съм чел достатъчно внимателно, защото разбрах, че искаш да изградиш този идеализъм и вяра в доброто в децата си. Но под техните думи, аз видях едно, а ти си видяла друго. Аз за това попитах дали са го казали сериозно. Ма не ма са да се захващам толкова за точните думи. Дано да е само това:

    "

    Това, което съм опитала да споделя в предишния пост е, че децата виждат и осъзнават колко се е овълчил света, че хората не искат нещата да стават с добро.

    "

    А можеби и ти си права, че намаляването на агресията е трудно, защото самото въздейсвтие в/у хората в предварително набелязана посока от нас, си е един вид манипулация. Независимо дали ги тикаме на сила или просто им помагаме драговолно да отидат към някоя от абстрактните категории като добро или лошо.

    А мойто решение на въпроса е обикновенно спонтанно или според ситуацията. Но в някои случаи използвам: "Когато правиш добро получаваш добро, а когато правиш лошо получаваш лошо." или " Като ти го одариш и той те удря => Ако не искаш да те удрят недей и ти да го удряш" или "Няма значение кой е почнал пръв, важното е как ще постъпиш ти" Нещо подобно на библейското "Постъпвай с другите, както искаш и те да постъпят с теб". Използвам и забрани и думичката не + действието на детето + повече. А понякога им казвам как би трябвало да постъпят, вместо боя или обидите. Защото, дори ако това НЕ работеше, то само казва какво НЕ трябва, а оставя това което трябва в периферията.

  17. "

    Самите деца понякога ми казват, че не съм за това време с моята наивност и вяра в доброто.

    "

    Това твойте деца ли са ? И ако са твойте деца, това твойто възпитание ли е или е ефект от нещо друго в техния живот ? Такова изказване е много вероятно да е от деца, които имат проблеми със съучениците си. Обиди бой... Надявам се да си променят вижданията отностно вярата в доброто поне или да не съ го казали "сериозно".

    Мен лично не ме интересуват цялостните проблеми на възпитанието, защото незнам дали ще получа верен отговор. И едвали ако задам по - този начин въпроса, ще получа нещо повече от общи приказки. (не мисля да се обосновавам а направо към болното ми място)

    Как да накараме децата да спрат да се обиждат ? Как да накраме децата да спрат да се бият ? Как да ги накараме да не отвръщат на лошото с лошо. "Ти ме настъпи, сега и аз ще те настъпя", "Ама той започна първи". Ако пък имате начин да накарате някой възрастен да не отвръща на лошото с лошо, то пак би ни помогнало.

    Това да постигна, за мен би било нещо много. Как очаквате те да се развиват пълноценно, ако живеят в страх, че в следващия момент някой може да ги удари.

    Та интересуват ме конкретни методи теоритични, хипотетични, практически, за редуциране на агресията в децата. Понеже незнам дали псуването е изцяло само агресия, за премахване на мръсните, никакъв смисъл неносещи думи.

    Ако някой си мисли да отговори на въпроса ми с: "С любов много ясно, да заменим лошото с доброто" или нещо подобно, няма да ме убеди толкова лесно. Ще трябва първо да ми обясни той какво разбира под думата любов и как се прилага това.

    Съжалявам, ако ви звуча, не много еди как си, обаче не желая един ден, ако даде Бог, да имам дете/ца и да ме попита/т:

    "

    - Тате, тате какво означава любов ?

    - Ходи да спиш, учените още не са установили.

    "

    Което напрактика е истината относно тази превъзходна, възвишена дума, която крепи толкова много връзки. Както няма и общоприета, общодобрена дефиниция и за други такива като съзнание.

  18. "Казва Христос: "Ако не станете като малките деца". Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, се връща на небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели се връщат на небето и хората стават обикновени. Виждате - изгубва се онова благородното, хубавото, остава нещо грубо и просташко, животинско, няма го предишното дете. Някой път този ангел до стари години остава."

    П. Дънов - Енц. р-к АНГЕЛИ

    Когато някой ме нарече ДЕТЕ, то той ме нарича АНГЕЛ. Това е най-красивото име, с което някой може да ме нарече.

    Не само днес, винаги си останете ДЕЦА.

    О никак не мисля, че когато човек остарее Бог спира да го обича или да му помага. Както и че детското/чистото в нас е валидно само до определена възраст. Най - малкото то при всеки е различна тази възраст. Това, което идва с възрастта е опознаването на човешките норми и правила, (а да не забравяме и божествените норми и правила) а не спазването им. С възрастта според мен човек може да деградира, вместо да надгради. Самоче то е поради други причини, различни от годините. - Обикновенно свързани с желанието... :whistling:

    Децата може и да са "като възвишени души, които са пратени от небето", но аз ги възприемам като пластелин. Те се поддават много по - лесно на оформяне и + това те трябва да си изградят характер, а кога иначе, ако не като са малки. Те знаят, че дори и да направят нещо лошо то, ще им се прости, поради това, че са малки и "още" се учат. Не, че ученето трябва да спира де. Но за да правят това те се нуждаят от много любов и както сигурно няма да се очудите като ви кажа - Дават много любов. За развитието на всеки човек е нужно точно това.

    Въпреки, че на мен лично ми спрягат постоянно думичката НЕ и НЕ ИСКАМ или пък само ИСКАМ, в ситуации които някои възрастен, макар наистина вътрешно желаейки друго би се съгласил, защото знае че така трябва.

    Е те поне са честни и искрени и казвайки го, макар и несъзнавайки лошите последствия, ако тяхното наистина стане, те всъщност казват истината, макар и да не ни се струва, че тя "трябва да е инаква". Е за разлика от децата някой възрастен би казал, че той ИСКА да направи нещо, само защото знае, че така се очаква от него и че той трябва да е еди какъв си. Порастналия се е научил да подтиска желанията си и да се съобразява с другите, за разлика от децата. Е според мен това, често може да е само на външно ниво, защото очаква еди каква си награда ако го направи или да избегне накзанията от действията си. А всъщност той да желае да направи друго. "Човека като същество НАдарено със съзнание е способно да иска 1, да осъзнава друго, да говори трето, а да постъпва по четвърти начин."

    Обаче в действителност докато един възрастен лежи върху "големия" си житейски опит, едно дете не се е сблъсквало с толкова много и различни ситуации в живота си. Не е изживяло развръзката или последствията от действията си. За това е по - възприемчиво и доверчиво. Казано е: "Човек се учи докато е млад", а според мен човек и на 40г. може да се учи точно като млад.

    А как се учи човек, аз не бих могъл да твърдя със сигурност, защото има не един и два начина, за не една или две ситуации.

    Ако изтръгваме всеки ден зараждащата се предубеденост и мисълта, че ние вече сме научили отговорите или че събеседника ни няма да ни каже нищо ново и нищо, което ние незнаем, ние бихме могли всеки ден да добавяме по още едно парченце информация, към това което имаме. Вместо да се ръководим по досегашното си познание, независимо от обема и истинността му или да се опитваме да го налагаме като авторитети на другите.

    По - скоро доста често нашия събеседник ни казва нещо ново и нещо, което ние незнаем, дори и то да се отнася само до събеседника ни. А не в общочовешки аспект.

    Според вас, ако един възрастен отдели 10 - 20 години да възпита в себе си една черта и после разбере, че според някого тя му вреди или че е отрицателна той би ли поискал да отдели още време за да я разруши/премахне ? Според мен по - скоро би пренебрегнал фактите, които сочат, че тя не му помага/пречи и би казал нещо за другите и мнението им. Е сега ако нямаме ясен критейрии за истинност на дадено твърдение (кое е така и кое не е така) или за истината изобщо, това можем да го направим и несъзнавайки, че приписваме на вярното стойност невярно. Просто защото не бихме знаели кое е истина и кое е лъжа/заблуда.

    Та това е труд, който той съзнателно е положил и той е сигурен, че е правилно да е така. Може дори и когато той сам се убеди, че нещото не е точно така да положи усилия да се разобеди и да се убеди в грешното, щото така нещата биха се наредили по - добре за него. Демек "по - изгодно би ни било истината да е такава, каквато на нас ни се иска да е".

    Докато детето, което като цяло в по - ранна възраст се занимава с това да подражава на по - големите, понеже няма още изградени в себе си правила и принципи е по - склонно от възрастния да се опита да се промени/поправи. Дори и само заради това, че не е отделило много време да изгради противоположния на искания от него навик или някой неприемлив такъв в себе си, то е по - склонно на промяна за да получи уважението, л=бовта на околните. Но не бива да забравяме, че децата освен по - голямата си поддатливост на външно влияение , с което според мен, трябва всеки човек да се съобразява, имат и вътрешно аз, което сами са си оформили, макар и под доста голямо въздействие от страна родителите, учителите и другарчетата им в детинство.

    Аз се изумявам на един пенсионер на около 60 - 70 години, който седейки в една малка градинка, където аз самия съм отрасал и играейки белот, е способен гласно да псува, знаейки че около него си играят 4 - 5 до 10 годишни деца. Интересно ми е когато в семейтво, което се използват обидни думи, макар и не серщу децата, родителите по едно време се учудват, че децата им са започнали да псуват и то точно както си му е редът в "подходящите ситуации". Пък после:Откаде го научи ?

    Е за телевизията и филмите и огромното им въздействие в/у младежта не искам да говоря.

    Според мен основната разлика между възрастния и детето е, че детето се стреми да опознае и научи житейските истини, да разбере точно какво е живота. To се стреми към развитие, всяко нещо което му се случва е ново и интересно и затова то подходжда с по - голям интерес и го изучава, за да разбере. Децата имат желание да се учат и да откриват "чудесата" на света. Докато възрастните каточели са останали с желанието им да се себедоказват и са по - невъзприемчиви към новото. Не, че децата не се себедоказват, но пък на тях им е простено, а и като цяло са по - склонни да възприемат новото.

    Ако върху този неоформен пластелин работи някой майстор, каква според вас ще излезе творбата му ? Ако пък работи някой, човек колкото да отбие номера, претупа нещата и не вложи нищо от себе си? Аз мисля, че майстора би вложил всичко от себе си за да направи изкуство и би завършил с нещо от типа на думичката Любов...

    Те могат да усвоят и едното и другото поведение, спрямо тях. В последствие едното ще им попречи да имат "нормален" живот и в следствие на това като порастнат те за да се променят, ще трябва да се отрекат от "старите си навици". Вижте децата много трудно биха могли да си изградят модел на поведение, различен от този, който ние им даваме, особенно в ранна възраст. Те се занимават с усвояване на примери от околоните. Ако им пречим, в смисъл даваме им лоши примери, в последствие те ще прехвърлят този модел в/у околоните, а оттам ще дойдат и негативни последствия за самите тях, които на свой ред могат да им попречат в развитието. Докато добрия пример...

    Вие как мислите ?

  19. Донка, ако родителите знаеха, че се отнасяш към децата като към собствени, щеше да има опашки пред вратата ти. Въпреки, че според мен рано или късно разбират. Когато се срещнах с едно момиченце, което беше претърпяло 6 операции на краката а беше на 8 годинки, направо се изумих от начина му на мислене и от положителния му поглед в/у нещата. Доста се привързах към него. Един ден отивах на работа и от доста време ме измъчваха спомени, които разбирасе не бяха от най - добрите ми постъпки, а също и някои псувни, които наскоро бях раздал на ум "и аз незнам защо". Яна ме посрещна с прегръдка и каза на една колежка: "Ето го най - добрият батко" помислих си "е чак пък добър". Но това не ме накара да спра да се опитвам да се раздавам. След време се видях с майка й и тя ми каза, че Яна постоянно говорила за мен... Направо се възхитих от децата, според мен аз й бях дал много малко и дори около обичайното, което бих дал на всеки човек,(но аз просто май толкова имах), а за нея това беше много и каточели беше променило светът й.

    Та мисля, че и ти Донке пълниш нечеи малки сърчица с отношение, което според мен не всяко дете би могло да получи в училище, дори и понякога от някой от собствените си родители. Поради лоши разбирания или амбиции на майката или бащата.

    И аз благодаря на Валентин.

    Може ли превод на български ?

    Донка, прощавай, обаче искам да те попитам ти как се научи да намираш тази уникалност във всяко дете? Можеби и аз го правя, без да разбирам как става, обаче съм се научил, че ако на думи нещата са привидно плитки и лесни, поне за мен, то като тръгна да ги прилагам на практика, доста често правя неща които не бих одобрил, ако някой ми е сподели, че ги е направил.

    И още нещо:"твойте" деца обиждат ли се ? Бият ли се ? Карат ли се ?

    Ако да, за което и да е, ще споделиш ли как реагираш ти ?

  20. Ей. Мен пък ми трябват средно някъде около 9:30 до 10 часа на ден за сън. И ми се струва, че спя много, някой може ли да ми помогне защото това не кара да мисля, че си проспивам живота.

    Желая да ги намаля, и също така желая съвет: Как мога да направя това ?

  21. Предсказанията представляват само една визия за бъдещето. Те не показват самото бъдеще. Това са следствията, които ще се проявят на базата на вече възникнали причини, които са привели в движение съответните сили. Целта на предсказанията е да покаже моментното състояние на очакваното бъдеще, но все пак е нужно да се осъществят необходимите действия за постигане на желания резултат.

    Мале, а те и плановете не показват самото бъдеще, а представляват само една визия на бъдещето. А моментното състояние на очакваното бъдеще ми звучи като "неточно предсказание" или "непълно", защото моментното състояние постоянно се мени. Или не ?

    За мен предсказанието е: Казване предварително какво ще се случи в бъдеще.

    А може ли да те питатм какво показват тогава ако не е самото бъдеще ?

    Цветни , ми приятелю !

    Поздрави :Ина

    Благодаря. Наистина цветен, хем съм и зодия дева, въпреки че за мен няма значение кой каква зодия е, щото от малкото което знам, не вярвам в зодиите.

    Благодаря.

  22. "каквато реалност съзнаваш , от такава реалност ще бъде част."

    - мисля че имаш предвди "ще бъдеш част", почти съм съгласен с теб тук, само ми кажи какво разбираш под това да съзнаваш нещо ?

    Аз мога да ти кажа нещо подобно на твоето изказване: - Мислите стават на думи, думите на дела, делата на навик, навика на характер, а характера в съдба. За последното не съм много сигурен. => Каквото препълва сърцето ти, или вътрешността ти такова ще ти бъде и в реалния живот. То и в писанието го пише, ама по - просто, аре нема да ти го цитирам.

    " И сега ще ми кажеш :"Не аз разсъждавам реалистично. "

    Не, не. Такива думи никога не са изричали мойте уста. Казвал съм, че съм реалист, ама то си беше за определен период от време(доста отдавна). Са(наскоро) някой хора, ми обявяват, че съм прекален оптимист и дори се опитват да ме коригират.

    Аз пък на твойте думи, ще кажа че си погледнал малко "черно - бяло", на моето изказване. "Като не е съгласен значи я отрича". И знаеш ли защо "черно - бяло" ? Защото никаде не съм казал, че България няма да тръгне по по - добър път. Аз лично пожелавам това на целия свят.

    Аз видях само 1 нередно нещо /спекулация/ в цялото ми изказване и това са 90%-те процента, като незнам точно колко са можеше да кажа почти всички или преобладаваща част, много...

    Я ми кажи какво в моето изказване ти определяш като черногледство ?

×
×
  • Добави...