Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    2091

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Ася_И

  1. Ася_И

    Вълкът

    От Ася_И,

    Вълкът сам се е родил и от самотата се е закалил,
    научил се е никога да не прощава и да не забравя,
    че единак е той и винаги ще върви сам по пътя свой.
    Сам в гората броди в неизвестни за него посоки.
    До него няма никой друг, с когото да сподели своята съдба,
    затова той отива там където го отведе вятъра.
    Вие в отчаян опит друг като него да открие.
    Има си спътник той, неговата Луна която осветява тъмната гора.
    Самотна е неговата душа и той вие, вие от тъга,
    че единак се е родил на тази земя и знае как ще свърши неговата съдба!

    Иван - 16 г.
  2. Ася_И

    За красотата

    От Ася_И,

    За красотата

    Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга – „Принципите за естетичното възпитание на човечеството”, тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример. Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа. Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето призвание. След Рафаел той е идвал на земята като германския поет Новалис.

    Защо ние обичаме Бога? - Защото човешката душа има копнеж към красотата. Ние търсим красотата, защото търсим Бога. Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ - виждаме красотата в човешката душа. С какво се отличава човешката душа? - Тя е най-красивото нещо. Тя има най-голяма красота. Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства. Човешката душа е красива, защото в нея са вложени Божествени сили. Когато ние почувствуваме присъствието на Бога в един човек, тогава ние започваме да чувствуваме красотата на неговата душа. Когато виждаме Бога в един човек, тогава ние го обичаме. Човек не може да обича нещо, което не е красиво. Всяка красота, която виждаме в природата, е едно отражение или отблясък на Бога. Това е едно второ важно твърдение. Ние долавяме тази красота в природата, която е отражение на красотата на Бога. Щом виждаме нещо красиво, там Бог присъствува. Това място, дето е красотата, е свещено, то е олтар на Бога. Копнежът към красотата е копнеж към Бога. Който търси красотата, било в изкуството, било в природата, той търси Бога. Такъв човек е набожен, религиозен. Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идвамe до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист. Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр. Красотата в цялата природа е за възпитанието на човечеството. Природата е красота. Отворете един старогръцки речник и ще видите, че думите „красота”, „природа” или „вселена” са синоними. Думата „космос” означава и цвете. Ние казваме козметични средства, пак от същия корен на думата „красота”. Така, когато всеки ден влизаме в контакт с красотата, ние можем да дойдем до любовта, до съвършенството.
    Беседа от книгата Доброто разположение
  3. Ася_И
    Дойде краят на дните, останаха само мечтите.
    Продадох си на Дявола душата за
    материалното, лъжливото, фалшивото.
    Склоних пред него глава и мълчаливо приех новата ми съдба.
    Сигурен съм в това, сигурен в две неща - че живях добре и
    че ще му бъда слуга докато времето не си изгуби стойността.
    Затова, че пред него склоних глава искайки всички хубави,
    но грешни неща.
    Ето ме тука сега на края на моята съдба,
    чакайки да ме дръпне надолу в бездната
    и да не видя повече светлина и да не усетя повече човешка ръка.
    Това е моята нова съдба, да му бъда слуга докато някой друг като мен,
    човек желаещ все хубави неща,
    не направи същата глупава грешка.
    Да бъде богат и с много материални блага,
    но с бедна душа!
    Иван - 16 г.
  4. Ася_И

    Пътят

    От Ася_И,

    Кога пораснах не разбрах, но разбрах, че живота е един път с не едно начало, с много отклонения и само с един край.Това ме наведе на мисълта, че няма значение от къде тръгваме, всички свършваме на едно и също място.Точно в този момент си казах, че като края и началото са без значение, то тогава пътя между тях е най- важен. Няма значение дали започваме по-добре от другите или по-зле от тях. Важното е единствено да стигнем до края на пътя, защтото заради това сме на началото, целта е да не се изгубим по пътя. Някои започват добре, някои зле, някои свършват зле, а някои добре, просто няма значение от началото. Да, то дава тласък и сили, но не е по-тежката страна. Човек, който не иска да стигне до края преди да е започнал, никога няма да стигне, дори и да няма дупка по пътя си.На някои хора се падат пътища без дупки, може би защото са късметлии или просто няма да се справят. Но пътищата са едни за едни - хубави и леки, за други лоши и тежки. Но такава е съдбата. Някои ще изминат пътя и без да ходят пеша, я някои ще се скитат до края на вечността, но така стоят нещата. Пътят си е път, просто трябва да вървим. Ако спрем трябва да спрем единствено да си починем и да съберем сили,а не надежда защото ако изгубиш надежда, края никога не идва. Няма значение по кой ще стигнеш накрая или по кой ще започнеш, важен е начина по който ще стигнеш до края.Това за мен има значение.Защото края е равен за всички, но това което ни откроява е начина по който ще стигнем до него!

    Важното е да вървим, не да тичаме или пълзим. Когато тичаме, а не вървим пътя не можем да преценим. Когато пълзим надеждата и пътя напред губим, защото главата е забита към земята. Важното е да вървим, защото пътя ще преценим и надеждата няма да изгубим!

    Иван - 16 години



  5. Ася_И

    Защо живеем?

    От Ася_И,

    Защо живеем?
    Защо живеем - това е въпросът, който си задават много хора на този свят, някои незнаят отговора и не го търсят и не смятат да го търсят, но какво остава за хората, които искат да разберат защо съществуват, защо живеят? На този въпрос има много отговори, някои са житейски, някои са плод на изпитаното в живота, някои са плод на мислите на човека. Но същинският въпрос е защо се трудим, за какво, защо печелим и губим, защо сме радостни и тъжни, защо сме обичани и мразени, защо живеем този живот на тази земя? Може би всичките тези въпроси, имат отговор, който помага за разгадаването на големия въпрос, но винаги има и друга страна, както се казва на всяко действие има противодействие. Кога човек разбира защо е живял - в последните мигове от живота си, в самотните мигове когато е сам със себе си или намира отговора търсейки своето място на този свят? Начини за решаване на тази задача има много, но кой е верен? Човек трябва да избере един, защото живота е твърде къс, но ако начина е грешен какво става? Целия си живот е търсил решението, но то не е там, а другаде; какво става, има ли втори шанс за разгадаването, или остава незнаещ завинаги? Някои хора търсят истината назад, много назад в онези времена когато за всяко нещо е имало обяснение и за всяко нещо е имало причина, но ако отговорът не е и там какво става, ние ли трябва сами да го открием, така ли е създаден света? Може би трябва човек да търси, да открива, да намери същината на този въпрос, но ако живота е твърде къс? Така ли е устроен света, че да не може да се намери истинския отговор или той се крие някъде в дълбините, чакащ да бъде открит. Някои хора намират отговора на този въпрос за самите тях, но всичко се променя, ако се промени и това в което са вярвали и са мислели, че е отговора какво става? Започват да търсят нов отговор, който ще им донесе истинското щастие, но ако и той се промени какво става? Това е един порочен кръг, от който няма излизане или има? Къде се крие ключа на всички тези въпроси - в нас самите, в обкръжаващия ни свят или в безкрайната вселена? Никой не може да каже, защото хората бъркат, не са перфектни, а след като човек бърка не може да реши задачата правилно и да открие отговора на тази вселена. Някои хора казват, че живеем за да поправяме грешките си от предишния живот, да оправим миналото си за да продължим напред с чиста съвест и чиста душа; някои казват че човек се ражда, живее, радва се на благата в живота и след това умира, но какъв е смисъла тогава? Защо живеем, защо творим, защо се трудим за да умрем ли? Тогава всичко което сме направили в този свят е загубено и без смисъл направено, света не е устроен така, защото иначе нямаше да съществуват тези въпроси; или те просто са измислени за да осмислят живота, за да карат човек да се замисли да се усъвършенства с надеждата някой ден открие отговора. Но ако не го отркие какво става? Остава незнаещ и неосветен в небитието ли? Този въпрос поражда още много въпроси, на които можем да намерим отговора и така ще разгадаем загадката, но ако грешим какво става? Дали ако се учим от грешките си, някой ден ще станем перфектни и ще намерим перфектния отговор, отговора който няма да се промени при никакви обстоятелства, защото е перфектен. Но за съжаление няма перфектни хора, следователно няма как да открием отговора на въпроса, но какво става след това, какво става когато не намериш отговора? Защо живеем, никой не знае. Може би там се крие магията, може този въпрос наистина да няма решение, но какво става след това? Това е един необратим цикъл, въпросът пораждащ въпроси, които нямат отговор. Може би човек трябва да открие отговора, задоволяваш го и да вярва в него, но дали е правилен е вечния въпрос. Това ще остане вечна загадка за човечеството!

    Иван, 16 години





  6. Ася_И

    Една прекрасна нощ

    От Ася_И,

    Една прекрасна нощ
    Една прекрасна нощ, откриваща малкото красота по един неописуем начин. Красотата на звездите, красотата на луната, на природата, на цялата вселена. Aко човек погледне нощта и деня, и ги сравни ще види, че нощта е по-красива: тишината, спокойствието ,бавнотата на действията и на всичко обкръжаващо нощта. Някак, когато дойде нощта, идва и нов свят, ново начало;едно по-обещаващо начало. И когато към тази гледка се присъидини снега става една магия. Магия, която те кара да забравиш проблемите и единствено да се наслаждаваш на Божествения миг. Това са едно от малкото неща на които и боговете се наслаждават. Някак снега покрива проблемите и света придобива нов облик, обликът, който желаят всички. Но за жалост снега идва и си отива, затова трябва да се наслаждаваме на миговете с него. Нощта... Някои казват че тя е страшната страна на деня, но това не е така заради тъмнината. През деня, когато има светлина, почти всичко се вижда, но когато дойде нощта и тъмнината се виждат само някои неща, може би най-красивите на този свят. Заобикалящата ни вселена, луната, необятните звезди, красивата прирорада и красотата на живота. Този пейзаж е един от отговорите на хората защо живеят - за да изживеят този миг, да се насладят на Майката природа, защото това са едно от малкото неща които не могат да се създадат - Природата. Тази прекрасна нощ ще остане в паметта ми като един приятен, спокоен и запомнящ се миг. Тази нощ е една прекрасна нощ, която успокоява и вдъхновява да се създаде каквото и да е. Тази нощ е магическа!
    Иван - 16 г.
  7. Ася_И
    Едно съчинение за моята майка
    Човекът дал ми живота е моята майка, благодарение на която живея, дишам, правя грешки, уча се от тях, опитвам се да живея. Но майката не само ти дава живот на този свят, тя е твоят учител, пътеводител в живота и защитник. Да бъдеш майка и родител въобще не е лесно; не всеки може да бъде истински родител. Да бъдеш родител не означава само да се грижиш за детето си, както правят повечето от родителите, трябва да знаеш и да разбираш детето си - от какво наистина има нужда. Да му бъдеш приятел, да го изслушваш, да го напътстваш да прави разлика между добро и лошо, да знае истинската стойност на нещата, които го заобикалят. Но и не трябва твърде много внимание да му се обръща, защото децата на първо място искат свободата в избора, възможността да правят това, което искат и което ги влече в дадения момент. Да намериш баланса не е лесно, много родители не успяват: или дават пълна свобода на децата си или постоянно бдят над тях. Нито едното, нито другото е добро за децата. Може би се првдава от поколение на поколение, а може би не. Може както майка ти те възпитава така и ти да възпитаваш и своите деца. Може сам да си изградиш начин за възпитаване на своето дете. Защото нещата се променят, света се променя и както света се променя, така и децата. Възпитанието, което са получили нашите родители в училище, в дома им, от семейството е коренно различно от нашето възпитание. Но това не означава да не възпитаваш детето си и да го оставиш на съдбата, защото едно дете оставено на съдбата се научава твърде късно, когато вече не е дете, а възрастен човек.
    Но и веднъж в живота си човек е дете, веднъж в живота може да прави лекомислени грешки, защото когато порастне няма да има време. Може би защото ще гледа и той деца и ще се опитва да живее на свой гръб. Така е създаден света, както при животните, така и при хората, докато сме малки нашите родители ни пазят, учат ни, оставят ни да правим грешки за да се научим и като пораснем и вече можем да стъпим здраво на двата си крака, те ни оставят да вземем живота в двете си ръце и да живеем, да можем да съществуваме и да живеем пълноценно живота, който те са ни дали.
    Благодаря ти мамо, че ми даде живот и освети пътеката, по която вървя!
    Благодаря ти, че си мой родител!
    Иван - 16 г.
  8. Ася_И

    Как искам...

    От Ася_И,

    Как искам да остана във вечността, да бъда до края на света.
    Как искам да съм началото и края.
    Как искам да вкуся от вечността, да разбера какво е да надживея своите деца.
    Как искам да живея на свобода, да не изпитвам болка и тъга, да съм усмихната и весела...
    О, как искам тази мечта, когато всеки може да ме връща в реалността.
    Да бъда паметник във вечността, част от реалността.
    Как желая да съм тук сега, чакайки за началото на вечността.
    Как не искам да си отида и да бъда захвърлена извън реалността, да стана част от бездната, изпълнена с тъмнина.
    О, как не желая аз това да отида там, където всичко се слива с вечността.
    Иван, 16 г.
  9. Ася_И
    Мечтите, най-съкровеното нещо на човека, това, което иска да бъде и това, което иска да постигне в живота си. Целите, това са нещата, които човек си поставя в живота. Те дават смисъл на труда и те карат да се усъвършенстваш. Разликата между мечтите и целите не е нито малка, нито е и голяма. Мечтите, са това за което човек копнее цял живот, всеки човек има мечти. Човек без мечти, това означава, че не живееш и не желаеш нищо от живота, едно безсмислено съществуване, един пропилян живот. От друга страна целите са като мечтите, само че има реална възможност да бъдат осъществени. Точно това е разликата между двете, че едното е почти неосъществимо, а другото – осъществимо. Някои мечти са осъществими, но ако се осъществи се превръща в осъществена цел, тоест тя вече не е мечта. Може би мечтите не се осъществяват, може би са измислени за да ни измъкват от реалността и да ни въведат в друг свят, света на нашето въображение, нъдето тези мечти са осъществими. Може би мечтите ни дават кураж, сила и увереност да преодолеем всичко и да постигнем нашите цели в живота, коио ще ни зарадват. Мечтите са съвършени, може би затова са неосъществими, а може би просто трябва да вярваме в тях и може би ден ще станат реалност. Но така ще се откъснем и загубим от истинския свят, а без този свят мечтите са нищо. Има два вида мечти: осъществими и неосъществими. Неосъществимите обикновено са плод на спонтанни мисли, най-често при децата, а осъществимите при всички хора, които мечтаят.
    Някои мечтаят, някои не, защото знаят, че всичко на този свят за да го получиш трябва да го заслужиш, да го завоюваш, нищо никому не е дадено ей-така. Някои подкрепят мечтите и вярват в тях, защото мислят, че те са реалност, просто трябва време и търпеливост. Но какво става ако чакаш цял живот и търпиш, а мечтите ти не са се сбъднали? Според мен балансът между двете е най-добрия избор; балансът винаги е най-правилния избор. Балансът между целите и мечтите, защото ако само мечтаеш се откъсваш от реалния свят, губиш нишката и когато се върнеш към реалността всичко е по-сурово, трудно; проблемите са по-тежки и големи. Ако само гониш целите си и въобще не мечтаеш, магията се губи и света става по-тъмен и мрачен. Губи се красотата и остават само проблемите, задълженията. Нито само едното, нито само другото – по малко и от двете, това ни трябва. Цели в живота и мечти в сърцето.
    Иван - 16
  10. Ася_И

    Защо?

    От Ася_И,

    Защо съм тук сега, а не накрая, от другата страна? Защо мечтая за хубава съдба, хубав живот на тая пуста Земя? Защо мисля за моята съдба, когато и от капка не мога да я променя? Защо искам това, което не е в моята ръка, защо искам онова на накрая, накрая на света? Защо търся, търся радостта, търся любовта и мира на тая земя, пълна с омраза и война? Как да открия светлината след като съм поробен от тъмнината?
    Коя да избера от двете страни – реалността или нереалността? Коя е по-истинската, коя е вярна спрямо съдбата, коя удовлетворява душата, а не главата?
    Питам си се аз защо стоя, защо пиша това? Може би търсейки отговори въпроса защо съм тук, а не или където и да е било на тази земя? Защо тук, където е по-добре отколкото на някои места и по-зле, отколкото на други? Това ли е моята съдба – да правя това?
    Въпроси колкото ще човек, но отговори малко и те са главно импулсивни, краткотрайни, от днес за утре, докато не се промени нещо в нас или в нещо около нас. И пак аз продължавам да се питам: защо, защо тази съдба, защо тази пътека на живота, защо на това място, защо по този начин и защо точно така?
    Като се замислим, като променим дори и с най-малкото, ама най-малкото, по-голямо от нулата и в същото време равно на нея, всичко се променя. Застанал си между две улици, не знаейки накъде да тръгнеш, чудиш се: ако тръгнеш наляво, а не надясно – може би това е съдбата ти; така трябва да стане? Но ако тръгнеш наляво, само за да не тръгнеш надясно, не променяш ли съдбата си или тя е предвидила действията ти? Ами ако тръгнеш надясно, а не наляво, не променяш ли съдбата си или е прието, че ти ще си зададеш този въпрос, ще се поколебаеш и после пак ще влезнеш в ритъма или дори да го промениш, живота е като квадрат – на която и страна да тръгнеш, всичките са равни!
    Иван - 16 години
  11. Ася_И
    Много учени и творци са се опитвали да обяснят какво точно представлява въображението, но никой от тях не е успял. Това е така, защото то не трябва да бъде обяснявано, а да се превърне в градивна представа за живота, в действие, което да утвърди качествата на личността в желанието и да осмисли своя житейски път и отношението си към хората. Спомням си за една творба на прочутия разказвач О’Хенри, в която неуспял художник създава шедьовъра на своя живот – зелена клонка върху прозореца, с която успява да внуши на болно, неподвижно момиче, че навън е пролет и по този начин да му подари още мигове живот чрез надеждата и красотата, които му дава. Фактът, че имената на героите и детайлите на случката се избледнели в съзнанието ми, а в него е останало въздействащото послание, красноречиво говори колко много то ме е обогатило, превърнало се е в морална истина за мен и е станало част от светогледа ми. В съзнанието ми е останал и споменът за бедните, но благородни Елин Пелинови герои от разказа „Косачи”, които си разказват приказки, за да се противопоставят на тежката реалност, обрекла ги на изнурителен труд и недоимък, откъснала ги от родния край и семействата им. Никога няма да забравя и никога няма да мога да овладея вълнението си от простите думи на Благолажа, в които се крие толкова топлота и романтика „Това е приказка, разбираш ли... Защо ти е истината. Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?”

    Човешкото въображение е необятно. В него можем да бъдем герои, макар и в действителността да не сме такива. Можем да се съмняваме и да преоткриваме всичко, дори когато отделната истина е приета като универсална за човечеството. Това, което си представяме, за нас е истина, защото то ни дава смисъл, надежда, копнеж. Учи ни да сме достойни личности, да преодоляваме изпитанията, да търсим светлината и да вярваме, че я постигаме. Живеем бурно, целеустремено, непрекъснато правим някакви планове, реализираме ги или се проваляме... търсим себе си! Търсим човека, който ще ни помогне да открием магията на живота. В този духовен път влагаме цялата си същност, пресътворяваме действителността по такъв начин, че да се превърне в истина и смисъл на живота за нас. Надвишаваме себе си в опита си да разберем света и да постигнем хармонията чрез богатството на въображението си, в което страстите на душата се превръщат в светли прозрения за естеството на живота.

    Фантазията преодолява границите, които времето и пространството поставят и докато във виртуалното пространство комуникацията е практическа, то във въображението общуваме с душите си. В него можем да видим всеки човек такъв, какъвто ние искаме да бъде. Разбира се, можем и да принизим образа на всеки, водени от негативни мисли и емоции. Ако съумеем да спрем в тези свои представи, преди да са ни разрушили, те ще се превърнат просто в духовно пречистване. Така ще можем да възстановим равносвесието си и да продължим напред с позитивна нагласа към другите хора. Истинско е всичко, което ни прави съзидателни личности, щастливи хора „откриватели” на доброто в живота. Реалността няма граници, защото освен физическо, географско, тя е и духовно понятие, динамична и многообразна връзка между човешките представи за живота и света. Важното е в това космополитно пространство да не изгубим себе си. Лабиринтът на илюзиите е примамлив, но опасен, ако прекъснем нишката на Ариадна, няма кой да ни спаси.

    Човекът е търсещо, творящо същество. Търсим, за да поддържаме жив духа си, да открием смисъла и да потиснем страха си от небитието. Творим, за да премахнем завесата между видимите и невидимите неща и да изпълним естеството със своята същност и душа.

    Изкуството е свят на представи и копнежи, в който въображението слива страховете и радостите на душата и ги „материализира в съзиданието и копнежа по бъдещето”. Митологията е един паралелен на реалния свят – свят на надеждата, в който винаги можем да открием упование, вдъхновение да преоодолеем изпитанията, закрила. Изкуството и митологията сякаш си дават среща в образа на знаменития идалго Дон Кихот, който превръща своя въображаем свят в реалност чрез несъкрушимата сила на добродетелите и идеалите си. С това неговият образ е вечен. Такива образи ни дават вдъхновение да мечтаем и да вярваме, че мечтите ни могат да бъдат осъществени.

    Всеки човек живее в два свята. Единият е видимият за всички, а другият е тайният свят на нашите съкровени чувства, мечти и представи. Кой от тях е по-истински – това ще остане вечна загадка.
    Иван - 15 години
  12. Ася_И
    Нещата които дават смисъл на нашия живот
    Малко неща дават смисъл на живота. Много хора си поставят цели и те им дават надежда и смисъл да живеят. За някои хора смисълът на живота е да създадеш семейство и да построиш дом, за други – да станат богати, а трети – да станат известни. В живота човек решава какво да прави, защото ако го прави по желание то осмисля живота му. За мен три неща дават смисъл в живота - домът, семейството и обичта. Защото ако имаш дом никога няма да се изгубиш, когато имаш семейство няма да си сам, а когато обичаш винаги ще си щастлив.

    Иван, 15 г.
  13. Ася_И

    Смирение

    От Ася_И,

    Смирение

    Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.

    Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог.

    Друг пример. Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр. Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико.” Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има вдъхновение. Доказано е, че без вдъхновение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище вдъхновението не може да се обясни. То е някаква загадка, тайна. Едно особено състояние на поета или музиканта, когато той твори гениално, с удивителна лекота. Какво нещо е вдъхновението от окултно гледище? Посещение на светлите същества от ангелската йерархия, които вливат Божествени сили в човека, придават му своята духовна мощ и знание. Тогава човек работи с вдъхновение и има успех. Музикантът се посещава от ангела на музиката. Когато ученият прави открития, духовни същества му дават нови идеи и той става гениален изобретател. Например знае се за Едисон, че той насън е видял електрическата лампа. Събужда се, работи и успява. Затова ученият, музикантът и поетът трябва да имат смирение, защото творческите им способности и импулси се дават отгоре. Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества.

    Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно. Смирението е условие за идването на любовта. Горделивият е човек на безлюбието.

    Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много. Който знае повече, той се допира с по-голяма линия към незнайното, затова той е смирен. В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по-малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно. Истински смиреният човек е с много силен дух. Той проявява в себе си Божественото. Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща. В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания.

    22.11.1947 г.
    Беседа от книгата Доброто разположение
  14. Ася_И

    Мекота

    От Ася_И,

    Мекота

    Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот. Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите.” Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него. Да кажем, че един човек има мекота, а друг му каже обидна дума. Тъй като последната има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив. Пример: Имаме една гумена топка и една дървена. Ако удариш силно дървената, ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. Така човекът на мекотата издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние. Без мекота животът е тежък. Човекът на мекотата живее в рая, защото нищо не може да наруши неговия мир. Който няма мекота, много пъти се мести от рая в ада. Душата, която е била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота. И сега душата на всеки човек вътре в себе си е много нежна, има мекота. В своята инволюция човек постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост. Някой човек иска да влезе в рая, като умре. Тук сега човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на душата - това е раят.

    Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота.” Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа. Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас.” Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Например, когато кажеш една лоша дума или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата! Някой казва: „Да имам мекота, товазначи да съм мекушав.” Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Един пример за мекушавост. Ти си въздържател или вегетарианец и отидеш в едно семейство на гости. Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш. После ти сложат месна храна и ти пак приемеш. Това е слаб характер и мекушавост. Онзи, който има мекота, той за Бога и за своите убеждения е твърд. Той може да бъде мъченик и да умре на кладата, но не отстъпва. Той ще прости на своите палачи, но в своите идеи ще прояви твърдост. Тук се вижда каква е разликата между мекота и мекушавост. Мекушавият човек прави всичко, което му кажат хората. Такъв човек има слаба воля. Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък.

    Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта. Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си. Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр. Истинско знание не може да се придобие без мекота. Мекотата развива и събужда в човека мъдростта. Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота.

    Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред.

    1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек.” Този човек е груб, той няма мекота към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека.

    2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича.” Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота.” С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и тъпки докарва страданията върху себе си като последствие. Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората. Така трябва да разсъждава човек. Такъв човек има мекота. Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме. Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези.” Който има мекота, той приема Божието благословение.

    3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине.” Защо? - Заради Бога. Като запазиш paвновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог.

    Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно. Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите. Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия. В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?” Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се.” Значи нямаме мекота спрямо другите хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее. Това е символично. Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота. Мекотата освобождава човека от страданията. С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека. Вие виждали ли сте хора в напреднала възраст, но с младенческо сърце? Те са хора на мекотата. Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки.” Който няма мекота, преждевременно остарява. Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно.

    Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби. При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека. Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм. Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това. От Учителя има едно много силно изречение: „Станете господари на себе си. Щом станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога.” Правило: Който не е господар на себе си, не може да стане слуга на Бога.

    Нежността и мекотата са характерни за жената, а характерно качество за мъжа е благородството. В човека живее един женски и един мъжки принцип: човешката душа и човешкият дух - Божествената Душа и Божественият Дух. Душата е жената в човека, а Духът е мъжът. Тези два принципа ги има във всеки човек. Значи човек, който проявява мекота и нежност, проявява своята душа. А когато проявява благородство, проявява Божествения Дух в себе си.

    15.03.1947 г., Изгрев
    Беседа от книгата Доброто разположение
×
×
  • Добави...