Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Галио

Участници
  • Общо Съдържание

    61
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Галио

  1. това което разказваш и начина по който го правиш говори че си психически и физически здрав а не болен..с интелигентност вероятно над средната , болно е само отношението ти което имаш към себе си и отчасти света около теб. когато осъзнаеш че си здрав и това което си преживял не само ти е взело от щастието ти в живота но и ти е дало за да се изградиш като един смислен човек тогава и ще започне промята в живота ти, бъди щастлив!

  2. Таро/Нашето подсъзнание неправи разлика между моментна проекция и дълговременна проекция и двете могат да се превърнат в реалност стига да ,,работим'' в тази посока. В този смисъл картите никога! незаблуждават никого те просто отразяват вълната на която сме стъпали и посоката към която сме поели във следващия миг ние може да фокусираме мисълта си в нова посока и картите моментално ще отразят това. За да избегнем това лъкатушене между нашите временни проекции и дълговременни проекции за които ,,работим'' несъзнателно и съзнателно за да се превърнат в реалност - точно тези които са най-възможни по отношение на бъдещето няма универсална формула а и с всеки съзнателен опит да избегнем това лъкатушене ще се фокусираме още по-силно върху временните проекции..(наричани от някой заблудите на Таро..). Единственото което ни остава на помощ е вътрешния усет надхвърлящ количествено и качествено езиковите възможности на Таро съчетан с задълбочена логика за да разберем за какво иде реч..

    Друго - в процеса на общуване с картите Таро се изгражда невидима връзка нещо като ,,невербална комуникация'' чрез която човек може да схваща понятия, които са изцяло индивидуални и в никакъв случай общовалидни. Повтарянето на на едни и същи комбинации от карти човек може да асоциира с първото тълкувание което е направил на дадена комбинация. Оттам нататък картите/подсъзнанието запомня тълкуванието което прави съзнанието и всяка карта придобива и ново индивидуално значение. Така картите придобиват нови значения и комуникацита с тях се oбогатява (казано математически възможните дискретни стойности на всяка карта нарастват).

    От това следва, че неможем да говорим за карти или комбинация от карти, които демонстрират общовалидна временна проекция а само индивидулна такава, която е от значение само за нас и не би трябвало да ,,предлагаме'' на други хора (или ако я предлагаме да бъде в много широк за тълкуване вид (при който личното тълкуване е само начална стъпка), което на практика превръща обсъждането на гледането с Таро за събития в бъдещето в духовно-философски размисъл за живота, което е и дълбоката цел на Таро/Нашето подсъзнание - цел доста различна от тази на нашето съзнание :)

  3. "Розовият позитивизъм : Вреден !"

    http://www.sibir.bg/...le&artID=497153

    :

    ,,Доста важна статия за розово - бонбоненият позитивизъм , който е вреден за практикуващите го!!!

    Неин автор е психотерапевтът г-н Орлин Баев. Можете да я прочетете ето тук (за удобство уголемете шрифта) :

    "Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей” "

    http://forum.nbu.bg/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=22&showentry=319

    В тази статия, г-н Орлин Баев обяснява защо криворазбраното и кривоприлаганото позитивно мислене, може да е опасно за личността.Положителният ефект от него е само краткотраен и лъжовен. Човешката психика е сложно и многоизмерно пространство.

    Орлин е привърженик на здравият, реалистичен оптимизъм. Човек трябва да приеме с любов и спокойствие абсолютно всичките си позитивни и негативни черти, да се обикне и хареса такъв какъвто е. Това не означава, че човек трябва вечно да си бъде един и същи. Това не значи, че човек не може да прави стъпки за промяна на някакви неща в себе си , в живота си. Човек има право да гради и коригира.

    Има се предвид да се създаде стабилна база/стабилна основа, здрава повърхност за евентуален по - нататъшни градеж, качествена основа за промени. Човек да се обича, не означава че одобрява недостатъците на своя характер и иска вечно да си ги задържи. Има се превид : приемане на Реалността Такава Каквато е Тя Към Момента, отказ от бунтуване , отказ от самоосъждане и себеомраза, което НЕ значи отказ от разумни и спокойни действия за себепромяна.

    Г-н Баев разяснява следното : не бива негативните мисли да бъдат насилствено подтискани и игнорирани. Те трябва да се приемат спокойно и с любов, да се анализира произхода им. Освен позитивно мислене се изисква и разкопаване на собствената ни душевна градина, изкореняване от "бурени"(пуснали корени в нас негативни чувства : чувство на вина, чувство за малоценност и тем подобни).

    Освен позитивните мисли се изискват и самоанализи (кое, защо, как, от къде...), търсене на корените на проблемите и тяхното решаване. Също така : пълно изкореняване или силно отслабване на комплексите ни,освобождаване от дълбочинните ни и погрешни мисловни модели, които са залегнали в нас. Понеже ако бъдат завоалирани/прикриване,те ще израстат още повече в душите ни и ефектът от себеналаганото оптимистично мислене ще е обратен...Агресивното отношение към тях, ще ги направи по - силни.Трябва да мирно да бъдат "угасени", "отпъдени","изчистени" от нас."Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!" (Орлин Баев). Злото се побеждава с Любов.

    С тях трябва да се действа упорито, но и спокойно, с любов, разумно. Трябва да бъдат извадени на повърхността, анализирани, осветлени, трансформирани.Себеусъвършенстването е дълъг процес, даже вечен.

    Нужно е ПРЕпрограмиране : това не става само с повърхностно визуализиране и повтаряне на самовнушения, но и със стремеж за по - дълбоко себепознание и вътрешна трансформация. Плевелите трябва да се изкореняват из основи, а не само да се подрязват. Ако човек, чувства вътрешна съпротива при самовнушаването или визуализирането на някакви неща, то той трябва да се опита да разбере коренът на съпротивата, да се опита си си отговори защо е тази съпротива, от къде идва, защо той мисли за себе си и за живота по еди какъв си начин, как да промени своите базисни вярвания, дали да ги променя : и тогава или да се откаже от съответното самовнушаване,или пък да отстрани "човечето" , което сякаш му казва "не е истина това, което си внушаваш; или "ти не заслужаваш еди какво си"; или "ти не си еди какъв си"; или "това което мислиш е лошо", или "това са пълни глупости, вземи се в ръце". Голяма част от поведението на човека се дължи на психо програми, които са попаднали в подсъзнанието му, докато е бил още малък и не е бил способен да филтрира информацията. Човешкият мозък е био компютър, който подлежи на препрограмиране : като казвам психо програми имам предвид нещата, които са ни казвали родители, учители,роднини, нещата които сме чували по телевизията, които сме чели. Стремежът към позитивно мислене, трябва да бъде съчетан с работа по почистване на авгиевите ни душевни обори, работа по почистване на душевната ни кочинка. Боклукът не бива да бъде замитан под килима, а да се чисти, да се преобразува в нещо чисто. Ако човек е решил да се развива духовно, да разширява съзнанието си посредством медитация, то той трябва да е наясно, че от неговото подсъзнание могат да изплуват всякакви запечатили се там негативни чувства и мисли, дори такива за които е забравил, понеже подсъзнанието е склад. И той трябва да е готов да ги приеме спокойно, безпристрастно, да погледне на тях като на учен изследовател. Да е готов да изпитва любов към себе си, въпреки съответните изплували от подсъзнанието му нечистотии, да е готов да се приеме. Те не бива да бъдат подтискани насилствено, не бива да се отнася с тях агресивно. Трябва да бъдат спокойно приети, да се осъзнае че е нормално през нас да има негативни мисли и чувства. Отричането им, само ще ги подхрани и те ще станат по - силни. Ние не сме само бели или само черни. В нас има и тъмнилка, има и по - светло. Шарени сме.

    По време на медитация, всичките скрити в нас негативи, може да изплуват и да бъдат отработени. Става дума за мълчалива медитация самонаблюдение,медитативно себеСъзерцание : спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства, гледане на тях като на нещо чуждо. Да се усетиш като нещо отделно и независещо от тези мисли и чувства, като един спокоен зрител и страничен наблюдател на самия себе си. След това евентуално анализиране на усещанията по време на медитацията. В статията на Орлин Баев, ще срещнете по - подробна информация по темата.''

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    ,,По време на медитация, всичките скрити в нас негативи, може да изплуват и да бъдат отработени. Става дума за мълчалива медитация самонаблюдение,медитативно себеСъзерцание : спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства, гледане на тях като на нещо чуждо. Да се усетиш като нещо отделно и независещо от тези мисли и чувства, като един спокоен зрител и страничен наблюдател на самия себе си. След това евентуално анализиране на усещанията по време на медитацията.''

    Съществуват само три възможни мисловни реакции от наша страна към ,,преминаващите през нас мисли и чувства'' (разбираме мъчителни мисли и чувства):

    1. ,,Понеже ако бъдат завоалирани/прикриване,те ще израстат още повече в душите ни и ефектът от себеналаганото оптимистично мислене ще е обратен...Агресивното отношение към тях, ще ги направи по - силни.''

    Това ще рече амбивалентно отношение - едновременно гледане на тези мъчителни мисли и чувства, като на нещо полезно, предпазващо ни от някаква беда в бъдеще време, толериране на генерирания от тях страх и в същото време борба и агресия от страна на нашето Аз срещу нуждата от подобно себезатваряне, срещу нуждата от избягване на тези опасности нужда, която ни прави затворници в самите себе си (амбивалентното мислене винаги води до изтлскаване на конфликта в несъзнаваното => поява на психосоматичните симптоми дошли от ,,нищото'')

    2. гледане на тези мъчителни мисли и чувства, като на нещо полезно, интегриране на страха в себе си, приемане на тези мисли, като логична и естествена част от нашето мислене (в резултат, на което ще се появи една социална дисфункция - избягване на определени опасни места, опасни действия и дори опасни мисли, което неминуемо ще доведе до една депресия и нерадост в живота, като така проблема само ще се задълбочи)

    3. гледане на тях, като на нещо чуждо и вредно за нашето щастие и свобода по ясно дефинирани причини открити в процеса на спокоен! самоанализ, който е несъзнван, естествен и непринуден, резултат от ,,спокойно наблюдаване, безпристрастно наблюдаване на преминаващите през нас мисли и чувства'' (но преди да постгнем това спокойно наблюдение се изисква известна смелост и воля да се абстрахираме - да не се вживяваме в появилите се чувства на страх/бягство от ,,проблема'', гняв/борба срещу ,,проблема'' тоест ,,самоналагащ розов позитивизъм'', вина и др. производни чувства от основните чувства на страх/бягство и гняв/борба)

    Смелоста и опита в спокойното наблюдение се явават градивния материал в бъдеще за една бързата ориентация в коя от тези три системи на възприятие на ,,проблема'' се намираме..

    Мисля, че това е основното, което трябва да знаем :)

  4. От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..

    От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя

    Най-сигурния начин да превъзмогнеш страховете си е да се изложиш на опасността (това не е моя мисъл а едно тотално правило в психологията) тук говорим за онези опасности които в действителност незаплашват с нищо твоето същестуване и срещата ти с които само би променила начина по който те възприемат околните и ти тях. Осъзнай колко много мразиш страховете си и колко щастлива би била - не ако станеш перфектния човек а щастлвия човек който се обича такъв какъвто е. Когато откриеш че в душата ти вилнеят тези два фактора на промяната тогава и ще се мотивираш и да действаш по посочения начин. По правило човек осъзнава грешките в мисленето си (и въобще в живота си като цяло) едва когато станат твърде болезнени, този момент явно вече е дошъл при теб, успех :)

  5. Истината която търсиш не се заключва в някаква ясна формула а е компилация от множество идеи и понятия и представлява едно обобщено схващане за нещата. Твоят проблем е, че се опитваш да дробиш това схващане, но колкото повече го дробиш толкова повече се разскъсват логическите връзки между отделните елементи и на преден план излизат куп противоречия. Обобщеното схващане на истината е несъзнаван психолог. процес а целенасоченото дробене на тази истина представлява един деструктивен ,,псих. защитен механизъм'' (термин от психологията).

    Както беше казано по-горе несъществува духовно учение или религия която да ти предостави ,,пълната истина'', за това в религията се казва, че човек трябва да ,,повярва'' а в езотеричните учения се казва още и да ,,почувства'' тази обобщена истина и разбира се каквото може да си ,,обясни'' с логика (това трябваше да го сложа на първо място).

    Преди няколко години на мен ми бяха дали следния съвет, когато се опитвах да дробя: ,,Чуждата истина не е задължително да бъде и моя истина'' - ако намираш това твърдение за вярно може да го използваш за да се върнеш към обобщеното схващане за истината - да си дариш спокойствието от което имаш нужда.

    Все пак ако това не ти помага може да изложиш тук своите колебания за да чуеш по всяка вероятност много сходни помежду си твърдения. Почти съм сигурен че те ще бъдат много близки и до твоите разбирания. В този смисъл ти и сега знаеш коя е истина.., твоята истина :)

  6. да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност.

    Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира.

    Дали?!

    Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

    Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

    разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен..

  7. да разбирамте - мислите са като боички с които рисуваме в едно друго измерение а после несъзнавано започваме да превръщаме нарисуваното в действителност.

  8. Идват просветлени хора. Създават школа и наука. Обучават членовете на школата, Показва им форма, смисъл, същност.

    Умират просветлените. Остават старшите ученици. Те успяват да обучават по форма и смисъл, но не и по същност.

    Умират старшите ученици. Идват кандидат учители, които могат да обучават само по форма.

    И така е със всяка наука, всяко начинание, всяко знание във времето, Едно умира и друго се ражда, а умиращото е толкова притегателно със формата си. То и единствено форма има. Защото това позволява на човека да проектира всеки свой въображаем смисъл и същност върху формата. Затуй е толкова притегателно. И дори да се яви някой, който да умее да открои смисъла и същността от формата, то никой няма да му обърне внимание. Хубаво е в света на илюзиите....

    Какви духовни имитации познаваме?

    Аз се сещам да изредя:

    - "духовните" екскурзии в Египет, Индия и т.н.

    - дистанционното духовно обучение (хе хе хе ха ха ха)

    - "духовните" телевизии

    - отхвърлянето на човешкото и материалното

    - духовните сбирки, където се прави единствено безцелно бла-бла-бла-бла

    - "следването на духовно течение" (не се знае въздушно ли е или водно)

    - модата на Кабала

    - постоянното четене на "духовни" книги

    - аз и ох по всичко толкова духовно, тооооолкова възвишено :)

    - ооооо да, тази толкова голяма увереност в собствената позиция, която се прокламира за вяра.........

    Вие какво можете да допълните?

    - очакването някой (духовна или материална същност) да ти каже какво и как да правиш :)

    - гуро централизацията :)

    - масонските(и не само) духовни иеарархии :)

    - като цяло ясновидството/лечителството за пари (има и тук-таме изключения) :)

    - любопитството да се надниква в бъдещето :)

    - ритуалите, наизустяването :)

    - духовната идентификация с определена външна визия :)

    - приемането на нещо за 100% вярно само защото е написано еди си къде или еди си кой го е казал :)

    - излишното самочувствие (обикновенно с цел всеяване на респект към !специалната! мисия на душата живееща в дадено физическо тяло) :)

    - страхът да не бъдеш отхвърлен от дадена духовна група, общество или Бог (мотиваторът трябва да бъде любовта и желанието! ако то липсва значи не сме за там) :)

    ...................

  9. здр мисля, че не e лошо да се спомене, че масова практика сред българските ясновидки е да интерпретират всеки психически/енергиен блокаж в тялото на човека като магия и на друга да отидеш - практиките са сходни а ефекта от тях с течение на времето ще бъде все за по-кратко, обяснението на това е просто - при първата си среща с ясновидка/баячка човек е адски отоврен и възприемчив (в психически и енергиен план) към обаянието и словата на ясновидката...даа но колкото по-често ходиш...толкова по-малко се впечатляваш и несъзнавано започваш да вдигаш естествената защитна бариера между своята психика/енергия и тази на ясновидката..,така че с тия процедури е до време накрая разбираш, че ако искаш дълготраен ефект - трябва сам да си станеш ясновидец, терапевт и т.н.т. Друго - ако искаш да не те хващат уроки и ,,магии'' от външни субекти 100% защита е да невярваш и да немислиш, че подобно явление е възможно, обратното на това създава пробойна в тялото ти през която чуждата енергия да проникне в теб. Това е като в биологията около нас е пълно с микроби, но се зарязаваме само ако им предоставим възможност да преминат през кожата на тялото ни..та така..колкото по малко ,,вярваш в магии'' - толкова по малко страхове ще имаш съответно и по-здрава аура. Нещата са прости на теория, на практика не съвсем..Възможно е да започнеш да ,,виждаш'' тази змия/астрална проекция на твоите страхове по-тапетите, асвалтовите настилки и въобще навсякъде, тогава ще разбереш, че ти самата притежаваш способностите на ясновидка (както и всеки друг човек..) и нямаш нужда от външен водач а от по-силна връзка с вътрешния в теб. Това което пишеш е било част от пътя на много от нас преди да достигнем до този форум..но пътя несвършва с него :), нито грешките в живота ни :(, нито нищо, от там пътят ни само продължава на едно по-осъзнато ниво.

  10. Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста!

    Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!”

    И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е !

    Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата.

    Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено.

    Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял.

    Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял.

    Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава.

    А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.

    много ми хареса това което си написала, днеска гледах нещо по телевизията, което ме наведе на следната мисъл - когато краят е неизбежен той става все по-желан в този смисъл повече от логично е, когато този край наближава човек да бъде вътрешно щастлив а ако духът на човек е особено извисен нищо чудно и да се засмее от сърце, разбирасе всичко това е възможно само ако имаме духовна концепция за съществуването си, умира тялото, остава опита и любовта към живота във всичките му измерения..

  11. Звучи съвсем логично това което описваш като причини и следствия, влязла си в омагьосания кръг в който много от нас са били и то не по един път дори може да се каже, че това е най-външния кръг от който сравнително лесно се излиза знам, че в момента в който четеш това първата ти реакция ще бъде ,,ама човек ти си нямаш представа какво ми е'' и навярно ще си права, но имам представа, че има много по-тежки проблеми в живота на други хора и са по-амбицирани от теб, когато в съзнанието ти се избистри тази сентенция ще осъзнаеш, че в стомаха ти е станало по-леко и всичко при теб е ОЩЕ СЕГА напълно преодолимо, пожелавам ти успех, щастие и да ги разбиеш :)

  12. Би ли уточнил какво се разбира под "аналитичност в съчетание с останалите леви тестове"??

    Подобно на Малкия принц и аз не забравям въпроса си :)...

    :unsure: абе авторът е имал нещо на ум.., но явно или не се е изразил правилно или се е изразил твърде метафорично :1eye::)

  13. " 6. ДЛДЛ - най-слабия тип характер, много рядък. Беззащитността и слабостта са свързани както с неспособността да се влиза в конфликти, така и с податли­востта на различни влияния. Среща се само при жените. "

    :) Това ми е резултатът .Бих казал интересен тест и може би има нещо вярно ,но по скоро вярност към 20% .Друго което е любопитният за мен тест с очите ,тука трябва да се отбележи и да се вземи под внимание ,че нервът на лявото око минава и нервът на дясното око се пресичат и левият минава през дясното полукълбо а десният през лявото полукълбо .А също съм и мъж :) , .Може би трябва да е има и предвид дали човек е десничар или като пи мен левичар .Също така не се определям като слаб тип характер ,макар че си имам слабости в него .Иначе интересен тест .

    още като качвах теста ми мина през ум, че някой приятел/мъж от форума ще изкара този резултат, той звучи еднакво гадно и за мъже и за жени, възможно е авторът на теста да е леко дискриминантен тип на тема мъже-жени (така например аз невъзприемам идеята за доминиращ пол - независимо мъж или жена а по-скоро за разпределение на социални роли предавано несъзнаво от поколение на поколение през вековете) и друго важно мисля, че написаното нетрябва винаги да се възприема в буквалния смисъл а да се интерпретира спрямо реалността в която сме се потопили в този ред на мисли ще важи максимата от астрологията и не само: ,,Всеки описан зодиакален знак е един цялостен завършен художествен образ, със своите предимства и недостатъци....'', тоест няма как даден характер да носи само отрицателни черти, това звучи в противовес с вселенските принципи :)

  14. "...- делови тип характер, съчетаващ аналитичен ум и мекота (основна чер­та). По-често се среща при жените. Общоприет тип делова жена. Бавна адап­тация, предпазливост. Такива хора никога не влизат в конфликти с "челен удар", при тях преобладава пресметливостта, търпимостта, забавеността в развитието на отношенията, известна хладина...."

    дрън-дрън :)

    Е, не съм го измислил аз :), моят резултат също небеше перфектния, но пък си отговаряше. И нека повече хора дадат мнение относно точността на теста, тъй да се каже да го ,,тестваме'' този тест

  15. ВИЗУАЛНИ ТЕСТ-ИГРИ

    СПОСОБНОСТИТЕ И АСИМЕТРИЯТА НА МОЗЪКА

    ,,Този тест за определяне типа личност е основан върху функционалната асимет­рия на главния мозък и се смята за един от най-ефективните.

    Както е известно, функциите на лявото и дясното полукълбо на мозъка са раз­лични. Лявото полукълбо например отговаря за използването на знакова информа­ция - четене, смятане, реч. То позволява на човека да анализира предметите и яв­ленията, да ги разчленява на елементи и да съставя логически вериги. Дясното по­лукълбо пък оперира повече с образи, отколкото със знаци. И вместо към анализ е предразположено повече към синтез, т.е. създава възможност за моментално "схва­щане" на взаимовръзката между различните свойства на предмета и тяхното взаи­модействие със свойствата на други предмети. То осигурява целостността на възп­риятие.

    Двете полукълба функционират в тясна взаимовръзка. Но в зависимост от кон­кретните условия може да се формира относително доминиране на мисленето с ля­вото или дясното полукълбо. А това в голяма степен определя психологическите особености на човека. Ако се вземе предвид, че лявата половина на тялото се управ­лява от дясното полукълбо на мозъка и обратно - дясната от лявото, то по няколко прости действия може да се определят особеностите на характера на човека.

    Извършете следните действия:

    1. Сплетете пръстите на ръцете си. Пръстът на коя ръка е отгоре?

    (Отбеле­жете си с буква "Л"- ляв или с буква "Д"- десен: по същия начин отбелязвай­те и при другите задачи.)

    2. Определете водещото око. За целта вземете лист хартия и пробийте в него отвор. Сега погледнете някой предмет през отвора с двете очи. След това оставайки в същото положение, закривайте последователно лявото и дяс­ното око. Ще видите предмета само с водещото око. (Отбележете го с бук­ва.)

    3. Скръстете ръце на гърдите. Коя ръка е отгоре? (Отбележете с буква.)

    4. Ръкопляскайте известно време. Коя ръка е отгоре? (Отбележете с буква.)

    В зависимост от получената комбинация букви можете да определите психоло­гическия тип на вашата личност.

    1. ДДДД - ориентация към общоприетото мнение, към стереотипите. Това е кон­сервативен тип характер с най-стабилното (правилно) поведение.

    2. ДДДЛ - неуверен консерватизъм, слаб тип нервна система. Характерна черта - нерешителност.

    3. ДДЛД - склонност към кокетство, решителност, чувство за хумор, активност, енергичност, артистизъм. При общуването с такъв човек са необходими ху­мор и решителност, тъй като този силен тип характер не възприема по-слабите.

    4. ДДЛЛ - рядък и самостоятелен тип характер. Близък до предходния, но по-мал­ко решителен и енергичен, в известна степен по-мек. Висока контактност.

    5. ДЛДД - делови тип характер, съчетаващ аналитичен ум и мекота (основна чер­та). По-често се среща при жените. Общоприет тип делова жена. Бавна адап­тация, предпазливост. Такива хора никога не влизат в конфликти с "челен удар", при тях преобладава пресметливостта, търпимостта, забавеността в развитието на отношенията, известна хладина.

    6. ДЛДЛ - най-слабия тип характер, много рядък. Беззащитността и слабостта са свързани както с неспособността да се влиза в конфликти, така и с податли­востта на различни влияния. Среща се само при жените.

    7. ДЛЛД - склонност към нови впечатления и способност да не създава конфлик­ти, известно непостоянство. На подобни характери са свойствени емоцио­нална мудност, нега, простота, редки прояви на смелост в общуването, спо­собност да превключва на нов тип поведение. Значително по-често се сре­ща при жените.

    8. ДЛЛЛ - непостоянен и независим тип характер. Основна черта - аналитичност в съчетание с останалите леви тестове. Среща се рядко.

    9. ЛДДД - един от най-често срещащите се типове характер с добра адаптация към различни условия. Основна черта - емоционалност в съчетание с дос­татъчна настойчивост, която се проявява преди всичко в основните страте­гически въпроси на живота - брак, образование и т.н. Висока степен на по­датливост на чуждо влияние. Лесно установява контакт практически с всич­ки останали типове характер. При мъжете емоционалността е понижена, наблюдава се склонност към флегматичност.

    10. ЛДДЛ - мекота, отстъпчивост към предпазващо влияние. Изисква особено грижливо отношение към себе си. Тип "малката кралица".

    11. ЛДЛД - най-силния тип характер, трудно се поддава на убеждаване - за целта се изисква силно разнообразно влияние. Способен да проявява настойчивост, но по­някога тя преминава в "зацикляне" при преследването на второстепенни цели. Силна индивидуалност. Притежава способност за преодоляване на трудностите. Известен консерватизъм поради недостатъчно внимание към чуждата гледна точка. Такива хора не обичат инфантилността.

    12. ЛДЛЛ - силен, но ненатрапчив характер, практически неподдаващ се на убеж­даване. Основна черта - вътрешна агресивност, прикрита с външна мекота и емоционалност. Бързо взаимодействие, но бавно взаиморазбиране.

    13. ЛЛДД - дружелюбие и простота, известна разхвърляност на интересите.

    14. ЛЛДЛ - основни черти - простодушие, мекота, доверчивост. Това е много ря­дък тип.

    15. ЛЛЛД - емоционалност в съчетание с решителност (основна черта). Енергичността и известната разхвърляност водят до това, че подобни типове могат под вли­яние на емоциите веднага да вземат прибързани решения.

    16. ЛЛЛЛ - притежателите на пълен набор "леви" тестове са хора, за които са харак­терни: способността да погледнат на нещата по новому, много голяма емоционал­ност, индивидуализъм, упорство. Стремежът към самозащита понякога преминава в затвореност.''

    -------------------------------------------------------------------

    Хареса ли ви този невероятно семпъл тест? Резултата, който изкарахте отговаря ли на вашия характер? Моя резултат напълно си пасва с характера ми :)))

    (ако някой от модераторите настоява ще посоча и източника на теста)

  16. за умно - да мисля, че всяко следващо поколение е по-умно от предходното, за духовно е трудно да се каже..но по всяка вероятност има по-голям потенциал да развие духовните си стемежи от предишните, стига да го почувства като вътрешна потребност.

  17. Българската чалга стъпи на южноамериканска земя - за добро или зло. Но определено отново се превръщаме в износител на култура.Един разбирач от компютри провери и установи, че пеещият наистина е от Колумбия ( въпросният колумбиец е регнат във вибокса). Пее българска песен.

    Не Ви Ли Писна От Този?

    http://vbox7.com/play:b83c0c46

    ау това е жестоко изкъртих се от смях, ей сега ще го метна в FB

  18. даа - тъпо племе бих казал добро съчетание, не ми е ясно защо си търси жена след като е бъкан с пари, или може би така малкия изрод става по фешън, рейтинга скача от там и цената на кандидат-булките пада :) , ха-ха микроикономика му е майката :)

  19. Защо ли един човек, би убил своя кумир, от който е взел автограф часове по - рано.

    може би кумира на този човек не е бил толкова съвършен колкото на него му се е искало и разпъван от противоречия е решил да го елиминира като в последствие заеме неговото място в съзнанието на хората (..сега виждам тоест се появи поста на Елф..)

    само за справка ..и Джон и Джим Морисън са били любвеобилни почитатели на LSD пътешествията (лесния път), така например Джон Ленън е имал цяла ,,аптечка'' с най различни психоактивни съставки в нея, влизайки в ,,соларната'' стая на къщата си, той е отварял въпросната аптечка и с наплюмчен пръст произволно е бърникал из хаванчетата с психоактивните съставки намиращи се в нея. После е облизвал пръста си и се отправял на там където повечето хора по него време са имали смелоста да отидат 5-10 пъте а Джон е имал стотици трипове на LSD..смел..иновативен..искрен..голям талант..със съдбовен живот повлиял поколенията за десетки (според мен и много повече) години напред, голямо сърце и голям ум.

  20. архаичен въпрос, чиито отговор е синтезиран в едно от любимите ми есета на Багрина Кларк:

    ,,Владетелят

    Мой cкъпи приятелю,

    Ти непрекъснато се луташ в своите мисли и питаш кой е Владетелят на Вселената, къде е Той, aко го има. Често се питаш не си ли ти този владетел? Въпросът за владеенето те занимава непрекъснато. Този въпрос не ти дава покой, защото, aко има владетел, ти си васал, а aко няма владетел, то ти си владетелят. Този въпрос oткрай време те е смущавал, ставал е причина за твоето терзание, дори за твоята смърт.

    Човечеството е разделено на две: едната половина смята, че Бог е и ще бъде. Той е Създателят на Вселена­та и на човека - човекът е подвластен и зависим, трябва да служи на този далечен и невидим Бог. В голямата си част човекът - васал не знае как да служи на Бога, но знае, че трябва да служи.

    Човекът - владетел не иска нито за миг да допусне, че има някакъв Бог, който може да се разпорежда с неговата съдба. Той знае, че намеса свише няма. Bcичко e тук и сега, на Земята, Веднъж. Тогава владетелят е човекът, a щом той е владетелят, някой трябва да му служи.

    Може да ти прозвучи странно и неправдоподобно, приятелю, но владетел няма. Владетелят е измислен от човека. Човекът - васал има нужда от владетел, за да има ръце, в които да остави съдбата си и за да може да оправ­дава своята леност и житейски неуспех.

    Човекът - владетел няма нужда от Бог, защото е завладян изцяло от вътрешната си необходимост да владее -да владее природата, да владее материята, да владее ближния си.

    Човекът - васал ще ми възрази. Той ще каже, че бого­хулствам и искам да му отнема неговия владетел, за да го оставя сам-самин и беззащитен.

    Човекът - владетел ще ме разпъне, за да докаже, че няма нищо no-силно от него.

    Ще paзкажа и за човека-васал, и за човека-владетел една притча, която трябва да отговори вceкиму, разбира се, aко иска да получи истинския отговор, а не този, който сам той желае.

    Преди да се роди Слънцето, преди да се родят звезди­те, преди Хаоса дори, нямало нищо освен една мисъл. Тя била изпрана от огромна енергия и успяла да се oтскубне от своя свят и да полети в Неизвестността. Неизвестността била Нищото. Нищото не било нито светло, нито тъмно, нито топло, нито студено, нито голямо, нито малко, нито силно, нито слабо, нито добро, нито лошо, нито красиво, нито грозно - просто едно Нищо и толкова.

    "Ето едно истинско Нищо за мен - казала си чyжденката-мисъл. - Tyк мога да се разпростра колкото си искам и да направя каквото си искам!" И, докато казвала това, тя усетила, че се разпада на съставните си части. Разбрала, че в Антисвета тя не може да оцелее, защото там освен всичкото Нищо нямало и енергиен закон. Тя напрегнала всичките си сили и от цялата си същност успяла да оста­ви само един смислен знак, изразен чрез три думи: Начало е Словото.

    Oколо този мисловен център безразборно се завъртяли всички негови части - мятали се хаотично и търсели местата си. Taка се родил Хаосът.

    За да останат свързани, за да имат смисъл, трите ду­ми образували равностранен триъгълник. Bсяка дума зае­ла един връх - образувала се Троицата. Тя сложила отпе­чатъка си чрез своята триизмерност, чрез трите лица на една същност. И понеже тази същност била единстве­ното останало смислено нещо, всички разпръснати из Хаоса думи започнали да се свързват с нея и да превръ­щат Хаоса в Хармония. Те се мъчели да се върнат своя първоначален смисъл, но това вече било невъзможно. Трябвало да създадат нов смисъл, защото енергията не може да съществува безсмислено. И така, всички думи от онази избягала от своя свят мисъл, започнали да творят един нов смисъл - един нов свят. Bсяка дума изразявала себе си в самостойно измерение и се свързвала с Троица­та. Taка се появили Пространството, Времето, Законът и Материята.

    "A човекът?!", ще възкликнеш ти, мой приятелю. Ще стигнем и до човека, но преди това законът сложил ред в Пространството, във Времето и в Материята. На 3aконът, който произтекъл от онази първоначална мисъл, се подчинили веднъж и завинаги Троицата, Пространство­то, Времето и Материята. Той станал гаранция за съ­ществуването на новата Вселена. Законът гласял: "Смисълът на този свят е свободното творене на хармо­ния, на красота и на любов. Bсичко може творчески да произвежда само себе си, спазвайки Закона".

    "A човекът?!", пак нетърпеливо питаш ти, приятелю.

    Човекът бил свободният творчески акт на Троица­та, сътворен в Пространството, във Времето и в Материята. Той бил създаден от красота, хармония и лю6ов и получил 3aконното си право свободно и творчески да произвежда себе си, използвайки красотата, хармо­нията, любовта и свободата.

    Aко си ме разбрал, човеко-васал, и ти, човек-владетел, всеки човек е владетел на самия себе си и васал на един изконен космически акт.

    Знам, питаш, защо тогава... Защото, неспазвайки закона, ти с твоята мисъл и с твоето слово създаде анти­поди на красотата, на хармонията, на любовта и на сво­бодата, а те започнаха да раждат себеподобни.

    И ти, човеко-васал, за да се спасиш, измисли владете­лят, който да те закриля. А ти, човек-владетел, повяр­ва във владетеля, за да получиш право да бъдеш негов образ и подобие!

    Христос''

    много усмивки на всички от форума

    :)))

  21. едно е сигурно тази ,,болест'' красноречиво показва на учените (и то за сетен път) колко нищожно познават функционирането на човешкия мозък и психика - ,,там където е взето, другаде е дадено'' и аутизмът ,,доказва'' това божествено правило.

  22. Интервю с Владимир Данаилов, гражданин на планета Земя, син на Бога вътре в нас...

    Карбовски директно, Нова телевизия

    http://www.youtube.com/watch?v=GUBB9Tl_lkA&list=PLB61DCE88F2D18008&index=33&feature=plpp_video

    Какво е да си просветлен? - Това момче отговаря без да го питат на този въпрос. Забележете отношението му към баща му, майка му, света в който живеем.

    Това е духовност на практика, а не по учебник. Дори няма нужда да отговаряме с думи какво е просветлението - виждаме го у това момче и то по най-красивия и ясен начин...

    Пожелавам си в живота ни да срещаме по-често и да живеем сред такива хора - тогава личния им пример всеки ден ще ни напътства и възпитава, докато постигнме просветлението, което толкова желаем.

    ей това видео как ми повдигна духа :), благодарности. Винаги съм смятал, че Истинската мъдрост съдържа смисъл (закономерност и пропорционалност), а не информация..и в последната част от видеото Карабовски предлага на въпросния гост да цитира нещо от Библията а тoй казва ,,аз мисля че всяка дума е еднаква'' :)))

  23. Хубаво е когато кавалерството е вътрешна потребност продиктувана от сърцето (например когато ни е жал за някое момиче и искаме да му помогнем в нещо си по някакъв начин) а не механично действие самоналожено за да се впишем в една обществена рамка, незнам защо но ми струва, че повечето мъже се изявяват като кавалери предимно ,,механично'' и така една красива дума започва да носи отрицателно знаечение на нещо изкуствено, както думата ,,платена любов'', подобно обезличаване и подменяне на дълбоките чувства и жестове с фиктивни се наблюдава все по често във всички свери на обществения бит. Идеята е проста - бъди марионетка, която дърпа конците на друга марионетка, постановката върви гладко благодарение на взаимния финансов интерес.

  24. .....Това, което разбираме под любов и светлина са фалшиви разбирания .... иначе щяхме да сме простветлени....

    За лъжливи чувства често говорят протестанските пастори, православните и католически свещенници, като вкарват това свое разбиране в едно по-обобщено понятие, което наричат ,,прелест'' или ,,духовна прелест''. По всяка вероятност немислиш като тях?

×
×
  • Добави...