Диана Илиева

Хм, не знам, аз също съм объркана като Диди. Ами ето, той е щастлив, казва, че именно това му доставя удоволствие - да ти прави подаръци. Майка ти и тя явно е щастлива, че си вече с човек до себе си, който те обича.
 
Според мен единствено ти не си щастлива и причината за това не е нито мъжа до теб, нито майка ти, нито неговите родители, а ти самата. Ти не се харесваш, ти непрекъснато се самообвиняваш за най-различни неща, ти се чувстваш не полезна, ти се чувстваш неудовлетворена и затова и така объркано говориш, когато се чудиш как да обясниш с хората и събитията около теб, чувствата които изпитваш. Но както казах, нито хората, нито събитията са причина за това, че ти не се чувстваш добре.
 
Полезно е да поработиш върху самочувствието и самооценката си. Имаш прекалено ниски такива и това може да ти изиграе много лоша шега. Разбираш ли, ти непрекъснато си мислиш - аз съм скучна, аз съм глупачка и т.н., което като подтекст звучи така - аз не заслужавам никой да ме обича и да се грижи за мен, аз заслужавам да се отнасят зле с мен, защото нищо не струвам, аз трябва да се грижа за другите, а те само да са щастливи... Не бива така. Ти си ценна и уникална като човек, имаш си своите качества и недостатъци, които те правят нужна и желана примерно ето за този мъж, с който си сега. Това, че не можеш да дадеш идея за бизнес, не означава, че за нищо не ставаш. Ами то да се даде удачна и перспективна идея за бизнес никак не е лесно. Ако на всички хора ей така, като се замислят и хоп, им идва такава печеливша идея, нито щеше да има безработни, нито криза дори. Внимавай, това силно подценяващо поведение да не отблъсне от теб любимия човек, да не предизвика лошо или поне пренебрежително отношение на другите към теб. Някак си свикнала да се възприемаш като такава скромна, незначителна, направо казано - втора ръка човек. Най-вероятно от трудностите, които сте имали с майка ти от детството ти до сега. Но е важно, много важно, да си повярваш, че си важна и ценна толкова, колкото и другите хора, че си една уникална и неповторима комбинация от специфични черти и качества, които могат да се проявят и приложат в много добри варианти, но могат и да се пропилеят в такова самоокайване и самоподценяване, както правиш ти в момента. Помисли. Според мен е много наложително, направо спешно, да се заемеш с това, за което говоря. Прочети например книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си - има я в интернет. И не само да я прочетеш, но и да я приложиш. Успех!

Мда, да се присъединя към казаното за девойките, а и не само за тях
Знаеш ли, зависи към какви хора се стремиш. Явно се стремиш към, както хубаво го е казала mvm, "по-засуканите" хора (не само девойки), но ти определено не се вписваш и те искат да се дистанцират/отърват от теб, като се държат надменно. Аки искаш да си с тях и да те приемат като равен, ти трябва ни повече, ни по-малко да станеш като тях; при това не толкова като собственик на определено количество финикийски знаци, ами като ценности, като начин на живот, като интереси и т.н. А аз не вярвам да искаш и да можеш да бъдеш като тях.
При това положение просто търси хора, които са като теб!
Вярно, че онези, другите, се държат много нахакано, приличат на доволни, на успели, на победители - повярвай ми, не е така; това са комплексарски изпълнения. Да не говорим, че много от хората с наистина много пари, някои несъзнателно, но други съвсем съзнателно, са в шок и ужас - по дяволите, имам толкова много пари, а животът ми нито е щастлив, нито е подреден, нямам истински приятели, нямам истински любим/а, не виждам смисъл ... и т.н. И наистина, като се замислим, какво могат да ти дадат многото пари - Ок, ще си купуваш все по-скъпа кола, после яхта, после самолет и ... после какво?!?
 
Намери своя си път в живота, според своите си разбирания и такъв, какъвто го харесваш.
Лошото е, че според мен си живял с едни илюзии, как малкия град, от който си, е хубав, но големия е по-хубав, по-перспективен, въобще по-привлекателен; твоите приятели и роднини в малкия град са добри, но в големия град хората са по-силни, по-умни, по-успели. Ако е така и след като си се убедил как е на едното место и как на другото, прецени кое е по-ценно за теб. Включително усещам, че за теб връщането в родния град е равносилно на провал, на несправяне. Малкият град има и недостатъци - всички се познават, всеки знае (почти) всичко за другите и е съвсем нормално да те разпитват за личния ти живот, може и да има шушукане и коментари, как големият град се е оказал "голяма лъжица за твоята уста". Не се впечатлявай от това. Остави хората да си мислят и говорят каквото си искат. Хорското мнение никога на никого не е помогнало. И ако се огледаш, ще забележиш, че другите се съобразяват повече с тези хора, на които не им пука от общественото мнение. Гледай своя си живот.
 
П.С. Не знам какво образование имаш, но в момента има много програми, по които човек може да направи свой малък агробизнес например или нещо друго; огледай се и помисли и в тази насока.

Ние как ги виждаме нещата или в светлината на Учителя?

Според мен преди това следва да се отговори на други въпроси и ако на тях отговорите са все "Да.", в такъв случай отговорът на въпроса "Методи за контрацепция?" ще е също "Да.", като спред мен е желателно да е от най-щадящите и двамата партньори, както и най-предпазващи от разни други неща - имам предвид презерватив.

П.П. Много хора си мислят, че ако не използват методи за контрацепция ще има бебета нон-стоп, но не е така. Както и обратно - ако е казано, че ще се получи бебе, то се получава, независимо от взетите мерки.

Ама то нито е възможно, нито е нужно да има единомислие по този въпрос.
Всеки ще намери всички отговори в най-подходящите за него самия моменти.
Като се върна назад във времето, аз самата съм променяла мнението си по въпроса.
И .. как да кажа ... предпочитам да приема нещо за вярно, без обаче да го заковавам като постулат, поне докато не го изпитам на практика. Проблемът е, че понякога не можем (по чисто технически причини) да изпитаме нещата. При такова положение се налага да поизчакаме, за да получим информация за подходящ метод, за да ни се развият разни сетивности, способности; и т.н. Ако някой се върне да чете мои постове по подобни теми преди 5 години също ще забележи разликата. Аз си спомням, че тогава опонирах за някои неща на Кристиян, които после обаче постепенно прегърнах. Сигурно има и такива, за които и сега не съм съгласна с него, но специално за свободната воля, той е бил прав. Ама и Кристиян се променяше и по едно време направи една доста стремглава промяна, което дори някак не му се отрази добре (не поддържам връзка с него за съжаление, но ми се струва, че е така). Ники (Синева) с годините също бавно и плавно променя възгледите си (а, и при него имаше един по-рязък завой май, преди известно време).
 
И да ви кажа, има някои хора, които на пръв поглед изглеждат материалисти, атеисти и не знам какви "-исти", а пък се оказват вътрешно мноооого напред с материала. Та на такива хора аз поне ще им дишам праха още не знам колко живота поред. Ама сега да взема да се разстройвам, защо на тях така някак готино им се получава, от само себе си, отвътре им идва?! Няма смисъл. Като дойде моето време и на мен ще ми се получава. Важно е сега да имам стремеж натам просто. Мисълта ми е, че няма нужда да търсим и сравняваме кой какви преживявания имал, особено пък сега, в този живот, след като не знаем на каква база гради всеки от нас.

Само едно уточнение - не е буквално второ "идване", защото Христос си е тук, той не си е тръгвал, слял е своето етерно и духовно тяло с това на Земята; просто ние ще започнем да го виждаме/усещаме много по-ярко, реално и осезателно; както впрочем ще виждаме/усещаме етерните тела и на всички други същества. Има такива хора и сега, но при тях по-скоро само проблясъци още и не е толкова ясно; обаче все повече се раждат с такива способности последните години ...

Знаеш ли, мисля да ти кажа това - във вашите отношения просто има тръпка, страст, както казваш, но защо си мисля, че това е само защото се виждате сравнително за кратко, едни такива "откраднати" моменти, придружени и от друга тръпка - да не се издадете, да не ви хванат и т.н., разбираш какво имам предвид. А ако заживеете нормално и обикновено като двойка, както сте сега с твоя приятел, ще бъдеш сериозно разочарована, защото тази тръпка скоро ще се разсее - няма да има тайни, трепетно очаквани срещи, "забраненият" плод вече няма да е забранен и т.н. И тогава ... на преден план ще изпъкнат главно лошите качества на втория, който ти самата описваш като един твърде егоистичен във всяко едно отношение персонаж.

О, ти наистина си се променила, съвсем различно звучиш. Браво!
Мисля, че скоро сама ще се откажеш от него.

Паневритмия в Ямбол има всяка сутрин при изгрев слънце на полянката за паневритмия - горе, от източната страна на връх Боровец в града.
Заповядайте

borita, особено в момента на много хора е трудно.
Защо обаче търсиш причината все в нещо мистично - магия, посещение на църква ...?
Не е ли възможно да има по-просто обяснение?

Ти не пишеш подробности и така е трудно да се даде съвет - примерно къде живеете: в столицата, в голям град, в малък, в село ... Какво сте предприемали до момента по този въпрос? На какво се дължат провалите според вас? Каква професия и какви умения и познания имате ти и съпругът ти?

А може би най-съществения въпрос - склонни ли сте да работите всякаква работа, поне определен период от време?

Мда
Може да сте го забелязали, просто аз не бях и го споделих, защото ми стана интересно - как добре отразяват нещата думите, стига да вникнем в тях. И други думи ми бях направили впечатление ... Обаче ние езика, от един момент нататък, го усвояваме някак интелектуално и включително по общоприетия за тълкуване начин на думите. Обаче думите ни влияят на по-дълбоко ниво според мен.

Хубава и полезна тема

Майка ми прави такъв "вълшебен" домашен мехлем за рани - може би е подобен на този, за който пишеш.
Ето каква е рецептата - събират се и се скълцват цъфнали стръкове жълт кантарион, цветове невен и листа жиловлек, горе-долу в равно съотношение (невенчето може и да е повече), поставят се в прозрачно стъклено бурканче, чисто и сухо, което да се напълни поне на 2/3 с микса от билки, после се налива зехтин до горе (или поне да покрие билките), затваря се със суха и чиста капачка и се оставя на слънчево място (примерно на прозореца) за 40 дни, за да се получи маслен извлек. След това се съхранява на тъмно, сухо и хладно място (билкте ги оставяме да си стоят вътре), като се запазва годно поне една година - до следващата реколта с билки .

Раните зарастват наистина удивително бързо, може да се прилага при всякакви случаи - повърхностни (охлузвания), дълбоки (порезни) рани или от изгаряне; също и на всякакви места - и върху кожа, и върху лигавица. Ако е имало някакво загнояване, гнойта се капсулира в торбички и се отделя буквално пред очите ви, не за дни, а за часове.

Винаги имам под ръка поне по едно бурканче от него, особено когато децата бяха по-малки, защото, освен всичко друго, обработването на раните с него е абсолютно безболезнено - не "щипе" и т.н. като повечето други неща за промиване и превързване на рани. И аз раздавам и отсипвам от него на приятели, колеги, комшии, които, като се убедят в "чудодейността" му, после си го приготвят сами.


П.П. Мога да дам и примери за много драстични наранявания, които се повлияха чудесно с този мехлем.

Дъщеря ми на 3 годишна възраст падна и се удари на ръба на мивката така, че се получи цепка успоредна на долната устна (виждаха й се зъбите), смазани бяха и предната част на венците на долната (по-малко) и на горната (повече) челюст. Ходихме при хирург да зашие раната, но тъй като е в устата, не може да се превърже, все е влажно, не може да не приема храна, която дори и предимно течна, все се задържат остатъци от нея по наранените места. На 3 години е трудно да накараш дете да се жабури дори с нещо по-безобидно - примерно с лайка. Тогава майка ми припомни, че ми е оставила този мехлем и че той спокойно може да се употреби и в устата. Започнах да топя памучни тампони в него и да ги придържам колкото може по-дълго време ту към наранените венци, ту към раната на устата. Само след 2 часа от венците се отделиха гнойни торбички и на следващия ден видимо бяха зарастнали, на третия ден се бяха възстановили. Цепката на устата се изчисти от гнойта на следващия ден и спряхме да ходим при хирурга да промива и чисти раната, защото той ни предупреди, че въпреки зашиването, в крайна сметка се получават нещо като джобове, които, тъй като не можем да държим детето гладно, все ще се замърсяват и съответно набират. На втория ден ръбовете на раната се прибраха, на третия беше почти зарастнала - смаяхме хирурзите, защото я заведохме да махнат конците. Сега има един съвсем малък белег под устните.

Свекърва ми преди няколко години се заля с вряла вода при приготвяне на зимнина - ходи на лекар да обработят изгореното, там са класифицирали изгарянето като предимно 1 степен и частично втора. След първите няколко дни (бяха я стреснали да не пипа нищо и да ходи всеки ден на смяна на превръзките) започна да слага от този мехлем и възстановяването видимо се ускори и остана много по-малък белег, отколкото можеше да се предполага.

Дълбока порезна рана на дланта на един редовен наш клиент, който чинно си ходел повече от седмица на превръзките, без особен резултат, а последните дни се оплаквал как пари и пулсира нещо в ръката му, на което сестрата в манипулационната и лекаря въобще не отреагирали. Тъкмо се канеше да ходи при хирург. Аз усетих гнойник с формата и големината на бадем. Отсипах му от мехлема и след седмица дойде при мен без превръзка, на въпросителния ми поглед отговори с неколкократно, енергично свиване в юмрук и разгъване на ръката си.

Хубава и полезна тема

Майка ми прави такъв "вълшебен" домашен мехлем за рани - може би е подобен на този, за който пишеш.
Ето каква е рецептата - събират се и се скълцват цъфнали стръкове жълт кантарион, цветове невен и листа жиловлек, горе-долу в равно съотношение (невенчето може и да е повече), поставят се в прозрачно стъклено бурканче, чисто и сухо, което да се напълни поне на 2/3 с микса от билки, после се налива зехтин до горе (или поне да покрие билките), затваря се със суха и чиста капачка и се оставя на слънчево място (примерно на прозореца) за 40 дни, за да се получи маслен извлек. След това се съхранява на тъмно, сухо и хладно място (билкте ги оставяме да си стоят вътре), като се запазва годно поне една година - до следващата реколта с билки .

Раните зарастват наистина удивително бързо, може да се прилага при всякакви случаи - повърхностни (охлузвания), дълбоки (порезни) рани или от изгаряне; също и на всякакви места - и върху кожа, и върху лигавица. Ако е имало някакво загнояване, гнойта се капсулира в торбички и се отделя буквално пред очите ви, не за дни, а за часове.

Винаги имам под ръка поне по едно бурканче от него, особено когато децата бяха по-малки, защото, освен всичко друго, обработването на раните с него е абсолютно безболезнено - не "щипе" и т.н. като повечето други неща за промиване и превързване на рани. И аз раздавам и отсипвам от него на приятели, колеги, комшии, които, като се убедят в "чудодейността" му, после си го приготвят сами.


П.П. Мога да дам и примери за много драстични наранявания, които се повлияха чудесно с този мехлем.

Дъщеря ми на 3 годишна възраст падна и се удари на ръба на мивката така, че се получи цепка успоредна на долната устна (виждаха й се зъбите), смазани бяха и предната част на венците на долната (по-малко) и на горната (повече) челюст. Ходихме при хирург да зашие раната, но тъй като е в устата, не може да се превърже, все е влажно, не може да не приема храна, която дори и предимно течна, все се задържат остатъци от нея по наранените места. На 3 години е трудно да накараш дете да се жабури дори с нещо по-безобидно - примерно с лайка. Тогава майка ми припомни, че ми е оставила този мехлем и че той спокойно може да се употреби и в устата. Започнах да топя памучни тампони в него и да ги придържам колкото може по-дълго време ту към наранените венци, ту към раната на устата. Само след 2 часа от венците се отделиха гнойни торбички и на следващия ден видимо бяха зарастнали, на третия ден се бяха възстановили. Цепката на устата се изчисти от гнойта на следващия ден и спряхме да ходим при хирурга да промива и чисти раната, защото той ни предупреди, че въпреки зашиването, в крайна сметка се получават нещо като джобове, които, тъй като не можем да държим детето гладно, все ще се замърсяват и съответно набират. На втория ден ръбовете на раната се прибраха, на третия беше почти зарастнала - смаяхме хирурзите, защото я заведохме да махнат конците. Сега има един съвсем малък белег под устните.

Свекърва ми преди няколко години се заля с вряла вода при приготвяне на зимнина - ходи на лекар да обработят изгореното, там са класифицирали изгарянето като предимно 1 степен и частично втора. След първите няколко дни (бяха я стреснали да не пипа нищо и да ходи всеки ден на смяна на превръзките) започна да слага от този мехлем и възстановяването видимо се ускори и остана много по-малък белег, отколкото можеше да се предполага.

Дълбока порезна рана на дланта на един редовен наш клиент, който чинно си ходел повече от седмица на превръзките, без особен резултат, а последните дни се оплаквал как пари и пулсира нещо в ръката му, на което сестрата в манипулационната и лекаря въобще не отреагирали. Тъкмо се канеше да ходи при хирург. Аз усетих гнойник с формата и големината на бадем. Отсипах му от мехлема и след седмица дойде при мен без превръзка, на въпросителния ми поглед отговори с неколкократно, енергично свиване в юмрук и разгъване на ръката си.

Знаеш ли, човек често бърка, когато започне да тълкува нечие поведение, особено, когато се касае за хора, към които не сме безразлични, тогава всичко се изкривява от нашата пристрастност, нашите желания и т.н.
Защо не поговориш открито със съпругата? Но не така да я разпитваш нея - как се чувства, или защо изглежда сърдита, безразлична и т.н., а по-скоро й разкажи за себе си, така, както разказваш на нас: че ти тежи нейното хладно отношение, че ти е трудно да понасяш сърденето и би искал отново да бъде както преди, че допускаш, че може ти неволно да си причина за някои от тези нейни настроения, но не разбираш какво точно и ти се струва, че не заслужаваш такова отношение ... Въобще както ти го усещаш и разбираш, но говори предимно за себе си, не за нея! За твоите чувства, за твоите усещания, за твоите желания да се смеете и шегувате заедно и т.н. Нека не се чувства нотка на упрек или забележка към нея (макар че ще ти бъде трудно); коментирай нещата така, все едно нейното поведение е даденост, а ти разказваш за това, как се отразява то на теб самия. След един или няколко такива разговора или ще се разбере за какво иде реч или тя ще отбягва разговора, няма да отгаваря нищо конкретно. В такъв случай пак пиши, защото вариантите са основно два, да ги изкоментираме.

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък. Вярно, при тях липсва луксът и излишъците, по причина, че никога не са се стремили към това, но всички необходими материални средства, дори по разни неведоми пътища, винаги са в пълна наличност при тях. Човек се учи първо да придобива и стопанисва материално богатство (за да отцелее в буквален смисъл тук в материалния свят) и чак след това напредва в по-висшите планове - на душевно и духовно ниво.

Но все пак богатството е само едно от условията, които е изброил Учителя и бих казала с езика на математиката: необходимо (т.е не може без него), но не и достатъчно условие.

П.П. Донка ме е изпреварила и много хубаво се е сетила да обърне внимание на усещането за недоимък. Богатството е около нас, просто трябва да се отворим към него, да го приемем в себе си. Не е нужно да вземаме много, а само толкова, колкото считаме за достатъчно; важното е да можем да го правим, да се научим да го правим!

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък. Вярно, при тях липсва луксът и излишъците, по причина, че никога не са се стремили към това, но всички необходими материални средства, дори по разни неведоми пътища, винаги са в пълна наличност при тях. Човек се учи първо да придобива и стопанисва материално богатство (за да отцелее в буквален смисъл тук в материалния свят) и чак след това напредва в по-висшите планове - на душевно и духовно ниво.

Но все пак богатството е само едно от условията, които е изброил Учителя и бих казала с езика на математиката: необходимо (т.е не може без него), но не и достатъчно условие.

П.П. Донка ме е изпреварила и много хубаво се е сетила да обърне внимание на усещането за недоимък. Богатството е около нас, просто трябва да се отворим към него, да го приемем в себе си. Не е нужно да вземаме много, а само толкова, колкото считаме за достатъчно; важното е да можем да го правим, да се научим да го правим!

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък. Вярно, при тях липсва луксът и излишъците, по причина, че никога не са се стремили към това, но всички необходими материални средства, дори по разни неведоми пътища, винаги са в пълна наличност при тях. Човек се учи първо да придобива и стопанисва материално богатство (за да отцелее в буквален смисъл тук в материалния свят) и чак след това напредва в по-висшите планове - на душевно и духовно ниво.

Но все пак богатството е само едно от условията, които е изброил Учителя и бих казала с езика на математиката: необходимо (т.е не може без него), но не и достатъчно условие.

П.П. Донка ме е изпреварила и много хубаво се е сетила да обърне внимание на усещането за недоимък. Богатството е около нас, просто трябва да се отворим към него, да го приемем в себе си. Не е нужно да вземаме много, а само толкова, колкото считаме за достатъчно; важното е да можем да го правим, да се научим да го правим!

А какво смятате за хора, които следват една и съща (или поне много близка) посока? Дали вървят по различни пътища непременно?
За мен учителят не е химера. За мен това е човекът, който е извървял определен участък от пътя преди мен. Дали аз ще уча от чуждия опит или не, си е мой избор, но не виждам да е много умно и рационално всеки един сам да открива топлата вода. Има друго обаче - добре е да не сме слепи последователи, а ако човек има желание да свърне някъде встрани, да го направи. Учителят също е казал - перефразирам - нищо на вяра не приемайте, всичко в живота проверявайте.

Да, благодаря!
Ето още един:
http://www.youtube.com/watch?v=OQKSU6j1-8U
 
И още:
http://www.youtube.com/watch?v=TilQ8BIHisw
 
Много, много чаровни!
 
Френският език по принцип не ми харесва, но кой знае защо във вид на песни е очарователен!

Ето още нещо хубаво от френската музика, макар че Далида не е французойка
http://www.youtube.com/watch?v=_ifJapuqYiU
 
Но нека споменем и певци, а не само певици
http://www.youtube.com/watch?v=JmIBBzcC894
 
И незабравимата лекота на пеене на Жо Дасен:
http://www.youtube.com/watch?v=BH-7HDi58TA

Тук не виждам любов. 
Тази "любов" за която говориш - твоята, ми прилича на илюзорен образ, несъществуващ, който имаш нужда да поставиш някъде, не можеш да го изкараш от този човек по някаква причина, но тя не е любов.
 
Предполагам, че всичко това ти звучи доста абстрактно и далечно, но дай си време да го помислиш.
Какво всъщност ти липсва?
По какво тъгуваш?
Кое е онова нещо което не намираш в другите връзки?
Ако усетиш, че даваш на тези въпроси отговори като "не знам" или " той ми липсва", започни да мислиш отново. Опитай се да дадеш конкретни и точни примери.

Започвам темата за суинга, който много харесвам, не с утвърдени имена в него като Бени Гудман, Дизи Гилеспи, Дюк Елингтън, а с нещо сравнително ново и много свежо. Холандката Каро Емералд е това, което открих съвсем наскоро и откровено съм очарована!
Каролине Есмералда ван дер Леу ме плени с богатството на гласа си, с искреността и страстта на изпълнението си, с неговото игриво и закачливо звучене. но също и с автентичния  си усет към аристократичното. Присъствието й на сцената е неподправено, свежо и завладяващо за мен.
Както отбелязват в музикалните среди, Холандия и топлина в едно изречение, вече не звучи оксиморонно, откакто Каро и суингът се срещнаха. 
Надявам се да ви хареса.
 
http://www.youtube.com/watch?v=JdFCiOo-R-g&list=PL3FD8B5DFE4844BA8&index=178

От написаното разбрах основно, че пишейки желаеш да останеш неразбрана.
 
"Й" само по себе си нищо не означава извън важността, която всеки един от нас му придава. Да, добре е всяко нещо да си е на мястото, но външната подреденост или неподреденост не бива да влияят на равновесието ни. Свободата е независимост от външните условия, каквито и да са те, а не в подреждането им в желания от нас начин. С това не отхвърлям външната подреденост, а само визирам невъзможността тя да ни донесе свобода и равновесие, както и това, че не може да бъде постигната трайна външна хармония без наличието на вътрешна в хората.

За да няма толкова мъка в сърцата ни, промених заглавието на темата. Вече дишам по-леко.
 
И за да не бъде мнението ми изцяло спам, мога да попитам: ще ни освободи ли замяната на "й" с "и" в заглавието от зависимостите или няма да ни освободи? Ако едно "й" ме дразни, то замяната му наистина ли ще ме направи свободен или тази свобода ще е само илюзорна и недействителна? Ето, някога в бъдеще, при други обстоятелства, от някъде отново ще се появи едно "й" и ще започне да ме мъчи. Къде ми е свободата тогава?

С тази тема ме върнахте назад във времето, много приятно преживяване.
Дъщеря ми се роди в 7-ия месец по неясни за никого причини. Тежеше 2, 005кг, 47см. След като 2 ч лежа в кувьоз без да затвори и за секунда очички я отведоха в отделението за недоносени бебета. три дни можех само да получавам справка как е, без да я виждам. На 3-ия ден ме изписаха от родилното и отидох. Въведоха ме в бокс с 15-20 бебета и по стара традиция трябваше да си позная бебето метнах един поглед наоколо и веднага я познах... естествено. Трябва да кажа, че преди това ме бяха предупредили, че бебто ще спадне от кг в началото. Нищо подобно. Моят Тайфун(така се оказа в последствие) 3 дни беше задържала същите кг и ме чакаше. Засука "от раз" и за 14 дни направихме достатъчно мускулна маса, за да ни изпишат.
Трябва да кажа, че ... не помня случай , в който тя да се събуди през нощта(нощното кърмене сама го отказа на 2-ия месец), беше като часовник къпане в 20:00ч, кърмене в 20:30 и сън, после в 6:00 и така на три часа. Имало е случаи, в които съм ставала през нощта, за да проверя дали всичко е наред, толкова беше тихо, а аз се бях подготвяла за врява и нощни смени
Така продължи до 6-ия месец. Бях леко казано странна майка, която през зимата, когато се покаже слънце я упаковах като пъшкул и я оставях на завет да спи, пеех и, говорих и. Беше толкова спокойно, усмихнато и контактно дете.
Е, на 6 месеца реши да пълзи, правеше всякакви номера , жива, подвижна и радваше всички. Винаги съм говорила с нея като със зрял човек, а и тя се отнася по същия начин с мен. От малка освен кърма и кисело мляко е "закърмена" с прясно изцедени сокове на плодове от нашата градина. Имаше период от 3 г , в които се хранеше само с плодове не по мое, по нейно желание. Що упреци от баби, лели и компетентни лица изтърпах , че едва ли не "детето ще умре от глад" сякаш не виждаха, че детето има енергията и силата на цял кавелерийски полк
Та, млади майки Мисълта ми е, не се притеснявайте чак толкова, децата не са толкова крехки, колкото ни се ИСКА на нас, те нямат нужда от много, само от Любов .

Идеята не е да се бориш със себе си. Идеята е да се приемеш, такъв отвратителен, да се видиш в огледалото и да се приемеш. Но когато се бориш със себе си това означава, че не се приемаш.
Препоръчвам ти да потърсиш специалист, а не да пишеш из форумите. Личният контакт е незаменим. 
Успех!